Раздел I Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 38 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението;

3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., предишна ал. 5, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване.

Срокове за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване

(Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)

1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя;

2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.

Възнаграждение, от което се определя обезщетението

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;

2. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.);

3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;

4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;

5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.

Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

Обезщетения поради карантина или отстраняване от работа

Чл. 43. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

1. времето, за което осигуреният е под карантина;

2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

Обезщетения за санаторно-курортно лечение

Обезщетение за гледане на болен член от семейството

1. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;

2. гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;

3. гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;

4. гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;

5. гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.

(2) За един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по ал. 1 може да се изплаща само на един осигурен член на семейството.

(3) За гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 - не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Парично обезщетение при трудоустрояване

Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Паричното обезщетение по ал. 1 и 2 се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Раздел II

Обезщетения за майчинство
Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал

етап на лечение ин-витро

(Загл. доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)

Чл. 48. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 24 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Право на обезщетение за бременност и раждане

Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за бременност и раждане

(Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)

Чл. 48б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Обезщетение при бременност и раждане

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., предишна ал. 2, бр. 68 от 2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.

(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение по ал. 6 и 7, ако отговарят на условията по чл. 48а.

Обезщетение при смърт или при заболяване на майката

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл. 49 или чл. 53. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство.

Обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването

Право на обезщетение за отглеждане на малко дете

Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете

(Загл. доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)

Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

Обезщетение при отглеждане на малко дете

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 68 от 2006 г., бр. 89 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4.

Обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

(2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, при прекратяване на осиновяването, както и когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение.

(3) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, имат право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в сроковете и при условията по ал. 1 и 2.

Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на

малко дете

Чл. 54. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., доп., бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:

1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм., бр. 89 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.