Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас


Геоложка среда на площадката



страница5/14
Дата02.01.2018
Размер2.3 Mb.
#40303
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

3.3.1. Геоложка среда на площадката

В геоложко отношение районът в който попада теренът на инвестиционното намерение е изграден от предкамбрийски метаморфити върху които трансгресивно заляга неозойския вулконогенно-седиментен комплекс.


Най-общо стратиграфията на района има следния вид:

Докамбрий;

Прародопска надгрупа;



Палеозой;

Карбон-перм - Клокотнишка шистозно-граувакова свита;

Палеозойски гранити;

Черногоровска метаконгломератна свита;

Триаски метаморфни и магмени скали;

Креда;

Горнокредни седименти и вулканити;



Палеоген;

Горноеоценски седиментни, седиментно-вулканогенни и вулкански скали;

Олигоценски седиментни, седиментно-вулканогенни и вулкански скали;

Неоген;


Миоценски и плиоценски седименти;

Кватернерни седименти;

Неподелени неоген-кватернерни седименти.
В инженерно-геоложко отношение, по литературни данни тук са установени четири геолого-литоложки пласта /канелено-кафява глина, жълто-кафява глина с варовити включения, ефузиви с примеси глина, основна скала /латити, туфи и туфобрекчи/.

При строителството и в резултат на експлоатацията на обекта не се очакват изменения в геоложката основа. Сравнително малкия наклон на терена, здравите вулканични скали изграждащи основата и тънката почвена покривка не предполагат генерирането на свлачищни процеси на терена определен за строителство, както и в прилежащия му район.

На картата на “Геоложка опасност в България” в района на обекта не са отбелязани и земетръсни епицентрове. На същата карта са отбелязани множество центрове на двустранна ерозия, главно по бреговете на сухите долове.

През последните години, в източни Родопи, поради икономическа неефективност и изчерпване на запасите, преустановиха работа някои от големите минно-добивни предприятия като например оловно-цинковите рудници в района на град Маджарово и въгледобивните подземни мини около Димитровград. Напоследък във връзка с повишеното търсене на инертни материали за строителството и строителството на пътища се развиват интензивни геологопроучвателни работи. Забелязва се и силен интерес от страна на чуждестранни и български инвеститори към района на Източни Родопи, за търсене и проучване на находищаа на благородни метали.

В района на инвестиционното предложение, както и в близката му околност не са известни находища на полезни изкопаеми. Тук не са известни утвърдени геоложки запаси в националния баланс и не са издадени разрешения за търсене и проучване на подземни богатства.

В Приложение № 4 (карта издадена от отдел “Земни ядра и баланс на запасите” – МОСВ) е показано, че в разглежданите площи не попадат находища на полезни изкопаеми и няма заявени интереси за търсене и проучване на такива.

Най-близко разположените находища са следните:

-на север 1 км-находище за глини “Корен”

-на югоизток 5 км –находище “Чала” за органогенни варовици , участък „Куза”-вулканични туфи

Съгласно предварителните геоложки проучвания се очакват слаби водообилни литоложки формации с пукнатинни води. Тези проучвания трябва да бъдат по-детайлни и на по-голяма дълбочина, тъй като се предвижда използването на подземните води за оросяване на зелените площи и за водните басейни.



3.3.2. Земи и почви

Терените предвидени за застрояване представляват:



  • Имот № 000019 – 547,401 дка, категория осма земл. с. Стамболово е бил определен за пасище за свободно отглеждане на овце преди 15-20 год. с частично изградена инфраструктура – асфалтов местен път достигащ до имота. Последният се намира в м. “Съръигрек”, землище с. Стамболово и е без горски площи, без застройки и не засяга други площи, при граници както следва:

на север: земл. граница със землище с. Жълти бряг – дере;

на запад: дере, нива;

на юг: дерета, залесена територия, ниви;

на изток: залесени територии, дере, язовир.




  • Имот № 000489 м. “Кушево”, з-ще с. Жълти бряг, общ. Стамболово преобладаваща категория на земята – шеста. Съществуващата в имота гора не се засяга. Теренът е равнинно-хълмист, без застройки и не засяга други площи, при граници както следва:

на север: ширококолистна гора, р.Бързей, пасище, нива

на запад: широколистна гора, пасище, ниви, път – ІV клас

на юг: земл. граница с. Стамболово, язовир, канал, гора, полски път

на изток: полски пътища, ниви, канал


Разглежданите два имота имат обща граница и обхващат площ от 2056,8 дка.

В тези пустеещи земи се редуват изоставени ниви, мери, залесени терени, плитководни реки, сухи дерета, канал, микроязовир.

Това съчетание от природни дадености е в основата на инвестиционната идея за изграждане на голф-игрище и голф-център в територията на двата имота.

Територията на голф-комплекса има слабо хълмист релеф и се пресича от няколко дола и долчини със сезонни повърхностни води.



3.3.2.1. Характеристика на земите и почвите в района на обекта

Съгласно почвено-географското райониране на България определената за голф-комплекс площадка се намира в най-югоизточната периферия на Източно Балканска почвена провинция, характеризираща се основно с лесивираните почви. От тук на север от обекта се простира обширната Тракийско-Среднотунджанска почвена провинция, с подчертано преобладаване на черноземите-смолници. Конкретно ивицата с хълмист релеф, в която именно попада и територията на голф-комплекса, почвите са отбелязани в почвената карта в М 1:400 000 като плитки канелено-подзолисти. Скалният елувий, върху който са директно разположени и формирани и двата типа плитки почви, е представен от неозойски вулканити.

Почвите в теренните понижения са преобладаващо наносни – делувиални и делувиално-ливадни. За отбелязване е, че както плитките, така също и наносните почви са интразонални и не са свързани с почвените зони, а зависят основно от релефните форми, почвообразуващата основа и растителност. Разпределението на описаните по-горе типове почви върху територията на голф-комплекса е в пряка зависимост от заеманите от тях релефни форми. Литосолите се установяват върху билните, по-изпъкналите и по-стръмни части от терена. Ранкерите заемат по-полегатите склонове и заравнености. Делувиално-ливадните почви се разполагат в пониженията и върху отделни терасовидни релефни форми.

Литосолите са най-плитките почви. Профилът им се състои само от един хоризонт – хумусен, чиято мощност е едва 4 – 12 cm. Същият е каменист и на места разкъсан от разкриващата се на повърхността скала.

Ранкерите са също съставени само от хумусен хоризонт, но мощността му е по-голяма и достига от 10 – 15 до 30 – 40 cm.

Механичният състав на литосолите е по-лек – глинесто-песъчлив и леко песъчливо-глинест, а на ранкерите – средно и тежко песъчливо-глинест. Общо взето литосолите и ранкерите имат средно кисела почвена реакция. Сорбционният капацитет на същите е нисък, а наситеността с бази слаба. Запасеността с хумус и общ азот в повърхностния им хоризонт (чима) е добра.

Делувиално-ливадните почви са формирани върху преотложен почвен материал, смъкнат в резултат на ерозията от прилежащите склонове и под влиянието на ливаден почвообразувателен процес, затова почвеният им профил има пластов строеж и доста разнообразна мощност. Мощността им достига до 70 – 120 cm в най-ниската част на пониженията и изтъняващ постепенно до 20 – 40 cm към склона. Физичните и химичните им свойства наподобяват на тези на почвите от прилежащите склонове, от чиито материали са образувани. Запасеността им с хумус в повърхностния хоризонт е около 3% и неравномерно намалява в дълбочина. Почвената реакция е средно и слабо кисела.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница