Код и наименование



Дата11.02.2018
Размер114.18 Kb.
#58201
ТипЛекции



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Философски


Специалност: (код и наименование)





























ПУБЛИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ И ПОЛИТИКИ

УЧЕБНА ПРОГРАМА




Дисциплина:

(код и наименование)


СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ ЗА РЪКОВОДИТЕЛИ

преподавател: ПРОФ. ДПН ТОДОР ТАНЕВ


Асистент:


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

-

Практически упражнения (хоспетиране)

15

Обща аудиторна заетост

45

Извънаудиторна заетост

Реферат

-

Доклад/Презентация

15

Научно есе




Курсов учебен проект

15

Учебна екскурзия




Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

15






















Обща извънаудиторна заетост

45

ОБЩА ЗАЕТОСТ

90

Кредити аудиторна заетост

3

Кредити извънаудиторна заетост

2

ОБЩО ЕКСТ

5




Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката



Текущ контрол – тестове;

40%



основен изпит – писмен, съчетан с устен

60%

Анотация на учебната дисциплина:


Дисциплината представя стратегическите принципи на висшата сфера на управлението – Governance, посветено на общото добруване на групата или организацията, (за разлика от тактическото решаване на конкретни проблеми чрез публичните политики – Management). За целта се въвеждат теории и се дискутират допълващи се значения на управленското понятие стратегия. Цели се очертаване на спецификата му – надпроблемното мислене, осигуряването на трайно конкурентно предимство и пр. Представят се основните школи в осмислянето на стратегическото управление. Последователно се анализират смисловите етапи на стратегирането: стратегическа мисия, визия и цели. По-нататък се представят етапите на стратегическото планиране, залегнало в основата на реализацията на стратегическите цели – от анализа на вътрешната и външната среда (с различните аналитични методи) до контрола на изпълнението (със съответните подходи и техники).



Предварителни изисквания:

Публичен мениджмънт за ръководители;

Методи и техники за анализ на публичните политики






Очаквани резултати:

Студентите ще добият разгърнато познание за принципите на стратегическото мислене и действие, създаването на стратегии стратегическо управление на публичната сфера. Специален профил на това знание са особеностите на стратегирането в съвременната екстремна трансформационна среда на управлението в България на висшето („корпоративно”, държавническо) равнище. Наред с обективното знание за управленския начин на мислене курсът си поставя и допълнителната цел да стимулира развиването на известна интуиция и управленски рефлекси. Страничен ефект от обучението е запознаването с адекватните линии за бъдещо доусъвършенстване на индивидуалните управленски знания.

След завършване на курса се очаква студентите да придобият умения да анализират успешни и неуспешни стратегически практики в публичната сфера с оглед стратегическата ситуация на българската централна и местна администрация, както и да участват при формулиране на стратегии.






Учебно съдържание







Тема:


Хорариум

1

(1) Стратегическото равнище на управлението.

Стратегия, тактика, оперативно управление. Характерни определения: Клаузевиц и Сун Дзъ, Джордж Стайнър, Хенри Минцбърг, Майкъл Портър. Двете тенденции в управлението – осмисляне („Какво?”) и организиране („Как?”), Governance и Management. Роля на стратегическото равнище. Разлики между същността на понятията стратегия, дългосрочен план, публична политика, управленска програма. Значение на стратегическото равнище – състоянието със и без стратегия. Противоположностите между стратегическото и нестратегическото управление – специфично отношение към фундаменталните проблеми на управлението изобщо: осигуряването и разпределението на ресурсите, ефективността и ефикасността



3 часа

2

Работно определение за стратегия. Ограниченото разбиране за стратегията според традицията на икономическата теория. Традиционното схващане за стратегията като средство за постигане на цели (дългосрочен план) и политическото понятие за „общия смисъл” (Базил Лидъл-Харт). Успехът като задължителен елемент. Стратегия и гранд-стратегия: голяма далечна цел или самоосъществяване? Ролята на реалистичната ценностна самоидентификация. Стратегия и публична политика. Работно понятие за стратегия – елементи: цел-посока, конкуренция, кооперативност, съгласие, екстрем. Стратегия, стратегическо планиране и стратегическо управление.

3 часа

3

Характерни исторически кейсове:

Корпоративен тип държавна стратегия: чудото на германската империя на Бисмарк

Кооперативен тип стратегия: чудото на немското възкресение на Аденауер

Смесен корпоративно-кооперативен тип държавна стратегия: Южнокорейското чудо на Пак Чон Хи;

Стратегии в съвременната епоха на глобализация: Националната стратегия за сигурност на Армения от 2007 г.

Български стратегии: политически – В. Левски, Ст. Стамболов, епохата на социализма; местно самоуправление – инж. Иван Иванов, Цонко Цонев и др.



3 часа

4

ТЕМА ІІ

ТЕОРИИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

(1) Класически теории за стратегическото управление (по класификацията на Хенри Минцбърг):

Описващите теории за стратегиите: стратегията като предприемачество, като когнитивен процес и като процес на преговори.

Предписващите теории за стратегиите: стратегията като процес на осмисляне, като формален план и като благоприятна позиция.

3 часа

5

Концептуални основи на теориите за стратегическото управление.

Индуктивен и дедуктивен път за развитие на теориите за стратегическото управление. Изходните понятия: трайно конкурентно предимство, кооперативност, съгласие, ценностни принципи, равновесие. Статично и динамично равновесие, видове равновесие, роля на равновесната точка при изграждане на теория. Варианти на динамичното равновесие между стратегии: Еволюционно стабилна стратегия (Evolutionarily stable strategy),




3 часа

6

СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ:

Анализ на петте сили (Five Forces Analysis), Верижната стойност (Value Chain), Генеричните стратегии (Generic Strategies), Стратегическите групи (Strategic Groups), Основната компетентност (Core Competency), Стратегически стремеж (Strategic Intent), Управление на стратегическия риск (Strategic Risk Management).



3 часа

7

ТЕМА ІІІ

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ЦИКЪЛ

(1) Вход на стратегическото управление.

Предусловията: жизненост и системност. Двойният вход – субектността и ситуацията. Субектността, изразена в стратегическа мисия – основата на ценностната самоидентификация. Принципите на адекватната мисия: морал, уникалност, предопределение. Практически стъпки: инициация на процеса, постигане на съгласие и готовност за планиране, изясняване на задълженията на организацията във вътрешен и външен план.



3 часа

8

(2) ИЗГРАЖДАНЕТО НА СТРАТЕГИЯ.

Ситуацията и нейният централен проблем. Ситуационен анализ. Анализ на средата (SWOT, PEST). Анализ на проблема.



3 часа

9



Двойната същност при бъдещото осъществяване на стратегията – конкуренция и коопериране. Анализ на конкуренцията (Competitive Analysis), Рейтинг на конкурентите (Competitor Array), „Профилиране на конкурентите” (Competitor Profiling).


3 часа

10

Стратегическата визия и нейните принципи: самоутвърждаване, авантаж, кооперативност. Стратегически цели: гъвкавост, дързост, последователност.

Стратегическото планиране и неговите принципи: обозримост, перспектива, резултатност.



3 часа

11

(3) ИЗХОД НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ.

интуиция. Управление на основата на приоритети. Принципи на стратегическото управление: динамика, приоритетност,



3 часа

12

Ефективност и ефикасност на стратегическото управление – матрица на стратегическите цели и стратегическите методи.

3 часа

13


Стратегическо лидерство – подходът на създаване на стратегията в процеса на нейното осъществяване срещу предварителното целеполагане и планиране („стратегията като практика”).

3 часа

14

Стратегически контрол. Технология на стратегирането

3 часа

15

ОБОБЩЕНИЕ

Държавничеството.

Държавници и политици: съгласие върху общия интерес отвъд мандата срещу властното налагане на особения интерес в рамките на мандата.

Стратегически перспективи пред националното развитие.


3 часа


Конспект за изпит

Конспектът за изпит е изложеното вече тематично съдържание.


Примерни въпроси:



Въпрос

1

Значение на стратегическото равнище – състоянието със и без стратегия. Противоположностите между стратегическото и нестратегическото управление – специфично отношение към фундаменталните проблеми на управлението изобщо: осигуряването и разпределението на ресурсите, ефективността и ефикасността

2

Индуктивен и дедуктивен път за развитие на теориите за стратегическото управление. Изходните понятия: трайно конкурентно предимство, кооперативност, съгласие, ценностни принципи, равновесие.

3

Ефективност и ефикасност на стратегическото управление – матрица на стратегическите цели и стратегическите методи.

4

Стратегически контрол. Технология на стратегирането

5

Държавници и политици: съгласие върху общия интерес отвъд мандата срещу властното налагане на особения интерес в рамките на мандата.


Библиография

Брайкова, Т. Публичните политики. Подходи и методология на изследването и анализа. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2003.

Клаузевиц, К. Теория на голямата война. СОФИ-Р, София, 2001.

Макнийли, М. Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса: шест стратегически принципа за мениджъри. Фокус, София 2003

Ставрев, С. Основи на мениджмънта. Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив,1996

Танев, Т. Политическите стратегии. Университетско издателство „Св. Климент Охридски, София, 2003.

Танев, Т. Държавничеството. Университетско издателство „Св. Климент Охридски, София, 2013.

Танев, Т. Стратегическо управление на публичната сфера. Военно издателство, София, 2008.

Танев, Т. Анализ на публичните политики (Public Policy Analysis): науката за създаване на конкретни политики. Военно издателство, София, 2008.

Танева, А. Лидерството: управление извън господството. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2006.

Христов, Ст. 2000. Стратегически мениджмънт. София (Университетско издателство “Стопанство”).

Burns, J. M. 1979. Leadership. New York, Harper and Row.

Rowe, A., R. Mason, K. Dickel, R. Mann, R. Mocker. 1994. Strategic Management. A Methodological Approach. IV-h edition. Addison-Wesley.

) Допълнителна:

Минцберг, Г., Б. Альстрэнд, Дж. Лэмпел 2000. Школы стратегий.
Стратегическое сафари: экскурсия по дебрям стратегий менеджмента. Санкт-Петербург.

Томпсон мл., А. А., А. Дж. Стрикленд ІІІ. 2000. Стратегический мениджмент. Москва.

Schneider, S. “Strategy Formulation: the Impact of National Culture”. Organization Studies, 10, pp. 149 – 68, 1989

Simon, H. “Theories of Bounded Rationality.” In: McGuire, C., R. Radner (eds.). Decision and Organization (pp. 161 – 76). Amsterdam, 1972.

Simon, H. “Making Management Decisions: the Role of Intuition and Emotion”. Academy of Management Executive, 1(1), pp. 57 – 64, 1987

Wildavsky, A. „Choosing Preferences by Constructing Institutions: A Cultural Theory of Preference Formation.” In: American Political Science Review 81(1): 3-22. 1987


Дата: април 2016 Съставил: прод. дпн Тодор Танев





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница