Книжовен език, литературен език

в българската езиковедñка литература

В своя капитален труд "История на новата българска литература" [т. І-ІV, С., 1930-1936], като анализира от литерату­роведско и езиковедско гледище произведенията на редица бъл­гарски писатели, блестящият филолог Боян Пенев употребява тер­мина български литературен език за назоваване на нормативния, нормализиран български език. Кирил Мирчев, един от най-извест­ните специалисти по история на българския език, употребява в своя работа [Мирчев 1953] термините български литературен език и български книжовен език като синоними. Бележитият диалекто­лог Стойко Стойков пише: "Когато говорим днес за езика на ня­кой културен народ, например български, руски, френски и пр., ние обикновено разбираме съответния литературен (книжовен, национален) език. А литературен език, това е езикът, който се използува в художествената и научната литература, ези­кът, на който се списват вестниците и списанията, на който се осъществяват всички обществени прояви, на който се води обучението в училищата и пр." [Стойков 1993, стр. 23]. Ясно е, че за Стойков термините литературен език, книжовен език и нацио­нален език са синоними. В своя статия Методи Лилов пише: "За разлика от редица други езици, в които процесът на създаване на книжовна (литературна) форма от съвременен тип е бавен и посто­янен, характерна за българския език е форсираността на този процес." [Лилов 1974, стр. 3]. Видно е, че Лилов смята за синони­ми книжовна форма и литературна форма на българския език. Спо­ред авторите на "Граматика на съвременния български книжовен език" [т. 1, С., 1993] "Представителна форма на общонародния език е българският книжовен (литературен или стандартен) език..." [ГрСБКЕ, т. I, стр. 15]. Следователно, за авторите на грама­тиката синоними са термините български книжовен език, български литературен език и български стандартен език.

По отношение на чуждите нормативни (нормализирани) езици също се употребяват термини-синоними. Така например, изтъкна­тата специалистка по старобългарски език Дора Иванова-Мирчева употребява редовно и последователно термина български книжовен език, но се колебае между термините руски литературен език [Иванова-Мирчева 1955] и руски книжовен език [Иванова-Мирчева 1957]. Ст. Стойков също се колебае (виж цитата по-горе) и всъщност употребява три групи думи, като всяка от тези групи е съставена от термини-синоними (според Стойков): 1) българ­ски литературен език, български книжовен език, български национален език; 2) руски литературен език, руски книжовен език, руски национален език; 3) френски литературен език, френски книжовен език, френски национален език. От друга страна, вид­ният български езиковед Л. Андрейчин в свои работи [Андрейчин 1952, Андрейчин 1962] съвсем последователно и много точно раз­личава българския от чуждия (в случая руски) нормативен, нор­мализиран език, като употребява съответно термините български книжовен език и руски литературен език.

Колебанието на езиковедите е забелязано и отразено от ав­торите на "Речник на българския език" [РБЕ]. Ето как в РБЕ е даден терминът книжовен език: "Книжовен (литературен, стан­дартен) език. Езикозн. Образцов, нормализиран език, чиито нор­ми се. възприемат като правилни и общозадължителни и който се противопоставя на диалектите и просторечието." [РБЕ, т. 7, стр. 543-544; С., 1993]. Освен това, в РБЕ терминът литературен език е зафиксиран отделно като синоним на термина книжовен език: "Литературен език. Езикозн. Книжовен език." [РБЕ, т. 8, стр. 692; С., 1995]. Следователно, авторите на РБЕ разглеждат като синоними термини­те книжовен език, литературен език и стандартен език. Трябва да подчертаем специално и факта, че в РБЕ илюстративният материал към термина литературен език е взет от извор (източник) от 1875 г. [Сборник Сокол. Сборник от разни списания за прочитане. (За учебните заведения). Кн. I. Букурещ, 1875. 192 с.] [РБЕ, т. I, стр. 136; С., 1977].

Съвсем очевиден е фактът, че повече от един век различ­ни по форма термини, с едно и също съдържание, се употребяват паралелно по отношение на нормативния (нормализиран) български език. Като отчитаме всичко цитирано и посочено дотук, както и съвременната езикова практика, ние считаме, че в българска­та езиковедска литература по отношение на нормативния (нор­мализиран) български език е недопустимо да се употребяват дру­ги термини освен термина български книжовен език. Според нас, с особена сила това се отнася към фундаменталните научни тру­дове, описващи нормите на българския език (например, "Грама­тика на съвременния български книжовен език").

От друга страна обаче, ние смятаме, че в българската ези­коведска литература по отношение на някои чужди нормативни (нормализирани) езици по-точна и по-коректна е употребата на термини, които включват не прилагателното книжовен, а прила­гателните литературен и стандартен. Според нас, термините с последните две прилагателни предават много по-точно специфи­ката например на руския, френския и английския език, без да нарушават нормите на съвременния български книжовен език. Съ­ществуването и употребата на такива термини се подкрепя от зафиксираната в РБЕ реална синонимия на термините книжовен език, литературен език и стандартен език, за която вече гово­рихме. Ние считаме, че на чуждите термини русский литературный язык и la langue littйraire franзaise много по-точно съответстват българските руски литературен език и френски литера­турен език, отколкото руски книжовен език и френски книжовен език. Както вече посочихме, такъв подход по отношение на рус­кия нормативен (нормализиран) език възприема Любомир Андрейчин. По същата логика на нещата на английския термин Standard English Language би трябвало да съответства българския английски стандартен език, а не английски книжовен език.

Андрейчин 1962 - Л. Андрейчин. Езикът на Паисиевата "История Славеноболгарская" и началото на новобългарския кни­жовен език. - В: Български език, 1962, кн. 6, стр. 481-490.

ГрСБКЕ - Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Автори: Т. Бояджиев, Е. Георгиева, Й. Пенчев, В. Станков, Д. Тилков. С., 1993, II фототипно издание (І изд. С., 1982).

Иванова-Мирчева 1955 - Д. Иванова-Мирчева. Езикът на повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков. - В: Български език, 1955, кн. 3, стр. 228-245.

Иванова-Мирчева 1957 – Д. Иванова-Мирчева. Езикът на Друмевите повести. - В: Български език, 1957, кн. 4, стр. 318-334.

Лилов 1974 – М. Лилов. Историческото своеобразие на нор­мата в съвременния български книжовен език. - В: Български език, 1974, кн. 1, стр. 3-12.

Мирчев 1953 – К. Мирчев. Съпротивата на българския език срещу насилствената турска асимилация. - В: Български език, 1953, кн. 3, стр. 209-215.

Пенев 1936 - Б. Пенев. История на новата българска лите­ратура. Т. І-ІV. С., 1930-1936.