Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Любознателността е присъща на човека и има нужда да бъде подхранвана със знания. Те могат да се добият чрез инди­видуален опит или от учител, който вече ги е добил.

Всички имаме нужда от учител, от когото да получим повече знания за обкръжаващата ни действителност и за законите, които я управляват. Но ако той — учителят, ни предаде знания, отнасящи се за материалната същност на действителността и за за­коните, които управляват материалния (физическия) свят, за него говорим просто като за учител.

Ако, обаче, учителят ни въведе в тайни знания относно истината за невидимата духовна реалност и за законите, които управляват Отвъдните светове, за него говорим като за Духовен Учител с главна буква.

Духовният Учител може да бъде във физическо тяло, но може да бъде и безтелесен.

В първия случай, когато учителят е във физическо тяло, той обезателно следва да бъде в стабилна телепатична връзка с Висшите Духовни светове откъдето да черпи висша мъдрост и висши духовни знания.

При втория случай, когато Учителят е безтелесен, той е някой от Небесното и Земно войнство, следящо за изпълнението на законите за духовната еволюция — светец, Алепт от Духовната Йерархия, свръхсъщество от онова невидимо Правителство, което управлява света — Светия Дух, Космическия разум, Висшето космическо съзнание, Бог.

Духовен Учител може да се нарече само този земен човек, който е получил духовни познания освен от книгите, но преди всичко има изграден постоянен канал за връзка, по който протича до него Словото от Висшите сфери, за да може той самият да се слее с Висшето космическо съзнание. А ако някой, който няма личен и постоянен контакт с Висшите Духовни светове, се смята за учител, той заблуждава и себе си, и околните. Такива случаи се срещат твърде често в наши дни — мними учители, които събират около себе си ученици, внушавайки им своите обикновени човешки познания, уж като слово, спуснато свише.

Затова и Иисус Христос, най-великият Духовен Учител, е спорел с книжниците, чиито познания са били получени от книги, без да могат да добият висша мъдрост — привилегия само на този, който има връзка с Учителите на Мъдростта от Великото Бяло Братство на Светлината.

Едни от нас уверено вървят по своя житейски път, а други се лутат и вършат грешка след грешка.

Когато сме постигнали вътрешно спокойствие на чувствено, мисловно и психическо ниво, когато спазваме нравствените закони и никаква съблазън не може да ни отклони от правилния път, когато сме осъзнали, че всички ние сме свързани в обща енергийно-духовна мрежа и сме едновременно индивидуалности и част от общото, тогава всеки от нас започва да свети по-силно от останалите. В резултат на това го намира и неговият Духовен Учител. Тогава се извършва едно посвещение — Духовният Учи­тел започва да общува с ученика, осветлява житейския му път и ускорява духовната му еволюция.

Духовният Учител се явява на ученика, когато дойде вре­мето за въвеждането му в духовните знания по еволюционния му път.

И макар че срещата е търпеливо чакана, Учителят се поя­вява в живота на ученика изненадващо. Този момент остава най-вълнуващото му преживяване.

Оттук нататък ръката на Учителя стои непрекъснато над главата на ученика. Нещо повече, тя може да се види образно от човек с духовно зрение.

Когато ученикът се почувства несигурен, смутен и притес­нен, това означава, че той е изгубил ръката на своя Учител и трябва да се постарае да възстанови връзката, за да възвърне спокойствието, увереността и сигурността си.

Със затвърдяване на връзката Духовният Учител може все по-често да се визуализира, т.е. да се вижда с духовния взор, дори да се материализира. В книгата си „Свръхсетивно познание" по­казвам случаи на материализация на моя Учител, през деня в моя дом.

Когато присъствието на Учителя започва да се усеща по­стоянно, ученикът се изпълва с душевен мир.

Духовният Учител не се представя веднага с името си, но това не бива да бъде повод за безпокойство. Следва да се изчака да настъпи определеният за това момент. Ние бездруго през ця­лото време имаме усещането, че го познаваме и го чувстваме близък. При изкачване по стръмния път на духовното усъвършен­стване, ние винаги сме водени, напътствани и подпомагани от Учител. Обикновено той не е един и същ, както не са едни и същи нашите учители в различните степени на обучение в учи­лищата и университетите.

Смяната на Учителя се налага от различната духовна дей­ност, към която сме насочвани.

В двете ми книги „Свръхсетивно познание" и „В очакване на Апокалипсиса" ясно може да се проследи информацията от различни Духовни Учители: Питагор (Кут Хуми) — за цифрите, Мория — за произхода на земната цивилизация, св. Кирил — за Глаголицата, св. Йоан Богослов — за Апокалипсиса, Иисус Хрис­тос — навсякъде, особено за „10-те Божи заповеди".

Както изложих в началото на настоящата книга, известно време в дома си провеждах школа по теософия и ръководех ко­лективна медитация, при която влизах във връзка с определен от Висшите сфери Учител — за изясняване на книжните знания. Виждах образа му и предавах словото му така, сякаш Той е пред мен и разговарях с него, макар че обикновено разговорът вървеше с мисъл-форми, но винаги с индивидуален оттенък, особено когато информацията течеше през мен.

Така например Учителят Мория бе строг и волеви, раз­говаряше с малко думи и кратки изречения; Орфей използваше художествени изрази. Питагор (Кут Хуми) имаше интересен и понякога малко сложен стил. Св. Кирил и св. Методий разго­варяха винаги на тема просвета и ни съветваха да се стремим към повече знания по пътя на усъвършенстването си. Св. Иван Рилски, със своя старинен стил, се вълнуваше за съдбата на България и гледаше на нас като на депа и ни наричаше „чедца мои". Св. Йоан Богослов споделяше тревогата си за бъдещето на цивилизацията ни. Учителят Петър Дънов със своя оригина­лен словоред, характерен и познат от неговите беседи, се явяваше тогава, когато имаше нужда да бъдем предпазени от опас­ни секти. Най-близък естествено ни бе Иисус Христос, който ни изпълваше с обич и благост, но ние се чувствахме отго­ворни, че не Му подражаваме достатъчно и не допринасяме за изясняване същността на учението.

По същия начин Багрина Кларк — автор на книгата „33 писма от Христос", която приема Словото на Учителите и пише под диктовка, излага на всеки индивидуалния стил, ясно разгра­ничаващ се стил на св.св. Кирил и Методий, на Учителя Мория, на Иисус Христос, на Елена Рьорих, и много други.

Мнозина търсят своя Духовен Учител във физическо тяло, но малцина са тези, които намират своя безплътен истински Ду­ховен Учител.

Някои пък се заблуждават, че са го намерили чрез спиритичен сеанс или автоматично писане. Те не осъзнават, че Духов­ният Учител им дава спокойствие и най-вече знания за Висшите Духовни светове, които не могат да се получат от нисши духове.

В това направление направих изследвания върху повече от 100 лица, искащи да разберат кой е техният Духовен Учител, който още не се проявяваше. Такова изследване, както от само себе си се разбира, е необикновено. Аз не бих била в състояние да го извърша, ако не бях получила подтик от моите Духовни Учители и уверението им, че ще ми помогнат в изпълнението на тази задача. И Те ми помагаха — или с образно писмо, или с визуализация на екрана в междувеждието ми, за всеки желаещ поотделно. Понякога дори приемах Словото на Учителя им, ад­ресирано до всички присъстващи, тъй като тези сеанси извършвах в малка група.

Вече бях запозната с факта, че около всеки човек се вижда някакъв образ на дух — идейният ръководител (не винаги Духовен Учител), който е свързан мисловно с него. Трябваше само да разширя съзнанието си повече, за да се свържа с Учителите на други лица.

Интересно бе, че често над главата на комунисти забелязвах образа на Маркс или Ленин, на религиозни християни — образи на светци, сякаш взети от икона, на лица, поклонници на Учителя Петър Дънов — неговия известен лик, а на тези, които са насочени към източни учения или се занимават с йога — хималайски мъд­рец в поза „лотос".

А ето и изводите от направените изследвания:

Тези, които не са кръстени, не са приели Светото кръщение, нямат до себе си Духовен Учител.

Спиритистите, медиумите, които контактуват с духове на покойници, са заобиколени от по-нисши духове, които им изграж­дат тъмна преграда, пречеща им да достигне до тях светъл дух на светец.

На тези, които водят не съвсем порядъчен живот, дори и да са кръстени, техният патрон — дух-покровител, се явява като ранен, без ръце, или не им подава ръка, или е обърнал гръб.

По-издигнатите личности са под покровителството на ня­колко светли духа — Учители.

Всеки човек усеща вътрешен афинитет към определен све­тец, посветен, или основател на духовно учение, което му е ста­нало безусловно близко. Именно тази вътрешна връзка предполага контакта между Учител и ученик.

Обикновено като Духовен Учител се явява светецът, чието име носи лицето или чийто празник, съвпада с рождената му дата.

Иисус Христос се явява като Духовен Учител на много хора.

Св. Богородица — на всички жени, свързани с името й или с празника й и потърсили нейната помощ при майчинството си.

Орфей се оказа Духовен Учител на родените в Родопския край, на музикантите и въобще на хората на изкуството.

На някои лица, занимаващи се с духовни дейности, се явяват като Духовни Учители Питагор, Хермес, Буда.

На лица с духовна мисия и обществен ангажимент, свързани специално с България — св. Иван Рилски.

На лица, работещи в областта на славянската наука и про­света, се явяват постоянно св.св. Кирил и Методий.

На някои творчески личности се явиха като Учители духо­вете на гениалните творци — Леонардо да Винчи, Шекспир, Ай­нщайн, Бетховен.

На природолечители, лекари, медици, аптекари, химици — св. Мина, св. Козма, св. Дамян, св. Йоан Кръстител, Авицена.

На един интелигентен служител от полицията се появи Кра­ли Марко.

Евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан се явяват твърде често, носещи символа си, за да бъдат разпознати.

Толстой се появи като покровител на една рускиня.

Обикновено св. София, Вяра, Надежда и Любов се явяват заедно, свързани с името.

На един служител от Софийския университет се появи об­разът на Евлоги Георгиев.

На тези, които са изложени на много сериозни изпитания и се нуждаят от силна подкрепа, се явяваха св. Илия, св. Архангел Михаил, военни светци.

На диригента на хор „Йоан Златоуст" — самият св. Йоан Златоуст.

(Предполагам, че през някой минал живот всеки от нас е познавал онзи светец, който сега е негов покровител.)

А сега няколко по-разширени примера:

• На един мой приятел, скулптор, се яви св. Иван Рилски така, както е в пещерата, и му подаде ключ за отключваме тайни знания.

По-късно той написа една книга, в която стига до ориги­нални изводи.

• На един художник му се явиха Леонардо да Винчи и св. Тереза. Леонардо му каза, че съжалява, че е проектирал техниче­ски съоръжения — изобщо изкуството трябва да доминира пред техниката. Св. Тереза му благодареше, че я е почел.

Тогава разбрах, че художникът е бил направил две пана, на които изобразил Леонардо да Винчи и Айнщайн, като ги проти­вопоставил. Бил е в Швейцария, посетил една католическа църква и стоял пред образа на св. Тереза.

• На една жена, вместо образ на Учителя, се появи изоб­ражение на църквата „Св. Неделя" и под нея — гробницата на св. Крал Милутин. Сякаш и двамата светци са покровители.

Жената била родена на 30 октомври — празника на св. Крал Милутин, а била кръстена на баба си Неделя, но модернизрано в Наталия.

• На една българка, живееща в Австрия и занимаваща се с източни духовни учения и по-специално будизъм, за моя голяма изненада, се появиха св.св. Кирил и Методий. Те изказаха съжа­ление, до известна степен разочарование, че се е откъснала от пътя на просветата, към който са я насочвали.

Тогава разбрах, че преди да замине за Австрия, тя е била Учителка и се е справяла много добре като педагожка.

• На една жена — учителка, в навечерието на празника на Вяра, Надежда, Любов и София се появи св. София и започна да й говори. Каза, че трябва да предаде знания на учениците за град София и съответните указания за празника.

Учителката имала такова намерение и много се зарадва на допълнителните пояснения.

• Един мой познат, завършил Духовната академия в София, веднъж ме попита защо има повече влечение към будизма, от­колкото към християнството, и кой е неговият Учител, ориенти­ращ го към източните религии.

Тогава се появи един хималайски Учител в поза „лотос" (йогийска поза в седящо положение с кръстосани крака). Попи­тахме го да ни каже нещо за двете религии будизъм и християн­ство и каква е всъщност най-съществената разлика между тях. А той отговори:

„Истината е като река, която извира от един извор. Но по своя път се разклонява на повече реки. Всяка тече по различни места и във водите й се разтварят различни соли от скалите, през които минава. Водите й се напояват с миризма на различни билки, които растат покрай бреговете й. И в края на краищата всяка река достига до определено място, наситена с различни соли и напоена с определени аромати. Не е важна разликата в минералния състав на водите, защото всяка река дава живи­телна сила. Така е и с религиите — всички те дават живителна сила на хората от разните територии на Земята.¹'''

Много хора, контактуващи чрез автоматично писане с нисши духове, представящи се за висши същества, се заблуждават, че са намерили своя Духовен Учител, който ги ръководи и напътства. Особено им харесва това, че те се допитват за всичко до него, дори за неща, за които биха могли сами да си изградят мнение, особено често за характеристика на определен човек. По такъв начин те отхвърлят своята отговорност за някои свои постъпки, пренасяйки я върху духа, смятан за Учител. Това е опасна заблуда.

Духовният Учител е свързан неотлъчно с ученика си чрез вътрешна телепатична връзка и той го ръководи за големи и важни неща, а ученикът сам се справя с различните житейски ситуации и сам съставя мнението си за околните, според делата им.

Ученикът е свободен, връзката с Учителя е дискретна, а не натрапчива. Учителят дава винаги съвет, а не заповед.

Много хора са нетърпеливи и се стремят прибързано да се свържат със своя Духовен Учител, който да ги поведе по пътя.

Щом като направим първата си крачка в духовния път, щом като стъпим на първото стъпало на духовността, щом като по­ставим нашата цел за духовно самоусъвършенстване над личната материална заинтересованост, ние вече сме стъпили на пътя. То­гава Той ще се появи непременно. Но до появяването му се из­исква време, през което да проявим още смирение, търпение и постоянство.

Известен ми е начин да измолим от Учителя да ни се яви поне за миг, като му засвидетелстваме, че го очакваме.

• Представяме си ясно една стая, измислена от нас, в една къща, също измислена, която друг не трябва да познава. Поста­вяме къщата със стаята на едно реално място, в тишина и спо­койствие, за предпочитане на планина, до водна площ. За това място никой не бива да знае. Стаята трябва да бъде с приятна обстановка, обзаведена с легло, маса и четири стола. Също да има прозорец и две врати, противоположно поставени, определени — едната за ученика, а другата за Учителя. Всичко трябва да си представим с най-големи подробности и да задържим визуализи­рания образ колкото е възможно по-дълго време в съзнанието си.

И така, преди да заспим, си представяме ясно цялата картина със стаята — как чакаме седнали пред масата. Ако сме заслужили срещата, ще се осъществи.

Учителят може да се яви с двама придружители — жена, лечителка, отговаряща за здравето ни, и дете — телохранител (ангелче, което ни пази). Но не бива да очакваме веднага да про­ведем разговор. Трябва да бъдем благодарни, че Той се е появил, с което ни е вдъхната надежда и увереност, че сме се насочили правилно и вървим неотстъпно по избрания духовен път.

Ако се появи за миг образът на някой наш познат, духовно извисен, може би първоначално той ще играе роля на Учител.

Тук представям едно послание на Учител от Духовната Йе­рархия получено от мен и записано в момента на връзката. Сло­вото на Учителя, видим като образ от светлина, е безмълвно. То се предава телепатично, смислово или визуално (зрително), както мисълта. За да се долови, трябва да се остане в тишина, покой и трепетно очакване. И тогава то почва да се излива и дава отговор на вълнуващите въпроси, но не лични, а свързаните с обществено служене.

Когато сте решили някакво действие, сериозна промяна, съ­дбоносно преобразуване на живота или на начина на живот, Ние не ви спираме. Ние можем да дадем съвет много време преди това, ако сте се обърнали към вътрешния си глас. Тогава, когато още се колебаете, когато още обмисляте, когато пре­тегляте на везни „за" и „против", тогава Ние ви съветваме да се дистанцирате от материалната полза в интерес на ду­ховната свобода.

(6 април, 1992 година, на разсъмване)