Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан

2.2. Двойната есхатология на ап. Йоан

В евангелието Исус изпълнява всички старозаветни типове и сенки. Йоан също така описва движение в самото евангелие, при което знаменията сочат към кръста и възкресението. Учението на Исус в първата част на евангелието е напълно осъществено и осъзнато, чак след като Той умира на кръста и е прославен във възкресението. Ние ще разгледаме и двата аспекта.

2.2.1. Знаменията на Исус изпълняват Стария завет

В Евангелието на Йоан Исус изпълнява старозаветните пророчества и показва, че в това изпълнение Той е по-велик от всички типове в Стария завет. Йоан неколкократно развива довода по-велик от: Исус е по-велик от типовете и сенките на Израил. Сравнението се прави изрично чрез съпоставяне на Исус с Яков и по-късно между Исус и Авраам:

Нима си по-велик от баща ни Яков (Йоан 4:12)?

Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха (Йоан 8:53)!

Отговорът и на двата въпроса поставени в горните стихове несъмнено е да. Исус е по-велик, защото върши по-велики дела. Делата на Яков и Авраам от миналото говорят за Него.

Това изложение „по-велик от” се използва също и за Моисей (Йоан 1:17; 5:39-40, 44-47; 6:31; 9:28-29), храма (Йоан 2:18-21) и празниците. При всеки от случаите Йоан разкрива, че Исус е по-велик от старозаветните типове. Те всички намират своето изпълнение в Него и се заместват от Него. В цялото евангелие от Йоан Старият завет бива изпълнен в Христос.

2.2.2 Изпълнението в рамките на Евангелието от Йоан

Ап. Йоан използва идеята за изпълнението в рамките на самото евангелие, защото знаменията в публичното служение на Исус сочат към кулминацията, великата окончателна реалност ще се осъществи в Неговото възкресение. Предишните знамения и обещания достигат изпълнение в прославянето на Исус. Цялото Негово учение очаква нещата, които Той ще постигне в Своята смърт и възкресение. Евангелието постоянно насочва поглед към това велико събитие. Устремената към бъдещето същност на знаменията на Исус се илюстрира в следното:

1. 
   В Йоан 2 Исус е гост на сватбеното тържество в Кана. Чрез превръщането на водата във вино Той се явява домакинът. Това е изпълнение на пророчеството, че Месията ще донесе новото вино на благовестието и ще е домакин на собственото си сватбено угощение на Агнето в последния ден.
   
2. 
   Исус обещава да очисти, разруши и построи отново храма. Разрушението и очистването се изпълняват окончателно в самата смърт и възкресение на Исус (Йоан 2:19-22).
   
3. 
   Исус обещава, че хората ще се новородят чрез Духа свише (Йоан 3:3, 5). Обещава, че Духът ще се излее, след като Той бъде прославен (Йоан 7:27-29). След Своето възкресение Исус духва върху учениците Си, обещавайки им Духа (20:22) и им дава способности за делото им в света.
   
4. 
   Исус обещава нов начин на поклонение в Духа – поклонение, което няма да се ограничава до юдейските типове и сенки (Йоан 4:24). Това се изпълнява в изливането на Духа на Петдесятница.
   
5. 
   Исус дава манна от небето. Това действие говори, че Той ще даде Своето тяло и кръв за хората при смъртта Си.
   
6. 
   Исус възкресява Лазар, едно чудо, което сочи към смъртта и възкресението на самия Исус (Йоан 11:25-26).
   

Тази ориентирана към бъдещето природа на евангелието се вижда също, когато Йоан говори за часа на Исус. След Своето първо публично знамение Исус казва, че Неговият час не е дошъл (Йоан 2:4). Йоан повтаря темата, че иде час в Йоан 4:21, 23 и 5:25, 28. В Йоан 7:20, 30 Исус е закрилян, защото часът Му още не е дошъл. В края на публичното Си служение Той заявява, че Неговият час е настъпил (Йоан 12:23, 27). Исус наставлява Своите ученици с последните Си думи, понеже часът Му е дошъл. Цялото евангелие на Йоан се движи напред към момента, когато идва часът на Исус, за да отиде при Отца чрез смъртта Си на кръста (Йоан 13:1). В този час Исус въвежда новото творение и излива Духа.

2.3. Темата „долу-горе” в пътуването на Исус

Друг литературен похват употребен от Йоан е контрастът на идването на Исус от горе (от небето) при хората, които са от земята (долу). В последствие Йоан противопоставя Исус, който е от горе (небесния) на природата на човечеството, което е долу (земна).¹³

Въпреки че Исус идва в плът в Своето публично служение Той постоянно напомня на хората, че те не могат да Го познават и разбират. Той е отгоре, докато те са отдолу. Докато разговаря с Никодим Христос му припомня, че човек трябва да се новороди или да се роди отгоре (Йоан 3:3, 5), за да може да Го разбере. Христос е отгоре и затова говори и носи свидетелство за това, което знае и е видял, за онези духовни, небесни неща, които са известни само на Онзи, Който идва от небето.

Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? И никой не се е възкачил на небето освен Този, който е слязъл от небето, т.е. Човешкият Син, Който е на небето (Йоан 3:11-13).

Исус прокарва ярък контраст между Себе Си, като идващ отгоре, и тези, които са отдолу: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят (Йоан 8:23).

Темата горе-долу ни помага да разберем функцията на пролога. В него Йоан описва Исус като този, който е отгоре, който става плът и обитава между нас (Йоан 1:1, 2-14, 18). Без пролога ние не бихме разбрали кой е Исус, откъде идва и естеството на Неговата мисия сред онези, които са долу. Прологът оформя рамката на останалото евангелие от Йоан и обяснява какво има предвид Исус, когато казва Аз съм отгоре.

Като идва отгоре в плът, Исус става истинското място на срещата между Бога и човека, притежавайки по-голяма слава от славата на скинията. Още в началото авторът Йоан показва, че Исус е и великото откровение на стълбата дадена на Яков, изпълнението на стълбата на Яков, истинското място, където Бог се среща с човека, същинската небесна врата.

В Христос небето е отворено. Понеже Той е този, който идва отгоре, от небесните места, Божиите ангели слизат над Него. Чрез Него небето и земята се свързват в едно.

По същия начин в Йоан 6 глава Исус е наречен небесният хляб. Своя небесен произход споменава и в 6:31, 32, 33, 38, 41, 42, 50, 51, 58. Той е от небето, небесната манна.

Евангелието на Йоан представя особено движение от небето към земята. Исус, който е самият Създател, идва от небето, за да изпълни мисията на Отец, която е да донесе спасение на хората. После се завръща при Отец.

Преди да отиде на кръста Исус казва на учениците, че ще се върне при Своя Отец, за да подготви място за тях (Йоан 14:1). Говори за Своята смърт на кръста като за издигане (Йоан 8:28; 12:32). Да бъдеш издигнат при Йоан има двойно значение – поставя на едно място както срама, така и смъртта, но е и пътят към Отец. „Издигането” е кулминацията на Неговата мисия. Чрез Своята смърт на кръста Исус, след като е слязъл отгоре, ще се завърне при Отца. В евангелието на Йоан Исус пътува. Идва отгоре, изпратен от Отца и се завръща при Отца.

Дори след като си тръгва, пътуването продължава. Той обещава, че отива да приготви място и по-късно ще се върне за тях, така че да могат да живеят в дома на Неговия Отец (Йоан 14:2-3; Откр. 21:1-5).

3. Връзка със Синоптичните евангелия

Какво е сравнението на евангелието на Йоан с останалите три евангелски разкази? Първо, то е написано след Синоптичните евангелия и затова авторът приема, че читателите вече знаят известни факти, които се съдържат в тях. Например, в Йоан 1:40 авторът споменава Симон, брата на Андрей, въпреки че Петър още не е представен. Йоан 3:24 отбелязва, че това е преди Йоан Кръстител да бъде хвърлен в затвора и така се предполага, че читателят вече знае, че Йоан се намира в затвора, факт, който отсъства от евангелието на Йоан. В Йоан 4:44 Йоан пише Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. Това е препратка към информация към Лука 4. Йоан също предполага, че неговите читатели вече разполагат с информацията от Синоптичните евангелия. Всяка препратка демонстрира неговото предположение. Във всеки случай Йоан вярва, че читателите му вече познават Синоптичните евангелия, от които той подбира информация, докато изгради собствената си тема.

Второ, Йоан включва информация, която я няма в Синоптичните евангелия и пропуска друга, включена в тях. Двете главни допълнения обхващат служението на Исус в Кана (Йоан 2:1 – 4:54) и прощалните наставления (Йоан 13-17). Йоан изпуска притчите, поучението за царството, за последните времена, разказа за кръщението, Господната вечеря, преображението и изкушението, конфликтите между Исус и първенците в Йерусалим.

Макар допълнителния материал да е полезен за съставяне на хармония на живота на Христос, би било грешка да използваме материала на Йоан само по такъв начин. Като допълва и пропуска моменти от съществуващите разкази апостолът съзнателно подбира материала, за да развие своя собствена тема. Следователно можем да се фокусираме на различията вместо на сходствата, защото различията ще откроят темата на Йоан за нас.

Една важна тематична разлика е ударението на Йоан върху вечния живот. Синоптичните евангелия се съсредоточават на Божието царство, докато ключовата тема на апостол Йоан е, че в Исус ние имаме вечен живот. В своето евангелие той споменава царството пет пъти, а „живот” – тридесет и шест пъти. Ударението в Синоптичните евангелия е обратното.

4. Евангелието на Йоан и останалите Йоанови книги

В своето изучаване ще проследим традиционното разбиране на църквата, че Йоан е написал четвъртото евангелие, І, ІІ и ІІІ Йоан и книгата Откровение. Това също изглежда е и последователността, в която са написани книгите.

В евангелието Йоан представя Божията мисия чрез личността и делото на Исус. То представлява разказ на очевидец на откриването на Исус в историята. Като разкрива личността и делото на Исус евангелието се превръща в основополагащ документ за следващите трудове на Йоан.

Следват трите послания. Те приемат за даденост и надграждат върху повествованието на евангелието. В първото и второто послание голямата тема на Йоан е църквата да поддържа своята изповед и свидетелство пред лицето на грешките и ересите. И в двете писма централната загриженост е Божият народ да държи вярно свидетелството, което е получил: че Божият Син е дошъл в плът (І Йоан 1:1-4; 4:2). Същата жизненоважна тема е развита в Йоан 1:14. Истината, че Исус е дошъл в плът има приложение във всеки аспект на Йоановото богословие, в това число личността и делото на Исус. Отричането, че Исус е дошъл в плът, срива цялото богословие на ап. Йоан. Вярата в тази истина кара човек да крачи в светлината, защото Исус е светлината. Ние трябва да ходим, както ходи Исус, да работим, както Той работи и да обичаме, както Исус обича. Така показваме, че сме Божии деца.

В първите две съборни послания на Йоан главните теми от евангелието, особено тези в прощалните наставления, се повтарят. ІІІ Йоан е уникално заради своя фокус върху характера на трима души в църквата.

Йоановият сборник завършва с книгата Откровение, която е едновременно откровение и пророчество. Тя е последното голямо пророчество дадено на ранната църква, за да я насърчи към вярност в нейната мисия и функция в света, докато очаква завръщането на Исус.

Материалът в книгите на Йоан е представен по коренно различни начини. Някои твърдят, че заради многообразните стилове, той не би могъл да е авторът и на трите. В отговор ние отбелязваме, че същността на текстовете е различна – от евангелие през послания до пророческо откровение, затова не можем да очакваме всяка книга да бъде изложена по един и същи начин. Докато пише евангелието Йоан подбира материала необходим, за да изпълни намерението си. В посланията апостолът се съсредоточава на главните теми от евангелието, а в Откровение Господ избира Йоан да предаде Неговото послание на църквата. Това са три различни жанра, три различни наблега: евангелие, писма и пророчество и затова не е чудно, че техните стилове се различават.

Приложение 1: План на евангелието на ап. Йоан

Книга на знаменията (1-12 гл.)

І. Пролог (1:1-18)

ІІ. Книгата на знаменията

А.Въвеждане на свидетелството и прехода от Йоан Кръстител към Исус (1:19 и сл.)

Б.Знаменията започват (гл. 2-12)

1.Новата Кана (2:1 – 4:54)

а.Новото пиршество на Месията: вода във вино (1-во знамение)

б.Новият храм: очистването и изпълнението (2-ро знамение)

в.Новото рождение (3 гл.)

г.Новото поклонение на всички хора (4 гл.)

д.Изцеляването на сина на благородника: край на частта в Галилея (второто знамение в Галилея)

2.Знаменията и началото на съпротивата (гл. 5 и 6)

а.Изцеляването на куция (4-то знамение): Исус върши делата на Своя Отец

б.Исус, живият хляб, нахранването на множествата (5-то знамение)

в.Исус изпраща жива вода; Исус е светлината на света: изпълнява празниците в храма (7 и 8 гл.)

г.Исус изцелява слепородения човек (6-то знамение)

д.Свидетелството на Йоан е истинско, въпреки че не извършва знамения (10:42-44)

е.Аз съм възкресението и животът (кулминационното 7-мо знамение) (11 гл.)

ж.Заключение: Езичниците ще имат благовестието и юдеите отхвърлят Христос според пророчеството (12 гл.)

ІІІ. Книгата на славата

Фокусът се премества към завръщането на Исус в славата, която е имал с Отец преди създаването на света. Затова тази част често е наричана Книгата на славата. Пътят към славата на Христос минава през издигането Му на кръста.

А.Последните думи на Исус (13-16 гл.)

1.Исус подготвя учениците: Той ги очиства като умива техните нозе и изключва Юда Искариотски

2.Исус наставлява учениците да изградят нова общност

а.Исус ги подготвя за Своето заминаване (13:32 и сл.)

б.Той им заповядва да се обичат един друг

в.Той им казва да не се безпокоят, защото отива при Отец и ще се върне (14:1 и сл.)

г.Той им обещава да изпрати Духа (14, 15 и 16 гл.)

д. Исус им заповядва да пребъдват в Него както клоните, защото е лозата (15 гл.)

е. Исус ги предупреждава за омразата в света и им обещава помощта на Духа (16 гл.)

Б.Исус се моли за Своите ученици (17 гл.)

В.Залавянето, процесът и смъртта на Исус (18 и 19 гл.)

Г.Възкресението на Исус: Кулминацията на всички Божии обещания

1.Възкресението на Исус

2.Откриване на Тома

3.Предназначението на евангелието (20 гл.)

Д.Епилог: Добрият пастир Исус е със Своите ученици Петър и Йоан (21 гл.)

Въпроси към урок 1:

1. 
   Като използвате Йоан 1:14, 18 обяснете в какъв смисъл евангелието на Йоан е духовно.
   
2. 
   Обяснете използвайки І Йоан 1:1-2 в какъв смисъл евангелието на Йоан е разказ на очевидец.
   
3. 
   Какво е външното доказателство за авторството на Йоан?
   
4. 
   Йоан не предава пълна хронология на живота на Исус. Апостолът подбира своя материал с цел. Обяснете това твърдение като използвате Йоан 21:25 и Йоан 20:30-31.
   
5. 
   Каква е функцията на знаменията в евангелието на Йоан?
   
6. 
   Кога и на кого са дадени знаменията?
   
7. 
   Обяснете какво имаме предвид, когато казваме, че знаменията не са просто свръхестествени дела, а символични, пророчески и свръхестествени, чудодейни.
   
8. 
   Какво имаме предвид под двойна есхатология на знаменията?
   
9. 
   Обяснете темата горе-долу при Йоан.
   
10. 
    Йоан е написано след Синоптичните евангелия. Вярно или невярно? Избройте важните тематични ударения в Йоан, които не се срещат в Синоптичните евангелия.
    

Чрез историята и литературата ап. Йоан развива жизненоважни богословски теми. В тази глава ще разгледаме три главни и две второстепенни теми. Първо, ще започнем своето изучаване с юдейската богословска и старозаветна обстановка, в която пише Йоан. Исус е юдеин. Той идва при юдеите и следователно влиза във взаимодействие с юдейския светоглед.

Второ, Исус навлиза в творението със специална мисия известна най-общо като мисията на Бога. В нея Отец изпраща Сина, за да донесе живот на Неговия народ. При изпълнение на мисията Си Исус открива Отец. Мисията на Отец е мисия и на Сина. Синът върши делата на Отец.¹⁴ Когато се възнася при Отец, Синът изпраща учениците в света, за да продължат мисията Му. Изпраща и Духа да подготви църквата, за да продължи Неговото дело. Божията мисия в Христос и продължилото дело на учениците в света след възкресението на Исус е една от главните теми.

Трето, мисията на Бога разкрива Троицата: личността на Отец, Сина и Святия Дух. Първостепенната цел на Йоан е да разкрие мисията и в обяснение на мисията на Сина се проявяват отличителните роли на Отец, Сина и Духа в света. Макар главната цел на евангелието на Йоан да не е разкриване на Троицата, все пак понеже Бог се открива чрез Своите дела, се открива и Троицата.

Накрая ще се спрем и на значението на евангелието на Йоан за формулиране на ключови аспекти на църковната доктрина, в това число на Завета на благодатта и доктрината за Троицата.

1. Юдейска/ старозаветна обстановка

Евангелието на Йоан е написано в юдейска и старозаветна обстановка – важно съображение за постигане на правилното разбиране на автора. Ако четем евангелието през призмата на друга перспектива или светоглед, няма да го разтълкуваме правилно. Проблемът при четене на евангелието без съобразяването с обстановката може да се илюстрира по следния начин. На запад евангелието на Йоан много често се чете под влияние на позицията на атеизма. Изправени пред твърденията на атеизма, много библейски учени заявяват, че целта на написване на евангелието е да докаже, че Исус е Бог или че Бог съществува и тълкуват текста в съответствие със своето предположение. В този ред на мисли те твърдят, че чудесата доказват, че Исус е Бог, защото единствено Бог може да нахрани 5 000 души и да възкресява мъртвите.

Както видяхме в урок 1, юдеите четат и тълкуват същите събития по много различен начин. Те вече вярват в Бога създател и спасител. Когато се чете евангелието на Йоан, в него съществуването на вечния създател Бог се приема за даденост. Реалните въпроси на юдеите са: Кой е Исус и каква е връзката Му със Създателя, Който дава живот и Който съди? Дали Той е обещаният Месия? Как е възможно този човек да твърди, че е Бог и че трябва да Му се покланяме като на Бог в контекста на юдейския монотеизъм („Господ нашият Бог е един Бог”)? От тази гледна точка евангелието на Йоан отговаря на различни въпроси. Този прост пример показва, че обстановката, която предполагаме, когато четем даден пасаж, ще се отрази съществено на начина, по който четем и разбираме посланието на апостол Йоан.

В допълнение към монотеистичното вярване юдеите са убедени, че светът е място на конфликт между Бог и Сатана. Този сблъсък накрая ще получи разрешение с появата на Месията, който ще доведе всички Божии обещания до своя велик окончателен кулминационен край. В своите книги Йоан развива всяка от тези теми.

1.1. Юдейски монотеизъм

Юдеите вярват в един духовен, невидим, самосъществуващ създател Бог (Йоан 1:1-4). Светът е създаден от Него и се намира под Неговия контрол. Понеже е Бог, единствено Той има правото да съди света и да дава живот на Своя народ.

Голямото твърдение в Йоан е, че в Исус вечният Бог става в плът. Той навлиза във времето и пространството, може да бъде видян, докоснат, чут. Йоан представя Исус като славата на вечния Бог, която в момента се намира в плът чрез делата на Неговия Син. В Сина ние можем да видим Отец (Йоан 14:7-10).

Йоан много внимава да не представи Исус като друг Бог. Затова обяснява мисията в света чрез връзката Отец-Син и взаимоотношението на посредничество, при което Синът се вижда равнопоставен на Отец и доброволно подчинен на Него във функцията Си. Ще продължим това обсъждане под заглавието за откровението на Троицата.

1.2. Конфликтът със Сатана

Юдеите възприемат света като място на сблъсък между Сатана и Бога. В своя евангелски разказ Йоан ни показва Исус като дошъл в плът, за да живее, да умре и да постигне победа над Сатана.¹⁵

Сатана е князът на този свят, източникът на греха и злото. Йоан го нарича Сатана (Йоан 13:27), дявола (Йоан 8:44; 13:26, 70; І Йоан 3:8, 10), княза на този свят (Йоан 12:31; 14:30; 16:11) и големия змей (Откр. 12). Сатана управлява света и го държи в грях и тъмнина (3:9, 12; 8:34-47), винаги със стремеж да пречи и да унищожава Божия народ.

Евангелието на Йоан изобразява Сатана като корен на всеки грях, омраза, убийство и лъжа (Йоан 8:31-47; І Йоан 3:8-15). Основният пример за злото дело на Сатана се вижда в Юда, в когото Сатана влиза и използвайки неговата алчност го подмамва до апогея на греха – предаването на Исус на тези, които планират Неговата смърт.

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол. А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде (Йоан 6:70-71).

И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро (Йоан 13:27).

Другите евангелия от време на време се насочват към демоничната активност, но Йоан се спира на самия Сатана. Той съзнава, че Сатана стои зад всички злини.

Като навлиза в света, Исус влиза в пряк конфликт със Сатана. Той идва, за да преобърне делата на Сатана, задача, която постига. Сатана е осъден на кръста. В центъра на евангелието на Йоан е битката на кръста. За разлика от Синоптичните евангелия Йоан не разказва за изкушенията, пропуска учението за връзването на силния. Главният фокус на Йоан е победата на Исус на кръста. Там, на кръста, Исус казва Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън (12:31). Той казва на Своите ученици: Управителят на този свят идва. Той няма власт над Мен (14:30 - СП).

Въпреки че Христос печели битката и се възнася обратно на небето, църквата продължава да воюва против Сатана и духовните сили в света. Победата на Христос и непрекъсната битка на църквата е главната тема на Йоан и в книгата на Откровение. Обобщението може да се види в Откровение 12:1-17.

Контраст и конфликт: Конфликтът между Сатана, света и Исус е развит в поредица от контрасти или противоположности. Те включват светлина и тъмнина, истина и лъжа, живот и смърт, плът и дух, горе и долу, любов и омраза и неверие и вяра. Те не са просто противоположности, а илюстрират двете страни на конфликта между Исус и Сатана. Йоан използва прости, но абсолютни контрасти като литературен похват, за да изтъкне тази истина.

тема	слизам/ издигам се	свидетел-ство	победа	възкресе-ние	новорож-дение	избор	Бог
горе	от горе	истина	светлина	живот	Дух	вяра	любов
долу	от долу	лъжа	тъмнина	смърт	плът	неверие	омраза