УРОЦИ ПО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХАРАКТЕРА

По пътя на еволюцията ние се променяме, като усъвършен­стваме нашия характер, който пък определя постъпките ни. Когато попаднем в определена ситуация, известна ни от минал живот, ние отначало постъпваме по познатия начин, затворен в подсъз­нанието ни. Независимо че може да се проваляме, като повтаряме познатите грешки, много е трудно да реагираме по нов начин. Но идва момент, когато при някой от поредните си животи ние осъз­наваме, че причината за нашите несполуки е егоизмът вътре в нас, липсата на търпение, смирение, предвидливост, на толеран­тност и разумност. И тогава започваме да реагираме по друг начин. Така постепенно усъвършенстваме характера си, което ни дава възможност да преодоляваме по-успешно всяка неблагоп­риятна ситуация, да постигнем вътрешен мир и да вкусим от истинското щастие.

Усъвършенстването на характера се проявява в овладяване на чувствата, развиване на ума, помъдряване. Всички разбираме колко е трудно да излезем от рамките на своя характер и да се променим в положителна посока, но това е необходимо по пътя на еволюцията.

За да реагираме правилно, трябва да преминем през много животи, да попадаме в стотици подобни ситуации, за да се научим как следва да се постъпва, без да навредим на себе си и на околните.

Г-ца Д. Д.

Северна страна. Каменна къща със стръмен покрив. Ста­ринна стая, добре обзаведена. Запалена камина. Чувам музика от Григ. Виждам жена, която седи и сякаш очаква някого. Прилича ми на Солвейг (от норвежките приказки).

Като на филмова лента преминава животът й. Прежи­вяла фатална любов. Виждам сцената на сбогуването. Той за­минава в друга страна и обещава, че ще се върне пак при нея. Тя се заклева, че ще го чака. Той обаче се оженва за друга и не се връща. Тя стои в очакване цял живот, затворена в дома си, чак до старостта си. Стояла е сама и е чакала да се върне нейният любим. В това време животът минава покрай нея. Тя не се интересува от нищо. Не се грижи нито за деца, нито за когото и да било. Стои само вглъбена в себе си и самотна...
Урокът й в този живот е да овладее чувствата си, да се научи за преценява хората, да разбере, че никой не е незаменим. Да преодолее личната си съдба, да излезе извън личния си живот и да работи в социалната сфера. В този живот може да повтори някои грешки от миналото, но ще трябва да развие у себе си социалното чувство, като преодолее лични неудачи.

Г-ца Д.Д. споделя, че е социолог по професия. В този живот е преживяла една фатална любов и много трудно я е превъзмог­нала. Сега се стремяла да изживее личните си чувства и да намери радост в общественото служене. Призна също пред нас нещо много интригуващо. Като малка много обичала да чете разказа за Солвейг, да слуша „Песента на Солвейг" от Григ и дори се била идентифицирала с нея.

Извод: Ако сме провалили живота си само в очакване на любимия и само за себе си, в следващия ще се наложи да работим социална работа.

Г-жа С.Л.

Урокът, който тя трябва да усвои в този живот, е да проявява милосърдие, да използва богатството си разумно, да не мисли само за себе си и да превъзмогне стремежа си за притежаване на вещи, които не може да използва.

В този живот навярно няма да й се предостави възможност да бъде много богата, защото е пропуснала да оцени правилно богатството си и да го сподели със страдащите във форма на благотворителност. Сигурно отново ще има стремеж към лукс.

Разбираме, че г-жа С.Л е касиерка, работи с пари, но не са нейни. Тя признава, че има склонност към лукс.

Извод: Когато в един живот сме богати, това е изпитание как ще използваме богатството си. Не трябва да го заравяме, когато можем да направим добро за страдащите.

Г-жа А.С.

Урокът й е за обществено служене. Това, което е научила, което е придобила като опитност и знания, да го приложи в об­ществото.

Предполагам, че в този живот няма да й се даде възможност да остава сама на спокойствие. Животът й ще бъде свързан с повече хора, на които ще помага.

Разбирам, че г-жа А.С. е по професия медицинска сестра и така помага на много хора.

Извод: Към самоусъвършенстване не се върви чрез изоли­ране от хората и монашески живот, а чрез милосърдие към бол­ните и грижа за тях.

Г-жа И.Р.

Урокът, който тя трябва да научи, ще се прояви в майчин­ството, което тя ще изстрада. Непременно ще търси начин отново да се освободи от кармичните си задължения, но още повече ще затъне, докато се научи на смирение и милосърдие. За да хармо­низира връзките си с изоставените братя и сестри от миналия живот, вероятно те ще се превъплътят като нейни депа.

Г-жа И.Р. споделя, че е рускиня, омъжена за българин и заобиколена само от роднините на мъжа си. От брака си имала две деца, които, както тя твърди, й създавали много грижи. Тежко ги гледала, били много непослушни.

Извод: Кармичните връзки изискват грижа към най-близките — братя и сестри. Ако не изпълним дълга си към тях, в следващия живот трябва да го изпълним при по-тежки обстоятелства.

Г-н К.К.

Селище. Улица. Виждам го мъж:, в група от трима мъже. Той им е водачът. Дрехите му са сякаш испански. Носи особена шапка с пера (по-скоро барета). Групата е въоръжена. Уреж­дат сметки с хора за лично отмъщение. Показва ми се сцена, как влизат в една къща с оръжие в ръка. Не виждам дали избиват живущите или вземат само пари като откуп. Показва ми се и друго. Как предварително по светло набелязват обек­тите, за да могат да ги различат по тъмно. Всъщност де­йстват като разбойници. Вече ми става ясна душевността им, мотивът. Те са убедени, че вършат справедливо преразпределе­ние на богатствата, но това е заблуда...

Урокът му в този живот е отказ от агресивност и проявяване на кротост. Може би и ще се стреми към оръжие, но предполагам, че няма да му се предостави такава възможност. Вероятно ще работи по-скромно и няма да добие по-голямо материално богатство.

Професията на г-н К.К. е икономист. Както той признава, кандидатствал е във Военното училище, но не бил приет. Работи с хора и пари, но не е богат.

Извод: Извършването на насилие с оръжие в ръка е причина за следствие в следващия живот, да не ни се дава възможност да

работим с оръжие, за да не го използваме със същата цел.

Г-жа К.Д.

Урокът е да овладее стремежа си към агресивност и да се научи на кротост и милосърдие. В този живот няма да й се предостави възможност за показност, въпреки че отново ще се стреми към нея. Вероятно ще има несполучлив брак.

Г-жа К.Д. е учителка. Както тя споделя, наистина има не­удачен брак и гледа на мъжа си някак отгоре, снизходително. Прощавала му неговите любовни авантюри, без да му се сърди.

Тя казва, че много силно й въздействала испанската и бразилската музика. В живота си била борбена и се справяла с всичко сама. Извод: Смяната на пола в следващия живот, ако е от мъж в жена, е начин за омекотяване на характера. Адаптацията обаче може да не се постигне напълно и тогава да се проявят мъжки черти в характера. Обикновено в тези случаи бракът е неудачен.

Г-жа Ц.Д.

Горска къща. Тя е мъж, напуснал хората. Изолирал се е от обществото като отшелник, но не мистик. Живее самотен. Виждам сцена, в която той си играе с рис и рисчета, които е опитомил. Те го даряват с обичта си и запълват липсата на любов от страна на хората към него и обратно...

Урокът й в този живот е по толерантност. Предполагам, че трудно ще задържи брак, трудно ще се адаптира към нормалния семеен и обществен живот. Сигурно ще има влечение към хищни и опасни животни и лесно ще се справя с тях. Трябва да хармо­низира отношенията си с хората и да превъзмогне неприязънта си към тях.

Г-жа Ц.Д. е по професия психолог, научен сътрудник, раз­ведена. Въпреки изискванията на професията си, тя намира, че трудно контактува с хората. Наистина обичала опасни животни и имала в дома си голямо куче.

Извод: Когато прекарваме един живот изолирано от обще­ството, в следващия ще трябва да изпълняваме отговорна социал­на работа, но ще ни бъде трудно да работим с хора. Промяната на пола от мъжки в женски често е причина за неудачен брак, ако не можем напълно да се приспособим в новия пол.

Г-жа В.П.

Голяма градска къща. Тя е господарка в дома. Виждам я заобиколена от слуги. Държи се много високомерно към тях, кара им се, бие ги и ги наказва...

Урокът й в този живот е по милосърдие и толерантност, да има повече любов и състрадание към по-долните от нея. Пред­полагам, че сега вече няма да й се предостави възможност да господарува.

Г-жа В.П. признава, че имала влечение към началническите административни служби. Изпълнявала обаче секретарска длъж­ност. Налагало й се да работи с хора.

Извод: Когато в един живот сме поставени в ситуация да бъдем господари и сме се държали високомерно с подчинените си, в следващия няма да ни се повтори възможността да бъдем пак господари, а по-скоро ще служим на някого и ще бъдем подчинени.

Г-ца П.Н.

Гробище. Виждам малко момиче, разплакано, само, плаче на гроб, навярно на майка. Плаче и желае да умре. Моли се да умре по-скоро. Това е сцена преди смъртта на момичето. Скоро след това то умира...

Урокът й е за закаляване на характера, за превъзмогване на страданията и постигане на психическа устойчивост. В този живот сигурно ще бъде много състрадателна и може би ще я обзема чувство за отчаяние, но ще го преодолее.

Г-ца П.Н. споделя, че е без семейство. Работи към служба „Социални грижи". Тази работа се изразявала в оказване помощ на психично болни и отчаяни хора.

Извод: Насочването към определена служба не е случайно. То е продиктувано от някакво изживяване на минал живот. В случай, когато в един живот сме страдали много като сираци, в следващия ще търсим служба, при която да помагаме на страдащите.

Г-жа Т.Т.

Богато обзаведена стая. Красиво облечена жена седи и размишлява. Това е тя. Анализира живота си и поставя граница във времето — преди и след. Взима някакво съдбоносно решение.

Виждам я как раздава богатствата си, отказва се от ма­териалните си възможности и тръгва по пътя на духовното про­свещение. Тя е в обкръжение на мъже — духовници, може би монаси. Изпитва вътрешна радост, спокойствие и увереност...

Урокът, който трябва да научи и в този живот, е да затвърди предпочитанията към духовното богатство пред материалното. Да убеждава и другите в преоценка на ценностите. В този живот тя неминуемо ще се занимава с дейност, силно социална по значимост.

Разбираме, че г-жа Т.Т. е по професия учителка, но едно­временно с това и журналистка.

Извод: Когато в един живот осъзнаем в какво се състои щастието, а именно — не само в материалното богатство, а в духовното и общественото служене, в следващия ще се насочваме към социални професии.

Урокът й е да преживее липсата на каквато и да е свобода, за да я оцени. В този живот тя трябва да се научи да преценява по друг начин качествата на хората. Не привидната физическа красота, а тази която е израз на духовност е стойностна. Урокът е за преоценка на ценностите в човека.

Както разбираме, г-жа А.Р. има два брака. Първият й мъж, както твърди тя, бил много красив, но деспотичен. Този път тя проявила решителност, напуснала го и се развела. Вторият й съ­пруг, както тя признава, не бил красавец, но е кротък, добър и почтен. Явно тя е усвоила урока от миналото.

Извод: Направените грешки в избора на партньор, в един живот, сякаш ни карат да ги повторим в следващия. Но тогава по-лесно преодоляваме колебанието си и коригираме грешния избор.

Г-жа Д.М.

Виждам я в богато подредена стая с огледала по стените. Тя се кипри пред огледало, гласи се и се възхищава от красотата си. Усещам вътрешното й състояние, че духовно не е удовлет­ворена, че изпитва пустота, но не може да преодолее стреме­жа си към лукс, суета и тщеславие. Така тя живее само за себе си и иска да си внуши, че в това се състои щастието...

Урокът й е за смирение, потискане на влечението към по­казност, като разбере, че луксът и материалното богатство не » могат да бъдат самоцел. Удовлетворението може да се добие чрез извършване на добро и полезно за хората дело. В сегашния си живот тя непременно ще има влечение към лукс, но в нея ще се проявява и желанието за общественополезна дейност.

Разбираме, че г-жа Д.М. е артистка. Тя споделя, че има желание за лукс, но като че ли е овладяла суетността си и се е отдала в служба на изкуството и хората.

Извод: Суетността е качество, което съпътства човешкия ха­рактер и се проявява през всеки живот. Въпросът е да преодолеем суетността и да намерим щастието в изкуството, а не в лукса.

Г-жа Е.Б.

Сцена на открито. Тя е млад мъж:, несръчен, който не знае как да борави с оръжие. Разбирам, че е адютант на висш военен, но не обича работата си, няма сила да я напусне, оставя се по течението на живота, всичко му е безразлично...

Урокът й е да проявява повече решителност за промяна, борбеност и инициативност, а не да бъде инертна. Да се научи да се стреми към определена цел.

Г-жа Е.Б. изповядва своя живот. Лекар педиатър е. Имала примиренчески характер. Не харесвала работата си, не обичала мъжа си, всичко й било безразлично и се била примирила. Трудно й било да промени апатията си към живота.

Извод: Прераждането е начин за преодоляване на слабости в характера. Ако в един живот сме апатични към всичко, в след­ващия трябва да преодолеем тази апатия. Ако обаче пак не успеем, ще трябва отново да научим уроците, докато ги усвоим.

Г-жа М.М.

Сцена. Тя е танцьорка. Организатор и ръководител на танцова трупа за еротични танци. Печелила е от слабостта на мъжете...

Урокът й е за осъзнаване на нравствения начин за печалба и разграничаването му от печалба за сметка на нисши инстинкти. В този живот няма да й се предостави подобна възможност за печалба. Трябва да превъзмогне еротичните си желания и да възпитава светли и извисени пориви. Ще има влечение към музика и танц.

Както научаваме от самата нея, г-жа М.М. е била музикантка и искала да се занимава с пеене. Изгубила гласа си и сега работи като библиотекарка.

Извод: Ако имаме талант, но го използваме не за облагоро­дяване на духа, а обратно — за развиване на нисши страсти, в следващия живот ще бъдем лишени от талант, макар че ще се стремим именно към проява на дарбата, която сме притежавали в миналия живот. В случая това е музикалността, свързана с танца.

Г-жа Ц.С.

Домашна обстановка. Стар мъж немощно се разхожда из стаята. Тя е жена, омъжена за много по-възрастен мъж. Показват ми с цифри неговите години — 79. А тя е още млада жена. Има друг мъж, когото обича и с когото иска да се събере. Виждам как заминава някъде с другия. Изоставя стария си съпруг, безотговорно и без да се интересува какво ще стане с него и как ще се справи сам със старостта си...

Урокът й е по милосърдие и доброта.Тя ще трябва в този живот отново да се събере с мъжа си от миналото, за да му даде дължимото.

Когато казах всичко това, г-жа Ц.С. заговори доста разпа­лено. Тя твърдеше, че е имала мъж. Той може би да е онзи от миналото й, но той я изоставил в момент, когато тя най-много се нуждаела от него — била е с две малки деца. Така че, според нея, тя не би могла да му изплати дължимото.

След това се замисли, както става обикновено след разкри­ване на такива моменти, и продължи с това, колко съм била права. Съдбата й я е насочила към „Социални грижи" и от доста години вече гледала изоставени стари хора.

Извод: В случая постъпването на работа към „Социални гри­жи" е следствие на постъпка в минал живот, при която сме изоста­вили някого, който е имал нужда от грижи. Семейните трагедии, при които единият партньор изоставя другия, може да ни научат на урок — как да не постъпваме ние. Тук възмездието се е проявило като повторение на събитие от миналото — да изстрада изоставянето от съпруг тогава, когато има най-голяма нужда от него. Изплащането на дълга е в гледането на изоставени стари хора.

Г-жа Ю.П.

- Представителен дом. Внушителна сграда. Тя е много бо­гата неомъжена девойка, силно религиозна. Усещам, че вътреш­но е неспокойна. Не е удовлетворена. Търси смисъла на живота. Вечер. Показва ми се тайна среща на открито с мъж: — духовник, сякаш е монах. Коленичила е пред него, а той й говори за интересни неща, за любовта, за Духовния свят, за истината. Той я насочва към духовния път и иска тя да го последва в неговата мисия. Но тя няма сили да се реши, не смее да наскърби родителите си, да остави удобствата...

Урокът й в този живот е да добие мъдрост, решителност и да направи преоценка на материалното и духовното. Това раз­двоение сигурно ще я съпътства, докато придобие решителност и яснота, условие за вътрешното й спокойствие. Предполагам, че в този живот едва ли ще бъде толкова богата, но сигурно отново ще й се наложи да избира между духовната любов с риск и напрежение и домашния уют без любов.

Г-жа Ю.П. е учителка. Както тя споделя, от доста години е раздвоена между съпруга си, с когото вече била във фиктивни отношения, и друг мъж, с когото се разбирала и имала силна духовна близост. Това раздвоение я притеснявало, безпокояло и тревожило. Още изчаквала да пораснат децата й, за да вземе съдбоносното решение.

Извод: Любовта е важен фактор в живота на всеки човек и трябва да се стремим да я опазим, дори с цената на рискове и неблагополучия. Но ако вече сме създали деца, трябва да имаме търпение да изчакаме да пораснат. Не може да се гради щастие върху нещастието на децата.

Г-жа П.Г.

Селски пейзаж. Чифлик. Тя е жена, вдовица, ръководеща сама селскостопански работници. Разбирам, че е много дейна и справедлива. Не се е грижила обаче достатъчно за собствените си деца, пренебрегвала ги е, заангажирана със своята работа...

Урокът й в този живот е по майчинство и грижи за деца. Да се научи на търпение и да омекоти характера си.

Както узнаваме, г-жа П.Г. е икономист по образование, раз­ведена е и без деца от брака си. Изненадани сме от нейния жест — след развода си тя осиновила две деца и сама ги отгледала.

Извод: Случаят показва как една жена, която в миналия си живот не е проявявала достатъчни грижи като майка, в следващия е била лишена от собствени деца. Но все пак тя е станала майка, осиновила и отгледала две чужди деца. Урокът е бил научен.

Урокът й е да преодолее безпочвената си самонадеяност и авантюристичност. Да се научи да цени истинската любов и се­мейството. Да успокои характера си чрез смирение и мъдрост.

Г-жа Е.Р. споделя, че наистина непрекъснато се люшкала между авантюризма и сериозния начин на живот. Като млада била любовница на женен мъж, от когото родила дете. Осъзнала е какво значи да бъде на второ място. Живее в чужбина и търси духовен път в източните учения.

Извод: Проявата на авантюризъм от една жена спрямо мъжете, показана в един живот, ще се стовари в следващия като проява на авантюризъм от мъжа към същата жена, за да разбере тя как трябва да постъпва. Авантюризмът обаче трудно се преодолява и остава като насока за поведение докато се превъзмогне в някой от следва­щите животи.

Г-жа С.Л.

Парк. Тя е построила градинска беседка, сякаш от при­казките. Там се провежда театрално представление за деца. Като че ли присъствам на представлението, но усещам и чув­ствата, мислите и настроението й. Тя е недоволна, че славата за художественото произведение, което всъщност е беседката като театрален декор, се поделя между трима души: между нея, още една жена и един мъж. Другата жена е артистка, а мъжът — режисьорът или авторът на постановката. Нена­вистта й към съперниците я изяжда, мъчи, задушава...

Урокът й в този живот е да възпитава характера си в скромност и толерантност, да овладее желанието си за величие и да приема мъдро подялбата на славата. Да се научи да работи колективно. Предполагам, че трябва да хармонизира връзките си със съперниците си от миналото, които вероятно ще се явят като нейни роднини.

Г-жа С.Л. съобщава, че е художничка, на държавна служба в опера. Има две сестри, които сякаш са й конкурентки в живота. Извод: Насочеността към изкуството се запазва през отдел­ните животи, но трябва да се научим и на колективна работа, защото има изкуства, в които участват различни специалисти. В това отношение всеки творец тежи на своето място, а всички заедно могат да сътворят една творба, която оказва своето поло­жително въздействие.

Г-ца Т.Л.

Урокът й е по смирение, толерантност, разумност, отговор­ност и търпение. Възможно е да не може да придобие всички тези качества в един живот и отново да проявява нетърпеливост, неразумност и самонадеяност.

Когато изрекох всичко това, г-ца Т.Л. демонстративно на­пусна стаята, в която провеждах сеанса. Попитах участниците, които я познаваха, защо тя реагира по този начин. От тях разбрах, че преди месец била родила трето извънбрачно дете и го оставила в Дома за осиновяване „Майка и дете".

Извод: Изглежда, че някои хора много трудно успяват да променят поведението си, макар че в миналия си живот са осъз­нали грешките си и са ги изстрадали. Ако не сме достатъчно еволюирали духове, ние подсъзнателно сякаш се стремим да по­вторим проявите си от миналото. Такъв е и този случай. Нераз­умни действия се повтарят и в миналия, и в сегашния живот.

Г-ца Е.В.

Епохата на Ренесанса. Тя е красива богата жена. Благо­родница. Позира на художник. Сега ми показват, че нейният портрет е изложен в голяма изложбена зала — музей. Разби­рам, че жената е имала много обожатели, но тя е някак без­различна, преситена от това. Възприемам нейната мисъл — тя се колебае между материалното и духовното. Душата и е пус­та, животът, който води, не я удовлетворява...

Урокът й в този живот е да намери своя верен път, да преодолее колебанието между светския и духовния живот, да осъз­нае, че личното удоволствие не може да удовлетвори извисения й дух, да се отдаде на духовното поприще, навярно на просвети­телска дейност.

В пълно потвърждение на казаното се оказа, че г-ца Е.В. е студентка в Духовната академия. Избрала е духовния път и се стреми да стане учителка.

Извод: В някакъв момент в колелото на преражданията ние осъзнаваме, че суетата не може да ни задоволи. И щом осъзнаем тази истина, няма повече да се върнем назад, а ще се стремим към пълноценен живот и ще се опитваме да просвещаваме и другите за това.

Г-жа Й.П.

Виждам дома й. Омъжена е за стар мъж, когото не обича. Направила е компромис с духа си. Съпругът и носи много пари, а тя се увлича по рисуване. Виждам сцена, на която тя рисува върху статив — само за лично удоволствие и за себе си. А би желала да покаже на повече хора картините си и да бъде оценена...

Урокът й в този живот е да разбере смисъла на творческата дарба, че тя се дава, за да служи за облагородяване на духа на повече хора. В този живот сигурно ще даде преднина на любовта и няма да бъде много богата. Вероятно ще се занимава с изкуство.

За мое удовлетворение узнавам, че г-жа Й.П. е художничка и има хубаво семейство.

Извод: Случаят се отнася до творчеството. Дарбата за из­куство е привилегия на малцина. Ако я притежаваме, сме длъжни да служим на изкуството за общата хармония. Когато се осъзнае това, не можем да затворим таланта си вкъщи и да го пренебрег­нем.