Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е сърцето на майката!



Дата12.10.2017
Размер63.2 Kb.
#32181
Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е сърцето на майката!

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

МАМА
Дора Габе

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото,най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,


а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само:
"Мамо,мила,скъпа моя мамо!"
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ПЪТ
Надя Кехлибарева

Къде ли водят пътищата чудни,


когато си едва на пет години?
До някоя ливада с пеперуди?
До някоя черешова градина?
До някоя лоза със златен грозд?
До някоя чешма с корито синьо?
До песента на някой дрозд?
Вървят,звънтят от топъл детски смях,
земята правят шарена, голяма.
А най-прекрасният от тях
ни връща час по час при мама.
Когато порасна

Когато порасна ей толкоз голяма


ще ставам най-рано, ще будя аз мама.
Но не за да бърза за работа тя,
а просто да почне с усмивка деня.

Ще мия, ще чистя, а моята мама


така ще се радва, че ставам голяма,
че може спокойно да става, да ляга
и няма да има в очите й влага.
Когато порасна ще свалям звездите-
да топля на мама сърцето, очите.
Когато порасна...Но още съм малка
и нежна искричка на моята майка.
Когато сутрин слънцето огрее
Креватчето ми с първите лъчи
Над мене мама тихичко се смее
И свежда тъмни ласкави очи.

Когато вечер слънцето залязва


Зад сините далечни планини,
Тя дълго чудни приказки разказва
Гласът й нежно в стаята звучи.

Любима мамо, майчице добричка,


Когато сбъркам ти не се сърди
Аз още съм немирна малка птичка,
Но обич има в моите гърди!

5. Майко моя, майко мила,
ненагледна и добра,
колко обич, колко сила,
в своето сърце събра.

Презентация
Майката е най-важният човек на света за своето дете.Тя целува пръстчето, което детето си е ударило и го утешава.

Тя изглажда подгънатите страници на тетрадките му и гали ласкаво немирните му коси.

Тя люлее люлката му и го обича дори тогава, когато всички други са му сърдити.

Тя се възхищава на рожбата си, когато няма кой друг да го стори.


Майката е до детето си в радост и мъка, в борба и предателство, в успех и поражение.

Марко Ганчев

Да бъдеш жена
Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.

Блага Димитрова

Мамо, ти ли си поискала момиче,
че си ме родила в пролетта?
Толкова ли много си обичала,
че си в мен втъкала любовта?

Аз ли трябва да съм твоя изгрев,


твоята усмивка и тъга..
Винаги да съм до болка искрена,
в дланите ти сложила глава?

Мен ли трябва дълго да посрещаш


по един, единствен тъжен път,
който от сърцето ти извежда
и ме води някъде отвъд?

В него като мъничкото птиче


да ме топли твоята сълза...
Мамо, ти ли си поискала момиче
или ме донесла пролетта?

Майката е слънцето, което топли деня!
Тя ни дарява топлина !


Майката е щастието, за което мечтаем!
Тя ни дарява мечти!


Майката е светлината, която сочи пътя ни !
Тя ни показва вярната посока!


Майката! Път и посока! Мечта и щастие! Слънце и топлина!

Мадона

Георги Струмски


Мамо,

колко си хубава,

мамо –

като светица,



но по-добра.

Слънчогледи

зад твоето рамо

са преплетени като

гора.

Една огнена ружа



изгрява

между черните ти

коси.

Разгоряната й жарава



няма вятърът да

угаси.


Бледа сянка

от миглите пада

върху милите ти очи.

И усмивката ти е

млада,

и умората не личи.



Неизречени,

ала родени

зад прозирното ти чело

светли мисли докосват

и мене

като гълъбово крило.



Нека времето

си отива.

Мамо, аз ще си тръгна.

Но ти


остани в тази грейнала нива.

Твойта ружа не ще прецъфти.

Майко, природата те е призвала да възпитаваш своето дете! Не го отхвърляй, не го поверявай Никому! Никой не ще бъде за него това, което си ти!” – е казал Песталоци


Детските сили укрепват, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват, погалени от слънчевите лъчи.

Каквото и да направи детето, майката има доверие в него..

Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, доверието, благородството и благоразумието.

Песен за майката


Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда


И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда


с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.

Додето майката усети,


изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.

Остава майката сама


с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.


Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.

Когато мама е сама,


ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.
Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги


остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,


че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.

И вече не до рожба близка


да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава


ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда.
Сърцето на майката е огромно. В него се побира една голяма любов, която те обгръща с цялата си нежност и очарование.  

Когато майката е до теб, на лицето ù грейва усмивка, смехът ù е като нежната песен на птичките, а самата тя прилича на слънцето - светла, мила и готова да обгърне всички със светлите си лъчи на добротата и любовта.

На майка ми

Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.

Не смееш даже поглед да преместиш -


от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата...

Не се страхувай, мамо! Погледни ме!


Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
ще падат, ще се стопят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм


и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал !

Едничка радост - чедото да види


от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,


от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ран, бил късен - нивга не забравя


снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
Единственото, което бих казала, е: ,,Мамо, много те обичам и ти благодаря за всичко, което си направила за мен!"

МАЙКА – ПЕНЧО Р. СЛАВЕЙКОВ

Мале, мила майчице,


златна моя сенчице,
господ, мамо, да ти дава
да ми бъдеш жива, здрава!

 Ако има китка на света


да побира цяла пролетта,
с клоните зелени и цветята,
с песните на птиците в гората -
ей,такава китка,ако има
нея бих ти подарила
моя мила майчице,любима!

Ако има ласка на света


да побира цяла нежността,
песните звънливи на децата,
всичките усмивки на лицата -
ей,такава дума,ако има
нея бих ти подарила
моя мила майчице,любима!

          М  А  М  О


Ако не стигнат всичките цветя
на твоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,


изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори,
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,


за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата.

Ако усмивките не стигнат днес,


за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час


да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз –
най-хубавия на света подарък!









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница