Съществуващи източници на замърсяване

3.1.2. Съществуващи източници на замърсяване

Водещ отрасъл за Община Стамболово (и област Хасково) е селското стопанство, което създава заетост на голяма част от населението. Съществуват изключително благоприятни почвено-климатични условия за развитието на растениевъдството. Отглеждат се най-разнообразни селскостопански култури сред които: пшеница, ечемик, царевица. От техническите култури най-широко отглеждани са слънчогледа, памука и тютюна. Последният е традиционна култура за региона, осигуряваща поминъка на голяма част от населението. Има изключително благоприятни условия за отглеждането на масиви от трайни насаждения-ягоди, малини, вишни, череши, кайсии, праскови и други. Традиционно в общината се отглеждат лозови масиви. Региона е известен с добрите сортове “Мерло”, “Каберне Совиньон”, “Памид” и “Болгар”. В Стамболово има винарски център. Обработката на селскостопанските площи традиционно е свързано с емисии от общ суспендиран прах (ОСП). Тези емисии са по интензивни по време на пролетната и есенната подготовка на площите и по време на прибиране на житните култури. Интензивността на този тип емисии е силно променлива и зависи както от конкретните метеорологични условия така и от влажността на почвата.

Животновъдството е изключително концентрирано в частния сектор. Отглеждат се предимно крави, овце, кози и свине. Традиционно то е свързано с разпространение на интензивно миришещи вещества и неприятни миризми.

Промишлеността на общината е представен чрез няколко малки производствени единици от леката промишленост като "Миссиран" АД в село Гледка за преработката, съхранение и ферментацията на тютюн с над 400 работника, избата за отглеждане и бутилиране на вино - село Стамболово, мандра в село Голям извор, за преработка на мляко и млечни производства, колбасарски цех в село Кралево, за преработка и направа на месо и местни продукти; консервен цех в село Царева поляна за преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, оранжерия за производство на ранни зеленчуци в село Жълти бряг; две хлебопекарни фурни за хляб и хлебни изделия в село Стамболово, два шивашки цеха в село Стамболово. Част от изброените предприятия притежават маломощни горивни източници (фурни, оранжерии, консервни цехове), емитиращи в атмосферата типичните за горивните процеси вредни вещества като серни и азотни оксиди, въглероден оксид, летливи органични съединения и прах. Количествата на изхвърляните в атмосферата замърсители силно зависи от количествата и вида на използваните горива и режима на работа. Поради липса на конкретни данни, тези емисии не могат да бъдат изчислени.

Основен източник на замърсяване на атмосферния въздух през зимния сезон са домашните печки, ползващи дърва и въглища.
Към момента село Стамболово и село Жълти бряг не са газифицирани. Точни данни за изгорените от населението количествата твърди горива няма, поради което оценка на емисиите от домашното отопление може да се направи по данни Националния статистически институт (НСИ) за разход на горива и енергия от населението за 2005 г. (фиг.3.1.2.-1).

От фигурата се вижда, че средностатистическото българско домакинство набавя около 38% от необходимата си енергия чрез изгаряне на дърва, около 14% чрез изгаряне на въглища и брикети и около 47% чрез електроенергия. Изчисленият на тази база годишен разход на горива е представен в табл.3.1.2.-1

За оценка на годишните емисии на вредни вещества е прието, че използваните въглища са със средно съдържание на сяра 2% и долна топлотворна способност (ДТС) 14 ГДж/т. Разходът на пропан-бутан не е отчетен, тъй като неговият относителен дял е незначителен. Емисионните фактори за изгаряне на въглища са в съответствие с методиката на МОСВ (Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух. МОСВ, юни, 2000), а емисионните фактори за изгаряне на дърва в домашни печки от US EPA (Compilation of Air Pollutant Emission Factors, 5th ed. (AP-42), Vol I: Stationary Point and Area Sources. Research Triangle Park, North Carolina: Residential Wood Stoves. U.S. Environmental Protection Agency, Office of Air Quality Planning and Standards, October 1998.) В рамките на емисиите от летливи органични съединения (ЛОС) са оценени и емисиите на бензен по данни на US EPA. Резултатите са представени в таблица 3.1.2.-2.

От данните в таблица 3.1.2.-2 се вижда, че годишните емисии на замърсители от първа група са характерни за малки населени места. Независимо, че индивидуалните източници на емисии (комини на домашни печки) са много, всеки един от тях е с малка мощност и са разпределени върху обширна територия. Те излъчват средно по 12 часа в денонощието през зимния сезон. Проверката за разсейване показа, че очакваните максимални приземни концентрации на азотни оксиди и частици са значително под пределните норми.
Пътната мрежа на територията на общината е изградена от третокласни /47 км/ и четвъртокласни /86.40 км/ пътища. През последните години са изградени и подновени, със средства от общинския бюджет и друго външно финансиране пътища и пътни отсечки, свързващи различни села от общината.  Движението по третокласните и четвъртокласните пътища на общината се оценява като слабо интензивно.   На тази база, емисиите от автотранспорта (основно азотни оксиди и въглероден оксид) се оценяват като незначителни. Традиционно лошото състояние на пътната настилка по третокласната и четвъртокласната пътна мрежа в България определя по-високи нива на суспендирания от пътните платна прах. Поради ниската интензивност на движение обаче, вероятността за достигане на пределните нива за общ суспендиран прах около пътната мрежа са минимални.
През последните години туризмът се очертава като отрасъл с нарастващо значение както за област Хасково, така и за влизащите в състава й общини. Важни фактори, обуславящи развитието му в областта са: мек климат, наличие на красива и чиста природа, богата флора и фауна, наличие на множество природни забележителности, интересни културно-исторически паметници от античността и средновековието, паметници от епохата на Възраждането /манастири, стари къщи и църкви/. Към тях могат да бъдат добавени и добре развитата мрежа от места за настаняване и хранене, сравнително добрата инфраструктура, наличието на богат културен календар в отделните общини.