Кодекс на търговското корабоплаване (загл. Изм. Дв, бр. 113 От 2002 Г.) В сила от 01. 01. 1971 г

Чл. 290. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено или разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност за участващите в общото морско начинание.

(2) Извънреден разход, извършен вместо разход, който следва да се отнесе към разходите за обща авария, се зачита за обща авария, но само до размера на избягнатия разход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Следващите разпоредби се прилагат в случаите, когато по силата на договор между страните не е уговорено друго.

(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като обща авария се обезщетяват само такива загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се признават за обща авария:

1. загуби, вреди или разходи, направени във връзка с отстраняване на нанесени щети на околната среда или които са следствие от изтичане или изхвърляне на замърсяващи вещества от имуществото, участващо в общото морско начинание;

2. демюрейдж, загуба на пазар или понесена вреда, или разход, направен поради забавяне, по време на рейса или впоследствие;

3. всяка косвена загуба.

Съставни елементи на общата авария

Чл. 291. Към общата авария при условията на чл. 290 по-специално се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, възникнали от изхвърляне зад борда на товар или принадлежности на кораба, а така също загуба или вреда, причинена на имуществото, включено в общото морско начинание при вземане на мерки за общото им спасяване, по-специално вследствие проникване на вода в трюмовете през откритите за изхвърляне на товара люкове или през други направени за това отвори;

2. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, причинени на кораба или товара при гасене на пожар на борда на кораба, включително и щетите от потопяването на горящия кораб, или от изхвърлянето на брега на имущество от горящия кораб;

3. щетите, причинени на кораба или товара от преднамерено засядане на кораба

4. щетите от повреждане на двигателите и другите машини или котлите на кораба, причинени при усилията да се снеме корабът от засядане;

5. извънредните разходи, извършени при засядане на кораба, по претоварването на товара, горивото или на предметите на корабното снабдяване от кораба на други плавателни съдове, за наемане на последните и за обратното натоварване върху кораба;

6. щетите от повреждане или погиване на товари, гориво или на предмети от снабдяването, причинени от преместването, разтоварването и обратното им натоварване и подреждане на кораба, а също така при съхранението им в случаите, когато разходите по извършването на тези дейности се признават за обща авария;

7. стойността на корабния инвентар или на предмети от снабдяването, изгорени по необходимост вместо гориво, като се приспадне стойността на предвиденото количество гориво, което би било изгорено. Стойността на това гориво се определя по пазарната цена в деня на отплаването от отправното пристанище или в последното посетено пристанище;

8. разходите, направени с цел да се получи помощ, а така също и щетите, причинени на кораба или товара от корабите, които са оказвали помощ;

9. загубата на навлото, възникнала от загубата на товара, се обезщетява по общата авария, като от навлото му се изключват разходите, които превозвачът би извършил за реализирането на навлото, но които не са били извършени вследствие на пожертвуванията.

Приравнени към общата авария разходи

Чл. 292. Към общата авария също така се отнасят или приравняват:

1. разходите, предизвикани от принудително отбиване на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварването поради нещастен случай или поради каквото и да било друго изключително обстоятелство, налагащо необходимостта от отбиване или връщане, за да се избегне общата опасност;

2. разходите, свързани с излизането на кораба с товара или с част от него от мястото на убежището или от мястото на натоварването в случаите на принудително връщане;

3. разходите за преместването или разтоварването на товара, горивото или предмети от снабдяването в мястото на натоварването, отбиването или убежището, когато това преместване или разтоварване са били необходими, за да се избегне обща опасност или за да се даде възможност да се отстранят повредите на кораба, предизвикани от нещастен случай или други извънредни обстоятелства, ако отстраняването им е било необходимо за безопасното продължаване на рейса;

4. разходите за обратното натоварване и подреждане на товара, горивото и предметите за снабдяване, разтоварени при обстоятелствата, посочени в предходната точка в този член, както и всички разходи по опазването им, включително по застраховането им, ако такова е било направено;

5. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, предметите за снабдяването му и горивото, понесени във връзка с удължаване на рейса в резултат от отбиването на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварване при обстоятелствата, указани в точки 1 и 3 на този член;

6. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, възникнали при отбиването или допълнителното задържане на кораба в каквото и да било място вследствие нещастен случай или други извънредни обстоятелства, налагащи това, за да се избегне обща опасност или за да се отстранят повредите, причинени при посочените обстоятелства, ако ремонтът е бил необходим за безопасното продължаване на рейса. Разходите за гориво, предмети за снабдяване и пристанищни разходи, възникнали през време на задържането, също се приравняват към общата авария, освен ако тия разходи са извършени за ремонти, неспадащи към общата авария;

7. предвидените в точки 1 до 6 разходи, ако те са възникнали поради прехода на кораба от мястото на убежище до друго място, поради невъзможността да се извърши ремонтът в мястото на убежище;

8. стойността на временния ремонт на кораба, извършен за обща безопасност в мястото на натоварването, отбиването или убежището, а също и стойността на временния ремонт на повредите, приети за обща авария. Стойността на временното отстраняване на случайните повреди, необходимо само за извършване на рейса, се обезщетява само до размера на тези предварителни разходи, които биха били отнесени към общата авария, ако това отстраняване не е било извършено, независимо от икономията, извършена в резултат на това от когото и да е от участниците в общата авария;

9. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) седем на сто годишна лихва върху разходите, пожертвуванията и обезщетенията, които са признати за общоаварийни; лихвата се начислява до три месеца след датата на издаването на общоаварийния диспаш, като се взема предвид всяко частично плащане от интересите, участващи с общоаварийни вноски, или от депозитния общоавариен фонд.

Негодност за плаване на кораба и отказ от пътуването

Чл. 293. В случаите, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, към разходите за общата авария се отнасят само онези, направени за съхраняването, изплащане заплатите на екипажа и неговата издръжка (чл. 291, точки 1-6) до момента на признаването на кораба за негоден или до отказа му да продължи рейса. В случай, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, преди да бъде приключено разтоварването на товара, към общата авария се отнасят всички разходи, направени до завършването на разтоварването.

Чл. 294. Не се признават за обща авария даже и при наличие на условията, предвидени в чл. 290 на този кодекс:

1. стойността на изхвърления от кораба самозапалващ се товар и товар, който се превозва на кораба в несъответствие с приетите в морската търговия обичаи;

2. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щетите, причинени от дима при пожар, по какъвто и да е начин, както и загубите от нагряването от пожар в тези части на кораба и товара, които са били обхванати от пожара;

3. щетите, причинени вследствие отсичане на разбити корабни части или други съоръжения, които са били отнесени от морската стихия;

4. щетите, причинени от форсирането или друга работа на машините, другите двигатели или котлите на кораба, който е в плаващо състояние, но е заседнал;

5. щетите, причинени от преднамерено засядане на кораба на плитковина при обстоятелства, които биха предизвикали засядането независимо от предприетите мерки; щетите обаче, причинени от снемането на такъв кораб при наличие на посочените в чл. 290 от този кодекс условия, се признават за обща авария;

6. всякакви щети или загуби, понесени от кораба или товара, вследствие увеличаване продължителността на рейса, като престои или търговски загуби.

Чл. 295. (1) Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото пропорционално на тяхната действителна стойност в мястото и по време на завършване на рейса.

(2) Общата авария се разпределя съгласно ал. 1 и когато опасността, причинила извънредните пожертвувания или разходи, е настъпила по вина на кой да е участник в общата авария или на трето лице. Разпределението на щетите не лишава участника в общата авария от правото на регресен иск срещу лицето, по вина на което са причинени щетите.

(3) Разпределение на щетите, считащи се за обща авария, се извършва също и тогава, когато действията, извършвани във връзка с общата авария, не са постигнали желаните резултати.

(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът е в пристанище или място при обстоятелства, които могат да са основание за претендиране на обезщетение като обща авария, а товарът или част от него се изпратят по предназначението им с друго транспортно средство, се запазват правата и задълженията по общата авария. Тези права и задължения трябва да бъдат максимално близки до тези, които биха съществували без такова изпращане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Делът, определен на товара за общоаварийното обезщетение, съгласно ал. 4, не трябва да надхвърля разходите, които биха понесли собствениците на товара, ако товарът би бил изпратен за тяхна сметка.

Чл. 296. (1) Размерът на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба, неговите машини или принадлежностите трябва да съответствува на действителната стойност на поправянето на повредите или заменените части, но не може да превишава обичайната стойност на поправките или замяната на частите. В случаите, когато старите материали или части са заменени с нови, от тази стойност се приспада "ново вместо старо".

(2) От стойността на временните поправки на кораба, която спада към обща авария, приспадания "ново вместо старо" не се правят.

(3) Когато не е имало поправка, взема се предвид съответното намаление на стойността на кораба, което не може да превишава нормалната стойност за поправка.

(4) В случаите на действителна или пълна конструктивна загуба на кораба сумата, полагаща се като обезщетение по общата авария за повреда на кораба, се начислява въз основа на оценката на кораба в неповредено състояние, като се приспадне от нея обикновената стойност на поправките, които не се считат за обща авария, и сумите, получени от продажбата на кораба, ако той е бил продаден.

Размер на обезщетението за товари

Чл. 297. (1) Подлежащата на обезщетение по обща авария загуба поради повреда или погиване на пожертвувания товар се определя по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението на товара.

(2) Ако корабът не е пристигнал до пристанището на местоназначението на товара, подлежащата на обезщетение загуба се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването или изхвърлянето на товара.

(3) В случай на продажба на повредения товар обезщетението се определя от разликата между неговата стойност в неповредено състояние и сумата, получена от неговата продажба, освен ако размерът на тази щета не е бил уговорен по друг начин.

Чл. 297а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, независимо дали са уговорени между тях, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване от опасност на имуществото, участващо в общото морско начинание.

(2) Разходите, обезщетявани по реда на общата авария, включват всяко спасително възнаграждение, в което са взети предвид умението и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждането на околната среда.

(3) Специалното обезщетение, което се плаща на спасителя от корабособственика, не се обезщетява като обща авария.

Чл. 297б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Повредите, причинени на машините и котлите на кораб, който се намира в плитчина и в опасно положение, при усилията за снемане от плитчината, се обезщетяват като обща авария, ако се докаже, че са възникнали от действителното намерение да се снеме корабът на вода, заради общата безопасност с риск от тези повреди. Загубите или повредите, причинени от работата на двигателните машини и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.

Чл. 297в. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, намиращ се в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, допълнителните разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване (ако са направени такива), както и всякакви загуби или вреди по имуществото, участващо в общото морско начинание, вследствие на горните действия, се отнасят към общата авария.

Чл. 298. (1) Върху сумата на разходите, които подлежат на обезщетение по обща авария (освен работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса), се начислява 2% в полза на страната, която е направила тези разходи. За обща авария се считат също така необходимите разходи за получаване на средства чрез заем или по друг начин, а също така и загубата, понесена от собственика на товара, който е продаден, за да се получат средства.

(2) За обща авария се считат също застрахователните суми, с които се авансират разходи по общата авария.

Изключени товари

Чл. 299. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, който е бил натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или който при приемането му за превоз е бил неправилно обявен, не се включва в общата авария. Такъв товар, ако бъде спасен, участвува с вноски в общата авария съгласно общите правила.

Чл. 300. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, стойността на който при приемането за превоз е била обявена по-ниско от действителната стойност, се пресмятат в общата авария според обявената стойност. Тежащите върху този товар задължения, произтичащи от участието в общата авария, се разпределят съгласно действителната стойност на товара.

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Общата стойност на имуществата, участвуващи за покриване на общата авария (контрибуционна стойност), се определя по действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса с прибавяне към тази сума обезщетенията по общата авария за пожертвуваното имущество, ако тази сума вече не е включена. При това от сумата на цената за превоз на товари и цената за превоз на пътници, рискът за който се носи от корабопритежателя, се изключват разходите и работната заплата на екипажа за дадения рейс, които превозвачът не е могъл да заплати, когато корабът или товарът са погинали при обстоятелства, признати за обща авария и които вследствие на това не са били признати за обезщетяване по реда на общата авария.

(2) Изключват се от стойността на имуществата всички признати за частична авария разходи, които са били направени в съответствие с това имущество след обявяване на общата авария.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Стойността на багажа и личните вещи на пътниците не се включват в контрибуционната стойност.

Чл. 302. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на обща авария, на разходите, пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш по искане на заинтересуваните страни.

(2) Правоспособност "диспашор" се придобива при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 310.

(3) Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, което може да се оспори чрез доброволен арбитраж, когато такъв е уговорен между страните в коносамента. Ако страните са уговорили доброволен арбитраж, те могат да оспорят постановлението на диспашора в 30-дневен срок от обявяването му в "Държавен вестник". Предявяването на иска спира производството по диспаша. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При липса на уговорки или непълноти на закона диспашорът се ръководи при определяне вида на аварията, изчисляване размера на общата авария и съставяне диспаша от международните обичаи на търговското корабоплаване.

Чл. 304. (1) На страните, на които се приспада разпределението по общата авария, тежи задължението да доказват, че заявените щети или разходи действително следва да бъдат признати като обща авария.

(2) Всички материали, на основание на които се съставя диспашът, следва да бъдат държани на разположение на диспашора и последният по искане на заинтересуваните лица е длъжен да издава заверени от него копия на тези материали.

(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всички страни, претендиращи обезщетение по реда на общата авария, писмено уведомяват диспашора за претърпените загуби или разходи в срок 12 месеца от датата на завършване на общото морско начинание.

(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато страните, претендиращи обезщетение, не уведомят диспашора или ако в 12-месечен срок от искането за такова уведомление не представят доказателства в подкрепа на претенцията си, диспашорът има право да преценява размера на вноската или стойността на участващия интерес въз основа на наличната информация. Преценката може да бъде променена само на основание, че е явно неправилна.

Такси за диспаша

Чл. 305. За съставяне на диспаша се събира такса, която се включва в сметката на общата авария и се разпределя между всички заинтересувани лица пропорционално на дяловото им участие в общата авария.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша пред Софийския градски съд в едномесечен срок от обявлението в "Държавен вестник" за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в каботажно плаване, и в шестмесечен срок, когато това е станало в задгранично плаване.

(2) Когато страните са уговорили в коносамента арбитраж, оспорването на диспаша се извършва пред арбитражен съд в сроковете по ал. 1. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Приключване на диспаша

Чл. 307. Изпълнителните листове по влезлите в сила диспаши се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

Чл. 308. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде за пазене в склад до внасяне на депозит или представяне на гаранция за вноската, която се припада на товарите.

Чл. 309. (1) Частни аварии са всички щети на кораба, товара или навлото, които не са обща авария.

(2) Щетите, признати за частна авария, се понасят от този, който ги е претърпял, или от този, който е отговорен за тяхното причиняване.

Ред за установяване на щети

Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределение и пр. се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.

Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между кораби, както и между кораби и водни самолети, други плаващи или закотвени съоръжения.

(2) Същите разпоредби се прилагат и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата за корабоплаване, даже и когато не е последвало сблъскване.

Последици от сблъскване без вина

Чл. 312. (1) При сблъскване, станало поради случайно събитие, непреодолима сила или ако причината за сблъскването не може да се установи, загубите се понасят от кораба, който ги е претърпял.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването или закрепени по друг начин.

Вина за сблъскването

Чл. 313. (1) При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се понасят от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вина е налице, когато корабът, причинил сблъскването:

1. не отговаря на изискванията за мореходност;

2. не е надлежно комплектован с радио- и навигационни средства, технически съоръжения и екипаж;

3. не е спазил разпоредбите на Международните правила за предотвратяване сблъскванията на корабите по море или разпоредбите на Правилника за плаване по р. Дунав;

4. не се е съобразил със специфичните корабоплавателни условия в района на плаване;

5. не се е съобразил с дадени му указания от компетентен орган или от екипажа на другия кораб (другите кораби) или плаващо съоръжение;

6. не е действал съобразно добрата морска практика.

Сблъскване по вина на няколко кораба

Чл. 314. (1) Ако сблъскването е станало по вина на няколко кораба, всеки от тях отговаря съразмерно степента на своята вина за щетата, нанесена на останалите кораби или на имуществото, намиращо се на тях. Ако степента на вината е еднаква или не може да се установи, корабите отговарят поравно.

(2) За щетите, последвали от смъртта, телесната повреда или разстройството на здравето, корабите, които имат вина за сблъскването, отговарят солидарно. Корабът, който въз основа на солидарната отговорност е заплатил част, по-висока от припадащата му се, има право на обратен иск към другите кораби за надплатената сума.

Сблъскване по вина на пилота

Чл. 315. Правилата на чл. 312, 313 и 314 се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползуването на услугите му е било задължително.

Чл. 316. (1) Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни да си съобщят един на друг името на кораба, пристанището на домуване, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба, и незабавно уведомяват за събитието Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(3) За нарушения на горните задължения капитанът носи установената от законите отговорност.

(4) Корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнение на тези задължения от страна на капитана.

Прилoжение на разпоредбите към военни кораби

Чл. 317. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и към корабите, плаващи под военноморско знаме.

(2) Корабите, посочени в горната алинея, не носят отговорност за вредата, нанесена на други кораби при сблъскване или други действия при изпълнение на служебни задачи в границите на учебните полигони и на районите, обявени за опасни за плаване. Това не освобождава капитаните на тези кораби от предвидените в тази глава задължения да дадат необходимата помощ или да съобщят данните по чл. 316 в степен, която се определя по установения ред.
Глава тринадесета.
СПАСЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Приложно поле (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ по море, река или в други води на намиращите се в опасност кораби и на други плаващи или закотвени съоръжения.

(2) Правилата на настоящата глава се прилагат също и към кораби, плаващи под военноморско знаме.

Възнаграждение за спасяване

Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване на изложен на опасност кораб, на намиращи се на него или на произхождащ от него товар или други вещи, а така също и за запазване на навлото и цената за превозваните пътници дава право на спасителя да получи справедливо възнаграждение.

(2) Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато спасяващият и спасеният кораб принадлежат на един и същ корабопритежател.

(3) Когато помощта или спасяването не са дали полезни резултати, възнаграждение не се заплаща.

(4) Няма право на възнаграждение и екипажът на кораба, изложен на опасност.

Спасяване при договор за влачене

Чл. 320. Нямат право на възнаграждение спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие, както и действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене.

Чл. 321. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите на имуществото, когато спасяването на хората е извършено във връзка с произшествието, което е наложило спасяването на това имущество.

Чл. 322. (1) Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда или арбитража.

(2) Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.

Определяне на възнаграждението

Чл. 323. (1) Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат предвид:

1. резултатите от спасяването;

2. усилията и заслугите на спасителите

3. опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар;

4. опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите;

5. загубеното време от спасителите при спасяването;

6. понесените разходи и щети от спасителите;

7. възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове;

8. стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване;

9. специалното предназначение на спасяващия кораб.

(2) Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.

Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.

Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.

Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено - от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.

Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение - по решение на съда или арбитража.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаграждения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води, изключителната икономическа зона и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 330. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция "Морска администрация" в едногодишен срок от потъването на имуществото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Задължително изваждане на потънало имущество

Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Изпълнителната агенция "Морска администрация" в установения от последната срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Изпълнителната агенция "Морска администрация" прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Изпълнителната агенция "Морска администрация" е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и съответната администрация на държавата на знамето.

Изваждане от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 332. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него физически или юридически лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на агенцията за сметка на собственика на имуществото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите по чл. 331, ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост - и за неговото унищожаване.

Предаване на изваденото имущество

Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция "Морска администрация" в съответствие с разпоредбите на чл. 332, ал. 1 и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Продажба на извадено имущество

Чл. 333а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.

(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция "Морска администрация" пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.

(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Последици от неизваждането

Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в чл. 330 и 331, загубва правата си над него.

Чл. 335. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.

Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. Когато тези имущества се намират в териториалното море и вътрешните води на Република България, изваждането се извършва съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на отбраната.

Чл. 337а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) Корабопритежателят е отговорен за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.

(2) Корабопритежателят не носи отговорност за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, ако докаже, че морското произшествие, довело до потъване на имущество:

1. е резултат на война, размирици, гражданска война, бунт или природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер;

2. е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършени с намерение да бъдат причинени щети от трета страна, или

3. е възникнало изцяло поради небрежност или други неправомерни действия на компетентните органи, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняващи тези функции.

Чл. 337б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество. Обезщетението не може да надхвърля размера на застраховката или друга финансова гаранция, покриваща отговорността на корабопритежателя за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.

Чл. 337в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Корабопритежателят и лицето, което е предоставило застраховка или други финансови гаранции, ограничават своята отговорност за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество до лимита, определен в Протокола от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г., съставен в Лондон на 2 май 1996 г. (ратифициран със закон - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

Чл. 337г. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече тона е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващо съответната стойност по чл. 337б.

(2) Всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, плаващ под българско знаме, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция от Найроби за изваждане на потънало имущество, 2007 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 92 от 2011 г.), при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.

(4) Всеки кораб, който посещава българските морски пристанища, или морска инсталация с бруто тонаж 300 или повече тона трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, или свидетелство за регистрация, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът, удостоверяващо правото й на собственост и отговорността за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, покрита до размера по чл. 337б.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.

Чл. 338. Корабопритежателят отговаря ограничено за:

1. щети, причинени на трети лица от капитана на кораба, от други членове на екипажа, от пилота и от всяко друго лице, обслужващо кораба при изпълнение на техните задължения;

2. щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба;

3. щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара;

4. възнаграждение за оказване на помощ;

5. задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя;

6. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) задълженията, свързани с изваждането, пренасянето, съхраняването, премахването или разрушаването на потънало имущество, както и задължението за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения, пристанищни басейни и плавателни водни пътища;

7. задълженията, основани на действията, извършени от капитана без специално пълномощно от корабопритежателя, а по силата на общите му законни правомощия, с цел да се запази корабът или да продължи рейса си, даже ако тези действия са предизвикани от недостатъчно или неправилно стъкмяване или снабдяване преди започване на рейса.

Изключване на ограничената отговорност

Чл. 339. Правилата за ограничаване отговорността на корабопритежателя, установени в предходния член, не се прилагат:

1. за задължения към членовете на екипажа или други лица, заангажирани с обслужването на кораба;

2. за задължения, възникнали вследствие лична вина на корабопритежателя;

3. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) за обезщетения за причинени вреди на живи морски ресурси в нарушение на условията за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов.

Предели на ограничената отговорност

Чл. 340. В случаите на ограничена отговорност на корабопритежателя той отговаря само до размера на сумата, образувана от стойността на:

1. кораба;

2. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) превозната цена в момента на възникване на основанието на иска;

3. полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба след започване на рейса и невъзстановени още, с изключение на застрахователните обезщетения.

Размер на отговорността

Чл. 341. (1) Отговорността на корабопритежателя в случаите на чл. 338, точки 1, 2, 3 и 4, не може да надвишава сумата, равняваща се на 3/10 от стойността на кораба за обезщетение на имуществените вреди и на още 4/10 от същата стойност за обезщетение на личните увреждания.

(2) Ако сумата, определена за обезщетение на личните увреждания, се окаже недостатъчна, неудовлетворената част подлежи на пропорционално заплащане от сумата, предвидена за обезщетение на имуществените вреди.

(3) Спрямо чуждестранните кредитори държавите, които са установили по-малка отговорност в сравнение с отговорността по този кодекс, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел.

(4) Ако законът на друга държава съдържа правила за отговорност, които са по-тежки, срещу кораб, експлоатиран от български собственик, отколкото тези, съдържащи се в тази глава, спрямо корабите, регистрирани в тази държава, ще се прилагат правилата за по-тежка отговорност на чуждия закон.

Определяне стойността на кораба

Чл. 342. Стойността на кораба се определя, както следва:

1. за вземания, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойностите не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието;

2. за вземанията, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички вземания във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз, освен в случаите, предвидени в точка 1 на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища;

3. във всички други случаи, предвидени в чл. 338, корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.

Изоставяне на кораб

Чл. 343. Корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си в случаите на чл. 338, точки 4, 5 и 7, като изостави кораба (абандон), навлото и останалите суми по чл. 340 от този кодекс.

Чл. 344. (1) Изоставянето може да се направи в полза на всички кредитори или само на някои от тях.

(2) Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра, където е вписан корабът, като вписването се съобщава на кредиторите, в полза на които се прави изоставянето. В заявлението се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото, както и имената, местожителствата и вземанията на кредиторите, известни по време на заявлението.

(3) Компетентен съд за решаване на споровете по ликвидиране на изоставеното имущество е окръжният съд, в района на който е вписан корабът.

Чл. 345. Гаранциите или обезпеченията, които корабопритежателят представя в размер на своята ограничена отговорност, са предназначени за всички лица, по отношение на които корабопритежателят отговаря.

Чл. 346. Разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя се прилагат съответно и към другите лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, макар и да не са собственици, включително и като наематели на кораб, за задължения по член 338 от този кодекс.

Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежател на нефтен танкер носи отговорност за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти, при произшествие с танкера.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят не носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. умишлени действия или бездействия на трети лица;

3. виновно поведение на органите, отговорни за поддръжката на навигационните средства на брега.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Ако щетите са възникнали в резултат на виновно поведение на увредения, корабопритежателят може да бъде освободен от отговорност или да се намали обезщетението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) При възникване на произшествие с два или повече танкера, в резултат на което са настъпили щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, корабопритежателите на всички танкери, участващи в произшествието, ако не са освободени от отговорност по ал. 2, носят солидарна отговорност.

Чл. 346б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби.

Чл. 346в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят може да ограничи своята отговорност за всяко произшествие:

1. до левовата равностойност на 3 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд - за танкери с тонаж до 5000 бруто тона;

2. до левовата равностойност на сбора от сумата по т. 1 и 420 специални права на тираж за всеки бруто тон над 5000 бруто тона, но не повече от 59,7 млн. специални права на тираж - за танкери с тонаж над 5000 бруто тона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят може да ограничи отговорността си до размера по ал. 1, ако представи обезпечение пред съда по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите за размера на неговата отговорност по ал. 1, прието за достатъчно от съда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят не може да ограничи отговорността си, ако щетите са възникнали в резултат на негово виновно поведение.

Чл. 346г. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващи съответната стойност по чл. 346в, ал. 1.

(2) Всеки танкер, плаващ под българско знаме и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на танкер, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт - 1992 г., при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.

(4) Танкер, плаващ под знамето на държава, която е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт - 1992 г., и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти е покрита до размера по чл. 346в, ал. 1, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.

Чл. 346д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Корабопритежателят по време на инцидента е отговорен за щетите от замърсяване, причинени от корабно гориво на борда на кораба или произхождащо от кораба.

(2) Ако инцидентът представлява поредица от събития с един и същ произход, отговорността се носи от корабопритежателя в момента на настъпване на първото събитие.

(3) Корабопритежателят не носи отговорност за щети от замърсяване, ако докаже, че е налице едно от следните условия:

1. щетите са резултат от война, военни действия, гражданска война, бунт или естествен феномен от изключителен, неизбежен или непреодолим характер;

2. щетите са изцяло причинени от действие или бездействие, извършени с намерение да се причинят щети от страна на трето лице;

3. щетите са причинени от небрежност или други неправомерни действия на правителство или други власти, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняваща тази функция.

(4) Отговорността на корабопритежателя е солидарна, в случай че:

1. повече от едно лице е отговорно по ал. 1 и 2;

2. е възникнал инцидент с два или повече кораба и вследствие на това са нанесени щети от замърсяване, които не могат да бъдат разумно разпределени.

(5) Ако корабопритежателят докаже, че щетите от замърсяване са изцяло или отчасти от действие или бездействие, извършено с цел да се причинят щети от лицето, което става жертва на щетите, или от небрежност на това лице, собственикът на кораба може да бъде освободен от отговорност към това лице напълно или отчасти.

Обхват на обезщетението

Чл. 346е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби. Обезщетението не може да надхвърля размера на застраховката или другата финансова гаранция, покриваща отговорността на корабопритежателя за щети от замърсяване.

Чл. 346ж. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят и лицето или лицата, които са предоставили застраховка или други финансови гаранции, ограничават своята отговорност за щети от замърсяване с корабно гориво до лимита, определен в Протокола от 1996 г. към Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г., съставена в Лондон на 2 май 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (ДВ, бр. 77 от 2005 г.).

Чл. 346з. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Корабопритежателят на кораб, по-голям от 1000 бруто тона, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващо съответната стойност по чл. 346е.

(2) Всеки кораб, по-голям от 1000 бруто тона, плаващ под българско знаме, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсявания с корабно гориво (2001 г.), при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.

(4) Всеки кораб, който посещава българските морски пристанища или морска инсталация, с бруто тонаж, по-голям от 1000, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с корабно гориво е покрита до размера по чл. 346ж, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.

Чл. 346и. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Корабопритежателят на кораб, плаващ под българско знаме, с бруто тонаж 300 или повече и извършващ стопанска дейност, трябва да има застраховка за морски искове за кораба.

(2) Корабопритежателят на плаващ под чуждо знаме кораб, който извършва стопанска дейност, трябва да има застраховка за морски искове при влизане на кораба в българско морско пристанище.

(3) Застраховката по ал. 1 и 2 покрива морските искове, подлежащи на ограничаване на отговорността съгласно Протокола от 1996 г. към Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.

(4) Размерът на застраховката за всеки отделен кораб се равнява на съответната максимална сума за ограничаване на отговорността съгласно Протокола от 1996 г. към Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.

Доказателства за наличие на застраховката

Чл. 346к. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Наличието на застраховката, посочена в чл. 346и, се доказва чрез едно или няколко удостоверения, издадени от застрахователя и намиращи се на борда на кораба.

Чл. 346л. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Удостоверенията, издадени от застрахователя по чл. 346к, включват най-малко следната информация:

1. име на кораба, ИМО номер и пристанище на регистрация;

2. име на корабособственика и основно място на осъществяване на стопанска дейност;

3. вид и срок на застраховката;

4. наименование и основно място на стопанска дейност на застрахователя и ако е уместно, мястото на стопанска дейност, където е сключена застраховката.

(2) Ако използваният в удостоверенията език не е английски, френски или испански, текстът включва превод на един от тези езици.

Последици от липсата на застраховка за морски искове

Чл. 346м. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При извършването на инспекция по реда на държавния пристанищен контрол Изпълнителна агенция "Морска администрация" задължително проверява дали удостоверението по чл. 346к се намира на борда на кораба.

(2) В случай че удостоверението по чл. 346к не се намира на борда на кораба, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице със заповед нарежда незабавно напускане на пристанището на дадения кораб до осигуряването на такава застраховка. Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисия, държавите - членки на Европейския съюз, и държавата на знамето за издадената заповед.

(3) Забранява се влизането в български пристанища на кораб, за който е получено уведомление от друга държава - членка на Европейския съюз, или от Европейската комисия, че не разполага със задължителна застраховка и на който е било наредено да напусне пристанище на друга държава - членка на Европейския съюз.