Код. Наименование на учебната дисциплина
Теория на познанието
|
Титуляри на курса:
доц. д.ф.н. Анета Карагеоргиева, хон. ас. Димитър Иванов
|
Вид на дисциплината
задължителна
|
Образователно-квалификационна степен
бакалавър
|
Година на обучение
І
|
Семестър
І
|
Кредити
|
Хорариум
30 ч. лекции и 15 ч. упражнения
|
Форма на обучението
редовна
|
Език на обучението
български
|
Методи на оценяване
изпит
|
Предварителни изисквания - няма
Цели на курса
Да бъдат запознати студентите със съвременните подходи за изучаване на познанието и с теориите за неговата природа и функции. Студентите да получат умения за работа с понятията, с които борави съвременната теория на познанието. Да се насърчат нагласите на студентите за анализ на предпоставките, импликациите и основанията на претендиращите за истинност теории и хипотези в различните области на съвременната култура.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
ТЕМИ
-
Граници на философските изследвания върху знанието. Теория на познанието, епистемология, гносеология. Логика, психология, информационна теория. Философия на езика и философия на съзнанието. Задачи на теорията на познанието: експликативни, нормативни и дескриптивни.
-
Речник на теорията на познанието. Знание, мнение, убеждение, вярване. Изречение, твърдение, пропозиция, изказване. Субект, предикат, агент. Знание и разбиране. Знание и мъдрост. Знание и познание. Процедурно и пропозиционално знание.
-
Проблемът за репрезентацията. Реализъм и антиреализъм.
-
Анализ на знанието. Проблемът на Гетие.
-
Ценността на знанието и проблемът за епистемичния късмет.
-
Проблемът за обосноваването на знанието. Фундаментизъм и кохерентизъм. Екстернализъм и интернализъм.
-
Проблемът за истината. Истина, лъжа, заблуда и грешка.Теории за истината: класификация.
-
Епистемични и неепистемични теории за истината: обзор и анализ.
-
Скепсисът. Два класически скептически проблема: знание за външния свят и знание за другите съзнания. Отговори на скептицизма.
-
Форми на знание. Индивидуално и съвместно знание. Специализирано и неспециализирано знание. Възприятие, памет, понятие. Теория, наука, здрав разум. Свидетелство и авторитет.
-
Проблемът за метода. Философската методология.
-
Знание и информация.
Препоръчана литература
-
Гетие, Е. Знание ли е обоснованото истинно убеждение? http://www.philosophy-bg.info/index_files/resursi.htm
-
Карагеоргиева, А. Класическият анализ на познанието и проблемът „Гетие”, сп.„Критика и хуманизъм“, София, кн. 31, брой 1, 2010.
-
Карагеоргиева, А. Платон и философията на знанието. Издателство „Филвест“, София, 1999.
-
Карагеоргиева, А., Д. Иванов. Природа и структура на понятията според „Философски речник на всекидневния език”. Сп. Философски алтернативи, бр. 4/2007
-
Пърс, Ч. С. Как да направим идеите си ясни. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
-
Ръсел, Б. За природата на истината и неистината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
-
Съвременни немарксистки теории на познанието, съст. Л. Сивилов, С., УИ, 1986
-
Тарски, А. Семантическата концепция за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
-
Хабермас, Ю. Теории за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
-
Платон, Менон. В: Платон. Диалози, т. 2. „Наука и изкуство”, София, 1982
-
Платон, Теетет. В: Платон. Диалози, т. 4. „Наука и изкуство”, София, 1990
-
Ryle, G. The Concept of Mind. The Mayflower Press, 1951
Сподели с приятели: |