Кодекс на оратора георги кирков донка Александрова
Изтегляне 250.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „третият звънец" на „тре- "а на г-н Радослав"
- Г. Кирков: Вие
- Кирков
- Цицерон, М.Т.
- Кантарджиев, А.
- Тотев, П.
НЕПИСАНИЯТ КОДЕКС НА ОРАТОРА ГЕОРГИ КИРКОВ Донка Александрова Съществува мнение, че прозвището на Георги Кирков - „Майстора" идва от името на неговия герой „Мастор Гочо Зулямът". В действителност народният трибун наследява името на своя герой поради неповторимия си ораторски талант. За съжаление неговото реторичес-ко майсторство все още не е изучено достатъчно. Бедата, че няма звукови записи на негови речи не ни оправдава, че не сме анализирали поне запазените стенографски протоколи. Вярно, невербалното общуване с аудиторията, неповторимото му присъствие и идентификация, изключително овладяният и поставен глас, темпото, интонациите, привичните жестове, ритъмът - цялата динамика на живото общуване и сливане със слушателите - се губи в писменото зафиксиране на живото слово. Но не изчезват заедно с мимолетния огън на съпреживяването онези 1 реторически, социално-психологически и логически механизми и похвати, които не губят своята актуалност и могат да бъдат полезен урок за съвременните политически оратори: авторитетността на източника на информацията, ситуационното настроение; съпринадлежностга към слушателите (слушателя); градацията на фактите и аргументите; използването на аргументите на противника в спора (механизмът „с неговите камъни по неговата глава"); внимателният обход на неприятни за оратора факти; фронталният удар, когато фактите са очевадни; пълната пауза (отсъствие на говор), когато други говорят в полза на оратора; цитирането на факти без коментар, когато те са по-силни от всякакво тълкуване; използване на случки и събития от живота, които потвърждават, макар и непряко, тезата на оратора и други. Сякаш великият Цицерон преди 2000 г., рисувайки портре' та на идеалния оратор, е предвидил образа на Майстора с „нахоД чивостта му на диалектик, мисълта на философ, словото на по > паметта на юрист, гласа на трагик и жеста на велик актьор. Име _ затова най-трудното нещо иа света е да откриеш съвършен орат у 1 - заключава геният на древната римска реторика. Едва ли може да възрази, че всички тези характеристики прилягат с сила на Георги Кирков. Когато през 1906 г. Симеон Радев пише студията си „Политическото красноречие в България", той посочва, че в България има трима оратори на съвременността: Никола Генадиев, Тодор Тодоров и Георги Кирков. И допълва, че „никога един социалист не е давал на буржоазията внушение за самоубийство по тоя приятен начин, по който я уверяваше гражданинът Кирков. Когато той се явяваше на трибуната, депутатите си разтваряха душата, за да се смеят, и в залата настъпваше празник".2 Васил Коларов обаче не приема за равностойно това сравнение, защото за разлика от Генадиев и Тодоров с техния „буржоазен фалш", у Г. Кирков всичко бе „чисто и светло" и „затова неговите слова звучаха като слово на апостол, който зовеше масите в името на една идея". Изящното ораторско дарование на Г. Кирков е всепризнато от съмишленици и политически опоненти. Ще започна анализа с няколко щриха, систематизирани от самия оратор. В навечерието на Първата световна война той държи две сказки пред студенти и работници на тема „Как да говорим":
В тези съвети се съдържа квинтесенцията, „тайната" на не-р°вото четвърт вековно ораторско творчество. Живото му слово на ЦРопа гандатор и агитатор на социалистическите идеи звучи нався- из България. Да се опитаме да разчетем подтекста на напътс- ■ йята чрез текстове от парламентарни речи. Георги Кирков владее в еднаква степен спецификата на ора-|РсКото и писаното публицистично слово. Основател и редактор
115 
 в продължение на 15 години на „Работнически вестник" (първия социалистически вестник в България), той притежава оригинален кирковски стил, в който блести умението му аргументирано, точно и колоритно да схване и предаде същественото в събитията, да отдели истината от фразеологичния баласт, да разкрие заблудите, фалша и демагогията. В речите, както и в статиите си, Кирков следва Изократовия период - структурната формула: „кой, какво, къде, кога, как, защо", превърнала се през вековете в журналистически канон. Кирков претворява в творчеството си и друга максима, съобразяваща изложението със слуховото възприемане: словото да бъде точно, ясно, образно и кратко — на думите да е тясно,
на мислите - широко! Словото на Кирков потвърждава доказаното от психолозите, че човешките рецептори доставят на съзнанието различно количество информация: 83 % - чрез зрението, 11 % - чрез слуха и 6 % чрез осезанието, вкуса и обонянието. Възприемането на ораторското слово, което е предимно слухово, се характеризира с няколко специфики: При устния текст в сравнение с четения се наблюдават следните промени: 1. Увеличава се числото на изразите приблизително с около 50 %, а се намалява обемът на информацията; 2. Повишава се „глаголната температура", т.е. увеличава се ко личеството на глаголите за сметка на съществителните;
6. Многоканалният характер на устната реч я прави динамич на, агресивно-предизвикателна. В речта си „Против империалистическата война" пред *■ бание (втора редовна сесия), произне Обикновено народно събран,^ v---r- x на 17 февруари 1916 г„ Г. Кирков развива богато и о.у^ но тезата, че общоевропейската война е империалистическа. ■1 богато и аргумент^ спира на някои половинчати мерки на правителството на Радославов и по-специално на опита му да създаде комитет за обществена предвидливост. По-нататък той с точни данни посочва как този комитет определя едни цени, а Министерството на войната съвсем други, по-високи, за доставка на редица артикули за армията, с което вместо да се ограничава, се засилва спекулацията. По този повод той изтъква: ,J4 затова, когато ние представихме нашето предложение за подобрение на закона за обществената предвидливост, г-н Радославов ни каза: „Такива социализми ние не щем". Това не бегие никакъв социализъм. " И тъкмо тук Радославов го апострофира: „Вие само критикувате, но в нищо не вземате участие". Г. Кирков: Добре, че ме пресякохте. Радославов: Да, вие в нищо не вземате участие, а само критикувате. Г. Кирков: Когато ние правихме нашето предложение, ние бяхме тия, които заявявахме, че членовете на комитета трябва да бъдат избрани от средата на парламента, от самия парламент, значи ние бяхме готови да вземем участие. Това е едно. Второ, ние заявихме, че искаме пълни гаранции за нашето участие; ние не искаме да бъдем само една барака при Министерския съвет, ние не искаме да бъдем посмешище в България. Ако ще действаме сериозно за прехраната на населението и за нейната организация, ние трябва сериозно да действаме. Ние не можем да станем само прикритие, да бъдем щит, зад гърба на който някои ваши приятели и приятели на други спекуланти да вършат своята работа. " (Ръкопляскания от крайната левица).3 Антивоенното съдържание е въплътено в оригинална саркас-тично-изобличаваща стилистика: „неутралитетът за правителството беше само едно смокинено листо", бие „третият звънец" на „тре-"а на г-н Радослав", игнорирана е не само волята на населението, | Дори и на парламента, а „българският народ завлечен в общоевропейската война". Диалогичността на Кирковското слово извира от всяка рече-Р ситуация, обгръща всеки социален проблем. Той не само е готов |рнаги за контраатака, а и сам предизвиква опонентите си. 117
„Г. Кирков: Е, добре, в стара България е един хаос. Правителството се влачи по събитията; правителството не управлява никого, правителството се носи от събитията... Ив парламента също така бюрото се разбяга и г-н председателят стои като щъркел на един крак на опустялото кресло. (Общ смях.) В този сериозен момент, сега е времето вече да се настаним, да стане една перетасовка на картите. Председателят: Не е смешно. Г. Кирков не за пръв път говори така. Г. Кирков: Г-н председателю! Аз говоря така, защото това е много скръбно, пък аз се пазя в тези тежки времена в България да бъда скръбен. Председателят: Жалко е да говорите така от трибуната като народен представител! Г. Кирков: Не е жалкото туй, че аз ви напомням дълга, а жалко е, когато нашето бюро е изпаднало до това положение да стоите така вие. Председателят: Трябва да съжалява човек много, че един народен представител говори така! Г. Кирков: Трябва да се съжалява действително много, затуй защото когато ние очакваме да имаме ред, когато ние искаме организация на прехраната, когато ние искаме всички грижи да бъдат насочени към една точка, защото ние преживяваме съдбоносни минути, стоим пред прага на глада, на разочарованието — в туй време ни занимавате с ваши лични дертове, с ваши лични амбиции. Ето кое е. "4 Тук, както се вижда, Г. Кирков е апострофиран просто поради личното неприятно изживяване на председателя, защото е уподо- бен с щъркел и това е предизвикало смях. Вместо точно да постави въпроса, хе. да иска извинение за конкретния израз, председателят се опитва да „атакува" по принцип Г. Кирков, обвинявайки го, че се държи несериозно в такива тежки времена. Г. Кирков използва изключително умело този апостроф, за да контраатакува не толкова председателя, а цялата буржоазна власт и правителството на Радославов затова, че вместо да се заеме с прехраната на населението, се чуди какви размествания да направи в правителствените постове, като че ли това ще оправи положението на държавата. Любимото словосъчетание на Кирков - "е, добре'' (в превод би означавало: така да е; да, обаче; начало на атака) служи като знак за предупреждение за неговото несъгласие. То е тътенът, който предхожда разрушителната сила на сгромолясващата се скала на контрааргументацията му. Ирония и възмущение, горчиво съжаление, че управляващите не са на висотата на историческия момент, съдбоносните минути, които делят народа от националната катастрофа - пред прага на глада! Ораторът умело прилага "възвратния удар" - улавя репликата на опонента и му я връща критично и емоционално оцветена, обогатена с политическа оценка: Реплика: Жалко е да говорите така... Контра-реплика: Не е жалкото туй, че... или: Реплика: Трябва да съжалява много човек... Контра-реплика: Трябва да съжалява действително много, затуй защото... В реториката това връщане към току-що утвърденото, за да се нюансира или изложи с още по-голяма сила, носи названието „епанортоза". Г. Кирков прилага успешно редица други реторически техники: анафора - единоначалие, повторение на дума или фраза в началото на няколко последователни изречения или абзаци. Напр.: ... когато ние очакваме да имаме ред, когато ние искаме организация на прехраната, когато ние искаме всички грижи да бъдат насочени. Единоначалието (анафората), както и повтарящите се завършеци на фразата (епифората) в ораторската реч изпълняват ролята на „рефрена" (припева) в песенното творчество. Те напластяват, сгъстяват чувството, подсъзнателно удовлетворяват желанието на слушателя за пълнота на доказателството. Те наподобяват тиктакането на часовника или тракането на влака по релсите, което не те приспива, но те успокоява и повишава съгласието ти. 119
118  Сравнението е също сред обикнатите похвати на оратора Кирков. Асоциативното мислене, богатият запас от думи, знания и жизнен опит му позволяват да открива непрестанно обекти, явления, събития, факти, с които да сравнява онова, което е предмет на речта му. За него войната е „кървава касапница", анархо-либералите са „захвърлени на бунището рицари на свободата на критиката и мисълта ", „ царската армия е картонена кула и не трябва голям вятър, за да бъде катурната''; Парламентът е място, където се разиграва куклен театър: "Народното събрание - изтъква ораторът, - винаги е било история на политическите кукли в България и ние винаги сме си го представяли не иначе, освен във вид на куклен театър, където човек може да прекара времето си твърде весело, като забрави, разбира се, че това смешно зрелище българският народ изкупува с цената на своя живот, с цената на кървавия пот на челото си..." ъ
Образно-метафоричното мислене, плод на художествената му творческа природа, достига своя апогей в общуването му с различните аудитории. В реферата „Борбата против опортюнистите", изнесен на събрание на шивашките работници в София през 1906 п, той се обръща към слушателите с въпрос: „Какво представлява партията на обединените общоделци?" И веднага отговаря: "Блато! В него са събрани всички отпадъци на революционното пролетарско движение, изменници на марксизма, разни декласирани елементи, гнили интелигенти и търгаши. Широките социалисти, анархо-либерапите и прогресистите нямат нищо общо с марксизма и с революционните борби на работниците. Лишени от всякаква идейна спойка, тия опортюнистични жаби квакат в общоделското блато на различни гласове. Образували са нещо като жабешки хор!" (подчертаното -Д.А.)6 Конглобацията - затрупването на противника с градушка от въпроси, факти, аргументи, изобщо изобилието от мисъл и слово в аргументацията на издигнатите тези, е особено характерно за оратора Кирков. Като античния си предшественик, чийто гняв се излива върху главата на заговорника Катилина: „Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?" Г. Кирков засипва с грамада от реторични въпроси, построени във възходяща градация, „бедната" глава на Петко Каравелов: „Не бе прав г-н Каравелов, когато казваше, че други са тикнали страната в батака, че аз не съм отговорен, затова следователно те да отговарят ". Аз задавам следния въпрос: ами кой, г-н Каравелов, Ви би по главата да станете министър? Кой Ви накара да взимате върху себе си тази тежка длъжност? Не трябваше ли Вие по-рано да знаете какво Ви предстои? Нали Вие бяхте онзи, който дойдохте пред българския народ и му казахте, че България е в батака и аз ида. дая извадя от него? Вие идете дая извадите от батака, но със същите средства, с които я вкараха в него!" Кирков познава цялата страна, фолклора - местните обичаи, традиции, склонности, поверия и наречия. Неговата артистична природа запечатва думи, изрази, сентенции от различните диалекти и езици. Речта му е изпъстрена със сериозни научни термини, русизми, турцизми, латински наименования, шеги и каламбури, пословици, поговорки, гатанки, библейски притчи и най-обикновени думи от разговорния език. Той често съветва пропагандистите и агитаторите от дружество „Класово съзнание": Вслушвайте се как говори народът! Народният език е богат с мъдрост, дълбочина на мисълта. Народът е създал чудни приказки, пословици и остроти покрай хубавите свои песни. Изучавайте ги, внасяйте ги в речта си. Изучавайте разказите и стихотворенията на Вазов, на Ботев, на Яворов, поезията на Пушкин, на Лермонтов и др. Те ще обогатят езика ви, ще го направят цветист, сочен: това много се харесва на слушателите ". 8 Грижата за слушателя, за това дали идеята ще достигне до съзнанието му, винаги занимава Кирков. Но той никога не ласкае, не лицемери с аудиторията. Искрен, прям и винаги весел, Кирков съумява да изложи по достъпен начин и най-заплетените политически проблеми, да разобличи и безпощадно да осмее и изобличи враговете. Смехът с всичките му разновидности - от дружеската закачка и шега, през иронията, хумора и сатиричното пресъздаване на социалната обстановка до саркастичния Ювеналов бич, плющящ върху гърбовете на управляващите - ето истинската стихия на оратора Кирков. Остроумието му е неподправено, изящно, а чувството му за хумор не го напуска и в най-тежки и непредвидими ситуации. Неповторими по своята находчивост и острота са репликите на Г. Кирков в Народното събрание. Когато Александър Радев го апострофира, че социалистите в България са толкова малко и техните представители в парламен-
120 121
 та би трябвало да изпитват известно неудобство, Г. Кирков отвръща: „На двеста магарета им трябва само една конска муха!" 9 Думите му са посрещнати с оглушителен смях.
Много показателна с използването на няколко похвата е речта на Г. Кирков пред Народното събрание по повод последиците от империалистическата война, произнесена на 28 март 1918 година. В нея Г. Кирков изключително аргументирано доказва, че нашето буржоазно правителство не е осъществило нищо от идеята на тесните социалисти във връзка с прехраната на фронта и населението в тила. (Става дума за прословутата дирекция по прехраната.) Ораторът умело преминава към въпроса, че генерал Жеков вместо да се грижи за прехраната на войниците, за да овладее тяхното недоволство, организира шпионски групи, които да търсят провокатори сред тесните социалисти, набедени за единствените подстрекатели на недоволствата в армията. Той дава примери и в тила, с демонстрацията на войнишките жени в Габрово, които искат хляб. Г. Кирков е спокоен, хладнокръвно приема всички провокационни реплики, следвайки неотстъпно идеологическата си задача - разобличаване престъпната политика на правителството. Г. Кирков: ... "Военният министър, който не се е погрижил да си облече армията, която е останала гладна и боса, вместо да бъде хванат за ухото и поставен там, дето му е мястото, той пише окръжни, че тесните социалисти били изверги, че смущавали армията, която той остави гладна и необлечена... Той е смешен, той не се издига да види колко е смешен в тия усилни времена, в които живеем, намирайки се пред криза, пред гладуване. Той размахва с картонен меч и бие въздуха. Ако вие действате по този начин спрямо тесните социалисти с окръжни, мога да ви поздравя: много
Председателят: Г-н Кирков! Тия работи не са по законопроекта. Г. Кирков: Г-н председатепю! Вие не се намесвайте в дебатите. Аз съм тъкмо на предмета. Ако мислите, че не е така, заповядайте тук да отговорите. Ние гладуваме. Е, добре, г-да народни представи-тели, вместо да се занесе на фронта хляб, вместо да се занесат дрехи, вместо да се занесат обуща, да се положи голяма грижа за тия сто-тини хиляди български синове, хвърлени в окопи, дупки и пещери и из-
И тази реч на Кирков следва композицията на разгърнатия силогизъм: теза - аргументи - изводи. Защитата на преследваните на фронта тесни социалисти идва като следствие от разобличената контратеза, 122 123
 че социалистите (офицери и войници) разлагат военната дисциплина, напускат фронта и прочее. Аргументационният арсенал се състои от факти, свидетелства, обвинения, че се подменя истината (тезата). Изводът идва логично, естествено: „Следователно, обвинението против нас... не е вярно; Напротив, ние имаме тъкмо обратното - похват (за храброст, доблест и пр.)". Използването на турската дума за вина, виновник (кабахат - кабахатлии) органически следва неписаното правило, че човек ругае или се обяснява в любов много по-лесно на чужд език. Но веднага идва въпросът - защо на турски, а не на руски, немски, латински? Лексеми от тези езици също се срещат в публичната реч на Г. Кирков. Внимателното вглеждане в текстовете на речите ще ни доведе до извода, че ораторът интуитивно или съзнателно включва в активния си речник езици на народи, към които българското обществено мнение изразява определено отношение, специфична традиция за вина, благодарност, възхищение и прочее.
Г. Кирков: ...Тесните социалисти били кабахатлии за това, че войниците нямат гащи, нямат цървули, нямат обуща, нямат хляб; и най-тъпият войник на фронта не можете да излъжете... Не там е виновността, не там е нещастието. Нещастието е на друго място -че в България днес, като е лишена от всички конституционни гаранции, като се туря една цензура, едно военно положение... "" Г. Кирков съзнателно повтаря определението „нещастието". Нещо повече, в заключение той извежда абсурда, в който е вкарана България: ,Да, българският народ бе пратен на война, българският народ бе въвлечен в тая изтребителна война". Напрежението се усилва с ярки антитези: "'народ, който в мирно време изкарва най-хубавата пшеница, най-хубавото жито, който е в състояние да се изхрани, даже и да даде другиму " е превърнат в просяк, който чака подаяния от Германия и Украйна, да му поднесат комат хляб да се наяде... " Унижението на народа вследствие на некадърната провоенна политика крещящо контрастира на „миража" на управляващите за „Велика България". Финалният акорд на трагичната картина прозвучава като пиеса на абсурда - „ Велика България, обаче с празен стомах ". ,,Додето стане Велика България, ние тук можем да изпукаме от глад ". Г. Кирков владее виртуозно всички жанрове на спора: полемиката (словесната война), чиято идеологическа и интелектуална изви- сеност зависи не само от политическите позиции, но преди всичко от морала на спорещите; дискусията - най-често със съмишленици или с масова аудитория, на която трябва да се изяснят сложни проблеми; диспута - спора - шоу, предназначен за публиката, която трябва да възприеме идеите на оратора. Но характерното за Кирковекото ораторско слово е. че то винаги воюва, атакува, настъпва. Той никога не се отбранява, не се извинява. Мисълта му е бърза, рефлективна и точна. Когато се изправи на трибуната, Г. Кирков става взискателен диригент, който не понася фалшивото изпълнение на различните инструменталисти. Ето част от парламентарната „престрелка" на социалистите: К. Пастухов: (Казва нещо) Хр. Кабакчиев: Вашите крясъци не ни смущават. К. Пастухов: Нашите крясъци искат всеки да бъде доблес-тен да поеме политическа отговорност за онова, което върши. Г. Кирков: Това казват и всички шпиони в България, и буржоазията го казва... (Тук ораторът нанася внезапен морален кон-траудар, след който идва по-страшният - документалният - Д.А.). Ето документи, г-н Пастухов, слушайте сега...(Ораторът директно призовава за вниманието на залата - Д.А.)
К. Пастухов: (Възразява нещо) Г. Димитров (към К. Пастухов): Няма нужда да скачаш толкова много. К. Пастухов: (Казва нещо) Т. Луканов: Г-н председателю, укротете го, или ще го укротим ние. Г. Кирков: (Съвсем спокойно продължава да цитира) „ Предлагам ви, г-н полковник, да прочетете и разтълкувате на войниците статията ,, Пълно единство " от г-н Илия Янкулов, печатана в брой 107 на в. ,,Народ "... Г. Василев: (от десницата - Д.А.) Много добре, не са болшевики като вас да убиват без присъди. Вие почнахте агитации, като сметнахте, че правите революция като болшевиките. " !24 125
Тук този десен буржоазен политик явно жлъчно и неуместно реагира, като ни в клин, ни в ръкав почва да говори за неща твърде далеч от обсъжданията, но сам без да се усети подкрепя тезата на Г. Кирков, че широките са нещо като буржоазията, което твърди и самият Г. Кирков. Той не му обръща внимание (ех silentio - аргумента на мълчанието) и продължава:
Г. Кирков: Тия документи показват, че главното командуване прави разлика, очевидно голяма, между нас и широките социалисти...Защо се вълнуват те? Аз се чудя, защо се те вълнуват! (Ето тук нанася моралния удар върху широките! - Д.А.) Вие завчера с Вашата реч (става дума за речта на К. Пастухов - Д.А.) документирахте това обстоятелство, обаче Вие във вашия вестник съобщавате, че тенденциозно била предадена Вашата реч, защото Вие се страхувахте много, че на фронта, където знаят защо са недоволни, ще кажат, че тоя (К. Пастухов — Д.А.), който казва, че позивите ги правят недоволни, е един подлец. (Възражения от широките социалисти.) Туй ще кажат те. На фронта войниците знаят къде е източникът на тяхното недоволство. Те знаят, че нито социализмът, нито тесните социалисти са причината на това да бъдат в окопите, да стоят там, да търпят лишения и страдания и да бъдат изложени на смърт. Следователно Вашата патриотическа реч аз искам да я прочетат войниците, аз искам да я чуе българският народ. И затова г-н Андрей Ляпчев, много съобразителен буржоазен политик, поиска тя да бъде отпечатана, да бъде афиширана от Народното събрание. А. Ляпчев: Като българин (сиреч като патриот - Д.А.). Г. Кирков: Именно като българин. Тогава, питам аз: защо се вълнуват господата зад Вас? (Нали са социалисти! - иска да каже - Д.А.) Какво ги вълнува? Те могат да са само доволни. Аз също съм им дал една атестация, че те са патриоти... И затова много се интересуват кой ще вземе да произвежда кашкавала. Както оттам (сочи десницата) се интересуват от кашкавала, от зарзавата — то е голям интерес, — тъй също и оттам (сочи широките социалисти) се интересуват от зарзавата, а ние, бедните, ние, простосмъртните, ние до днес не виждаме нито кашкавал, нито зарзават. От висотата на иронията ораторът сгромолясва веселото настроение, породено от лукавото прозрение - защо са „патриоти" онези, които се интересуват от кашкавала. Идва тъжната констатация за бедните, простосмъртните, с които ораторът се идентифицира и които очевидно са недостойни да бъдат „патриоти"... Общото дихание, колективната мисъл в парламента е нажалена дотолкова, че ораторът може да си позволи гневното отрицание на „аргумента към човека" (ad hominem), c което сякаш подписва на опонента си смъртната му присъда като народен избраник. К. Лулчев: (Възразява) (И тъкмо тук вече Г. Кирков почва атакува.) Г. Кирков: Вие ми говорите за честност, Вие ми говорите за корупция, обвинявате в корупция целия свят, Вие се дълбоко възмущавате, че някой взел мандра, че някой взел предприятие, но Вие не се възмущавате, Вие намирате, че не е корупция и престъпление, ако Вашата кооперация „Напред ", която е един бакалски дюкян, се заеме да произвежда кашкавал. (Смях в десницата.) В тази реч наблюдаваме различни полемически похвати: изчакване на други, в случая негови другари (Хр. Кабакчиев, Г. Димитров, Т. Луканов), да отговорят пряко на репликите на К. Пастухов и на неговите „крясъци"; рязък морален контраудар; серия от цитати на военни заповеди, което пък е унищожителен логически документален контраудар. В същото време виждаме как майсторски се справя със страничните реплики и апострофи на Г. Василев, К. Лулчев и как накрая нанася съкрушителния удар отново върху К. Пастухов по повод на неговата патриотарска реч, произнесена в същата сесия на Народното събрание. Но има случаи, когато Г. Кирков е принуден да прилага „обходни" похвати. И тук той е виртуозен. В същата реч същият Г. Василев се опитва да го атакува за това, което става в Съветския съюз по това време и по-специално за глада в Петербург. Понеже е твърде сложно Г. Кирков да обясни в една парламентарна реч, че гладът на руските работници не е предизвикан от социалистическата революция и от болшевиките, а тъкмо обратно: буржоазията е довела с глада, войната и разрухата до революцията, той прави един много по-икономичен за случая обход с ироничен и блестящ психологически удар в края. Ето и самата полемика с Г. Василев.
126 127
 Г. Василев: Кажете Вашето мнение как да се организира
прехраната. Г. Кирков: Аз казах, че държавата трябва да поеме организацията на производството и консумацията. (Това е било изложено в специален законопроект, предложен от тесните социалисти още преди година - Д.А.) И затова ние направихме на времето предложение. Вие се хвалите, че имате голяма памет (обвинение в противоречие - Д.А.), а сте забравили, че още преди да се обяви войната, ние предложихме тук един проект... Г. Василев: Аз го помня, но те не го помнят. Вие не го развихте. (Това е жалък опит да се лавира - Д.А.) Г. Кирков: Ние четири пъти го развиваме. Г. Василев: Обосновете Вашето мнение, а не само в общи думи. (Тук от безпомощност Г. Василев се чуди вече какво да противопостави - Д.А.) Хр. Кабакчиев: Двадесет пъти говорихме ние. Всички буржоазни партии се обявиха против този законопроект и го провалихте, а сега имате безсрамието да отричате, че не сме го развили. Четири пъти е развиван този проект от нас. Г. Василев: Ние не го отричаме, но той е невъзможен, той
Г. Кирков: Понеже той е идиотски, българският народ ще гладува, защото Вие сте много умен. (Отново довеждане на аргументацията до абсурд.) Тъкмо тук вече Г. Василев поради невъзможност да възрази конкретно по въпроса за „бездействието" на десняците, за да се защити, насочва прението към това, че гладуват и в Русия по това време - Д.А.) Г. Василев: Болшевиките го нахраниха. Петербург не гладува; там където има болшевики, не гладуват! Кабакчиев ще изхрани България!... (Опитът на Г. Василев да иронизира позицията на социалистите се оказва неуспешен.) Г. Кирков: Г-н Василев! Вашата задача е много лесна, Вие се явявате с една лесна задача. (От тук почва обходната маневра. Но Г. Василев е толкова възбуден, че от злоба започва да крещи съвсем странични неща.) Г. Василев: Руският цар да се сваля и убива! (Г. Кирков отново запазва самообладание и вместо да разяснява, че не болшевиките са убили руския цар. пак използва хитра и обходна маневра - Д.А.) Г. Кирков: Ние си имаме наш цар, оставете руския цар, бог да го прости. Там ще видим колко сте способни за тази работа, ще видим какво ще направи нашата тъй наречена демокрация. Помня, че Вие бяхте с него, под него и затова спрямо нас се въздържайте. (Смях.) Аз казах, че Вашата задача е много лесна. Вие сте си поставили за цел да защищавате главната квартира и си свършихте задачата. Аз казвам, че от тази защита хляб няма да има, нито месо, нито гащи за българския народ...(Това е окончателният удар, финалният акорд, който безпрекословно внушава управленската и политическата немощ на българските управници.) Има случаи, когато Г. Кирков се съгласява с репликите на своите противници изцяло в хумористичен план и постига още по-голям ефект. Ето един такъв случай:
Председателстващ д-р И. Момчилов: Срещу разписка ли? (Смях.) Г. Кирков: Срещу разписка. Очевидно е тогава, че между буржоазните партии единство не може да има, макар че те стоят на една и съща почва. Ние завчера, когато слушахме г-н. Малинова да е недоволен, че Русия не влизала в списъка на нашите врагове, ние разбрахме, че той...
128 129
 Някой от десницата: ...е реквизиран вече.
Г. Кирков: Той е до известна степен реквизиран доброволно. (Голям смях.) Разлика значи няма. "И В други случаи Г. Кирков твърдо и безапелационно критикува правителството и издига идеята за балканската федерация: „Г- Кирков: ...на този Балкански полуостров, да запазим себе си от онова грозно изтощение, което ще последва, да запазим себе си и това да бъдем влети в онзи поток на изсмукваш жизнените сокове на останалите назад нации, без да им се даде възможност да се развият, тя е политика на балканската федерация. От десницата: А-а-а! Г. Кирков: Аз особено я подчертавам в тоя момент, когато V вас има убеждение, че тя не е потребна, защото вие се смятате за победители... Никой да не мисли и да не си прави илюзии, г-да народни представители, че европейският империализъм тъй се шегува, глади, милува. (Тройните сравнения във възходяща градация са сред любимите похвати на Г. Кирков - Д.А.) Топ е безпо-щаден; за него има само един императив ~ той е печалбата, той е свръхпечалбата... " Ораторското творчество на Г. Кирков, което е аргументирано отрицание на методите и практиката на буржоазната власт, е великолепно доказателство на теорията на Мишел Фуко за когни-тивната роля на реториката. Ораторът е този, който създава границите и формите на онова, което обществото трябва да осъзнае, на разговора и историческата памет, на противодействието и приспособяването. Истината, на която Г. Кирков е пламенен рицар, извира от социалистическия идеал, от който той е запленен. Истина и майсторство при него са в свещен съюз, затова словото му остава завинаги актуално. И днес, както и в началото на миналия век, се говори твърде много за обаянието на лидера или неговата харизма. Смята се, че харизмата е най-мощният двигател на всяко господство. Без него боговете, кралете и жените никога не биха имали изключителната власт, на която се радват. Ако потърсим отговор на въпроса: В какво се състои обаянието на Г. Кирков? - ще стигнем до извода, че то е преди всичко в монолитността на неговия характер, идеология и поведение. Универсалната духовна култура, оригиналният творчески дух, месианското посвещение на един идеал - всичко това се слива в една неразтворима амалгама, която буди, провокира и радва сърцата на всички, докоснали се до Майстора. Днес, близо век след Кирковското присъствие в политическия живот на България, когато отново се опитваме да градим основите на демокрацията, се чувства още по-силно потребността от един Апостол на истината и всеотдайната обич към другите. Един нов Кирков, който с мощен глас и орлов поглед, с челичено самообладание и неподражаемо чувство за хумор ще разобличава двуличи-ето и притворството на новородените буржоазни лидери. И той ще се роди, защото: "В началото бе словото!" Бележки:
' Цицерон, М.Т. За оратора., С, 1992, с. 46. 2 Радев, С. Политическото красноречие в България - В: Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. С, 1965, с. 149. I Спомени за Георги Кирков - Майстора. С, 1968, с. 27. 4 Кантарджиев, А. Спомени за вуйчо - В: Спомени за Георги Кирков - Майстора. С, 1965.С.82-83. 5 Кирков, Г. Избрани произведения Т.Г, С, 1950, с. 319-320. 6 Кирков, Г. Против военните кредити - Реч пред XVII ОНС (трета редовна сесия), 12 март 1917 г., - В: Публицистика. С, 2006. с. 215. 7ЦДА, Спомени на Ал. Гогов; Г. Кирков, с. 145-146. 5 Кирков, Г. По външните заеми и монопола върху тютюна. 28.XI.1901 г.; - В: Правчанов, С. Майстора в Народното събрание. С, 1980, с. 105. 9 Вж. Благоев, Д., Кирков, П, Бакалов Г. Полянов Д.И. - В: Спомените на съвре менниците си. С, 1973, с. 100. 10 Тотев, П. Политическата сатира на Георги Кирков. С, 1974, с. 239. II Кирков, Г. Публицистика - Библиотека „Социални идеи". № 3, С, 2006, с. 250- 251. 12 Пак там, с. 248 13 Кирков, Г. Избрани произведения. Т. 1, С, 1950, с. 31 5-3 16. ПО 131 Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 250.59 Kb. Сподели с приятели:
|
