Кодекс обн. Дв бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. Дв бр. 59 от 20 Юли 2007г., изм. Дв бр. 64 от 7 Август 2007г



страница3/8
Дата22.07.2016
Размер1.35 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

1. при постановление на Министерския съвет - от министър-председателя;

2. при другите нормативни административни актове - от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен - от неговия председател.

(2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник".

(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.

Чл. 79. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове.

Глава шеста. ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Чл. 81. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.

(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ.

Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:

1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание;

2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;

3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;

4. на Висшия съдебен съвет;

5. на областните управители;

6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.

(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.

Чл. 83. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица.

(2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт.

(3) Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт.

Чл. 84. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.

(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:

1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;

2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;

3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;

4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;

5. органа, до който се подава;

6. възраженията и тяхното основание;

7. искането;

8. подпис на подателя.

(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.

(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:

1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;

3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;

4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Чл. 87. (1) Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни.

(3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя.

Чл. 88. (1) Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:

1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;

2. са подадени след срока по чл. 84;

3. подателят няма интерес от обжалването;

4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.

(3) Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 89. (1) В случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.

(2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата.

Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.

(2) Това правило не се прилага, когато:

1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;

2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

(2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.

Чл. 92. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.

(2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.

Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.

(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.

(3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.

(4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.

(5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.

Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.

(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.

Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

Чл. 97. (1) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.

(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.

(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.

(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.

(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Чл. 98. (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица.

(2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

Глава седма. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:

1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;

2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;

3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство;

4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;

6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;

7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството.

Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Чл. 102. (1) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта.

(2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.

(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста.

(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.

(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.

(5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя.

Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс.

Чл. 105. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

Чл. 106. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета.

Глава осма. ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ

Раздел I. Общи положения

Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.

(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.

(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.

(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.

(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.

Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал.

Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1.

(2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица.

(3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.

Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.

(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.

(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.

(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.

Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.

Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.

(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.

(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.

(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.

(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.

(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.

Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.

Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.

Раздел II. Предложения

Чл. 117. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси.

(2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Чл. 118. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя.

(2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя.

(3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Раздел III. Сигнали

Чл. 119. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава.

(2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен.

(3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Чл. 120. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението.

Чл. 121. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят.

Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица.

(2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя.

Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му.

(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.

(3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те.

(4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 124. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.

(2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

Чл. 125. (1) Решението по сигнала се изпълнява в едномесечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят.

(2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.

(3) Органът, на който е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил решението.

Дял трети. ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД (В сила от 01.03.2007 г.)

Глава девета. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 126. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи.

Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.

(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:

1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;

2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;

3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;

4. защита срещу незаконно принудително изпълнение;

5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;

6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;

7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;

8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.

(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница