Токсични ефекти на лекарствата

2. Чернодробните заболявания водят до забавяне на метаболизма и повишаване токсичността на препаратите: А. Глутетимид. Б. Изониазид. В. Фенобарбитал. Г. Ампицилин.

3. С какви термини се означава увреждащото действие на лекарствата върху плода? А. Ембриотоксично (в първите 7-8 дни след оплождането на яйцеклетката). Б. Тератогенно (от 13 гестационна седмица до края на бременността). В. Тератогенно (от 2 до 12 гестационна седмица, т.е. по време на органогенезата). Г. Фетотоксично (от 13 гестационна седмица до края на бременността).

4. Скокообразната промяна в генотипа се нарича: А. Канцерогенеза. Б. Мутагенеза В. Ембриотоксичност.

2. Сравнително висока нефротоксичност имат: А. Аминогликозиди. Б. Полимиксини. В. Фенацетин. Г. Сулфонамиди. Д. Макролиди.

4. Увреждане на n. statoacusticus може да настъпи при продължителна терапия с: А. Аминогликозиди. Б. Полимиксини. В. Фуроземид. Г. Етакринова киселина.

5. Chlorpromazine може да предизвика: А. Обратим холестазен иктер. Б. Чернодробен карцином. В. Синдром на Reye.

6. Подходяща ли е комбинацията хлорамфеникол и амидофен при инфекция, причинена от чувствителни към антибиотика микроорганизми, протичаща с хиперпирексия? А. Да. Б. Не.

7. При предозиране на антикоагуланти се наблюдават: А. Кръвоизливи. Б. Повишена съсирваемост на кръвта.

8. При предозиране на салицилати се наблюдават: А. Хиперкапния. Б. Възбуда, шум в ушите, световъртеж. В. Хипотермия.

9. Коя група антикоагуланти има тератогенна активност, може да предизвика кръвоизливи у плода и ретроплацентарни хематоми? А. Директни, защото имат полярна молекула. Б. Индиректни, защото преминават през плацентарната бариера. В. Никоя група.

10.Увреждания на плода може да предизвикат: А. Thalidomid. Б. АСЕ-инхибитори. B. Phenytoin. Г. Кортикостероиди.

11. Безспорен мутагенен ефект имат: А. Цитостатици. Б. Колхицин. В. Подофилин. Г. Пеницилини. Д. Феноли.

12. При продължително приемане на фенацетинови препарати има повишен риск от развитие на: А. Аналгетична нефропатия. Б. Карцином на бъбречното легенче и пикочния мехур. В. Белодробен карцином. Г. Маточен карцином.

13. 
    Токсичност по отношение на зрителния нерв имат: А. Етамбутол. Б. Налидиксова киселина. В. Сулфацетамид. Г. Галантамин. Д. Метилов алкохол.
    
14. 
    Хепатотоксичният ефект на парацетамола е: А. Свързан с основното му фармакологично действие. Б. Не е свързан с основното му фармакологично действие. В. Не е дозо-зависим.
    

2. М-холинергични рецептори има в: А. Стомашно-чревния тракт. Б. Миокарда. В. M. sphincter pupillae и m. ciliaris. Г. ЦНС. Д. Вегетативните парасимпатикови ганглии. Е. M. detrusor vesicae urinariae.

3. N-холинергични рецептори има в: А. Надбъбречната медула. Б. Вегетативните ганглии. В. Нервно-мускулните синапси. Г. Синокаротидната и аортната рефлексогенни зони. Д. M. ciliaris. Е. ЦНС.

4. Кои вещества са лиганди на холинергичните рецептори? А. Nicotin Б. Atropin В. Muscarin Г. Pilocarpin. Д. Nivalin.

5. М-холинорецепторите се възбуждат пряко от: А. Мускарин. Б. Пилокарпин. В. Нивалин. Г. Скополамин. Д. Карбахол.

6. Антихолинестеразните средства се прилагат при: А. Постоперативна атония на червата и пикочния мехур. Б. Бронхиална астма. В. Парези на скелетната мускулатура. Г. Коремна колика. Д. Myasthenia gravis.

7. Холиномиметиците с непряко действие: А. Блокират обратимо или необратимо холинестеразата. Б. Представляват антагонисти на недеполяризиращите нервно-мускулни блокери. В. Стимулират нервно-мускулното предаване. Г. Намират приложение в офталмологията за лечение на глаукома.

14.2. Тестове за медици

1. Пилокарпинът, приложен под формата на колир: А. Предизвиква миоза. Б. Стимулира М-холинергичните рецептори в m. sphincter pupillae. В. Блокира холинестеразата. Г. Понижава вътреочното налягане.

2. Физостигминът: А. Инхибира ацетилхолинестеразата. Б. Не влияе върху денервирани скелетни мускули. В. Използва се предимно в офталмологията. Г. Може успешно да антагонизира централните токсични ефекти на холинолитиците. Д. Има природен произход.

3. Необратимите блокери на холинестеразата са: А. Фосфорорганични съединения. Б. Високо токсични. В. Средства, някои от които се използват локално за лечение на глаукома. Г. Средства, широко използвани за лечение на миопатии.

4. Препаратът galantamine (Nivalin): A. Представлява алкалоид. Б. Обратимо блокира ацетилхолинестеразата. В. Не прониква в ЦНС Г. Използва се за лечение на миопатии. Д. Изследван е фармакологично от проф. Д. Пасков.

5. Холиномиметици от растителен произход са препаратите: А. Carbachol. Б. Galantamin. В. Neostigmin. Г. Pilocarpin. Д. Physostigmin.

7. Терапевтичният ефект на неостигмина при миопатии се дължи на: А. Стимулиране освобождаването на ендогенен ацетилхолин. Б. Потискане обратното връщане на ацетилхолин в пресинаптичните депа. В. Пряко възбуждане на холинорецепторите в нервно-мускулната плочка. Г. Блокиране разграждането на освободения ацетилхолин.

8. Кой от посочените ефекти на ацетилхолина не е мускаринов? А. Брадикардия. Б. Спазъм на очната акомодацията. В. Контракция на напречно-набраздената мускулатура. Г. Бронхоспазъм.

9. Кои ефекти са характерни за холиномиметиците? А. Повишена чревна перисталтика. Б. Повишена слюнчена секреция. В. Повишено вътреочно налягане Г. Повишено потоотделяне. Д. Бронходилатация.

10. Никотинът: А. В ниски дози стимулира N-холинорецепторите в симпатиковите и парасимпатиковите ганглии. Б. В големи дози блокира N-холинорецепторите във вегетативните ганглии. В. Действа индиректно върху N-холинорецепторите Г. Бързо се резорбира и прониква в ЦНС.

15. М-холинолитици. Нервно-мускулни блокери
15.1. Въвеждащи тестове
1. Кое твърдение не се отнася за действието на М-холинолитиците върху окото: А. Блокират М-холинорецепторите в m. sphincter pupillae. Б. Блокират М-холинорецепторите в m. ciliaris. В. Предизвикват спазъм на акомодацията. Г. Повишават вътреочното налягане. Д. Предизвикват мидриаза.

2. Офталмотонусът се повишава след прилагане на: А. Propranolol. Б. Atropine. В. Pilocarpine. Г. Тimolol. Д. Тropicamide (Mydrum).

3. Атропинът действа по следния механизъм: А. Блокира освобождаването на ацетилхолин. Б. Ускорява хидролизирането на ацетилхолин. В. Конкурира с ацетилхолина за мускаринергичните рецепторите. Г. Блокира постсинаптичните М-холинергични рецептори в ефекторните органи. Д. Блокира пресинаптичните М-холинергични рецептори в адренергичните синапси.

4. М-холинолитиците се прилагат за лечение на: А. Бъбречни и жлъчни колики. Б. Глаукома. В. Бронхиална астма. Г. Хипертонична болест. Д. Язвена болест.

5. Алкалоидите на растението Atropa Belladonna се прилагат за: А. Профилактика на повръщане при кинетози. Б. Потискане на бронхиалната секреция по време на обща анестезия. В. Предизвикване на мидриаза и циклоплегия. Г. Лечение на глаукома при пациенти над 40 години. Д. Лечение на паралитичен илеус.

6. При атропиново отравяне се наблюдават: А. Мидриаза. Б. Миоза. В. Суха и зачервена кожа. Г. Психомоторна възбуда. Д. Повишаване на артериалното налягане. Е. Хипересаливация.

1. 
   Средства с антихолинергично действие са: А. Atropinе. Б. Tubocurarin. B. Hexamethonium. Г. Muscarin.
   
2. 
   Кои вещества са конкурентни антагонисти на ацетилхолина? А. Мuscarin Б. Atropinе. В. Neostigmin. Г. Tubocurarin. Д. Suxamethonium. Е. Galantamin.
   
3. 
   Кои действия на ацетилхолина се потискат специфично от атропин? А. Контракция на чревната мускулатура. Б. Хиперсаливация. В. Брадикардия. Г. Спазъм на очната акомодация.
   

1. 
   Атропинът: А. Се прилага при отравяне с антихолинестеразни средства. Б. Се прилага при отравяне с гъбите Amanita muscaria и Amanita phalloides. В. Има терапевтичен ефект при AV блок.
   

4. 
   Атропинът: А. Предизвиква тахикардия. Б. В токсични дози разширява кръвоносните съдове на кожата. В. Във високи дози може да предизвика хистаминолиберация. Г. Има ниска токсичност.
   
5. 
   М-холинолитиците са противопоказани при: А. Хипертрофия на простатата. Б. Бронхиална астма. В. Глаукома. Г. Жлъчни колики. Д. Атонична обстипация. Е. Пилороспазъм.
   
6. 
   Странични ефекти на М-холинолитиците са: А. Сухота в устата. Б. Фотофобия. В. Атоничен запек. Г. Бронхоспазъм. Д. Задръжка на урина. Е. Брадикардия.
   
7. 
   Атропиноподобни странични ефекти се наблюдават при лечение с: А. М-холиномиметици. Б. М-холинолитици. В. Ганглиоблокери. Г. Повечето антидепресанти. Д. H₁-блокери на хистамина. Е. Фенотиазинови невролептици.
   
8. 
   Посочете гастроселективен М-холинолитик с терапевтична ефективност при язвена болест.
   

11. Парасимпатолитиците с четвъртичен азотен атом в молекулата си (в сравнение с препаратите с третичен азотен атом в молекулата си): А. Имат по-голям афинитет към холинергичните рецептори. Б. Имат по-добра стомашно-чревна резорбция. В. Не предизвикват странични ефекти от страна на ЦНС. Г. Избирателно влияят върху стомашно-чревния тракт.

12. Ефективни при бъбречни и жлъчни колики са препаратите: А. Spasmalgon. Б. Oxyphenonium (Antispasmin). В. Buscolysin. Г. Spasmocalm. Д. Cyclodrine (Cyclopent).

13. Към коя фармакологична група средства се отнася вещество, показало следните ефекти: тахикардия, мидриаза, намалена слюнчена секреция, намален гастроинтестинален мотилитет.

15. Деполяризиращите нервно-мускулни блокери: А. Имат краткотраен миорелаксиращ ефект. Б. Ефектът им се потенцира от антихолинестеразните средства и/или аминогликозидните антибиотици. В. Ефектът им не се проявява при лица с дефицит на плазмената холинестераза (псевдохолинестераза). Г. Могат да предизвикат хистаминолиберация, бронхоспазъм и артериална хипотония.

16. Предизвиканата от конкурентните (недеполяризиращи) нервно-мускулни блокери миорелаксия може да се прекъсне чрез венозно инжектиране на: А. Гентамицин. Б. Атропин. В. Амикацин. Г. Неостигмин. Д. Галантамин. Е. Пимадин.

16. Адренергична медиация. Адреномиметици
16.1. Въвеждащи тестове
1. Постсинаптични алфа-адренергични рецептори има в: А. M. dilatator pupillae. Б. M. sphincter pupillae. В. M. detrusor vesicae urinariae. Г. Периферните резистивни съдове Д. Големите коронарни съдове. Е. M. sphincter vesicae urinariae.

2. Постсинаптични бета₁-адренергични рецептори има в: А. Гладката мускулатура на бронхите. Б. Миокарда. В. Юкстагломеруларния апарат на бъбреците. Г. M. ciliaris.

3. Постсинаптични бета₂-адренергични рецептори има в: А. Бронхиалната гладка мускулатура. Б. Миометрия. В. Артериалните съдове на скелетните мускули. Г. Миокарда.

4. Алфа-адреномиметиците се прилагат за лечение на: А. Артериална хипотония с клинично проявена симптоматика. Б. Остър вазомоторен ринит. В. Постхеморагичен шок. Г. Периферни съдови спазми.

5. Адреналинът се прилага при: А. Анафилактичен шок. Б. Атриовентрикуларен блок. В. Астматичен статус. Г. Хипергликемия. Д. Камерна асистолия.

6. Кои ензими метаболизират катехоламините? А. Аденилатциклаза. Б. Фосфодиестераза. В. Моноаминооксидаза-Б. Г. Катехол-О-метилтрансфераза. Д. Моноаминооксидаза-А.

2. Норадреналиновата екзоцитоза се потиска при активиране на следните пресинаптични рецептори в окончанията на адренергичните неврони: А. Алфа₂-адренергични.Б. N-холинергични. В. Бета-адренергични. Г. М-холинергични.

3. За адреналина е характерно, че: А. Активира фосфодиестеразата. Б. Активира аденилатциклазата. В. Повишава кислородната консумация в миокарда. Г. Възбужда алфа-, бета₁- и бета₂-адренергичните рецептори.

4. Стимулирането на кои адренергични рецептори предизвиква последователнo: А. Активиране на G-протеина, респ. неговата субединица алфа, натоварена с гуанозинтрифосфат. Б. Активиране на фосфолипаза С от тази субединица. В. Задействане на фосфатидилинозитолoвата система от фосфолипаза С с освобождаване на инозитолтрифосфат (IP₃) и диацилглицерол (DAG). Г. Стимулиране от IP₃ освобождаването на Ca²⁺ от ендоплазматичния ретикулум и вазоконстрикция. Д. Активиране от DAG на протеинкиназа С.

5. Стимулирането на кои адренергични рецептори предизвиква последователно: А. Активиране на Gs (G-стимулиращия) протеин, респ. неговата стимулираща субединица алфа, натоварена с гуанозинтрифосфат. Б. Активиране на аденилатциклазата от стимуиращата субединица. В. Увеличаване вътреклетъчната концентрaция на цикличен аденозинмонофосфат (camp). Г. Активиране на camp-зависима протеинкиназа, инактивираща миозин- лековерижната-киназа и релаксация на гладката мускулатура.

6. Селективен бета₁-адреномиметик с положителен кардиоинотропен ефект е препаратът: А. Dobutamin. Б. Dopamin. В. Atenolol.

7. Селективните бета₂-адреномиметици предизвикват: А. Бронхоспазмолитичен ефект. Б. Токолитичен ефект. В. Рядко ритъмни сърдечни нарушения. Г. Атриовентрикуларен блок.

8. Препарати с токолитична активност са: А. Atenolol Б. Fenoterol В. Terbutaline Г. Clenbuterol. Д. Salbutamol.

9. Странични ефекти на неселективните бета-адреномиметици са: А. Бронхоспазъм. Б. Ритъмни сърдечни нарушения. В. Периферни съдови спазми. Г. Ксеростомия.

10. Пресорният ефект на адреналина не се проявава при предварително въвеждане на: А. Алфа-адреноблокер. Б. Клонидин. В. Бета₁-блокер. Г. Ганглиоблокер.

11. Препаратът Ephedrin е симпатомиметик, който: А. Стимулира пряко адренергичните рецептори. Б. Измества норадреналина от везикулите. В. Може да предизвика тахифилаксия. Г. Активира алфа₂-адренергичните рецептори. Д. Принадлежи към забранените за употреба от спортисти допинг-препарати от втори ред.

12. Скорост-лимитиращ ензим при синтезата на норадреналина е: А. Тирозинхидроксилаза. Б. Допамин-бета-хидроксилаза. В. Фенилаланинхидроксилаза. Г. Нито един от посочените.

13. Метаболитни ефекти на адреналина са: А. Повишаване на серумното ниво на глюкозата. Б. Понижаване на кислородната консумация. В. Инициално понижаване на серумния калий. Г. Повишаване на неестерифицираните мастни киселини в кръвта. Д. Свързани са с увеличаване на вътреклетъчната концентрация на цикличен аденозинмонофосфат.
16.3. Тестове за стоматолози
1. Посочете адреномиметиците, с които се комбинират локалните анестетици, използвани в стоматологичната практика: А. Норадреналин. Б. Адреналин. В. Изопреналин Г. Норадреналин и aдреналин.

2. Чрез добавяне на адреномиметици към локалните анестетици се постига: А. Вазоконстрикция. Б. Удължаване на местната анестезия. В. Забавяне на резорбцията на местния анестетик. Г. Улесняване на резорбцията на местния анестетик.

3. Комбинирани препарати, съдържащи местен анестетик и адреномиметици, са: А. Aminophyllin. Б. Novadren В. Xylodren Г. Tetracain. Д. Baycain.

4. При кои заболявания са противопоказани комбинираните с адреналин локални анестетици? А. Атриовентрикуларен блок Б. Сърдечна аритмия. В. Захарен диабет Г. Хипертиреоидизъм. Д. Артериална хипертония. Е. Бронхиална астма.

2. Основни показания за приложение на бета-блокерите са: А. Хипертонична болест. Б. Стенокардия. В. Бронхиална астма. Г. Атриовентрикуларен блок. Д. Сърдечни тахиаритмии. Е. Мигрена.

3. Кои от посочените адренолитици осъществяват своите ефекти чрез въздействие върху пресинаптичните алфа₂-адренергични рецептори: А. Prazosin. Б. Yohimbin. В. Clonidin. G. Reserpin.

4. Алфа₁-рецепторите се блокират избирателно от: А. Yohimbin. Б. Dihydroergotoxin. В. Prazosin. Г. Tolazolin.

5. Препаратът methyldopa: А. Води до образуване на фалшив медиатор (алфа-метилнорадреналин) в адренергичните неврони. Б. Блокира алфа₂-адренергичните рецептори в ЦНС. В. Има антихипертензивен ефект. Г. Противопоказан е при бременност. Д. Фалшивият медиатор алфа-метилнорадреналин стимулира алфа₂-адренергичните рецептори в nucleus tractus solitarii.

6. Пропранололът: А. Има отрицателен инотропен ефект. Б. Забавя сърдечната честота. В. Подобрява кръвооросяването на крайниците. Г. Подобрява атриовентрикуларната проводимост. Д. Разширява коронариите. Е. Намалява кислородната консумация в миокарда.

7. Странични ефекти на бета-блокерите са: А. Бронхоспазъм. Б. Хипергликемия. В. Периферни съдови спазми. Г. Тахиаритмии. Д. AV блок.

8. Чрез блокиране на бета₁-рецепторите бета-блокерите предизвикват: А. Отрицателен инотропен ефект. Б. Забавяне на сърдечната честота. В. Потискане на рениновата секреция. Г. Бронхоспазъм.

2. Алфа-адренергични блокери от природен и полусинтетичен произход са препаратите: А. Ergotamin. Б. Ergotoxin. В. Ergometrin. Г. Dihydroergotoxin. Д. Dihydroergotamin.

3. Важни при лечението на сърдечно-съдовите заболявания са следните ефекти на бета-блокерите: А. Антиангинозен. Б. Антиаритмичен. В. Антихипертензивен. Г. Антиглаукомен. Д. Кардиопротективен.

4. Посочете какви ефекти предизвикват неселективните бета-блокери (пропранолол) чрез блокиране на бета₂-адренергичните рецептори?

5. Бета-блокерите са противопоказани при: А. Тахиаритмии. Б. Тежка сърдечна декомпенсация. В. Бронхиална астма. Г. Периферни съдови спазми.

6. Кардиоселективни бета₁-блокери са: А. Atenolol. Б. Acebutolol. В. Pindolol. Г. Propranolol. Д. Timolol. E. Metoprolol.

7. Бета-блокери с частична (присъща/вътрешна) симпатомиметична активност са: А. Propranolol. Б. Pindolol. В. Oxprenolol. Г. Мetоprolol.

8. Посочете бета₁-блокер, непроникващ в ЦНС.

9. Посочете бета₁-блокер, освобождаващ азотен оксид.

10. Бета-блокер с изразена мембраностабилизираща активност е: А. Propranolol. Б. Pindolol. В. Dobutamin. Г. Acebutolol.

11. Бета-блокери с изразен ефект на първо-пасажно разграждане в черния дроб, са: А. Propranolol. Б. Pindolol. В. Dobutamin. Г. Acebutolol. Д. Oxprenolol.

16. Ефектите на бета-блокерите отслабват при комбинирано приложение с: А. Cimetidin. Б. Rifampicin. В. Phenobarbital. Г. Phenytoin. Д. Furosemide.

18. Нежелани реакции при лечение с клонидин са: А. Седативен ефект. Б. Потискане на стомашната секреция. В. Отслабване на потентността. Г. Сухота в устата.

1. 
   Автакоидите се характеризират със следните особености: А. Представляват биологично активни вещества, които се образуват в различни тъкани на организма. Б. Образуват се в специализирани ендокринни жлези. В. Проявяват физиологичния или патологичния си ефект в мястото на тяхното образуване. Г. Имат кратък полуживот.
   
2. 
   Автакоиди са: А. Инсулин. Б. Хистамин. В. Серотонин. Г. Ейкозаноиди. Д. Кинини. Е. Тироксин.
   
3. 
   Н₁-рецепторни антагонисти са: А. Cromolyn sodium. Б. Dimenhydrinate. В. Clemastine. Г. Ranitidine. Д. Loratadine. E. Astemizole.
   
4. 
   5,HT₃-рецепторен антагонист, прилаган за лечение и профилактика на повръщане, индуцирано от противотуморна химио- или лъчетерапия, е: А. Sumatriptane. Б. Ondansetron. В. Dimenhydrinate. Г. Scopolamine. Д. Dronabinol.
   
5. 
   Инхибитори на ензима циклооксигеназа са: А. Acidum acetylsalicylicum. Б. Methylprednisolone. В. Ketoprofen. Г. Diclofenac. Е. Zafirlukast.
   

1. 
   Н₁-рецепторите са локализирани в: А. Гладката мускулатура на бронхите. Б. Гладка мускулатура на тънкото черво. В. Париетални клетки на стомашната лигавица. Г. Ендотела на капилярите.
   
2. 
   Н_-рецепторни антагонисти, които не проявяват седативно действие са: А. Astemizole. Б. Diphenhydramine. В. Loratadine. Г. Terfenadine. Е. Promethazine.
   
3. 
   Нежеланите реакции на Н_-блокерите от първо поколение са: А. Пруритус. Б. Ксеростомия. В. Сънливост и намалена концентрация на вниманието. Г. Бронхоспазъм. Д. Гърчове.
   
4. 
   Клиничното приложение на Н_-блокерите включва: А. Уртикария. Б. Полиноза. В. Язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Г. Рефлукс-езофагит. Д. Пруритус. Е. Кинетози.
   
5. 
   За 25 годишен тролейбусен шофьор, по повод на алергичен ринит, е необходимо да бъде предписан Н_-блокер. Кой от предложените препарати е подходящ в описания случай ? А. Dimenhydrinate. Б. Diphenhydramine. В. Promethazine. Г. Loratadine.
   
6. 
   Развитие на опасни камерни аритмии е въможно при едновременно прилагане на лекарства, инхибиращи CYP3A4 (Ketoconazole, Itraconazole, Erythromycin и др.) и следните Н_-блокери: А. Astemizole. Б. Terfenadine. В. Fexofenadine. Г. Loratadine.
   
7. 
   Н_-рецепторите медиират: А. Стимулиране на ЦНС. Б. Болка и сърбеж. В. Секреция на солна киселина. Г. Положителен хронотропен ефект. Д. Бронхоконстрикция.
   
8. 
   Посочете Н₂-рецепторни антагонисти.
   
9. 
   Н_-рецепторен антагонист, инхибиращ цитохром Р450 и потенциращ фармакологичните и нежеланите ефекти на фенитоин, диазепам, индиректни антикоагуланти, е: А. Ranitidine. Б. Famotidine. В. Cimetidine. Г. Clemastine. Д. Ketotifen.
   
10. 
    Н₂-блокерите се прилагат за лечение на: А. Язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Б. Рефлукс-езофагит. В. Трофични язви на подбедрицата. Г. Синдром на Zollinger-Ellison. Д. Уртикария.
    
11. 
    Хистаминолиберацията се стимулира от: А. Травми. Б. Реакция антиген-антитяло. В. Tubocurarin. Г. Morphine. Д. Nedocromil sodium. E. Ketotifen.
    
12. 
    Най-ефективният препарат за овладяване на анафилактични реакции е: А. Promethazine. Б. Epinephrine. В. Terfenadine. Г. Ephedrine. Д. Histamine.
    
13. 
    Агонисти на 5-HT_1d-рецепторите, прилагани за лечение на мигрена са: А. Tropisetron. Б. Propranolol. В. Sumatriptan. Г. Zolmitriptan. Д. Ergotamine.
    
14. 
    Посочете невярното твърдение за фармакокинетичните особености на простагландините: А. Метаболизират се в белодробното, чернодробното и бъбречното съдово русло. Б. Метаболизират се от дехидрогенази. В. Имат плазмен полуживот >24 h. Г. Метаболизират се от редуктази.
    
15. 
    Синтетичен аналог на PgE_, проявяващ съдоразширяващо действие и прилаган интракавернозно при еректилна дисфункция, е: А. Alprostadil. Б. Sildenafil. В. Dinoprostone. Г. Dinoprost. Д. Yohimbine.
    
16. 
    Синтетичен аналог на PgE_, стимулиращ ритмичните маточни контракции и прилаган за индуциране на раждането, е: А. Dinoprost. Б. Dinoprostone. В. Alprostadil. Г. Fenoterol. Д. Oxytocin.
    
17. 
    Локално активен дериват на PgF_a, прилаган под форма на колир за лечение на глаукома, е: А. Alprostadil. Б. Dinoprost. В. Misoprostol. Г. Latanoprost.
    
18. 
    Синтетичен дериват на PgE_ с цитопротективно действие, прилаган при пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника, е: А. Misoprostol. Б. Prostacyclin. В. Dinoprost. Г. Alprostadil.
    
19. 
    Селективен инхибитор на ензима Cox-2 е: А. Indomethacin. Б. Diclofenac. В. Ketoprofen. Г. Meloxicam.
    
20. 
    В кои от посочените предложения антагониста не съответства на рецептора, който блокира: А. LosartanAT_. Б. ValsartanAT_. В. LosartanAT_. Г. ZileutonLTD_. Д. ZafirlukastLTD_.