Кодекс за съдии) от юни 2006 г., както и Препоръки r (94) 12 на Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите от 1994 г



Дата28.02.2018
Размер143.56 Kb.
#59731
ТипКодекс





ДОКЛАД

АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ЗАКОНОВА РАМКА, УРЕЖДАЩА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ЕТИЧНИТЕ СТАНДАРТИ И ЕТИЧНИТЕ КОДЕКСИ

Дейност 25. Работна среща


23 - 27 ноември 2009


СПИСЪК С УЧАСТНИЦИ

  1. Богдана Желявска – Съдия, заместник-председател на СГС

  2. Милка Итова – инспектор, Инспекторат към ВСС

  3. Анелия Щерева – съдия, СРС

  4. Магдалена Лазарова – прокурор, АП- София

  5. Милена Петрова – Международни отношения и протокол , Прокуратура на Република България

  6. Росица Вълкова – инспектор, Инспекторат към Министъра на правосъдието

  7. Тодор Коларов – Юридически Съветник , Посолство на Съединените американски щати

  8. Екатерина Баксанова – личен асистент на съдия Морин Дъфи-Люис, Върховен съд на Лос Анджелес

  9. Христина Тодорова – Старши експерт, „Международно правно сътрудничество”, ВСС

Членове на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС:

  1. Цони Цонев – председател на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС

  2. Георги Гатев – член на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС

  3. Божидар Сукнаров- член на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС

  4. Елена Митова - член на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС

  5. Пенка Маринова - член на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС

  6. Цветанка Тиганчева – експертен сътрудник към Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, ВСС


доклад за дейност 25
Етичните кодекси, като цяло, са тясно свързани с международните стандарти, отразени в различни международни инструменти, като Принципите от Бангалор за поведението на съдиите (ООН, ноември 2002 г.), Código Iberoamericano de Ética Judicial (Ибероамерикански етичен кодекс за съдии) от юни 2006 г., както и Препоръки R (94) 12 на Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите от 1994 г.
Има три различни системи, които се прилагат по света за уреждане на етичните правила за поведение.


  • Етичният кодекс е с пряко приложение, тъй като етичните правила са част от основния закон за съдебната власт.

  • Етични кодекси без санкции. Те са предназначени за определяне на тълкувателни модели и препоръки за саморегулиране на правилата на поведение сред магистратите.

  • Етични кодекси, които са извън основните закони, но са важни с оглед на прилагането на разпоредбите им, тъй като основните закони се позовават на правилата в тях, особено на дисциплинарните производства.

В България се прилага последният модел с някои специфични особености.


Съгласно чл. 133 от Конституцията на България „Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.” Следователно принципът на нормативно уреждане е залегнал в основата на съдебната система, както тя е уредена в Закона за съдебната власт (ЗСВ). В същия дух Европейската харта за статута на съдиите на Съвета на Европа от 1998 г. изисква спазването на този принцип.
В ЗСВ има няколко важни разпоредби, свързани с Етичния кодекс.


  • Член 307, ал. 3, т. 3 предвижда дисциплинарно наказание за нарушения на етичния кодекс спрямо съдии, прокурори и следователи.

  • Член 198, ал. 1, т. 7 въвежда спазването на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите като критерий при атестирането на магистратите.

  • Член 162, т. 3 изисква съдиите, прокурорите и следователите да притежават необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс.

Горепосочените разпоредби са в съответствие със стандартите на ЕС при положение, че са уредени със закон, както е предвидено в горепосочения чл. 133 от Конституцията. Според чл. 30, ал. 1, т. 12 – редакцията след последните изменения и допълнения към ЗСВ от април 2009 г. – ВСС трябва да одобрява Етичния кодекс на магистратите и служителите в съдилищата.


Наблюдава се, следователно, съществено нарушение на принципа на законово уреждане и законова сигурност, тъй като ВСС има правото да определя етични задължения за магистратите, които имат последствия за статута им във връзка с дисциплинарната отговорност и оценяването. Както ясно е посочено в чл. 133 от Конституцията, тези правила и изисквания трябва да се уреждат в закон. Българските експерти изразиха загриженост за това, че етичните правила не са уредени в ЗСВ. Разпоредбите в ЗСВ не дават нужната законова гаранция за правилата в Етичния кодекс. Понастоящем този въпрос е уреден в Правилника на ВСС. Тъй като препратките към Етичния кодекс в ЗСВ са прекалено отворени, във всеки момент ВСС има възможност да наруши ЗСВ при прилагането на дисциплинарния режим, приложим към магистратите. По този начин се създава възможност за произволни практики и упражняване на натиск. Това води до законова несигурност.

Понастоящем се разработва нов вариант на ЗСВ, но българските експерти споделят, че за съжаление в него не се предвижда включването на Етичния кодекс в разпоредбите на новия закон.


От друга страна, няма класификация на дисциплинарните нарушения според степента им на сериозност. Препоръчително е да има ясно разграничение на степените дисциплинарни нарушения според тежестта им, като тежки, средни и леки.
Етичният кодекс може да служи като добър инструмент за борба с корупцията. Ето защо един ефективен етичен кодекс ще бъде отлично постижение при изпълнението на изискванията в Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България за съдебната система и борбата с корупцията по механизма за сътрудничество и проверка (2009 г.) 1074 от 22 юли 2009 г.
24 ноември 2009 г.

съдържание на етичния кодекс

Бяха разгледани различни нормативни разпоредби, за да се направи оценка на съдържанието на Етичния кодекс.





  • Изисквания във връзка с личния или обществения живот на магистратите. Има доста етични правила, свързани с личния или обществения живот на магистратите.

С насоченост по този въпрос са по-специално членове 2.1, 4.2, 5.5 и 5.7.

При анализа на тези правила имаме предвид, че те имат важни последствия за българските магистрати, тъй като са свързани с прилагането на законовите разпоредби за дисциплинарните производства по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и атестирането по чл. 169, ал. 1, т. 7 от ЗСВ. Съгласно чл. 167 от ЗСВ правилата от Етичния кодекс се прилагат и когато се оценяват качествата на магистратите за назначаване в системата.

Всички експерти, участвали в обсъждането, се обединиха около мнението, че тези правила са формулирани прекалено общо, което води до съществена несигурност за магистратите, особено когато извършените от тях нарушения се наказват със санкции.

Има обаче елементи в поведението на магистратите в техния обществен или личен живот, които не засягат упражняването на техните функции, поради което остават извън обхвата на основанията за дисциплинарни производства срещу тях.

Според различните етични кодекси поведението в личния живот е важно от гледна точка на дисциплинарните наказания само когато това поведение накърнява престижа на съдебната власт. От тази гледна точка е препоръчително точки 3 и 4 на чл. 307, ал. 3 да бъдат променени така, че да се отнасят до едно дисциплинарно нарушение, тъй като до дисциплинарна санкция се прибягва, когато поведението на магистрата накърнява престижа на съдебната власт, а не когато е засегнат само личният интерес на отделно лице.




  • Поведение на магистратите в производството. Вторият обсъден въпрос е свързан с уреждането на поведението на магистратите в хода на производството.

Въпросът за срещите/интервютата на магистратите със страните по делото или техните адвокати е уреден в етичните кодекси на някои страни. Подходът е различен в отделните страни. В някои страни не се провеждат такива срещи. В други те се допускат тогава, когато всички страни са запознати с обстоятелствата и имат възможност да присъстват. В трети такива срещи се допускат само на етапите на производството, определени в законодателството, като извън тях не се провеждат срещи със страните по делото.


Според нас е важно в Етичния кодекс да се определят правила на поведение във връзка със срещите на магистратите със страните по делото или адвокатите им. Така ще се премахнат различията в практиката на отделните съдилища и прокуратури. Според българските експерти обаче такива срещи трябва да бъдат забранени извън производството, тъй като пораждат подозрения за корупция.
среща с комисията „професионална етика и превенция на корупцията”
Разговаряхме за дейностите ни, по-специално резултатите от обсъжданията на 23 и 24 ноември. Първият въпрос в разговорите с комисията бе законосъобразността на правилата и изискванията на Етичния кодекс поради значението им за прилагането на разпоредбите за назначаване в съдебната система, оценяване, повишаване и дисциплинарни наказания. Посочихме, че всички тези правила и изисквания трябва да бъдат уредени в закон, а не в правилник. Членовете на комисията обясниха, че при разработването на Етичния кодекс е приложен чл. 30 от ЗСВ, според който ВСС одобрява Етичния кодекс. Ние пояснихме, че проблемът не е свързан със законово уредените правомощия, а с формулировката на съответния текст в ЗСВ – според нас тя е в противоречие с разпоредбата на чл. 133 от Конституцията, която предвижда, че всяка мярка, засягаща статута на магистратите, трябва да бъде уредена в закон.
Членовете на комисията посочиха, че в изготвянето на проекта на кодекса са участвали те, както и много магистрати. Били са обсъдени предложения от сдружения на магистрати и окончателният вариант е бил одобрен от около 95% от магистратите. Според тях Етичния кодекс е жив нормативен акт, който може да се развива в зависимост от практиката и промените в поведението на магистратите.
За да се гарантира ефективното прилагане на Етичния кодекс, от декември 2008 към съдилищата и прокуратурите функционират помощни комисии. Освен това в НИП се осигурява и възможно най-добро обучение на магистратите по въпросите на Етичния кодекс. През това обучение са преминали първо членовете на помощните комисии.
Бяха обяснени подробности по работата на помощните комисии през 2009 година във връзка с прилагането на Етичния кодекс. На това основание са образувани 23 дисциплинарни производства.
Посочихме, че Етичният кодекс е добър инструмент за укрепване на доверието в съдебната власт, но подчертахме също, че е нужно да се засили финансовата подкрепа
за комисията. Освен това трябва да бъдат отменени ограниченията по отношение на броя на служителите на ВСС и да се подобри оборудването на използваните помещения.
Посочихме също, че съществена пречка пред прилагането на принципа на независимостта са ниските заплати на магистратите, като се има предвид, че основно условие за упражняването на функциите в съдебната власт е икономическата независимост.
Подчертахме отсъствието на мерки за сигурност за членовете на комисиите, както при магистратите, чиято безопасност оправдава използването на мерки за лична защита само в специални случаи.
Останахме с впечатлението, че членовете на комисията са силно ангажирани с изпълнението на задълженията си, което е в съответствие с посоченото в Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета 1074.2 от 2009 г.

25 ноември 2009 г.
оттегляне/отвод
Оттеглянето на магистрат е свързано с принципа на доверието в съдебната власт. Магистратът трябва да не допуска участието си производство, когато има съмнения относно своята безпристрастност.
Това основание е формулирано в точки 2.4 и 9.1 от Етичния кодекс. Що се отнася до законовото уреждане на оттеглянето, правилата в това отношение са определени в процесуалните кодекси, което е правилното решение. Етичният кодекс се явява само допълнителна подкрепа за тези правила. В ПНК и ГПК са предвидени специални процедури във връзка с оттеглянето.
От гледна точка на международната практика има два вида оттегляне – когато магистратите се оттеглят сами и когато това става по искане на страните. При първата хипотеза в България магистратите решават сами дали да се оттеглят, което води до много проблеми със злоупотреба с този институт, тъй като в много случаи се използва като оправдание да не се поемат тежки дела. От друга страна, в случай на необходимост този инструмент е удобен като основание за страните да искат оттеглянето на определени магистрати.
В Етичния кодекс трябва да има разпоредби, които да предотвратяват злоупотребата с възможността за оттегляне, като например член 2.3 от Кодекса от Бангалор и множество други инструменти за етично поведение на магистратите, както и определянето на основания, при които страните могат да изискват такова оттегляне. В точка 2 на Етичния кодекс трябва да се добави текст, според който магистратите имат етичното задължение да гледат възложените им дела и трябва да избягват поведение, улесняващо оттеглянето им от тях.
Освен това, за да се гарантира прозрачност и справедливост при оттеглянето, са необходими промени в процесуалните кодекси, които да предвиждат независим орган да взема решенията както за отвода на магистрата, така и за оттеглянето му от страните по делото.
Член 9, т. 1 поражда проблеми по отношение на прилаганата процедура тогава, когато магистратът преценява, че може да има основание за оттеглянето му.
Първият проблем е кой трябва да бъде уведомен за това. Първоначално българските експерти посочиха, че трябва да бъдат уведомени страните, тъй като целта е да им се даде възможност да представят искане за оттегляне. Бе предложена обаче възможността уведомлението да се прави пред Комисията по професионална етика към съответния съдебен орган. Основанието за това предложение е, че в раздел VІ на Етичния кодекс е посочено, че основната задача и цел на комисията е да предоставя консултации и становища в случаи на конфликт на интереси. В бъдеще тази задача ще се изпълнява от помощните комисии съм съдилищата и прокуратурите.
Що се отнася до значимостта на тези становища, бе посочено, че те не трябва да имат задължителен характер. Въпреки това, когато магистратите се допитват до комисията, е очевидно, че декларирайки конфликта на интереси, те се защитават срещу опасността да им бъде наложена дисциплинарна санкция, тъй като са действали по съвест и в съответствие със закона. В противен случай се нарушава принципът за виновност и се излага на риск законовата сигурност.
Тези консултативни правомощия трябва да бъдат разширени, за да обхванат, освен случаите на конфликт на интереси, и други, когато магистратите имат съмнения относно основанията за оттеглянето си.
конфликт на интереси
Точка 9.3 от Етичния кодекс не е необходима, тъй като етичният принцип е предвиден в точка 6.1. Освен това представлява повторение на задължения, предвидени в ЗСВ.
Точки 9.5 и 9.6 не са подходящи за Етичен кодекс, тъй като се отнасят до задължения, определени в закона, поради което тези разпоредби не са необходими в Етичния кодекс.

интригантство
Точки 5.2 и 8.4 са припокриват, като и двете уреждат правила, свързани с доносничеството и интригантството. При сравнителния анализ на законодателствата не се установява съответстващо правило. Същността на тази разпоредба се съдържа в обхвата на разпоредбата за колегиалните отношения в точка 4.4. Освен това наличието на подобна разпоредба предава посланието за лош имидж на съдебната власт поради внушението, че интригантството и доносничеството са нещо обичайно в съдилищата.
Поради същите съображения би трябвало да отпадне предпоследната точка на раздел VІ.

административни ръководители
Точка 8.5 е свързана само със задължението на административните ръководители да гарантират изпълнението на задълженията на магистратите. Тук е препоръчително да се добави етичното задължения относно гаранцията за спазване на правата на магистратите. Това правило може да се уреди, като в точка 8.1 се добави текст, според който административните ръководители изпълняват задълженията си при гарантиране и пълно спазване на правата на магистратите и съдебните служители.


26 НОЕМВРИ 2009 Г.
утвърждаване на независимостта
Според точка 8.6 от Етичния кодекс административните ръководители утвърждават независимостта на магистратите. Тази точка влиза в противоречие с чл. 16 от ЗСВ, който определя тази роля за ВСС. Тук трябва да се отмени позоваването на административните ръководители и те да бъдат заменени с ВСС, който да бъде главният гарант за утвърждаване на независимостта, без това да е в ущърб на ролята на административните ръководители.
Освен това съгласно точка 1.5 магистратите са задължени да уведомяват съдебните власти и обществеността за всеки опит за накърняване на тяхната независимост.


  • Тази разпоредба трябва да се хармонизира с предложената формулировка на точка 8.6, което означава, че магистратите ще бъдат задължени да уведомяват ВСС.

  • Не се налага необходимостта за уведомяване на обществеността. ВСС е органът, който ще подава тази информация чрез отдела си за връзки с обществеността и протокол.


квалификация и подготовка
Точки 6.2 и 6.3 от Етичния кодекс налагат задължението на магистратите да повишават квалификацията си и да се информират. Тези разпоредби не са основателни, тъй като не е уредено правото на повишаване на квалификацията.
Трябва да се определят други права, които да предвиждат осигуряването на необходимите условия на работа на магистратите, като технически средства, библиотеки със справочна литература, документационни служби към съдилищата, просторни и удобни кабинети и съоръжения за сигурност. ВСС трябва да осигурява адекватно натоварване на магистратите.
Трябва да се добави точка 6.4, с която да се предвиди правото на магистратите да получават подходящи средства за повишаване на квалификацията си, както и задължението на ВСС да осигури предоставянето на тези средства.

Тези права трябва да бъдат уредени не само в Етичния кодекс, но и в раздел V на ЗСВ.


статут на магистратите
Икономическа независимост
За да се гарантира ефективното прилагане на етичните правила, на магистратите трябва да се осигури достатъчен доход. Това е стълбът на икономическата независимост и борбата срещу корупцията.

Член 218, алинеи 2 и 3 от ЗСВ определя таван за размера на трудовото възнаграждение на магистратите на различните нива. Според тази разпоредба трудовото възнаграждение на магистрат с най-нисък ранг е около 670 евро. Това се преценява като неприемливо.


В ЗСВ трябва да се уреди правило, което да гарантира достатъчен размер на трудовото възнаграждение на магистратите, но не чрез обвързването му с размера на доходите при други професии.
Задължения, възлагани от административните ръководители
Член 210, ал. 4 от ЗСВ дава право на административните ръководители да възлагат на магистратите под тяхно ръководство допълнителни задължения. Такива задължения са свързани, например, с участието в семинари. На практика няма противоречие при тази разпоредба, защото магистратите имат желание за участие в такива дейности поради точките, които те ми дават при атестирането. Въпреки че на практика винаги се иска съгласието им, е добре това да бъде предвидено като условие за включването в такива дейности.


Командироване
Съгласно чл. 227 от ЗСВ се прилага общото правило да се иска съгласието на магистратите при командироването им, когато то продължава повече от три месеца.
Във връзка със случаите на командироване за период под три месеца бяха споделени опасения за риск от нарушаване на принципа на независимост и несменяемост, тъй като е възможно да се отстраняват преднамерено магистрати от дела, като се командироват. Въпреки че българските експерти бяха сигурни, че досега не е имало такива случаи, съществува потенциален риск от злоупотреба с това право. Ето защо е препоръчително да се направи изменение в разпоредбата, при което във всички случаи да се изисква съгласието на магистратите.
Несъвместимост
Член 195, ал. 2 предвижда възстановяване на длъжността в съдебните органи само при хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 1. Следователно, когато на магистрат е възложена

обществена длъжност в друг орган във или извън България, след изтичане на мандата му той не може да бъде възстановен на длъжността в съдебния орган.


За такива случаи на заемане на обществени длъжности в държавното/местното управление, органите на ЕС или международни институции трябва да се предвиди възстановяване след изтичането на мандата на предишната длъжност в съдебната система.
За тази цел и за да се избегне попълването на такива свободни длъжности с командировани магистрати, е препоръчително да се въведе система на обявяване на длъжностите с конкурс за повишаване или преместване при специални обстоятелства.

Отпуски и социална закрила
Предвиденото в ЗСВ ниво на социална закрила е ниско и не са уредени случаите на съвместяване на личния и професионалния живот. По-специално закрилата при майчинство е доста по-ниска отколкото стандартите на ЕС в това отношение. В случаите на заболяване магистратите предпочитат да ползват дни от годишния си отпуск поради много ниския размер на обезщетението, което получават.
Тази система е неприемлива. Трябва да бъде уредена система на съвместяване на професионалния и личния живот. При отглеждане на дете трябва да се предвиди специално възможността за работа на половин работен ден. Трябва да се повиши нивото на социална закрила в случаите на майчинство или болест.

Лична безопасност
На нито едно ниво не е гарантирана безопасността на магистратите за целите на изпълнението на професионалните им задължения, тъй като в ЗСВ няма разпоредби в този смисъл.
В ЗСВ трябва да се включи разпоредба, която да урежда правото на магистратите да ползват мерки за лична безопасност, ако това е необходимо.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница