Коледно чудо приказка

Навън подскачаха снежинки. Бурята ги лепеше по прозореца. В стаята светеше слаба светлина. Чуваше се пиукането на апаратурата. Момченцето лежеше по гръб и уморено премигваше. Болеше го.Упойката го унасяше още. В краката му нещо се търкаляше. Като се взря, видя, че това е някаква кукла, но не й обърна внимание. Опита се да обърне глава, но му беше трудно. Искаше да погледне към съседното легло. Там трябваше да бъде сестра му. Нямаше кой да му каже какво става с нея. Беше ли й помогнал… Усещаше как заспива…, но той…..

-Ей, приятел, ставай да вървим?

Явор отвори очи

-Какво искаш? Ти откъде се взе?

-От всякъде, естествено! Що за въпрос? Сякаш не ме познаваш!?

-Ти си Питър Пан…. Не може да бъде! Какво правиш тук?

-Дойдох за теб и ще те отведа на пътешествие

-Какво пътешествие, не виждаш ли, че съм на легло

-Виждам, но един човек има нужда от помощта ти, така че- стегни се и да тръгваме

Явор усети как стана. Хвана за ръка Питър Пан и тръгна с него. Не просто тръгнаха, те се понесоха във въздуха. Летяха!....

-С това не можеш да идеш никъде. Виж колко сняг е навалял. Облечи тези дрехи! Отиваме на север, все пак.

-Как север!? Не обичам зимата, откакто Деница се разболя и не можем вече да се пързаляме, направо я мразя

-Успокой се, момче, този път ще се забавляваме, обещавам ти! Хайде, усмихни се, по- бодро!

Докато говореха, Явор виждаше как се променя света под тях. В лицата им биеше снегът.

Най- после започнаха да се приземяват.

-Питър Пан, виж, виж елените! Това не е ли къщата на…

-Естествено, добрият старец вече ни очаква

-За Дядо Коледа ли говориш? Ама той… истински ли е?

-Яворе, я се огледай! Не вярваш ли на очите си?

-Мислех си, че е просто приказка, макар че получавам подаръци всяка Коледа

На прага излезе добрият старец и с усмивка ги посрещна

-Чакахме ви, добре дошли, момчета!

Показа се и Снежанка, която прегърна Питър Пан и Явор. Момчето гледаше и не вярваше на очите си. Доскоро всичко това бяха само приказки, а сега самият той беше част от някаква приказка. Влязоха и като топлеха ръцете край камината, Явор попита:

-Дядо Коледа, всичко е вълшебно тук. Само не знам защо съм ти. Сега се уверих, че си съвсем истински. Да си вървим тогава

-Питър Пан те доведе, защото имаме нужда от помощта ти- усмихна се благия старец

-Виж коледното ни дърво- продължи Снежанка- изглежда незавършено, защото някой открадна звездата от върха му

Явор вдигна очи. Наистина я нямаше

-Но аз съм обикновено момче, какво бих могъл да направя?

-Ти си момче със смело и чисто сърце. Нашият северен дух те посочи и ние му се доверяваме- отговори Дядо Коледа- затова изпратихме Питър Пан да те доведе

-Но как ще я намеря?

-С помощта на най- добрия елен Рудолф и приятелят ти Питър Пан, но ще продължим утре, сега си починете.

Явор не можа да мигне. Едва дочака утрото. Дядо Коледа ги изпрати. Снежанка им каза:

-Ако звездата не засияе в Коледната нощ, Дядо Коледа няма да може да тръгне и милиони деца ще останат разочаровани. Ще изчезне магията, която дава надежда, разбирате ли? Знайте, че нямате много време

Пътеката се губеше в снежните преспи. Изведнъж няколко трола се изпречиха на пътя им, но Рудолф зари в снега с копитата. Снегът замъгли очите им. Те не разбраха как Питър Пан и Явор изчезнаха. После еленът затича в обратна посока, за да ги обърка. Троловете го подгониха и забравиха за другите двама

-А сега накъде?- попита Явор

-Към двореца на Снежната кралица. Тя е изпратила ледения вятър да открадне звездата. Качвай се!

Питър Пан разстла летящия килим. Продължиха. След известно време забелязаха върховете на ледената планина. Там беше двореца на злата кралица. На едно равно място в подножието се приземиха и продължиха пеша. Студът беше страшен. Явор стискаше ръце в ръкавиците. Дълго вървяха преди да се спрат на стълбището на замъка.

-Ако нещо се случи, бягай, не спирай- каза Питър Пан и погледна изпитателно своя другар- В подземията тя е усмирила северния вятър и е скрила звездата. Вярвай, ще се справиш!

Още не изговорил, една вихрушка се понесе от тавана. Момчетата не можаха да се задържат на крака. Подхлъзнаха се в различни посоки.

-Ха- ха- ха- завъртя се халата, а от вътрешността й излезе самата Снежна кралица.

Явор надникна и се смая от красотата й. Тя беше висока, с прекрасно лице, но със студена хубост, която излъчва надменност и мраз

-Кой се осмелява да влиза в дома ми?

-Аз!- изправи се Питър Пан срещу нея

-Ти, ха-ха, ти си нищожество!Как смееш?

Явор се дръпна назад и остана невидим за кралицата. Изпълзя към коридора и като се убеди, че никой не го следи заслиза към подземието. Чуваше ядосания глас на стопанката и смеха на Питър Пан. Знаеше, че той го прикрива и се затича. Ставаше все по- студено и ледено. Нещо виеше в ушите му. Северният вятър се мяташе окован и ледения му дъх смразяваше момчето

-Кой е там?- попита севернякът

-Аз съм Явор, дойдох за звездата

-За звездата ли…. Откраднах я за Нея, а виж как ми се отплати. Представи си, ако поискаш да я върнеш, какво те чака.

-Кажи къде е?

-Ще ме освободиш ли? Щом взема звездата- да

-В следващия коридор има огромен леден блок. Звездата е в сърцевината му. Едва ли ще можеш да го вдигнеш, камо ли да я извадиш оттам.

Явор се втурна. Стресна се от лабиринта, който се изпречи пред очите му, но блясъкът на пленената звезда му подсказа накъде да тръгне. Той се изправи отчаян пред огромния леден къс. Дори не го обвиваше с ръце. Обиколи го. Нямаше нищо, с което да разбие леда. Отчаян се облегна и притисна тялото си до леда. Изведнъж сърцето му се разтуптя. Пред очите му се усмихна дядо Коледа, Снежанка и….Деница….сякаш не звездата, а малката му сестричка беше затворена в леда. Момчето замилва студената повърхност и от очите му капнаха две сълзи. В този миг ледът започна да се топи. Той бръкна и извади звездата. Притисна я до сърцето си и се усмихна. После освободи окования северняк, както беше обещал

-Благодаря ти, момче. Сега е мой ред да те спася от гнева на Снежната кралица. Ще се завъртя и завихря, за да грабна и хитрия Питър Пан. Не се плаши!

Дълго се въртяха в ледения вихър, докато се намериха на пътеката. Там ги чакаше Рудолф, който ги подкани да побързат, защото до полунощ остават само три часа.

Скоро се спряха на прага на Дядо Коледа. Снежанка се втурна да ги посрещне. Явор извади из под дрехата си звездата.

-Ти я сложи на върха на Коледното дърво- предложи Дядо Коледа- Благодаря ви! Много ви благодаря!

Явор се протегна на пръсти и сложи звездата на върха. Сиянието й озари всичко. Каква необикновена светлина…но как, къде……

-Яворе, добре ли си?- чу отдалече гласа на майка си.

Едвам отвори очи между двата свята. Но сега видя, че в стаята е много светло. От съседното легло се усмихна уморена Деница. Явор усети влага по възглавницата. Какъв сън!...Погледна в краката си куклата на Питър Пан, която му намигна… „Ами…това е само кукла…”

-Това е чудо!-през сълзи повтаряше майка им

„Коледно чудо…”повтори наум Явор и отново погледна сестра си…