Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан

Йоан започва с пример – самарянката. Той изтъква нейното място на свидетел, който привлича цял един град. След това Исус обяснява принципите на жътвата на благовестието.

В Своя разговор Исус се връща към темата за водата (Йоан 2:5 и сл.; 3:5; 4:6 и сл.; 7:38-39). Кладенецът на Яков дава на хората естествена вода, а Исус дава жива вода така, че хората повече да не ожадняват. Той използва символа на водата из цялото евангелие.

Исус също така свързва спасението с истинското поклонение. Истинското поклонение е възможно само за тези, които са новородени.

Макар, че Исус е Бог, Той е и напълно човек. Затова Той е едновременно уморен и жаден, когато заедно с учениците пристига по обяд на кладенеца. Той понася несгоди, за да може да спаси хора.

По време на Римската империя Самария е свързана с Юдея, но двете групи живеят разделено заради своето минало. Цар Амрий нарича столицата на северното царство Израил „Самария” (ІІІ Царе 16:24). През 722-721 г. пр. Хр. асирийците завладяват Самария, изселват израилтяните и заселват в земята чужденци. Юдейската вяра е подкопана още повече, когато юдеите сключват смесени бракове с чужденци (ІV Царе 17-18 гл.). Самаряните са потомството на смесените бракове. Те приемат само Петокнижието (главно Авраам, Исаак и Яков), което обяснява важността на кладенеца на Яков и въпроса на жената Нима си по-велик от баща ни Яков? (Йоан 4:12) (Бит. 33:18, 19; 48:21, 22; Исус Навин 24:32). Те издигат своя собствен храм на планината Гаризим през 400 г. пр. Хр. В очите на юдеите самаряните са еретици и втора класа хора.

Юдеите се стремят да не се оказват в контакт със самаряните. Равинските закони казват, че понеже те може да са нечисти, трябва да бъдат избягвани. Чрез Своите действия Исус прекрачва социалните бариери издигнати от хората. За да я спечели, Той разговаря не просто с жена, а с презряна самарянка.

Исус й обещава жива вода. Потребността от вода, за да се поддържа живота, сочи към по-дълбока, вътрешна, духовна истина, която протича през Стария и Новия завет. В книгите на Йоан идеята за жива вода като символ на Духа е разработена по-подробно в 7:38-39 (Йоан 3:5; 4:10-15; 19:34).

Понеже разбира Исус в буквален смисъл, жената пита как ще й даде такава вода, след като няма нищо с което да извади вода. Никодим допуска същата грешка, което е доказателство, че естественият човек разбира неправилно благовестието.

Жената сравнява Яков с Христос, когато пита дали Исус е по-велик от Яков (Йоан 4:13-14). Исус потвърждава, че е по-велик от Яков. Всички, които пият от кладенеца на Яков ожадняват отново, но онези, които пият от живата вода на Исус никога няма да ожаднеят. Яков, великата фигура от Петокнижието, е изместен от Месията. Естествената вода утолява жаждата временно, а живата вода, благословението на Духа, е единственото благословение, което остава завинаги. Вечният живот е най-голямата нужда на човека и веднъж след като го има, той престава да търси друго, което да засища душата му. Живата вода извира направо от Христос, защото единствено Той е посредникът на Божиите дарове. Няма друг. Той ще даде вода и тя ще се превърне в извор, който напълно ще удовлетворява хората така, както естествената вода не може. Това е изпълнение на Божиите думи, че денят на спасението е настъпил. В този ден Божият народ с веселие ще почерпи вода от изворите на спасението (Ис. 12:3). Бог ще я излива изобилно (Ис. 44:3) и те няма да ожаднеят (Ис. 49:10).

Исус се насочва към греха на жената и се справя с него по учудващо внимателен начин. Той знае, че жената е в плен на неморалния живот и изобличава греховния й живот. Тя обаче все още не разбира Неговото предложение, собственото си неразбиране и грях.

Исус й обяснява същността на истинското поклонение. Понеже самаряните следват Петокнижието, първите пет книги, центърът на тяхното поклонение е планината Гаризим. Това се дължи на факта, че Йерусалим не се споменава в Петокнижието. Исус обяснява истинската същност на поклонението, след като Той вече е дошъл. (1) Той заявява, че всяко съществуващо поклонение ще се прекрати (Йоан 4:21), (2) Настоява, че до този момент юдеите са се покланяли истински (Йоан 4:21) и (3) че оттук нататък онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:23-24). С идването на Исус се изпълнява старите типове, затова поклонението вече не се свързва с определено географско място. Старите начини отминават, настъпват новите начини за поклонение.

Бог е Дух, а не неопределен дух. Това е едно от трите позовавания на Божието естество в евангелието на Йоан. Той е Дух, светлина и любов (І Йоан 1:5; 4:8). Понеже Бог е Дух, Той е невидим, дарява живот и е невъзможно за хората да Го познаят, освен ако Той не им се открие сам (Йоан 1:14, 18).

Човек трябва да се новороди от Духа (Йоан 3:5) преди да е в състояние да се покланя на Бога в Духа. Духът е дар даден чрез застъпническото дело на Христос. Понеже Бог е Дух, на Него може да се покланяме само в Духа и истина.

Исус заявява на жената на кладенеца, че Той е Месията. Тя е единствената, пред когото Той толкова конкретно и пълно се разкрива преди смъртта Си на кръста.

Исус представя някои от най-големите истини на тази жена, която е от най-долните социални слоеве и има съмнително нравствено минало. Тя е прелюбодейка и самарянка. До известна степен й обяснява Божието естество, същността на истинското поклонение и само в този случай Той се открива, че е Месията. Бог показва Своето сърце в откровението Си пред слабите и съсипаните, когато избира от целия свят хора, за да Му се покланят.

Свидетелство: Както при първите ученици (Йоан 1:36 и сл.), тази жена е толкова развълнувана, че незабавно изоставя работата си и свидетелства на своя народ. Йоан подчертава нейното свидетелство за Исус по същия начин, както набляга свидетелството на учениците в глава 1. Тя привлича хора при Него и така показва новите си приоритети. Нейната първа работа е да говори за Исус.

Принципите на жътвата на благовестието: След като учениците Му се завръщат, Исус обяснява Своите дела (4:34 и сл.). Те са Неговата храна. Понеже Исус върши Божията воля, Той получава огромно благословение и удовлетворение. Когато ние вършим Божието дело, ние също имаме такова благословение и удовлетворение. Исус предупреждава Своите ученици, че нивите вече са узрели за жътва. Той е посял истината у жената и вече жъне. Жътвата започва. Исус използва тази картина за жътва и прибиране на реколта, за да опише достигането на изгубените. Тази картина се намира в Стария завет (Пс. 126:5-6; Ис. 9:3). Чрез Исус започва великата есхатологична жътва в края на историята. В Амос 9:13 Бог обещава, че когато настъпи бъдещата жътва, тя ще се случва толкова бързо и изобилно, че жътварят ще настигне сеяча: Ето, идват дни, казва Господ, когато орачът ще стигне жътваря и линотъпкачът – сеяча. Когато Месията дойде, малката жътва на Стария завет ще бъде заменена от по-голямата жътва на новия век.

Свидетелството на Исус по това време дава плод в цялото самарийско градче. Чрез служенето на жената и на нейното градче служението на Исус се разкрива не само пред юдеите, но включва и самаряните. Това е ранен показател, че служението на Исус ще достигне целия свят. Освен това се оформя модела, който наблюдаваме в Деяния на апостолите. В Йоан Исус идва при (1) юдеите, после (2) при самаряните и (3) после при всички гърци (12:20-32). В Деяния моделът е същият: благовестието се проповядва първо в (1) Йерусалим, после е отнесено до (2) Юдея и Самария (Деяния 8:4-25) и след това (3) до краищата на света (Деяния 12 – 28 гл.)⁷².

Разделът за Кана завършва (Йоан 4:43-54) с изцеляването на сина на царския чиновник. В този разказ царският чиновник чува, че Исус върши чудеса и е убеден, че Исус трябва да отиде в дома му. Той има известна вяра, но неговата вяра зависи от външни обстоятелства, а не единствено на думите на Исус. Господ Исус обещава, че ще излекува сина. Бащата приема думите на Исус и се връща у дома, за да намери сина си изцелен. Въпреки че царският чиновник започва зле, вярата му по-късно се утвърждава. Неговата вяра в думите на Исус е напълно зряла, когато открива, че изцелението е станало точно, когато Исус му е казал, че синът му ще живее.

Въпроси към урок 4:

1. 
   Обяснете възможното значение на хронологията в края на Йоан 1 и 2 глави.
   
2. 
   Колко знамения описва ап. Йоан?
   
3. 
   Опишете значимостта на първото знамение.
   
4. 
   Какво знамение предлага Исус на фарисеите? Дайте три начина, по които Исус го изпълнява.
   
5. 
   Като виден юдеин има ли право Никодим да влезе в Божието царство? Кой има право?
   
6. 
   Какво символизира водата в Стария завет?
   
7. 
   Обяснете, като използвате образа на светлината и тъмнината, защо хората не искат до дойдат при Исус.
   
8. 
   Направете контраст между Никодим и жената на кладенеца.
   
9. 
   Какво казва Исус на самарянката за истинското поклонение?
   
10. 
    Обяснете принципите на жътвата на Месията от Амос.
    

С разширяването на публичното Му служение, Исус е възприеман по-ясно като Христос, Божия Син. Това предизвиква все по-силната съпротива на юдеите.⁷³ Когато светлината осветява по-ярко, тъмнината се противопоставя по-открито. Противопоставянето започва в глава 5 и продължава до 12. Тази част завършва с най-голямото знамение на Исус, възкресяването на Лазар и официалното решение на юдеите да убият Христос.

1. Исус изцелява в съботата – четвъртото знамение

В Йоан 5:18 се припомня престоя на Исус в Йерусалим. Той изцелява куция човек в съботата като само му казва Стани, вдигни постелката си и ходи (Йоан 5:8). Докато говори, Христос показва, че Неговата сила е в словото Му (Йоан 5:25, 28-29). Едновременно изцелява, заповядва и наставлява човека. Фарисеите обвиняват Христос, че е изцелил в събота, а Той се защитава с думите: Отец Ми работи досега – и Аз работя (Йоан 5:17). Този отговор променя темата на спора и фарисеите Го обвиняват в богохулство. Юдеите правилно разбират Неговото твърдение, че Бог е Неговият Отец и че Той върши същите дела като Отец, следователно заявява, че е равен на Бога. Неговите знамения разкриват, че Исус е обещаният Христос, Божият Син. Това е главното заявление в Книгата на знаменията. Тези заявления също се основават и на юдейското противопоставяне, причината за разпъването на Исус. Същността на връзката между Исус и Отец е разгледана подробно в урок 2.

2. Свидетелството на Исус

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно (Йоан 5:31).

Исус призовава трима свидетели, за да подкрепи твърдението Си за равнопоставеност с Бога. Според закона даден в Стария завет, спорните факти се установяват чрез свидетелството на двама или трима свидетели (Вт. 18). Исус се позовава на (1) свидетелството на Йоан Кръстител, (2) свидетелството на делата, които Отец Му дава да извърши в Негово име и (3) свидетелството на Стария завет.

Но понеже е въплътеният Бог, Исус казва, че не Му е нужно свидетелството на хора – само Неговото свидетелство е достатъчно, че е Божият Син (Йоан 5:34).

(а) Свидетелството на Йоан Кръстител

Йоан Кръстител свидетелства пред фарисеите за Исус в Йоан 1:19-24. Евангелистът също записва и по-късното му публично свидетелство, че Исус е Божия Агнец (Йоан 1:29-34). Самият Исус не се нуждае от свидетелството на Йоан Кръстител, защото е и знае, че е Синът. Свидетелството трябва да послужи на другите. Исус нарича Йоан Кръстител светилникът, който гореше и светеше (Йоан 5:35), на който Израил се радва за известно време.

(б) По-голямото свидетелство на Отец (чрез дела и думи)

Далеч по-голямо от свидетелството на Йоан Кръстител е това на Отец. Това свидетелство е направено чрез знаменията, които е дал на Исус да извърши. Те разкриват, че Отец Ме е пратил. Знаменията и делата се припокриват, защото се отнасят до едни и същи събития (6:30; 9:3, 4, 16). Йоан ги нарича знамения; Исус ги нарича дела. Знаменията, обаче имат по-тясно значение от делата, защото съдържат символизъм. Делата на Христос включват и Неговите думи (14:10-12; 15:22-24). Неговите дела са Божиите дела, дарове дадени Му от Отец (Йоан 5:20) и отнасящи се за цялото Негово служение, което е в съвършено съгласие с Божията воля.

(в) Свидетелството на Писанието (Йоан 5:39-40).

Юдеите изследват Стария завет и вярват, че Писанието и законът съдържат живот в себе си. В действителност фокусът на Писанието е да дава свидетелство за Исус . Единствено с идването при Исус, човек получава живот. Ужасна ирония е, че когато Исус е тук на земята, юдеите отказват да отидат при Него, за да имат живот.

(г) Свидетелствата са достатъчни.

Исус изтъква, че истинската причина юдеите да Го отхвърлят е, че се стремят към слава от човеци, а не от Бога. Така те разкриват, че нямат любов към Бога. Напротив, приемат похвали един от друг и се прославят взаимно. Понеже търсят похвалите на хората, те лесно се заблуждават. Обратното, Исус върши волята на Своя Отец без да търси Своята слава – търси одобрението и славата само на Бога. Не се интересува от славата давана и одобрявана от хората.

Понеже Исус идва в името на Своя Отец и върши Неговата воля, отхвърляйки Него, юдеите отхвърлят и Неговия Отец. Въпреки че се придържат към Писанието, законът на Моисей ще ги осъди. Исус завършва като заявява, че те на практика не вярват в Моисей, как тогава ще повярват на по-голямото свидетелство на Христос?

3. Исус е хлябът на живота – петото знамение

Йоан пише, че това чудо се случва малко преди времето на Пасхата (Йоан 6:4) и така уточнява, че Исус е Божият Агнец, Който дава Своето тяло и кръв за живота на света.

Исус разкрива, че Той е хлябът на живота. (Нахранването на петте хиляди намира място във всичките четири евангелия.)⁷⁴ По време на изхода Моисей храни Израил с манна в пустинята; Елисей също нахранва множество (ІV Царе 4:42-44).⁷⁵ Тук Исус е показан като по-велик от старозаветната манна – Той е хлябът на живота.⁷⁶

Множествата виждат чудото и се питат дали Той е великият пророк, за когото говори Моисей (Вт. 18:15). Те виждат само земната власт и не разбират правилно истинската същност и целта на знамението (Йоан 2:23-25). Народът мисли, че след като Той притежава способността да ги нахрани, ще може и да ги освободи от римското управление, затова планират насила да Го направят цар. Исус, като знае какво има в сърцата на хората и че множествата не схващат истинската същност на знамението, се оттегля сам на един хълм.⁷⁷

Вече в синагогата Исус нарежда на множествата да не работят само за храна, която не е трайна, защото Той е истинският хляб, който ще трае вечно. Тялото на Исус, дадено за грешните, е чрез вяра, храна за вечен живот. Той е хлябът от небето. (Йоан споменава идването от небето седем пъти. Исус е от небето; Той е небесна духовна храна. Онези, които разполагат с небесна храна, никога няма да огладнеят и никога няма да ожаднеят.)

И манната, и хлябът в храма говорят за по-великият Хляб от небето, за Христос. Исус разбира старозаветната типология. Бог осигурява хляба при изхода, а Исус е истинският хляб, който насища духовно: Аз съм хлябът на живота (виж отново Йоан 6:48). Юдеите, които ядат манна в пустинята, умират, но тези, които ядат от небесния хляб не умират, а ще живеят вечно. Исус трябва да бъде изяден, с Него да се храним и тези, които се хранят от Него чрез вяра, ще имат вечен живот. Тези, които имат Исус, имат вътрешното духовно вещество, чийто символ е хлябът, те не се нуждаят от друго. Единствено Исус насища. В Христос вярващите приемат всеки ден хляб и прехрана. Старозаветната манна се разваля, а хората умират. В Христос се проявява истинският хляб, храната, която осигурява вечен живот.

По време на Своя разговор с юдеите Исус споменава и темата за ожадняването (Йоан 6:35). Както прави преди, Той развива Исая 55:1 и сл. и Исая 49:10 (по-късно цитирани в Откр. 7:16). В обсъждането извежда отново метафорите за храната и водата.

3.1. Аз съм (хлябът на живота)

Това е първото Аз съм на Исус, което е повторено в Йоан 6:48, 51. В евангелието има седем заявления Аз съм. Те са кратки обобщения, които резюмират централната идея на изложението. Освен това използването на Аз съм разкрива Исус като Бог. В Йоан 6 глава Той обобщава Своето послание с думите Аз съм хлябът на живота. Чрез това твърдение обявява Своята божественост. В Своето тяло Той има живот.

В Стария завет Аз съм е израз едновременно на откровение и на заповед към Моисей и Израил (Изх. 3:6; 3:14; 20:2)⁷⁸⁷⁹ Карсън свързва това заявление Аз съм с Исая 55:1-3.⁸⁰ Христос се открива като извор на благословение във вечния есхатологичен завет. В Йоан 8:12 по време на празника на светлините Исус казва: Аз съм светлината на света. В средата на изложението за добрия пастир Той заявява Аз съм вратата (Йоан 10:7, 9) и после Аз съм добрият пастир (Йоан 10:11, 14). Преди да възкреси Лазар, Той открива Аз съм възкресението и живота (Йоан 11:25). Докато поучава Своите ученици, обявява Аз съм пътят и истината, и животът (Йоан 14:6). За да напомни на учениците да се държат за Него, Той им казва Аз съм истинската лоза (Йоан 15:1, 5). Синоптичните евангелия предлагат други твърдения Аз съм и предават същия смисъл в притчите казани от Исус.

В други седем случая Исус използва само израза Аз съм. Не е ясно дали Той просто отъждествява Себе Си или съзнателно се отъждествява с Бога. Кьостенбергер⁸¹ предполага, че Йоан 8:56-59 и 18:4-6 представляват буквално безспорни твърдения за божественост:

Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва. (56)... (58) Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм. (59) Тогава взеха да хвърлят камъни по Него (Йоан 8:56-59).

Юдеите разбират Неговите твърдения като заявления за божественост и затова вземат камъни, за да Го убият за богохулство.

Кьостенбергер уточнява, че е много вероятно Йоан 6:20; 8:24, 28 и 13:19 да са твърдения за божественост, а пасажите за Йоан 4:26 и 8:18 това е възможно.⁸²

Плътта на Исус е хлябът, който скоро ще бъде принесен. Моисей дава хляб на Израил. Исус дава Своето тяло за живота на света (виж страдащия слуга в Исая 52:13 – 53:12). Жертвата е Неговата плът (Йоан 10:11, 15; 11:51-52; 15:13; 17:19; 18:14).

3.2. Убедеността на Исус в Неговата мисия

Въпреки че мнозина Го отхвърлят, Исус е убеден в ефикасността на Своята мисия. Той казва на Своите ученици:

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изгоня; (38) защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. (39) И ето волята на Този, Който Ме е пратил; от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. (40) Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден (Йоан 6:37-40).

Исус е сигурен, че ще успее, защото Отец Му е дал народ, който ще дойде при Него. Той не печели нищо, нито разчита на Своите знамения. Основата на Неговата надежда е, че Отец Му е дал народ. Всичко представлява група хора, избраните. Отец избира някои и ги дава на Сина. Исус продължава със заявлението, че тези, които дойдат при Него, няма да ги изгони – обещава да ги пази.

В Своята божествена суверенност Отец изпраща Исус, към Когото привлича хора. По отношение на баланса между Божията суверенност и човешката отговорност „Исус не отхвърля никой дошъл при Него, но при това идване Божието решение винаги предхожда човешкото” (Barrett, 294). Божествената власт и суверенност на Исус се виждат в това, че Той опазва онези, които Го следват (Йоан 10:28-29).

Целта на идването на Исус е да спаси избраните от Отец. Сигурността на вярващия произтича от верността на Исус на волята на Неговия Отец, което включва опазването на Божия народ докрай. За да изпълни тази мисия, самият Исус ще възкреси вярващия в последния ден, за да влезе той във вечния живот в пълнота (Йоан 6:39, 40, 44, 54). Неговата мисия започва по време на живота Му, продължава след Неговото възкресение и ще бъде усъвършенствана в голямото възкресение на мъртвите.

Ап. Йоан учи:

1. 
   Съществува определена група хора, които Отец е избрал (Йоан 6:37, 66; 17:1, 6, 9, 24).
   
2. 
   Идването на Исус съответства на суверенния избор на Бога.
   
3. 
   Тези, които са избрани, ще отидат при Исус (Йоан 1:13).
   
4. 
   Христос ще опази хората, които Отец е избрал и Му е дал (Йоан 10:28-29; 17:11, 12).
   
5. 
   Тяхното опазване включва възкресението в последния ден (Йоан 6:39-40, 44 ,54).
   
6. 
   В Христос вечният живот вече е започнал, но ще достигне своята пълнота в последния ден, при възкресението.
   

Юдеите продължават да разбират Исус буквално (Йоан 6:52-59) и не схващат по-дълбокото вечно и духовно значение на Неговите думи.

Исус повтаря израза ядене на плътта Му и го допълва с пиене на кръвта Му (Йоан 6:53-54). В Моисеевия закон се забранява месото да се яде с кръвта в него, така че казаното от Исус за пиене на кръвта Му е дълбоко шокиращо. В Стария завет кръвта символизира живота. Това и се разбира при проливането на кръв по време на жертвоприношенията. Евангелието на Йоан и синоптичните евангелия учат, че жертвата на Пасхата се изпълнява от страданието и смъртта на Исус. Като ядем и пием, като участваме в ползите от жертвата на Исус, ние пребъдваме в Него, влизаме в единение с Него.⁸³ Исус пребъдва в нас и ние пребъдваме в Него.

Изложението на Исус отбелязва една главна повратна точка в евангелието. След като Той говори за тези неща в синагогата, много от Неговите ученици отстъпват от Него. Те са положили своите надежди в способността на Исус да стане техния земен Месия, но след като Исус отхвърля представата им, наблягайки на духовната същност на царството, те отхвърлят Него. Отхвърлянето е толкова масово, че Исус пита Своя най-близък кръг, дванадесетте, дали и те ще си тръгнат от Него.

Исус излага всичко това в синагогата в Капернаум⁸⁴ и в евангелието от Йоан тази част слага точка на публичното Му служение в Галилея.

3.4. Следване на Исус с вяра (Йоан 6:60-71)

Дванадесетте не си тръгват, защото Исус ги е избрал. Тези дванадесет представляват вярващият остатък в Израил и стават ядрото на новия народ. Това събитие, подобно на паралела си в синоптичните евангелия, се използва, за да покаже вододела в служението на Исус. В синоптичните евангелия Петър поема ролята на водача (Мат. 16:18 и сл.), като изповядва, че те ще следват Исус дори ако не разбират много неща за Него и за Неговата мисия.

Петър следва Исус, защото:

1. 
   Само Исус има думи на вечен живот и няма при кого друг да отидат.
   
2. 
   Вярва и е убеден, че Исус е Святият Божий.
   

4. Исус изпълнява празниците

Йоан показва, че дори собственото семейство на Исус не вярва в Него. Той отива на празниците и се открива като тяхно изпълнение.

4.1. Братята на Исус Го отхвърлят (7:1-9)

Исус е отхвърлен от Своите Си (Йоан 1:10-11). Отхвърлен е в Галилея (Йоан 4:44), в Йерусалим (5:1-15), в Юдея (7:1) и дори от собственото Си семейство (Йоан 7:1-9). Накрая отново е отхвърлен в Йерусалим, където е осъден и разпънат (Йоан 12:20-50).

Глава 7 от евангелието на Йоан описва отхвърлянето на Исус от собствените Му братя. Само новороденият, може да влезе в Божието царство (Йоан 3:3, 5). Докато говори на братята си Исус казва Вас светът не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са нечестиви (Йоан 7:7).

Неверието и омразата на юдеите се вижда в кулминацията на евангелието, когато Исус е предаден от един от дванадесетте – Юда (6:71; 13:10 и сл.; 18:2 и сл.). Другите ученици Го изоставят, оставят Го да остане сам в Своето свидетелство за Бога.

4.2. Живата вода – празника на шатроразпъване

На Пасхата, описана в Йоан 2, Исус е показан като истинският храм. Той твърди, че е хлябът на живота в контекста на Пасхата записана в Йоан 6 глава. В Йоан 7 и 8 Исус се открива по-специално като изпълнение на празниците на Израил. Йоан 7 и 8:12 обикновено се смятат за една част, която се спира на празниците (без да включваме 8:1-11, която повечето съвременни коментатори смятат за допълнение, което не е фигурирало в оригинала). Празниците тръгват от празника на шатроразпъване (през есента) в глава 7 до празника на освещението (през зимата) в глава 10. Периодът на празниците трае два месеца.

Като отива на празниците Исус показва, че Той е изпълнение на празника, като по този начин прави значението на Своето послание по-ясно. Реакцията на тълпите на празниците са илюстрация какво мисли обикновеният човек за Исус. Това е полезно за отбелязване, защото изтъква редица въпроси и проблеми, пред които се изправят хората днес, когато са изобличени от Христос.

Старият завет налага седемдневен празник на шатроразпъването след събиране на реколтата (Изх. 23:16; Лев. 23:33-36, 39-43; Вт. 16:13-15). Юдеите построяват шатри или скинии, за да живеят в тях за една седмица (Лев. 23:42) и празникът включва ритуали по изваждане на вода и запалване на лампи. В последния велик ден от празника юдеите изливат вода надолу по стълбите на храма, за да илюстрират Божиите благословения. Празникът също така сочи към великите Божии дела. Исус се основава на смисъла на празниците, за да обясни Себе Си и Своята мисия. Той присъства на празниците като Този, Който ги изпълнява.

А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. (38) Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. (39) А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил (Йоан 7:37-39).

В изпълнение на пророчеството на Исая Исус отправя покана към всички, които са жадни да отидат при Него и да пият: Затова с веселие ще почерпите вода от изворите на спасението (Исая 12:3). Благословените води текат от Исус към целия Израил (Ис. 58:11). Веднъж след като е даден Духа, вярващите стават извори на жива вода. Тези обещания са свързани с прославянето на Исус, защото Йоан казва, че Духът ще се даде, чак след като Исус бъде прославен (Йоан 20:22).

4.3. Властта на Исус, да знаеш и да правиш, и множествата

Йоан често споменава множествата, които разкриват многобройните реакции на юдеите спрямо Исус. Днес често срещаме същите реакции. Апостолът отбелязва, че относно Исус съществува голямо объркване. Юдеите са разделени: едни се чудят кой е Той, докато други твърдят, че Той мами хората. Исус отговаря със заявлението, че Неговото учение произлиза от Бога, а не от човешки учители. Всички онези, които следват Бога, ще разпознаят Христовото учение. Юдеите не Го познават, защото не познават Бога.

За да познае истински Бога, човек трябва да се покори на откритата Му воля. Не е достатъчно да знаеш за Него, а да Го следваш и да Му се покоряваш.

Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. (18) Който говори от себе си, търси своята собствена прослава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда (Йоан 7:17-18).

Исус излага теста за божествената истина. Единственият начин да разбереш дали някой върши Божията воля, е действително да я извършиш. Само в покорството на Бога можем да изпитаме Неговото откровение. Само когато сме посветени да следваме Божията воля, само тогава ще намерим истината. Карсън казва: „Божественото откровение може да се достигне само... отвътре.”⁸⁵ Исус отхвърля идеята, че истината може да се преценява чрез обективна мярка, която се намира извън Бога. Ако има нещо, чрез което да се доказва Бога, използваното средство за проверка трябва да е равно или по-велико от Него. Истинското ученичество практикува истината и пребъдва в нея.

4.4. Исус като светлината на света (Йоан 8:12)

Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота (Йоан 8:12).

Празникът на шатроразпъване включва празника на светлините, при който светлините на празника светят от храма над целия Йерусалим. Исус използва това събитие, за да онагледи, че Той е светлината на света (Йоан 1:4, 9; 3:19-21; 8:12; 12:35, 46). Това е второто твърдение Аз съм.

Светлината на Божието присъствие води, насочва и закриля Израил по време на изхода (Изх. 13:21-22; 14:19-25). Псалмите описват Бога като светлината на Израил и неговото спасение (Пс. 27:1; 36:9) и рисуват Неговия закон като светлина (Пс. 119:105; Пр. 6:23). Идващият Господен слуга ще бъде Божия светлина за народите (Ис. 42:6; 49:6) и е присъствието на самия Господ всред Неговия народ в последните дни.⁸⁶ Бог е обещал, че в бъдещия век Той ще стане светлината на Своя народ (Ис. 60:19-22; Откр. 21:23-24). В тези стихове образът на светлината се отнася за скинията. Когато Исус твърди, че Той е светлината на света, заявява, че е Божия Израилев. Израил трябва да следва Исус така, както е следвал светлината в пустинята. Тези, които следват светлината, няма да ходят в тъмнина (Йоан 1:5; 3:19-21; ср. 9:4-5; 12:35, 36, 46). Ще се върнем на темата за светлината отново при изцеляването на слепородения.

Исус изпълнява празника на шатроразпъването и празника на светлините. Той измества празниците и е източникът на живот и познаване.