Кой произвежда лекарства у нас от Мария чипилева в. „Дневник



Дата01.07.2017
Размер63.09 Kb.
#24774
Кой произвежда лекарства у нас
от Мария ЧИПИЛЕВА
в. „Дневник”

28 юни 2006

Нашумелият случай с фалшифицирането на пет лекарства на компанията "Софарма" повдигна доста въпроси за състоянието на фармацевтичния бранш у нас. Един от тях е колко и кои са легалните и нелегални производители на медикаменти. Оказа се, че числото на фирмите, които имат право да произвеждат лекарства, далеч надвишава досега спрягания брой от 15 компании. Според директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Емил Христов те са 75. Данни за нелегалните производители липсват. Според специалистите обаче броят им не е голям.

Съвсем доскоро се считаше, че в България легално лекарства правят около 15 фирми. Често производителите дори се изчерпват с трите най-големи - "Актавис", "Софарма", "Чайкафарма". В тях обаче има интегрирани по няколко завода, които обикновено се броят като отделни - "Балканфарма" Троян, Дупница и Разград, НИХФИ, "Врабево", "Унифарм", "Биофарм инженеринг" и т.н. Ако към тях се прибавят и по-малките самостоятелни производители като "Ветпром", "Адифарм", "Инбиотех", "Медика", "Солимекс", "Милве" ще се съберат 16 производителя. Числото може да се закръгли на 20, ако се включат и някои държавни структури като "Бул био" към Националния център по заразни и паразитни болести, Институтът по хемодиализа и трансфузия и Институтът по хематология и трансфузиология. На сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата обаче



има регистрирани почти три пъти повече производители

според директора й Емил Христов броят им е още по-голям - 75. Те се различават помежду си както по дейността и продуктите, които произвеждат, така и по юридическия си статут. Общото между тях е, че имат много малко участие в бизнеса с лекарства.

Пазарният дял на българските фармацевтични компании е малко над 20%, основната част от него обаче формират Актавис", "Софарма" и "Чайкафарма". Едва около 2% остават за всички други български производители. Основните медикаменти, които правят тези фирми, са така наречените ОТС, или препарати, които се продават в аптеките без рецепта. Продуктите, които се причисляват към тях, варират от сироп за кашлица до риванол например. Почти всички обаче се занимават с производство на хранителни добавки. Сред тях например е "Рамкофарм", която е сред най-големите фирми на този пазар. Според някои специалисти малките "фармацевтични" производители формират около 75% от годишните продажби на хранителни добавки у нас. Може би точно заради това с тях работят и почти всички големи дистрибутори у нас като "Търговска лига", "Либра", "Хигия", "Стинг", а напоследък и "Софарма трейдинг".

Различна е и дейността им. От ИАЛ не казаха колко и за какво производство са лицензите, които са издали, през миналата година обаче експертите там са получили 2 молби за разрешение за ново производство и 93 за промяна на сегашното.



Повечето малки фирми реално не правят лекарства

а само ги опаковат. Това означава, че вземат таблетки от Индия и Китай например и след това правят първично или вторично опаковане. При първия вид таблетките се слагат в блистери, а при другия направо в кутиите, в които ще се продават в аптеките. Според законите обаче всяка дейност, при която се променя дори готова опаковка, се води за производство. Има и фирми, които работят на ишлеме. Те получават поръчки от големи чужди или български компании, за да произведат или опаковат някаква партида с медикамент. Обикновено това са лекарства, които се продават в много малки количества, и за компанията не е рентабилно да печата опаковките сама. "Биомеда" например, въпреки че има собствени медикаменти, приема и подобни поръчки.

За последните 2 години например фирмата е правила партиди с 11 продукта на 8 производителя. Трети тип са фирмите, които се занимават с така нареченото галеново производство. То включва продукти като спирт, риванол, йод и т.н. У нас например има около 10 фирми, които са наследници на държавни лаборатории отпреди 1989 г. Може би единствената, която е създадена след това, е "Химакс фарма". Тя обаче се пробва и във въвеждането на генерични лекарства. Има и фирми, които се занимават с производство предимно на превързочни материали като бинта. Пример за това е "Медика".

Юридическият статут на малките фирми също е различен. Той варира от едноличен търговец, през дружество с ограничена отговорност до акционерно.



Най-малко са фирмите, регистрирани като АД

Такава например е фирма "Лавена". Тя основно се занимава с козметика, от 2003 г. обаче има разрешение за производство на лекарства. Броят на ЕООД-тата и ООД- тата е най-голям. С този статут са "Купро-94", "КИМ-фарма", "Сайра Загоре", "Талодерма", Тикофарма" и т.н. Не е малко обаче и числото на ЕТ-та. Като еднолични търговци съществуват поне десетина фирми, сред които са "Химако", "Евелин-29", "Стоян Бакалов - Тони М", ДВН - Галина Йорданова" и т.н. Без значение какъв е статутът на фирмите обаче, повечето от тях развиват просто така наречения фамилен бизнес, смятат специалисти.

"Българските" производители се различават и по народност. Една част от тях на практика са представители на чужди фирми. За български производител например минава "Глаксо Смит Клайн". Причината е, че компанията е регистрирана като ЕООД у нас и притежава лиценз за производство.

Прогнозите за бъдещето на тези малки производители са различни. Според Руен Иванов, директор на дистрибутора "Биомеда", те имат своето място на този пазар и занапред. Тяхната ниша ще бъде



производството на къси серии медикаменти

Като такива могат да се определят партидите, които се произвеждат за 5-7 дни, а се продават от 6 месеца до 1 година. Дали те ще останат на пазара обаче зависи и от вертикализирането на бранша, смята Руен Иванов. Ако то стане факт, има вероятност да няма дистрибутори, които да разнасят медикаментите на тези малки производители. Повечето участници в бранша обаче са на мнение, че те няма дълго да останат на пазара. Консолидацията във фармацевтичния бранш е характерна за цял свят, освен това тези производители трудно биха отговорили на изискванията на ДПП, смята Иван Урумов, директор производство за "Актавис".

Причината е, че тези инвестиции са много големи, от порядъка на милиони. Според Росен Казаков, директор на Сдружението на българските фармацевтични производители, тяхното бъдеще е в производството на хранителни добавки, поглъщането им от по-големи компании. Третият вариант е да фалират, смята той. Тези малки производители няма да съществуват дълго заради липсата на капацитет, особено след приемането ни в ЕС, смята и Владимир Найденов, председател на Камарата на търговците на едро с лекарства.

Различни са и мненията на специалистите за това доколко тези фирми произвеждат качествени медикаменти. Щом са получили лиценз от ИАЛ, всичко трябва да е наред, смята едната част от сектора. Агенцията обаче



не разполага с потенциала да контролира

участниците на фармацевтичния пазар. През миналата година едва трима инспектори са отговаряли за контрола над производителите. Броят на проверките пък е бил 66. Голяма част от тези проверки обаче се правят на големите производители, смята Огнян Донев, директор на "Софарма". Не съм убеден, че тези производители разполагат с достатъчно качествени условия за производство, смята Росен Казаков. Според Иван Урумов има фирми, които злоупотребяват с лиценза, който притежават. Те са получили разрешение за едно производство, а организират паралелно, нелегално, за което нямат лиценз, смята той. По този начин те участват във формирането на черния пазар на лекарства у нас.

Никой не знае колко е обемът му, а и никой не дава официална информация за него. Все пак се смята, че черният пазар е около 7% от общия, колкото е и в развитите страни. На година в България това прави около 80 млн. лв. по крайни цени. По цял свят каналите за фалшиви медикаменти вървят заедно с тези за дрогата, казват още експерти в бранша. Според други в този бизнес са замесени и бивши ченгета.

Черният пазар у нас е бил по-голям преди 2003 г., смятат българските производители. Тогава обаче основните проблеми са били с



краденето на интелектуална собственост

Една фирма има лиценз за даден продукт и го прави, но използва името на чужд продукт, обясни Урумов. С въвеждането на ДПП и окрупняването на сектора обаче тези практики са намалели. За сметка на това продължава директното фалшифициране на медикаменти.

Фалшифицират се най-продаваните лекарства, обикновено те са на български производители и се продават без рецепта. Освен това трябва да се произвеждат лесно. Затова обикновено се правят копия на таблетки, а не на ампули например. Ментетата се произвеждат както у нас, така и в чужбина - Индия, Румъния, Украйна, Турция. Копията са предназначени както за вътрешния пазар, така и за износ - най-вече за бившите страни от СССР. От средата на 2004 г. досега има седем случая на фалшиви медикаменти по данни на ИАЛ. Сред най-нашумелите бяха беналгинът на "Актавис" през миналата година, тертензифът на "Сервие" през 2004 г., виаграта на "Пфайзер" през 2003 г.

Всички те са предадени на полицията, оттам обаче отказаха да съобщят докъде са стигнали разследванията, както и дали има приключили. От "Софарма" обясниха, че сред производителите на фалшиви техни медикаменти през последните 3 години са "Бабилон 1", "Интерфарма", "Фармекспрес", "Ветпром". Всички тези фирми са легални участници във фармацевтичния бранш. Директорът на ИАЛ наскоро съобщи, че и тест ленти за диабетици са правени в бургаския университет "Асен Златаров". Според някои специалисти фалшиви партиди с лекарства се произвеждат и от някои служители в самите фармацевтични компании.



Освен легални производители медикаменти фалшифицират и нелегални. Тези копия са най-опасни, защото се произвеждат при най-лоши условия. Оборудването на един гараж за фалшификати не е трудно, тъй като се продават фармацевтични машини втора ръка (в Германия например има такъв пазар) или пък по-евтини от Китай и Индия. Въпреки това те струват доста пари - 100-200 хил. лв. е една машина за таблетиране втора употреба. Стойността на оборудването обаче зависи от това какво ще се фалшифицира, както и колко качествено ще е. Въпреки това печалбата за нелегалните производители е огромна. Според някои специалисти тя стига до 80%.

Фалшивите лекарства носят огромни загуби за истинските производители. По-страшно от финансовите вреди от порядъка на милиони е, че пациентите губят доверие в тези марки. Според големите производители една от причините този пазар да съществува са и недостатъчно строгите закони. Фалшифицирането на лекарства не е категоризирано като криминално престъпление и законът предвижда само административни наказания като изземване на лекарства и прекратяване на лиценза за конкретно производство. Те обаче не са достатъчни, за да уплашат нарушителите.
Каталог: userfiles -> file
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница