Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Съдбата ни се обуславя от предопоределението и свободната ни воля.

Според Елена Блаватска нищо не е случайно, т.е. всичко е предопределено от закона за възмездието или закона за причината и следствието (карма). Кармата, която ни съпътства, може да се прояви в три вида: зряла, скрита и зараждаща се.

Според философията на розенкройцерите нищо не е неиз­бежно. Ние имаме свободна воля за избор — дали да извършим, или да не извършим определено действие.

Според мен основният път към целта на живота ни е пре­допределен, но ние можем да направим отклонения, да минем по други пътеки и пак да стигнем до нашата цел.

Въпросът за предопределението и свободната воля вълнува всички ни откак свят светува. Как да разберем кое е предопреде­лено, фатално, неизбежно и как можем да използваме свободната си воля?

Предопределението идва с часа и минутата на раждането ни и се проявява в най-съществените пунктове на нашата съдба.

Свободната воля е всъщност избор на посоката, по която ще тръгнем — надясно или наляво, към нравственост или без­нравственост, към духовно усъвършенстване или светски удовол­ствия, към действия със социална ангажираност или чисто егоис­тични, към светлината или тъмнината.

Тя може да се приложи само от по-извисени личности, които са свободни духом, неподвластни на пороци и предразсъдъци.

За да разберем кое включва предопределението и кое сво­бодната воля, е необходимо да добием знания по този въпрос.

Най-сериозни знания ни дава астрологията.

Според нея, всички ние, с идването си на земния свят, вли­заме в синхрон (резонанс) с вибрациите на планетите от Слънче­вата система и зодиакалните съзвездия. Тези вибрации са канали за връзка между хората и определят взаимоотношенията между тях.

Според западната астрология, годината е разделена на 12 зодиакални знака, а според източната — всяка година е под раз­личен зодиакален знак, с 12-годишен цикъл. (Съществуват и други характеристики, позовани на рождената дата.)

Общото между тях е, че и двете астрологии приемат, че всяка година е съдбоносна за определени хора.

Според индивидуалния хороскоп са установени: външният вид и вътрешните качества — духовност и интелект, темперамент и сексуален живот; професионална насоченост и таланти, фило­софски мироглед и свръхсетивност, религия и морал. Там са по­сочени също здравето и болестите, малките и големите пътувания, отношенията с близките — родители, братя и сестри, роднините и брачните партньори, бременността и раждането на децата. Пак от хороскопа можем да разберем за приятелските и социалните връзки, явните и скритите врагове, тайните връзки и критичните ситуации, материалното положение и наследствата от родителите, ограниченията и загубите. Предопределени са също жилищните проблеми и съдебните дела, социалната работа и благотворител­ността, младостта и старостта, обстоятелствата около смъртта и погребението.

Както става ясно, доста много неща от живота ни са пре­допределени от нашия хороскоп по мига на раждането ни.

Номерологията е наука за числата, за техните енергийни вибрации, определени от датата на раждането. Според нея, всяка година ние имаме различни шансове, с което е добре да се съоб­разяваме. Номерологията определя възможностите ни според чис­лото на характера (деня) и числото на съдбата (сбора на цялата дата — ден, месец, година).

Според изискванията числото на името трябва да бъде в хармония с числото на съдбата. Числото на името се изчислява по определена таблица.

Например числото на съдбата ми е 11 или 2. Числото на личното ми име Мариана е 2. Може би затова, дори при твърде официална ситуация, към мен се обръщат обикновено на малкото ми име, а не на фамилията (цялото ми име и фамилия не отговарят на числото на пътя на живота ми).

Някои хора променят името си, според изискванията на номерологията.

Бяхме се събрали у нас 10-ина души, изучаващи теософия, с лектор Людмил Жеков с псевдоним Леон Бели. Обсъждахме желанието на една жена да промени името си на Мария.

Ръководех колективната медитация и тогава пред духовния ми взор се появи библиотека и в нея един от Господарите на карма.

„Името на всеки човек е филтър, който не пропуска оп­ределени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии.

(Обръща се поотделно към всеки един от групата и говори за името му.)

Все пак какво можем да направим, за да облекчим съдбата си, макар и да знаем, че колкото по-големи изпитания понесем, толкова повече нараства духовната ни сила.

Необходими са ни знания, кога да избираме подходящото време за положително решение на проблемите ни.

Поговорката „Утрото е по-мъдро от вечерта" дава ключ в решаването на всеки проблем.

Такъв ключ предлагат циклите на розенкройцерите. Според тях различно време на годината е ползотворно за различни де­йствия. Така годината се разделя на 7 части по 52 дни, с начало рождената дата. Първите 52 дни са подходящи за въпроси, свър­зани с търсене на работа, вторите — за пътешествия, третите — за физическа работа, четвъртите са за употреба на умствена енер­гия, петите — сполука, шестите — за почивка и забавления. По­следния цикъл е за размисъл (Х. Спенсър Луис „Човешката съдба и циклите на розенкройцерите").

Необходими са ни също знания за цветовете, кристалите и скъпоценните камъни, които могат да засилват положителното енергийно влияние върху нас и да отслабват отрицателното.

Не случайно царете а и висшите духовници носят корона на главата. Не случайно всеки търси украшения със скъпоценни камъни, които избистрят съзнанието, просветляват ума, успокоя­ват духа.

Необходими ни са знания за познаване на хората чрез на­блюдение на външния им вид, физическата им конструкция, по­ходка, жестове. Основното е самопознание за нас самите.

Трябва да се научим да се съветваме с вътрешния си глас, чрез самоусъвършенстване да изградим трайна връзка с Духовния си Учител или да потърсим съвет от честен ясновидец, който вижда бъдещето. И както имаме личен адвокат, личен лекар, така и да намерим личен приятел — ясновидец.

Има два вида ясновидци и аз ги определям на песимисти и оптимисти. Първите виждат бъдещето до някакво трагично съби­тие, а вторите — изхода от трагичното събитие.

Едни виждат събитията от най-близко бъдеще, а други — в период 20-30 години и колкото бъдещето е по-близко, толкова картините са по-ясни и подробни. Медиумите, които контакту­ват с духове на покойници, могат чрез тях да узнаят точното име на лицето, на града, дата и пр. Те са безценни помощници при издирване на загубени вещи, откраднати коли, изчезнали лица. Но те обикновено прогнозират събитията като неизбежни, фатални, неотменими. Чрез онези ясновидци, които са ръково­дени от висш дух, светец или Адепт, ако му се помолят, можем да получим информация за пътя на духовното ни развитие, мисията ни, уроците, които трябва да усвоим в този живот. Те биха могли да ни изяснят бъдещето ни в по-общ план, бъдещето на страната и на цялата цивилизация. Те ще ни дадат само съвет как да постъпим най-добре, като по този начин ни оставят ние да решаваме сами чрез свободната си воля.

Винаги, когато се колебаем, невидимите разумни сили около нас ни насочват към подходящ ясновидец. Според мен ясновиде­цът трябва да предвиди ситуацията, която неизбежно идва, но да ни остави свободната воля за действие.

Когато ясновидецът със своя съвет ни лиши от възмож­ността за проявяване на свободната ни воля, той се обвързва с нас в кармична зависимост.

Към всеки съвет на когото и да е трябва да подхождаме критично, като го преосмислим и преоценим и тогава да вземем самостоятелно решение.

Можем ли да променим съдбата си, ако знаем какво ни очаква?

Отговорът е и да, и не.

Ако живеем неразумно и сами рушим здравето си и ни е предсказано, че краят ни е близък — не. Но ако проявим сво­бодна воля и променим генерално начина си на живот, пред­сказанието може и да не се сбъдне. Причината е и в това, че сме разполагали с повече време преди фаталния край, към който сме тръгнали, и така сме добили възможност да го избегнем. Но обикновено това се случва извънредно рядко, защото сме така устроени, че реагираме по инерция. Трябва да се променим вътрешно, да израснем духовно и да хармонизираме отноше­нията си с околните, чрез принципа на обичта. Тогава ще станем господари на съдбата си.

Няколко случая от моя личен живот:

• Знаех предварително, какво го очаква, когато първият ми мъж замина в чужбина. Виждах тревожни сцени, разправии и болница. Но той се стремеше на всяка цена към професионално издигане и предпочиташе да умре, вместо да се върне.

Не го насърчавах да замине, той замина, провали аспиран­турата си и после дълго време беше в болница. По-късно почина.

И аз се питам, ако не беше заминал, поради моето предуп­реждение, как щеше да се чувства, осуетил една възможност, която за него означаваше професионално издигане?

• Знаех кога и при какви обстоятелства ще почине майка ми и се стремях да избегна тези обстоятелства. Но точно тогава имах ангажимент с децата си и трябваше да се грижа за тяхното здраве. Така майка ми остана сама, попадна в предопределените обстоятелства и почина.

Ако ни е предопределено да живеем като съпрузи с един човек известен брой години, но ние искаме да продължим, можем да запазим съжителството си, но няма да бъдем повече мъж и жена. Такива случаи съм наблюдавала при мои близки. Така из­меняме частично съдбата си, но не постигаме особено положите­лен резултат.

Фатални са обстоятелствата около смъртта, професията, де­цата и брака. Там получаваме най-важните кармични уроци. В другите случаи съществува някаква възможност за вариантност, но само ако разполагаме с достатъчно време да подготвим новите обстоятелства.

Познавайки бъдещето си, ние придобиваме готовност да реагираме по-добре и по-спокойно в критичните ситуации, които неизбежно биха се появили.

Ясновидецът, който се наема да насочва другите, си създава карма, ако допусне заблуда.

Позволено ли е да знаем предварително бъдещето си?

Да, ако се помолим то да ни бъде открито дотолкова, до­колкото е разрешено. Може самите ние да го узнаем и преживеем насън, а може и посредством ясновидец (медиум). „Искайте и ще ви се даде" казва Христос.

Когато става въпрос за колективното бъдеще, много отда­лечено във времето, информацията се спуска от най-висшите сфе­ри и се приема от посланика (пророка) засекретено с алегории и символи. Разсекретяването може да стане тогава, когато му дойде времето и отново се спусне ново Откровение върху този, който ще го разсекрети.

Според мен тълкуването на Нострадамус не е спуснато от Висшите светове защото ми е известно, че е недопустимо Вис­шите сили да поддържат една военна експанзия. С тълкуването, което се разпространява в момента по цял свят, се отслабва уве­реността на хората от християнския свят и се засилва увереността на поддръжниците на исляма.

Висшите Откровения се отнасят до цялото човечество, на­сочвайки го по пътя на духовната му еволюция и никога не то­лерират агресията на една държава, един народ, една религия срещу други. Те имат общочовешко значение.

И дори да не познаваме кармичните принципи, все пак си задаваме въпроса: как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се из­мъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е пре­допределение и кое можем да променим чрез свободна воля?

Пътят на действие е показан в играта шахмат — това велико . Откровение, спуснато от най-висшите сфери, по значение, близко до същността на „Битие" от Библията.

Играта шахмат

Шахматът представлява стремежът на светлите сили към победа на доброто над силите на злото; борбата на всеки един от нас за превъзмогване на съблазните в живота; битката между духа и материята.

Шахматната дъска е полето на сражението — пространст­вото, което насищаме с мислите си.

Централната фигура е царят. Това е логиката, логическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъп­кан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него.

Втората централна и най-главна фигура след царя е цари­цата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки — напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най-добре царя. Царицата — интуицията защитава най-добре царя — логиката. Но все пак без интуиция можем, но без логика, без логическо мислене се проваляме, де­градираме, полудяваме.

Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото — на логическото мислене и дясното

— на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата.

И така започваме битката за живота.

Най-напред вървят пешките (пионките). Те са чувствата — многобройни, добри и лоши. Те вървят направо, но атакуват встра­ни. Можем да пожертваме някои от тях, но да запазим поне едно — най-великото чувство — любовта. Това чувство е в състояние да извърши чудеса и ако проявим търпение, настойчивост и по­стоянство, пешката може да стане царица.

Двата топа символизират ума. Той е праволинеен и топо­вете се движат само напред, назад, вляво и вдясно. Те са силни фигури и добри защитници.

Двата коня представляват разумът. Той е предпазлив и прескача опасностите, т.е. не бърза да атакува. Така конете се движат скокообразно (във форма на буква „Г" от Кирилицата), и изчакват необходимата ситуация, за да влязат в битката.

Двата офицера символизират мъдростта. Тя никога не ата­кува фронтално, нито флангово. Тя избира диагоналната посока и действа при защита на ума и разума. Офицерите се движат диагонално, единият — само по белите полета, а другият — по черните. Така мъдростта се проявява и в съзиданието, и в разру­шението.

Играта шахмат е упражнение за битката на живота срещу смъртта, на доброто срещу злото, на светлите сили срещу тъм­ните. Затова първият ход задължително имат белите фигури.

Принципът на играта е предопределението, а умението — свободната воля.

В началото на играта и в живота имаме възможност от много ходове да изберем най-правилния, но както често се случва поради прибързаност, невнимателност и непредвидливост, ние чес­то правим погрешен ход. Всеки ход е причина за съответната реакция на противната страна — отрицателните сили.

С течение на времето шансовете ни за проявяване на сво­бодна воля намаляват. Създаваме ситуации, в които ни се предо­ставя възможност за един единствен ход, за да можем да продъл­жим играта. Често тази единствена възможност е свързана с по-жертване на някоя фигура (надежда, мечта, идеал). Така правим и в живота. Жертваме амбициите си, но все пак запазваме опти­мизма си.

Когато в играта сме попаднали в тежка ситуация и парят — логиката не е достатъчно защитен, ни е позволено да направим рокадо, т.е. да разменим местата на царя и топа. Така топът — умът идва в центъра на играта, а царят — логиката остава защитен по-вкрая.

Целенасоченият ум и в живота понякога може да излезе на преден план пред логиката така, че някое наше действие да из­глежда нелогично. Това е привидно. Действията са подчинени на главната цел.

Понякога в играта, както и в живота, можем да попаднем сякаш в непреодолима ситуация. Но ако помислим безпристраст­но, разумно и мъдро, ако използваме ума и интуицията си, ще намерим правилното логично решение за преодоляването й.

Как ще завършим играта до края на живота си, със загуба на кои фигури, с какви компромиси на нашето мислене, зависи от нас самите. Ако сме калили духа си, ще запазим на първо място логиката си, на второ място — интуицията, последвани от мъдростта, разума, ума и чувствата. Ако умеем да степенуваме по значимост тези сили, които дава съзнанието ни, ние бихме пожертвали нещо, но накрая ще удържим победа.

И както, за да усвоим добре правилата на играта шахмат, ние разиграваме различни партии, така и за да се научим да взимаме най-правилните решения при определени ситуации, ние преминаваме през много превъплъщения и животи, през които да усъвършенстваме характера си, да изострим мисълта си и да за­калим волята си.

Шахматът е игра за победа на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата.
ВТОРА ЧАСТ

КАРМИЧНИТЕ УРОЦИ
"Кармата, произхождаща от действие, не може да бъде изчерпана с бездействие.

Следствията от кармата са два вида: едните се отнасят към определена дата, дру­гите са свързани с определена личност. Поня­кога кармата на определеното време може да бъде превърната в карма на личността.

Как може да се измени съдбата? И къде е опорната з точка? Те са само в мисълта."

(„Агни йога")
ОТКРЕХВАНЕ НА ЗАВЕСАТА

Напоследък се работи за доказване на реинкарнацията. Уче­ни, предимно лекари, изследват преживяванията на болни в съ­стояние на кома (клинична смърт). Търсят причината за вродени белези по тялото, сякаш от злополука, хладно или огнестрелно оръжие. Стремят се да намерят обяснение за възникването на внезапни спомени у деца за местности, лица и-случки. Сериозно се отнасят към необичайната информация за убийство, дадена от жертвата при новата й инкарнация. Обяснението се крие в прие­мането на прераждането като физически закон.

Традиционният метод за връщане в минал живот използва поставяне на пациента в дълбока хипноза, при която той може да даде описания на отдавна отминали събития, в които е участвал или на които е бил свидетел. От съвременните публикации на български език, според мен, най-убедителна е книгата на амери­канския психиатър Брайн Уейс „Вестители от отвъдното" (1992).

Друг метод за разкриване на спомените от минали животи е особена техника за медитация. Неин откривател, а по-скоро преоткривател, е френският изследовател-езотерик Патрик Друо, а техниката е изложена в книгата му „Прераждане и безсмъртие — Методи за пътуване в миналото и бъдещето" (1993).

Моят метод е съвсем различен. Той е свръхестествен и се основава на свръхсетивните ми способности. В случая аз използвам стабилния си контакт с Учителите от Висшите Духовни светове, от които получавам визуална информация (видения) за събития от ми­нали животи на предимно непознати за мен лица. Пред духовния ми взор преминават картини, избрани от Учителите, целящи да по­кажат какъв урок трябва да се усвои в сегашния живот.

Така с Тяхна помощ ми се открехва завесата, скриваща далечното минало, потънало в забрава. Отварят ми се Акашовите записи⁸, залегнали в подсъзнанието на всеки човек или в паметта на цялото земно човечество.

За мен е ясно, че Духовната Йерархия от Висшите светове, която ръководи Плана за духовната еволюция на земната циви­лизация и ни помага да придобиваме знания за еволюцията, пре­раждането и възмездието, създава предпоставки да се убедим във верността на законите. Ние сме притежавали някога тези знания, а мисъл-форми като картини в духовната памет на човека — подсъзнанието, или на цялото човечество — т.нар. "Акашови записи", откъдето знанието за случилото се може да бъде извлечено, но сме ги забравили, а те са останали запечатани в паметта на подсъзнанието ни.

Опонентите на закона на прераждането възразяват. Те обяс­няват спомените от минали животи като родова памет, генетично предадена наследствена информация за отдавна отминали събития. Те обаче не могат да обяснят защо човек може да си припомни най-често моменти около смъртта си.

В продължение на една година изследвах минали превъплъ­щения на над 200 лица, и то в онзи момент, който е свързан с уроците, които трябва да научат в сегашния си живот, по пътя за духовно усъвършенстване.

Задачата за извършване на такава изследователска работа ми бе поставена от Духовните Учители от Йерархията. Целта е да бъдат убедени хората в съществуването на законите за духов­ната еволюция, прераждането и възмездието, според които се пре­раждаме многократно, за да усъвършенстваме духа си.

Разкриването на епизоди от миналите животи ставаше лично от мен, само след изричното съгласие и дори настояване на уча­стващия. Той бе предупреден, че няма да му се покаже нищо, което би подразнило самолюбието му, би го изплашило или травматизирало; нито конкретно име, местност, дата или езика на общуване. Че ще му бъде припомнен само онзи момент от ми­налия му живот, който би му изяснил причината за следствията в сегашния живот, свързани с неудачи, болести, професионална насоченост и взаимоотношения. В сеанса аз се стремях да предам всичко без укор и участникът приемаше информацията без при­теснение.

В повечето случаи разкриването на миналото извършвах групово, т.е. на всеослушание (индивидуалните сеанси са изклю­чение и са отбелязани), което оказваше положителен ефект. Гру­пите сами се сформираха и се състояха от лица, близки помежду си, с почти еднакви проблеми. Това беше част от програмата ми за предаване на познания върху Отвъдните светове и законите, които ги управляват. А аз не криех, че събирам фактологически материал за бъдещата си книга.

Най-напред изнасях беседа върху законите за духовната еволюция, прераждането и възмездието (карма). След това обяс­нявах, че по пътя на духовната еволюция всички ние се пре­раждаме отново и отново, на различни места, в различни фи­зически тела, но винаги групово и по едно и също време, докато хармонизираме отношенията помежду си, усъвършенстваме ду­ха си и се превърнем в лъчиста енергия от светлина.

Изтъквах, че не е позволено да узнаем изцяло миналото си във всички прераждания, за да не си припомняме нашите врагове, с които отдавна сме се помирили. Спазвайки указанията на Иисус Христос „Чукайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде!" ние се молехме да ни се открехне завесата, за да надникнем в минали животи. Отправяхме молба, доколкото е позволено, да ни се покажат онези събития, които лежат в основата на изплащането им в сегашния живот и научаването на уроците по съвършенство.

Всеки се молеше вътрешно да получи информация за своя минал живот, а аз трябваше да видя „на екран" сцени от миналото, да ги опиша и изясня причината и следствието. Това и правех.

За да се настроим всички на еднаква тема, пиехме кафе, после вземах в ръка последователно всяка изпита чаша, затварях очи, изпадах в състояние на унес. Сеансът започваше.

Пред погледа ми се появяваха картини, сякаш отнякъде се прожектираше филм, като че ли имах видения или сънувах. Виж­дах сцени, статични или динамични. Освен това усещах едновре­менно настроението, чувството и мисълта, съпровождали прежи­вяното действие. Понякога дори чувах разговора, проведен в ми­налото, звучеше ми музиката, възприемах миризма или усещах студ и топлина. Бях в контакт с Учителите и Те ми поднасяха тази информация, за да се разкрепости мисленето — необходимо условие в Новата епоха.

От Учителите научавах и какъв урок трябва всеки да усвои в сегашния живот. Тази информация получавах смислово, като вну­шение, по пътя на интуицията, а не на логиката. Случваше се понякога да изкажа и прогнози за пътя на развитие в сегашния живот.

Излизах от контакта, но сеансът продължаваше с коментар на участника върху казаното от мен и неговата изповед разкри­ваше скрити моменти от живота му. Накрая аз правех извод върху цялата получена информация.

Отново трябва да подчертая, че в повечето случаи аз не познавах предварително участниците, нямах информация за про­блемите им и често дори не знаех професията им. Именно този факт действаше на всички най-убедително, защото показваше, че сеансът е реалност.

Участниците в това свръхестествено изследване, както всеки може да проследи от описаните случаи, бяха почти изключително хора интелигентни, с духовна насоченост, някои дори с феноме­нални способности — лечителски или ясновидски, предимно жени, всеки с житейските си проблеми. Във всички случаи накрая ставаше ясно, че участниците подсъзнателно са имали някакво усе­щане за преживени случаи от миналото, страх от създадена си­туация, насоченост към определена професия.

Резултатът от тези изследвания бе за всички промяна на мисленето, поведението, начина на живот. След сеансите всички се убеждаваха, че законът за прераждането е физически закон, законът за възмездието — действащ, неизбежен и непреодолим, законът за духовната еволюция — универсален. Всяка наша ми­съл, изпратена в пространството и времето, или чужда мисъл — предизвикана като реакция на определени наши действия, създава предпоставка за бъдещата ни съдба.

След такова отваряне на очите всички определено ставаха по-добри, по-мъдри и по-отговорни за своите мисли и постъпки. С повече търпение, смирение и спокойствие всеки понасяше своя­та съдба.

Това изследване, както всеки може да се убеди, е уникално, както по методиката, така и по резултатите.

Отделните случаи са групирани според естеството на уроци­те. Започват с уроци за усъвършенстване на характера — включ­ващи смирение, толерантност, милосърдие. Следват уроци за за­пазване на здравето — включващи проява на болести, необясним страх (фобия), психични отклонения. Интересни са също уроците за натрупване на умения — включващи професионалната насоче­ност, опитност, знания. Тази част завършва с излагане на кармични връзки между приятели и роднини, изградени в продължение на едно или няколко прераждания. Групирането е всъщност ус­ловно, тъй като в някои случаи уроците са повече и се съдържат едновременно и в няколко групи.

Откровение