Книгата "тестове по фармакология"

2. Според предимното място на действие аналептиците биват: А. Корови. Б. Булбарни. В. Стволови. Г. Централни.

3. Аналептична активност притежават всички препарати с изключение на: А. Кофеин. Б. Хлоразин. В. Стрихнин. Г Пентеразол.

4. Кое от твърденията отговаря най-точно на тяхното място в клиничната практика: А. Аналептиците могат да се прилагат при интоксикация с алкохол, асфиксия на новороденото. Б. Аналептиците се прилагат при предозиране с психостимуланти. В. На практика нямат място в клиничната практика.

2. Наркотичните аналгетици имат: А. Аналгетичен ефект. Б. Антитусивен ефект. В. Разширяват зениците. Г. Предизвикват еуфория. Д. Потискат дихателния център.

3. Аналгетичният ефект на морфина се свързва с: А. Активиране на мю- и капа-опиоидните рецептори в ЦНС. Б. Повлияване на емоционалната компонента за възприемане и оценка на болката. В. Повишено отделяне на ендогенни опиоиди.

4. Наркотични аналгетици се прилагат при: А. Инфаркт на миокарда. Б. Остра жлъчна криза. В. Ставни болки. Г. Постоперативни болки. Д. Карциномно болни.

5. Морфинът е противопоказан при всички случаи с изключение: А. Повишено вътречерепно налягане. Б. Диагностично доказана перфорирала язва. В. Тежка травма на две годишно дете. Г. Бронхиална астма.

6. Посочете пълен конкурентен антагонист на морфина.

2. Полусинтетични производни на морфина са: А. Aethylmorphinum. Б. Allylnormorphin. B. Dihidrocodeine.

3. Синтетични аналози на морфина са: А. Morphini sulfas. Б. Fentanyl. B. Pentazocin. Г. Pethidin. Д. Valoron.

4. Агонисти на опиоидните рецептори са: А. Наркотични аналгетици. Б. Ненаркотични аналгетици. В. Ендорфини. Г. Енкефалини. Д. Бензодиазепини.

5. Посочете ендогенни лиганди на опиоидните рецептори:

6. Със стимулиране на мю-рецепторите са свързании следните ефекти на морфина: А. Супраспинална аналгезия. Б. Еуфориия. В. Физическа зависимост. Г. Потискане на дихателния център.

7. Със стимулиране на капа-рецепторите са свързании следните ефекти на морфина: А. Миоза. Б. Спинална аналгезия. В. Седация.

8. Със стимулиране на сигма-рецепторите са свързани следните ефекти на морфина: А. Дисфория. Б. Халюцинации. В. Аналгезия.

9. Продължителната употреба на морфин води до развитие на толерантност към: А. Аналгетичния ефект. Б. Миоза. В. Еуфория. Г. Обстипация. Д. Потискане на дишането.

10. Фармакологичните ефекти на морфина включват всичко с изключение на: А. Поведенчески промени. Б. Миоза. В. Респираторна депресия. Г. Диария.

12. Посочете вярното твърдение: А. Толерантността към наркотичните аналгетици се развива по-бързо след прилагането им във по-високи дози и през кратки интервали в сравнение с прилагането им в ниски дози и през дългии интервали. Б. Толерантността се развива в еднаква степен за всички ефекти на наркотичните аналгетици. В. Пациент, толерантен към морфин, ще бъде толерантен към лидол и метадон.

13. Ранните симптоми на абстиненцията към наркотичните аналгетици включват: А. Ринорея. Б. Изпотяване. В. Сълзотечение. Г. Прозяване.

14. При хоспитализиран хероин-зависим пациент, лекарствата превантиращи абстинентния синдром са: I. Морфин. II. Налбуфин. III. Метадон. IV. Бупренорфин. А. I, II, III. Б. I, III. В. III, IV. Г. Всички.

15. Оралната апликация превъзхожда парентералната по степента на фармакологична изява при: А. Морфин. Б. Кодеин.

16. Посочете вярното твърдение: А. Биотрансформацията на морфина е до кодеин. Б. Биотрансформацията на кодеина е до морфин.

17. Продължителността на действие е по-голяма при: А. Морфин. Б. Метадон.

18. Посочете препарат(и) с антагонистична активност към опиоидните рецептори: I. Налоксон. II. Налорфин. III. Пентазоцин. А. I и II. Б. III. В. Всички.

20. Кой от посочените наркотични аналгетици има най-краткотраен ефект: А. Лидол. Б. Морфин. В. Фентанил.

21. Посочете антидот при отравяне с пентазоцин: А. Налорфин. Б. Налоксон. В. Трамадол.

22. При остро отравяне с морфин се наблюдава: I. Миоза. II. Чейн-Стоксово дишане. III. Кома. IV. Клонични гърчове. V. Артериална хипотония. А. I, III. Б. II, IV, V. В. Всички. Г. I, II, III, V.

23. Посочете мерки за лечение на морфиново отравяне: А. Въвеждане на налоксон. Б. Назначаване на еметични средства. В. Стомашна промивка.

24. Редица стимули могат да предизвикат повръщане. Хеморецепторите в тригер зоната са: А. Локализирани в церебралния кортекс. Б. Стимулират се при всички форми на повръщане. В. Стимулират се от морфин.

25. При остра жлъчна криза се предпочита: А. Морфин. Б. Петидин. В. Омнопон.

26. Кои от посочените препарати по-слабо потискат дихателния център: А. Омнопон. Б. Дипидолор. В. Фентанил. Г. Морфин.

27. Максималната еднократна доза на морфина при възрастен болен е: А. 3 mg. Б. 20 mg. В. 50 mg.

29. Ненаркотични (антипиретични) аналгетици. Нестероидни противовъзпалителни средства
29.1. Въвеждащи тестове
1. Според химичната структура ненаркотичните аналгетици са изброените с изключение на: А. Производни на фенилоцетната киселина. Б. Салицилати. В. Хидантоинови производни. Г. Пиразолони. Д. Производни на пропионовата киселина. Е. Пиразолидиндионови производни.

2. Основните фармакологични ефекти на ненаркотичните аналгетици са: А. Противовъзпалителен (антиексудативен). Б. Аналгетичен. В. Антиулкусен. Г. Антипиретичен. Д. Антиалергичен.

3. Кой от посочените препарати намира приложение като тромбоцитен антиагрегант. Обяснете механизма и значението на дозата: А. Амидофен. Б. Натриев салицилат. В. Аспирин.

4. Ненаркотичните аналгетици се прилагат при: А. Заболявания на ставния и мускулен апарат с възпалителен характер. Б. Ревматизъм. В. Фебрилни състояния. Г. Подагра. Д. Автоимунни заболявания.

5. При прилагането на ненаркотични аналгетици могат да се наблюдават: I. Гранулоцитопения. II. Улцерогенен ефекти върху стомашно-чревната лигавица. III. Нефротоксичнен ефект. IV. Развитие на бронхиална астма. А. I, II. Б. II, III. В. Всички. Г. I, II, IV.
29.2. Тестове за медици и стоматолози
1. Основните фармакологични ефекти на ненаркотичните аналгетици се обуславят от: А. Високата степен на свързване с плазмени протеини. Б. Инхибиране на циклооксигеназата. В. Инхибиране на липоксигеназата. Г. Йонизационната им константа.

2. Нестероидните противовъзпалителни средства, представляващи слаби киселини, се натрупват в най-висока степен във: А. Възпалителното огнище. Б. Стомаха. В. ЦНС. Г. Бъбрек. Д. Жлъчка.

3. Обяснете фармакодинамично по-добрата поносимост на мелоксикама (по-слаба нефротоксичност и улцерогенност) в сравнение с индометацина.

4. Пиразолоновите производни се характеризират с: А. Аналгетично действие. Б. Антипиретично. В. Алергизиращо. Г. Антиагрегиращо. Д. Агранулоцитопенично.

5. Пиразолонови производни са: А. Фенилбутазон. Б. Аналгин (Метамизол). В. Индометацин. Г. Амидофен.

6. Производните на салициловата киселина водят до: А. Изостряне на язви и гастрити. Б. Хипопротромбинемия. В. Урикозурия (във високи дози). Г. Антиастматичен ефект.

7. Посочете верните съждения: I. Салицилатите осъществяват фармакологичните си ефекти чрез инхибиция на циклооксигеназата. II. Високите дози салицилати (>5g/24h) понижават серумната концентрация на пикочна киселина. III. Ефектът им върху тромбоцитната агрегация е необратим за разлика от този на другите нестероидни противовъзпалителни средства. IV. При салицилово отравяне алкализирането на урината затруднява излъчването. А. I, II, IV. Б. I, II, III. В. II, III, IV.

8. Фенацетинът притежава: А. Аналгетично. Б. Антипиретично. В. Противовъзпалително. Г. Нефротоксично действие.

9. Кой от посочените препарати не притежава противовъзпалително действие: А. Analgin (Metamizol). Б. Phenylbutazon. В. Paracetamol. Г. Diclofenac. Д. Phenacetin.

10. Комбинирането на ацетилсалицилова киселина и индометацин води до: А. Намалена чревна резорбция на индометацин. Б. Потенциране на антиексудативното действие. В. Потенциране на улцерогенното действие. Г. Забавене излъчването на ацетилсалициловата киселина.

11. Посочете препаратите, чийто ефекти ще бъдат засилени при комбинираното приложение със салицилати: А. Пеницилини. Б. Кумаринови производни. В. Билирубин. Г. Кортикостероиди. Д. Сулфанилурейни антидиабетични средства.

12. Посочете пиразолидиндионовите производни: А. Фенилбутазон. Б. Диклофенак. В. Оксифенбутазон. Г. Пироксикам.

15. Употребата на амидофен може да доведе до: А. Безапетитие. Б. Кожни алергични реакции. В. Епилептиформени гърчове. Г. Червено оцветяване на урината. Д. Зрителни смущения.

16. Аналгетичният ефект е най-силно изразен при: А. Аspirin. Б. Paracetamol. B. Aspirin + Paracetamol. B. Codein. Г. Aspirin + Codein.

17. Изберете най- подходящата доза на aцетилсалициловата киселина като тромбоцитен антиагрегант и посочете индикации за приложението и: А. 500 mg/8 h . Б. 350 mg/24 h. В. 150 mg/24 h.

18. Антиревматичния ефект на ацетизала се проявява в дози: А. 1,5 g/24 h. Б. 4-6 g/24 h.

19. Циклооксигеназните инхибитори не променят хода на ревматоидниия артрит поради: А. Изразените странични ефекти. Б. Доминиране на липоксигеназния път в метаболизма на арахидоновата киселина. В. Засилване на дегенеративните процеси в ставния хрущял.

20. Ацетилсалициловата киселина не се прилага в микропедиатрията и при деца до 3 години поради повишен риск от развитие на: А. Билирубинова енцифалопатия. Б. Стомашно-чревни нарушения. В. Метаболитна ацидоза. Г. Синдром на Рей.

2. Ревулзивна активност имат препарати, съдържащи: А. Камфорово масло. Б. Метилов салицилат. В. Хлороформ. Г. Змийска отрова.

3. Етерични масла с ревулзивна активност са: А. Oleum Therebinthinae. Б. Oleum Menthae. В. Oleum Lavandulae. Г. Oleum Cacаo.

4. Ревулзивни са следните препарати: A. Camphoderm. Б. Mellivenon. В. Proposal. Г. Deponit TTS. Д. Finalgon.

5. Етерични масла съдържат следните ревулзивнo действащи фитопрепарати: А. Tussidermil. Б. Revulsan В. Vipraplex.

31. Сърдечни гликозиди. Синтетични кардиотонични средства
31.1. Въвеждащи тестове

1. Кардиални ефекти на сърдечните гликозиди са : А. Положителен инотропен. Б. Положителен хронотропен. В. Отрицателен дромотропен. Г. Положителен батмотропен. Д. Отрицателен хронотропен.

2. Сърдечните гликозиди предизвикват: А. Инхибиране на мембранната Na⁺-K⁺-аденозинтрифосфатаза. Б. Увеличаване на вътреклетъчния натрий. В. Увеличаване на вътреклетъчния калций. Г. Увеличаване на вътреклетъчния калий. Д. Намаляване на вътреклетъчния калий.

3. Сърдечните гликозиди: А. Повишават контрактилитета на миокарда. Б. Променят трансмембранния йонен транспорт в миокардните клетки. В. Увеличават консумацията на кислород в миокарда. Г. Повишават автоматизма на хетеротопни водачи на ритъма в камерния миокард.

4. Критерии за успешна дигиталисова терапия на сърдечната недостатъчност са: А. Забавяне на сърдечната честота. Б. Намаляване на диспнеята. В. Намаляване размерите на черния дроб. Г. Намаляване на диурезата. Д. Изчезване на периферните отоци.

5. Сърдечните гликозиди засилват диурезата чрез: А. потискане отделянето на антидиуретичния хормон. Б. Подобряване на бъбречния кръвоток. В. Инхибиране на карбоанхидразата. Г. Изразен конкурентен антагонизъм с алдостерона.

6. Подредете изброените препарати в зависимост от степента на тяхната стомашно-чревна резорбция: дигитоксин, дигоксин, строфантин, ацетилдигоксин, метилдигоксин, ланатозид С.

7. Подредете изброените сърдечни гликозиди според продължителността на плазмения полуживот и способността за кумулация: дигитоксин, дигоксин, строфантин.

8. Над 90% от приложения орално дигитоксин се: А. Отделя непроменен с урината. Б. Отделя за 24 часа. В. Свързва с плазмените протеини. Г. Резорбира от стомашно-чревния тракт.

9. При включване на дигиталисова терапия може да се провокират сърдечни аритмии вследствие дефицит на: А. Na⁺. Б. К⁺. В. Cl^-. Г. Mg⁺⁺.

10. Дигоксинът притежава в сравнение с дигитоксин: А. По-голяма степен на свързване с плазмените протеини. Б. По-значима ентеро-хепатална рециркулация. В. По-слаба резорбция след орално приемане. Г. По-изразена жлъчна екскреция.

11. Поддържащата доза на дигитоксина зависи от: А. Бъбречната функция. Б. Пола и чернодробната функция. В. Натоварващата доза. Г. Серумния калий.

12. При дигиталисова интоксикация се наблюдават: А. Брадикардия и екстрасистолна аритмия. Б. Зрителни нарушения. В. Гадене и повръщане Г. AV блок. Д. Характерни промени в QRS комплекса.

13. За лечение на дигиталисова интоксикация се използват: А. Калциев глюконат. Б. Калиев хлорид. В. Натриев етилендиаминтетраацетат. Г. Фенитоин. Д. Хинидин.

2. Дигоксинът е вторичен сърдечен гликозид, който се получава от листата на: А. Digitalis purpurea Б. Digitalis lanata В. Convallaria majalis.

3. Дигиталисови препарати са: А. Digitoxin. Б. Digoxin. В. Lanatosid C. Г. Strophanthin G. Д. Dobutamine.

4. Посочете полусинтетични производни на дигоксина с висока стомашно-чревна резорбция.

6. Еметичното действие на дигиталисовите препарати: А. Наблюдава се само след оралното им прилагане. Б. Не е от клинично значение. В. Дължи се на стимулиране на химиорецепторите в тригер зоната. Г. Дължи се на инхибиране на Na⁺-K⁺-аденозинтрифосфатаза в стомашно-чревния тракт.

7. Повишен риск от интоксикация с дигиталисови препарати има при едновременното им прилагане с: А. Калциеви антагонисти. Б. Калиеви препарати. В. Калциеви препарати. Г. Салуретици. Д. Acetazolamid.

8. Кое твърдение е вярно за дигоксина, но не и за дигитоксина? А. Има t_1/2 168 h. Б. Екскретира се предимно с урината. В. Напълно се метаболизира в черния дроб. Г. Около 25% от приложената доза препарат претърпява ентерохепатлен кръговрат. Д. Има t_1/2 40 h. Е. Има терапевтична плазмена концентрация 0.5-2 ng/ml. Ж. С плазмените протеини се свързва 20-40% от приложената доза.

9. Кое от посочените фармакологични свойства е общо за дигиталисовите гликозиди и пропранололa и поради това при комбинираното им прилагане може да се изяви като нежелан адитивен ефект? А. Повишена активност на ектопични огнища в камерния миокард. Б. Забавяне на атриовентрикуларната проводимост. В. Повишена ренална екскреция на калий.

10. Включването на фуроземид в терапевтичния режим на болен, приемащ дигиталисов гликозид, засилва токсичността на последния поради: А. Конкуренция за свързване с плазмените протеини, предизвикваща увеличаване на серумната концентрация на свободните гликозидни молекули. Б. Намаляване серумната концентрация на калий и увеличаване броя на окупираните от сърдечните гликозиди рецептори. В. Инхибиране метаболизма на дигиталисовите гликозиди от фуроземид.

11. Дигиталисовите препарати са ефективни при: А. Хронична нормофрекфентна или тахикардна помпена недостатъчност на сърцето. Б. Брадикардна сърдечна недостаттъчност. В. Хронична нормофрекфентна или тахикардна помпена недостатъчност, съчетана с предсърдно мъждене. Г. AV блок. Д. Предсърдно мъждене.

12. Лекарствената терапия на болен, страдащ от хронична сърдечна недостатъчност и нарушена бъбречна функция, може да включва: А. Дигоксин. Б. Дигитоксин. В. Дигоксин след корекция на дозата в зависимост от стойността на креатининовия клирънс. Г. Строфантин.

13. Най-честа причина за настъпване на смърт вследствие дигиталисова интоксикация е: А. Камерна фибрилация. Б. Тонично-клоничен гърч. В. Парализа на дихателния център. Г. Хипертонична криза.

14. Характерни промени в ЕКГ-картината вследствие на дигиталисова терапия са: А. Депресия на S-T сегмента. Б. Инверсия на Т-вълната. В. Удължаване на P-R интервала. Г. Скъсяване на P-R интервала.

15. Кой лекарски съвет е неуместен за пациент с дигиталисова терапия? А. Подобрение в съсъоянието настъпва най-рано след седмица. Б. Лекарството е силно действащо и предписаната доза не трябва да се надвишава. В. Лекарят трябва да се уведоми в случай на поява на зрителни и ритъмни нарушения. Г. Ако поредната доза бъде пропусната, следващата да бъде удвоена.

16. При комбинирано прилагане на дигоксин и фуроземид е важно да се съобрази, че: А. Дигоксинът потиска диуретичния ефект на фурантрила. Б. Фуроземидът потиска гастроинтестиналната резорбция на дигоксина. В. Фуроземидът стимулира разграждането на дигоксина в черния дроб. Г. Фуроземидът забавя метаболизма на дигоксина и увеличава неговата кардиотоксичност.

17. Подходящ препарат за лечение на сърдечна недостатъчност от всякакъв вид и степен, със или без предсърдно мъждене е: А. Строфантин. Б. Дигитоксин. В. Дигоксин. Г. Фенитоин.

18. Посочете верните твърдения:: А. Дигитоксинът се прилага струйно венозно. Б. Дигоксинът се прилага орално и венозно. В. Строфантинът се прилага бавно венозно след разреждане.

19. Добутаминът (Dobutrex): А. Прилага се при остра сърдечна недостатъчност. Б. Представлява синтетичен сърдечен гликозид. В. Стимулира предимно бета₁-адренергичните рецептори. Г. Има положително кардиоинотропно действие.

20. В ниски дози добутаминът: А. Проявява положително инотропно действие. Б. Слабо повлиява сърдечната честота. В. Слабо повлиява периферната съдова резистентност. Г. Повишава изразено артериалното налягане.

21. Допаминът: А. е прекурсор на норадреналина Б. Стимулира бета-адренергичните рецептори. В. Стимулира избирателно допаминергичните рецептори. Г. Може да стимулира алфа-адренергичните рецептори.

22. Чрез активиране на допаминергичните рецептори допаминът предизвиква: А. Вазодилатация на бъбречните кръвоносни съдове. Б. Подобрение на гломерулната филтрация. В. намаляване на диурезата. Г. Потискане на рениновата секреция.

23. Приложен в малки дози (2-5 mcg/kg) допаминът: А. Стимулира миокардния контрактилитет. Б. Намалява пред- и следнатоварването на сърцето. В. Не повишава артериалното налягане. Г. Не повишава кислородната консумация. Д. Рядко предизвиква ритъмни нарушения.

24. Приложен в по-високи дози (5-10 mcg/kg) допаминът: А. Стимулира отделянето на норадреналин. Б. Стимулира алфа-адренергичните рецептори. В. Влошава хемодинамиката при сърдечна недостатъчност. Г. Намалява пред- и следнатоварването на сърцето.

2. Калциевите антагонисти блокират навлизането на Ca²⁺ в клетките през: А. Волтаж-зависимите калциеви канали. Б. Рецептор-опериращите калциеви канали.

3. Посочете механизмите, чрез които калциевите антагонисти реализират антиангинозния си ефект: А. Намаляване на преднатоварването на сърцето. Б. Намаляване на следнатоварвнето на сърцето. В. Коронародилатация. Г. Понижаване на кислородната консумация в миокарда.

4. Изберете калциеви антагонисти, ефективни при надкамерни тахиаритмии: А. Флунаризин. Б. Нифедипин. В. Верапамил. Г. Дилтиазем.

5. Значителна антихипертензивна активност притежават: А. Нифедипин. Б. Нитрендипин. В. Нимодипин. Г. Цинаризин.

6. При мозъчно-съдова болест се използват следните калциеви антагонисти: А. Флунаризин. Б. Цинаризин. В. Нимодипин. Г. Дилтиазем.

2. Посочете калциеви антагонисти с дихидропиридинова структура: A. Nimodipin. Б. Nifedipin. B. Nitrendipin. Г. Flunarizin.

3. Посочете калциев антагонист с бензтиазепинова структура: A. Nimodipin. Б. Nifedipin. В. Diltiazem.

4. Посочете калциев антагонист с ниска бионаличниост след орално приложение, поради бърз първопасажен черндодробен метаболизъм: А. Верапамил. Б. Нифедипин.

5. Общи странични ефекти за всички калциевите антагонисти са: А. Главоболие. Б. Оток на глезените. В. Рефлекторна тахикардия.

6. Значителен негативен кардиоинотропен ефект проявява: А. Верапамил. Б. Нифедипин. В. Нитрендипин.

7. Калциеви антагонисти, прилагани за лечение на мигрена в междупристъпния период, са: А. Верапамил. Б. Флунаризин. В. Нифедипин.

33. Антиаритмични средства
33.1. Въвеждащи тестове
1. Средствата, повлияващи тахиаритмиите, се разделят на: А. Мембраностабилизиращи (клас IА, IB и IC). Б. Бета-блокери (клас II). В. Амиодароноподобни (клас III). Г. Калциеви антагонисти (клас IV). Д. Бета-адреномиметици.

2. При AV блок се прилагат: А. Атропин. Б. Изопреналин. В. Хинидин. Г. Пропранолол.

3. Верапамилът е ефективен предимно при: А. Предсърдни тахиаритмии. Б. AV блок.

4. За лидокаина е характерно, че: А. Повлиява камерни аритмии. Б. В терапевтични дози не потиска атриовентрикуларната проводимост. В. Може управляемо да се дозира под форма на венозна инфузия. Г. Има висока орална бионаличност.

5. За бета-блокерите е характерно, че: А. Намаляват концентрацията на cAMP в миокарда и възбуднопроводната система. Б. Ефективни са при AV блок. В. Имат неселективна (надкамерна и камерна) антиаритмична активност.
33.2. Тестове за медици
1. Посочете три хинидиноподобни антиаритмични препарата.

2. Хинидинът се прилага главно за лечение на: А. Суправентрикуларни аритмии. Б. Камерни екстарсистоли. В. Сърдечна недостатъчност.

3. Алкалоидът аймалин е изолиран от растението: А. Cinchona succirubra. Б. Rauwolfia serpentina.

4. При камерни тахиаритмии се използват: А. Прокаинамид. Б. Лидокаин. В. Аймалин. Г. Изопреналин.

5. Посочете два антиаритмични препарата от клас 1B.

6. За препарата мексилетин е характерно, че: А. Предствалява структурен аналог на лидокаина с много висока бионаличност след орално приложение. Б. Ефективен е при AV блок. В. Ефективен е при камерна тахиаритмия и камерна екстрасистолия.

9. При екстрасистолна аритмия, свързана с дигиталисова интоксикация, се използват: А. Калиеви соли. Б. Калциеви соли. В. Фенитоин.