Кодекс на търговското корабоплаване (загл. Изм. Дв, бр. 113 От 2002 Г.) В сила от 01. 01. 1971 г



страница3/11
Дата22.07.2016
Размер2.25 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Раздел I.
Измерване на корабите


Обсег

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 63 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на кораба се заключава в определянето на неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби и останалите технически данни, които подлежат на вписване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл. 73, ал. 2.



Задължително измерване

Чл. 64. На задължително измерване подлежат:

а) българските търговски кораби;

б) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз.



Доброволно измерване

Чл. 65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.



Органи на измерването

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)



Контролни измервания

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на Регистъра на риболовните кораби, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Контролно измерване на чужд кораб

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи, или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.



Мерително свидетелство

Чл. 69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.



Такси за измерване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси за измерването на корабите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При контролни измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерителното свидетелство или измерването е по чл. 67, ал. 2.

Наредба за измерването

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за измерване на корабите.


Раздел II.
Безопасност на корабоплаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)


Основни изисквания

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция "Морска администрация", че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.

(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да отправи запитване до предишната държава на знамето за кораба във връзка с дейностите по ал. 1 с цел установяване наличието на неотстранени неизправности, свързани с безопасността, които са били идентифицирани от предишната държава на знамето. Когато друга държава на знамето поиска информация относно кораб, който преди това е плавал под българско знаме, Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя информация относно неизправности, както и всякаква друга информация, свързана с безопасността, на държавата на знамето, искаща информацията.



Преглед на кораби и корабопритежатели

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответните свидетелства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби условията и реда за извършване на прегледите, за оправомощаване и за оттегляне на предоставените правомощия за извършване на прегледите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

Определяне на класа на корабите

Чл. 73а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Определянето и поддържането на класа на корабите, плаващи под българско знаме, за които се изисква да притежават клас, както и техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) Корабите, за които се прилагат Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74), изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 61 от 1983 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., подписана в Лондон на 5 април 1966 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 94 от 1968 г.) (ДВ, бр. 81 от 2003 г.), и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), както и корабите, превозващи опасни товари по вътрешните водни пътища съгласно Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), се изисква да притежават клас.

(3) Техническият надзор при проектиране, строеж, експлоатация и ремонт на корабите, за които не се изисква да притежават клас, монтирането, поддържането и ремонтът на електронавигационното, спасителното и противопожарното оборудване може да се извършват от български или чуждестранни юридически лица, оправомощени за тази дейност от Изпълнителна агенция "Морска администрация".



Задържане на кораби

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораб в териториалното море, във вътрешните морски води или в българския участък на река Дунав в съответствие с международните договори, по които Република България е страна и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция "Морска администрация" забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Свидетелства за безопасност (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е било издадено, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Свидетелство за безопасност, издадено от чужд контролен орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Свидетелствата за безопасност, издадени на кораб, плаващ под българско знаме от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.



Съблюдаване правилата за безопасност

Чл. 77. (1) (Предишен текст на чл. 77, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.

Прилагане на правилата към чужди кораби

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.



Разследване на произшествия

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Разследването на произшествия в морските пространства на Република България се извършва от специализирано звено в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Специализираното звено по ал. 1 разследва произшествията с цел да способства за предотвратяването им. При разследването се установяват причините и обстоятелствата за възникване на конкретното произшествие, без да се правят заключения за вина или разпределение на вина.

(3) Специализираното звено по ал. 1 разследва морски произшествия и инциденти, които:

1. засягат кораби, плаващи под българско знаме;

2. възникват в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България, или

3. засягат други значими интереси на Република България.

(4) Специализираното звено по ал. 1 не разследва морски произшествия и инциденти, които включват единствено:

1. военни кораби или кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели;

2. кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и плавателни съдове за развлекателни пътувания, използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели;

3. плавателни съдове по вътрешни водни пътища, които плават по вътрешни водни пътища;

4. рибарски съдове с дължина до 15 метра;

5. стационарни офшорни сондажни платформи.

(5) Произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация", в чийто район на действие е възникнало произшествието, в съответствие с Правилата на речния надзор по Дунава (приети с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. - Изв., бр. 99 от 1954 г.) (ДВ, бр. 31 от 1978 г.).

(6) Специализираното звено по ал. 1 извършва разследвания на безопасността, които са независими от наказателни или други разследвания за определяне на отговорност или вина. Разследванията по безопасността не могат да бъдат възпрепятствани, спрени или забавени поради подобни разследвания.

(7) Ръководителят на специализираното звено по ал. 1 преценява дали е необходимо разследването на дадено произшествие.

(8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява независимост на звеното по отношение на вземането на решения.

(9) Специализираното звено по ал. 1:

1. разполага със свободен достъп до всяка зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в т.ч. товар, оборудване или останки;

2. гарантира незабавното описване на доказателствения материал и контролираното претърсване за и изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ;

3. изисква изследване или анализ на обектите по т. 2 и има свободен достъп до резултатите от такива изследвания или анализ;

4. разполага със свободен достъп до и има право да копира и използва всякаква необходима информация и записани данни, включително VDR данните, свързани с кораба, рейса, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство;

5. разполага със свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите;

6. изисква и разполага със свободен достъп до резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, свързани с експлоатацията на кораба, или от друго лице;

7. разпитва свидетели в отсъствието на всяко лице, чиито интереси би могло да се счете, че възпрепятстват разследването на безопасността;

8. получава протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, собствениците, класификационните организации или от всяка друга заинтересована страна, когато те или техните представители са установени в Република България;

9. изисква съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, гранична полиция, службата по движението на корабите, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал.

(10) Специализираното звено по ал. 1 е длъжно да използва единствено за целите на разследването и да не предоставя на трети лица следните документи:

1. всички свидетелски и други показания, обяснения и бележки, взети или получени от разследващия орган в хода на разследването на безопасността;

2. документи, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването на безопасността;

3. информация, свързана с лицата, засегнати от морското произшествие или инцидент, която е от особено чувствително или лично естество, включително информация относно тяхното здраве.

(11) Докладът от разследването се предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за сведение и разпоредителни действия по препоръките, след което се публикува от ръководителя на звеното на интернет страницата на министерството.

(12) Заключенията в доклада и препоръките не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство.

(13) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.



Такси

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.


Раздел III.
Корабни документи


Видове

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) В зависимост от вида, тонажа и района на плаване корабите, плаващи под българско знаме се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.



Специални кораби

Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.



Кораби за задгранично плаване

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)



Свидетелство за регистрация и временно свидетелство за регистрация (Загл. доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация удостоверява правото за плаване на корабите под българско знаме и правото на собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В свидетелството за регистрация се вписват:

1. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;

2. името или номерът на кораба;

3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;

4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;

5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв.

6. (отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във временното свидетелство за регистрация се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.



Позволително за плаване и временно позволително за плаване (Загл. изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 84а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)



Издаване на свидетелството за регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от оправомощени от него длъжностни лица.



Наредба за водене на корабните документи

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Видовете корабни документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Образците на корабните документи се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Глава пета.
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ


Екипаж на кораба

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 87, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на корабите, плаващи под българско знаме се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на здравеопазването.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.



Комплектоване на екипажа

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.

(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, съставена в Лондон на 7 юли 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.

(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.

(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица - български и/или чуждестранни граждани.

(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция "Морска администрация" да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност - граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок не по-дълъг от три месеца.

Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.

(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.



Трудови правоотношения

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:

1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;

2. корабопритежателите относно спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;

4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

(3) Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Срочен трудов договор се сключва:

1. за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година;

2. за извършване на определен рейс;

3. до завършване на определена работа;

4. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.

(4) Срочен трудов договор със същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето.

(5) Не се допуска превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок, както и на срочен договор в договор за неопределено време, освен с писмено съгласие между страните. За превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок и за превръщането на срочен договор в договор за неопределено време не е необходимо предварително писмено заявяване от работника или служителя.

(6) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за неопределено време е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Срокът на предизвестието за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора.

(7) Нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно.

(8) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца. В тези случаи надхвърлящият установената в ал. 7 нормална продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка на брега след репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери, определени с наредбата по ал. 1.

(9) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период.

(10) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа.

(11) Независимо от установеното в ал. 9 и 10 при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби или на лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да изиска от всеки член на екипажа да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка.

(12) Поради спецификата на работата на борда на кораб отлагането на ползването на седмичните почивки се разрешава в съответствие с Конвенция № 14 относно седмичната почивка (индустрия), 1921, приета в Женева на 25 октомври 1921 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Ползването на седмичните почивки може да се отлага и когато това е предвидено в трудовия договор и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. Часовете за отработване през отложените седмични почивки съставляват част от графика за работа, но не се включват в нормата за работно време при установено сумирано изчисляване на работното време.

(13) Отработените часове по време на отложените седмични почивки и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по ал. 7 не се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение, изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Часовете, отработени по време на отложените седмични почивки извън рамките на нормалната продължителност на работното време, се компенсират по предвидения в ал. 8 ред.

(14) Ползването на отпуск от член на екипажа се извършва по ред, установен с наредбата по ал. 1, без изготвяне на годишен график.

(15) За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал. 1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство.



Административна власт на капитана

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.

(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.

(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.



Власт на капитана в случай на престъпления

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на корабите, плаващи под българско знаме, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.

(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.



Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на кораб, плаващ под българско знаме, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.

(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Задължения на капитана при корабоводенето

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.



Задължение на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.

(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.

(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.

(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.

(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Капитанът е длъжен да информира администрацията на крайбрежната държава в случай на морски произшествия, когато е налице потънало имущество.

Задължение на капитана при военни действия

Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.



Представителна власт на капитана

Чл. 95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.

(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.

(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.



Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда

Чл. 96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:

а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;

б) да продаде излишната част от хранителните припаси;

в) да продаде част от товара или целия товар.

(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.



Правомощия на капитана при недостиг на припаси

Чл. 97. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.

(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.

(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Корабен съвет

Чл. 99. (1) В случай на опасност за пътниците,екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.

(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Задължение на капитана при опасност на кораба

Чл. 100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.

(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Медицинско обслужване

Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.

(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.

(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.

Проверка на условията за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораба в пристанището до отстраняване на недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.


Глава шеста.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница