Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан



страница12/12
Дата14.01.2017
Размер2.3 Mb.
#12628
ТипУрок
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
извиквам е използван четири пъти в евангелието. Тук викът на Исус извиква към живот, но в края на евангелието, виковете на враговете на Христос, на тълпата и на главните свещеници, водят към Неговата смърт. С вика Си Той предизвиква живот, а те – смърт (Йоан 18:40; 19:6, 12, 15). Той извиква живот чрез собствения Си живот.

101 Думата за умрял се появява тук и в Йоан 19:33, където се отнася за смъртта на Исус. Употребата от ап. Йоан на тази конкретна дума свързва смъртта на Лазар и смъртта на самия Исус.

102 Тази част е преход. Глави 11 и 12 довеждат служението на Исус сред юдеите до неговия край и Исус започва да служи на Своите ученици, като ги подготвя за Своето заминаване.

103 Köstenberger, 351 отбелязва: „Подобен принцип се извлича и в Стария завет, когато пророк Йона (макар и изобщо да не е невинен) е хвърлен зад борда, за да може останалите пътници да се спасят. Екипажът моли Бог да не ги държи отговорни за „убийството на невинен човек” и принасят жертви на Господа, Който изпраща голяма риба, за да погълне Йона и той остава в нея три дни и три нощи” (Йоан 1:14-17).

104 Köstenberger, Theology, 375.

105 Виж І Коринтяни 15:36-38; Марк 4:3-9, 26-29, 31-32 и Матей 13:24-30.

106 Carson, 438.

107 „Контрастът любов/ омраза отразява семитския идиом, който говори за основополагащо предразположение, а не за омраза по някаква абсолютна скала” Carson, 439. Гътри твърди, че живот на обич и омраза са относителни понятия, които изтъкват яркия контраст при избора и последствията в личната реакция на хората спрямо Исус. Да Го следваш значи да служиш на Него, а не на себе си. Отец почита само тези, които почитат Сина” (New Bible Commentary Revised 956).

108 „Излишно е да се уточнява, че почитта изляна от Отец може също така да включва страдание и дори мъченичество (какъвто е случая с Петър [21:19]). Затова дори почитта изляна от Отец върху последователите на Исус е различна от почитта дадена на тези в света. Все пак понеже е почит дадена от Отец, тя е сигурна и твърда, а не променлива и несигурна награда в очите на хората” (Köstenberger, John 380).

109 Виж Римляни 9:18 и ІІ Солунци 2:11.

110 „Съвсем ясно е изведена поразителната антитеза между любовта на Отец и кроежите на дявола” (Guthrie, 957).

111 Контра Барет твърди, че думите на Йоан са, че Сатана е решил Юда да предаде Исус (439). Тук гръцкият оригинал е сложен и са възможни и двата варианта.

112 Ridderbos, 458.

113 Виж Битие 18:4; 19:2; 24:32-33; 43:24; І Царе 25:41 и Лука 7:44.

114 Ridderbos 464.

115 Köstenberger, John 403.

116 Morris, 1995: 553.

117 Köstenberger, Encountering 149

118 Думата за място или обиталище е употребена отново в Йоан 14:23, където Исус казва, че Отец и Синът ще направят обиталище у учениците.

119 Последователите на Исус стават последователи на Пътя (Деян. 9:2; 19:9, 23; 22:4; 24:14, 22).

120 Виж Йоан 6:48; 8:12; 10:9; 10:11; 11:25 и 15:1.

121 Morris (1995: 570) точно отбелязва: думите на това твърдение изискват гледна точка на вяра, защото са „изречени когато са в навечерието на разпъването. „Аз съм Пътят” казва Един, Който съвсем скоро ще виси безсилен на кръста. „Аз съм Истината,” когато лъжите на злите хора скоро ще се радват на зрелищен триумф. „Аз съм животът,” когато няколко часа по-късно Неговото тяло ще бъде положено в гробница.”

122 Köstenberger, John, 434.

123 В Йоан 14 ни се казва, че Исус напуска горната стая и е възможно тази следваща част може би е представена в лозята.

124 Виж Псалм 80:9-16, Исая 5:1-7; 27:2 и сл.; Йеремия 2:21; 12:10 и сл.; Йезекиил 15:1-8; 17:1-21; 19:10-14 и Осия 10:1-2.

125 В контекста на Израил Исус е истинската лоза, истинският храм, истинският хляб на живота, истинската светлина на света. Това е едно от изявленията Аз съм.

126 Carson, 513.

127 Köstenberger, Theology 451.

128 Köstenberger, Theology 452.

129 Carson, 515.

130 В другия случай то е свързано с Отец. В тези стихове фокусът е върху връзката на Исус с учениците.

131 Spacing - В гръко-римския свят приятелството е важна категория. То е безрезервна готовност да дадеш живота си за другите.

132 Йоан не казва, че те са съвършени преди Той да дойде. Всички са съгрешили, но Исус е по-голямото откровение, така че да отхвърлиш Него, е най-големият грях (Мат. 11:20-24).

133 Carson, 530.

134 Колосяни 2:15.

135 На Петдесятница Петър проповядва като използва същите категории. Той споменава греха –те са заловили Исус незаконно и са Го разпънали. Говори и за правдата. Бог оправдава Христос като Го възкресява от мъртвите (Деяния 2, 3).

136 Събитията се случват извън територията на храма. Понеже се споменава огън, можем да приемем, че всичко се случва през нощта. Съдебните процедури през нощта са незаконни. Ако се проучи, целият процес срещу Исус е незаконен. Самите хора, чието задължение е да спазват закона, го нарушават, а Исус, безгрешният, е невинен, но все пак осъден.

137 Виж Марк 14:72.

138 Fenton цитиран от Carson, 182.

139 В Синоптичните евангелия царството представлява основната тема. Но при ап. Йоан главната тема е вечния живот.

140 Кьостенбергер пише: „Римляните налагат три вида бой с камшик: (1) fustigatio, бой за дребно престъпление, като хулиганство, често придружено със сериозно предупреждение; (2) flagellatio, по-жесток бой, на който са подлагани престъпници с по-сериозни нарушения и (3) verberatio, най-ужасната форма на това наказание, редовно съпътстваща други репресивни мерки, каквото е разпъването. В този случай боят с камшик вероятно е най-леката форма, fustigatio, защото възнамерява отчасти да удовлетвори юдеите и отчасти да даде урок на Исус. След присъдата за разпъване на кръста Исус отново е бичуван, но този път с най-жестоката форма, verberatio. Това обяснява защо е твърде изнемощял, за да носи след това кръста Си” (Kostenberger, John, 532).

141 Да бъдеш повесен на дърво след смъртта е проклятие (Вт. 21:23; Гал. 3:13), затова помислете колко по-лошо е да бъдеш убит на дърво.

142 Köstenberger, John 543.

143 Виж Матей 27:37; Марк 15:26; Лука 23:38.

144 Обичайно е престъплението, за което е осъден човекът на разпятие и намерен за виновен, да бъде записано на табела или надпис, които се поставят около врата или се носи по пътя до мястото на екзекуцията (Carson, 610).

145 Barret, 552.

146 Исус прави седем изявления на кръста: (1)Отче, прости им, защото не знаят какво правят (Лука 23:34), (2) Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая (Лука 23:43), (3) Жено, ето твоя син!... Ето твоята майка (Йоан 19:26, 27), (4) Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Матей 27:46; Марк 15:34), (5) Жаден съм (Йоан 19:28), (6) Извърши се (Йоан 19:30) и (7) Отче, в Твоите ръце предавам духа Си (Лука 23:46).

147 От Синоптичните евангелия знаем, че Йосиф от Ариматея е член на Синедриона (Марк 15:43), че е богат (Мат. 27:57) и че очаква Божието царство (Марк 15:43; Лука 23:51). В евангелията както на Матей (27:57), така и на Йоан, той е наречен ученик на Исус.

148 Ridderbos, 628.

149 Има се предвид съдът на целия „космос”. – бел. на бог. ред.

150 С това не казваме, че светът не е осъден от реакцията си спрямо общото и специалното откровение пред Христос. Това, което Йоан казва е, че идването на Христос създава нов, по-висш съдебен стандарт. Тези, които откликнат на Христос, ще бъдат благословени, а тези, които Го отхвърлят – ще понесат проклятие.

151 В Синоптичните евангелия тя се среща само дванайсет пъти.

152 Köstenberger, John 68.

153 Павел (І Кор. 5:7) и Петър (І Петър 1:19) също описват Христос като Пасхалното агне.

154 Очистването и пречистването за служение е споменато в Исая 1:18 и Псалм 51:1-2. В псалма веднъж очистен Давид може отново да влезе в Божието присъствие и да Му служи.

155 Kruse 73

156 Hilasmos се среща шест пъти в LXX (Лев. 25:9; Числа 5:8; Пс. 129:4; Йез. 44:27; Амос 8:14).

157 В преводите King James Version, New King James Version, Revised Version, American Standard Version, New American Standard Bible.

158 Revised Standard Version

159 New International Version

160 New English Bible

161 Някои твърдят, че изкупителната жертва се състои от две части. Изкупителната жертва включва умилостивяване на Божия гняв чрез понасяне на наказанието за греховете, които трябва да се премахнат (изкупление). После става възможно общението с Бога, защото греховете, които са наскърбявали Бога, са премахнати чрез изкупителната жертва на Исус. Благодарение на това Божият гняв вече не тегне върху хората, които са изтичали за прибежище при Божия Агнец, понесъл греха на света (Akin, 84).

162 John 375.

163 При развиване на връзката между духването на Исус върху Неговите ученици и Петдесятница, Суейн и Кьостенбергер полезно пишат: „Йоан 20:22 е рождението на есхатологичната общност на Божиите деца, родени в присъствието на възкръсналия Господ, докато на Петдесятница е пълното даване на сила на общността, за да свидетелства за Господа до края на земята” (John 131 бележка под линия 87).

164 Julian Zugg Pauline Theology, www.courses.mints.edu

165 Carson and Moo 679

166 За бързо въведение в този проблем виж Carson and Moo, 669-670.

167 Kruse 33.

168 Akin 146.

169 Kruse 131–132.

170 Kistenmaker, 308.

171 Akin 157.

172 Ключовите новозаветни книги описват делото на антихриста в Матей 24, Марк 13, І и ІІ Йоан, ІІ Солунци 1, 2 и Откровение 12, 13.

173 „Понеже чрез вяра аз съм част на Христос и затова споделям и Неговото помазване. Аз съм помазан, за да изповядам Неговото име, да се представя пред Него като жива жертва на благодарност, да се боря с чиста съвест против греха и дявола в този живот и след това да царувам с Христос над цялото творение през цялата вечност” (отговор 32 на Хайдълбергския катехизис).

174 Не сме сигурни каква е заплахата, пред която се изправя Йоан. Както вече видяхме, това вярване прилича на прото-гностична ерес, която по-късно се развива в гностицизъм, пълното отричане на телесното човешко естество на Исус, което пък води до отричане на всичките Негови дела. Най-ранните изповеди на вярата на църквата винаги заявяват, че Исус е едновременно Бог и човек. „За правата вяра ние вярваме и изповядваме, че нашият Господ Исус Христос, Божият Син, е Бог и човек. Бог единосъщен на Отец, заченат преди световете и човек от естеството на своята майка, роден на света. Съвършен Бог и съвършен човек...” Атанасиевият символ на вярата от ІV век.

175 ІІІ Йоан следва основната структура на писмата: въведение (1-4), изложение (5-11) и заключение (13-14).

176 Един прост план за проповядване съдържа въведение и заключение и фокус върху силните и слабите страни на тримата главни герои: Гай, Диотреф и Димитрий, както и разглеждането как тяхното поведение се отразява на местната църква, на по-голямата структура на Новия завет и на мисионерството.

177 В ІІІ Йоан ап. Йоан се движи между единствено и множествено число. Той набляга на единственото число в ІІІ Йоан 1, 2, 3, 4, 9, 10, 13, 14, но също така използва множествено число, когато говори за общността и понякога дори включва Гай и себе си, когато подчертава общото между тях. Едва ли може да се извлече твърде много смисъл от това превключване между единствено и множествено число в писмото.

178 Akin 242.

179 Akin 242-243.

180 Акин заявява: „Макар да е скрито и да не се вижда от пръв поглед, тук несъмнено се има предвид изключителността на благовестието. Съществува едно Име и те прогласяват само него. Интересно е, че тук е единственото място, където се споменава Господ Исус в ІІІ Йоан (непряко при това)” (224).

181 Въпреки, че някои казват, че споменатото писмо е ІІ Йоан, това е малко вероятно, защото ІІ Йоан разглежда богословски въпроси и не повдига проблемите за гостоприемството и характера, разкрити в тази ситуация. Писмото, за което става дума в ІІІ Йоан 9 вероятно се е изгубило поради факта, че Бог не желае то да бъде включено в канона.

182 На гръцки изразът дърдори против нас лоши думи се употребява за описване на сапунени мехури, които се появяват и моментално изчезват, празни и безсмислени обиди (І Тим. 5:13; Изх. 20:16; Вт. 5:20).

183 Глаголът преведен като обича да е пръв (philoproteuon) е уникален и се среща само тук в Новия завет (Akin, 24).



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница