Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3.2.3. Замърсени земи
- 3.3.2.4. Деградирани земи
3.3.2.2. Нарушени земиОбщо взето районът на община Стамболово в техногенно отношение е слабо натоварен, а територията на проектния голф-комплекс представлява пасище и теренът е свободен от обекти. Техногенните нарушения от страна на обекта с изграждането на бъдещето селище, спортно-технически съоръжения, административно-битови и обслужващи сгради и съоръжения, инфраструктурни и редица други спомагателни подобекти могат да се обединят в три групи:
Другият род нарушения на земите на територията на площадката от страна на голф-комплекса е изграждането на подземната инфраструктура и по-конкретно линейните подземни съоръжения – водоснабдителна и канализационна мрежи и кабелни колектори за електро и телефонни кабели, кабелни телевизии и интернет, охранителни и други инсталации. При тях изкопите и изобщо нарушенията на земите са линейни, временни и възстановими. Към временно нарушените земи може да се добавят и самите площи определени за голф-полета, тъй като за тяхната подготовка се налага временно премахване на хумусния пласт. Следва подравняване, полагане на дренажна мрежа, насипване на допълнителен почвен материал за създаване на подпочвен слой и накрая връщане на хумусния пласт. В резултат на това временно нарушаване, обаче изпълнените мероприятия допринасят за подравняване на терена и създаване на по-мощен и по-благоприятен за развитието на тревните култури коренообитаем почвен пласт, без да се унищожи хумусния хоризонт. 3.3.2.3. Замърсени земиОбщо районът на обекта е типичен селскостопански и замърсяване с тежки метали и металоиди няма. Конкретно земите на бъдещата площадка не са замърсени с нитрати, нито пък с устойчиви органични съединения, тъй като трайният им начин на ползване (на по-голямата част от площта) е като пасище. Ето защо те не са изобщо торени или пък третирани с препарати за растителна защита. Замърсяване на почвите на територията на бъдещия голф-комплекс не се очаква. Обектът не е производителен, нито преработвателен или добивен и няма предпоставки да генериране или емитиране на замърсители. За събирането и транспортирането на твърдите битови отпадъци има разработена програма. За отпадъчните води се предвижда изграждането на пречиствателна станция. Относно необходимостта от ползването на минерални торове и препарати за растителна защита, с цел поддържане и подобряване на тревостоя на зелените площи и особено на голф-терените, винаги съществува опасност от предозиране и съответно замърсяване на почвите и подземните води. 3.3.2.4. Деградирани земиОт естествените деградационни процеси, поради хълмистия релеф, в района на голф-комплекса е развита водната повърхностна ерозия. Очакваните деградационни процеси по време на строителството се проявяват при изкопните работи на подземните комуникации, както и при всички строителни площадки, изразяващи се в утъпкване, коловози или пропадания, причинени от движението на обслужващата механизация, както и при временното складиране на строителните материали и съоръжения. Всички тези увреждания са временни, а терените възстановими. 3.4. Растителен свят 3.4.1. Описание Растителността на мястото на изграждането на голф комплекса е производна. Изградена е от ксеротермна тревна формация на белизма Dichanthium ischaemum, луковична ливадина Poa bulbosa, садина Chrysopogon gryllus, троскот Cynodon dactylon, полевица Agrostis capillaris и псилурус Psilurus incurvus. Растителността до яз. Жълти бряг е от хигро- и хидрофитни видове. Преобладават рудерални елементи. От житните се срещат сеноклас Cynosurus cristatus, пирей Elymus elongatus, японска овсига Bromus japonicus, коленчест див ечемик Hordeum hystrix, медовина Holcus lanatus и монпелийски полипогон Polypogon monspeliensis. От бобовите участват дребен звездан Lotus angustissimus, пълзяща детелина Trifolium repens, балканска детелина Trifolium trichopterum и пурпурна детелина Trifolium purpureum. От западната страна на язовира се намира асоциация от върбинка Verbena officinalis и бял смил Gnaphalium luteo-album. Към брега има друга асоциация на паламида Cirsium italicum и магарешки бодил Carduus acanthoides. Заедно с тях участват блатна мента Mentha pulegium, водно пипериче Persicaria hydropiper, звездан Lotus corniculatus, коница Conyza canadensis, подъбиче Teucrium chamaedrys, персийска детелина Trifolium resupinatum, горски слез Malva sylvestris, торилис Torilis arvensis, пача трева Polygonum aviculare, щир Amaranthus albus, тученица Portulaca oleracea, пореч Rorippa amphibia, живовляк Plantago major, лежащо прозорче Potentilla supina, червена коленчица Spergularia rubra, тениатерум Taeniatherum caput-medusae, красива пача трева Polygonum pulchellum, дългоиглеста метличина Centaurea calcitrapa и подрумиче Anthemis cotula. Във водата се срещат плаващ ръждавец Potamogeton natans, членеста дзука Juncus articulatus и гол пикреус Pycreus glaber. По понижените места (доловете) има хигрофилна растителност от сиво-зелена дзука Juncus inflexus, мента Mentha spicata, катушка Lycopus europaeus, чаровница Gratiola officinalis, киселец Rumex conglomeratus, чесново подъбиче Teucrium scordium, жабешка лаваница Alisma plantago-aquatica, водно великденче Veronica anagalis-aquatica, кръглолистно ленивче Lysimachia nummularia, тънколистен папур Typha angustifolia, вейник Calamagrostis arundinacea и паламида Cirsium ligulare. От храстите се среща гръмотрън Ononis spinosa. От житните видове във формацията участват ежова главица Dactylis glomerata, валезийска власатка Festuca valesiaca, миризливка Anthoxanthum odoratum, дантония Danthonia alpina, четинест самоклас Cynosurus echinatus, вулпия Vulpia myurus, садина Chrysopogon gryllus, брол Aira elegantissima, обикновена полевица Agrostis capillaris и луковична ливадина Poa bulbosa. От бобовите участват жилчеста детелина Trifolium striatum, полска детелина Trifolium arvense, теснолистна детелина Trifolium angustifolium, теснолистна жълтуга Genista lydia и четинеста детелина Trifolium setiferum. От киселите треви участват светлика Luzula campestris и блестяща острица Carex liparocarpos. От разнотревието участват долинеров ленолист Thesium dollinerii, италианско плюскавиче Silene italica, лидиево плюскавиче Silene lydia, черновръх Clinopodium vulgare, миши уши Hieracium pilosella, армериевиден карамфил Dianthus armeria, козя брада Rumex acetosella, тлъстига Sedum maximum, синя жлъчка Cichorium inthybus, живениче Prunella vulgaris, лукова тлъстига Sedum cepaea, едроцветно срамливче Orlaja grandiflora, див морков Daucus carota и румелийска звъника Hypericum rumeliacum. Северозападно от страната на язовира се намира стар дъб (цер Quercus cerris) на около 150 години. Открит е и нов вид Dianthus vihodcevskyi (GPS координати N41°48’22’’, E25°28’41.4’’). Същият вид е установен и към село Царева поляна. От балканските ендемити са установени румелийска звъника Hypericum rumeliacum и балканска детелина Trifolium trichopterum. При реализирането на този проект не се засягат широколистните гори и особено старите дъбови дървета.
Табл. 3.4.2.-1
3.5. Животински свят Районът на инвестиционното предложение се намира на територията на община Стамболово. Тя е разположена в Източните Родопи между поречията на реките Харманлийска и Бисерска. Заема част от възвишението “Хухла” с най-голяма височина 353 m надм. в. Територията на Източните Родопи попада в Тракийския зоогеографски район, който заема Горнотракийската низина (на запад до гара Септември), Среднотунджанската низина, Източните Родопи, Сакар, Манастирските възвишения и Бакаджиците (Георгиев, 2002). Според същия автор долините на реките Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна. Тревно-храстовия характер на растителността в района благоприятствува гнездовата биология на дребните пойни птици катo чучулиги, каменарчета, сврачки и стърчиопашки. Старите единични широколистни дървета и запазените горски масиви по границите на инвестиционното намерение дават гнездова възможност на различни видове нощните грабливи птици, кълвачи, чинки и други, а микроязовирите и малките потоци и дерета са изключително интересни за херпетофауната на района. Районът на инвестиционното предложение е относително добре проучен във фаунистично отношение, вкл. и във връзка със създаването на националната екологична мрежа Натура 2000. Районът на инвестиционното предложение беше посетен на 12 февруари, 10 април и през май 2007 г. с цел проучване на неговата фауна. Установените видове както и тези посочени от различни литературни източници ще бъде разгледан по класове. Прегледът на различните групи гръбначни животни ще бъде извършен в низходящ ред.
Теренът на инвестиционното предложение не включва пещери, изкуствени галерии и стари дървета с хралупи, които са местообитания на прилепи. Горските масиви в съседство както и яз. „Жълти бряг” предоставят възможности за обитаване на следните видове прилепи: воден нощник (Myotis daubentonii), ръждив вечерник (Nyctalus noctula), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), като повечето от тях са обикновени видове с широко разпространение в страната. Прилепите обитават района на инвестиционото намерение основно като място за изхранване, а някои от тях могат да гнездят в дъбовите гори около бъдещия голф-комплекс. При това положение не може да се очаква определено негативно въздействие върху прилепната фауна, а по–скоро ще бъдат създадени нови условия за размножаване. В района на инвестиционното намерение няма данни за наличието на лалугери (Spermophilus citellus). По думите на местен овчар лалугери е имало до преди 5-6 год., след което по неизяснени причини те са изчезнали. При няколкото посещения не открихме следи от работещи входове на дупки. На изток теренът на голф игрището граничи с язовир «Жълти бряг», където установихме следи на видра (Lutra lutra) под формата на екскременти. Природозащитния статус на бозайната фауна в района е представена в табл.1 Таблица 1. Видове бозайници, установени в района на инвестиционното предложение с природозащитен статус.
Птици. В Източните Родопи тази група се отличава с голямо разнообразие. Първите обобщени данни за орнитофауната на региона за последните 100 години са представени от (Янков, 1991). Те включват общо 258 вида разпределени в 17 разреда. По късно Stoychev еt al., (2004) обобщават данните за българската част на планината така: общо 278 вида птици, от които 171 – гнездещи. В района на инвестиционното предложение и неговите непосредствени околности по време на нашите наблюдения, по литературни данни или данни предоставени от РИОСВ Хасково са установени следните видове птици (Приложение 15) с техния природозащитен статус. Общият им брой е 88, от които общо 59 вида са гнездещи в района на землищата на селата- Стамболово и Жълти бряг предимно в горските масиви около района на инвестиционното намерение. Останалите видове могат да бъдат установени само по време на миграция или зимуване. Пряко въздействие инвестиционното намерение може да има върху следните видове представени в Таблица 2. , които са гнездещи по открити терени и пасища или храсти и дървета в района. Таблица 2. Видове птици, установени като гнездещи в района на инвестиционното предложение.
Каталог: ovos Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||