Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас

От таблицата се вижда, че това са видове с широко разпространение в страната и не са включени в Червената книга. От тях няма гнездещи на колонии, а предимно в единични двойки, при което не се очаква инвестиционното намерение да оказва отрицателно въздействие. Като вид включен в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие се среща червеногърбата сврачка, която също е многочислен вид в района на Източните Родопи.

Районът на инвестиционното предложение остава встрани от миграционните пътища на птиците. Поради това той не представлява интерес в това отношение. Няма данни за зимни концентрации на птици в района на инвестиционното предложение и язовир «Жълти бряг» не е включен в задължителните места за мониторинг (Michev, Profirov 2003). В язовира са установени малки количества от зимуващи видове птици, които са такива с широко разпространение навсякъде в страната и няма да изпитват отрицателно въздействие от изпълнението на инвестиционното намерение.

Таблица 2 а. Численост на зимуващите видове, установени на 12.02.2007

Сведения за земноводните и влечугите в този район са публикувани от Петров, Стоев (1997а,б); Живков, Добрев (2001); Петров и др. (2001); Петров(2005). По общи данни в района на Източните Родопи са установени 11 вида земноводни и 27 вида влечуги.

В резултат на нашата теренна работа в района на с. Жълти бряг, община Стамболово бяха регистрирани 7 вида земноводни (табл. 3). В предвид широкото повсеместното разпространение на вида жълтокоремната бумка (Bombina variegata) в Източни Родопи и в цялата страна (Петров, 1997а, 2001; Petrov, 2004;) вида е даден като вероятен за района с което общия брой на земноводните става 8.

От влечугите бяха регистрирани общо 7 вида (табл. 3), като вероятни за района са: пепелянката (Vipera amodytes) и сивата водна змия (Natrix tesellata).

* - вид вероятен за района, но не е установен от нас.

• 
  общо 14 вида (25,5 % от видовете в страната) и три вероятни, като общия брой става 17 (30,9 %).
  
• 
  7 вида земноводни (38,8 % от видовете в страната) + един вероятен;
  
• 
  7 вида влечуги (18,9 % от видовете в страната) + два вероятни.
  

• 
  В приложение 3 на Закона за биологично разнообразие попадат 9 вида;
  
• 
  Липсват видове включени в Червената книга на Република България;
  
• 
  Световния червен списък 2006 на IUCN са включени 4 вида - жаба дървесница (Hyla arborea), обикновена блатна костенурка, (Emys orbicularis), шипоопашата и шипобедрена сухоземни костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca);
  
• 
  В приложение II на Директивата за хабитатите са включени 4 вида - жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка, (Emys orbicularis), шипоопашата и шипобедрена сухоземни костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca);
  

Особеност общо за района на голф комплекса е редуването на хълмисти и равнинни теренни форми. Конкретно голф комплексът заема участък от хълмистия релеф, като непосредствено и северно от него и р. Бързей започва типична равнина. Вероятно по тези причини районът според едни автори попада в Източнородопска физикогеографска подобласт, а според други в Горнотракийска физикогеографска подобласт (Харманлийски район). Все пак наличните хълмове представляват най-северните и най-ниски части (около 200 – 300 m н.в.) на североизточните Родопи. Плоските хълмисти ридове имат преобладаващо източно простиране. Твърде слабо са проявени хоризонталното и вертикалното разчленение. Преобладава средната гъстота на талвеговата мрежа. Речните долини имат плосък напречен профил и слабо са врязани в лесно разрушимите скали. Теренът на обекта е изграден от предкамбрийски кристалинни шисти и магматити. Почвите в хълмистата част са излужени канелени, но в различна степен ерозирани и плитки.

Климатът е преходно средиземноморски. Годишните валежи общо взето са малки. Имат добре подчертан есенно-зимен максимум и септемврийски минимум. Земите са топли и честотата на мразовитото време е малка – средно 20 – 30%. Времето с преход на температурата през 0⁰С характеризира 50 – 55% от дните на януари, с немразовитото време – 20 – 30%. Лятото е продължително, горещо и сухо.

Районът се характеризира със слаба водоносност. Реките имат пороен характер. Пълноводието е през декември – март, а маловодието през юли – октомври. През лятото повечето реки пресъхват.

Общо взето хълмовете в района са силно обезлесени. Отделните горски площи са заети от характерните за ниския пояс дъбрави.

Територията на голф комплекса е компактна и заема североизточен склон прорязан от няколко дола. Същата има леко удължена форма – от билото към низината, в посока югозапад-североизток. Дължината й е около 2250 m, а ширината – средно около 1100 m. Билото в общи линии е продълговато и има посока северозапад – югоизток. Надморската му височина в тази част се колебае между 262,4 m и 280,4 m. Най-високата точка в границите на голф комплекса е 260 m н.в., а най-ниската – около 180 m, или превишението е около 80 m. Общата площ на голф комплекса е 2056 дка. На изток същата е ограничена от микроязовира „Жълти бряг”, а на юг и югоизток от двата дола, от които единият е в посока към реката (Бързей), а вторият – към язовира. За граница на голф комплекса на запад служи долната и стръмна третина на склона. На север територията му достига до обширната, в този участък, тераса и завой на р. Бързей, както и самата река.

Според описаните съвсем накратко характерни особености на териториалния комплекс от природни компоненти и съгласно разработената класификационна система на ландшафтите в България (Петров, П. , География на България, БАН, 1997 г.), ландшафтът на района на голф комплекс Стамболово се определя от следните таксономични класификационни единици:

4.9. Тип Ландшафти на субсредиземноморските

нископланински гори

4.9.20 Подтип Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори

4.9.20.47. Група Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.
Малка степен на земеделско усвояване е определена, когато по-малко от 30% от площта на ландшафтната група е разорана.

Съществена особеност за екологичната характеристика на района на голф комплекса е териториалното му разположение в периферната на ландшафтите на нископланинските ксерофитнохрастови гори и до границата на север и североизток с междупланинските равнинно-низинни ландшафти.

Съгласно схемата на последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на база териториалното съчетаване на типове, подтипове и групи ландшафти и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, районът на голф комплекса попада в следната ландшафтна структура:
В. Южнобългарска планинско-котловинна област

ХVІІІ. Източнородопска подобласт

102. 
     Драгойски-Гаротински район
     

Веднага обаче трябва да се отбележи, че както при физикогеографското поделяне и при ландшафтното класификационно определяне, местонахождението на голф комплекса и при ландшафтна регионализация е твърде специфично. Намирайки се в периферията на Източнородопска ландшафтна подобласт (ХVІІІ), площадката на голф комплекса буквално граничи на север с Горнотракийската ландшафтна подобласт (ХІХ). Като за граница и в трите случая се явяват северните подножия на редицата от хълмове (вкл. и този с обекта). Факторите, обуславящи тази условна физикогеографска и ландшафтна граница са различията по отношение на основни геокомпоненти като: релеф, скален субстрат, растителна покривка, почви, земеделска усвоимост.

Първото нещо, което се установява от прегледа на данните от таблицата, са различията между двете ландшафтни подобласти, както между тях, така също сравнявани и с тези за страната. Трябва обаче да се има в предвид, че за района на голф комплекса са меродавни преди всичко представените количествени показатели (съобразно надморската височина) от първата колонка за Източнородопската ландшафтна подобласт. Същевременно обаче сравнявайки съответните данни за двете ландшафтни подобласти се оказва, че повечето от количествените показатели от първата колонка на Източнородопската подобласт са близки или почти се покриват с тези от втората колонка на Горнотракийската подобласт. По този начин още веднъж се установява и подчертава преходния характер на ландшафта в района на голф комплекса – от планинско-хълмист към равнинно-низинен.

Първият се отличава като нископланински с ксерофитнохрастови гори в миналото. Но в резултат преди всичко на антропогенната дейност, изразяваща се в унищожаване на първичната горска растителност са настъпили съществени промени, освен по отношение на растителната компонента, но и по отношение на останалите ландшафтни компоненти. С оголването на хълмовете се провокират и активизират ерозионните процеси и се променят изобщо хидроклиматичните и почвено-екологични условия.

Равнинният релеф и благоприятните почвено-климатични условия на равнинно-низинния район северно от площадката са насочили антропогенизацията към унищожаване на лесо-ливадно-степната растителност и заменянето й с културна земеделска. Така, че естествените ландшафти от миналото, в резултат на антропогенизацията са преобладаващо силно променени, други унищожени и заменени с нови .

Реално съществуващите понастоящем ландшафти в обследвания район в общи линии, но с отделни изключения, се покриват с посочените основни ландшафти в приетата през 1998 г. Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти, съгласно изискванията на проекта за Европейска конвенция за ландшафтите. Те са: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти.

Естествено съхранени ландшафти. Като постоянни и трайно устояли, разбира се не съвсем в първичния си вид, на човешката дейност са следните природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти: релеф, геоложки строеж, почви, няколкото неголеми реки и долове с непостоянни води. Съществуват и остатъци като отделни петна горски насаждения, пасища с незначителни площи с първични тревни формации, посочени в т. 3.4.

Потенциални по Натура 2000 места в обследваната територия не са посочени.

Съгласно инвестиционното намерение остатъците от горите в границите на комплекса се запазват.

И двете голф игрища се изграждат изцяло върху площи на пасищните ландшафти.

Изграждането и функционирането на голф комплекса с нищо не засяга земеделските ландшафти. Наличието му обаче вероятно ще повлияе благоприятно и върху тези ландшафти, като провокира разширяване на селскостопанското производство в района, с цел снабдяване на голф селището със селскостопанска продукция.

Водоемите се образуват от безоточни оврази, които се подхранват с води при обилни валежи , като лятото пресъхват, както и от няколко неголеми реки и долове със сезонни води на територията на общината.

Ландшафтите в обследвания участък на голф комплекса и прилежащите терени са представени от две малки реки, преминаващи източно и западно край комплекса (“Кушевско дере” и “Бързей“), няколко суходолия с временни води и най-значителната за района по размери (115 дка) водна площ – микроязовир „Жълти бряг”, разполагащ се край източната граница на обекта в долината на р. ”Кушевско дере” на около 500 m и преди вливането й в р. “Бързей“ на север. Р. ”Кушевско дере” започва от малък извор, на около 4 km въздушно южно от микроязовира. Надморската височина при извора е 310 m, а при основата на язовирната стена около 200 m. Между тези две точки има изградени каскадно (извън комплекса) още два, по-малки микроязовира: яз.”Дружба” и яз.”Гледка”.

Съгласно инвестиционното предложение се предвижда включване на води от комплекса в язовира. Върху терените на крайводните ландшафти се предвижда изграждане на вили и къщи, като между застрояването и язовира се предвижда изграждането на буферни зелени зони със запазване на съществуващата растителност. На около 30 m западно от язовирната стена е отделен терен (20,51 дка) за разполагане на хидросъоръжения, предназначени за поливане и поддържане на зелените площи и голф- игрищата, водни спортове и риболов.

С изграждането на инфраструктурата и облагородяването на крайводните терени, водните и крайводни ландшафти се превръщат в културни рекреационни ландшафти.

Селищни ландшафти. Особеност за община Стамболово по отношение на селищните ландшафти е сравнително многобройните и гъсто разположени на територията й населени места. Отстоящите до два километра около голф комплекса селища са четири. Най-близко и непосредствено до западната му граница е разположено с. Жълти бряг. Дели ги дола на р. Бързей. Общинският център с. Стамболово е на около 1 km от южната граница на комплекса. Село Царева поляна на югозапад-0,8 км и с. Гледка на югоизток са съответно на 0,9 km.

Отдалечеността на голф- комплекса от населените места не е от значение по отношение на въздействието му върху тях, тъй като, както се изясни, той не замърсява и не генерира замърсители.

Разбира се голф комплексът е техногенен, но поради структурата, функционирането и предназначението си, той е преди всичко рекреационен обект. С наличието обаче на вили, жилища, хотели, търговски и административен центрове и пр. същият се приобщава същевременно и към селищните ландшафти в района.

Същественият извод по отношение на селищните ландшафти е, че изграждането на голф комплекса неминуемо ще предизвика и допринесе за тяхното съживяване и бъдеще развитие, чрез подобряване на селищната инфраструктура, разкриване на нови обекти и работни места и общо подобряване поминъка на населението в прилежащите селища.

Пътната мрежа на територията на общината е сравнително гъста, което се обуславя от гъстотата на селищата. Всички населени места са свързани с третокласни пътища. Единствено пътя Хасково - Кърджали, на около 5 km западно от обекта, е второкласен. Съществуват още и единични четвъртокласни и стопански междуселищни пътища.

Въздействието на голф-комплекса по отношение на комуникационните ландшафти ще бъде единствено в посока на подобряване на подвеждащите към района и комплекса пътища и създаване на нови пътни връзки към него.

Промишлени ландшафти. Районът на голф комплекса, както бе вече отбелязано, е изключително земеделски и промишлените ландшафти не са приоритет за тях. Единственото предприятие, ако се приеме за такова, са оранжериите северно от голф комплекса, разположени в землището на с. Жълти бряг, между пътя Жълти бряг – Корен и р. “Бързей“.

Източно от голф комплекса и “Кушевско дере“, в землището на с. Гледка се установява новоизградени обори и сграда за манипулация на тютюни.

Голф комплексът по своята същност и предназначение е рекреационен и с изграждането му ще се сложи начало за развитието на рекреационни ландшафти в района.