Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel



страница1/15
Дата04.02.2017
Размер2.09 Mb.
#14211
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


Книгата се издава със съдействието на IBC group и IBC travel.

Всички права са запазени! Не се разрешават копиране, възпроизвеждане


и раз­про­стра­­нение на книги или на части от тях по какъвто и да е начин
без писменото раз­ре­шение на Издателския комплекс ЁC УНСС.

Авторите носят пълна отговорност за оригиналността на произведението,


както и за грешки, допуснати по тяхна вина.

© ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ

КАЛОЯН ХАРАЛАМПИЕВ

ИЗДАТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЁC УНСС


Изп. директор: Веселин Ангелов, тел. 81-95-251

Зам. изп. директор: Стефан Власев, тел. 81-95-551

Гл. редактор: Лилия Даскалова, тел. 81-95-564
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

София, Студентски град "Христо Ботев"

Съдържание




Приложения 211

Предговор

Книгата, която представяме на вашето внимание, e посветена на делото и паметта на великия руски икономист Николай Кондратиев. През 2012 г. се проведоха научни конференции по целия свят, посветени на юбилейната 120-годишнина от неговото рождение. Ние също участвахме в една от тях, проведена в Русия. Това участие беше стимул за нас да задълбочим и разширим дотогавашните ни изследвания на дългите вълни на Кондратиев при "социализма", и да подготвим тази монография, посветена на делото и паметта на великия руски учен.

В нашата монография най-напред в кратък очерк разказваме за живота и за делото на Н. Кондратиев. След това представяме нашето изследване на тема ЁC "Дългите вълни на Кондратиев при "социализма". В края ЁC в приложение 4, представяме фототипно поемата, написана от Н. Кондратиев в политическия изолатор в Суздал през 1934/35 г. за необикновените приключения на котето Шамми, с неговия почерк и негови рисунки, изпратена като подарък за именния ден на дъщеричката му Алена.

Това изследване започна през 2006 г. То е естествен резултат от развитието на професионалните интереси и търсения на двамата автори и на добрия "късмет" тези търсения да се "пресекат" и "стиковат" през същата година.

Аз съм социолог по образование и професионална реализация и от няколко десетилетия се занимавам с анализ на така наречения "социализъм". Доцент Калоян Харалампиев е статистик по образование и професионална реализация и от много години се занимава с адаптация на бейсовия анализ в изследване на социалните процеси. Моите опити с помощта на статистик да изследвам дългите вълни на Кондратиев в развитието на така наречените "социалистически" страни се увенчаха с успех едва след като по препоръка на доцент Петя Пачкова се запознах с доцент Калоян Харалампиев ЁC утвърден статистик от катедра "Социология" на СУ "Св. Кли­мент Охридски".

В резултат на това се формира екипът на изследването. Творческото прилагане на статистиката в изследването на социалните процеси далеч надхвърли първоначалните очаквания и намерения. Изследването доби завършен характер през 2013 г. Имаме удоволствие сега да го представим на читателското внимание. Разбира се, ние възприемаме нашето изследване само като първа крачка в перспективното поле на анализ на цикличността и по-специално ЁC на дългите вълни на Кондратиев при така наречения "социализъм".

Изказваме нашата признателност на нашите близки, които ни подкрепяха през цялото време на нашите изследвания. Георги Найденов ЁC на съпругата си Веселина Кукушева и дъщеря си Вихра Георгиева; Калоян Харалампиев ЁC на родителите си Веска и Валентин Младенови и на сестра си Лилия Харалампиева.

Изказваме благодарност и на ръководителката на отдел "Труд и доходи" в Националния статистически институт г-жа Румяна Тонева и на държавния експерт в дирекция "Разпространение на информацията" г-н Божидар Първанов за оказаната ни помощ!
проф. д.с.н. Георги Найденов

НИКОЛАЙ КОНДРАТИЕВ ЁC ЖИВОТ И ДЕЛО

1. В епицентъра на съдбовни битки

През 2012 г. се навършиха 120 години от рождението на великия руски икономист Николай Кондратиев. Неговият принос в икономическата наука е уважаван и ценен навсякъде в света. Не само като учен, но и като голяма личност с трагична съдба, Н. Кондратиев е пример за непоколебимостта на човешкия дух!

Николай Дмитриевич Кондратиев е роден на 4 март 1892 г. в село Галуевска, Костромска губерния, в многодетно семейство на земеделци. Учи в църковно-при­ходското, а след това в църковно-учителското училище на съседното по-голямо село Хреново. Продължава образованието си в училище по земеделие и градинарство в Уман и през 1908 г. се мести в Санкт Петербург, където учи в общообразователните курсове на А. С. Черняев, а след това държи извънредни изпити и получава зрелостен атестат в Костромската гимназия. През 1911 г. той се записва за студент в Юридическия факултет на Петербургския университет. В него Н. Кондратиев слуша лекциите и активно участва в семинара по политикономия, ръководен от Туган-Барановски.

По време на следването си Н. Кондратиев овладява и проявява подчертан афинитет към статистическите методи. Неговата дипломна работа ЁC "Развитие на стопанството на Кинешемското земство на Костромска губерния (Социално-икономически и финансов очерк)", в която широко се използват статистически данни, е издадена през 1915 г.1 Тази студентска работа с обем 337 страници прави голямо впечатление. Още през 1916 г. на Н. Кондратиев е предложено да оглави катедрата по политикономия в Нижнегородския университет в Нижни Новгород. Но той вече е приел друго предложение ЁC на Юридическия факултет в Петербургския университет, за зачисляването му в подготовка за професура в катедрата по политическа икономия и статистика.

Успоредно с подготовката на професурата Н. Кондратиев работи като завеждащ статистико-икономическия отдел на Земския съюз на Санкт Петербург. Той активно работи за снабдяването с храни за населението в условията на война.

Селският произход на Н. Кондратиев, прякото му участие и навиците му в селскостопанския труд, образованието му, научните му интереси към аграрния сектор, водят до политическия му интерес към партията на есерите и нейната програма за модернизация на аграрния сектор. Той става член на тази партия съвсем млад ЁC


13-годишен, през 1905 г. Член е на партията чак до 1919 г., когато тази партия, поради въоръжената си борба против болшевишкото правителство, е подложена на унищожение.

Партията на есерите е много интересно явление. От една страна, тя е силно революционна социалистическа партия. Тя "напипва" най-значимия проблем на руското общество ЁC аграрния въпрос, проблема за оземляване на селяните. Много вярно "усеща", че предстоящата революция ще бъде преди всичко "селска" революция. И съответно насочва пропагандната и организационната си дейност към селата. Нейните заслуги в организирането на протестни движения и въоръжена борба против царизма не са по-малки, а напротив ЁC по-големи от тези на болшевизма. Партията изработва много добра програма за решаване на аграрния въпрос и спечелва силно влияние сред селските маси, а също и сред руската интелигенция.

От друга страна, по отношение на модернизацията на руското общество в периода след наближаващата революция есерите стоят на консервативни позиции. Тяхната програма предвижда след първоначалния тласък на одържавяване на поземления фонд и неговото уравнително разпределение между селяните по-нататъшното модернизиране на аграрния сектор да протече по еволюционен път. По пътя на конкуренцията и засилването на най-успешните, за сметка на неуспешните индивидуални стопанства, и на доброволната кооперация, земята ще се уедрява и ще се развива модерно машинно земеделие. Представяйки себе си за социалисти и за привърженици на "трудовото уравнително земеползване", на практика есерите защитават интересите на вече проходилия дребен и среден аграрен бизнес, на така наречените по-късно "кулаци".

Трагичната лична съдба на Кондратиев може да бъде разбрана единствено в контекста на тази есеровска програма и виждане за бъдещето на Русия. Той до края на живота си остава привърженик на този модел за еволюционно преобразуване на руското общество и реално е враг на персонализирания в болшевишкия партийно-държавен апарат едър държавно-монополистичен капитал.

След Февруарската революция 1917 г. и унищожаването на царизма Н. Кондратиев активно се включва в дискусиите и работата по провеждане на аграрната реформа. Той участва в работата на Комисията по аграрната реформа при главния земеделски комитет. Основните принципи на тази комисия са следните: а) земята се одържавява и не подлежи на покупко-продажба; б) Разпореждането с нея се осъществява от централната власт и местните органи за самоуправление; в) ползването на земята се осъществява от трудовото население върху основата на общогражданско равенство.

През ноември 1917 г. Н. Кондратиев става член на Главния земеделски комитет. Участва в работата на много доброволни аграрни организации. Работи заедно с видния аграрикономист А. В. Чаянов, публикува монографията си "Аграрният въпрос". Преди това, през октомври, влиза в състава на последното социалистическо Временно правителство, като министър на продоволствието ЁC много важен пост в условията на война. Междувременно е избран за депутат в Учредителното събрание от партийната листа на есерите в Костромска губерния.

Но Учредителното събрание е разтурено в резултат на болшевишката Октомврийска революция. Последното социалистическо временно правителство е свалено и Н. Кондратиев губи министерския си пост. Естествено е, че той се отнася отрицателно към тази революция и към новата власт на болшевиките. До 1919 г. Н. Кондратиев не губи надежда, че болшевиките ще загубят властта. Междувременно през тези две години той се устройва по линия на кооперациите. Премества се в Москва, участва в създаването на Всеросийския изкупвателен съюз на селскостопанските кооперации и става един от най-влиятелните членове на главния му работен орган, преподава в няколко учебни заведения. Именно във връзка с работата му като кооперативен деец и по-точно ЁC като един от ръководителите на руските селскостопански кооперации, Н. Кондратиев започва систематична работа по изучаване въпросите на пласмента и на пазара на селскостопанска продукция. Той изучава не само местните пазари и националния руски пазар, но и международния. Публикува редица изследвания по тези проблеми.

През 1919 г. Н. Кондратиев е привлечен от А. В. Чаянов в работата на Тимирязевската селскостопанска академия. През 1920 г. става професор в нея, а от 1923 г. завежда катедра "Учение за селскостопанските пазари". Успоредно с работата си в Тимирязевската академия от 1920 г. Н. Кондратиев е основна фигура в създаването на Института за изучаване на народно-стопанските проблеми, така наречения Конюнктурен институт.

Именно в Конюнктурния институт Н. Кондратиев напълно разгръща своя научен и организационен потенциал. Той изиграва възлова роля в развитието на това неголямо по състав научно звено (50 сътрудници), което става водещо в световната наука по своите статистически изследвания на националния пазар и световните пазари. Признание за водещата роля на ръководения от Н. Кондратиев Конюнктурен институт и лично за него е избирането му за член на най-авторитетните научни общности ЁC на Американската икономическа асоциация, на Американското статистическо и социологическо общество, на Лондонското статистическо и социологическо общество, и т.н. Признание за международния престиж на Н. Кондратиев е включването му в редакционните съвети на редица авторитетни международни икономически списания. В Конюнктурния институт Н. Кондратиев прави най-голямото си откритие ЁC теорията за дългите вълни на икономическата конюнктура.

През 1924 г. Н. Кондратиев е в научна командировка в САЩ, Канада, Великобритания и Германия, придружен от своята съпруга. В САЩ той се среща със своя съученик, състудент, близък приятел и съмишленик Пиритим Сорокин. По това време, след емиграцията си в САЩ, П. Сорокин се е утвърдил като един от водещите американски социолози. Той предлага на Н. Кондратиев, заедно със съпругата си, да останат като емигранти в САЩ, където Кондратиев ще развива в отлични условия своята изследователска работа и академична кариера. Мотивиран от своята любов към Русия и своя патриотизъм, Н. Кондратиев отказва, въпреки че много добре е съзнавал рисковото положение, в което се намира в Съветска Русия, поради своята политическа дейност до 1919 г. и актуалната изследователска работа. За съжаление, впоследствие се оказва, че той е подценил риска. Решението на Н. Кондратиев се оказва неправилно, рискът се оказва неоправдан. Но това решение е пример за човешка доблест, чест и патриотизъм! Н. Кондратиев не оставя своя народ в годините на изпитания. Периодът от 1924 до 1928 е най-плодотворният за Н. Кондратиев. В тези години той пише най-зрелите си произведения, включително брошурата за дългите вълни на икономическата конюнктура, която става повод за ожесточени идеологически сблъсъци. С тази брошура той изгражда едно от най-важните стъпала в стълбата на икономическото познание.

От 1928 г. болшевишкият режим започва разследване на Н. Кондратиев, А. В. Чаянов и други водещи руски аграрикономисти по сфабрикувано дело за създаване на контрареволюционна организация ЁC така наречената "Трудова партия". През тази година той е уволнен от Конюнктурния институт и през 1930 г. е арестуван. Впоследствие, след повече от година и половина душевни и физически инквизиции, е осъден и затворен в Суздалския политически изолатор. Сега, когато запазени от съпругата му части от неговия научен архив ни позволяват да видим неговите планове за изследователска работа, можем само да скърбим за огромната загуба за икономическата наука и другите социални науки от насилственото прекъсване на научната кариера на Н. Кондратиев.

За да разберем трагичната съдба на Н. Кондратиев, трябва да посочим същността на социалните промени, трансформации, класови битки, а също и междуфракционната борба в болшевишката партия, в периода между 1924 и 1928 г.! И съответно мястото на Н. Кондратиев в тези битки.

Да започнем със ситуационен анализ на този период.

Каква е изходната ситуация?

От една страна, е налице стабилизиране на съветската икономика. Интервенцията на Великобритания, Франция, САЩ и Япония, подкрепяна от вътрешните контрареволюционни сили, е претърпяла поражение. Персонализираният в болшевишкия партийно-държавен апарат, в болшевишката номенклатура едър, централизиран, държавно-монополистичен капитал, получава възможност да разгърне творческите си възможности. Той организира с много бързи темпове индустриализацията на страната. Предприемаческата дейност на съвкупния капиталист постига грандиозни успехи. Успехи постига и дребният, и средният бизнес. Това е резултат на въведената благодарение на настойчивостта на Ленин още от началото на 20-те години "Новая экономическая политика" ЁC НЕП. Особено важни са резултатите, постигнати от дребния и средния бизнес в аграрния сектор. Чрез НЕП, въпреки че поземлената собственост в Русия е отдавна одържавена ЁC непосредствено след Октомврийската революция, и формално тя е държавна собственост, нейното владеене и ползване са предоставени на непосредствените производители. Именно това позволява развитието на дребен и среден бизнес в аграрния сектор. Успешната предприемаческа дейност на едрия, централизиран, държавно-монополистичен капитал, води до "набъбване" на класата на наемния труд. В процеса на индустриализация се засилват миграционните потоци от селата към градовете. Увеличава се класата на промишлените работници в големите градски центрове.

От друга страна, в този период назряват и остри противоречия между основните класи.

В селата и в аграрния сектор като цяло се получава разслояване между непосредствените производители. Едни от тях, които от самото начало на НЕП, поради едни или други причини, обработват по-големи парцели земя, постепенно забогатяват, разширяват аграрния си бизнес, като успоредно с него някои от тях развиват успешно и дребна търговия. Тяхната класа ЁC на дребния и средния аграрен бизнес, все по-често започва да използва като наемни работници малоимотните си съселяни. Оформят се класите на така наречените "кулаци" и на селската "беднота". Това разслоение го има и преди Първата световна война. Но то се развива с бързи темпове едва когато в резултат от двете буржоазни революции ЁC Февруарската и Октомврийската2, и въведената нова икономическа политика, се ликвидират остатъците от докапиталистически отношения в Русия, а в аграрния сектор се създават пълноценни възможности за утвърждаване на капиталистическия начин на производство.
В резултат от неговото утвърждаване и бързото развитие на производителните сили в аграрния сектор се засилват два вида класови противоречия.

Първият вид е между класата на "кулаците" и тази на селската "беднота". Обезземляване на масата от непосредствените производители е общо правило при генезиса на капиталистическия начин на производство във всички страни. От тази класа се формира "резервната" армия на труда в промишлените центрове. И навсякъде този процес е свързан с насилие, жестокости и т.н. В Русия този процес има следната особеност. Селската "беднота" възприема като насилник и експлоататор своя съселянин ЁC "кулака", а не едрия централизиран държавно-монополистичен капитал. И това е така, въпреки че персонифицирания в болшевишката номенклатура едър държавно-монополистичен капитал още от 1926 г. започва да прибягва до практики от времето на "военния комунизъм" и да "разтваря ножиците" между цените на промишлените стоки и тези на аграрните стоки. От тази нагласа в съзнанието на селската "беднота" се възползва едрият държавно-монополистичен капитал, когато започва по време на "Големия скок" в колективизацията през 1929 г. своята война против дребния и средния бизнес в аграрния сектор. Той използва за свой класов съюзник селската "беднота".

А битката между едрия държавно-монополистичен капитал и дребния и средния бизнес в аграрния сектор е била неизбежна. Това са вторият вид противоречия. През втората половина на двадесетте години на ХХ в. обемът на едрия, централизиран държавно-монополистичен капитал е нараснал съществено. Основните му елементи ЁC банковият и промишленият капитал, имат доминираща роля в икономиката. Самият съвкупен капиталист ЁC болшевишкият партийно-държавен апарат, болшевишката номенклатура, е нараснал многократно, създал си е строга йерархия и дисциплина, преизпълнен е с ентусиазъм за предприемаческа дейност и е зареден идеологически с мисията, че строи последното, най-справедливото общество. Поради това неговата готовност и нагласа да прилага брутално насилие срещу "враговете" на "строителството на социализма" е извънредно голяма. А тези врагове са все по-засилващата се класа на "кулаците" и на градския дребен и среден бизнес. На първо място ЁC на "кулаците". Защо?

Защото, въпреки усилените темпове на индустриализация, по това време Русия е все още предимно аграрна страна. Основният ресурс за износ е зърното, по-специално ЁC пшеничното зърно. А по-голямата част от зърненото производство е в ръцете на "кулаците". Те са готови да предоставят излишъците си от зърно на едрия централизиран държавно-монополистичен капитал и съответно чрез износ той да трупа финансов ресурс за развитие на индустрията. Но са готови да продават излишъците си на пазарни цени! В това е основното противоречие между персонифицирания в болшевишката номенклатура едър, централизиран държавно-монопо­ли­стичен капитал, и дребния и средния аграрен бизнес, развиван от "кулаците".

Интересите на все по-засилващата се класа на "кулаците" стават пречка и ограничител за предприемаческата дейност и инвестиционната активност на съвкупния капиталист. И това при положение, че юридически именно болшевишката номенклатура е собственик на поземления фонд в Русия, която временно го е предоставила във владеене и ползване на селското население; при положение че болшевишката номенклатура вече е изградила силен репресивен апарат; при положение че тя вече има готовност за предприемаческа дейност и в аграрния сектор, защото индустриалната база, с която разполага, ] дава възможност да механизира двете основни дейности в зърнопроизводството ЁC оранта и жътвата. Отделно, че вече разполага с кадрови потенциал да "усвои" и аграрния сектор3.

Какво е мястото на Н. Кондратиев в битката на класовите сили? Поради своя произход, своя манталитет, политически симпатии и антипатии и т.н., в своята изследователска дейност и в публикациите си той защитава интересите на дребния и средния аграрен бизнес. Как?

В качеството си на директор на Конюнктурния институт, а и поради личния си авторитет на водещ аграрикономист Н. Кондратиев е привлечен още през 1923 г. в Плановата комисия на Наркозем и Земплан, за подготовката на перспективния план за развитие на селското и горското стопанство в СССР. През януари 1924 г. Н. Кондратиев подготвя съдоклад по неговия профил и го внася в селскостопанската секция на Госплан. Там той е одобрен и през юни 1925 г. след интегрирането му в общия перспективен план за развитието на селското и горското стопанство получава официална положителна оценка от Президиума на Госплан и е публикуван. Отношението на управляващата класа към този перспективен план обаче не е еднозначно. Появяват се не само положителни оценки, но и остри критики. Появява се и квалификацията "кондратиевщина". С нея възгледите на Кондратиев за социалната трансформация в аграрния сектор и в икономиката като цяло се определят като стремеж към налагане в СССР на държавен капитализъм или "кооперативен капитализъм".

Какво в тезите на Н. Кондратиев дразни и то, при положение че той се придържа към основата на болшевишката стратегия за индустриализация на страната?

Дразни пътят, който той очертава като оптимален, за постигане на целите на индустриализацията. Като една от най-важните точки на този път Н. Кондратиев сочи, че селското стопанство трябва да се развива в посока: "...първо, да осигури пълноценно суровинната база за развитие на производството; второ, да ускори процеса на натрупване на средства вътре в страната и повиши покупателната сила на населението; трето, да повиши налогоплатежните сили на населението. Но всичко това е възможно само при разширение на селскостопанската продукция, при повишаване на нейната ценност, при ускоряване на нейните експортни възможности4. "Повишаване на покупателната сила на населението, разширяване на селскостопанската продукция и повишаване на нейната ценност, ускоряване на нейните експортни възможности и т.н." ЁC всичко това е действало като "червено на бик" на болшевишката номенклатура.

Защото през втората половина на двадесетте години едрият централизиран държавно-монополистичен капитал, за разлика от края на предходното десетилетие, вече е укрепнал; изградил е солидна промишлена база; създал е строга йерархия около "центриста" Сталин; вече има кадровия потенциал да се превърне от юридически и във фактически собственик на поземления фонд. Има и репресивен апарат годен да "съдейства" за това. Тоест болшевишката номенклатура има пълна готовност за мащабна предприемаческа дейност не само в индустрията, но и в аграрния сектор. Нейният "апетит" и хищнически инстинкти не само не са намалели от времето на "военния комунизъм", тоест от времето, когато се опитва, но не ] достигат сили да владее и ползва поземления фонд, но напротив ЁC те са се увеличили! И сре­щу тези хищнически апетити на едрия централизиран държавно-монополистичен капитал застават Н. Кондратиев, А. В. Чаянов и други авторитетни аграрикономисти, които апелират за "фермерски" път в развитието на аграрния сектор в Русия. Тоест апелират владеенето и ползването на поземления фонд да остане в ръцете на "кулаците", а "социализирането" в този сектор да става на доброволен принцип чрез селскостопански кооперации.

Към тази стратегия апелира Н. Кондратиев и в следващите няколко години. Например през 1927 г. той прави остра и научно аргументирана критика на публикувания вариант за първия петгодишен план за развитие на народното стопанство5. Н. Кондратиев показва вътрешната противоречивост на този план; посочва, че проектът за мащабни инвестиции в промишлеността и инфраструктурата, съчетани с многократно по-ниските инвестиции в аграрния сектор, ще доведе до кризисно, а не безкризисно развитие на съветската икономика; показва, че планът няма балансираност и обвързаност между планирания размер на натрупването и данните за дохода и потреблението на населението; отбелязва, че има пълно противоречие между планираното увеличаване на жизненото равнище на населението и другите показатели, които сочат обратното ЁC че се планира реално понижаване на доходите на населението6. Кондратиев показва, че заложените в плана намерения за инвестиции и ръст на доходите в аграрния сектор ще доведат не до повишаване на жизненото равнище, а обратно ЁC до намаляване на жизненото равнище и потреблението на селското население7. Той обвинява централния орган за планиране ЁC Госплан, в "боязън" от прогреса и растежа на производителните сили в селското стопанство, в недооценяване и пренебрегване на ролята на държавните инвестиции в аграрния сектор ЁC инвестициите в този сектор, набелязани в плана, са "съвършено недостатъчни", пише той, и т.н.8



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница