Кодекс на труда от 1951 г. В сила от 01. 01. 1999 г до 01. 01. 2000 г

За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:

1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;

2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;

3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;

4. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;

5. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете.

За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид среднодневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението.

Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник.
В сила от 20.06.1989 г. до 01.01.1999 г.
153. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на нетрудоспособността, но върху не повече от 120 на сто от основната заплата, определена с трудовия договор за работниците, и върху не повече от основната заплата, определена с трудовия договор за останалите категории персонал. Възнаграждението, от което се изчислява паричното обезщетение, не може да бъде по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.

(Ал. 2, отм.).

Когато според условията на трудовия договор и характера на работата работникът или служителят не работи през целия месец, както и при самоволно отсъствие от работа, паричното обезщетение се изчислява от действително полученото трудово възнаграждение през преходния календарен месец, макар и да е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.

При изчисляване паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работниците и служителите по реда, определен в предходните алинеи, се взема предвид и процентното увеличение, което им се дава върху заплатите като активни борци против фашизма и капитализма.

С правилник се установява начинът на определяне паричното обезщетение на работници и служителите, които нямат определена основна заплата.
В сила от 01.01.1966 г. до 20.06.1989 г.
153. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 1965 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, заплащани според изработеното, се изчислява от полученото трудово възнаграждение през календарния месец, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност, но върху не по-малко от тарифната ставка и върху не повече от 120% от същата. В трудовото възнаграждение се включва тарифната ставка и възнаграждението за преизпълнението на трудовите норми.

Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работници и служители, които са на повременно заплащане, се изчислява от основната заплата, получавана към деня, предхождащ настъпването на временната нетрудоспособност.

Когато според условията на трудовия договор и характера на работата работникът или служителят не работи през целия месец, както и при самоволно отсъствие от работа паричното обезщетение се изчислява от действително полученото среднодневно трудово възнаграждение през предходния календарен месец, макар и да е по-малко от тарифната ставка или основната заплата за извършената работа.

(Нова) При изчисляване паричното обезщетение за временна нетрудоспособност на работниците и служителите по реда, определен в предходните алинеи, се вземат в предвид и процентното увеличение, което им се дава върху заплатите като активни борци против фашизма и капитализма.