Кой притежава живота?



Дата01.09.2016
Размер117.9 Kb.

КОЙ ПРИТЕЖАВА ЖИВОТА?

Бебетата са чудесна част от живота. Но след 1973 в Съединените Щати по закон те са направени част от смъртта. Тяхното масово унищожаване е предизвикателство срещу семейния живот в Америка.


Във времето, когато пиша тази книга, над 18 милиона човешки същества са убити и заклани в клиниките за аборти навсякъде в тази страна на свободата – свобода, но не и за неродените деца.

Какво се е случило?

За да разберем голямата картина, нека да разгледаме по-подробно историята. До 1967 практически всеки щат в съюза е бил повлиян от правната реформа относно абортите от 19 век, водена от Американската Медицинска Асоциация. Знаете, организацията, която се ръководи (или се е ръководила) от условията на Хипократовата Клетва, в която лекарите от 2,500 години се заклеват, че никога няма да абортират дете.



Колко иронично.

През двадесетте години на 19 век е открита “човешката яйцеклетка.” С това откритие се наблюдава, че оплождането на яйцеклетката със сперматозоид поражда живот. Преди това човешкият живот се е считал за възникнал от АМА в момента на “мърдането”: времето, когато майката чувствува бебето да мърда за първи път. Докторът не е можел да бъде сигурен дотогава, че майката наистина е бременна. Лекарите оглавяват огромна кампания, която един писател нарича “Кръстоносен поход на лекарите срещу аборта.” Като резултат всеки щат приема силно законодателство срещу абортите.


След повече от 100 години същата тази организация атакува също толкова силно същите закони, за чието написване е помогнала. Някои казват, че причината е била в трагедия с талидомид в Англия. Талидомид е успокоително средство, поемано от бременните жени, което причинявало ужасни деформации. Докторите в Запада започват да призовават за “евгенични” (“добра раса”) аборти, премахвайки преди раждането всички “дефектни.”
Може би това е била причината за такава бърза промяна. Аз мисля, че по-скоро влиянието на “еволюционния възглед” за човека е това, което унищоважа възгледа, че човекът е сътворен по Божия образ. Когато това е изгубено, убийството става лесно. Шестата заповед – не убивай – губи своята връзка с първия принцип на Библейския завет, Божието върховенство.
Във всеки случай, в края на 60-те много щати започват да прокарват законодателство в защита на смъртта. През 1968 организацията Семейно Планиране променя своето известно твърдение от 1964 – “Абортът убива живота на бебе, щом веднъж той е започнал” – на “абортът е необходим, за да предотврати появата на нежелани деца.” В края на 1970 18 щата гласуват закони за аборта. Но имайте предвид, че тези щати позволяват аборта само в изключителни случаи.
През май 1972 Щатското законодателство на Ню Йорк премахва закона за разрешение на абортите, който е гласувало преди няколко години. Тогава, познайте какво става? Губернаторът Нелсън Рокфелер, противопоставяйки се на мнозинството в законодателното събрание, налага вето върху решението и оставя отворени клиниките за аборти. Това не е изненадващо. Фондациите Рокфелер и Форд изливат около четвърт милиард долара в пропаганда за семейно планиране за периода от 1965-1976, като повече от това са само разходите на Федералното правителство.[1]
Какво става? Общественото мнение се обръща. Вярвам, че либералите в юридическата система са знаели, че трябва да действуват бързо, преди “обикновеният гражданин” да разбере какво става. Всъщност, през ноември 1972, Северна Дакота и Мичиган се опитват да гласуват закони за абортите и не успяват в съотношение 3:1 и 2:1.
Няма съмнение, че общественото мнение се е променяло. Либералите са се опитали и са се провалили в техните опити да наложат нов човешки холокост върху обществеността.

Върховният съд

Намесва се Върховният Съд. Членове на тази елитна група от десетилетия са искали законодателство в защита на смъртта. Уилиям Дъглас, избран от Франклин Рузвелт през 1939, не крие, че желае да атакува съществуващите закони забраняващи аборта.


Тяхната възможност идва с позорното дело Roe v. Wade. На 22 януари 1973 този съд пуска и натрапва на народа в тази страна най-вредното за живота законодателство. Щатите вече не могат да гласуват закони срещу абортите. Решението незаконно “узаконява” убийството, понеже убийството според американската конституция може да се дефинира и преследва само на щатско и местно ниво. Като отнема властта на местните правителства да определят аборта през първите шест месеца на бременността като убийство, Върховният Съд премахва определянето на всеки аборт като убийство за тези деца.
Съдиите постановяват: “Правото на ненамеса в личния живот, независимо дали се основава върху схващането на Четиринадесетата Поправка за лична свобода и ограничаването на държавното действие, както смятаме, че е в този случай, или както постановява Окръжният Съд, върху запазването на правата на хората според Деветата Поправка, е достатъчно широко, за да обхване решението на жената дали да прекъсне своята бременност.”
Жестоките тъжни последствия на такова решение се усещат навсякъде. За нещастие, решението на този Съд забранява всеки щатски и местен закон в Съединените Щати, който забранява аборта.
Кърт Янг, в своята превъзходна книга, Тези най-малките (Curt Young, The Least of These), обобщава решението на Съда:
1. През първата третина на бременността абортът е законен по всяка причина, доколкото процедурата се извършва от лицензиран лекар.
2. През втората третина на бременността абортът също е законен по всяка причина, но щатите могат да гласуват закони, предназначени да защитават здравето на майката. Това е отстъпка пред факта, че за жените има повишен риск от медицински усложнения от аборт при напредване на бременността. Така щатът може да изисква тези аборти да се извършват в учреждения с медицинска екипировка за спешна помощ.
3. През последните месеци на бременността, когато е очевидно, че бебето може да оцелее извън утробата – е жизнеспособно – ако му се окажат най-добрите медицински грижи, Съдът постанови, че държавата “може, ако избере, да регулира, и дори да предпише, аборт, освен когато е необходимо, според съответната медицинска преценка, да се запазят животът и здравето на майката.”

Някои последствия




Как всичко това се отразява на семейството?

Чуйте Линда Бърт Франке, редактор на Newsweek Magazine:


Нямаше съмнение, че когато станах бременна, този живот беше точно там, в моята утроба. Оставена необезпокоявана, тази топка от клетки и тъкани щеше да порасне в бебе. Процесът беше започнал, и аз реших да го прекратя. . . .
Бях напълно неподготвена за надигащите се противоречиви чувства с приближаването на времето на аборта, чувства, които се превърнаха в тъга и вина за известно време след като абортът приключи. Малкият призрак ме спохождаше още шест месеца и след това изчезна, и след като си отиде, дори ми липсваше малко. Но когато децата ми пораснаха и отнемаха все повече и повече от моето време и моите сили, осъзнах категорично, че прибавянето на още едно дете щеше да бъде повече лошо нещо, отколкото добро.
За тази жена животът на още един човек става по-лошо нещо, отколкото неговата смърт. Така екзекуцията на невинните е станала предпочитана пред позволяването на продължение на живота.
Това е като един разговор, който имах с възрастна жена, която мина наблизо, докато протестирах пред местната клиника за аборти.
Дамата беше крайно ядосана. Попитах я какво лошо е станало. Тя каза: “Не мога да повярвам, че вие сте тук, пропилявайки времето си, докато трябва да се опитвате да убеждавате младите момичета да не забременяват.”
Казах й всичко за различната литература, която местната организация на Съвета за Християнско Действие раздава в училищата. Но тя не искаше да ме чуе.
Отново тя каза: “Но вие не трябва да сте тук. Отидете при децата, които ще си провалят живота, като забременеят.”
Не знаех, какво още да говоря. Накрая казах: “Госпожо, предполагам, че основната разлика между вас и мен е, че вие смятате бременността за по-лоша от смъртта. А аз смятам смъртта за по-лоша от бременността, дори ако бременността е нежелана.”
Тя натисна педала на газта, оставяйки ме в прах и пушек. Закашлях се, но все пак успях да се усмихна на себе си: “Хванах я.”
Ако тя откаже да промени своето мислене, Бог също ще я хване, както ще хване всеки, който мисли като нея, гласува като нея, и също като нея изоставя нероденото на медицински лицензираните касапи и на солните разтвори, чрез които се извършват абортите.
Много хора биха желали да мислят, че няма ад. Много хора биха желали да мислят, че неродените бебета не са човешки същества. Разбираемо е защо има такова голямо съвпадение между тези две групи и защо ще има голямо съвпадение между тях във вечността.
Мисленето, че “бременността е по-лоша от смъртта,” преобладава навсякъде. През 1984 American Life Lobby публикува следния документ, показващ някои от последствията.

“101 употреби на мъртво (или живо) бебе”

Работник в Уичита, Канзас, изхвърлящ торби с “патологични отпадъци” в крематориума на Wesley Medical Center (притежаван и управляван от Обединената Методистка църква) открил торби, съдържащи тела на мъртви бебета. В продължение на години медицинският център е изпращал абортираните бебета да бъдат изгорени заедно с “другия боклук.” . . .


Милуоки, Уисконсин: Полицията открила четири деца на паркинг-площадка зад Mill Medical Center, които си играели с пластмасови буркани, съдържащи абортирани зародиши. “Те казали на полицаите, че хвърляли малки хора.” . . . Не всички тела се “изхвърлят.” Бебешки тела се продават на торби, 25 долара на парче – до 5,500 долара на фунт.
Продажбата на абортирани неродени са донесли на General Hospital във Вашингтон, окръг Колумбия, 68,000 долара за периода 1966-1976. Парите са използвани за закупуване на телевизионни приемници и сладкиши за гостуващи професори. . . .
В Ричмънд, Вирджиния, центърът за аборти използвал преса за отпадъци за да смачка 100 бебешки тела, завързани в пластмасови торби и хвърлени в кофи за боклук. Кучета дърпали торбите и се борели за съдържанието. . . .
В Синсинати, Охайо, клиника за аборти изпуснала гъст пушек през комина. Когато пожарникарите пристигнали, им било казано “Горим бебета.” . . .
Върховният съд на Масачузетс определил, че златни рибки не могат да бъдат давани като награда, понеже това би нарушило щатските закони срещу жестокостта. Същият съд поддържа задължителното щатско финансиране на абортите. . . .
В Калифорния, абортирани 6-месечни бебета били потапяни в буркани с течност, за да се види дали могат да дишат през кожата си (не можели). . . .
Компания за медицински изследвания в Охайо изследвала мозъци и сърца на 100 зародиша като част от договор за пестициди на стойност 300,000 долара. . . .
Д-р Херомино Домингез пише: “Всеки понеделник можете да видите около 30 торби за отпадъци със зародишен материал в тях покрай тротоарите на клиниките за аборти в Ню Йорк.”
Странно, има хора – да, дори християни – които ще са по-отвратени от това, че изброявам тези ужаси, отколкото от самите ужаси.
Последствията от аборта са унищожителни. Думите трудно могат да опишат ужасите, създадени в нашето общество само от този закон.
Принципът в тази глава е свързан със живота. Като имаме предвид заветната структура на семейството, принципите започват отначало, следвайки структурата на Десетте Заповеди. Спомнете си Шестата Заповед: “Не убивай.” Защо Бог забранява убийството? Защото той изобразява Своята “трансцендентност” в човека. Така, Шестата Заповед съответствува на Първата, като също ни учи на принципа на “трансцедентността.” Тъй като човекът е образ на Бога, той не трябва да унищожава друг човек, който също е образ. Да направи това е равносилно да атакува Бога. Така, Бог говори много ясно как трябва да се определят животът и смъртта. Това е може би най-вредното последствие от Roe v. Wade.

Правосъдие

Позорното решение засяга нашата цяла юридическа система.



Какво имам предвид?

Преобърнат е принципът на общото право за невинност до доказване на вината. Не просто сте виновен до доказване на невинността. Вие сте виновен, ако може да се докаже, че сте невинен. Делата на неродените бебета са неутрални пред Бога (Римляни 9) – единственият период на неутрални дела в живота на човека. Въпреки това, едва след като се родят и започнат да бъдат отговорни за своите дела пред Бога, едва тогава американското гражданско право защитава техния живот.


В нашата страна се предполага, че всеки човек има право на съдебен процес преди да бъде екзекутиран. Това сочи към принципа, който се опитвам да опиша в тази глава. Бог притежава живота, не човекът. Самото понятие за съдебен процес произлиза от библейския възглед за правосъдие. С други думи, Бог притежава живота и съдебният процес е “предпазна мярка,” за да е сигурно, че се изпълняват Божиите присъди. Вместо това, съвременното право се е оттеглило от всяко признаване на Абсолютен стандарт. Върховният Съд поставя решението за живота в ръцете на майката и го отнема от Бога.
Така е поставен прецедент. Когато една група човешки същества е била класифицирана като “по-нисши от човешко същество,” защо това да не стане и с друга група?
Открито е, че в Съветския Съюз психиатричните болници са пълни с християни, понеже вярващите в Бога са считани за “луди.” Все пак, всички те са били образовани в марксистки училища според марксистката логика, затова за какво може да говори вярата в Бога, ако не за лудост? Логиката доказва атеизма, затова тези хора са опасно нелогични. Те са заплаха за обществото.
Защо Върховният Съд да не може някой ден да реши, че християните са “заплаха за обществото”?
Знаете, това се е случвало преди: в Римската империя.
Библейският закон
Бог притежава живота. Само Неговото Слово трябва да определя кой може и трябва да живее.
Помислете върху много важен текст по този предмет.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така че роди преждевременно, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил, непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар (Изход 21:22-25).

Каква е ситуацията?

Двама мъже се бият. По време на боричкането, единият от мъжете удря жената на другия. Резултатът е, че жената ражда своето дете “преждевременно.”


Тук ще разчитам на задълбочения коментар върху тези закони на Джеймз Джордан от книгата му Законът на завета (James Jordan, Law of the Covenant). Джордан казва:
Трябва да кажем, че има определена неяснота в този закон, която му позволява да обхване няколко подобни, но различни ситуации. Конкретният случай посочва, че е ударен наблюдател, “без да има повреда.” Не ни е казано изрично дали повредата е на жената или на нейното дете, или и на двамата, но не може да има съмнение, че повредата би могла да бъде или на жената или на нейното дете, тъй като и двамата са споменати непосредствено преди израза. Нещо повече, Библията винаги смята детето в утробата за напълно живо, личност в пълния смисъл на думата, така че ако детето излезе мъртво или повредено, това би означавало “повреда” на детето. Ситуацията, както е описана в стих 22, е, че жената е в края на своята бременност и като резултат на удара ражда детето преждевременно, но нито детето, нито майката са наранени от удара.
В този случай, съпругът на жената може да съди нападателя на своята съпруга в съда. Съдиите надзирават процеса, за да се уверят, че изисканото обезщетение не е прекалено високо.
Стих 23 продължава, че ако има повреда или на майката, или на детето, тогава нападателят трябва да плати по-сурова глоба. “Живот за живот” означава, че ако майката или детето са убити, побойникът трябва също да бъде умъртвен. Мястото на този закон, след задължителните смъртни наказания от стихове 12-20, но преди възможността за обезщетение в ст. 29-30, показва, че в този случай не се разрешава обезщетение.
Библията е ясна. Животът в утробата е точно това, човешки живот. Само Бог има властта да казва какво трябва да се прави с този живот.
Джордан продължава с удивително приложение на този библейски закон към целия въпрос, на който се опитваме да отговорим.
Във всяка ситуация нероденото дете е смятано за личност и трябва да бъде възмездено. Библейското наказание за аборт е задължителна смърт. “Лекарят,” отговорен за извършването на аборта, е убиец и трябва да бъде наказан със смърт. Тъй като в аборта винаги участвуват поне двама човека, абортът е предумишлено убийство, и “майката,” “лекарят,” анестезиологът, медицинските сестри, и бащата или приятелят или съпругът, който плаща за него, всички са съучастници, и всички трябва да бъдат наказани със смърт заради предумишлено убийство. Докато движението против абортите в Америка не пожелае да се върне към Божия закон и да настоява за смъртното наказание за аборт, Бог няма да благослови движението. Бог не благославя онези, които презират Неговия закон, дори да им прилошава от снимките с изгорени със солна киселина бебета.
Точно така!
Съдията на живите и мъртвите осъжда съдиите в позорното дело Roe v. Wade. Затова абортът е зло. Библейският закон отговаря на въпроса “Кой притежава живота?”

Обобщение


1. Опитах се да отговоря на жизнено важния за семейството въпрос “Кой притежава живота?” Ако човек го притежава, тогава семейството е жестоко избивано чрез убийството на неговите собствени деца. Започнах главата с едно дело (Roe v. Wade), което показва това. Но ако Бог притежава живота, тогава семейството трябва да бъде закриляно чрез държавния закон.
В известен смисъл няма съмнение кой притежава семейството, тъй като няма неяснота относно Върховния Собственик на всичко. Бог притежава живота. Неговите закони са ясни. Зародишът е човешко същество. Всеки, който го атакува, винаги влиза във война с Бога.
2. Изредих две унищожителни последствия от Roe v. Wade.
А. Бременността (животът) се счита за по-лошо нещо от смъртта.
Б. Хората (неродените бебета) биват екзекутирани всеки ден без надлежен съдебен процес.
3. Накратко обобщих библейския закон в Изход 21:22-25, който категорично осъжда всички съучастници в предумишлено убийство.
Бъдете убедени, че Бог ще спечели битката. Но това ще зависи от хората, които ще четат и ще повярват на Божието Слово, за да наложат Божия закон.
Божият закон се основава на “lex talionis,” “око за око.” Това означава, че Бог винаги изисква обезщетение. Както проповядваше един стар служител за десятъка, “Бог винаги взема десятък. Ако не го получи в пари, тогава Той го взема в кожи.”
Това е така. Бог винаги взема Своето обезщетение. По един или по друг начин, Бог ще възмезди смъртта на Своите невинни. Кой знае, може би ужасните сексуални болести (СПИН, херпес, пр.) са съд върху нашия народ заради ужасния грях на аборта!
Бог притежава живота и Той никога няма да позволи човека да забрави това: по един или по друг начин


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница