Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас
Качество на атмосферния въздух
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Алтернави по отношение мястото на заустване на отпадъчните води
3.1.3. Качество на атмосферния въздухКачеството на атмосферния въздух на в Р. България се следи от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух (НСККАВ). В района на село Стамболово измервания не се правят и никога не са правени. На територията на РИОСВ–Хасково има една автоматична станция в гр.Димитровград. Предстои изграждането на още една в гр.Кърджали. На този етап функционират четири пункта с ръчно пробонабиране :“РИОСВ” Хасково,“Марийно” Димитровград, “КОС” Кърджали и РИОКОЗ – Кърджали. На територията на Община Стамболово няма разположени пунктове за контрол на КАВ. Съгласно “Доклад за състоянието на околната среда” за 2005 и 2006 г. на РИОСВ-Хасково”, на територията на Община Хасково има три контролирани обекта. Мощни източници на емисии в атмосферния въздух няма. Фоновото замърсяване се определя от различни селскостопански дейности, автотранспорта и битовото отопление с домашни печки за твърдо гориво. Най-близкият до Община Стамболово пункт за мониторинг на атмосферния въздух е разположен в Хасково (около 22 km). От представената по-долу таблица 3.1.3.-1. се вижда, че в годишен разрез не е констатирано превишаване на нормите за всичките шест контролирани замърсители на атмосферния въздух. Отбелязано е известно повишаване на средногодишните концентрации на ФПЧ10, което е характерно за всички големи градове в страната, поради непрекъснато нарастващия автомобилен трафик и лошото състояние на пътните настилки.
Значително по-мощните източници на замърсяване на атмосферния въздух, разположени в районите на Димитровград и Кърджали, са разположени на значително по-голямо разстояние в сравнение с град Хасково и тяхното влияние върху КАВ в Община Стамболово силно се редуцира. Това означава, че замърсяването на въздуха се дължи основно на бита, селскостопански дейности и автотранспорта. И това становище се потвърждава от цитирания по-горе доклад на РИОСВ-Хасково. На тази база КАВ в Община Стамболово може да се оцени като добро и много добро. 3.2. Повърхностни и подземни води 3.2.1. Характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори на водните ресурси в района на инвестиционното предложение. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси. Вододайни зони за водоснабдяване и чувствителни зони. 3.2.1.1.Хидрогеоложки условия и фактори, влияещи върху състоянието на водните ресурси. Съгласно приетото от МОСВ хидрогеоложко райониране на страната, територията на бъдещия голф-комплекс попада в Източнородопския район на Рило-Родопската област. За този район са характерни сложни и разнообразни хидрогеоложки условия, зависещи на първо място от геолого-тектонския му строеж. Тук се разкриват разнообразни по възраст и генезис скали, с различна способност за натрупване и пропускане на вода. Конкретно в обсега на голф-комплекса и прилежащите му територии се разкриват докамбрийски метаморфни скали. С най-широко площно разпространение са така наречените Лесовски гнайс-гранити. Южно от голф-комплекса се разкриват скалите на Жълти- чалската пъстра свита, представени от алтернация от биотитови до двуслюдени гнайси, гнайсошисти и шисти, слоисти и масивни амфиболити и графитоносни кварцити. Върху тези скали са проектирани входа, паркинга и устройствената зона – обществено обслужване. Северно и западно от проектната площадка, в обсега на обграждащите я долини са разпространени съвременни кватернерни алувиални наслаги, изграждащи заливните тераси на реките и представени от чакъли, пясъци и глини. В разглежданата територия не са провеждани специализирани хидрогеоложки изследвания, но съгласно съществуващите геоложки и физикогеографски условия може да се предполага наличие на два типа подземни води – пукнатинни и порови. Пукнатинните води са се формирали в докамбрийските метаморфни скали, които изграждат рида между двата десни притока на р. “Бързей” – суходолие с временни води идващо от с. Стамболово и р. “Кушевско дере“, която също е суходолие с временни води. Те са със спорадичен характер, ненапорни и са привързани към по-силно напуканата и значително изветряла горна част на скалите. Там където са разпространени гнайс-гранитите, най-горната им част е силно грусирала и с висока степен на водообилност. Дебелината на тази зона, както и на цялата зона на изветряне в момента не са известни. Вероятно по-водообилна зона се очаква да съществува в близост до разломното нарушение, пресичащо територията от горния край на опашката на микроязовира до западния край на с. Жълти бряг. Подхранването на подземните води се осъществява от валежи, които поради високата порестост на груса бързо проникват в дълбочина. Движението им е от високите към ниските части на релефа. Предполага се, че дълбочината на залягане на подземните води е различна в зависимост от релефа. Дренирането се осъществява от малки разсредоточени извори, разположени в деретата, които пресъхват през сухи периоди. Възможно е част от пукнатинните води да се дренират подземно в терасите на реките. Отсъстват данни за количества и качества на подземните води в района. Като цяло може да се каже, че в района на разпространение на пукнатинни води няма водоизточници, имащи важно значение за водоснабдяване. Поровите води са се формирали в алувиалните наслаги на реките, като най-важно значение е терасата на р. ”Бързей”. Те са ненапорни или слабонапорни и оформят общ водоносен хоризонт. Вероятно нивото на подземните води е плитко и зависи от водните стоежи в реките. Подхранването им се осъществява от валежи, от речни води и страничен приток от обкръжаващите склонове. Дренирането става в речните русла. Посоката на движение на подземните води вероятно е от склоновете към реките и по посока на течение на реките. Водите в терасните материали се разкриват от изградени кладенци – главно в с. Жълти бряг. Съгласно доклад за РИОСВ за състоянието на подземните води на територията, контролирана от РИОСВ – Хасково районът попада в обхвата на водоносен хоризонт Свиленград – Стамболово /ПВТ 149 N-Q/. Изграден е от пясъци, глини, травелити с кватернерна възраст. ПВТ има площ 145 кв.км. Средната дебелина на водоносният хоризонт е 8-12 м. Среден модул на подземния отток е 4 л/сек/кв.км. От извършените наблюдения върху химичното състояние на наблюдаваните показатели само при едно пробонабиране се констатира леко завишение на амоний. При останалите параметри не се установяват отклонения.
Хидрогеографски района се намира в Беломорската водосборна зона с директен отток на реките към р. “Марица”. Теренът отреден за строителство 2056 дка в земл. на с. Жълти бряг и с. Стамболово се отводнява от р. “Бързей“, десен приток на р. “Харманлийска“. Прилежащите терени са представени от двете реки по-голямата р. “Бързей“ и р. “ Кушевско дере“. Река “Бързей“ води началото си от извор “Чешмата“, югозападно от с. Миладиново, обл. Кърджали. Отводнява най-източните части на рида “Чуката” в Източните Родопи. Има широка водосборна област от леви големи притоци. Дължината й е 29 км. Водосборната област е 245 кв.км. Река “Кушевско дере“ започва с малък извор на около ~4 км въздушно южно от разглежданата територия. Надморската височина при извора е 310 м, а при основата на язовирната стена ~200 м. Между тези две точки са изградени каскадно още два по-малки микроязовира /яз.”Дружба” и яз.”Гледка”, разположени извън комплекса. На изток територията е ограничена от микроязовир “Жълти бряг“, а на юг и югоизток се отводнява чрез два дола, единият от които е в посока р. “Бързей“, а вторият – към язовира.
В близост до района няма промишлени източници за замърсяване на водите. Язовир “Жълти бряг” се стопанисва от община Стамболово и има следните хидротехнически данни: - водосборна област – 5,6 кв.км; - завирен обем – 0,82 млн.куб.м; - залята площ – 115 дка. От две години язовирът е свободен от аренда и се използва за любителски риболов.Не се използва по предназначение за напояване съгласно писмо на община Стамболово №.С-5124/18.12.2007г./Прилож. №28/. Местоположението на други микроязовири спрямо територията на инвестиционното предложение е посочено в карта /Приложение №.31/, извадка от специализирана карта за язовирите в района, издадена от Басейнова диракция “Източнобеломорски район” Пловдив. Видно от посочената карта най-близко разположените микроязовири /спрямо границите на голф-комплеска/ по права линия са следните: -яз.”Дружба” ~ 1 км; -яз.”Гледка” ~ 1,8 км; -яз.”Корен” ~ 1 км; -яз.”Балкан” ~ 4,3 км; -яз.”Кладенец” ~ 4,5 км. Всички язовири с изключение на последния са общинска собственост на община Стамболово.Предвид намалените поливни площи през последните 15 години силно са намалени и водните количества за напояване.Използват се предимно за рибовъдство и промишлено водоснабдяване при необходимост. Язовир “Кладенец” е собственост на Напоителни системи –ЕАД клон Хасково.Използва се за промишлено водоснабдяване на селата-Стамболово и Гледка, за напояване на земеделски земи и за рибовъдство. Показатели за реките отводняващи разглежданата територия Река ”Бързей” не е включена в Националната система за мониторинг на водите. Определя се само биологичния й индекс. Най-близък мониторингов пункт се явява при с. Корен. Биологичният й индекс се определя на 2,5 при с. Корен /Доклад на РИОСВ – Хасково 2006 г./. Като десен приток на р. ”Харманлийска” посочваме данни за извършения мониторинг на последната, проследяващ състоянието й при пунктовете с. Динево и с. Тракиец. Данните за физико-химичните показатели на река Харманлийска съгласно годишния Доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ – Хасково посочваме в таблица 3.2.1.2.-1 Табл.3.2.2.1-1
Съгласно извършеният мониторинг през 2006 г. проследяващ състоянието на водите при р. ”Харманлийска” е следното:
В сравнение с 2004 и 2005 г. се отбелязват тенденции за подобряване качеството на водите /липсват предишни отклонения за манган, нитрити, нитрати и общ фосфор/. Участъкът се характеризира с антропогенно въздействие от заустващи се битово-фекални отпадъчни води.
Обектът не попада в І, ІІ или ІІІ пояс на санитарно-охранителна зона около водоизточниците и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични и хигиенни нужди. Чувствителни зони Разглежданата територия не попада в чувствителни зони, тъй като не попада в следните групи /съгл. Прил.4, чл.12, ал.1 от Наредба № 6/2000 г./
Независимо от бедните водни ресурси, се предвижда в процеса на експлоатация използване на подземни води чрез прокарване на сондажи за допълнително водоснабдяване на голф-комплекса. За тази цел е необходимо хидрогеоложко проучване на района в следващите етапи на проектиране. 3.2.2. Водоснабдяване на обекти – водоизточници и водопотребление А/ Питейно-битово водоснабдяване До предвидените за застрояване поземлени имоти № 000019 и № 000489, съответно в земл. на с. Стамболово и с. Жълти бряг няма действащи водопроводни мрежи. Съгласно ПУП част “В и К” – най-близкият водопровод експлоатиран от “В и К” – Хасково е на разстояние ~150 метра – стоманен тръбопровод Ф108 мм. Имотът може да се водоснабди чрез разширение на водопроводната мрежа, като се използват следните алтернативи:
Капацитет от трите източника се очаква да задоволи нуждите от питейна вода на голф-комплекс като за целта ще се извърши необходимото проучване и проектиране за водоснабдяването на обекта. Необходимото водно количество за питейни-битови нужди съгласно “Водоснабдителни норми за питейно-битови нужди в обществено обслужване, производствени и селскостопански сгради” /Приложение № 3 чл.18 ал.2 за крайния етап определяме по предварителни разчети при следните изходни данни: Брой на обитателите в хотели – 722 души Брой на обитателите във вили и къщи – 6970 души Обслужващ персонал хотели – 300 души Друг персонал /търговски, административен и др./ - 200 души Общо: 8192 ~ 8200 души Общото необходимо количество вода за крайният етап на голф-комплекса възлиза на:
Водопотребление за питейно-битови нужди “Голфкомлекс – Стамболово” за крайния етап 2012 г. е следното: Табл.3.2.2-1
Противопожарното водно количество се определя съгласно изискванията на ПСТН в зависимост от категорията на обекта. За нуждите на голф-комплекса се определя разход на вода 5 л/сек за пожар /ПСТН чл.588 табл.54/ и брой на едновременните пожари 2 бр. /разход 10 л/сек./. Продължителността на пожарогасене за комплекса – 3 часа. За обезпечаване на водното количество за пожарогасене е необходимо да се осигури двустранно водозахранване /от питейния тръбопродвод и тръбопровода за условно чиста вода/. Необходимото водно количество питейна вода ще възлиза на значително по-малко от изчисленото /760 000 м3/ предвид сезонността на използване на голф-комплекса /пролет, лято, есен/ или максимално – 6-7 месеца, при което общата потребност реално ще бъде ~450 х. м3/год.
Необходимите водни количества са следните:
условно чисти води общо: 1,75 млн.м3. В/Общо водопотребление В годишен план необходимите общо водни количества за питейно-битови нужди оросяване и др. технически нужди по окрупнени данни възлизат на:
общо необходимо водно колич. комплекса – 2,250 млн. м3 Предвижда се то да бъде осигурено от следните алтернативни източници:
млн. м3;
При крайна необходимост във върхови периоди се предвижда използване наличните води от 10 бр. изкуствени езера, разположение в двете игрища, както и свободни водни количества от собствените водоизточници /сондажни кладенци/. Във връзка с използване на собствени водоизточници са необходими подробни хидрогеоложки проучвания на терена и последваща процедура за издаване на разрешително за водовземане от БД “Източно-Беломорски район” – гр. Пловдив. 3.2.3. Отпадъчни води, които ще се формират от дейността. Количество и качество. 3.2.3.1. Количество и състав на отпадъчните води по време на строителството По време на строителството ще се генерират битови отпадъчни води от работещите средно на обекта ~50 души, които ще емитират товар отговарящ за около 15 екв. жители /при 8-часов времепрестой на обекта/. Поради минималните отпадъчни количества и незначителен товар се предвижда използването на химически тоалетни, които ще се обслужват редовно съгласно сключен договор със сервизната фирма.
По време на експлоатация ще се формират следните видове води:
Количеството на битовите отпадъчни води се приема 90 % от водопотреблението и е следното: Qсрдн = 1874 м3/ден при пълен капацитет – 8200 души. Замърсяването на отпадъчните води по основните показатели е следното: БПК5 = 236 мгО2/л или 442 кг БПК5/ден НВ = 287 мг/л или 532 кг/ден Общ азот = 35 мг/л или 66 кг/ден Общ фосфор = 14 мг/л или 26 кг/ден
от измиване на техниката Минимално количество отпадъчни води ~1-2 м3/ден от измиването на техниката (косачки др. малогабаритна техника) ще постъпва във битовата канализация. Поради периодичното формиране на тези води и очакваното количество нефтопродукти (макс. 3 мг/л - за подобен тип води) не представлява проблем тяхното съвместно пречистване с битовите отпадъчни води.
Към поток битови отпадъчни води ще постъпват и водни количества от ежедневното измиване на конюшните ~1 м3/ден. Предвидено е предварително събиране на екскрементите от помещенията. Очаква се тези води да бъдат с по-високо съдържание на органика, но поради минималното количество тяхното значение към общия поток е пренебрежимо ниско.
Дъждовните води от отводняването на площадката ще се отвеждат съобразно терена чрез двата дола – към р. Бързей и към яз. “Жълти бряг” като за целта се изградят съответните канализационни съоръжения, които ще запазят характера на условно чисти води и ще се използват за поливане и оросяване. Оразмерителното водно количество е изчислено съгласно “Норми за проектиране на канализационни системи 1989” /Приложение 4/ при следните изходни данни:
се изчислява на 69,4 л/сек/ха.
Количеството на дренажните води на настоящия етап на проектиране не може да бъде определено. То е в зависимост от моделирането, затревяването и зачимяването на терена. Очаква се дренажните води да не бъдат замърсени и запазят характера си на условно чисти води. Необходимо е да се следи екологичния праг на замърсяване по тези показатели, които се очаква да бъдат повлияни от използваните торове и препарати за растителна защита, както и съответствието им по Наредба № 1/2000 г. за проучването и опазването на подземните води, тъй като се предвижда повторното им използване за напояване. Отвеждането на дренажните води ще се извърши по най-близкото дере отвеждащо водите към яз. Жълти бряг и не се счита за заустване. Предвид формираните по-горе потоци: битово-отпадъчни води, дъждовни и дренажни води и запазване на чистотата на последните два препоръчваме разделна канализационна система. В част В и К на следващия етап на проектиране ще бъде оразмерена цялата канализационна система на основание пълни проектни проучвания и разчети съобразно получената конфигурация на моделирания терен. 3.2.4. Начин на третиране на отпадъчните води – пречистване, отвеждане, място на заустване и ефективност съгласно условията на заустване. 3.2.4.1. Начин на третиране на битовите отпадъчни води Необходимост от пречистване се налага само за формираните битови отпадъчни води и включените към тях минимални количества води от конюшните и технически води от измиване на малка механизация /косачки и др./. Водите ще постъпват за третиране в локална пречиствателна станция за отпадъчни води, с показатели на вход станция както следва: Qсрдн = 1874 м3/ден БПК5 = 236 мгО2/л НВ = 287 мг/л Общ азот = 35 мг/л Общ фосфор = 14 мг/л На етапа на проектиране – предварително проучване решението на канализацията е принципно за определяне местоположението на пречиствателната станция и не включва в обхвата начини за третиране на водите. Площадката на ПСОВ се отрежда в собствен терен в югоизточния край на ПИ № 000019, земл. с. Стамболово. Определянето на заетата площ на пречиствателна станция е предмет на работното проектиране. В настоящият доклад предлагаме следните алтернативи за пречистване на отпадъчните води. Алтернативи за пречистване на отпадъчните води Използването на пречистените отпадъчни води за нуждите на комплекса налага избор на съвременна технология, високо ефективно оборудване, облекчена експлоатация като същевременно се изисква гарантиране на качествата на пречистените води при ниски експлоатационни разходи. На база направени проучвания за пречистване на битови отпадъчни води от подобни комплекси предлагаме следните алтернативи за пречистване на водите:
За препоръчване е SBR-реактор /комбинирано съоръжение/, работещо с активна биомаса и аериране с въздух. В последователен ред протичат процесите на биологичното разграждане /нитрификация/, денитрификация, разделяне на фазите “пречистена вода – активна утайка чрез гравитационно утаяване и извличане на пречистената вода. Докато при конвенционалните пречиствателни станции тези процеси се извършват в два басейна /биобасейн и вторичен утаител/ при SBR-реакторът се осъществява в един-единствен резервоар. При използване на аерационни лагуни е необходимо водата да преминава през два басейна разположени последователно. Първият басейн е за биологично аеробно пречистване на водата, а вторият е за допречистване с използване на влаголюбиви растения – папури, водни лилии и др., които отстраняват останалият азот и фосфор след биологично пречистване. Предложената разработка в ІІІ вариант се отличава със съществени предимства, най-вече с интензифициране на биопроцесите за пречистване на отпадъчните води. Приложима е само при конвенционалните схеми с използване на биобасейн, като се вгражда в свободните му зони блок от биотекстил.
Предлагаме две от възможните схеми за пълно третиране на утайките от ПСОВ до степен годна за оползотворяване /наторяване на тревни площи в собствени терени/ 1 вариант 2 вариант ИАУ – 99 % влажност излишна акт.утайка 
Уплътняване в силоз и едновременно коагулация с Са/ОН/2 и FеСl3
Центрофуга ИАУ – 99 % влажност излишна акт.утайка Стабилизиране, уплътняване, влажност 93-95 %
или хипохлорит Разхвърляне по зелени площи или депониране 
Кек вл. 75 % 75 % вл. Разхвърляне по зелени площи или депониране
5 % влажност От предложените два варианта за третиране на утайките предлагаме вариант 2 предвид на следните мотиви: -предвидена е дезинфекция на обезводнените утайки.При използване на получените утайки за напояване се препоръчва тяхното обеззаразяване /за елиминиране на патогенни микроорганизми/ и стабилизиране с вар; -предвидени са изсушителни полета, които гарантират допълнително обеззаразяване и изсушаване на утайките до 5 % влажност; -изсушителните полета служат и като места за временно съхранение на утайките за определени сезони на годината, когато не се извършва наторяване. Кекът се събира от изсушителните полета в края на всеки летен сезон, предварително престоял 2-3 месеца до пълното му изгниване. Количеството на формираните утайки по предварителни разчети ~30 т за експл. период от 6 месеца по сухо вещество. Както отбелязахме по-горе третираните утайки ще се оползотворят от възложителя в собствените му терени за повишаване качественото състояние на почвите в района.
В случай, че утайките не отговарят на нормативните изисквания по Наредбата за опазване на почвите при употреба на утайките ПМС 262/ДВ бр. 101/2000 г. кекът се събира в метални контейнери и се извозва с контейнеровоз по схемата за извозване на битови отпадъци до ДТБО – гр. Харманли. 3.2.4.3. Предложение за място за заустване, ефективност съгласно условията за заустване. Емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води на изход ПСОВ. Алтернави по отношение мястото на заустване на отпадъчните водиСъществуват три алтернативи по отношение мястото на заустване :
Заустването на пречистените отпадъчни води се извършва в близост до избраното местоположение на ПСОВ, по проектно решение-съгласно ПУП /Приложение №30/.Считаме, че мястото й е определено по целесъобразност, във връзка с използване на пречистените води чрез яз.”Жълти бряг”.Съобразено е и с естествения наклон на терена към язовира. Предимствата на Вариант 1 пред останалите два са следните: -изпълняват се посочените по-горе изисквания; -възможно най-късо трасе за заустване на пречистените води; -гравитачно отвеждане на каналнита води до ПСОВ и пречистените води до водоприемника; -подхранването на дерето с пречистени води ще създаде условия за подобряване на водната екосистема в него. Вариант 2-директно заустване в яз.”Жълти бряг”: -лишава се дерето и прилежащата долина от постоянно оводняване с пречистени води / т.е. негативно отражение на водната екосистема/; -възможно е да се наложи помпажно отвеждане на пречистените води и по-дълго трасе на заустващия тръбопровод от избраното място на ПСОВ до микроязовира. Вариант 3-вариантът се изключва по целесъобразност, предвид лишаване от възможността за използване на пречистените води чрез яз.“Жълти бряг”. За приемник на пречистените битови отпадъчни води предлагаме по избрания вариант : сухо дере – безименно в имот № 000087/Приложение №30/.Същото в настоящия момент отводнява част от терена от падналите валежи, в останалото време е сухо и представлява нечувствителна зона. Категоризира се като дере – ІІ категория водоприемник. Чрез последното пречистените води ще постъпят в яз. “Жълти бряг”. Пречистените и дренажни води ще захранват язовира, като заедно с акумулираните в него води ще се използват за оросяване на затревените терени на голф-игрищата и останалите тревни площи. Отчитайки необходимостта от повторно използване на пречистените води за поливане на тревните площи в района /в т.ч. голф-игрищата/ е необходимо да се редуцира съдържанието на нитрати и фосфати в пречистените води. Крайните параметри на пречистените води трябва да отговарят на показателите за заустване за ІІ категория водоприемник съгласно Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на повърхностни течащи води /ДВ бр. 96/1986 г., както следва:
При спазване на емисионните норми не се очаква замърсяване на водите във водоприемника – сухо дере, което се подхранва само от дъждовни води. При реализацията на предложението ще се осигури постоянен воден приток по дерето, което ще създаде възможност за постоянна водна екосистема, развитие на водолюбивата растителност и създаване на постоянна среда на обитаване за земноводните обитатели. Предложените два основни варианта за третиране съответстват на най-добрите налични технологии в пречистването на отпадъчните води за ІІ категория водоприемник при ефективност достигаща над 90 % за показатели БПК5 около 80 % за неразтворени вещества, ~85 % за общ азот и ~70 % за фосфати. Предвидени са необходимите съоръжения за третиране на утайките до степен годни за оползотворяването им. Изборът на пречиствателните съоръжения /съобразено с решението по ОВОС/ ще се извърши от възложителя, който е възможно да предпочете и други надеждни и доказали ефективността си съоръжения от собствената си страна.
3.3. Геоложка среда, земи и почви, подземни богатства Каталог: ovos Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
