Антиангинозни (антистенокардни) средства

2. При остър стенокарден пристъп са ефективни: А. Nitroglycerin (сублингвално). Б. Validol (сублингвално). В. Dipyridamol (венозно).

3. Бета-блокерите понижават кислордната консумация в миокарда чрез: А. Намаляване честотата на сърдечните контракции. Б. Намаляване следнатоварването (after load) на сърцето. В. Коронародилатация. Г. Намаляване количеството на cAMP в миокарда.

4. Феноменът на открадване може да се развие при терапия на anгina pectoris с: А. Дипиридамол. Б. Нитрати. В. Бета-блокери.

2. Посочете три препарата, съдържащи глицерилтринитрат, с различен начин на приложение.

3. Към нитропрепаратите с депо-ефект се отнаят: А. Isoddinit retard. Б. Deponit TTS. В. Perlinгanit.

4. Нитроглицеринът може да предизвика: А. Главоболие. Б. Метхемоглобинемия. В. Артериална хипертония. Г. Привикване. Д. Брадикардия. Е. Спазъм на бронхиалните и жлъчните пътища.

5. Посочете произвеждан у нас препарат, представаляващ фармакологично активен метаболит на изодинитдинитрата.

6. Бета-блокерите се прилагат за лечение на: А. ИБС. Б. Артериална хипертония. В. Камерна тахикардия. Г. Язвена болест. Д. Болест на Бюргер.

7. Антистенокардният ефект на верапамила се дъжи на: А. Коронародилатация. Б. Повишаване пред- и следнатоварването на сърцето. В. Понижаване на кислородната консумация в миокарда.

8. При лечение с калциеви антагонисти от верапамилов тип може да се набюдават: А. Оток на глезените. Б. Главоболие. В. Тахикардия. Г. Брадикардия.

11. За дипиридамола е характерно, че: А. Блокира аденозин-дезаминазата. Б. Разширява коронариите. В. Понижава кислородната консумация. Г. Потиска тромбоцитната агрегация. Д. Стимулира биосинтеза на интерферон.

1. Немедикаментозното (нефармакологично) лечение на артериалната хипертония включва: А. Ограничаване приемането на сол с храната до 5 g/24 h. Б. Намаляване на теглото при затлъстяване и ограничаване консумацията на алкохолни напитки до еквивалентното на 30 ml/24 h количиство чист етанол. В. Ограничаване консумацията на наситени (животински) мазнини и прекратяване на тютюнопушенето. Г. Умерена физическа активност без изометрични упражнения. Д. Избягване на нервно-психическите напрежения. Е. Прекратяване консумацията на чай и кафе.

2. Механизмът на действие на антихипертензивните средства може да се дължи на: А. Намаляване обема на циркулиращата кръв. Б. Намаляване на сърдечния дебит. В. Намаляване на кислородната консумация от миокарда. Г. Инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон. Д. Понижаване на периферното съдово съпротивление.

3. Посочете основните механизми на антихипертензивния ефект на салуретиците: А. Намаляване обема на циркулиращата кръв. Б. Понижаване на чувствителността на съдовите стени към ендогенни вазопресорни субстанции. В. Увеличаване на сърдечния ударен обем. Г. Потискане на рениновата секреция. Д. Намаляване концентрацията на натрий и хлор в съдовата стена.

4. Средства, потискащи ренин-ангиотензин-алдостероновата система (PAAC), са: А. Бета-адренергичните блокери. Б. Инхибиторите на ангиотензин-I-конвертиращия ензим. В. Спиронолактон. Г. Салуретиците.

5. Посочете друга група средства, инхибиращи РААС, освен изброените в задача 4-та.

6. Антихипертензивният ефект на бета-блокерите се дължи на: А. Периферна вазодилатация. Б. Потискане на рениновата секреция. В. Намаляване на сърдечния минутен обем. Г. Инхибиране на ангиотензин-I-конвертиращия ензим (АСЕ). Д. Блокиране на бета₁-рецепторите.

7. Пропранололът предизвиква следните ефекти освен: А. Брадикардия. Б. Бронхоконстрикция. В. Хипергликемия. Г. Намаляване контракталитета на миокарда. Д. Потискане на вазодилатацията, предизвикана от циркулиращия адреналин.

8. Пропранололът не е противопоказан при: А. Бронхиална астма. Б. Синусова брадикардия. В. AV блок. Г. Профилактика на мигрена. Д. Хипертироидизъм.

9. Посочете четири препарата от групата на АСЕ-инхибиторите.

10. Каптоприлът: А. Притежава диуретично действие. Б. Инхибира ангиотензин-I-конвертазата. В. Е миотропен вазодилататор. Г. Потиска рениновата секреция. Д. Проявява нефропротективна активност, включително при болни от захарна болест.

11. Кое твърдение е вярно за инхибиторите на ангиотензин-I-конвертиращия ензим? А. Предизвикват хипокалиемия. Б. Комбинират се с калий-запазващи диуретици. В. Не се комбинират със салуретици. Г. Всички посочени твърдения са погрешни.

12. Показания за приложение на АСЕ-инхибиторите са: А. Хипертонична болест. Б. Бронхиална астма. В. Застойна сърдечна недостатъчност. Г. Камерни аритмии.

13. Подходящи за лечение на хипертонична криза са: А. Натриев нитропрусид. Б. Диазоксид. В. Валсартан. A. Спиронолактон.

14. Странични ефекти на резерпина са: А. Психическа депресия. Б. Набъбване на носната лигавица. В. Увеличаване на теглото. Г. Екстрапирамидна симптоматика (във високи дози). Д. Улцерогенен ефект върху стомашната и дуоденалната лигавица.
35.2. Тестове за медици
1. Механизмът на антихипертензивния ефект на метилдопа се обяснява с: А. Превръщането му в лъжливия медиатор алфа-метилнорадреналин. Б. Блокиране на бета-адренергичните рецептори. В. Активиране на централните алфа₂-адренергични рецептори от образувния алфа-метилнорадреналин. Г. Инхибиране на МАО.

2. Страничните ефекти на метилдопа включват: А. Седация. Б. Увреждане на чернодробната функция. В. Ортостатична хипотония. Г. Хемолитична анемия.

3. Преки агонисти на централните алфа₂-адренергичните рецептори в nucleus tractus solitarii са препаратите: А. Метилдопа. Б. Клонидин. В. Празозин Г. Йохимбин. Д. Гуанфацин

4. Странични ефекти на резерпина, дължащи се на засилена парасимпатикова активност, са: А. Брадикардия. Б. Обостряне на пептична язва. В. Артериална хипотония. Г. Миоза. Д. Повишен гастро-интестинален мотилитет и засилена стомашна секреция.

5. На кой от посочените препарати антихипертензивният ефект се дължи на блокиране на алфа₁-адренергичните рецептори? А. Clonidin. Б. Prazosin. В. Labetalol. Г. Propranolol.

6. Подходящи за медикаментозна терапия на феохромоцитом са: А. Clonidin. Б. Prazosin. В. Labetalol. Г. Atenolol. Д. Tolazolin.

7. Калциев антагонист с кардиодепресивно действие е: А. Verapamil. Б. Nifedipin. В. Cinnarizin.

8. Дихидропиридиновите калциеви антагонисти се прилагат за лечение на: А. Хипертонична болест. Б. Сърдечни аритмии. В. Стенокардия. Г. Остра сърдечна недостатъчност.

9. За препарата диазоксид е характерно: А. Представлява инотропен вазодилататор. Б. Притежава голяма способност на свързване с плазмените протеини. В. Трябва да се инжектира бавно венозно. Г. Предизвиква хипергликемия. Д. Използва се за овладяване на хипертонични кризи.

10. За нитропрусид-натрия е характерно: А. Дилатира артериалните и венозните съдове. Б. Метаболизира се до тиоцианати. В. Трябва да се инжектира бързо венозно. Г. При венозната му инфузия артериалното налягане се понижава след секунди. Д. Използва се за овладяване на тежки хипертонични кризи.

12. Антихипертензивен препарат, подходящ за лечение на пациент с тахикардична сърдечна дейност, е: А. Nifedipin. Б. Nitrendipin. В. Propranolol.

13. Посочете кардиоселективен бета-блокер, освобождаващ азотен оксид.

14. Посочете антихипертензивен препарат, съдържащ бета-адренергичен блокер и салидиуретик: А. Chlophadon (Chlofadon). Б. Viskaldix. В. Visken. Г. Brinaldix. Д. Rethizid.

17. Феноменът на отнемане се наблюдава при лечение на артериална хипертония с: А. Клонидин. Б. Бета-блокери. В. Салидиуретици. Г. Метилдопа.

2. Периферните вазодилататори се прилагат при: А. Болест на Рейно. Б. Болест на Бюргер. В. Атеросклероза на периферните и мозъчните съдове. Г. Диабетна ангиопатия. Д. Артериална хипотония.

3. Феноменът на открадване може да се наблюдава при лечение с периферни вазодилатори предимно на органични съдови увреждания на: А. Мозъка. Б. Сърцето.

4. Периферните вазодилатори могат да се използват за увеличаване оралната бионаличност на: А. Сърдечни гликозиди. Б. Антибиотици. В. Антиацидни средства.

5. Вазодилататори, подобряващи реологичните свойства на кръвта и повишаващи флексибилността на еритроцитите, са: А. Dihydroergocristine. Б. Flunarizine. В. Alprostadil. Г. Pentoxyfilline.

6. Ефективни при нарушения в мозъчното кръвооросяване (свързани с атеросклероза, постинсултни състояния и сенилна деменция), са: А. Нафтидрофурил. Б. Флунаризин. В. Алфа-блокери Г. Винпоцетин.

7. Посочете калциев антагонист, намаляващ възбудимостта на лабирината: А. Cinnarizine. Б. Piracetam.

8. Посочете калциев антагонист, използван при исхемични мозъчни инсулти: А. Нимодипин. Б. Винпоцетин.

9. Посочете периферен вазодилатор, съдържащ стандартизирани екстракти от растението Gingko biloba, и стимулиращ биосинтеза на азотен оксид: А. Madecassol. Б. Tanakan. В. Aescuvasin.

2. Ерготаминът е противопоказан при: А. Angina pectoris. Б. Бременност. В. Периферни съдови спазми. Г. Хиперменорея.

4. В междупристъпния период за лечение на мигрена се използват: А. Propranolol. Б. Pizotifen. В. Flunarizine. Г. Amitriptyline. Д. Zolmitriptan.

5. Посочете два препарата от групата на неселективните блокери на 5-HT_-рецептори.

38. Капиляротонични средства. Антиварикозни (венотонични и антихемороидални) средства
1. Към биофлавоноидите се отнасят: A. Кверцетин. Б. Рутин. В. Нарингин. Г. Хиперозид. Д. Добезилат-калций.

2. Посочете два препарата, съдържащи биофлавоноиди и витамин C.

3. Фармакодинамиката на биофлавоноидите е свързана с: А. Участие в окислителновъзстановителните процеси. Б. Инхибиране на хиалуронидазата. В. Антиоксидантна активност.

4. Биофлавоноидите проявяват следните ефекти: А. Капиляротоничен. Б. Мембраностабилизиращ. В. Антихеморагичен. Г. Хепатотоксичен. Д. Радиопротективен.

5. Препаратите, съдържащи биофлавоноиди, се използват при: А. Лъчева болест. Б. Капиляротоксикози. В. Атеросклероза. Г. Пародонтоза. Д. Медикаментозни капиляропатии. E. Хеморагичен гингивит.

6. Венотоничните средства: А. Потискат венодилатиращия ефект на ацетилхолина. Б. Проявяват атиексудативна активност. В. Прилагат се при хронична венозна недостатъчност, варикозни язви, мускулни крампи, контузии. Г. Ефективни са при ангинозен пристъп.

7. Полусинтетичното производно на рутина Troxevasin: A. Има венотоничен, капиляротоничен и антиексудативен ефект. Б. Потиска тромбоцитната агрегация. В. Използва се при повърхностни тромбофлебити, болки от травматичен произход и хемороиди. Г. Стимулира тромбоцитната агрегация.

8. Венотонични средства са препаратите: А. Detralex. Б. Troxevasin. В. Aescuvasin. Г. Colestyramine.

9. Избройте три препарат за локална терапия на хемороиди.

39. Антихиперлипидемични средства
1. Към средствата, потискащи биосинтеза на холестерол и липопротеини, се отнасят: А. Bezafibrate. Б. Atorvastatin. В. Probucol. Г. Colestyramine.

2. Посочете препарат, понижаващ плазмените нива на общия холестерол, LDL, VLDL и триглицеридите, и повишаващ нивото на HDL. A. Atenolol. Б. Hydrochlorothiazide. В. Gemfibrozil.

3. Посочете препарат, потискащ отлагането на холестерола и тромбоцитната агрегация: А. Pyridinol . Б. Probucol. В. Cerivastatin.

4. Посочете антиатероматозен препарат, нарушаващ ентерохепаталната рециркулация на жлъчните киселини: A. Colestipol. Б. Pyridinol. B. Simvastatin.

40. Диуретици. Антидиуретични средства
40.1. Въвеждащи тестове
1. Посочете четири основни групи диуретици.

2. Тиазидите и техните аналози: А. Засилват салурезата. Б. В ниски дози имат умерен хипертензивен ефект. В. Действат върху дисталните тубули и кортикалната част на Хенлевата бримка. Г. Намаляват съдържанието на Na⁺ и Cl^ в съдовите стени. Д. Предизвикват хипотриглицеридемия.

3. Хипокалиемия предизвикват: A. Салуретици. Б. Бримкови диуретици. В. Карбоанхидразни инхибитори. Г. Антагонисти на алдостерона.

4. При остра интоксикация с лекарства, излъчващи се с урината, се използва: A. Furosemide. Б. Hydrochlorothiazide.

5. За субституиращо лечение на diabetes insipidus и enuresis nocturna се използва: А. Furosemide. Б. Desmopressin.

40.2. Тестове за медици

1. Посочете основните предимства на индапамида.

2. Салуретиците могат да предизвикат: А. Хипокалиемия. Б. Хипергликемия. В. Хипоурикемия. Г. Хипохолестеролемия. Д. Тромбоцитопения у плода.

3. Салуретиците са противопоказани при: А. Подагра. Б. Артериална хипертония. В. Бъбречна недостатъчност. Г. Силно изразена хиперолестеролемия.

4. Продължителен, но умерен диуретичен ефект има: А. Фуроземид. Б. Етакринова киселина. В. Хлорталидон.

5. Фуроземидът: А. Блокира активната реабсорбция на хлориди и натриеви иони на нивото на възходящата част на бримката на Henle. Б. Може да предизвика хиперкалиемия. В. Има мощен диуретичен ефект. Г. При предозиране проявява ототоксичност.

6. В комплексната терапия на мозъчния оток се включват: А. Furosemide. Б. Mannitol. В. Chlorthalidone.

7. Манитолът е противопoказан при: А. Сърдечна недостатъчност. Б. Бъбречна недостатъчност. В. Посттравматичен мозъчен оток. Г. Белодробен оток. Д. Глаукома.

8. Изберете ефективна диуретична комбинация при болен с остра бъбречна недостатъчност от исхемичен произход: А. Хидрохлоротиазид и етакринова киселина. Б. Фуроземид и манитол. В. Хлорталидон и етакринова киселина.

9. Посочете калий-запазващ диуретик, конкурентен антагонист на алдостерона: А. Спиронолактон. Б. Амилорид. В. Триампур.

11. Посочете комбинирани препарати, съдържащи калий-запазващ диуретик и хидрохлоротиазид: А. Moduretic. Б. Triampur compositum. B. Viskaldix. Г. Chlophadon.

12. Посочете препарат с диуретична и антихиперазотемична активност: A. Lespenephryl. Б. Cystenal.

13. Посочете растителни дроги с диуретичен ефект: А. Rhizoma Graminis (коренище от троскот). Б. Radix Levistici (корен от девисил). В. Fructus Petroselini (плод от магданоз). Г. Stigmata Maydis (коса от царевица). Д. Stipites Cerasorum (дръжки от вишна).

14. Посочете дроги с диуретична и уроантисептична активност, свързана с наличието на гликозида арбутин: A. Folia uvae ursi (листа от мечо грозде). Б. Folia Vitis (листа от червена боровинка). В. Radix Levistici.

15. Посочете дроги с урoлитолитична активност, съдържащи силикати: А. Radix Rubiae (корен от брош). Б. Herba Polygoni (стрък от пача трева). В. Herba Equiseti (стрък от полски хвощ). Г. Fructus Apii (плод от целина).

16. Посочете фитопрепарат, съдържащ антрахинонови гликозиди от Rubia tinctorum, показан при нефролитиaза: A. Lespenephryl. Б. Cystenal.

1. Утерокинетичните лекарствени средства в терапевтични дози: А. Индуцират и усилват ритмичните маточни контракции. Б. Повишават тонуса на миометрия. В. Се прилагат при първична родова слабост. Г. Се прилагат при вторична родова слабост.

2. Утеротоничните лекарствени средства: А. Предизвикват тонично съкращение на гладката маточна мускулатура. Б. Предотвратяват и спират патологични маточни кръвотечения. В. Са противопоказани по време на бременност. Г. Избирателно контрахират маточните кръвоносни съдове.

3. Токолитичните средства: А. Намаляват повишения тонус на миометрия. Б. Потискат маточните контракции. В. Притежават утерохемостатичен ефект. Г. Стимулират отделянето на прогестерон.

4. Окситоцинът е/се: А. Стероиден хормон. Б. Полипептиден хормон. В. Синтезира в хипоталамуса. Г. Депонира в задния дял на хипофизата.

5. Окситоцинът се прилага за: А. Лечение на стерилитет. Б. Индуциране на раждането. В. Лечение на хипертония. Г. Предизвикване на преждевременно раждане при пациентки с токсикоза на бременността.

6. За стимулиране на маточните контракции при родова слабост се прилага: А. Препарат с утерокинетично действие. Б. Препарат с утеротонично действие. В. Окситоцин. Г. Прогестерон.

41.2. Тестове за медици
1. Физиологичните ефекти на окситоцина при човека са: А. Стимулиране продукцията на пролактин. Б. Чрез акта на сучене на кърмачето действа лактогонно. В. Рефлекторното освобождаване на хормона, свързано с маточната активност и разкритието на шийката в края на бременността, предизвиква настъпване на родовата дейност. Г. Улеснява придвижването на сперматозоидите и яйцеклетката в женския генитален тракт след coitus.

2. Окситоцинът: А. Повишава честотата на маточните контракции. Б. Повишава амплитудата на маточните контракции. В. Е ефективен след орално приемане. Г. Се прилага капково венозно.

3. Окситоцинът намалява постпарталната хеморагия главно чрез: А. Повишаване на коагулационната способност на кръвта. Б. Контракция на гладката мускулатура на маточните артерии. В. Контракция на маточната гладка мускулатура. Г. Потискане на фибринолизата.

4. Чувствителността на маточната мускулатура към окситоциновото действие се повишава под влияние на: А. Прогестерон. Б. Естрадиол. В. Фенотерол. Г. Бромокриптин.

5. Препарaтът methylergometrine представлява: А. Алкалоид на ръженото рогче. Б. Полусинтетично производно на ергометрина. В. Препарат за трансбукално приложение Г. Препарат, стимулирaщ лактацията. Д. Препарат, противопоказан при родова слабост.

6. Утерокинетично действие притежават: А. Окситоцин. Б. Простагландин F_2. В. Простагландин E₂. Г. Бромокриптин. Д. Бета₂-адреномиметици.

7. Утеротонични лекарствени средства са: А. Бромокриптин. Б. Метилергометрин. В. Ерготамин. Г. Фенотерол.

8. Токолитичните средства се прилагат: А. При заплашващ аборт. Б. За предотвратяване на преждевременно раждане. В. За лечение на стерилитет. Г. За стимулиране на лактацията.

9. Бета₂-адреномиметиците са: А. Утеротонични средства. Б. Токолитични средства. В. Бронхоспазмолитични средства. Г. Противопоказани при бременност.

10. Посочете кой от посочените препарати няма токолитично действие: А. Fenoterol. Б. Salbutamol. В. Atenolol. Г. Terbutaline.

1. 
   За резорбцията на желязо е характерно: А. Извършва се главно в дуоденума. Б. Резорбират се предимно феройоните. В. Резорбират се предимно ферийоните. Г. Н₂-блокерите намаляват резорбцията на желязо. Д. Антиацидите намаляват резорбцията на желязо. Е. Тетрациклините намаляват резорбцията на желязо.
   
2. 
   Препарати на желязото за перорално приложение са: А. Ferrospartin. Б. Hemofer prolongatum. В. Ferrum Hausmann. Г. Tardyferon. Д. Glubifer.
   
3. 
   Препарати на желязото за парентерално приложение са: А. Glubifer. Б. Hemofer prolongatum. В. Ferrum Hausmann. Г. Venofer. Д. Ferronat.
   
4. 
   Нежеланите реакции при перорална феротерапия са: А. Болки в епигастриума. Б. Тъмно оцветяване на венците и зъбите. В. Констипация или диария. Г. Черно оцветяване на фекалиите. Д. Тромбофлебити. Е. Метален вкус в устата.
   
5. 
   Нежеланите реакции при парентерална феритерапия са: А. Метален вкус в устата. Б. Тромбофлебити. В. Тъмно оцветяване на венците и зъбите. Г. Бронхоспазъм. Д. Анафилактичен шок.
   
6. 
   Специфичен антидот при остро отравяне с препарати на желязото е: А. Flumazenil. Б. Naloxone. В. Deferoxamine. Г. Acetylcysteine. Д. Protamine sulfate.
   
7. 
   Препарати за лечение на мегалобластна анемия са: А. Cyanocobalamin. Б. Acidum folicum. В. Phenytoin. Г. Trimethoprim.
   
8. 
   Eритропоетинът е гликопротеин, който се синтезира в: А. Перитубуларните клетки на бъбреците. Б. Купферовите клетки на черния дроб. В. Делта-клетките на панкреаса. Г. Париеталните клетки на стомаха.
   
9. 
   Посочете рекомбинантни човешки еритропоетини и тяхното клинично приложение.
   
10. 
    Нежеланите реакции при лечение с рекомбинантен човешки еритропоетин са: А. Повишаване на артериалното налягане. Б. Понижаване на артериалното налягане. В. Тромбози. Г. Алергични реакции (кожни обриви, уртикария, сърбеж).
    
11. 
    Миелоидни растежни фактори са: А. Еrythropoetin. Б. Granylocyte colony-stimulating factor (G-CSF). В. Granylocyte-macrophage colony-stimulating factor (GM-CSF). Г. Monocyte-macrophage colony-stimulating factor (M-CSF). Д. Epidermal growth factor (EGF).
    
12. 
    Препарати, стимулиращи левкопоезата са: А. Filgrastim (rHuG-CSF). Б. Lenograstim (rHuG-CSF). В. Sargramostim (rHuGM-CSF). Г. Molgramostim (rHuGM-CSF). Д. Chloramphenicol. Е. Aminophenazon.
    
13. 
    Лекарства, потискащи кръвотворенето са: А. Metotrexate. Б. Flucytosine. В. Pyrimethamine. Г. Zidovudine. Д. Indomethacin. Е. Erythropoetin.
    
14. 
    Лекарства, потискащи левкопоезата са: А. Captopril. Б. Chloramphenicol. В. Trimethoprim. Г. Methimazole. Д. Clozapine. E. Carbamazepine.
    
15. 
    При лица с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа е възможно да се развие хемолитична анемия в хода на лечение с: А. Sulfadimethoxine. Б. Dapsone. В. Primaquine. Г. Quinine. Д. Ciprofloxacine.
    

1. 
   Посочете три групи фактори, участващи в процеса на кръвосъсирване.
   
2. 
   Плазменият етап на кръвосъсирване преминава в следните фази: А. Активиране на фактор X. Б. Превръщане на протромбина в тромбин. В. Превръщане на фибриногена в фибрин. Г. Превръщане на плазминогена в плазмин.
   
3. 
   Хeмостатичнте средства се класифицират в следните лекарствени групи: А. Коагуланти с локално действие. Б. Коагуланти с резорбтивно действие. В. Антикоагуланти с пряко действие. Г. Антикоагулнти с индиректно действие. Д. Антифибирнолитици. Е. Плазмени кръвосъсирващи фактори.
   
4. 
   За локална хемостаза се прилагат: А. Solutio Hydrogenii peroxydi diluta 6 %. Б. Lioton 1000. В. Tachocomb. Г. Gelaspon. Д. Armicol.
   
5. 
   Витамин К: А. Инхибира биосинтеза на фактор II, VII, IX и X. Б. Участва в биосинтеза на фактор II, VII, IX и X.
   

1. 
   Коагуланти с резорбтивно действие са: А. Phytomenadione. Б. Menadione. В. Acenocoumarol. Г. Calcium gluconate. Д. Enoxaparin.
   
2. 
   Водноразтворим е: А. Vitamin K₁ (Phytomenadione). Б. Vitamin K₂ (Menaquinone). В. Vitamin K₃ (Menadione).
   
3. 
   От чревната микрофлора се синтезира: А. Vitamin K₁ . Б. Vitamin K₂ . В. Vitamin K_3..
   
4. 
   Витамин K₁ се прилага при: А. Предозиране на хепарин. Б. Предозиране на индиректни антикоагуланти. В. Кръвоизливи, обусловени от заболявания на черния дроб. Г. Продължителна терапия с широкоспектърни антибиотици. Д. Хипопротромбинемия при новородени деца.
   
5. 
   Инхибитори на фибринолизата са: А. Alteplase. Б. Urokinase. В. PAMBA. Г. Aminocaproic acid. Д. Aprotinin.
   
6. 
   Апротининът: А. Инхибира превръщането на плазминогена в плазмин. Б. Представлява поливалентен инхибитор на плазмените протеинази.
   
7. 
   Аминокапроновата киселина се прилага при: А. Предозиране на фибринолитици. Б. Менорагии. В. Хемофилия. Г. Белодробна тромбоемболия.
   
8. 
   Нежеланите реакции на аминокапроновата киселина са: А. Хеморагии. Б. Ортостатична хипотония. В. Вертиго. Г. Диария. Д. Миопатия.
   
9. 
   За субституиращо лечение на хемофилия А се прилага: А. Криопреципитат на фактор VIII. Б. Фибриноген. В. Хепарин.
   
10. 
    За лечение на менорагия се прилага: А. Fenoterol. Б. Methylergometrine. В. Solutio Hydrogenii peroxydi diluta 6 %. Г. Dihydroergotamine.