ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ
ЗАКОНИТЕ
Еволюция означава постепенно развитие. Във философски аспект — постепенно качествено изменение в рамките на дадено качество, което предхожда скок към ново качество (Речник на чуждите думи в българския език, 1982).
Тук не става дума за биологична еволюция на човека в частност, нито на човечеството въобще. Такава еволюция може да бъде проследена чрез археологическата наука. Тук не става дума и за развитие на духовната култура на човечеството през неговата хилядолетна история.
Тук става въпрос за развитие на човешкото съзнание, за неговото постепенно разширяване от егоистично към алтруистично, за нравствено еволюиране на духа.
В рамките на един живот човешкият дух натрупва знания и опитност. Ако проследим духовното състояние на всеки човек през различните фази на биологичното му развитие в един живот, както и на цялото човечество в рамките на един исторически период, ще забележим 3 фази. През годините на неговата младост владеят чувствата, те ръководят ума и доминират над него; през неговата зрялост — взима връх разумът, а през старостта — мъдростта.
В тази глава става дума за духовната еволюция на всеки човек, чиято траектория е спираловидна и непрекъсната (противно на синусоидата с фази на разцвет и упадък). Тя е подчинена на закон, който не може да бъде обяснен в рамките само на един живот. Познаването му е било винаги привилегия на посветените. Времената вече са променени и този закон трябва да стане достояние на по-голям кръг от хора.
Законът за духовната еволюция е реален физически (космически) закон, какъвто е например законът за гравитацията. Той сочи пътя за нравствено духовно усъвършенстване на всеки човек през продължителен период от време и с краен резултат освобождаване от необходимостта за задължително превъплъщение във физическо тяло. Тогава той се превръща в енергиен тип от лъчиста светлина.
Ще се опитам да го дефинирам.
Духовната еволюция показва пътя, по който духът на човека се усъвършенства при многобройни прераждалия, в борбата за надмощие на духа над материята. Това включва победа на мъдростта над чувството, желанието и неразумността; на волята над апатичността, инертността и безотговорността; на любовта над омразата, егоизма и жестокостта.
Духовното усъвършенстване се постига по пътя на самопознанието, разширяване на съзнанието, овладяване на мисълта, развиване на духовните сетива (за виждане и чуване), придобиване на нови качества: интуиция, телепатия, ясновидство, внушение от разстояние, предсказване на бъдещето, контактуване с невидими разумни сили, материализация и дематериализация, телекинеза5 и левитация6, пренасяне в миналото и бъдещето и др. В резултат — качествен скок в еволюционно отношение.
Невидимото ръководство от Духовната Йерархия следи изпълнението на Плана за духовната еволюция така, че тя да се извършва колективно, или по-напредналите духове да подпомагат колективната еволюция.
В книгата си „Свръхсетивно познание" излагам уроци, предадени ми от Духовните Учители в Школата на Шамбала, на тема „Духовната еволюция". Ще ги припомня накратко.
• Показват ми прозрачни сфери, долепени една до друга така, както се нанизват мъниста на гердан. Сферите са седем на брой, поставени вертикално една над друга. Във всяка сфера има светещи точки като светулки, които кръжат вътре в нея.
В петата сфера има най-много, а под нея (IV) и над нея (VI, VII) — по-малко светлинки! Човечеството е стигнало до V-та раса.
Обясняват ми, че човек обикаля много пъти (преражда се), докато премине в по-горната сфера, т.е. докато намери пътя си или докато всички колективно се издигнат по-нагоре. Само тези, които извършат доброволно саможертва, преминават директно нагоре и могат да прескочат няколко сфери.
Понякога човек от по-горните сфери или Учител, завършил своята еволюция, слиза доброволно на по-ниските нива, за да подпомогне колективната еволюция.
• Показват ми чаша със седем нива (дъна). Тя стои пред мен и аз я наблюдавам. Под чашата свети сфера, в която е първичният космически дух (енергията Ео). Обясняват ми, че за да може да се напълни тази чаша догоре, не би трябвало стените й да пропускат, т.е. космическата енергия трябва да се натрупва в нас и да не се изразходва безразсъдно.
Питам какво означават различните нива (дъна) в чашата.
Обясняват ми, че човек, който е самотен космически дух, когато напълни своята чаша на I ниво (Е1), осъществява връзка с партньор (приятел, съпруг), чувства се в единство с още един дух и изразходва енергията си предимно за удовлетворяване на телесните потребности (храна, полов нагон), защото има минимален духовен контакт.
При II ниво (Е2) човек се свързва с група или племе и изразходва част от енергията си за обща цел — за добро или за зло. При III ниво (ЕЗ) той става част от народ и може да изразходва повече от своята енергия за своя народ — за водачество (политическо или духовно).
При IV ниво (Е4) човек се чувства част от човечеството и му служи чрез своя творчески дух, т.е. изразходва енергията си за творчество — за добро или за зло.
При V ниво (Е5) човек чувства единството си с цялата земна цивилизация (хора, животни, растения). Той може да изразходва енергията си за цялата цивилизация — за съзидание или разрушение.
При VI ниво (Е6) човек добива способност да вижда видимо и невидимо и става част от Видимия и Невидимия свят, използва енергията си (включително и на ниво биоенергия) за добро или за зло.
При VII ниво (Е7) човек се слива с космическите сили и става част от Космическата цивилизация. Той получава способност да управлява всички енергии, като изразходва своята биоенергия или за запазване, или за унищожаване на света.
Показват ми как от чашата може да изтече енергия за добро или за зло (вдясно или вляво), т.е. енергията, която се приема, е една и съща, но от нравствеността на индивида зависи за какви цели ще я използва.
• Показват ми пътя на духовната еволюция на всеки човек, който може да се сравни със Зодиакалния кръг. Така човек започва своята еволюция като животно — „Овен" и „Телец". После усеща, че в него има и животинска и божествена природа — „Близнаци". Колебае се на коя да даде преднина — „Рак". Започва борба със животинската си природа — „Лъв", която се увенчава с победа на духа и божествената природа у човека — „Дева" (Светещата Дева). Тогава постига равновесие между дух и материя, между животинската и божествената си природа — „Везни". След това започват да му се откриват окултни тайни — „Скорпион". Осъзнава силата на мисълта и духовната енергия — „Стрелец". Върху него се изсипва изобилие от духовни знания и благодат — „Козирог" (Рог на изобилието). Тогава осъзнава, че е потопен в океан от психична енергия — „Водолей". Най-накрая му се изяснява вечният кръговрат на живота — тленност нам материята и безсмъртие на духа и преминаването му ту във физическо, ту в духовно състояние — „Риби" (символът е две риби, движещи се в кръг).
Законът за духовната еволюция е задължително свързан със закона за прераждането, където действа и законът за възмездието (карма) в период на едно и повече прераждания.
Законът за прераждането означава, че всеки личностен дух (с индивидуално съзнание) се преражда дотогава, докато се изпълни с необходимото количество духовна светлина (енергия) и се слее с Божественото космическо съзнание.
Духовете имат едно качество — те могат да се размножават, като създават свои двойници. Това обяснява явяването им едновременно на различни места.
Духовната Йерархия и Небесното войнство следят само по-напредналите духове (с по-извисено, по-разширено съзнание), след като натрупат необходимото количество духовна енергия, да създават свои двойници. Така съставът на човечеството в духовно отношение се променя качествено и духовната еволюция се ускорява.
Тайнството в момента на зачатието е привличане на дух в утробата на майката, който е в биоенергиен духовен резонанс с двойката мъж и жена, които са обикновено в духовна хармония по време на акта. Ако между тях няма хармония, решаваща роля има майката.
Законът за възмездието е закон за причината и следствието и обикновено се изразява със санскритската дума „карма". Той разглежда освен причината и следствието между явленията и създадените ситуации, така също и кармичните връзки между хората, които са винаги на мисловно енергийно ниво и се запазват след физическата смърт.
За да се хармонизират отношенията, духът се преражда отново и отново, в различни физически тела, на различни места, и попада в нови ситуации, докато връзките се изчистят и превърнат във връзки на сътрудничество, приятелство и обич.
Всяка мисъл, изпратена в пространството и времето, е причина за следствие. Нашата съдба е следствие от натрупване на мисловна енергия около духа ни през различните превъплъщения.
Господарите на карма следят изпълнението на този закон. Това значи, че всеки трябва да научи уроците по нравственост, като изпита същите страдания, които е причинил другиму, и натрупвайки все повече знания и опитност, да хармонизира отношенията си с всички хора.
За да се изчистят създадените мисловни обвързвания между различни лица, Господарите на карма насочват всеки дух, готов да се превъплъти, към определена майка, определена семейна среда, където, ставайки член на семейството като кръвен роднина, той ще изплати погрешките, направени през минали животи. Насочването става след това и към брак и обикновено тогава враговете се събират като родственици.
Приятелските, професионалните, служебните и други връзки те са необходими за хармонизиране на отношенията с повече хора. Те са повторения на минали връзки с цел единение — положителните да се укрепят и затвърдят, а отрицателните да се успокоят и хармонизират.
Когато е дошло време да се направи качествен скок в духовната еволюция (в културата, науката, философията, религията), прераждащите се висши духове биват придружени от духовни същества — служители на Духовното войнство и Гении, чрез които те са постоянно пазени, направлявани и подпомагани за изпълнение на духовната им мисия, под ръководството на Адептите от Йерархията. От време на време слизат на Земята и самите Адепти, когато се налага ускоряване на еволюцията.
Слизането им се подготвя от събирането на онези души, които трябва да ги придружават, да бъдат в тяхното обкръжение, да бъдат техни ученици, които след това да разпространят знанията, предадени от Адептите.
Важно е да се знае, че прераждането е групово.
Връзките, създадени на Земята, ако не се развържат чрез хармонизиращата сила на любовта, остават свързани и в Духовния свят. Именно това води до груповото прераждане.
Обяснено ми е от Учителите, че при създаване на нова раса, с ново мислене, нова култура и ново разбиране на ценностите, биват поканени висши безплътни духовни същества от други по-висши светове. Извънземни, от други звездни системи идват доброволно, за да подпомогнат промяната към духовен напредък. Тяхната помощ се осъществява чрез сливане на висшия дух с личностния дух на земния човек или чрез поддържане на постоянна телепатична връзка между тях.
Създателят на новата раса се нарича Ману — строител, съзидател, новатор.
Пред закона за духовната еволюция и свързаните с него закони за прераждането и възмездието сме равнопоставени всички хора, без разлика на пол, богатство и обществено положение.
Никой не може да ги пренебрегне. Който ги познава, той става свободен, защото осъзнава че сам отговаря за своите мисли (делата са плод на мисълта), и така сам създава своята съдба. Той се убеждава, че смърт не съществува, че духът е безсмъртен и преминава ту в телесно (физическо), ту в безтелесно (духовно) състояние.
В източните религии законите за прераждането и възмездието се приемат безусловно, като предпоставка за действието на закона за духовната еволюция.
В християнската религия първоначално също е съществувала теорията за прераждането. Тя била премахната на III Вселенски събор — Ефеския, в 431 г.,7 забранена и анатемосана на следващите. Така след премахване на текстовете, в които се споменава за прераждането, и след взетите мерки от страна на църквата да не се споменава за него, то постепенно се забравя.
Все пак има откъслечни пасажи, напомнящи за прераждането.
Такива са параграфите 10, 11 и 12 от Символа на Вярата, останали поради факта, че той е бил приет на I и II Вселенски събори, преди премахване на текста за прераждането.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение от мъртвите.
12. И живота в бъдещия век. Амин.
От посочените параграфи става ясно, че кръщението има за цел опрощаване на греховете от предишния живот, тъй като малкото дете, което се кръщава, не може да има грехове. Думата „възкресение" в случая е употребена неправилно. Тя произхожда от „въз" и „кръст", т.е. оживяване на този, който е бил преди това разпнат на кръст. Ако тя се замени с „прераждане" или „възраждане" текстът би станал разбираем. А параграф 12 е ясен — човек се ражда отново в следващия век.
По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
Те отговориха и рекоха: едни — за Йоана Кръстителя, други — за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал. (Лука, гл.9: 18,19)
И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
Учениците Му Го попитаха и казаха: Рави, кой е сгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? (Йоан, гл.9: 1,2)
От посочения първи цитат става ясно, че Иисус е бил смятан за прероден старовремски пророк. От втория — че законът за възмездието също е бил познат като наказание за лична или семейна погрешка.
Аз не се наемам да коментирам причината, поради която са премахнати текстовете за прераждането. Тя може да бъде обяснена с желанието хората да се чувстват по-отговорни за своите постъпки, -убедени, че имат само един единствен живот и още в него ще трябва да изплащат прегрешенията си. Така законът за възмездието е стеснен в рамките на един живот.
Но ако разсъждаваме логично, ще се досетим, че когато хората приемат законите за прераждането и възмездието, те ще бъдат свободни, независими от никакви институции, които биха им простили греховете, защото никой не може да развърже чуждите кармични връзки, без участието на самия причинител, без неговото искрено разкаяние, прошката и познанието.
Очевидно, не е било изгодно на управляващите по онова време да признаят, че днес може да са властници, но утре могат да се преродят като слуги. А как ще принудят войниците да воюват и убиват, ако тези войници бъдат убедени, че по такъв начин се обвързват в здрави кармични връзки и ще им трябват много прераждания, за да ги развържат?
Противниците на идеята за прераждането твърдят, че няма доказателства, защото липсва спомен от миналите животи.
Да, спомените са изтрити от съзнанието, но те стоят в подсъзнанието. И добре е, че са изтрити, защото как ли би се почувствал човек, ако, носейки и в следващите си превъплъщения омраза от миналото, би разпознал в лицето на свой близък роднина някогашния си враг или дори убиец?
А доказателства се появяват непрекъснато, достатъчно е само да бъдем по-наблюдателни.
Децата до 7-годишна възраст често си спомнят моменти от свои минали животи, които възрастните смятат за фантазии. Има случаи на разкриване на убиеца след години и то от преродената жертва.
Учените търсят доказателства за прераждането. Изследват деца, родени с белези, сякаш от хладно или огнестрелно оръжие. Подлагат на хипноза и връщане в минал живот болни, страдащи от някаква фобия, и я лекуват успешно.
Днес така се лекуват повечето фобии, причинени от изживян предсмъртен ужас през минали животи.
Когато един дух на посветен трябва да си припомни минали знания и опитности, при новото си превъплъщение, той се ражда на такова място, където езотеричните знания са съхранени в преданията, орнаментите, песните. Територията на България е енергийно свързана с Шамбала, затова тук се превъплъщават много духове на посветени. В българския фолклор е съхранена езотеричната традиция, която действа мигновено. Така музикалната ритмика разпечатва съзнанието и свързва слушателя с Висшите сфери. Хорото в кръг, със съответната мистична нагласа, с еднаквото движение на телата и държането за ръце, обединява мисловната енергия и я фокусира в центъра. По този начин се създават условия за директен канал с Висшия Дух. По подобен начин действа съвременната паневритмия, която изпълняват последователите на Учителя Петър Дънов.
Надявам се моите спомени от минали животи, изложени в трите разказа от Трета част, да спомогнат като доказателство за реалността на прераждането.
ПРИНЦИПИТЕ
Законът за прераждането и свързаният с него закон за кармата се ръководят от едни и същи принципи — нравственото усъвършенстване.
Господарите на карма са невидими за нашите сетива духовни същества от Висшите светове. Те следят кога и къде една душа трябва да се превъплати, за да може да се срещне с кармично обвързаните с нея други души и да хармонизира отношенията си с тях.
Всеки живот е училище, а многото животи ни дават възможност добре да усвоим уроците си, създадените негативни връзки да променим в позитивни, а позитивните да затвърдим, като изпълним на дело Божията заповед: „Обичай ближния си!"
Основното правило, което трябва да съблюдаваме във всеки наш живот, е да живеем разумно и като спазваме нравствените принципи в отношенията си с околните, да запазим живота си максимално дълъг. Така ще можем, попадайки в различни ситуации, да научаваме все повече уроци и да хармонизираме връзките си с все повече хора.
Ако станем жертва на обстоятелствата (а не доброволна саможертва, което е нещо съвсем друго) значи, че не сме научили урока за предвидливост, защото всъщност ние участваме в създадените от нас обстоятелства.
Нашите действия се ръководят не само от съзнанието, а и от подсъзнанието, в което са съхранени спомените от миналите ни превъплъщения. Все едно, че там са насложени видеозаписи, които от време на време, при създадени повтарящи се ситуации, ни напомнят как трябва или как не трябва да действаме.
Всеки живот е театър, в който играем самите ние, като сменяме костюмите си според епохата и се стремим спектакълът да завърши с щастлив край, в който да възтържествуват любовта, мъдростта и истината.
Понякога си спомняме, че ситуацията ни е позната, можем да си припомним град, улица, сграда, дори езика, на който сме разговаряли преди. Можем да усетим близост с човек, когото в този си живот виждаме за първи път. Подсъзнателно се стремим към определено занимание, професия, общество и пак подсъзнателно изпитваме страх от вода, огън, гора, планина, клисура, тясно пространство, височина и пр. Всичко това са уроци, които ние сме научили от миналите си животи и които насочват нашите действия в сегашния.
Не е определен срокът през колко време се прераждаме. То зависи от това, доколко пълноценно сме изживели земния си живот и доколко сме усвоили уроците по нравственост.
Ако животът ни се прекъсне рано, ние бързаме да се върнем, за да продължим учението си, докато са още на Земята хората, с които сме кармично обвързани и с които трябва да хармонизираме отношенията си.
Ако проявим мъдрост и живеем пълноценно, здравословно и спокойно и не изразходваме напразно чувствата си, ние ще живеем по-дълго, ще натрупаме повече знания и опитност и така ще усвоим повече уроци.
Прераждането е групово и ние се прераждаме тогава, когато са създадени възможности за прераждане на цялата група, с която сме свързани.
Допустимо ли е да се опитаме да надникнем в миналите си превъплъщения, за да разберем какви уроци трябва да научим в сегашния?
Ако помолим да ни се открехне завесата от миналия живот, бихме могли да си припомним неусвоените уроци и да разберем на какво трябва да наблегнем в сегашния.
Иисус Христос казва: „Искайте и ще ви се даде; чукайте и ще ви се отвори!"
С помощта на Духовните си Учители, самата аз бях връщана няколко пъти да изживея отново сцени от мои минали превъплъщения, опитността от които е в основата на настоящата книга. По отношение на други лица, обаче, трябваше да измоля от Учителите да ми покажат сцени от чуждите минали животи, видими за духовното ми зрение, за да мога да им обясня какъв урок следва да усвоят в сегашния. Така можах да събера фактологическия материал.
В продължение на месеци надникнах в миналото на над 200 лица, но само в онази част, която е свързана с усвояването на урони по нравственост. По този начин стигнах до изводи за принципите в закона за кармата. Разбира се това изследване извърших с помощта на Учителите и без обещанието за помощта им не бих се решила да го започна.
За мен тази работа бе посвещение, което ми отвори очите за закономерностите в индивидуалния път на всяка безсмъртна душа и за общите уроци по нравственост, които тя трябва да усвои по пътя си към съвършенство.
1. При всеки живот трябва да научим уроци по нравственост, а не да се издигаме в светската йерархия. Да се научим на милосърдие и прозорливост, на справедливост и толерантност, на търпение и жертвоготовност, на устойчивост и решителност, на човеколюбив и обществено служене.
Този е основният принцип в духовната еволюция, в който е залегнало развитието на положителните качества у всеки индивид за благото на общото. Не пътят на служебното издигане, а нравственото усъвършенстване е критерий за еволюцията на духа.
Това, че някой сега е министър, съвсем не означава, че в следващия си живот той ще бъде министър-председател. Светското административно-управленческо издигане не се взема под внимание за духовното нравствено издигане. Но поради служебното положение, по пътя на контактите с много хора, се създават и условия за хармонизиране на повече кармични връзки от миналото.
2. Към самоусъвършенстване се върви не само чрез отшелничество и отказ от светския живот, а преди всичко чрез служене на обществото.
Ако мислим, че с оттеглянето ни в спокойствие в някоя обител или с изолирането ни от градовете и усамотяването ни сред природата или в малки духовни общества, ще се усъвършенстваме по-бързо, отколкото в светския живот, ние грешим. Именно в контакт със съблазните, с изпитанията и с по-многобройно обкръжение ние можем да проявим вътрешната си сила и да издигнем духа си не като самоцел, а за благото на обществото. Само така можем да хармонизираме отношенията си с повече хора.
3. Ако в предишен живот сме проявявали нравственост към близките си, отговорност и заинтересованост към обществото, то в следващия ще ни се даде възможност за по-висок обществен пост и материално благополучие, за да могат придобитите опитности да се проявят в благотворителност.
Това означава, че ако в един живот търпим бедност, това е изпитание за смирение, а ако ни е дадена възможност да бъдем богати — изпитание за милосърдие към бедните и даване на благотворителност.
Разбира се, много е важно по какъв начин се придобива богатството и ако е по нечестен, важи друг принцип, посочен по-долу.
4. Ако в минал живот сме имали недоразвит, елементарен, неинтелигентен дух, в следващия не бихме могли да достигнем до висока степен на интелигентност. Движението напред и нагоре става постепенно.
Това означава, че във всичките ни животи знанията (уменията) се натрупват в нашето подсъзнание и в следващите животи ни тласкат да ги допълняме и усъвършенстваме, и то в същата посока на търсене. Това е продължителен процес и не би могло да стане отведнъж, т.е. не е възможно един неинтелигентен дух в някой от миналите си животи да е бил голям учен.
5. Всички ние вървим по спиралата на все по-високо интелектуално развитие и не се връщаме назад. Но ако злоупотребим с интелекта си, с ума си, с психическите си възможности, развитието ни може да бъде спряно за известно време.
Злоупотребата с психическите възможности означава, че ако имаме духовна власт и психическо превъзходство над хора, като упражняваме върху тях насилие, в следващия живот ще останем с блокирана мисъл, със спряно интелектуално развитие.
6. Ако сме надарени с някакъв талант, дарба, качество, сме длъжни да го развиваме, усъвършенстваме и използваме .за общочовешкото благо. Ако го пренебрегнем и не го оценим, личният ни живот ще бъде неудачен и с неудовлетвореност.
Още в най-ранна възраст у нас може да се прояви талант към изкуство, наука или друга дейност и тази дарба определя нашето поведение. Тя е отработена от миналото ни, залегнала е в подсъзнанието и ни насочва в обществената изява. Тя е част от самите нас, проявление на нашата същност и ако не я употребим според възможностите си, в интерес на обществото, все едно, че не сме оценили дара свише. Това би се отразило на следващите ни животи. Тогава, колкото и да имаме нагласа към определена дейност и се стремим към талант, няма да го заслужим, защото сме провалили своите възможности, когато са ни били предоставени.
7. Ако в предишен живот сме притежавали таланти и сме ги реализирали като гениални творци, в следващия ни те може да се проявяват отново, но не е задължително на висока степен, както в миналото. Във всички случаи ще имаме същата нагласа за използване на таланта в изкуството.
Хората на изкуството се раждат с талантите си, наследени от миналите животи. Талантите обикновено се проявяват едновременно в повече области на изкуството, с доминиращо влияние на един.
Всяка творческа личност по време на творческия процес се свързва с по-Висшите сфери на съзнание — Творческия свят.
Едновременно с раждането си или в най-ранна възраст творческата личност, на която е предопределено да достигне до върховна изява, се свързва с дух Гений — безплътно духовно същество, което внушава идеите, подтиква към творчество, участва в творческия процес и става проводник между Висшите творчески сфери и човека творец.
Всяка творческа личност е своеобразен медиум, свързан в по-силна или по-слаба връзка със съпровождащия го дух Гений.
След физическата смърт двата духа — личностният, на човека, и творческият — на духа Гений, се разделят.
Човешкият личностен дух се преражда по закона за духовната еволюция, а духът Гений не се преражда, не придобива физическо тяло. Той остава в Духовния свят, готов да съпровожда онази творческа личност, определена да се роди в подходящото време на определеното място, за да внесе в културата най-високите творчески постижения за ускоряване на духовната еволюция. (Тези неща са били известни на древните и те са гледали на духа Гений като на божество.)
И сега между нас може да живеят преродени духове на гениални личности от миналото (Шекспир, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Верди, Моцарт, Бетховен и пр.), които вървят по своя еволюционен път на нравствено усъвършенстване. Ние не ги забелязваме, защото в сегашния живот те не са така изявени, както в миналото. Те се проявяват като творци, артисти или учени, и макар че могат да работят в същата творческа област, не показват гениалност. Техният дух Гений вече не ги съпровожда. А може би творческият връх се постига веднъж по колелото на преражданията.
8. Ако в предишни животи сме се занимавали с духовни дейности, с мистика, езотерика или сме били посветени в тайни духовни знания, в следващия непременно ще имаме такова проявление и нагласа и можем да имаме развити духовни сетива.
Нагласата към духовни дейности, към търсене на тайнственото, неизвестното, необозримото ни съпровожда през всичките ни прераждания, но духовните ни сетива могат да бъдат отворени само, ако не сме злоупотребили в миналото с тези си възможности. Ако е предопределено, можем да си припомним забравените стари знания или практика. Тази нагласа ни дава възможност да приемаме телепатичната ни връзка с Отвъдните светове безусловно и да узнаваме истината за тях без книжни знания.
Свръхсетивните ни качества, които сме проявявали и друг път, не ни изненадват и ги приемаме спокойно, убедено и естествено.
9. Ако сме участвали в миналите си животи в духовна школа и това ни е привързало, ще търсим духовни обединения, в които се срещат отново учениците от старата школа.
Ако сме насочени към духовни знания, ако имаме отворени в някаква степен духовни сетива, ако се отличаваме като медиуми (контактьори), ще бъдем неразбрани от обществото. Във всеки живот ние ще се търсим, за да се съберем и да осъществим помежду си духовна връзка.
Оказва се, че този ни стремеж към духовните връзки е по-силен от стремежа към приятелски, семейни и професионални връзки. Това е резултат от школата, която някога сме посещавали, където ни е било твърде интересно, ползотворно и необходимо за нашето духовно усъвършенстване. А духовните връзки, създадени между учениците или между Учител и ученик и най-вече, ако Учителят е бил измежду великите посветени — Адепти, остават запазени през всичкото време на нашето духовно развитие.
Ако обаче сме пострадали от лъжедуховни общества, ще търсим начин да се дистанцираме от подобни.
10. Силното влечение отрано към някои науки, изкуства, теории, организации, техники е проявление на спомен от миналите ни животи, когато сме имали познания в тази област.
Ако постигаме напредък в науката, изкуството или техниката, това означава, че сме се занимавали с тях през миналите животи. Само един живот е съвсем недостатъчен за натрупване на необходимата опитност. Във всеки живот ние събираме малко по малко знания, за да добием в някой от тях големи прозрения.
Много често от подсъзнанието ни изплува като спомен познание за отминала епоха, с характерните за нея изкуство, наука, техника.
Старите знания, скрити в подсъзнанието ни, са спомен, върху който натрупваме нови знания и опитности. Винаги започваме върху нещо познато, никога — върху непознато.
11. Ако в минал живот сме били немилосърдни и сме изоставили близките си, без да изпълним дълга си към тях, в следващия ни очаква много тежко семейство — за изпитание.
Тук спадат случаите, когато сме изоставили брачния си партньор, родителите, децата си или други близки хора, болни или нуждаещи се от нашата помощ, като сме били подтикнати не от дълг към обществото, а от егоистични подбуди в търсене лично щастие на всяка цена.
Но не е възможно да има лично щастие, създадено върху чуждо страдание. В следващите животи ще преживеем детството на изоставено дете, съдбата на изоставени от брачния си партньор мъж или жена, и то тогава, когато ще имаме най-голяма нужда от него, ще преживеем самотата и страданието на изоставени от всички стари хора.
12. Ако в миналия живот сме били с противния пол, в сравнение със сегашния, обикновено изтърпяваме особени неудачи в брака, нерешителност при избора на партньор, неустановеност в пола.
Човешкото съзнание е определено мъжко или женско, с логическо или интуитивно мислене.
Принадлежността към определен пол се запазва в един продължителен период на прераждания, но от време на време се сменя, за да се научим да разбираме и другия пол, да попаднем в неговото положение.
Тази смяна е необходима за много мъжествените мъже — да добият повече мекота, кротост и състрадателност, и на много женствените жени — да получат повече решителност, смелост и енергичност. Така и двата пола да се променят в положителна посока.
Обикновено мъж, който в минал живот е бил срамежлива госпожица, в сегашния също проявява стеснителност, безпомощност и нерешителност. Жена, която в минал живот е била мъж-разбойник, и в сегашния е необуздана, смела и войнствена.
13. Ако в минал живот сме злоупотребявали с пола си, ако като мъж сме изнасилвали, а като жена — съблазнявали, ще преживеем страданията на жертвата, сменяйки пола, или ще имаме неустановеност в пола.
Ако като мъж сме озлочестявали, изнасилвали и изоставяли жените, в много следващи животи ще се раждаме като жена и ще търпим същите страдания, за да осъзнаем нашите минали провинения и да не ги повтаряме повече.
И обратно, ако, когато сме били жена, сме се подигравали, използвали и лъгали мъжете, в следващите ни животи ще се родим в обратната ситуация — мъж, който страда от жени.
Според мен, сексуалните отклонения се дължат на лошо адаптиране на духа в тяло с обратния пол.
14. Ако в минал живот сме изоставили децата си и не сме проявили милосърдие към тях, в следващия ще преживеем нерадостно детство.
Ние, естествено, трябва да проявяваме състрадание към изоставените деца и да им оказваме подкрепа. Но нашата най-добра помощ е да изясняваме законите за духовната еволюция, за да се осъзнае, че всяка постъпка в сегашния живот е причина за следствие в бъдещия.
Да се предпазим от грешни постъпки е по-леко и безболезнено, отколкото да изживеем страданията на потърпевшите.
15. При ненавременна смърт, причинена чрез насилие, от злополука или самоубийство, преживеният смъртен ужас се съхранява болезнено в подсъзнанието и ни напомня за това и в следващите животи като подсъзнателен страх (фобия), който трудно се преодолява. Този страх ни предпазва при попадане в подобни ситуации.
Това е полезна опитност. Ние подсъзнателно избягваме опасни ситуации, известни ни като спомен. Едни отбягват пътуване по вода, други — по въздух, трети — по суша. Някои се страхуват от животни, други — от тъмнина, от височина, от тясно пространство.
Дори когато сме прибягвали доброволно до самоубийство, остава в подсъзнанието ни мъката на духа, търсещ покой и обикалящ около близките се, останали на Земята дотогава, докато е трябвало да продължи живота му.
При убийство духът на убития може да се прероди много скоро, привлечен от убиеца, за да го разкрие.
16. Ако в минал живот сме извършили убийство, аборт или самоубийство, или пък сме виновни за извършването им, си навличаме най-тежката съдба в същия или в бъдещите животи. Ще дължим на потърпевшия добруване и особени грижи. Ще проявяваме видими физически недостатъци и тежки болести за туширане на агресивността. Няма да ни се предоставя възможност да попаднем в същата ситуация и да си служим с оръжие. Няма да имаме деца или ще ги загубваме. Все пак, при определяне на възмездието, се взима под внимание мотивът.
Това е така, защото трудностите за един дух — да се роди на подходящо място в група с други кармично свързани лица, за да се успокоят връзките им, са твърде големи. При всяко идване на този свят духът получава своята програма за живота си и дава обещание, че ще я реализира. Ако той не е в състояние да я изпълни, по зависещи или независещи от него причини, всичко се усложнява.
Особено доброволното самоубийство би могло да бъде избегнато, затова, ако го извършим, изплащаме тежка съдба в Отвъдния свят и в бъдещия живот.
Допускането на аборт на собствено дете, което значи детеубийство, е акт, който води до страдание на родителите в същия живот или в следващите.
Предумишленото убийство е най-голямото престъпление, което води до последствия в много животи напред.
17. Ако в минал живот сме причинили някому осакатяване чрез побой или друго насилие, още в следващите животи ще притежаваме същите физически недостатъци, които сме причинили, или ще имаме недъгави деца, което е всъщност много по-тежко изплащане. Няма да се даде възможност да проявяваме агресивност в бъдеще.
В следващите животи трябва да изживеем страданията на потърпевшите, за да разберем и осъзнаем, че никога повече не бива да употребяваме насилие. Ако сме осакатявали, ще бъдем инвалиди.
Тук трябва да се подчертае, че прекъсването на живота и лишаването от здраве са най-големите престъпления, които причинителят трябва да изплати. Но тъй като те създават твърде тежка карма, за да може един човек да я понесе, тя се разпределя между роднините. Вече става дума за групова карма, родова, а в по-широк смисъл и за национална, планетарна.
И да не сме прекият извършител на едно престъпление, можем да страдаме, поради принадлежността си към групата. * 18. Ако в минал живот сме употребявали психическо насилие чрез правене на магии и внушение или сме причинили психическо заболяване, съзнателно или несъзнателно (поради безотговорно поведение), в следващите животи ще бъдем психически болни или пък кармата ще падне върху нашите близки — родители, деца.
Магията или внушението е психическо насилие, от което пострадалият става безволев, слабохарактерен и апатичен — вид психическо заболяване. Психическият тормоз, причинил неизлечимо психическо разстройство, също се изплаша чрез смяна на ролите, при която причинителят става потърпевш. Дори средствата, с които си служим, като опиати, отрови, натрапчиво думкане, предизвикване на страх, това са все причини, които се обръщат във вид на следствия срещу нас, поразяващи ни в главата.
19. Ако в минал живот сме печелели по недостоен начин, като сме съблазнявали безволеви хора с алкохол, наркотици, хазарт, разврат, в следващия ще изживеем тяхното страдание или страданието на родителите, чиито деца са били жертви на тези съблазни.
Това означава, че онзи, които сега са собственици на питейни заведения, търговци на наркотици, тютюн и хазартни игри, които печелят от публични домове или оръжие за саморазправа, в следващите си животи те или техните деца ще бъдат жертва на такива търговци, печелещи от слабохарактерността на другите.
Днес може да сме богати от бизнес, който руши чуждото здраве — утре ние и близките ни ще бъдем болни, пострадали от други бизнесмени.
20. Всякакви действия, извършени в минал живот, които не отговарят на нравствените принципи и са причинили страдание на някого без причина, създават условия в следващите животи да коригираме отношението си към потърпевшия и сами да изпитаме подобно страдание за урок.
Ако сме били несправедливи, ще трябва да изживеем несправедливо отношение към нас, а когато срещнем този, който е пострадал от несправедливостта ни — да коригираме отношенията помежду ни.
Ако сме проявявали жестокост, когато в бъдеще срещнем нашата жертва, ще трябва да изплатим това, което сме направили, и отдругаде ще изтърпим жестокост за урок.
Всякакво действие, осъзнато или неосъзнато, причинило незаслужено страдание някому, извършено в минал живот, е причина за следствие, което ще падне върху нас в сегашния или следващия живот.
За да изплатим по-бързо и цялостно нашите погрешки, единственият начин е любовта — да обичаме ближните си като себе си. Друг начин не съществува.
21. Кармичните връзки между двама души, общо взето, вървят така:
Ако в минал живот двама души са били врагове, неприятели, противници и между тях е имало вражда, в следващите си превъплъщения ще се явят като роднини (отначало родственици, после кръвни роднини и все по-близки — до родител-дете), докато се изчисти омразата.
Така свекървата и снахата стават майка и дъщеря. Тъстът и зетят — баща и син. Съперничките-сестри също стават майка и дъщеря. Съперниците-братя — баща и син. Господарката и слугинята се сближават постепенно и стигат до родител и дете. А спасителят и спасеният си разменят ролите и спасеният може да даде живот на спасителя си от миналото.
Ако двама души са били мъж и жена и между тях е съществувала несподелена любов, в следващия те се превъплъщават в брат и сестра, после в баща и дъщеря, майка и син, докато се изчисти страстта.
Ако са били мъж и жена и са се обичали, но са се разделили насилствено, по стечение на обстоятелствата и преждевременно, отново ще се срещнат и ще се съберат, за да затвърдят започнатата връзка.
Ако са били съпруг и съпруга, но са се разделили като неприятели, нарушили съпружеските си задължения, и двамата ще се срещнат при същите обстоятелства, докато се научат на вярност и отговорност и докато любовта им се затвърди в приятелство.
Ако са били любовници и не са реализирали любовта си в брак, могат да се срещнат отново и да подновят връзката си, до успокояването, но могат и да се срещнат само като приятели.
Ако са били близки приятели от един пол и са се разделили рано и ако в следващия живот се срещнат като мъж и жена, връзката им може да се реализира в любов и брак, но на приятелска основа.
Ако са били трайни приятели, в следващите превъплъщения остават пак приятели, сътрудници, учител и ученик.
При раждането си всеки от нас поема кармична обвързаност по кръвна линия с роднините си, особено с най-близките — майка, баща, братя и сестри.
При свързването си в брак всеки на свой ред споделя кармичните задължения (обвързаност) на брачния си партньор.
И тук стават най-често големите семейни конфликти.
Никой не иска да споделя чуждите кармични задължения, които всъщност вече са станали и негови. На всеки му се иска да вземе само предимството на брака, но не и задълженията, които има партньорът към родителите си и близките си.
Така дъщерята, която е кармично свързана с родителите си и близките си кръвни роднини, ще трябва да поеме тежестите на кармата на съпруга — също свързан със своите родители и роднини. Същото се отнася и за сина, станал съпруг — той трябва да поеме освен синовната си карма, и тази на жена си. Това е особено тежко, ако има болни в семейството, а още по-тежко, ако съпругът или съпругата са кармично болестно обременени. Но така или иначе, на практика всеки понася своята карма и ако я раздели с някого, споделя и неговата тежест в кармата му. Само че обикновено своята карма носи с достойнство или поне с примирение, а чуждата — с протест.
Така много често явление е родителите на мъжа да не са съгласни той да се грижи и за родителите на жена си, както и обратното. А всеки родител пази силите на своето дете само за себе си.
С брака човек създава свои родственици и отново се свързва с нови кармични връзки. Така че протестът е неоснователен. Законът за възмездието засяга всички.
Както изтъкнах по-горе, изплащането става най-често чрез родителството. Ще се спра по-подробно на този въпрос.
Майчинството (респ. родителството) е онази положителна сила, която пречиства духа, облагородява го и го прани жертвоготовен. То включва не само физическия акт при раждането на дете, а преди всичко саможертвата при отглеждане и възпитанието му. Това води до подчиняването на личните егоистични интереси на стремежа за създаване на физически здрав, емоционално стабилен и психически уравновесен пълноправен член на човешкото общество.
Защо едни семейства са щастливи и витални, а други — лишени от собствена рожба или здраво поколение?
Една двойка мъж и жена могат да бъдат лишени от собствена здрава рожба — било за придобиване на повече опитност в отглеждането й, било като следствие (неправилно смятано за „наказание") от отрицателни енергийни натрупвания около тях, причинени от тях самите.
В изключителни случаи, когато е чисто духовна, двойката може да бъде оставена и без деца, за да имат сили заедно или поотделно да изпълнят важна духовна мисия с общочовешко значение.
Събирането на една семейна двойка е също подчинено на закона за възмездието (карма). Мъж и жена, които п миналото по някакъв начин са прекъснали брачния си съюз или не са стигнали до брак, въпреки любовта между тях, отново трябва да се съберат, за да затвърдят започнатото духовно сближаване. Появата на дете е сигурен фактор за кармичната неизбежност. Когато между двама души остане само спокойно приятелство, без привличане или отблъскване, това означава, че кармата между тях е изчистена.
За двойки, при които приятелството е било затвърдено в миналите прераждания, в този живот не е необходимо свързването им в брак. Обикновено те се срещат в ранна възраст, пламва първата им любов и се разделят.
Жената има решаваща роля при привличане на новия дух, който при предстоящото си превъплъщение я е избрал за майка. Майчинството е нейната велика биологична и социална отговорност.
Няколко месеца преди зачатието, духът бива насочен от Господарите на карма (безплътни духовни същества) към тази майка, която е в енергиен резонанс с него. Връзката майка-дете е стабилизирана още от миналото, когато са се създали кармичните им отношения. Родителите имат нужда от кармично разплащане с децата си, а не толкова децата — с родителите си.
Осиновяването на чуждо дете е много благородна постъпка, но крие рискове, тъй като не се ръководи от необходимостта за постепенно разплащане на кармичните отношения от миналото, за да се стигне до връзката родител-дете. Освен това, отношенията между осиновител и дете се базират на скриване на истината, на неистина или лъжа, която почти винаги един ден се разкрива. Нещо повече, ако осиновеното дете почине, духът му търси истинската си майка, с която е в отдавнашни кармични отношения. За предпочитане е осиновяване на роднинско дете, с което осиновителите са в обща родова карма. Ако в рода има такова нуждаещо се дете, но предпочитанието е към чуждо — осиновителите си създават карма.
Когато духовете на осиновител-осиновен се окажат все пак близки и в резонас, това означава, че между тях съществува някаква друга връзка, като учител-ученик, спасител-спасен. Но такава връзка не е кармична и не е за разплащане.
Въпросът, дали едно недъгаво по рождение дете изплаща своята или на родителите си карма, е бил поставен от апостолите на Иисус Христос, при вида на един сляпороден човек. На такъв въпрос може да се отговори само при конкретния случай.
Причината, поради която едно дете може да бъде болно или недъгаво, може да се търси в негови, на родителите или на роднините му неетични действия от миналото: 1) увреждане на чуждо здраве чрез физическо или психическо насилие (побой, осакатяване, магия, внушение); 2) травма, вследствие на злополука, която нарушава собствената аура (биополе); 3) ако майката, поради аборт, не е позволила на двама души, кармично свързани, да се съберат чрез нея като брат и сестра, като братя или като сестри, за да хармонизират отношенията си. В този случай останалият без тяло дух се захранва от биоенергията на живото дете, докато успее да се превъплъти в същото семейство.
Ако проследим трудностите при събирането на двама души, кармично обвързани, за да успеят да се превъплътят в едно и също време, на едно и също място и в едно и също семейство, можем да разберем безотговорността на майката при допускането на аборт. И вместо грижи с радост за здрави деца, тя се разплаща с повече заангажираност и страдание с болни деца.
Ако всеки би могъл да си припомни своите минали животи, да осъзнае придобитата опитност и да оцени своите постъпки през погледа на духовния си взор, то мъжът никога не би заставил жената да убие в утробата си тяхното (нейното) дете, нито бъдещата майка да лиши от физическо тяло поетия в утробата си дух, а още по-малко да изостави роденото вече дете. Надеждата за по-добро устройване на земния живот е фалшива. Разплащането е неизбежно.
Духовната еволюция би се ускорила, ако хората поемаха повече отговорност за всяка своя постъпка.
Как да реагираме при вида на физически недъгав или психически увреден човек? Все пак ние не знаем дали изплаща лична карма, дали семейна, роднинска или национална.
Срещата с такъв човек е изпитание за нас и урок по милосърдие. Ако го подминем с безразличие или се отнесем към него с грубост, подигравка или презрение, нашата мисъл като бумеранг ще падне върху нас самите и ще трябва впоследствие да я изчистваме. Да помагаме на такива, но да не се привързваме към тях — това е най-целесъобразно и за тях, и за нас.
Как бихме могли да помогнем на роднинското болно, кармично обременено дете? Има само един единствен начин да се неутрализира натрупаната отрицателна енергия около него. Поне един човек от семейството или от рода, свързан с груповата карма, изпълнен с любов, да извърши не молитва, а много и добри дела, безкористно. Тогава светлината на добрите постъпки, думи и мисли ще отблъсне тъмнината около детето, семейството му и рода.
Идва време на нови космически вибрации, когато човекът ще стане по-разумен, по-мъдър и по-отговорен за постъпките си.
Сподели с приятели: |