За термините
книжовен език, литературен език и стандартен език
в българската езиковедñка литература
гл.ас. Владимир Хънтов
Терминът български книжовен език днес е общоприет в българската езиковедска литература. Но дори и един съвсем бегъл преглед на работите на някои от нашите най-изтъкнати езиковеди и на две фундаментални академични издания ["Граматика на съвременния български книжовен език" и "Речник на българския език"] показва, че този термин не е възприеман като единствен и най-точен от всички учени. Нещо повече, и днес има колебания при употребата му,
В своя капитален труд "История на новата българска литература" [т. І-ІV, С., 1930-1936], като анализира от литературоведско и езиковедско гледище произведенията на редица български писатели, блестящият филолог Боян Пенев употребява термина български литературен език за назоваване на нормативния, нормализиран български език. Кирил Мирчев, един от най-известните специалисти по история на българския език, употребява в своя работа [Мирчев 1953] термините български литературен език и български книжовен език като синоними. Бележитият диалектолог Стойко Стойков пише: "Когато говорим днес за езика на някой културен народ, например български, руски, френски и пр., ние обикновено разбираме съответния литературен (книжовен, национален) език. А литературен език, това е езикът, който се използува в художествената и научната литература, езикът, на който се списват вестниците и списанията, на който се осъществяват всички обществени прояви, на който се води обучението в училищата и пр." [Стойков 1993, стр. 23]. Ясно е, че за Стойков термините литературен език, книжовен език и национален език са синоними. В своя статия Методи Лилов пише: "За разлика от редица други езици, в които процесът на създаване на книжовна (литературна) форма от съвременен тип е бавен и постоянен, характерна за българския език е форсираността на този процес." [Лилов 1974, стр. 3]. Видно е, че Лилов смята за синоними книжовна форма и литературна форма на българския език. Според авторите на "Граматика на съвременния български книжовен език" [т. 1, С., 1993] "Представителна форма на общонародния език е българският книжовен (литературен или стандартен) език..." [ГрСБКЕ, т. I, стр. 15]. Следователно, за авторите на граматиката синоними са термините български книжовен език, български литературен език и български стандартен език.
По отношение на чуждите нормативни (нормализирани) езици също се употребяват термини-синоними. Така например, изтъкнатата специалистка по старобългарски език Дора Иванова-Мирчева употребява редовно и последователно термина български книжовен език, но се колебае между термините руски литературен език [Иванова-Мирчева 1955] и руски книжовен език [Иванова-Мирчева 1957]. Ст. Стойков също се колебае (виж цитата по-горе) и всъщност употребява три групи думи, като всяка от тези групи е съставена от термини-синоними (според Стойков): 1) български литературен език, български книжовен език, български национален език; 2) руски литературен език, руски книжовен език, руски национален език; 3) френски литературен език, френски книжовен език, френски национален език. От друга страна, видният български езиковед Л. Андрейчин в свои работи [Андрейчин 1952, Андрейчин 1962] съвсем последователно и много точно различава българския от чуждия (в случая руски) нормативен, нормализиран език, като употребява съответно термините български книжовен език и руски литературен език.
Колебанието на езиковедите е забелязано и отразено от авторите на "Речник на българския език" [РБЕ]. Ето как в РБЕ е даден терминът книжовен език: "Книжовен (литературен, стандартен) език. Езикозн. Образцов, нормализиран език, чиито норми се. възприемат като правилни и общозадължителни и който се противопоставя на диалектите и просторечието." [РБЕ, т. 7, стр. 543-544; С., 1993]. Освен това, в РБЕ терминът литературен език е зафиксиран отделно като синоним на термина книжовен език: "Литературен език. Езикозн. Книжовен език." [РБЕ, т. 8, стр. 692; С., 1995]. Следователно, авторите на РБЕ разглеждат като синоними термините книжовен език, литературен език и стандартен език. Трябва да подчертаем специално и факта, че в РБЕ илюстративният материал към термина литературен език е взет от извор (източник) от 1875 г. [Сборник Сокол. Сборник от разни списания за прочитане. (За учебните заведения). Кн. I. Букурещ, 1875. 192 с.] [РБЕ, т. I, стр. 136; С., 1977].
Съвсем очевиден е фактът, че повече от един век различни по форма термини, с едно и също съдържание, се употребяват паралелно по отношение на нормативния (нормализиран) български език. Като отчитаме всичко цитирано и посочено дотук, както и съвременната езикова практика, ние считаме, че в българската езиковедска литература по отношение на нормативния (нормализиран) български език е недопустимо да се употребяват други термини освен термина български книжовен език. Според нас, с особена сила това се отнася към фундаменталните научни трудове, описващи нормите на българския език (например, "Граматика на съвременния български книжовен език").
От друга страна обаче, ние смятаме, че в българската езиковедска литература по отношение на някои чужди нормативни (нормализирани) езици по-точна и по-коректна е употребата на термини, които включват не прилагателното книжовен, а прилагателните литературен и стандартен. Според нас, термините с последните две прилагателни предават много по-точно спецификата например на руския, френския и английския език, без да нарушават нормите на съвременния български книжовен език. Съществуването и употребата на такива термини се подкрепя от зафиксираната в РБЕ реална синонимия на термините книжовен език, литературен език и стандартен език, за която вече говорихме. Ние считаме, че на чуждите термини русский литературный язык и la langue littйraire franзaise много по-точно съответстват българските руски литературен език и френски литературен език, отколкото руски книжовен език и френски книжовен език. Както вече посочихме, такъв подход по отношение на руския нормативен (нормализиран) език възприема Любомир Андрейчин. По същата логика на нещата на английския термин Standard English Language би трябвало да съответства българския английски стандартен език, а не английски книжовен език.
БИБЛИОГРАФИЯ:
Андрейчин 1952 - Л. Андрейчин. Ролята на руския език в развитието на съвременния български книжовен език. – В: Български език, 1952, кн. 3-4, стр. 173-182.
Андрейчин 1962 - Л. Андрейчин. Езикът на Паисиевата "История Славеноболгарская" и началото на новобългарския книжовен език. - В: Български език, 1962, кн. 6, стр. 481-490.
ГрСБКЕ - Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Автори: Т. Бояджиев, Е. Георгиева, Й. Пенчев, В. Станков, Д. Тилков. С., 1993, II фототипно издание (І изд. С., 1982).
Иванова-Мирчева 1955 - Д. Иванова-Мирчева. Езикът на повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков. - В: Български език, 1955, кн. 3, стр. 228-245.
Иванова-Мирчева 1957 – Д. Иванова-Мирчева. Езикът на Друмевите повести. - В: Български език, 1957, кн. 4, стр. 318-334.
Лилов 1974 – М. Лилов. Историческото своеобразие на нормата в съвременния български книжовен език. - В: Български език, 1974, кн. 1, стр. 3-12.
Мирчев 1953 – К. Мирчев. Съпротивата на българския език срещу насилствената турска асимилация. - В: Български език, 1953, кн. 3, стр. 209-215.
Пенев 1936 - Б. Пенев. История на новата българска литература. Т. І-ІV. С., 1930-1936.
Стойков 1993 - Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993, ІІІ изд. (І изд. С., 1962).
РБЕ - Речник на българския език. Т. 1-9 (А-М). С., 1977-1998.
Сподели с приятели: |