ПОСЛАНИЯТА
Може би в моя път на посвещение читателят ще долови повтарящи се моменти от своя собствен път на живота и това ще го окуражи, затова си позволявам да го изложа.
От дете сънувам ясновидски сънища, притежавам развита до известна степен свръхсетивност и познавам телепатията. Проявявам повишен интерес към Отвъдните светове, тези „звездни" светове, където духовните същества светят като звезди. Стремя се да намеря отговори на общочовешките въпроси, свързани с живота и смъртта. Вълнува ме миналото, настоящето и бъдещето на нашата цивилизация.
Възприемах моята свръхсетивност като обикновена даденост, но когато осъзнах, че другите я нямат, стана ми някак неудобно, тъжно и се почувствах много самотна.
Повечето мои роднини по майчина линия — и то само жени, притежаваха ясновидски, телепатични или лечителски способности, бяха силно религиозни и убедени в съществуването на невидими същества, които ни помагат. От малка слушах необикновени истории за живота след физическата смърт, за справедливото възмездие на всяка наша постъпка от неумолимата съдба. А по отношение на прераждането — никой от моите близки не се съмняваше в съществуването му.
Така от ранна възраст въпросите за прераждането, съдбата и смисъла на живота заемаха постепенно място в моето съзнание.
Родът ми беше интелектуален от много поколения назад. Имах интерес към математика и изобразително изкуство, към астрономия и музика. Занимавах се с увлечение с френология, графология, хиромантия, астрология и всички тайнствени науки, за които можех да намеря нещо написано в забранената по това време литература2.
Но тъй като през тия години в България не съществуваше институт, който да удовлетвори влечението ми към свръхестественото, насочих се към най-внушителното изкуство, което стои в основата на материалната култура — архитектурата.
Като всеки човек преживях житейски неудачи — изпитания за натрупване на опитност.
В съновидения контактувах с покойници и светци, които са ми близки, припомнях си епизоди от минали животи и то в периоди около смъртта, виждах сцени от бъдещето си, които после се реализираха. Това подхранваше оптимизма ми.
По време на раждането на второто ми дете изпаднах в кома, духът ми се отдели от тялото и се наблюдавах отгоре. Тогава си спомних, че такива моменти са ми твърде добре познати. Те са се повтаряли в края на всеки мой земен живот.
В най-тежкия период за мен, когато бях с малки деца, болна майка, отговорна работа и всичко това на фона на ужасни неприятности от страна на роднини на мъжа ми, започнах да търся причините за личните си неудачи, като се самоанализирах. Тогава разбрах, че причините за несполуките ми не са извън мен, а в мен самата.
Така стигнах до няколко извода: 1) напразно си губим силите в желанието да променим близките си и да ги доближим до нас — те просто са на друго стъпало на развитие и не могат да ни разберат; 2) личното щастие е илюзия, има само удовлетворение от съвестно изпълнен дълг към обществото; 3) не съществува колективна отговорност, всеки е лично отговорен за всяка своя мисъл, дума и действие; 4) всички хора сме свързани в енергийна мрежа и никой няма право да се чувства доволен, ако наоколо хората са нещастни; 5) тези от нас, които са помъдрели по-рано, трябва да помагат на другите и те да прогледнат, без да се ангажират персонално. Така ще бъде ускорена колективната еволюция.
В края на 1981 година получих странно съновидение. Явиха ми се трима светещи хора и след проведения с тях разговор единият ме целуна по челото в междувеждието, а когато се събудих, забелязах белег от докосването му. Веднага след това започнах да виждам с вътрешния си взор едно око, което ме гледа, и после светещ екран с образи, като филмова прожекция. Това бе началото.
Тази среща пробуди в мен странен спомен. Когато ме изпращаха на Земята, за да се превъплътя, трябваше да запомня, че щом започна да получавам сигнали от Тях, ще разбера, че е дошъл моментът да се откажа от лично щастие за изпълнение на духовна мисия с общочовешко значение.
Не бях чела дотогава никаква духовна литература, освен Евангелието (нямах цялата Библия) и „Отворените двери" на Н. Рьорих, където се говори за Шамбала, за онази тайнствена страна, скрита някъде около Хималаите, където високо посветени същества, на вид като съвсем обикновени хора, съхраняват висшето знание и владеят умението да управляват психичната енергия.
Скоро след първия случай, с внезапно видение в напълно будно състояние, бях предизвестена, че когато дойда при Тях в Шамбала, ще науча непознати за мен закони.
И наистина от 1982 година започна системното ми обучение в Духовното училище на Шамбала. Така разбрах, че освен физическа Шамбала съществува и духовна, където е Училището, че и двете са свързани с Духовната Йерархия от Синовете на Светлината или Великото Бяло Братство, ръководещо изпълнението на плана на духовната еволюция. Всеки урок започваше с думите: „всичко е енергия с различни вибрации". След това ми прожектираха на екран уроци в картини, чертежи и схеми.
Успоредно с обучението Те ми доказваха реалността на контактите, защото аз все се съмнявах и търсех доказателства. Учителят, който ме обучаваше по това време, на два пъти се появи у нас, сякаш във физическо тяло, но не ми позволи да го докосна.
Водех си дневник за обучението, защото бях предупредена, че щом завърша определен етап, ще трябва да публикувам получените по духовен път знания.
Особено впечатляващо въздействие върху мен оказа второто появяване на Учителя в дома ми, за което ме беше предизвестил. Тогава Той остави на масата каменна кутия, в която имаше старинен ключ. Това бе символ за отключване на засекретени истини.
По същото време Те въздействаха върху мои близки и най-вече върху дъщеря ми (тогава 9-годишна), от което тя доби за кратко време феноменални качества — телепатично виждане на биополето, телепатично проследяване действията на лица, наблюдение и участие в чужди сънища, психометрия и телекинеза.
Следваха особени запознанства с хора.
По едно време Те проведоха с мен тест — да си избера едно желание, което Те да изпълнят. Тогава се поколебах за миг, но веднага отхвърлих личните си желания и отговорих, че бих желала да допринеса за промяна на мисленето на хората към духовност, за ускоряване на колективната духовна еволюция. Тогава Учителят отговори: ,^начи вече си готова и момеем да продължим." Това беше важен момент от пътя, преди отключ-ването на засекретените истини.
По същото време, сякаш да ме отклонят от духовния път и да ме накарат да се откажа, върху мен се струпваха всякакви неприятности и премеждия — на няколко пъти се разминавах на косъм от смъртта. Заплахата се изсипваше и върху най-близките ми хора.
Но по-късно разбрах, че това е в реда на нещата — обикновено действие на тъмните сили за сплашване и за отказването на този, който е тръгнал по пътя на съвършенството.
Учителите ме убеждаваха, че е необходимо да се създадат центрове, свързани във верига, опасващи Земята — с цел поддържане на постоянен контакт с Тях.
Обучението започна от по-достъпни към по-значими истини. Най-напред подготовка, последвана от посещения на Учителя у дома за убеждаване в реалността; после дискретно свързване с отделни лица за подкрепа и окуражаване по пътя; окултни знания за действащите закони в нематериалния свят и доказване чрез разсекретяване на символи с „ключ". Много значимо бе узнаването (сега вече знам, че това не е само духовно единение с Учителя, а и припомняне на знания от минал живот, когато са ми били известни), че Глаголицата на св. равноапостол Константин-Кирил Философ представлява енергиен план за духовната еволюция, като всяка буква представлява 100-годишен период на дей-ствие на енергиите. Последва убеждение в реалността с предупреждение за Чернобилската трагедия, 5 месеца по-рано, и за още по-голяма убедителност — светлинен сигнал на прозореца; след това — информация за произхода на земната цивилизация и веднага веществено доказателство за истиността й. Последва запознаване с формулата на живота и графиката на функцията растителност-човек. Ново доказателство — разкриване тайния смисъл на „Откровението на св. апостол Йоан Богослов — Апокалипсиса".
Първият етап на обучението ми завърши с дар от Шамбала — отломка от черен камък, донесен чрез непознато лице, насочено към мен с телепатично съобщение.
Пътя на посвещението ми дотук изложих по-подробно в книгата си „Свръхсетивно познание" първа книга от поредицата „Тайната школа".
КРЪГЪТ
В началото на 1990 г. бе създадено Българското дружество по психотроника и аз бях избрана за председател на секция „Екстрасенси". След една година се обособи самостоятелно Софийско дружество на екстрасенсите „Астрознак" и станах негов председател, а скоро след това, като съинициатор за учредяване на Съюз на екстрасенсите в България, влязох в неговото ръководство.
Така по своя път срещах все повече хора, надарени със свръхсетивни качества. Но бяха ли те пробудени за духовност?
Още при първите ми запознанства с този тип хора стана ясно, че малка част от тях, предимно интелигентните, се стремяха към просвещение, подпомагане и насочване хората към духовност, друга част търсеха лична изява, слава и власт, а трети просто бяха самозванци, шарлатани или психично болни. Предстоеше тежък период за отсяване на истинските от неистинските.
През месец август 1990 година бях на курс по Есперанто в Международната есперантска школа в с. Писаница край Смолян. Тогава получих телепатичен сигнал за създаване на школа. Нямах представа как да я организирам, тъй като не притежавах никакъв опит в това направление. Дори не познавах принципите на колективната медитация.
Трябваше да получа познания.
При медитация по метода на Шри Матаджи се озовавам на непознато за мен място. Виждам хора в бели дрехи, насядали в поза „лотос". В дъното — параклис. Всички пеят някаква протяжна песен, подобна на тази, която чувам от лектора. Ранна утрин, малко преди изгрев. Свежо е. Ухае на треви и билки.
Излизам от медитацията и съседката ми по място ме пита къде съм била, откъде идвам. Защото съм ухаела на треви и билки. Как бе станало това?
Посещавам курсове по трансцедентна медитация по системата на Махариши. Нима това е медитация?
Опитвам се да направя сама колективна медитация сякаш по мои знания от много отдавна. Трябва да си спомня как се правеше... Говоря под внушение и в контакт с Учителите.
Да се успокоим! Да се отърсим от страха! Да си помислим за хората, които по някакъв начин сме оскърбили и да им поискаме мислено прошка, като обещаем, че ще им се извиним и ще им изпратим честитка за Новата година. Да помислим за хората, които смятаме за врагове, и да им простим от сърце! Те не са виновни, че не ни разбират, че са на по-ниско еволюционно духовно ниво, и не са осъзнали, че всички сме в единство, че всяко отрицателно действие ще се стовари върху причинителя му като следствие.
Сега да разтворим сърцето си за обич и да се изпълним със светлината на любовта така, че тя да проникне във всяка наша клетка и да я прочисти и осветли. Нека светлината да се издигне и да залее с енергията си всички, да прочисти сърцата ни, да просветли ума ни, да повиши силите ни! Да се обичаме!...
Невероятно! Цялата зала се изпълва със светлина. Отначало тя е слаба, после става все по-бляскава, сребриста, тя се разлива като фонтан, преминава извън залата и насита с вибрациите си околното пространство.
Значи това е магията на енергията на любовта, добронамереността и радостта. И бихме могли с нея да залеем обширни територии и да ги прочистим от напрежението, недоверието и омразата.
Медитацията свършва. Всички сме в еуфория. Почувствали сме промяната, станали сме по-спокойни, по-уравновесени, изпълнени с надежда за едно по-добро бъдеще. Усетили сме радостта от единението на доброто.
Благодарят ми.
Някои твърдят, че са ме видели цялата в светлина, други — че до мен са забелязали светещи образи на светци и Ангели.
Контактите с Учителите продължаваха и се задълбочаваха. Разбрах, че връзката ми е с няколко Духовни Учители, според информацията, която ми предават. Понякога Ги усещах всички слети в една огромна светеща сфера, която виждах с духовните си очи, а друг път Ги индивидуализирах. Вече знаех кои са, сякаш съм ги познавала от много отдавна, сякаш съм била в духовна школа, която Те са ръководели. Те ми бяха пределно близки и винаги усещах Тяхното присъствие.
Търсех начин за засилване на контакта, затова посетих международния събор на Бялото братство, провеждан всяка година през м. август на Седемте Рилски езера.
Присъствам на паневритмия3.. Играя боса, следвайки движенията на другите. В средата свири оркестър. Ние играем по двойки и в кръг около него.
Поглеждам оркестъра. Доскоро бяха по-малко души. Сега там е застанал човек в светлина. Той разбира, че съм го забелязала и идва при мен. Учителят Петър Дънов.
Питам го: „Тази музика Вие ли я измислихте или взехте наготово отнякъде?" Той се усмихва: ,,Инещо съм взел, и нещо съм измислил."
След това картината се променя. Ние всички сме млади момичета с венци на главите. Благославяме пролетта и пеем химни за природата, славим извора, който блика в средата на кръга. Това са Орфическите мистерии. Сякаш всички ми е познато.
С една малка група, в която е и Б.К,, журналистка със свръхсетивни способности за контакти, се изкачваме на един мистичен връх с камъни от млечен кристал — „Салоните?.
Заставам сама и питам какво е най-важното да направим.
И виждам огнен знак, едно око — Окото на Космическия Разум. Около него се изписва сърце и чувам слово: „бог е Любов!" (Такъв символ виждам за първи път.) И после един светещ пръстен наоколо. Чувам отново: „Я нека всички светли сили се обединят около Бога на Любовта!"
Това е космическо послание...
Зедно с две приятелки В.Д. и Н.Х. отиваме в Рилския манастир. Празник е на св. Иван Рилски. Надяваме се да ни покажат нещо визуално, което да бъде доказателство за Откровение.
Влизам в църквата „Св. Богородица" и се отправям към Нейната чудотворна икона.
Невиждано! Един светъл силует от сребриста мъгла се извисява до свода и сякаш държи иконата допряна до гърдите си.
Веднага извиквам двете си приятепки: „Елате, св. Богородица е тук."
Те идват. Но светлината вече я няма. Защо не се показва на всички?
Отправяме се към гроба на св. Иван Рилски. Вървя по пътеката и чувам глас: пригответе се, аз идвам!" И виждам самия св. Иван Рилски, визуализиран пред мен...
Минаваме през пещерата. Стоя в молитва пред скалата. Виждам образи. Чувам слово. Внушават ми се идеи. Явяват ми се последователно св. Иван Рилски, а после св. св. Кирил и Методий. Не случайно Те бяха мои Учители за изясняване на Глаголицата.
„Твоят дом трябва да стане храм и школа...''
Мисля си, че това е невъзможно. Та аз нямам дори самостоятелна стая.
Прибираме се към манастира. Защо не ни показаха нещо такова, че и трите да го видим? Нещо, което да може да се фотографира и да бъде потвърждение на Тяхното послание за школа?
Стоим пред портата на манастира. Есен е. Пейзажът е впечатляващ. Върхът е облян от слънце, а горите под него блестят с всички багри на есента.
„Ето, такава снимка за спомен заслужава да си направим" — казваме едновременно и трите.
В същия миг разбираме, че небето е плътно заоблачено, че слънце въобще не е греело, че Те са ни показвали своето присъствие с играта на светлината.
Така малко по малко аз навлизах в един свят тайнствен, загадъчен и непознат. И докато се съмнявах, че моят дом може да стане ,”храм и школа", нещата се стекоха така, че у нас можах да организирам курс по космична религия (теософията като космична религия) с лектор Людмил Жеков — богослов.
Бяхме се събрали десетина души, повечето непознати за мен и без никакъв предварителен подбор. Между нас имаше и лица, които притежаваха свръхсетивност и усещаха енергийно присъствие.
На първата лекция една от нас каза:
— Мисля, че тук е Учителят Мория.
— Възможно е — отговорих, но не мога да видя точно кой е.
Вечерта си лягам и виждам до мен св. Кирил: „Мариана, аз бях, не беше Мория. Вие днес създадохте школа, която лично аз и брат ми Методий ще ръководим. Това е особена духовна школа и първата, която аз благославям. Имаме сямо някои изисквания. Школата да бъде дневна, а не вечерна. Ти да правиш медитацията, а ние ще допълваме към лекциите. Вие сте първият кръг, първият випуск. Ще учите до края на учебната година. Следващите учебни години ще бъдете ръководени от други Учители. Бъди спокойна. Ние ще ви направляваме и ще получавате директно свише Откровения и знания."
Никъде не съм чела за такъв род обучение. Винаги съм смятала, че езотеричните тайни школи предават устно знанията или съхраняват писмени знания, недостъпни за всеки. А ето, сега разбирам, че знанието ще получаваме чрез контакт с Тях. Така, както са го получавали големи философи чрез прозрение, мистици чрез контакт, Елена Блаватска, Елена Рьорих, Алис Бейли...
Правя медитация. Наредени сме в кръг.
Отърсете се от страха. Простете на тези, които са ви огорчили, защото те не са виновни, че не виждат истината. Искайте прошка и за вашите съгрешения от този, на когото сте причинили болка.
Сега да отворим сърцето си за любов. Нека светлината на любовта изпълни всяка наша клетка...
Съсредоточавам се в междувеждието и чакам Откровение. Виждам светещо око, от което струи сребриста светлина, която ни облива. Зад нас се издига диамантена стена. Всички сме потопени в светлината и свързани с един енергиен пръстен на нивото на сърцето.
Стоя смирена в очакване какво ще се случи. Стаята е в блясък, таванът й се стопява и над нас се появява един голям светещ Ангел. Никога не съм очаквала, нито съм виждала подобно нещо. Разглеждам го добре. В ръката си носи... меч, а на пояса му — златен колан. Той като че разсича тъмния облак над нас.
След медитацията обсъждаме видяното. Някои от групата съшо виждат, но не с такива подробности. Това е началото. Нашият кръг е пазен от Ангелското войнство.
Това е нето съвсем ново за мен, но добросъвестно, прецизно и безпристрастно описвам всичко така, както ми се предава.
Нещата стават все по-интересни. Ние участваме в един духовен приказен свят, описан в Светите писания. Аз виждам нещата цялостно, но трима-четирима от нас описват фрагменти.
Ние сме направили един езотеричен кръг и получаваме знания по един съвсем друг начин — директно свише.
Ще се опитам да предам част от Откровенията по възможния най-кратък и достъпен начин. Съзнателно ще избегна упоменаването на Учителите. Всеки сам може да се досети за източника на информацията. Но трябва отново да напомня, че получавам информацията образно, приемам Тяхната мисъл-форма и правя описание по картини в моя стил на изказване.
Откровение за Любовта
Любовта е лъч, който ви огрява, спуснат от най-висшите светове. Да благодарите за Божията благодат, спусната върху вас.
Никога не пренебрегвайте Любовта, ако и се противопостави умът. Истината за хармонията се узнава само чрез трепета на сърцето.
Първата среща носи вибрациите на Божествения план. Не пренебрегвайте Божествения план и не го свеждайте до вашите земни планове. Първата среща момее да отключи сърцето и да даде творчески тласък. Слушайте сърцето си! Оставете ума за материалните неща!
Любовта е Божие Откровение. Който се докосне до Любовта, който я получи от първата среща, който приеме изчистена Любовта, без намесата на ума, той получава Божествената любов в чист вид и трябва да стори всичко, за да задържи нежната искра, която да разгори в пламък, а не да я задуши с разума си. Любовта се спуска свише като награда за издържано изпитание и трябва да се преодолеят всички нови изпитания, за да се опази. Любовта е най-великото творение на Бога, несломима сила, живот и радост.
Не задушавайте Любовта с предразсъдъци! Щом я получите веднъж:, не я изпъждайте, а я запазете в сърцето си, за да познаете Бога. Тогава всички проблеми ще ви бъдат решени.
Любовта е крехка в началото, но после може да стане здрав щит срещу всички тъмни сили, защото Любовта дава светлина. Любовта отключва сърцето за всемирно обединяване. Само този, който е познал Любовта в земния живот, само той е живял, само той заслужава издигане по-нататък.
Впрочем, пазете Любовта като дар свише!
Любовта не иска време. Тя е трепет на мигновението, за да остане за цял живот, ако не бъде задушена.
Дайте простор на Любовта! Тя е озарение за душата, просветление за духа, сливане с космическата хармония.
Любовта не може да съществува еднопосочно. Тя трябва да бъде в затворен пръстен и кръгът му да се разширява все повече.
Любовта отхвърля всички нисши страсти и егоистични стремления.
Оставете Любовта да възтържествува!
Откровение за Волята
(Показват ми ръка с 5 разперени пръста.)
Виждате ли тази ръка? 5 са качествата на мисълта, така както 5 са пръстите на ръката. Началото е малкият пръст. Той отговаря на Чувството. Първата мисъл, която се появява в човешкото съзнание. Мисъл за страх, за опасност, мисъл за радост, за любов. Безименният пръст отговаря на Ума. Умът и Чувството вървят едно до друго. Средният пръст, най-големият, символизира Разума, с който е надарен всеки човек. Показалецът — Мъдростта. Палецът — Волята.
Всеки пръст сам по себе си е безпомощен. Палецът е този, който може да създаде действие. Така и Волята е онази сила на мисълта, която насочва в правилна посока Чувството и Ума, Разума и Мъдростта.
Най-напред е необходимо да се овладее бушуването на Чувствата и да се постигне вътрешен мир. След това — да се стабилизира мисълта на Ума, за да протича в една посока и да следва една цел. И Чувството и Умът създават енергийни вибрации — позитивни или негативни.
Релаксацията успокоява Чувствата. Медитацията изчиства Ума.
По пътя на духовната еволюция, след като постигнем вътрешна хармония между Чувството и Ума, пристъпваме към Разума — качество на мисълта, осигуряващо само полезни за нас самите действия. Никакви постъпки, вредящи на здравето и пречещи за постигане на набелязаната цел.
Мъдрост означава да мислим и вършим само това, което е необходимо за групата, за обществото, за човечеството. Ако при ниво Разум все още сме донякъде в плен на егоизма, при Мъдростта ставаме част от Цялото. Такива са периодите, сравнени с пръстите на ръката.
Както палецът момее да се противопостави на всеки пръст, така само чрез Волята се постига духовно извисяване.
Развиването на Волята е най-висшият етап от човешката еволюция. Но пътят преминава през отделните стъпала. През вътрешно спокойствие, чистота на ума, разумно мислене, мъдро служене на хората.
Фантастичните наглед прояви на човека са все изяви на неговата Воля. Воля за творчество, материализация и демате-риализация, телекинеза и левитация. Воля за победа на духа над материята.
Всяко неразумно действие води до негативно следствие. Единствено чрез волята момее да се промени отрицателното следствие в позитивно. С един импулс на Волята, развита до необходимата степен, може да се премести планина, да се оздрави човек, да се оживи всеки предмет, да се проникне в незнайни светове. Само с Воля за преодоляване на препятствия успешно се въздейства върху живата и неживата материя. Развивайте Волята си! Научете се да се радвате на трудностите! Само онзи, който кали Волята си, ще ускори своята духовна еволюция.
Сподели с приятели: |