Книжните пари винаги се завръщат към своята вътрешна ценност нулата

(Волтер, 1694-1778)

Световните икономически кризи по правило имат субективен паричен характер. Това ще рече, че те не са резултат от някаква "обективна реалност", но освен това са свързани и с "производството" на пари.

За целта намирам за нужно да се изясни що е това пари и каква е тяхната природа? Сиреч необходимо е да се разбира от българските граждани историята на парите и в какво състояние се намират те днес?

Накратко казано, парите са средство за оценка и средство за обмен. Когато парите не са съществували в отношенията между стопанските субекти, е действала натуралната размяна: стока за стока, услуга за услуга и т.н. Парите се появяват в отношенията между стопанските субекти като междинна стока, която става посредник в стопанския оборот. Такава междинна стока, т.е. първите пари са появяват предимно под формата на златни, сребърни, медни и др. монети и тяхната реална стойност съответства на физическата ценност на благородния метал, от който те са направени. С други думи самата златна, сребърна или друга монета е обезпечена със своето действително тегло и чистота на метала.

С развитието на търговските отношения тези монети се оказват неудобни: от една страна, те се износват, а от друга - при сериозни покупки е трябвало да бъдат носени в здрави торби или тежки сандъци. Тогава възникват така наречените книжни пари. Но за разлика от днешните такива, то първите книжни пари са били еднозначен еквивалент на златните или сребърни монети. А държавата, която пуска в обръщение такива книжни пари, е гарантирала безпрепятствения им обмен със златни или сребърни монети в съответствие с номиналната им стойност, изписана върху купюрите. Т.е. ако на книжния купюр е било изписано "пет златни" (валутни единици), то този купюр винаги е можело да бъде разменен за пет златни монети. В този период от световната история на парите в качество на обезпечение на книжните такива влизат златото и среброто, гарант на това обезпечение е държавата, която печата (емитира) тези книжни пари. Така са били устроени и финансите на Княжество България след Освобождението през 1878 година. Златният български лев се е обменял безпроблемно в цяла Европа. По времето на Стамболов един златен лев е равен на 7 USD.(+)

Накратко, какво става с българските финанси след 09.09.1944г.? Разрушаването на съществуващата дотогава (буржоазна) финансова система, структурата на собствеността, както и ограничаването на свободния стокообмен става стратегическа задача за българските комунисти. "Комунистите могат да изразят своята теория с едно положение - унищожение на частната собственост" - пише Карл Маркс в своя "Манифест на комунистическата партия". Като резултат българският царски лев отпреди 09.09.1944г. няма нищо общо с новия социалистически след това.

До 1962 година българските комунисти провеждат три парични реформи (1947-а, 1952-а и 1962-а), крайната цел на които бе да се ограби българското население, да се изземат от него "излишните" парични средства и да се преразпредели заграбеното в полза на комунистическата партия. (++)

Въпреки всичко гореказано обаче, върху всяка една социалистическа банкнота от 1962 година насам бе написано с едри букви: "БАНКНОТАТА Е ОБЕЗПЕЧЕНА СЪС ЗЛАТО И ВСИЧКИ АКТИВИ НА БАНКАТА" (разбирай БНБ). Тук в сравнение с българския княжески лев от края на ХІХ век виждаме, че социалистическият такъв не е изцяло обезпечен със злато, но все пак е обезпечен с някакви "активи на БНБ". А надписът от другата страна на социалистическата банкнота "НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ" (такова бе наименованието на българската социалистическа държава) имаше за цел да заяви, че тази банкнота е издадена и гарантирана от тогавашната българска държавна власт.

А сега нека сравним социалистическия български лев с днешния демократически такъв? Върху българските демократически банкноти от 1999 година насам вече не съществува нито първия, нито втория надпис от социалистическите такива. С други думи днешната демократическа банкнота въобще не е обезпечена с каквото и да е и поради това самата българска държава не гарантира тези левове с нищо.

В какво се състои тогава обществената промяна след 1989 година във финансово-икономически смисъл:

1. 
   Българският демократически лев не е обезпечен с нищо и днешната българска държава под наименованието РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ по никакъв начин не гарантира днешните демократически левове.
   
2. 
   Издаването (емитирането) на днешните демократически левове се извършва от БНБ и по същността си тази дейност е фалшивомонетничество. Днешната демократическа валута е собственост на БНБ, но не и на българската държава.
   
3. 
   Сега действащият закон за БНБ дава власт на Централната банка по-голяма от властта на парламент, правителство, президент и съдебни органи, взети заедно. С други думи БНБ се съотнася към днешната държавна власт в България като "държава над държавата". В този закон фигурира цяла една глава под заглавие „Отношения между българската народна банка и държавата”. Чл.44 гласи буквално следното:
   „При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.” В тази връзка един интересен цитат от евангелието на Матея (17: 25,26): "Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците? А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй, своите им са свободни." Сами си направете сметка кои са земните царе и кои са чужденците в днешния либерал-демократически обществен вариант?
   

Въобще, ако проследим историята на българската валута, т.е. княжеският, после царският лев, след това социалистическият и стигнем до днешния демократически такъв, то ще установим, че в България от Освобождението до днес е осъществена една грандиозна финансова революция, при която книжните пари са изгубили своето обезпечение и българската държава не гарантира с нищо за тях. И вие виждате днес разните икономисти-дърдорковци, които ровят и дълбаят с голямо усърдие в производствената и разпределителната стопански сфери, но по никакъв начин не се доближават даже на пушечен изстрел до паричната такава, така щото в главата на някой от тях да не възникне въпроса за книжните пари: що е това книжни пари, откъде са се появили, кой ги печата и на какво правно основание?

Тук стигаме и до главния въпрос - днешните демократически банки са легални грабителски "пирамиди". Кой е източникът на инфлацията? Отговорът е кратък: банките. Банките са постоянният и главен източник на инфлация на книжните пари. На всичкото отгоре те вземат и лихва от този раздут паричен оборот. В обществото обикновено се говори, че банките се контролирали от държавата. Това е чиста лъжа, точно обратното е вярно - банките контролират държавата. И това е така не само в България.

Има само един начин за излизане от тази задънена улица - банките да се превърнат в държавни учреждения, на които е строго забранено да реализират самостоятелна печалба. Българската държава трябва да разполага с държавни разчетни кантори, които да обезпечават разчетните операции без каквато и да е възможност тези кантори да извличат от това някакъв частен интерес.

Като цяло, книжните пари, както и брадвата например, не са нито лоши, нито добри - цялата работа е там, кой и с каква цел ги използва? Брадвата може да бъде използвана за съзидателна цел, но може да се използва и за убийство! Книжните пари са нормална и удобна форма на платежно средство, нормален инструмент за осъществяване на разплащане, но трябва производството на този инструмент да се измъкне от ръцете на международните спекуланти. Книжните пари в ръцете на международните спекуланти са оръдие за убийство.

Друг един принципен въпрос – кой трябва да се разпорежда с парите в държавата?

Парите трябва да са налице и в ръцете на един единствен човек. Защо? Защото, когато стане някакъв провал с финансите на държавата, народът трябва да знае конкретно от кого да търси отговорност. Да се предоставя на колективни органи да се разпореждат с парите на държавата означава да се създадат възможности нейните финанси да минат под разпореждане на международни, космополитни, интернационални крадци!

Само Държавният глава трябва да се разпорежда с финансите на държавата.

Ако в която и да е страна по света се създаде някакво централно финансово учреждение (в нашия случай БНБ), което е независимо от съответното правителство на тази страна, то тогава тази институция минава на подчинение към корпорации от международни банкерски кланове и изпълнява в същата тази страна функцията на техен посредник. С изграждането на централна банка в една държава като независимо от нейното правителство учреждение се отваря път за загубване на икономическия й и всякакъв друг неин суверенитет. Защото суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута.
За вредите от англо-саксонската икономическа догма
Основна грешка в икономиката е да се представят различни субективни фактори за обективни явления. Такива са например твърденията, че нямало било справедливост, че човекът бил такъв или онакъв и от това били произтичали обективните закони на пазара, които са нещо като законите във физиката. Това предположение, разбира се, е раздувано до крайност, не от други, а от пазарните фундаменталисти, на които „гуруто” им е американският професор от Чикаго Милтън Фридман.

Либералната икономическа наука вижда връзката между политика и икономика само когато е в полза на определени групи от обществото, но не и в полза на цялото общество. Това вече я превръща в идеология или религия, но не и наука. Разбира се, тази двусмисленост на либерализма има своите трудности, тъй като политиката е съвкупност от различни волеви действия, неподаващи се на описание като „обективна реалност“. Либералните икономисти заобикалят фактите на политическа и военна намеса на западните държави във вътрешните работи на практически всички останали страни. Само САЩ имат около 200  военни операции в чужбина за периода от края на Втората световна война до 11-и септември 2001 (1). Превратите, саботажите, подкупите, шантажите и покушенията - отделно (2-4). Огромно лицемерие е да се отрича икономическия ефект на такива акции. Почти никой западен професор не би се осмелил да говори за това. Когато обаче стане въпрос да се защитават интересите на корпорациите, изведнъж тези професори с голямо усърдие се захващат да поучават за политиката на държавата и какво трябвало да се прави.....

Друга фундаментална заблуда на либералната икономическа наука е отказът да се разгледа земното кълбо като една обща затворена икономическа система. Тези икономисти разглеждат или една отделна страна, или западните такива като нещо цялостно, но не и света като цяло. Отказът да се разглежда Западът и Третият свят като единна капиталистическа система е напълно обясним. Защо? Защото резултатът е: 85% бедни, намиращи се главно в Третия свят и около 15% богати, локализирани главно в западните страни. Този мащаб при разглеждане на проблема показва пълния провал на англосаксонската икономическа наука. След 20 години преход незнайно към какво, сега можем да определим като грешка, че, ние българите, гледахме на Запада като върховен модел за подражание и днес плащаме грешките на своите преходни управници, пропадайки все по-надолу в световните класации по икономически показатели.

Отказът да се разглежда света като затворена икономическа система е един ненаучен подход, който води и до друга грешка – западните и останалите страни се третират еднакво. На слаборазвитите страни се предлага същата рецепта за благоденствие, каквато уж били ползвали развитите западни икономики, а именно – свободен пазар, приватизация и свиване на социалните разходи. Дори ако предположим, че подбудите на тия умници наистина са благородни, то това отново е грешка, тъй като развитите и развиващите се страни не са в равностойно положение. Това е забелязано още през ХІХ век от германския политикономист Фридрих фон Лист, според когото освобождаване на пазарите между по-силно и по-слабо развити страни ще доведе до обогатяване на по-развитите и обедняване на по-слабо развитите страни. Практическото доказателство на това твърдение е навсякъде - като почнем от Латинска Америка и стигнем до „новите пазари” в източноевропейските страни. Западните икономисти остават слепи за тези факти, което още веднъж опровергава научността на икономиката им.

Всъщност западните страни охотно прилагат протекционизъм, включително една спрямо друга, когато това е изгодно за тях. Няма такава страна в света, която през годините да е достигала икономически възход без протекционизъм - като се почне от Великобритания и Германия и се стигне до Южна Корея и Китай. Факт е още, че ние, източноевропейците, отворихме своя пазар за Запада, но Западът продължава да налага най-различни ограничения за нас на своя трудов пазар. Западноевропейските страни са силно социални, а на нашите страни се налагат съкращения на социалните разходи?  Налагането на приватизацията обикновено е в полза на западни компании, които придобиват собственост в наши страни и извличат огромни печалби от нея. Като пример тук мога да посоча монополно установилите се чуждестранни електроразпределителни дружества в България, които само за 2009 година реализираха общо печалба от 103 милиона лева. (5)

Друг драстичен пример: Когато цялата ни икономика е в стагнация, когато българското правителство закрива болници, орязва образованието, а работодателите намаляват заплатите на работниците и служителите си, БНБ бодро информира, че банките (90% от тях са чужди) били реализирали печалба през месец юли в размер на 402 млн. лева. (6) В същото привилегировано положение са мобилните оператори, топлинните счетоводители и всякакви други чужди концесионери.

Самият Международен Валутен Фонд е също банка, която начислява лихви, т.е. печели от най-бедните и изпаднали в затруднение източноевропейски правителства. Тези факти вече придават на англосаксонското икономическо учение облика на идеологическо оръжие за индоктриниране на източноевропейски политици и недотам смислени държавници - нещо, което отстои далеч от всякаква наука.

Неуспехите на либералната икономическа доктрина се дължат не само на сложността на изследваните явления, но и на прилагането на ненаучен подход към тях. В същото време, резултатите от този ненаучен подход се представят за „обективна реалност”. От 20 години насам англосаксонското икономическа учение се набива в главите на българските студенти като единствено правилното. Либералната икономическата догма отнема правото на свободен избор на хората, като им втълпява, че онова, което е въпрос на избор било „обективна реалност“, която те не можело да променят. Необходимата предпоставка за ограничаване на свободния избор е невежеството. Туй е основният принос на либералната догма. Но едната либерална догма не е достатъчна. Затова невежеството се разпространява масово от медиите, както икономическото, така и политическото такова. Затова бе наложена и фалшивата демокрация в европейския Изток, чиято върховна цел е да се блокира всякаква инициатива, идеща отдолу. Затова и хората, индоктринирани от телевизия и преса, са обезверени, невежи и се чувстват безсилни да предприемат каквото и да е улично действие. И все пак някои опитваха и ще продължават да опитват да променят нещо.

Днес можете да чуете по телевизиите икономисти да казват: „Пазарът го искал!” Какво иска пазара? Защо тогава сме затънали в реклами? Може ли въобще да иска нещо пазарът? Ако човек има нужда от нещо отива на пазара и си го търси, а не му го навират в носа. Каква е тая „обективна реалност”, която се манипулира с телевизионна реклама и корпоративна пропаганда? Онова, на което се въздейства с рекламата е волевото действие на човека. По същата причина някой икономически „гуру“ от рода на Бъфет, Грийнспан или Сорос като се изкаже нещо и валутите и цените на борсите почват да мърдат нагоре-надолу. Това е все едно Исак Нютон да се изкаже нещо и земното притегляне примерно да се удвои? Такава е същността на така наречената икономическа „обективна реалност“. Къде в природата обективно съществуват пари? Каква е стойността на стоките и парите, когато се премахне човека? Нека се знае, че хората дават стойност на стоките и на парите. Всичко зависи от нас, включително стопанската организация на обществото.

Съграждането на подходящ икономически модел е въпрос на народопсихология. Няма универсално приложим икономически модел. Във всеки конкретен случай създаването на такъв един модел има нужда от съгласуваност и организиране на хората, за които ще се прилага. Една икономическа система може да заработи само тогава, когато хората за които тя е предназначена я одобряват и работят за нейното действие и утвърждаване.

Антон Рачев

Руссе, ноемврий 2010 година

+http://www.euro2001.net/issues/2_1997/5BR97F10.htm

++http://cio.bg/92_istoriyata_na_bnb_e_ogledalo_na_stopanskiya_zhivot_na_balgariya

(1) Гор Видал, „Вечна война за вечен мир” ИК „Анимар “ (2003)

(5) http://www.btv.bg/news/ikonomika-biznes/u-nas/story/1508627933-Nad_103_mln_leva_e_pechalbata_na_energodrujestva_za_minalata_godina.html