Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Питагор (Кут Хуми):

(Сякаш чувам глас от сферата, но всъщност виждам образи на мисълта, които описвам. Получавам и смислова информация.)

Постепенно разбрах, че групата като цяло не е готова да продължи обучението си в такава необикновена тайна школа. Кур­сът завърши с урок за мен, а предполагам и за всички участници. И разпуснах групата.

Този етап на посвещение 1991/1992 уч. год. приключи за мен с написването на книгата „В очакване на Апокалипсиса" (изд. Инфо Дар, 1993).

Следващият етап 1992/1993 уч. год. работих сама, а поня­кога с един сътрудник. Както бях предизвестена, получих информация за духовната еволюция, прераждането и възмездието (карма)./Спомних си и мои минали животи. Той завърши с написване на настоящата книга.

Ние познаваме четири състояния на материята: твърдо, теч­но, газообразно и плазмено. Първите две са видими за очите, газообразното може да се усети като полъх, но плазменото може да се възприеме само от хора с изострена чувствителност, с раз­вити духовни сетива, а в някои случаи и с уреди.

Отвъдните светове, наречени още Астрални, Духовни или други сфери на съзнание, са нефизически, енергийни, изградени от много тънка материя светове. В тях пребивават неуловими за човешките сетива и обикновените уреди същества, намиращи се в друга форма на съзнание. Това са разумни безплътни същества от „тънка материя", от лъчиста енергия, от невидима субстанция, същества със запазено съзнание след физическата смърт между две раждания, както и същества, които не се превъплъщават на Земята. Тези висши и нисши същества се намесват в нашия живот, помагат ни или ни вредят.

В терминологията за обозначаване на тези светове (или този свят) съществуват различни наименования.

Всички автори са на едно мнение, че невидимите светове са сфери, взаимосвързани и взаимопроникващи една в друга. Броят им е 7 или 10 включително и физическата сфера, като без нея се разделят на три главни нива.

Според състоянието на човешката душа (съзнание), като възмездие за постъпките си на Земята, утвърдено в християнската религия, трите свята се разделят на ад, чистилище и рай. Адът е Подземното царство, свързано със страдание. Чистилището е Неутралното царство. Раят е Небесното царство, свързано с бла­женство.

Според същността на човешката душа в различните нива на съзнание световете се разделят на Чувствен (Свят на желания­та), Ментален (Свят на ума) и Духовен (Свят на идеите и идеа­лите).

Според интензивността на светлината (любовта), съдържа­ща се в човешката душа, а така също според силата на духовната светлина, която осветлява отделните нива, някои автори ги раз­делят на Астрален (Астрал) или Звезден свят — свят, подобен на нощно небе, където душите светят като звезди; Свят на полумрака или на здрача и Свят на пълната светлина (на деня) или Свят на слънчевата светлина, както е според древноегипетската религия.

Според субстанцията на душата се делят на Астроментален (тънък свят — в случая обема две нива) и Огнен свят.

Наричат се още Невидими светове, в отличие от Видимите, които са материални и могат да се наблюдават с обикновените човешки сетива.

Биха могли да бъдат наречени и Свърхсетивни светове, т.е. такива, които могат да бъдат наблюдавани само от лица с развита свръхсетивност.

Най-често употребяваните термини са: Астрален свят (Ас-трал) за нисшите нива, Ментален — за средните и Духовен — за висшите.

Срешат се и деления на Свят на чувствата и желанията, Свят на Интелекта и Разума и Свят на Мъдростта и Бога.

Как да бъдат наречени общо тези светове? Въпрос, който ме затрудни. Ако ги наречем общо Духовни, някои ще възразят, че в долните нива духът е неизчистен от желанията, а ако ги напечем общо Астрални, други ще възразят, че на звезден свят приличат само долните светове, а висшите са облени от силна светлина, като огън или като слънце.

Смятам, че обединяващата дума за световете отвъд мате­риалната субстанция, която най-точно изразява тяхната същност, е Отвъдни светове.

Достъп до тези светове, по време на земното си съществу­ване, могат да имат само личности с отворени духовни сетива, което ги прави качествено по-различни от останалите. Те са до­стигнали по-високо стъпало в еволюционното си развитие. Инте­ресът към тези светове открай време е непреодолим, както към някакво тайнство. Затова и знанията за тях са били пазени в тайна или предавани неясно, сложно или засекретено.

Пътят към истината минава през човешкото съзнание. И колкото то е по-чисто, по-светло и по-разширено, толкова по-близо достига до нея. Както една реална картина може да бъде опи­сана по различни начини, според субективното възприемане и ъгъла на наблюдение, така и една скрита истина може да бъде разбрана различно, според степента на разширението на съзна­нието, според еволюцията на човешкия личностен дух.

Духовната истина е индивидуално преживяване, личностен опит, субективно убеждение. Всеки човек си мисли, че е намерил най-верния път към нея.

Велики посветени, гениални мислители, знаменити мистици — всички те са излагали своите представи за истината за Отвъдните светове и връзките ни с тях. Повечето обяснения са често твърде усложнени, понякога засекретени и винаги завоалирани, достъпни само за определена група от хора. А всяка истина е логична и трябва да бъде предадена просто, ясно и разбираемо, за да служи винаги и неотменно за доброто на човечеството. Друг е въпросът, дали то е готово да приеме знания, без да злоупотреби с тях.

Ние сме потопени в океан от психична енергия. Истината може да достигне до всекиго от нас ясна или замъглена, в зави­симост от това, в коя сфера, в кой свят я търсим.

Световете, които ни заобикалят, включително Материалният и Отвъдните, представляват сфери, взаимопроникващи една в дру­га. Отвъдните светове са обединени в три групи: Нисши, Средни и Висши.

Такива взаимопроникващи сфери има около всеки човек по­отделно и около цялата Земя в общност. Всички те са наситени с мисловна енергия. Тези сфери ги създаваме всички ние, с нашите мисли, според нивото на нашето индивидуално съзнание, но те са част от Висшето космическо всепроникващо съзнание — Бог.

Низшите сфери са най-плътни, най-тъмни и с най-груби вибрации. Колкото по-нагоре се отива, толкова те стават по-тънки, по-светли и с по-фини вибрации. Всяка една сфера е отделена от другата с особена преграда (обвивка), сякаш преминаването от един свят в друг е съпроводено с преодоляване на известно пре­пятствие, а то е разширяването на съзнанието, издигането на духа и нравственото самоусъвършенстване.

Попадането в различните сфери, докато сме още с физи­ческо тяло, е самоизлъчване на духа, съпроводено с особена форма на разширяване на съзнанието. Преминава се последо­вателно през по-долните сфери, но тъй като става моментално, това не се усеща.

Първата сфера е Физическият свят. За човека тя съдържа физическото тяло, заедно с ауричното излъчване, в което попадат човешката миризма и топлина, етерното тяло (биоенергията) и издишаният въздух. Съответно за Земята — земната атмосфера, намираща се непосредствено около нея.

Втората сфера е Инстинктивният свят (на инстинктивния ум). Тук са мислите от най-низшия ум за поддържане на живота за оцеляване и биологично възпроизводство.

Третата сфера е Чувственият свят, този на желанията, страс­тите и съблазните.

В тези сфери се извършва физическата (телесната), чувст­вената и най-елементарната и примитивна мисловна връзка между хората. Тук може да се осъществи спонтанна или планирана те­лепатична връзка между двама души, близки физически, чувствено и умствено.

Четвъртата и петата сфера съдържат общо Средните — Менталните светове, тези на ума — на Интелекта и Разума. По-долният е Интелектуалният или Светът на Интелекта, на инте­лектуалния ум, а по-горният — Творческият, на творческия ум. Те са достъпни само за по-извисен дух, преодолял егоизма си и придобил по-разширено съзнание. Там обитават духовете на мислителите, общественоангажираните дейци, творците и Гениите.

Когато двама души работят върху еднаква творческа тема, могат спонтанно да си предадат телепатично информация върху интересуващия ги проблем. Това обяснява защо едно научно от­критие се извършва почти едновременно в различни части на Зе­мята. Връзките между творците се осъществяват в Мисловните светове.

Висши светове

Шестата и седмата сфера обемат Висшите, Духовните све­тове, тези на Мъдростта и Бога. Това са Идеалният свят, където обитават духовете на учениците, посветените, светците и проро­ците, както и Ангелите (Светещите Деви), и Божественият свят или Светът на Духовните Учители на човечеството — Адептите от Йерархията, която следи за еволюцията на Земята. Оттук идват великите идеи за добро.

Хора, изпълнени с мирова любов към човечеството и всичко живо, могат тук да получат висша мъдрост, духовни знания и съответната мисия, ако са готови за нея.

Наименованията на отделните светове навярно се различават от някои други публикации. За изясняване прилагам схема, която ми бе предадена образно като Откровение.

Тази схема илюстрира 7 нива. Ако всяка сфера се раздели 3, ще се получи схема за 10 нива на съзнание.
Осъществяването на връзка с другите светове може да се извърши с научна цел, както това става при високопланински експедиции на учени уфолози⁴. Според уфолога акад. Михаил Елцин информацията от Висшите сфери на съзнание, поради фиността на вибрацията на енергията и психическия смог над земята, не може да проникне в по-плътните слоеве на атмосферата до­статъчно ясна. Затова контактите се реализират по-добре при разредения въздух във високопланинските райони.

В човешкото тяло има седем енергийни центъра (чакри или вихри), които са врати към Отвъдните светове. Първият център — най-долният, основният, се намира в основата на гръбначния стълб (сакралната кост), вторият — в коремната област около пъпа (съответно на гръбнака), третият — на слънчевия сплит (и отзад на плешките), четвъртият — при сърцето (съответно на гърба), петият е гърлената чакра, шестият — челната чакра, в междувеждието, седмият — коронната чакра — на темето на главата.

Чакрите изпускат лъчи (вихри), оцветени в цветовете на слънчевия спектър — червено, оранжево, жълто, зелено, светло-синьо, тъмносиньо и виолетово, съответстващи на реда им отдолу нагоре. Лица, които притежават способности да виждат ауричното излъчване около човека в цветове, могат да разберат коя от вратите към Духовните светове в момента е отворена и служи за връзка със съответната сфера.

Както при един телевизор, устроен със седем предавателни канала, за да можем да видим интересуващата ни програма, е необходимо да включим съответния канал и да изключим оста­налите шест, така и при проникване в Отвъдните светове трябва да отворим само онази чакра, която е врата към интересуващия ни свят, а да затворим останалите.

След физическата смърт съзнанието или съзнателният дух продължава да живее в енергийно плазмено състояние. Душата (духът) се издига до Божествения свят и там се потапя в свет­линната на Любовта, Разума и Мъдростта. От това се отключва съвестта. В зависимост от всички постъпки, които тежат на съ­вестта, душата слиза в по-долните светове, за да остане там, където е в резонанс. Праведниците са най-близо до светлината на Божествения свят, а грешниците — най-близо до тъмнината на Физическия свят.

Всеки попада на място, съответстващо на неговите земни дела, думи и мисли, създадени в периода на физическото му съществуване. Такъв е принципът и в това се състои съдът над дутите. Съвестта е съдникът на всеки човек.

Ако някой е бил елементарен, егоист и е задоволявал само животинските си инстинкти, затворен в полето на личното си благополучие, духът му остава известно време в Низшите све­тове, в тъмнината на Инстинктивната и Чувствената сфера, огра­ден от егоистичните си мисли. Невъзможността да удовлетворява нисшите си инстинкти (чревоугодие, пиянство), чувствените си желания (сладострастие) и жаждата за величие (грандомания), по­ради липса на физическо тяло, го измъчва силно. Жертвите на неговите действия, чувства и мисли му отмъщават така, че той изживява техните страдания. За него това е адът.

И така, той се връща отново на Земята, за да се превъплати и да научи уроците по скромност, милосърдие и човеколюбие.

Нисшите светове се населяват от духове, живели само за себе си или най-много за семейството си. Тук попадат още и убийците, пияниците, развратниците. Тук обитават също бесовете, болестите и съблазните, които са безплътни същества, не се превъплащават и се проявяват чрез обсебване на хората (влизане в тях).

Духовете на онези личности, които са еволюционно по-на­преднали, с по-развит интелект и по-разширено съзнание, се за­държат в Средните светове.

Тук идват духовете на хора, допринесли с интелекта си нещо' за другите — интелектуалци, обществено ангажирани дейци, както и творчески личности, създали за хората ценности в материалната и духовната култура. Тук може да се срещнат и Гениите — без­плътни същества, придружаващи творческите личности при техния земен живот и помагащи им за върховна изява. А създадените културни ценности, образи на литературни и художествени (ри­сувани) герои, съпътстват твореца и той остава така сред своите идеи и проекти, за да направи самооценка. Това е чистилището.

Целта на всяка интелектуална и творческа дейност трябва да бъде повдигане на духовното ниво на повече хора, т.е. да има положително въздействие. Ако обаче тази дейност е довела до отрицателни резултати, до психическо и физическо страдание, то след отключване на съвестта духът ще попадне в Нисшите све­тове, за да изстрада и преосмисли дейността си от изминалия живот. Все пак всичко се оценява според мотива за действие.

Във Висшите светове пребивават духовете на най-високо нравствено еволюирали личности. Тук са пророците, светците, апостолите — ученици, разпространители на истинското духовно учение за доброто. Тук са и Ангелите (Светещите Деви) — цялото Небесно войнство, което пази законите за духовната еволюция и е във връзка със Земното войнство, осъществявайки Плана за еволюцията на Земята.

Най-горе е духовното ръководство на планетата — Светоначалието — Йерархия на висшите посветени, Адептите. Те са създатели на идеалните духовни учения за нравствено еволюиране, посланици на Висшето космическо съзнание — Бога. За Тях пре­раждането не е задължително и Те поемат физическо съществу­ване или се материализират по собствен избор и желание, за да изпълнят важна духовна мисия. Съществата от Ангелската Йе­рархия са винаги безплътни, не се прераждат, но могат да се визуализират (да се явят във видение).

Адептите и техните ученици — помощници са обединени във Великото Бяло Братство или Братството на Светлината. Те ръководят земното човечество и следят изпълнението на Плана за духовната еволюция. Те са съвършени същества, високо ево­люирали духове, във вид на лъчиста енергия, владеещи управля­ването на мислите и скритите сили в човека. Внушават идеи и перспективи и съществуват на три нива. Във Висшите Духовни светове — Йерархията от Адепти във вид на лъчиста светлина, на метално ниво — Духовното училище на Шамбала, а на физи­ческо ниво — самата материална Шамбала.

И така материалната Шамбала като територия, общност на Велики Посветени, енергийно място с космически канал, е реално съществуващо пространство около Хималаите, където във физи­чески тела живеят същества, на вид като съвсем обикновени хора — мъже и жени, владеещи управляването на психичната (мис­ловната) енергия и съхраняващи висшето знание за еволюцията на Земята. Това са те — Адептите, Махатмите, Учителите на човечеството. Те могат да живеят във физическите си тела стотици голини. Мястото е непристъпно, защитено от психическа бариера и никой не може да проникне в него, ако не бъде допуснат. То носи различни имена — Шамбала, Агарта, Беловодие и др., като най-популярно е Шамбала, но е свързано не с определена земна религия, а с космическата.

Съществата от Шамбала са усвоили медитацията като сред­ство за контакт и могат да се самоизлъчват, когато поискат. То­гава те отиват при този, когото са набелязали, който е еволюирал и заслужил вниманието им, за да възложат (или припомнят) ду­ховната му мисия.

В Духовното училище на Шамбала избрани хора се довеждат енергийно и се обучават в основните езотерични закони на Вселената.

Физическата и Духовната Шамбала са свързани помежду си и заедно работят за подпомагане изпълнението на Плана за ду­ховната еволюция, винаги свързани със Светоначалието — духов­ното ръководство на планетата.

Светоначалието отговаря за Плана за духовната еволюция и ръководи изпълнението му.

Йерархията работи по седем лъча, отговарящи на светли­ната на слънчевия спектър. Това са седем велики енергии или силови потоци, като проявление на божествените качества. Пър­вият лъч е на волята и силата и по него се осъществява властта. Вторият лъч е на любовта и мъдростта и по него се проявяват философските учения. Третият — на активната интелигентност, стимулира физическата и умствена дейност. Четвъртият — на хармонията и красотата, лъчът на интуицията, подтиква творче­ството и изкуството. Петият лъч е на конкретното знание и нау­ката, лъчът на интелекта, критическото мислене и изследване. Шестият — на предаността и идеализма, представлява голяма сила в полето на религията. Седмият — на обредите и чудотворството, дава организацията и ритуалите за свързване на материята с духа.

По всеки лъч работят поединично и групово висши Адепти, като начело на Йерархията е Мировият Учител — Христос.

В изпълнението на Плана са включени като посланици мно­го хора от различни краища на Земята, осъзнали необходимостта за участие в работата по ускоряване на духовната еволюция за оцеляване на цивилизацията ни. Те са на ниво ученици.

Ние можем още във физическо тяло да разширим съзна­нието си, да попаднем в определена сфера от Отвъдните светове и да се срещнем с пребиваващите там духове. Това става чрез самовглъбяване, постигнато чрез молитва или медитация. Когато тялото остава в пълна релаксация, когато желанията биват овла­дени, а инстинктите — преодолени, тогава, ако се концентрираме върху определено ниво от Отвъдните светове или конкретен дух, можем да излъчим духовното си тяло в желаната посока.

Девизът ,3драв дух в здраво тяло" не е приумица. Ако човек е болен, неразположен и неспокоен, той не е в състояние да направи пълна релаксация и при духовното си самоизлъчване би могъл да попадне в Низшите светове — тези на съблазните, бесовете и животинските инстинкти. Затова и приемането на кан­дидат във всяко закрито духовно общество, в което задължително се практикува медитация, е било винаги съпровождано с изпитания за физическата и психическа издържливост. Постите са един тра­диционен метод за туширане на животинските инстинкти и за създаване на условия за контакт с Висшите светове.

Много хора, неовладели чувствата и мислите си и търсещи самоизява, се опитват чрез спиритични сеанси да се свържат с дух, който да им помага, но обикновено попадат на нисши, бесовски, сатанински духове, които първоначално им дават вярна информация, но след това ги обсебват, вселяват се в тях и ги заставят да вършат неморални деяния. Наистина е възможно да се направи контакт с близък покойник, но ако той е на ниско еволюционно ниво, ако приживе не е бил съвършен, а е допускал човешки слабости, той не би могъл да окаже съществена помощ.

Ако човек е нравствено извисена личност, в специално съ­стояние на транс, или творческа треска, той може да попадне в Средните светове и да направи контакт с минали мислители, твор­ци и гении, да получи творческа идея, научно прозрение, мисловен импулс. По този начин художниците виждат предварително кар­тините си, композиторите чуват музика, а писателите общуват с героите на бъдещите си произведения. Често поетите пишат под диктовка стиховете си, художниците рисуват автоматично, музи­кантите едва смогват да запишат нотите на музиката, която звучи в главата им.

В състояние на еуфория, радостен възторг, мирова любов, с едно по-разширено съзнание, пречистено от егоистични мисли, може да се проникне във Висшите Духовни светове и да се осъ­ществи контакт с Ангели, пророци, светци и Духовни Учители — Адепти. От тях се научават духовни знания за Истината и Висшата Мъдрост.

Осъществяването на телепатичен контакт с духовни съще­ства става задължително при спазване на закона за резонанса, т.е. всеки може да се свърже само с такъв дух, който е в резонанс с неговия в момента. За да се доближим до по-висши духовни същества, е необходимо предварително физическо, емоционално и духовно пречистване.

Законът за духовната еволюция е посочен от Иисус Христос със заповедта „Обичай ближния си!" Колкото повече обич даваме безкористно, толкова повече отваряме съзнанието си към доброто и се отдалечаваме от егоизма. Не случайно, когато сме истински влюбени и мислим не за себе си, а за любимия (любимата), се чувстваме извисени като на „седмото небе".

Проникването с тънкото духовно тяло в отделните светове може да стане и по време на сън, особено често след разговори, четене на литература, гледане на филм, слушане на музика. Ако сме впечатлени от еротични и криминални истории, можем да попаднем само в Нисшите светове, ако сме водили интелектуални разговори — в Средните светове, а ако сме мислили за духовни учения — във Висшите светове.

При всяко пътуване в Отвъдните светове духът се облъчва от светлината или тъмнината на съответните сфери и по този начин се насища с техните вибрации. Пътувайки в Низшите све­тове, той може да получи изостряне на негативните желания, бо­лестни натоварвания и психическо безпокойство; в Средните — интелектуален заряд, идея и импулс за творчество; във Висшите — духовна радост, спокойствие и увереност в себе си.

Затова е толкова пагубно въздействието от късното гледане на филми за насилието, които разпалват низшите инстинкти и страсти.

Схемата, която прилагам на стр. 45, видях по време на медитация, на екран, а в контакт с Духовните Учители тя ми бе обяснена. Тази схема важи за един човек, за цялата планета и за всеки материален свят, в който има живот. Тя е общовалидна и универсална.

А сега няколко примера за контакти с духовни същества от Нисшите, Средните и Висшите светове.

• Една позната, която работи като ясновидка и има добра клиентела, ме убеждаваше, че разговаря с Христос, когато изпа­дала в транс. А тогава тя се виждала заобиколена от страшни същества, които я горели, режели и измъчвали. Жената пушеше, пиеше и беше славолюбива. Явно тя не искаше да разбере, че всъщност контактува със сатанински духове, които я заблуждават и пъдят всеки, готов да й отвори очите за истината.

• Този, който мисли съсредоточено върху някакъв твор­чески проблем, може да получи отговора в съновидение. Пример за решаване на научен проблем е Менделеев, видял цялата таб­лица на химическите елементи насън.

• При тълкуване на „Откровението" на св. Йоан Богослов — Апокалипсиса, бях в телепатичен контакт (единение) с неговия дух, което е отразено във втората ми книга „В очакване на Апо­калипсиса" (1993). В нея обаче пропуснах изясняването на сми­съла на „24-те старци" и „4-те животни", които се покланят на Агнеца, т.е. на Космическата огнена енергия на Христос. И след като книгата ми бе вече в печатницата, внезапно в съня си се събудих. Бях се срещнала със св. Йоан и мигновено узнах, че „24-те старци" е времето (всеки ден по 24 часа), а „4-те животни" е пространството (4 посоки на света), т.е. времето и пространст­вото са подвластни на Космическия огън на Христовата любов. Това не беше земно човешко тълкуване, а Откровение, спуснато • от Висшите светове.