СТОЯН МАРЕВ И ТЕАТЪР „АМАДЕУС"

Представям ви моя сътрудник, с когото през цялото време на творческия процес обсъждахме написаното.

„Където двама или трима са с Моето име, там съм и Аз посред тях ", както казва Христос. И наистина, необходимо беше по време на получаване на Откровенията някой да стои до мен, да ме записва на касетофон, да ми помага.

Този мой сътрудник бе СТОЯН МАРЕВ — оперен диригент, същият, когото споменавам с инициали С.М. при работата ми върху разказа „Моцарт в Светлината на свръхестественото".

Стоян Марев е завършил оперно дирижиране в Музикалната академия в Санкт Петербург. В резултат на съвместната ни ра­бота се роди идеята за създаване на музикален театър, който да представи оперното творчество на Моцарт по друг начин.

Такъв театър е вече регистриран и носи името „АМА­ДЕУС".

Според неговия създател Стоян Марев „ целта на театъра е преди всичко да разкрие истината за Моцарт, за неговия живот и трагична смърт. Да разясни посланията към човече­ството, скрити в неговото творчество. Да се противопостави на духовното замърсяване и унищожаване най-идеалното у хо­рата, на ширещото се насилие и агресия, изливаща се като порой от съвременната, натрапчиво еднообразна електронна му­зика, популярна, което особено силно застрашава младежите и децата.

Това, от което най-много се нуждаят хората днес, е просветление чрез светлината на любовта и хармонията, които се съдържат в истинската музика и изкуство. Възстановява­нето и разпространението им сред тях е основната мисия, на която посвещава дейността си музикалният театър „Амадеус".

„ Смърт няма, животът е вечен и над всичко е любовта " — това е жизненото и творческо верую на великия композитор, любимеца на боговете, посланика на Любовта, която носи Ис­тинската Светлина и огрява трудния еволюционен път на чо­века в стремежа му към знание, мъдрост и съвършенство ".

За началния период на работата са избрани три от оперите на Моцарт в последната година от живота му. В тях е показан пътят на еволюцията на съзнанието на човека, воден от любовта.

Пътят започва от раждането на това непобедимо чувство — любовта, у юношата, с неговите болки, страдания, тревоги, съмнения и страхове на неукрепналия млад човек в стремежа му към красота и обич към всичко и всички, това е керубино от „Сватбата на Фигаро".

Постепенно, навлизайки в живота и натрупвайки знания и опит, юношата се научава да се бори за правото на свобода в любовта, правото на свободна воля, противопоставяйки се на за­костенели норми и религиозни догми, спиращи еволюцията на човека. Юношата става мъж. Това е Дон Жуан от едноименната опера — порастналият Керубино.

И накрая, разбрал истинската сила на любовта, осъзнал, че тя е тази, която ще го възвиси, и окрилен от нея, човекът се отправя към Висшите светове. Но там може да стигне само онзи, който е изчистил съзнанието си от егоизма, желанията и негатив­ните мисли и е изпълнен със Светлината на любовта. Това е Тамино от операта „Вълшебната флейта".

Навсякъде присъства любовта. Този най-велик дар от Бога, това най-велико чувство, подарено на човека, което единствено може да издигне неговото безсмъртно съзнание до висините на Висшите светове, където цари Светлината на Любовта, Мъдростта и Истината.

Да пожелаем на диригента и създател на музикалния театър „Амадеус" творчески успехи и да се надяваме, че ще намери необходимия спонсор за реализацията на идеята. Тогава ще бъдем зарадвани от химна на любовта, изливащ се от оперите на Моцарт.

С него се познавам от доста години. Двамата работехме в Училището за приложни изкуства и оттогава се интересувахме от забранените тайнствени науки.

Пътищата ни се събираха и разделяха. Всеки самостоятелно търсеше истината и своята мисия.

С въвеждането на демократичното управление в страната започна и обединение на хората с нестандартно мислене, свръх-сетивни качества и необикновени творчески способности. Тогава се срещнахме отново и разбрахме, че вървим в една посока.

Александър Лудколев е завършил Художествената академия в София. Участвал е в национални и международни изложби и симпозиуми. Има творческа реализация в областта на сценогра­фията — телевизия и кино. Носител е на златен медал и други високи отличия за приноса му в световното изобразително изкуство.

Една от самостоятелните му изложби бе представена през 1993 г. Необикновеното му творчество отразяваше по уникален начин националната ни история и най-вече света на прабългарите и древните цивилизации. Но това не бяха познатите исторически картини с батални сцени, а Откровения.

Изкуствоведите определят създадения от него стил като „не-оминиатюризъм". Според мен, по-точно би било да бъде наречен стил „Откровение".

Картините му съдържат езотерично знание. Наситени са с алегории, символика, орнаментика и емблематика — израз на космологични и космогонни представи и вярвания за Вселената, характерни за прабългари, славяни, траки и древните цивилиза­ции. Те трябва да бъдат разтълкувани.

Когато наблюдавах изложбата, осъзнах, че пресъздаването на историята на България в картини е станало смисъл на живота на художника, негово предопределение, негова мисия. За мен ня­маше никакво съмнение — в творбите му се чувстваше геният.

От художника узнах, че преди много години ясновидка-ме-диум, чрез която е говорел духът на Владислав Варненчик, му е предсказала, че той ще стане известен с картината си, в която има изображение на конник, куче и орел. В такава картина той изобрази по-късно ювиги хан Аспарух.

Помолих се да получа Откровение. Кой всъщност е Алек­сандър Лудколев? Какво послание носи той на човечеството?

Изпаднах в медитация и се озовах в Шамбала. Там има една стена, която много пътешественици упорито търсят. Върху нея има изображения на съдбоносни моменти от бъдещата история на човечеството. Това са Откровения за историята на цивилиза­цията ни. Голяма част от тях са вече изпълнени. Всички са пред­ставени засекретено и трябва да бъдат разтълкувани. Дори да бъдат разкрити от нежелани посетители, няма да бъдат разбрани и тайната ще остане запазена. Защото, за да се изпълнят съдбо­носните събития, те не бива да бъдат разгласявани предварително.

Там видях картината на Александър Лудколев „Ювиги хан Аспарух" („Канасювиги Аспарух")³⁰ с всичките й символи.

От художника научих, че когато е рисувал същата картина, непрекъснато е усещал духовно присъствие. Някой му говорел кое как да пресъздаде и той предполагал, че това е духът на самия ювиги хан. Възможно е и да е така. Но едно е сигурно — висш дух или Адепт е внушавал на художника как точно да изпълни картината — Откровение.

В това направление Александър Лудколев се явява личност, която не само пресъздава древната ни история, но и разкрива езика, с който си служат пророците, когато предават висшето знание за произхода и бъдещето на цивилизацията.

Картината на корицата представлява алегория.

Розетката горе е Духовният свят. В центъра е вратата към него, която е затворена. 4-те фигури са духовете на 4-те стихии, на 4-те елемента, от които е съставен материалният свят, 4-те Ангела от Небесното войнство.

Долу е Земята. В центъра има пилон с изображение на мъдрец. Това е Откровението, спуснато от Духовния свят, съдър­жащо Слово на мъдрост. Маските символизират езотерично зна­ние. 4-те конника са пазачите от Земното войнство, които бдят за съхраняването на това знание. Те са обърнати към 4-те посоки на света, което означава, че един ден то ще бъде разпространено по цялата Земя.

И накрая, още веднъж благодаря на всички, които ми по­могнаха за издаването на настоящата книга.

„ВАЛДЕКС", Николай, Невяна, Спас, Магда, Георги, Татя­на, Илиана, Даниела, Блага и Катя — всички от София, Юлия от Бургас, Йордан от Панагюрище, Мария от Карлово.