Кохерентност на зз bg0000628 – Чирпански възвишения, зз bg0000436 – Река Мечка, зз bg0000438 – Река Чинардере и зз bg0002086 – Оризища Цалапица със зз bg0000578 – Река Марица



Дата28.08.2016
Размер265.93 Kb.


Кохерентност на ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения, ЗЗ BG0000436 – Река Мечка, ЗЗ BG0000438 – Река Чинардере и ЗЗ BG0002086 – Оризища Цалапица със ЗЗ BG0000578 – Река Марица

Contents


Contents 1

Животински видове обект на опазване в разглежданите Защитените Зони. 1

Риби:
Маришка мряна (Barbus cyclolepis) 2

Защитени Зони 13

ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения 13

Елементи които свързват ЗЗ BG0000628 – „Чирпански възвишения” и ЗЗ BG0000578 – Река Марица 14

Река „Чинар Дере” ЗЗ BG0000438 17

Елементи които свързват ЗЗ BG0000438 – Река „Чинар Дере” и ЗЗ BG0000578 – Река Марица 18

„Река Мечка” ЗЗ BG0000436 18

Елементи които свързват BG0000436– „ЗЗ Река Мечка” и ЗЗ BG0000578 – „Река Марица” 20

„Оризища Цалапица” ЗЗ BG 0002086 20

Елементи които свързват ЗЗ BG 0002086 – „Оризища Цалапица” и ЗЗ BG0000578 – „Река Марица” 21

Заплахи за свързващите биокоридори. 22

Препоръки за устройство на територията, гарантиращи защитата на свързващите територии. 22

Потенциални места, подходящи за бъдещи консервационни дейности с цел подобряване на пропускливостта, функционалната или структурна свързаност между зоните. 24


Свързаността е параметър, показващ доколко разстоянията между пригодните местообитания позволяват на популациите да обменят екземпляри помежду си. Слабата свързаност между зоните може да е причина за обособяването на локални субпопулации, които да останат изолирани продължителен период от време.


Животински видове обект на опазване в разглежданите Защитените Зони.



Риби:
Маришка мряна (Barbus cyclolepis)



Природозащитен статус:

Включен в Приложени ІІ и ІV на ЗБР; Приложение V на Директивата за хабитатите.


Разпространенине в България:

Видът е широко разпространен в реките от Егейския водосборен басейн.

Среща се в две от Разглежданите Защитени зони.
Екологични изисквания към местообитанието:

Предпочита предимно средните и горните течение на реките в участъци с бързо течение и пясъчно-чакълесто или каменисто дъно.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на реки с участъци с бързо течение и пясъчно-чакълесто или каменисто дъно.

Липса на непреодолими бариери като високи речни прагове, липса на рибни проходи, продължително пресъхнали речни участъци, изкуствени водоеми в речните корита.


Бариерни елементи:

Високи речни прагове, липса на рибни проходи, продължително пресъхнали речни участъци, изкуствени водоеми в речните корита.


Заплахи:

Изграждане на МВЕЦ без подходящи рибни проходи. Изграждане на високи речни прагове (напречна линейна инфраструктура). Пресушаване на части от речните корита. Изграждане на изкуствени водоеми в речните корита. Замърсяване на водите. Промяна на дъното на реката. Промяна на оттока и интензивен риболов.


Земноводни и Влечуги:
Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)
Природозащитен статус:

Включен в приложение ІІ на Бернската Конвенция; Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ и ІV на Директивата за хабитатите.


Разпространение в България:

Среща се в почти цялата страна до около 1500м н.в. с изключение на районите около р. Дунав и Западна Стара Планина.

Среща се във всички разглеждани Защитени зони.
Екологични изисквания към местообитанието:
Крайбрежни лагуни

Болата дере, блатата Алепу, Аркутино и Стомополо.



Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

Срещат се в: Деветашкото плато, рибарници и язовири в северна България,, В. Търново, Левски, Шумен и др. Срещат се и в полуестествени басейни – напр. стари, запълнени с вода изкопи.



Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

В цяла България, основно в ниските райони. Най-много такива езера има в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие.



Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

В реки из цялата страна – Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др.



Реки със скални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

По долните течения на всички големи реки в България, които са с тинести (кални) брегове – Дунав, Марица, Искър, Тунджа и др.

Застояли, обрасли с растителност водоеми.
Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и др. Предпочита водоеми с обилна растителност.

Липса на непреодолими бариери.


Бариерни елементи:

В повечето случаи бариерите са линейни обекти (пътища, големи реки), но подобен ефект могат да имат и големите компактни територии с непригодни местообитания за съответния вид (големи населени места, високи планини, обработваеми монокултурни блокове и др.).Основната бариера, фрагментираща популациите на вида на национално ниво е пътната инфраструктура. Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни и второкласни пътища от републиканската пътна мрежа). Пресъхващи водни тела. Мини ВЕЦ.


Заплахи:

Унищожаване на местообитанията. Урбанизация. Прекомерното използване на пестициди в селското стопанство.




Червенокоремна бумка (Bombina bombina)
Природозащитен статус:

Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложени ІІ на Бернската Конвенция; Приложение ІІ и ІV на Директивата за Хабитатите.


Разпространение в България:

Ниските части на страната до около 250м н.в. Дунавската равнина, Тракийската низина, Северно и отчасти по Южното черноморие.

Среща се във всички разглеждани Защитени зони.
Екологични изисквания към местообитанието:

Естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и др. Предпочита водоеми с обилна растителност.



Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и др. Водоеми с обилна растителност.Липса на непреодолими бариери.
Бариерни елементи:

Основната бариера, фрагментираща популациите на вида на национално ниво е пътната инфраструктура. Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни и второкласни пътища от републиканската пътна мрежа, големи населени места, високи планини, обработваеми монокултурни блокове). Пресъхващи водни тела. Мини ВЕЦ.


Заплахи:

Унищожаване на местообитанията. Урбанизация. Прекомерното използване на пестициди в селското стопанство. Линейна пътна инфраструктура. Пресъхващи водни тела. Мини ВЕЦ




Пъстър смок (Elaphe sauromates)
Природозащитен статус:

Застрашен вид; Включен в приложени ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ на Бернската конвенция и Приложение ІІ и ІV на Директивата за хабитатите.


Разпространение в България:

Равнинните и ниски части на планините в южна България, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието.

Среща се във всички разглеждани Защитени зони.
Екологични изисквания към местообитанието:

Предпочита места с редки гори и храсти или със степна растителност, валози долове, синури. Рядко навлиза в покрайнините на влажни зони.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на места с редки гори и храсти или със степна растителност, валози долове, синури.Липса на непреодолими бариери.
Бариерни елементи:

Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа).


Заплахи:

Фрагментация и унищожаване на местообитания вследствие на интензивното селско стопанство. Премахване на синури, малки горички и храсти. Опожаряване. Изграждане на соларни паркове.



Шипобедрена сухоземна костенурка (Testudo graeca)
Природозащитен статус:

Застрашен вид; Включен в приложени ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ на Бернската конвенция и Приложение ІІ и ІV на Директивата за хабитатите; Приложение ІІ на CITES.


Разпространение в България:

Шипобедрената сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1300 м надм. в. (Югозападна България).


Екологични изисквания към местообитанието:
Пясъчни дюни и брегове

Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море.



Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.

На много места в ниските и хълмисти части на страната.



Твърдолистни храсталаци

Термо-медитерански храстови формации (предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Санданско-Петричката котловина)

Гъсталаци на Phyllirea

Източна гарига на Cistus incanus

Гръко-Балкански псевдoмаквиси

Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Сухотревни съобщества на силикатни терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун)

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.)

На много места в ниските и хълмисти части на страната.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на нископланински и хълмисти райони, обрасли с храсти и нискостъблени гори, както и наличието на открити тревисти пространства.

Липса на непреодолими бариери.


Бариерни елементи:

В повечето случаи бариерите са линейни обекти (пътища, големи реки) или големи компактни територии с неблагоприятни местообитания за съответния вид (големи населени места, високи планини, обработваеми монокултурни блокове и др.).

Основните бариери, фрагментиращи популациите на вида е пътната инфраструктура. Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа).
Заплахи:

Замърсяване, сечи, пътища, пожари, строежи, бракониерство, разораване на пасища и мери, кариери, соларни паркове, прекомерно обрастване на пасища.



Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo hermanni)
Природозащитен статус:

Застрашен вид; Включен в приложени ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ на Бернската конвенция и Приложение ІІ и ІV на Директивата за хабитатите; Приложение ІІ на CITES.


Разпространение в България:

Шипоопашатата сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1400 – 1450 м надм. в. (в Малешевска планина и Огражден).


Екологични изисквания към местообитанието:
Пясъчни дюни и брегове

Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море.



Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.

На много места в ниските и хълмисти части на страната.



Твърдолистни храсталаци

Термо-медитерански храстови формации (предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Санданско-Петричката котловина)

Гъсталаци на Phyllirea

Източна гарига на Cistus incanus

Гръко-Балкански псевдoмаквиси

Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Сухотревни съобщества на силикатни терени

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун)

На много места в ниските и хълмисти части на страната



Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.)

На много места в ниските и хълмисти части на страната.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на нископланински и хълмисти райони, обрасли с храсти и нискостъблени гори, както и наличието на открити тревисти пространства.

Липса на непреодолими бариери.



Бариерни елементи:

В повечето случаи бариерите са линейни обекти (пътища, големи реки) или големи компактни територии с неблагоприятни местообитания за съответния вид (големи населени места, високи планини, обработваеми монокултурни блокове и др.).

Основните бариери, фрагментиращи популациите на вида е пътната инфраструктура. Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа).
Заплахи:

Замърсяване, сечи, пътища, пожари, строежи, бракониерство, разораване на пасища и мери, кариери, соларни паркове, прекомерно обрастване на пасища.


Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
Природозащитен статус:

Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР;



Разпространение в България:

Среща се в реките и стоящите водоеми в почти цялата страна до 1100 м н.в.


Екологични изисквания към местообитанието:

Естуари

Устията на реките Камчия, Ропотамо, Велека, Дяволска и др.



Крайбрежни лагуни

Шабленска тузла, Наневска тузла, Балчишка тузла, Поморийско езеро, Атанасовско езеро, блатата Алепу, Аркутино и Стомополо.



Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

Срещат се в: Западен, Врачански, Етрополски, Габровски, Еленски Балкан, Люлин планина, Деветашкото плато, рибарници и язовири в северна България, Странджа, край Свищов, Белене, В. Търново, Левски, Шумен, Чепеларе, Кочериново, яз. Кърджали, р. Пробойница, р. Факийска, р. Еленица и др. Срещат се и в полуестествени басейни – напр. стари, запълнени с вода изкопи.



Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

В цяла България, основно в ниските райони. Най-много такива езера има в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие.



Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

В реки из цялата страна – Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др.



Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

По долните течения на всички големи реки в България, които са с тинести (кални) брегове – Дунав, Марица, Искър, Тунджа и др.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на блата, мочури, напоителни канали, разливи и речни течения.
Бариерни елементи:

В повечето случаи бариерите са линейни обекти (пътища, големи реки) или големи компактни територии с неблагоприятни местообитания за съответния вид (големи населени места, високи планини, обработваеми монокултурни блокове и др.).

Основните бариери, фрагментиращи популациите на вида на национално ниво е пътната инфраструктура. Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа)

Сериозна географска бариера за вида се явяват високите полета и Стара планина, което пречи свързването на южните със северните популации. Друга сериозна бариера се явяват големите монокултурни блокове в Тракийската низина и Добруджа, където на практика е най-висока фрагментацията на местообитанията на вида.


Заплахи:

Замърсяване, пътища, строежи, бракониерство, кариери, пресъхване на водни тела, мини ВЕЦ.




Бозайници:


Видра (Lutra lutra)
Природозащитен статус:

Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ на Бернската Конвенция,; Приложение І на CITES,; IUCN, категория уязвим.


Разпространение в България:

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините до около 1200м н.в.

Среща се в четирите разглеждани Защитени зони.
Екологични изисквания към местообитанието:

Обитава разнообразни сладководни басейни, предимно обрасли с гъста растителност или струдно достъпни скалисти брегове и прилежащата им брегова ивица с ширина 20 - 100 метра. От особено значение са пълноводни реки, канали, както и микроязовири.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на сладководни басейни, предимно обрасли с гъста растителност или струдно достъпни скалисти брегове и прилежащата им брегова ивица с ширина 20 - 100 метра.

Липса на непреодолими бариери. Всички течащи води – реки, потоци, канали, а също и понижени части на релефа – суходолия, дерета, горски пътеки и др., свързващи водоемите.



Бариерни елементи:

Сериозна бариера са натоварените пътища (автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища от републиканската пътна мрежа). Прегради с височина над 1,5 м.


Заплахи

Унищожаването на крайбрежната растителност, силен антропогенен натиск и преследване в рибовъдни стопанства.




Пъстър пор (Vormela peregusna)
Природозащитен статус:

Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР; Приложение ІІ и ІV на Директивата за Местообитанията; Приложение ІІ на Бернската Конвенция.


Разпространение в България:

На изолирани места из почти цяла българия.


Екологични изисквания към местообитанието:

У нас основни местообитания на пъстрия пор са пустеещи земи, каменисти места, храсталаци, лозя, градини, селски дворове ливади пасищасуходолия, канюни и др. Избягва обширните горски масиви. Предпочита места с големи колонии на гризачи.


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на пустеещи земи, каменисти места, храсталаци, лозя, градини, селски дворове ливади пасищасуходолия, канюни и др. Липса на непреодолими бариери.
Бариерни елементи:

Обширни горски масиви, застроени площи (селища и др.), големи водни басейни големи реки, язовири, езера, пътища (магистрали и пътища от I – II клас), непрекъснати линейни инфраструктури.


Заплахи:

Застрояване и разораване на степи, пасища и ливади. Използване на химикали. Опожаряване. Изграждане на Голф игрища. Интензивно земеделие (обширни блокове с монокултури). Намаляване на числеността на основната плячка. Унищожаване на синурите. Фрагментиране на местообитанията от транспортните коридори и инциденти по пътищата.



Лалугер (Spermophilus citellus)
Природозащитен статус:

Приложение ІІ на ЗБР; Приложение ІІ на Бернската конвенция; Приложение ІІ и ІV на Директивата за хабитатите.


Разпространение в България:

Лалугерът е разпространен главно в равнините (Дунавска и Тракийска) до около до 500 м.н.в., но и с находища по безлесните била на някои планини – Стара Планина, Витоша, Източни Родопи, Средна Гора, Сакар, Странджа и др. Най-вероятно е изчезнал от Югозападна България - долините на реките Места и Струма. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.).


Екологични изисквания към местообитанието:

Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.).


Биокоридори:

Биокоридорът представлява територия, която позволява придвижването на представителите на целевия вид между изолирани едно от друго петна с пригодни местообитания и да отговаря на следните изисквания:

Наличие на открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Липса на непреодолими бариери.
Бариерни елементи:

Обширни горски масиви, застроени площи (селища и др.), големи водни басейни големи реки, язовири, езера, пътища с над 2400 коли на ден (магистрали и пътища от I – II клас), непрекъснати линейни инфраструктури.


Заплахи:

Застрояване и разораване на степи, пасища и ливади. Липса на паша. Използване на химикали. Опожаряване. Изграждане на Голф игрища. Интензивно земеделие (обширни блокове с монокултури).


Приложение: І

Снимки:


Прегазена видра на път I66 при пресичането на река „Сухата река”

Прегазен пъстър пор в близост до ЗЗ „Чинар Дере”

Прегазена невестулка на АМ „Тракия” в района на ЗЗ „Река Омуровска”


Защитени Зони



ЗЗ BG0000628 – Чирпански възвишения



Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Предмет на опазване:
Природни местообитания

  • 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

  • 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

  • 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

  • 91AA * Източни гори от космат дъб

  • 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

  • 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа


Бозайници

Дългоух нощник - Myotis bechsteini

Лалугер - Spermophilus citellus
Земноводни и влечуги

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Пъстър смок (Elaphe sauromates)
Растения

Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum)



Елементи които свързват ЗЗ BG0000628 – „Чирпански възвишения” и ЗЗ BG0000578 – Река Марица



Река Мартинка ЗЗ BG 0000442

Река Мартинка е естествена връзка на Чирпански възвишения с река Марица, която благоприятства свободната миграция и генетичен обмен на животните обект на опазване в двете зони.

До голяма степен урбанизирана по цялото си протежение. Основни препятствия (бариери), които фрагментират местообитанията и оказват сериозно влияние върху видовете обект на опазване и по специално бозайници, земноводни и влечуги в двете зони са Път І66 Чирпан - Стара Загора, Автомагистрала „Тракия”, ЖП линията София-Бургас, ЖП линията Стара Загора – Димитровград и Първокласен път Стара Загора – Димитровград. В по малка степен бариерен ефект за маришката мряна биха оказали изкуствените микроязовири под селата Малко Тръново, Димитриево и Странско. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.

Река Текирска


Река Текирска е естествена връзка на Чирпански възвишения с река Марица, която благоприятства свободната миграция и генетичен обмен на животните обект на опазване в двете зони.

Силно фрагментирана в средното и долно течение и особено в участъка между с. Спасово и микроязовира южно от град Чирпан. Основни бариери който ограничават пропускливостта на река Текирска са участъка между микроязовир ЮЗ от с. Спасово и град Чирпан, който почти през цялата година е пресъхнал, АМ „Тракия”, път І66, Явтомагистрала Марица, ЖП линия София – Бургас, както и микроязовир южно от гр. Чирпан. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.


Река Омуровска ЗЗ BG 0000443

Река Омуровска е естествена връзка на Чирпански възвишения с река Марица, която благоприятства свободната миграция и генетичен обмен на животните обект на опазване в двете зони.

До голяма степен урбанизирана в средното и долно течение. Основни бариери който ограничават пропускливостта на зоната са праговете на реката край селата Горно Белево и Братя Даскалови, Автомагистрала „Тракия” и Път І66. Силно фрагментирана в долното си течение на места напълно обезлесена по бреговете. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.


Река „Сухата река” и „Чирпанска Гора”
Слабо урбанизирана. Заедно с „Чирпанска гора” осъществява естствена връзка между Река „Омуровска” и Река „Текирска”. Оснсовни бариери които ограничават пропускливостта и са Автомагистрала „Тракия”, Път І66 и ЖП линията София Бургас.

Отчасти фрагментирана в горното и средно течение. До голяма степен е водно течение със сезонен характер особено в горното течение.


Пасища с храсти южно от с. Братя Даскалови

Заедно с каскада от изкуствени водоеми между селата Партизанин и Оризово, както и реката след тях, осъществяват връзка между ЗЗ «Река Омуровска», ЗЗ «Градинска гора» и ЗЗ «Река Марица». До голяма степен урбанизирана в средното течение (с. Оризово). Основни бариери който ограничават пропускливостта на зоната са Автомагистрала „Тракия”, ЖП линиата София-Бургас и Път І66. Силно фрагментирана в долното си течение на места напълно обезлесена по бреговете. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури около тях, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.



Река „Чинар Дере” ЗЗ BG0000438



Цели на опазване:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации,

предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове,

предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания

видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни

местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в

рамките на защитената зона.
Предмет на опазване:
Природни местообитания
91AA * - Източни гори от космат дъб

91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91M0 - Балкано-панонски церово-горунови гори

92C0 - Гори от Platanus orientalis


Бозайници

Canis lupus - Европейски вълк *

Lutra lutra – Видра

Vormela peregusna - Пъстър пор
Земноводни и влечуги

Bombina bombina - Червенокоремна бумка

Bombina variegata - Жълтокоремна бумка

Elaphe quatuorlineata - Ивичест смок

Emys orbicularis - Обикновена блатна костенурка

Testudo graeca - Шипобедрена костенурка

Testudo hermanni - Шипоопашата костенурка

Triturus karelinii - Голям гребенест тритон
Безгръбначни
*Austropotamobius torrentium - Ручеен рак

Unio crassus - Бисерна мида

Cerambyx cerdo - Обикновен сечко

Lucanus cervus - Бръмбар рогач

Morimus funereus - Буков сечко

Rosalia alpina - Алпийска розалия

Елементи които свързват ЗЗ BG0000438 – Река „Чинар Дере” и ЗЗ BG0000578 – Река Марица


Река Мечка” ЗЗ BG0000436
Естествена връзка между ЗЗ „Река Чинар Дере” и ЗЗ „Река Марица” , която благоприятства свободната миграция и генетичен обмен на животните обект на опазване в двете зони. До голяма степен урбанизирана в средното и долно течение. Фрагментирана и почти напълно обезлесена в долното си течение.

Основни бариери който ограничават пропускливостта на зоната са Международен път Е 80 и по отношение на Маришката мряна яз. Леново, който възпрепятства свободното и предвижване към горното течение на река Чинар Дере. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.



„Река Мечка” ЗЗ BG0000436




Цели на опазване:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове,

предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Предмет на опазване:
Природни местообитания:
8230 – Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo – Scleranthion или Sedo albi – Veronicion dillenii.

91AA * - Източни гори от космат дъб.

91M0 - Балкано-панонски церово-горунови гори.

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.


Бозайници:
* Canis lupus Европейски вълк

Lutra lutra Видра

Myotis capaccinii Дългопръст нощник

Myotis myotis Голям нощник

Rhinolophus euryale Южен подковонос

Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос

Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос

Vormela peregusna - Пъстър пор
Земноводни и влечуги:
Bombina bombina - Червенокоремна бумка

Bombina variegata - Жълтокоремна бумка

Elaphe quatuorlineata - Ивичест смок

Emys orbicularis - Обикновена блатна костенурка

Testudo graeca - Шипобедрена костенурка

Testudo hermanni - Шипоопашата костенурка

Triturus karelinii - Голям гребенест тритон
Риби:

Barbus plebejus - Маришка мряна

Rhodeus sericeus amarus - Европейска горчивка
Безгръбначни:
* Austropotamobius torrentium - Ручеен рак

Unio crassus - Бисерна мида

Cerambyx cerdo - Обикновен сечко

Lucanus cervus - Бръмбар рогач

Morimus funereus - Буков сечко

Rosalia alpina - Алпийска розалия

Елементи които свързват BG0000436– „ЗЗ Река Мечка” и ЗЗ BG0000578 – „Река Марица”

Директно свързана със ЗЗ „Река Марица” при заустването си в нея край град Първомай, което благоприятства свободната миграция и генетичен обмен на животните обект на опазване в двете зони. Силно урбанизирана в средното и долно течение. Местообитанието е фрагментирано и на места напълно обезлесено, особено в долното течение край гр. Първомай. Основни бариери които ограничават пропускливостта на зоната са Международен път Е 80, ЖП линията Пловдив – Свиленград и няколко прага по течението на река Мечка. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване.



„Оризища Цалапица” ЗЗ BG 0002086



Цели на опазване:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване:
Птици:

Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC)
Голяма пъструшка - Porzana porzana

Белоопашат мишелов - Buteo rufinus

Червеногърба сврачка - Lanius collurio

Дебелоклюна чучулига - Melanocorypha calandra

Земеродно рибарче - Alcedo atthis

Белобуза рибарка - Chlidonias hybridus

Кафявокрил огърличник - Glareola pratincola

Малка пъструшка - Porzana pusilla

Ловен сокол - Falco cherrug

Полски блатар - Circus cyaneus

Тръстиков блатар - Circus aeruginosus

Блестящ ибис - Plegadis falcinellus

Бял щъркел - Ciconia ciconia

Черен щъркел - Ciconia nigra

Голяма бяла чапла - Egretta alba

Малка бяла чапла - Egretta garzetta

Mалък воден бик - Ixobrychus minutus

Кокилобегач - Himantopus himantopus


Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC)
Черношипа ветрушка - Falco tinnunculus

Зеленоглава патица - Anas platyrhynchos

Зеленоножка - Gallinula chloropus

Обикновен мишелов - Buteo buteo

Качулата потапница - Aythya fuligula

Сива чапла - Ardea cinerea

Голям горски водобегач - Tringa ochropus

Малък червеноног водобегач - Tringa totanus

Обикновена калугерица - Vanellus vanellus

Лятно бърне - Anas querquedula

Жълтокрака чайка - Larus cachinnans
Бозайници:
Lutra lutra Видра

Vormela peregusna - Пъстър пор
Земноводни и влечуги:
Bombina bombina - Червенокоремна бумка

Elaphe quatuorlineata - Ивичест смок

Emys orbicularis - Обикновена блатна костенурка

Testudo graeca - Шипобедрена костенурка

Testudo hermanni - Шипоопашата костенурка

Triturus karelinii - Голям гребенест тритон
Риби:

Barbus plebejus - Маришка мряна

Елементи които свързват ЗЗ BG 0002086 – „Оризища Цалапица” и ЗЗ BG0000578 – „Река Марица”


Съществуват една естествена река Поток и една изкуствена връзка ГОК9 с река Марица. Като втората е с много ниска пропускливост заради наличието на шлюзове за регулиране на водните нива в оризищата. Растителноста по бреговете и на двете водни тела е силно фрагментирана. Силно развито едроплощно селско стопанство с монокултури, което допълнително фрагментира съседните територии и осъществява бариерен ефект за видовете предмет на опазване. Основни бариери, които ограничават пропускливостта на зоната са АМ „Тракия” и Първокласен път Пазарджик – Пловдив.



Заплахи за свързващите биокоридори.


Основни заплахи за свързващите биокоридори са изсичане на крайбрежната дървесна растителност, забентване и изграждане на МВЕЦ, фрагментиране от пътна инфраструктура, пресушаване, опожаряване, промяна на начина на трайно ползване, урбанизиране, разораване на пасища, ливади и мери, замърсяване, изграждане на соларни паркове и кариери за инертни материали във водните течения.

Препоръки за устройство на територията, гарантиращи защитата на свързващите територии.



Постоянни и временни водни тела.

Препаръчва се обезлесените зони да се залесят по двата бряга. По възможност с минимална ширина от 20м, като се използват приоритетно следните видове:


Дървесни видове: Бяла върба (Salix alba), Трошлива върба (Salix fragilis), Бяла топола (Populus alba), Черна топола (Populus nigra), Ракита (Salix purpurea), Quercus pedunculiflora, U. minor, Fraxinus oxycarpa, Alnus glutinosa.
Храстови видове: Кучешки дрян (Cornus sanguinea), Червена калина (Viburnum opulus), Зърнастец (Frangula alnus), Обикновен глог (Crataegus monogina), Птиче грозде (Ligustrum vulgare).
Лиани: Обикновен повет (Clemsts vitalba), Лозов повет (Clemsts viticella), Бръшлян (Hedera helix), Горска лоза (Vitis vinifera ssp. Sylvestris).
Тревни видове: Брян (Tamus communis), Лепкаво еньовче (Galium apparine), Parietaria officinalis, Средна звездица (Stellaria media), Mentha pulegium, Geum urbanum.

По този начин ще са налице нови територии с възстановено и/или разширено покритие на целевото местообитание и ще се ограничи фрагментацията между целевите ЗЗ. Изградените чрез биокоридорите връзки между Натура зоните ще подпомогнат миграцията на редица видове с високо консервационно значение, като пъстър смок (Elaphe sauromates), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) видра (Lutra lutra) и др.

На местата с речни прагове е препоръчително да се изградят рибни проходи. Ще повлияе благоприятно на свободната миграция на маришката мряна (Barbus plebejus)
Естествени и изкуствени стоящи водоеми.

Запазване на начина на трайно ползване. Забрана за пресушаване. Ще подобри свободното предвижване между зоните на видове, като видра (Lutra lutra), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Голям гребенест тритон (Triturus karelinii).


Ливади, пасища и мери.

Препоръчва се запазване на начина на трайно ползване. Забрана за разораване. Възстановяване на вече увредени ливади пасища и мери. Това ще доведе до нямаляване на фрагментацията между отделните ЗЗ и ще подпомогне миграцията на видове , като пъстър пор (Vormela peregusna), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър смок (Elaphe sauromates), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca).



Естествени и полуестествени храстови и горски съобщества.

Препоръчва се запазване на начина на трайно ползване и по възможност увеличаване на площа им. Това ще доведе до нямаляване на фрагментацията между отделните ЗЗ и ще подпомогне миграцията на видове , като пъстър пор (Vormela peregusna), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър смок (Elaphe sauromates), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca).


Синори.

Запазване на синорите, особено в райони с едроплощно селско стопанство.

Това ще доведе до подобряване на пропускливостта между отделните зони. Ще повлияе благоприятно на видове като пъстър пор (Vormela peregusna), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър смок (Elaphe sauromates), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca).
Линейни обекти на пътната и железопътна инфраструктура.

При бъдещи ремонти или ново строителство да се предвидят смекчаващи мерки, за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на проекта/инвестиционното предложение върху свързващите елементи между защитените зони.

Обезопасяване на временните пътища с преградни съоръжения за костенурки и земноводни.

Периметъра (50м) около входовете и изходите на всички прокари, водостоци и д-р съоражения да бъде залесен с подходяща растителност позволяваща използването на съораженията от целевите видове.

Изграждането на всички видове съоражения (мостове, прокари, водостоци) да е съобразено със заложените стандарти в ръководствата: Прилагане на принципите за опазване на биоразнообразието при планирането на транспортната инфраструктура в и извън мрежата НАТУРА 2000/ЕМЕРАЛД; Designing Road Crossings for Safe Wildlife Passage: Ventura County Guidelines.

При пресичането на трасето на малки дерета и потоци, да не се изграждат на тях прагове и баражи. Да се поставят насочващи съоръжения за земноводни, влечуги и дребни бозайници.

Да се проектират колекторни съоръжения за отпадни води от трасето, където магистралата контактува с влажни зони и дерета. Съоръжения да се проектират, така че да имат капацитет да поемат залпови замърсявания, причинени от аварии (например разливи на цистерни с петрол).

Да се предвидят проходи за преминаване на костенурки и други малки животни, за да се избегне „Бариерния” ефект.

Мостовете над реки и канали да се оборудват с первази за наземните видове, които предпочитат да мигрират край воден път, като например видрата.

На местата където обектите контактуват със свързващите елементи или ЗЗ да не се засаждат инвазивни растителни видове (айлант, аморфа, псевдоакация, американски ясен, ясенолистен явор и др.) по насипите и край тях.


Потенциални места, подходящи за бъдещи консервационни дейности с цел подобряване на пропускливостта, функционалната или структурна свързаност между зоните.

Долното течение на Река «Мартинка».


Долното течение на Река «Омуровска» от с. Плодовитово до вливането и в р. Марица.
Река «Текирска» по цялото протежение до с. Добри дол
Река «Сухата река» между «Чирпанска гора» и АМ «Тракия» и от Път I66 до вливането и в р. Текирска.
Пасища с храсти югозападно от с. Братя Даскалови и свързващите ги с р. Марица каскада от микроязовири и река.
Река «Поток» по цялото и протежение.
Река «Мечка» в долното течение до вливането и в р. Марица.
Ливади и пасища северно от река «Чинар дере»




Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница