Книгата,/7о спиралата на еволюцията



страница2/21
Дата17.10.2017
Размер3.68 Mb.
#32590
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

ПОСЛАНИЯТА

Може би в моя път на посвещение читателят ще долови повтарящи се моменти от своя собствен път на живота и това ще го окуражи, затова си позволявам да го изложа.

От дете сънувам ясновидски сънища, притежавам развита до известна степен свръхсетивност и познавам телепатията. Про­явявам повишен интерес към Отвъдните светове, тези „звездни" светове, където духовните същества светят като звезди. Стремя се да намеря отговори на общочовешките въпроси, свързани с живота и смъртта. Вълнува ме миналото, настоящето и бъдещето на нашата цивилизация.

Възприемах моята свръхсетивност като обикновена даде­ност, но когато осъзнах, че другите я нямат, стана ми някак неудобно, тъжно и се почувствах много самотна.

Повечето мои роднини по майчина линия — и то само жени, притежаваха ясновидски, телепатични или лечителски способнос­ти, бяха силно религиозни и убедени в съществуването на неви­дими същества, които ни помагат. От малка слушах необикновени истории за живота след физическата смърт, за справедливото въз­мездие на всяка наша постъпка от неумолимата съдба. А по от­ношение на прераждането — никой от моите близки не се съмня­ваше в съществуването му.

Така от ранна възраст въпросите за прераждането, съдбата и смисъла на живота заемаха постепенно място в моето съзнание.

Родът ми беше интелектуален от много поколения назад. Имах интерес към математика и изобразително изкуство, към астрономия и музика. Занимавах се с увлечение с френология, графология, хиромантия, астрология и всички тайнствени науки, за които можех да намеря нещо написано в забранената по това време литература2.

Но тъй като през тия години в България не съществуваше институт, който да удовлетвори влечението ми към свръхестест­веното, насочих се към най-внушителното изкуство, което стои в основата на материалната култура — архитектурата.

Като всеки човек преживях житейски неудачи — изпитания за натрупване на опитност.

В съновидения контактувах с покойници и светци, които са ми близки, припомнях си епизоди от минали животи и то в пе­риоди около смъртта, виждах сцени от бъдещето си, които после се реализираха. Това подхранваше оптимизма ми.

По време на раждането на второто ми дете изпаднах в кома, духът ми се отдели от тялото и се наблюдавах отгоре. Тогава си спомних, че такива моменти са ми твърде добре познати. Те са се повтаряли в края на всеки мой земен живот.

В най-тежкия период за мен, когато бях с малки деца, болна майка, отговорна работа и всичко това на фона на ужасни непри­ятности от страна на роднини на мъжа ми, започнах да търся причините за личните си неудачи, като се самоанализирах. Тогава разбрах, че причините за несполуките ми не са извън мен, а в мен самата.

Така стигнах до няколко извода: 1) напразно си губим силите в желанието да променим близките си и да ги доближим до нас — те просто са на друго стъпало на развитие и не могат да ни разберат; 2) личното щастие е илюзия, има само удовлетворение от съвестно изпълнен дълг към обществото; 3) не съществува колективна отговорност, всеки е лично отговорен за всяка своя мисъл, дума и действие; 4) всички хора сме свързани в енергийна мрежа и никой няма право да се чувства доволен, ако наоколо хората са нещастни; 5) тези от нас, които са помъдрели по-рано, трябва да помагат на другите и те да прогледнат, без да се ан­гажират персонално. Така ще бъде ускорена колективната еволю­ция.

В края на 1981 година получих странно съновидение. Явиха ми се трима светещи хора и след проведения с тях разговор единият ме целуна по челото в междувеждието, а когато се съ­будих, забелязах белег от докосването му. Веднага след това за­почнах да виждам с вътрешния си взор едно око, което ме гледа, и после светещ екран с образи, като филмова прожекция. Това бе началото.

Тази среща пробуди в мен странен спомен. Когато ме из­пращаха на Земята, за да се превъплътя, трябваше да запомня, че щом започна да получавам сигнали от Тях, ще разбера, че е дошъл моментът да се откажа от лично щастие за изпълнение на духовна мисия с общочовешко значение.

Не бях чела дотогава никаква духовна литература, освен Евангелието (нямах цялата Библия) и „Отворените двери" на Н. Рьорих, където се говори за Шамбала, за онази тайнствена страна, скрита някъде около Хималаите, където високо посветени съще­ства, на вид като съвсем обикновени хора, съхраняват висшето знание и владеят умението да управляват психичната енергия.

Скоро след първия случай, с внезапно видение в напълно будно състояние, бях предизвестена, че когато дойда при Тях в Шамбала, ще науча непознати за мен закони.

И наистина от 1982 година започна системното ми обучение в Духовното училище на Шамбала. Така разбрах, че освен физи­ческа Шамбала съществува и духовна, където е Училището, че и двете са свързани с Духовната Йерархия от Синовете на Светли­ната или Великото Бяло Братство, ръководещо изпълнението на плана на духовната еволюция. Всеки урок започваше с думите: „всичко е енергия с различни вибрации". След това ми прожек­тираха на екран уроци в картини, чертежи и схеми.

Успоредно с обучението Те ми доказваха реалността на контактите, защото аз все се съмнявах и търсех доказателства. Учителят, който ме обучаваше по това време, на два пъти се появи у нас, сякаш във физическо тяло, но не ми позволи да го докосна.

Водех си дневник за обучението, защото бях предупредена, че щом завърша определен етап, ще трябва да публикувам полу­чените по духовен път знания.

Особено впечатляващо въздействие върху мен оказа второто появяване на Учителя в дома ми, за което ме беше предизвестил. Тогава Той остави на масата каменна кутия, в която имаше ста­ринен ключ. Това бе символ за отключване на засекретени истини.

По същото време Те въздействаха върху мои близки и най-вече върху дъщеря ми (тогава 9-годишна), от което тя доби за кратко време феноменални качества — телепатично виждане на биополето, телепатично проследяване действията на лица, наблю­дение и участие в чужди сънища, психометрия и телекинеза.

Следваха особени запознанства с хора.

По едно време Те проведоха с мен тест — да си избера едно желание, което Те да изпълнят. Тогава се поколебах за миг, но веднага отхвърлих личните си желания и отговорих, че бих желала да допринеса за промяна на мисленето на хората към духовност, за ускоряване на колективната духовна еволюция. То­гава Учителят отговори: ,^начи вече си готова и момеем да продължим." Това беше важен момент от пътя, преди отключ-ването на засекретените истини.

По същото време, сякаш да ме отклонят от духовния път и да ме накарат да се откажа, върху мен се струпваха всякакви неприятности и премеждия — на няколко пъти се разминавах на косъм от смъртта. Заплахата се изсипваше и върху най-близките ми хора.

Но по-късно разбрах, че това е в реда на нещата — обик­новено действие на тъмните сили за сплашване и за отказването на този, който е тръгнал по пътя на съвършенството.

Учителите ме убеждаваха, че е необходимо да се създадат центрове, свързани във верига, опасващи Земята — с цел под­държане на постоянен контакт с Тях.

Обучението започна от по-достъпни към по-значими ис­тини. Най-напред подготовка, последвана от посещения на Учи­теля у дома за убеждаване в реалността; после дискретно свър­зване с отделни лица за подкрепа и окуражаване по пътя; окул­тни знания за действащите закони в нематериалния свят и до­казване чрез разсекретяване на символи с „ключ". Много зна­чимо бе узнаването (сега вече знам, че това не е само духовно единение с Учителя, а и припомняне на знания от минал живот, когато са ми били известни), че Глаголицата на св. равноапостол Константин-Кирил Философ представлява енергиен план за ду­ховната еволюция, като всяка буква представлява 100-годишен период на дей-ствие на енергиите. Последва убеждение в реал­ността с предупреждение за Чернобилската трагедия, 5 месеца по-рано, и за още по-голяма убедителност — светлинен сигнал на прозореца; след това — информация за произхода на земната цивилизация и веднага веществено доказателство за истиността й. Последва запознаване с формулата на живота и графиката на функцията растителност-човек. Ново доказателство — раз­криване тайния смисъл на „Откровението на св. апостол Йоан Богослов — Апокалипсиса".

Първият етап на обучението ми завърши с дар от Шамбала — отломка от черен камък, донесен чрез непознато лице, насочено към мен с телепатично съобщение.

Пътя на посвещението ми дотук изложих по-подробно в книгата си „Свръхсетивно познание" първа книга от поредицата „Тайната школа".



КРЪГЪТ

В началото на 1990 г. бе създадено Българското дружество по психотроника и аз бях избрана за председател на секция „Екс­трасенси". След една година се обособи самостоятелно Софийско дружество на екстрасенсите „Астрознак" и станах негов предсе­дател, а скоро след това, като съинициатор за учредяване на Съюз на екстрасенсите в България, влязох в неговото ръководство.

Така по своя път срещах все повече хора, надарени със свръхсетивни качества. Но бяха ли те пробудени за духовност?

Още при първите ми запознанства с този тип хора стана ясно, че малка част от тях, предимно интелигентните, се стремяха към просвещение, подпомагане и насочване хората към духовност, друга част търсеха лична изява, слава и власт, а трети просто бяха самозванци, шарлатани или психично болни. Предстоеше тежък период за отсяване на истинските от неистинските.

През месец август 1990 година бях на курс по Есперанто в Международната есперантска школа в с. Писаница край Смолян. Тогава получих телепатичен сигнал за създаване на школа. Нямах представа как да я организирам, тъй като не притежавах никакъв опит в това направление. Дори не познавах принципите на колек­тивната медитация.

Трябваше да получа познания.

При медитация по метода на Шри Матаджи се озовавам на непознато за мен място. Виждам хора в бели дрехи, насядали в поза „лотос". В дъното — параклис. Всички пеят някаква протяжна песен, подобна на тази, която чувам от лектора. Ранна утрин, малко преди изгрев. Свежо е. Ухае на треви и билки.

Излизам от медитацията и съседката ми по място ме пита къде съм била, откъде идвам. Защото съм ухаела на треви и билки. Как бе станало това?

Посещавам курсове по трансцедентна медитация по систе­мата на Махариши. Нима това е медитация?

Опитвам се да направя сама колективна медитация сякаш по мои знания от много отдавна. Трябва да си спомня как се правеше... Говоря под внушение и в контакт с Учителите.



Да се успокоим! Да се отърсим от страха! Да си помислим за хората, които по някакъв начин сме оскърбили и да им пои­скаме мислено прошка, като обещаем, че ще им се извиним и ще им изпратим честитка за Новата година. Да помислим за хората, които смятаме за врагове, и да им простим от сърце! Те не са виновни, че не ни разбират, че са на по-ниско еволю­ционно духовно ниво, и не са осъзнали, че всички сме в единство, че всяко отрицателно действие ще се стовари върху причини­теля му като следствие.

Сега да разтворим сърцето си за обич и да се изпълним със светлината на любовта така, че тя да проникне във всяка наша клетка и да я прочисти и осветли. Нека светлината да се издигне и да залее с енергията си всички, да прочисти сърцата ни, да просветли ума ни, да повиши силите ни! Да се обичаме!...

Невероятно! Цялата зала се изпълва със светлина. Отначало тя е слаба, после става все по-бляскава, сребриста, тя се разлива като фонтан, преминава извън залата и насита с вибрациите си околното пространство.

Значи това е магията на енергията на любовта, добронаме­реността и радостта. И бихме могли с нея да залеем обширни територии и да ги прочистим от напрежението, недоверието и омразата.

Медитацията свършва. Всички сме в еуфория. Почувствали сме промяната, станали сме по-спокойни, по-уравновесени, изпъл­нени с надежда за едно по-добро бъдеще. Усетили сме радостта от единението на доброто.

Благодарят ми.

Някои твърдят, че са ме видели цялата в светлина, други — че до мен са забелязали светещи образи на светци и Ангели.

Контактите с Учителите продължаваха и се задълбочаваха. Разбрах, че връзката ми е с няколко Духовни Учители, според информацията, която ми предават. Понякога Ги усещах всички слети в една огромна светеща сфера, която виждах с духовните си очи, а друг път Ги индивидуализирах. Вече знаех кои са, сякаш съм ги познавала от много отдавна, сякаш съм била в духовна школа, която Те са ръководели. Те ми бяха пределно близки и винаги усещах Тяхното присъствие.

Търсех начин за засилване на контакта, затова посетих международния събор на Бялото братство, провеждан всяка година през м. август на Седемте Рилски езера.

Присъствам на паневритмия3.. Играя боса, следвайки дви­женията на другите. В средата свири оркестър. Ние играем по двойки и в кръг около него.

Поглеждам оркестъра. Доскоро бяха по-малко души. Сега там е застанал човек в светлина. Той разбира, че съм го забелязала и идва при мен. Учителят Петър Дънов.

Питам го: „Тази музика Вие ли я измислихте или взехте наготово отнякъде?" Той се усмихва: ,,Инещо съм взел, и нещо съм измислил."

След това картината се променя. Ние всички сме млади момичета с венци на главите. Благославяме пролетта и пеем хим­ни за природата, славим извора, който блика в средата на кръга. Това са Орфическите мистерии. Сякаш всички ми е познато.

С една малка група, в която е и Б.К,, журналистка със свръхсетивни способности за контакти, се изкачваме на един мис­тичен връх с камъни от млечен кристал — „Салоните?.

Заставам сама и питам какво е най-важното да направим.

И виждам огнен знак, едно око — Окото на Космическия Разум. Около него се изписва сърце и чувам слово: „бог е Любов!" (Такъв символ виждам за първи път.) И после един светещ пръс­тен наоколо. Чувам отново: „Я нека всички светли сили се обе­динят около Бога на Любовта!"

Това е космическо послание...

Зедно с две приятелки В.Д. и Н.Х. отиваме в Рилския ма­настир. Празник е на св. Иван Рилски. Надяваме се да ни покажат нещо визуално, което да бъде доказателство за Откровение.

Влизам в църквата „Св. Богородица" и се отправям към Нейната чудотворна икона.

Невиждано! Един светъл силует от сребриста мъгла се из­висява до свода и сякаш държи иконата допряна до гърдите си.

Веднага извиквам двете си приятепки: „Елате, св. Богоро­дица е тук."

Те идват. Но светлината вече я няма. Защо не се показва на всички?

Отправяме се към гроба на св. Иван Рилски. Вървя по пъ­теката и чувам глас: пригответе се, аз идвам!" И виждам самия св. Иван Рилски, визуализиран пред мен...

Минаваме през пещерата. Стоя в молитва пред скалата. Виждам образи. Чувам слово. Внушават ми се идеи. Явяват ми се последователно св. Иван Рилски, а после св. св. Кирил и Ме­тодий. Не случайно Те бяха мои Учители за изясняване на Гла­голицата.

Твоят дом трябва да стане храм и школа...''

Мисля си, че това е невъзможно. Та аз нямам дори само­стоятелна стая.

Прибираме се към манастира. Защо не ни показаха нещо такова, че и трите да го видим? Нещо, което да може да се фотографира и да бъде потвърждение на Тяхното послание за школа?

Стоим пред портата на манастира. Есен е. Пейзажът е впе­чатляващ. Върхът е облян от слънце, а горите под него блестят с всички багри на есента.

„Ето, такава снимка за спомен заслужава да си направим" — казваме едновременно и трите.

В същия миг разбираме, че небето е плътно заоблачено, че слънце въобще не е греело, че Те са ни показвали своето присъ­ствие с играта на светлината.

Така малко по малко аз навлизах в един свят тайнствен, загадъчен и непознат. И докато се съмнявах, че моят дом може да стане ,”храм и школа", нещата се стекоха така, че у нас можах да организирам курс по космична религия (теософията като космична религия) с лектор Людмил Жеков — богослов.

Бяхме се събрали десетина души, повечето непознати за мен и без никакъв предварителен подбор. Между нас имаше и лица, които притежаваха свръхсетивност и усещаха енергийно присъствие.

На първата лекция една от нас каза:

— Мисля, че тук е Учителят Мория.

— Възможно е — отговорих, но не мога да видя точно кой е.

Вечерта си лягам и виждам до мен св. Кирил: „Мариана, аз бях, не беше Мория. Вие днес създадохте школа, която лично аз и брат ми Методий ще ръководим. Това е особена духовна школа и първата, която аз благославям. Имаме сямо някои изисквания. Школата да бъде дневна, а не ве­черна. Ти да правиш медитацията, а ние ще допълваме към лекциите. Вие сте първият кръг, първият випуск. Ще учите до края на учебната година. Следващите учебни години ще бъдете ръководени от други Учители. Бъди спокойна. Ние ще ви направляваме и ще получавате директно свише От­кровения и знания."

Никъде не съм чела за такъв род обучение. Винаги съм смятала, че езотеричните тайни школи предават устно знанията или съхраняват писмени знания, недостъпни за всеки. А ето, сега разбирам, че знанието ще получаваме чрез контакт с Тях. Така, както са го получавали големи философи чрез прозрение, мистици чрез контакт, Елена Блаватска, Елена Рьорих, Алис Бейли...

Правя медитация. Наредени сме в кръг.

Отърсете се от страха. Простете на тези, които са ви огорчили, защото те не са виновни, че не виждат истината. Искайте прошка и за вашите съгрешения от този, на когото сте причинили болка.

Сега да отворим сърцето си за любов. Нека светлината на любовта изпълни всяка наша клетка...

Съсредоточавам се в междувеждието и чакам Откровение. Виждам светещо око, от което струи сребриста светлина, която ни облива. Зад нас се издига диамантена стена. Всички сме по­топени в светлината и свързани с един енергиен пръстен на нивото на сърцето.

Стоя смирена в очакване какво ще се случи. Стаята е в блясък, таванът й се стопява и над нас се появява един голям светещ Ангел. Никога не съм очаквала, нито съм виждала подобно нещо. Разглеж­дам го добре. В ръката си носи... меч, а на пояса му — златен колан. Той като че разсича тъмния облак над нас.

След медитацията обсъждаме видяното. Някои от групата съшо виждат, но не с такива подробности. Това е началото. На­шият кръг е пазен от Ангелското войнство.

Това е нето съвсем ново за мен, но добросъвестно, пре­цизно и безпристрастно описвам всичко така, както ми се предава.

Нещата стават все по-интересни. Ние участваме в един ду­ховен приказен свят, описан в Светите писания. Аз виждам нещата цялостно, но трима-четирима от нас описват фрагменти.

Ние сме направили един езотеричен кръг и получаваме зна­ния по един съвсем друг начин — директно свише.

Ще се опитам да предам част от Откровенията по възможния най-кратък и достъпен начин. Съзнателно ще избегна упоменава­нето на Учителите. Всеки сам може да се досети за източника на информацията. Но трябва отново да напомня, че получавам ин­формацията образно, приемам Тяхната мисъл-форма и правя опи­сание по картини в моя стил на изказване.



Откровение за Любовта

Любовта е лъч, който ви огрява, спуснат от най-висшите светове. Да благодарите за Божията благодат, спусната върху вас.

Никога не пренебрегвайте Любовта, ако и се противопо­стави умът. Истината за хармонията се узнава само чрез тре­пета на сърцето.

Първата среща носи вибрациите на Божествения план. Не пренебрегвайте Божествения план и не го свеждайте до вашите земни планове. Първата среща момее да отключи съ­рцето и да даде творчески тласък. Слушайте сърцето си! Ос­тавете ума за материалните неща!

Любовта е Божие Откровение. Който се докосне до Лю­бовта, който я получи от първата среща, който приеме изчис­тена Любовта, без намесата на ума, той получава Божестве­ната любов в чист вид и трябва да стори всичко, за да задържи нежната искра, която да разгори в пламък, а не да я задуши с разума си. Любовта се спуска свише като награда за издържано изпитание и трябва да се преодолеят всички нови изпитания, за да се опази. Любовта е най-великото творение на Бога, несломима сила, живот и радост.

Не задушавайте Любовта с предразсъдъци! Щом я полу­чите веднъж:, не я изпъждайте, а я запазете в сърцето си, за да познаете Бога. Тогава всички проблеми ще ви бъдат решени.

Любовта е крехка в началото, но после може да стане здрав щит срещу всички тъмни сили, защото Любовта дава светлина. Любовта отключва сърцето за всемирно обединяване. Само този, който е познал Любовта в земния живот, само той е живял, само той заслужава издигане по-нататък.

Впрочем, пазете Любовта като дар свише!

Любовта не иска време. Тя е трепет на мигновението, за да остане за цял живот, ако не бъде задушена.

Дайте простор на Любовта! Тя е озарение за душата, просветление за духа, сливане с космическата хармония.

Любовта не може да съществува еднопосочно. Тя трябва да бъде в затворен пръстен и кръгът му да се разширява все повече.

Любовта отхвърля всички нисши страсти и егоистични стремления.

Оставете Любовта да възтържествува!

Откровение за Волята

(Показват ми ръка с 5 разперени пръста.)



Виждате ли тази ръка? 5 са качествата на мисълта, така както 5 са пръстите на ръката. Началото е малкият пръст. Той отговаря на Чувството. Първата мисъл, която се появява в човешкото съзнание. Мисъл за страх, за опасност, мисъл за радост, за любов. Безименният пръст отговаря на Ума. Умът и Чувството вървят едно до друго. Средният пръст, най-големият, символизира Разума, с който е надарен всеки човек. Показалецът Мъдростта. Палецът Волята.

Всеки пръст сам по себе си е безпомощен. Палецът е този, който може да създаде действие. Така и Волята е онази сила на мисълта, която насочва в правилна посока Чувството и Ума, Разума и Мъдростта.

Най-напред е необходимо да се овладее бушуването на Чув­ствата и да се постигне вътрешен мир. След това да се стабилизира мисълта на Ума, за да протича в една посока и да следва една цел. И Чувството и Умът създават енергийни виб­рации позитивни или негативни.

Релаксацията успокоява Чувствата. Медитацията изчиства Ума.

По пътя на духовната еволюция, след като постигнем вътрешна хармония между Чувството и Ума, пристъпваме към Разума качество на мисълта, осигуряващо само полезни за нас самите действия. Никакви постъпки, вредящи на здравето и пречещи за постигане на набелязаната цел.

Мъдрост означава да мислим и вършим само това, което е необходимо за групата, за обществото, за човечеството. Ако при ниво Разум все още сме донякъде в плен на егоизма, при Мъдростта ставаме част от Цялото. Такива са периодите, сравнени с пръстите на ръката.

Както палецът момее да се противопостави на всеки пръст, така само чрез Волята се постига духовно извисяване.

Развиването на Волята е най-висшият етап от човешка­та еволюция. Но пътят преминава през отделните стъпала. През вътрешно спокойствие, чистота на ума, разумно мислене, мъдро служене на хората.

Фантастичните наглед прояви на човека са все изяви на неговата Воля. Воля за творчество, материализация и демате-риализация, телекинеза и левитация. Воля за победа на духа над материята.

Всяко неразумно действие води до негативно следствие. Единствено чрез волята момее да се промени отрицателното следствие в позитивно. С един импулс на Волята, развита до необходимата степен, може да се премести планина, да се оз­драви човек, да се оживи всеки предмет, да се проникне в не­знайни светове. Само с Воля за преодоляване на препятствия успешно се въздейства върху живата и неживата материя. Развивайте Волята си! Научете се да се радвате на труднос­тите! Само онзи, който кали Волята си, ще ускори своята духовна еволюция.

Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница