Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан



страница1/12
Дата14.01.2017
Размер2.3 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


МАВ 414

Книгите на ап. Йоан:

Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан

п-р д-р Джулиън Майкъл Заг (магистър по право, магистър и доктор по богословие )

Международна семинария Маями

Заветна презвитерианска църква, Хюстън, Тексас

Covenant Presbyterian Church, 2402 Gray Falls Drive, Houston, Texas, 77077

За контакти:



Jzugg@mac.com

www.Zugg.org

Tel US 281 506 2833

Website: www.mints.edu



СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Въведение

Урок 1 – Йоан в историята, литературата и богословието

Урок 2 – Богословието в Евангелието на Йоан

Урок 3 – Прологът (1:1-18) и въведението (1:19-51)

Урок 4 – Книгата на знаменията (част 1- „Цикълът Кана”)

Урок 5 – Книгата на знаменията (част 2 - По-широкото публично служение)

Урок 6 – Прощални наставления

Урок 7 – Същността на кръста и възкресението

Урок 8 – Въведение към І, ІІ и ІІІ Йоан

Библиография



ВЪВЕДЕНИЕ

В този курс ще разгледаме приноса на ап. Йоан в историята и богословието на Новия завет. Ще се спрем на Евангелието от Йоан, както и на неговите три послания. Курсът избягва анализа на Откровение заради ограниченото време. Целта е да се предоставят на студентите средствата за разбиране на апостол Йоан, за да може да се улесни четенето и разбирането на неговите трудове.



съдържание на курса

Този курс е разделен на осем урока. Той започва с основополагащия материал необходим за нашето разбиране на Евангелието от Йоан. След полагането на тази основа се предлага коментар на пролога на Йоан ред по ред, на общественото служение на Исус и Неговите прощални наставления. В Урок седем ще се върнем на тематично разглеждане на изкуплението, смъртта и възкресението. В Урок осем се спираме на І, ІІ и ІІІ Йоан.



Материали на курса

Бележките върху лекциите са пълно изложение на този курс. От студентите се изисква да ги прочетат внимателно наред с Библията. От тях се изисква да прочетат също така коментарите върху творчеството на апостол Йоан (включително и върху книгата „Откровение”) от поредицата „Библията говори и днес” на издателство „Нов човек”.



ЦЕЛИ на курса

Да се изучава Йоановото богословие заедно с други студенти.

Да се придобие подробно познание на историята, литературата и богословието на Йоан.

Да се развие по-дълбоко разбиране за Божието действие в този свят.

Да се израсне в познаване на начините, по които Бог работи със Своите деца.

Да се овладее Йоановото богословие, за да се използва за проповядване, поучение и пастирско съветване;

Да се усвои Йоановото богословие, за да се придобие разбиране за историческата обстановка на Йоановите послания.

структура на курса

Този курс е подреден в 8 последователни урока. Уроците имат определена последователност и затова трябва да се изучават в дадения ред.



изисквания на курса

  1. Участие в 9 лекционни часа

  2. Изпълнение на заданията за библейско изучаване както са дадени в осемте урока.

  3. Прочит на допълнителното четиво към курса.

  4. За магистърска степен написване на проповед или библейски урок по тема от Евангелието на Йоан от 10 до 12 страници.

  5. Полагане на изпитите включени към курса върху Йоановото богословие, които се основават на въпросите в края на уроците.

оценяване

  1. Посещение на лекциите (15%).

  2. Домашна работа (40%). Дават се по 5 точки за отговаряне на въпросите в края на всеки урок.

  3. Прочит (10%). Студентите получават точки за прочита на определените книги.

  4. Задание (15%). Студентите ще трябва да подготвят екзегетически бележки за проповед/ библейски урок.

  5. Изпит (20%). Студентите ще положат два теста с въпроси от дадените в края на всеки урок.

ползи от курса

Курсът ще даде по-здрава основа на студентите в Новия завет. Ще им разкрие славата на Бога открита в Христос в Евангелието и посланията на ап. Йоан.



УРОК 1: ЕВ. НА ЙОАН В ИСТОРИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА И БОГОСЛОВИЕТО

Ап. Йоан представя Христос по уникален начин. Църковният отец Климент Александрийски нарича Евангелието според Йоан духовното евангелие. Той пише: „Но този Йоан, след всички останали, съзнавайки, че външните факти са вече изложени в Евангелията, е подтикнат от своите ученици и движен свръхестествено от Духа да състави духовното евангелие.”1 Като нарича неговото евангелие духовно, Климент няма предвид, че книгата не е историческа, по-скоро изтъква, че за разлика от Лука Йоан не е загрижен главно да представи исторически, хронологически разказ за живота на Исус. Целта на апостола е да развие определени ключови аспекти в живота и служението на Исус, за да помогне на църквата в нейната борба с някои грешки и за да представи Исус като Христос, Божия Син.

Йоан е духовното евангелие в смисъл, че във физическото откровение на Исус, Бог, който е Дух, се открива на хората. Бог е Дух и затова „никой никога не е видял Бога” (І Йоан 4:12), но тогава в Исус, Той, който обитава в Отец, навлиза в творението в човешки образ, в плът, за да открие Отец (Йоан 1:14, 18):

И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина... (18) Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Йоановият разказ на историята на Исус може да се нарече съчетание от история, литература и богословие, затова ние ще разгледаме евангелието от тези ъгли.2 Евангелието на Йоан е основано в историята, неговата основа е личното свидетелство на автора. Йоан прави подбор на съдържанието. Чрез различни литературни похвати той подчертава специфичните теми, за да постигне своите основни богословски цели. Чрез подбора и литературните похвати апостолът е в състояние да насочи читателя върху основните богословски моменти на евангелието.



Евангелието на Йоан като исторически разказ: Евангелието на Йоан е разказ на очевидец за действително случилия се живот на Исус на земята. Разказано ни е от „ученика, когото Исус обичаше”, този, който Го е виждал и слушал гласа Му. Това са истините, разкрити на хората в историята, времето и пространството.

Историческият разказ е подбран – Йоан написва своето евангелие в края на 80-те години след написването на останалите евангелия и подбира съдържанието му, за да засегне определени теми, които не са развити в другите евангелия. Ап. Йоан ни казва, че не се опитва да запише всичко, което Исус е направил, защото ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги (Йоан 21:25).



Евангелието на Йоан като литературно произведение: При излагането на съдържанието апостолът използва специални литературни похвати, за да подчертае посланието, например използването на седемте знамения, контраста горе и долу, употребата на противоположности и символичния език. Колкото по-добре читателят разбира неговите похвати, толкова по-добре ще схване и посланието.

Евангелието на Йоан като богословски труд: Крайната цел на ап. Йоан е богословска. Ключовите теми включват знаменията на Исус, мисията на Бога, откровението на Троицата и образуването на нова общност, която с помощта на Духа ще продължи делата на Исус. Предназначението на евангелието е да познаем, че Исус е Христос, Божия Син, и като повярваме да имаме живот в Неговото име (Йоан 20:31). И фактите, и литературата се съчетават, за да прогласят голямата цел: вечен живот.

В обобщение Евангелието на Йоан е основано на историята и използва специфична литературна структура, за да помогне на читателя да разбере и научи дълбоки духовни (богословски) истини. То представлява богословска биография.3




3.богословие

духовно предназначение



за да повярвате

1. Историческа обстановка в Евангелието от Йоан

Евангелието е написано в определено време, от конкретен автор и със специфична цел. Притежава своя история. Евангелието на Йоан е свидетелство на очевидец, описва действителни събития от живота на Исус. Исус е можел да бъде видян, докосван и чут като вечния Божий Син дошъл в плът. На свой ред учениците свидетелстват за Исус на църквата. Във въведението към І Йоан апостолът подчертава историчността, същността на своя труд като разказ на очевидци. Той не представя това, което друг е учил, а само това, което той и другите ученици лично са наблюдавали и преживели.4

Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота – (2)(защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас) (І Йоан 1:1-2).

Пример за свидетелството на очевидец е разказът на Йоан за Исус и „съмняващия се Тома” (Йоан 20:19-29). Тома е ученик, който придружава Исус. След като чува за възкресението, Тома казва, че няма да повярва, докато действително не види, не докосне и не пипне Исус. По-късно Исус му се явява и му показва възкресенското Си тяло. Тогава Тома вижда и повярва. В тази история имаме разказ на очевидец в доказателство за физическото възкресение, в доказателство на вечния живот, за да могат тези, които четат, да повярват. Преживяването на Тома като очевидец води до една от най-великите декларации в евангелието: Господ мой и Бог мой! (Йоан 20:28).

1.1. Автор

В самия текст на евангелието никъде не се споменава името на автора, нито се прави изрично твърдение за авторството му. Традиционното свидетелство на църквата е, че авторът е Йоан. Този традиционен подход към Евангелието на Йоан, неговите послания и книгата Откровение се основава на следното: Петър, Яков и Йоан са от вътрешния кръг от учениците на Исус. В Деяния на апостолите Йоан се свързва с Петър, а Петър, Яков и Йоан са стълбовете на ранната църква (Гал. 2:9). Яков загива мъченически (Деяния 12, прибл. 44 г. сл. Хр.). Петър също загива като мъченик в Рим (около 64 г. сл. Хр.). Йоан се премества в Ефес около времето на Юдейско-римските войни (66-74 г. сл. Хр.), работейки там дълги години и написвайки І, ІІ и ІІІ Йоан до църквите в Азия, за които се грижи. По-късно апостолът е пратен на заточение на остров Патмос, където получава последното си откровение от Бога – книгата Откровение. Йоан умира по време на заточението си на Патмос и така се слага край на епохата на апостолите.5

За да удостоверим авторството ще разгледаме вътрешни и външни доказателства. Вътрешните доказателства представляват това, което самата книга на Йоан казва за своя автор. Външните доказателства са разбирането на ранната църква кой е написал Евангелието от Йоан.

Вътрешни доказателства:

Вътрешните доказателства сочат, че авторът е апостол Йоан. Евангелието е разказ на очевидец на живота на Исус. Авторът казва (ние) видяхме Неговата слава (1:14) и е един от учениците присъствали на първото чудо на Исус в Кана (2:11). По-нататък знаем, че този автор-очевидец/ ученик остава с Исус до края на Неговото служение. Авторът говори за себе си като за ученика когото Исус обичаше в Йоан 21:20, а в Йоан 21:24 казва, че е написал евангелието като свидетелство.

Ученикът когото Исус обичаше никъде не е назован по име в евангелието. Авторът е наречен и един от дванадесетте. Изразът е повторен на редица места: той е един от дванадесетте, които седят с Исус, и на него се поверява грижата за майката на Исус (19:26-27). Той е при празната гробница (20:2, 3, 8). Той е един от седемте в Галилея и се свързва непосредствено с Петър, както при празния гроб, така и когато Исус дава Своите последни напътствия (21 глава).

Ученикът е един от седмината мъже в Галилея в края на евангелието (21:2). В този списък изрично са споменати трима – Симон Петър, Тома наречен близнак и Натанаил от Кана Галилейска. Остават още четирима. Тъй като в евангелието авторът никога не е назован по име, той трябва да е един от тези неназовани ученици. Четиримата включват Заведеевите синове, които са Яков и Йоан. Авторът не може да е Яков, защото Ирод го убива заради вярата през 42 г. сл. Хр. преди написването на евангелието. Следователно авторът тогава е или Йоан, или някой от другите двама ученици, чиито имена не са записани. Така ни остават следните възможности: Матей, Симон Зилот и Яков Алфеев. Матей написва евангелие, а не съществуват доказателства другите двама да са писали нещо. Затова авторът на евангелието трябва да е Йоан.

Заключението, че Йоан е написал евангелието, съвпада с общото свидетелство на Библията. В Деяния 3:4, 8:14-25 и Галатяни 2:9 Петър винаги е свързван с Йоан. По същия начин в това евангелие Петър винаги е с ученика когото Исус обичаше, посочвайки че това е Йоан.

Външни доказателства

Всеобщото свидетелство на ранната църква е, че апостол Йоан е написал евангелието, което носи неговото име. Това се подкрепя от факта, че Поликарп, ученикът на Йоан, казва на Ириней, че авторът е Йоан. Свидетелството е Йоан Поликарп Ириней. Също така Евсевий Кесарийски записва думите на Климент Александрийски, че Йоан е написал духовното евангелие.6 Това е традиционното становище на църквата векове наред.

Съществуват и някои предизвикателства към традиционното виждане. Един от аргументите е, че непознат презвитер на име Йоан е написал евангелието и трите послания. Друго схващане е, че книгата е сборник от трудове на общността на Йоан и тази група е написала трудовете „на Йоан”, за да разгледа проблемите възникнали през ІІ век. Нито една от позициите не е основателна: не разполагаме с доказателства, че е съществувал презвитер на име Йоан, а понеже той не е един от дванадесетте, не е възможно да е очевидец и част от вътрешния кръг. Същата критика се прилага и към хипотезата за Йоановата общност и затова приемаме историческото учение на църквата.

Не знаем защо Йоан не казва изрично, че той е авторът. Откриваме, че ученикът когото Исус обичаше, се откроява сериозно в повествованието. Той е очевидец и част от вътрешния кръг на Исус, затова е видял неща, които другите ученици не виждат. Йоан иска да знаем, че можем да вярваме на този разказ, докато същевременно съзнателно се опитва да не привлича вниманието върху себе си. Проблемът с авторството се прилага в същата степен и за другите Йоанови книги. Традиционната позиция в църквата винаги е била, че същият човек е написал всичките послания на Йоан и книгата Откровение, като по този начин създава едно литературно тяло. Същото предположение застъпва и на настоящият курс.7

1.2. Място и време на написване

Според Климент евангелието е написано в Ефес. Ние нямаме основание да оспорваме това.

Точно кога са написани евангелието, посланията и Откровение не е ясно. Евангелието може да е написано преди мъченическата смърт на ап. Петър, случила се около 64-65 г. сл. Хр. Когато пише, Йоан включва история за Исус, който казва на Петър, че ще бъде убит (Йоан 21:19). Мъченичеството на Петър е добре известно. Някои се опитват да датират Евангелието на Йоан във връзка с разрушаването на храма, но връзката между него и това събитие е неясна. Повечето казват, че евангелието е написано преди разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр. В Йоан авторът като че ли внушава, че храмът вече е разрушен и се заменя от смъртта и възкресението на Исус. Други се опитват да свържат датата на написване с кулминационната изповед на Тома, че Исус е Господ мой и Бог мой (Йоан 20:28). По време на царуването си от 81до 96 г. сл. Хр. император Домициан (изисквал да се обръщат към него с титлата на латински „доминус” – „господар, господ” – бел. пр.) заповядва на хората да изповядат, че той е бог и някои твърдят, че използването от Йоан на признанието на Тома Господ мой и Бог мой цели да наблегне, че Исус, а не императора, е Бог. Ако това е вярно, думите са силно утвърждаване на Исус и пряко отхвърляне на император Домициан. Също така това означава, че Евангелието е написано някъде по време на управлението на този римски император между 81 и 90 г. сл. Хр.8

2. Евангелието на Йоан като литературно произведение

Евангелията са специфичен литературен жанр – исторически разказ написан с конкретна цел. При развиване на своето послание Йоан използва известни литературни похвати, за да внуши своята първостепенна идея.

Йоан е юдеин и пише за живота на Исус така, както Той се открива на юдеите в историята, в изключително юдейски контекст. Тъй като мнозина от читателите му са езичници, Йоан дава някои прости обяснения на юдейските термини, но цялостната структура и мислене остават твърде юдейска. В следващия урок ще се спрем на юдейския произход.

Тези два важни фактора влияят на начина, по който днес разбираме евангелието на Йоан.

2.1. Подбор на съдържанието

Йоан подбира и подрежда съдържанието си около (седем) знаменията, чрез които Исус разкрива Своята слава на юдеите и на света.

Апостолът ни казва, че Исус извършва многобройни чудеса, толкова многобройни, че цял свят нямаше да побере написаните книги (Йоан 21:25) за тях. От всичките знамения Йоан избира седем като публично свидетелство, свидетелство за Израил, че Исус е Христос, за да повярват. В заключение на своя труд Йоан обобщава причината за написване на евангелието:



А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име (Йоан 20:30-31).

Знаменията са специално подбрани, за да разкрият, че Исус е Христос и Божият Син. Йоан обещава, че когато хората виждат знаменията, когато повярват в Христос и Неговото дело, те ще имат вечен живот в Неговото име.9

2.1.1. Знаменията в публичното служение на Исус

Темата за откриването на Исус чрез публични знамения е развита в първата част от Евангелието на Йоан (глави 1 до 12). Първото знамение е превръщането на водата във вино. Йоан казва: Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него (Йоан 2:11). Това знамение е последвано от още шест, в това число изцеляването на сина на благородника, изцеляването на слепородения, нахранването на 5-те хиляди. Последното и най-голямо знамение е възкресяването на Лазар. Тези знамения се случват открито пред юдеите по време на служението на Исус. Те разкриват славата Му като Божия Месия, Божия Син.



Тъй като знаменията са описани в глави от 1 до 12, тази част на евангелието се нарича Книгата на знаменията.10 На други места Йоан нарича знаменията дела, нещата дадени на Сина от Отец, за да свидетелства, че Исус е Месията.

Ще разгледаме броя и същността на знаменията наред с тяхната функция и значимост. Макар всяко заглавие да е за отделна тема, двете понятия са взаимносвързани. Функцията на знаменията е да определи личността на Исус и да посочи към Него и Неговото дело, следователно функцията на знаменията съответства на установяването и изброяването им.

Броят на знаменията е спорен. Йоан просто казва много оставяйки точния им брой неуточнен. В историята на изучаването на Йоановите книги спорът се насочва главно към това дали Йоан описва шест или седем знамения.

В Йоан 1-12 глави лесно и логично се откриват шест публични знамения. Те са:



  1. Превръщането на водата във вино (2:1-11);

  2. Изцеляването на сина на благородника (4:46-54);

  3. Изцеляването на куция (5:1-15);

  4. Нахранването на множествата (6:1-5);

  5. Изцеляването на слепородения (9:1-41);

  6. Възкресяването на Лазар (11:1-57).

Тези шест са изрично обособени като знамения. (1) След като разказва как Исус превръща водата във вино, Йоан записва: Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него (Йоан 2:11). Тук превръщането на водата във вино е наречено знамение. Йоан го определя като първото знамение и уточнява негова функция – да разкрие славата на Исус. (2) Изцеляването на сина на благородника е наречено второто знамение, извършено от Исус, когато отива от Юдея към Галилея (Йоан 4:54). (3) В разказа за изцеляването на куция Исус казва, че то е дело, дадено Му от Отца (Йоан 5:19-20). (4) В Йоан 6:26 Исус нарича нахранването на 5-те хиляди знамение. (5) В Йоан 9:4 Исус нарича изцеляването на мъжа Божии дела. (6) Първосвещеникът нарича възкресяването на Лазар знамение, което води до вяра (Йоан 11:46-48). Знаменията са открити и публични дела извършени по време на служението на Исус пред юдеите (Йоан 12:37). Чрез тях завършва Неговото свидетелство пред юдеите, затова и в края на публичното служение на Христос знаменията свършват.

Има ли други знамения в Евангелието на Йоан? Тъй като седем е важно число, няма ли и седмо знамение? Има няколко мисловни школи във връзка с този въпрос. Първо, някои заявяват, че възкресението на Исус е най-висшето и окончателно седмо знамение. Както знаменията в Библията то едва ли е използвано да изтъкне изпълнението на Христовото дело. Възкресението на Исус е ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Неговото дело, така че то не може да е знамение само по себе си. Възкресяването на Лазар служи по-добре като най-голямото и последно знамение, защото показва, че Исус е Божият посредник, на когото е поверен самия живот и който ще възкресява от мъртвите (нещо, което в юдейското мислене може да прави единствено Бог) (Йоан 5:24-26). Това чудо сочи по-добре към смъртта и възкресението на самия Исус, тъй като шестте знамения се извършват в Йоан 1 до 12, а възкресяването на Лазар е последното знамение, поставящо точка на тази част от евангелието.

Тъй като Книгата на знаменията завършва в Йоан 12, седмото знамение трябва да е станало в предишна глава. Има две събития, които по всяка вероятност са седмото знамение. Първото е изгонването на търговците от храма в Йоан 2, а второто е ходенето на Исус по водата в Йоан 6 глава. При избора на една от тези възможности, трябва да обмислим същността и функцията на знаменията и в двата завета.

В Стария завет Божиите знамения придружават и удостоверяват истинността на ново дело на Бога. По време на изхода и откриването на закона за Израил Бог потвърждава думите и делата на Моисей чрез свръхестествени знамения и чудеса. Този модел се повтаря в служението на първите пророци като Илия и Елисей. Всеки нов период се придружава от знамения, които определят и също така потвърждават делото.

По времето на по-късните пророци има знамения без свръхестествени чудеса. Исая ходи бос и гол три години като знамение за осъждение (Ис. 20:3). Йезекиил лежи на лявата си страна като знамение за предстоящото наказание на Израил. Тези нечудодейни знамения са все така знамения, защото сочат към Божиите дела и се потвърждават на по-късен етап от историята.

С чудо или без чудо знаменията има по-дълбоко символично значение. Те са символи и пророчества, защото говорят за нещо, което Бог ще направи.

В Евангелието на Йоан знаменията имат същата роля. Те са символични, пророчески и са свързани с чудеса; сочат към новото дело на Бога и техният символизъм говори за по-дълбока духовна истина. Много от тези знамения, например превръщането на водата във вино, изцеленията и нахранването на множествата, представляват чудеса. Още по-важно е, че самото действие внушава на читателя по-дълбока духовна истина. В този смисъл знаменията са пророчества, които говорят за истинската същност на делото на Исус, което накрая ще бъде изпълнено на кръста. Знамението никога не е просто някакво абстрактна или произволна проява на сила – то винаги е физическо проявление на по-дълбока духовна истина. Знаменията са средствата, чрез които историята на Исус, Неговите дела, Неговата слава и мисия биват потвърдени пред хората. „Знаменията и събитията сочат към бъдещето, където символът ще се превърне в реалност, когато Божият посланик ще се докаже като истински. И Бог ще получи славата.”11 Знаменията разкриват Исус като Месията и като самото естество на Бога. Исус е Божият пратеник и в Неговото дело се прославя Отец (Йоан 1:14; 2:11). Тъй като основната им цел е откровение, докато удостоверяват личността и делото на Исус като Христос, Божия Син, знаменията не е задължително да представляват реални чудеса.

Значението на по-дълбоката символична/ пророческа реалност на знаменията може да се види в способността на Исус да нахрани 5-те хиляди. Множеството се насочва към силата на Исус, но пропуска да разбере по-дълбокото значение, че Исус е хлябът на живота и че за да придобият вечен живот, те трябва да се хранят с Неговото тяло, да пият Неговата кръв и да участват в Неговата жертва (Йоан 6:53-54). В знамението те виждат само Неговите способности и пропускат истинската цел на делото Му. Исус не е просто могъщ цар, който може да победи римляните. Петте хиляди (и по-късно юдейските първенци) виждат знаменията, но или не схващат, или отхвърлят тяхното истинско значение (Йоан 6:12, 37 и сл.). Истинското знамение говори за по-дълбоката духовна значимост на Исус като Спасител и Син.

Разбирането на същността и предназначението на знаменията помага да се обясни очевидното напрежение при използването им от Йоан в неговото евангелие. Парадоксалното е, че знаменията са главното свидетелство за Исус и въпреки това Йоан учи, че вярата в тях не е ефективна. Апостолът ни казва колко много хора виждат знаменията, но самият Исус не разчита на тях. Мнозина виждат Неговата сила, но пропускат по-дълбокия духовен смисъл.

И когато беше в Йерусалим по времето на празника Пасха, мнозина повярваха в Неговото име, като виждаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички човеци и защото нямаше нужда някой да Му свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има у човека (Йоан 2:23-25).

Да видиш външните дела на Христос и да не разбереш тяхното истинско значение значи да пропуснеш да видиш вечния живот. Това е решаващо не само за свидетелството на знамението, но и задължително за човека, за да разбере духовния смисъл на знамението.

Всъщност можем да отидем още по-далеч, ако човек схване смисъла на знамението не е задължително да види неговия свръхестествен елемент. В Йоан 20:29 Исус казва, че Тома е видял възкръсналия Христос и е повярвал, но допълва, че са блажени онези, които без да видят са повярвали. В този контекст да повярваш значи истински да разбереш делото на Исус. В края на евангелието важността на въздействащото свидетелство за действителните събития избледнява, защото се проявяват по-дълбоките духовни истини. Не е задължително да видиш Неговите чудеса. Знаменията сочат към една вяра, но вярата без никакви знамения, чистото доверие в думите на Исус, е още по-голяма. Разбирането на същността на знамението, неговото истинско христологично и богословско значение, е истинският му смисъл.

При определяне на шестото знамение не е задължително то да е чудо, но трябва да внушава по-дълбока духовна, пророческа истина. Ходенето на Исус по водата е несъмнено свръхестествено дело, но Йоан никъде не го нарича знамение. То не е публично извършено и въпреки, че има предположения за връзката му с изхода и прекосяването на Червеното море, неговият символизъм не е ясен. За разлика от него, очистването на храма е публично, но след него юдеите искат знамение! Богословският смисъл на действията на Исус е ясен: Чрез Неговата смърт и възкресение Божият храм ще бъде съборен, очистен и заменен от Исус, Който е истинският храм на Бога, мястото, където (Този, чрез когото) Бог се среща с хората. (По-късните пророци говорят, че знамение може да е символично действие, което не се потвърждава веднага от Божията сила, а се изпълнява по-късно.) Знамението се потвърждава чрез смъртта и възкресението на Исус. Исус, Божият Агнец, умира за греховете на другите и е възкресен от смъртта. Прощението на греховете е само в Него и Той е центърът на поклонението като посредник на Новия Завет. Постъпката на Исус разказана в Йоан 2 глава изпълнява функцията на знамение и затова трябва да се смята за едно от седемте знамения.

Така възкресяването на Лазар се превръща в най-важното знамение. Всяко от седемте знамения сочи към властта, самоличността и мисията на Исус. Всяко рисува част от цялото; заедно те представят пълния портрет на това кой е Исус и същността на Неговата мисия. Всички знамения намират своето окончателно изпълнение в смъртта и възкресението на Исус.

Книгата на знаменията завършва с глава 12. Йоан пише: Но независимо, че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не повярваха в Него (Йоан 12:37). Публичното и окончателно отхвърляне от юдеите слага край на тази част. Макар да е отхвърлен от Израил, знаменията са приети от общността на вярата (Йоан 20:30-31) и във втората част от Йоан, Книгата на славата, Исус се насочва към наставления на Своите ученици.

Отклонение: В публичното Си служение сред юдеите чрез седем могъщи знамения Исус се открива като Божия Син, Месията. С нарастване на откровението се засилва и юдейската съпротива. В глава 5 Исус заявява, че върши делата на Отец и юдеите Го обвиняват в богохулство. В глава 6 населението като цяло Го отхвърля, когато Той отказва да влезе в ролята на месианския цар, готов да премахне римското потисничество. Съпротивата нараства по време на цялото публично служение на Исус. В края на Книгата на знаменията (глава 12) Йоан пише, че юдейските водачи се събират, за да Го отхвърлят официално и да Го осъдят за богохулство, защото Той прави Себе Си Божий Син. Йоан описва техния истински мотив – те се боят да не изгубят силното си влияние над народа.

Отхвърлянето на юдейските водачи не е изненадващо, а е изпълнение на пророчествата от Исая 6 глава. В глава 12 Йоан цитира Исая 6, където е предсказано отхвърлянето. То съвпада и с написаното от Йоан в пролога При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха (Йоан 1:11).

2.1.2. Личното служение на Исус сред учениците

Втората част от евангелието, глави 13 до 21, представя как Исус подготвя Своите ученици за смъртта Си на кръста. Както за Книгата на знаменията, така и тук може да се предложат редица заглавия, които да отразят основната тема на ап. Йоан в тази част на евангелието му. Сред тях са Книгата на славата (Исус говори, че ще се върне в славата, която има с Отца преди създаването на света – Йоан 17:1), Книгата на страданието12, и Книгата на последните/ предсмъртните часове на Исус (12:23, 27; 13:1; 17:1). Всяко от тях е подходящо, но ние ще използваме понятието Книгата на славата. Макар отхвърлен от множествата, Исус създава нова общност около Себе Си. Той е загрижен основно да очисти Своите ученици и да ги подготви за тяхното дело и свидетелство след Своето заминаване.

В последната Си вечер с учениците Исус ги очиства (умива краката им) и ги наставлява за тяхното задължение да се обичат. Той заповядва на общността да продължи Неговата мисия, след като се възнесе. Както е изпратен, така Той ще изпрати и тях. В изпълнение на плана на Отец Той (с Отец) обещава, след като бъде прославен, да изпрати Святия Дух, за да продължат мисията, заради която е изпратен от Отец. Свидетелството на Бога пред света продължава чрез учениците.

Исус принася последна молитва, която обобщава Неговото служение (Йоан 17). Той се връща при Своя Отец и Го моли да прослави Своето име. Молитвата е разделена на три части: Христос се моли за Себе си (17:1-5), за Своите ученици (17:6-19) и за тези, които ще повярват по-късно (17:20-26). Моли се и Отец да опази всички, които Той Му е дал в името на самия Отец (17:11).

Исус отива на кръста, като принася Себе Си като Божия Агнец, предавайки се за греховете на света (18, 19). В първия ден от седмицата Исус възкръсва от смъртта и се открива на Своите ученици.

Книгата завършва с възкресението на Исус и с това, че Той е добрият пастир, който храни и се грижи за учениците, особено за Петър и Йоан. Той им дава Духа и ги изпраща да продължат мисията (Йоан 20:21-22).

2.1.3. Повторението на основните теми и в двете части на евангелието

В допълнение Йоан включва пролог 1:1-18 в евангелието и епилог в глава 21 като Книгата на знаменията и Книгата на славата са двете основни части.

И в двете „книги,” в публичното служение на Христос пред юдеите и в Неговото лично служение сред учениците, Йоан повтаря своите главни теми, но тъй като слушателите са различни (едните враждебни, а другите – възприемчиви), темите се развиват по много различни начини. Това се илюстрира от следните примери:

Публично свидетелство пред юдеите

Последни думи към учениците

Темата за светлината

Исус е свидетелство за светлината.



Учениците продължават като свидетелстват за светлината.

Омраза

Светът мрази Исус, защото Той е светлината.



Светът ще мрази учениците на Исус в тяхната роля на светлина.

Истина

Светът отхвърля истината. Той не е способен да познава реалната истина.



Учениците приемат истината и ще бъдат научени на всяка истина от Святия Дух.

Завръщането на Исус при Бога

Исус ще се върне при Отец и светът, който Го е отхвърлил, ще умре в своя грях.



Исус се завръща при Отец, за да приготви обиталище за Своите ученици. Той ще се върне отново за тях.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница