Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас



страница7/14
Дата02.01.2018
Размер2.3 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

От таблицата се вижда, че това са видове с широко разпространение в страната и не са включени в Червената книга. От тях няма гнездещи на колонии, а предимно в единични двойки, при което не се очаква инвестиционното намерение да оказва отрицателно въздействие. Като вид включен в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие се среща червеногърбата сврачка, която също е многочислен вид в района на Източните Родопи.

Районът на инвестиционното предложение остава встрани от миграционните пътища на птиците. Поради това той не представлява интерес в това отношение. Няма данни за зимни концентрации на птици в района на инвестиционното предложение и язовир «Жълти бряг» не е включен в задължителните места за мониторинг (Michev, Profirov 2003). В язовира са установени малки количества от зимуващи видове птици, които са такива с широко разпространение навсякъде в страната и няма да изпитват отрицателно въздействие от изпълнението на инвестиционното намерение.

Таблица 2 а. Численост на зимуващите видове, установени на 12.02.2007
















Dir.
















LAW

79/409

Численост







SPECIES

RDB

Арр2,3

AppI,II

в екз.

Вид

1

Tachybaptus ruficollis




3




1

Малък гмурец

2

Phalacrocorax carbo

**

3




35

Голям корморан

5

Egretta alba

**

3

I

1

Голяма бяла чапла

6

Ardea cinerea




3




2

Сива чапла

9

Anas platyrhynchos










30

Патица зеленоглавка


Земноводни и влечуги.

Сведения за земноводните и влечугите в този район са публикувани от Петров, Стоев (1997а,б); Живков, Добрев (2001); Петров и др. (2001); Петров(2005). По общи данни в района на Източните Родопи са установени 11 вида земноводни и 27 вида влечуги.

В резултат на нашата теренна работа в района на с. Жълти бряг, община Стамболово бяха регистрирани 7 вида земноводни (табл. 3). В предвид широкото повсеместното разпространение на вида жълтокоремната бумка (Bombina variegata) в Източни Родопи и в цялата страна (Петров, 1997а, 2001; Petrov, 2004;) вида е даден като вероятен за района с което общия брой на земноводните става 8.

От влечугите бяха регистрирани общо 7 вида (табл. 3), като вероятни за района са: пепелянката (Vipera amodytes) и сивата водна змия (Natrix tesellata).



Таблица. 3: Видов състав и природозащитен статус на установените земноводни и влечуги в проучената територия.

N

ВИД

БЪЛГАРСКО ИМЕ

ЗБР

ЧК

IUCN

БЕРН

92/

43

CITES




Земноводни
























Triturus karelini

Южен гребенест тритон

II, III




LR

II

IV






Triturus vulgaris

Малък гребенест тритон

III







III









Bufo bufo

Кафява крастава жаба

III







III









Bufo viridis

Зелена крастава жаба

III







II

IV






Rana ridibunda

Голяма водна жаба

IV







III

V






Rana dalmatina

Горска дългокрака жаба

II







II

IV






Bombina variegata*

Жълтокоремна бумка

II







II

II, IV






Hyla arborea

Жаба дървесница

II, III




CR

II

IV







Влечуги






















1.

Testudo graeca

Шипобедрена костенурка

II, III




VU

II

II, IV

II

2.

Testudo hermanni

Шипоопашата костенурка

II, III




LR

II

II, IV

II

3.

Emys orbicularis

Обикновена блатна костенурка

II, III




LR

II

II, IV




4.

Podarcis taurica

Кримски гущер










II

IV







5.

Lacerta viridis

Зелен гущер










II

IV







6.

Coluber caspicus

Голям стрелец

III







II

IV







7.

Natrix tessellata*

Сива водна змия










II

IV







8.

Natrix natrix

Жълтоуха водна змия










III












Vipera ammodytes*

Пепелянка

IV







II

IV








Легенда:

ЗБР Закон за биологичното разнообразие (ДВ бр. 77/09.08.2002) Приложения II, III, IV.

ЧК Червена книга на Република България, том II Животни (1985) Р-рядък; З- застрашен.

IUCN IUCN 2002 Red List of Threatened Species (www.redlist.org); DD-липсват данни, LR-нисък риск, VU-уязвим, EN-застрашен.

BERN Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); Приложения II, III.

92/43 Директива 92/43 на Съвета на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна; Приложения II, IV, V.

CITES Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора; Приложения I, II.

* - вид вероятен за района, но не е установен от нас.


В заключение можем да кажем, че от общо 55 регистрирани вида земноводни и влечуги в България (съответно 18 и 37 вида), в проучената територия могат да се наблюдават:

  • общо 14 вида (25,5 % от видовете в страната) и три вероятни, като общия брой става 17 (30,9 %).

  • 7 вида земноводни (38,8 % от видовете в страната) + един вероятен;

  • 7 вида влечуги (18,9 % от видовете в страната) + два вероятни.


Природозащитен статус на херпетофауната в района на с. Жълти бряг:

  • В приложение 3 на Закона за биологично разнообразие попадат 9 вида;

  • Липсват видове включени в Червената книга на Република България;

  • Световния червен списък 2006 на IUCN са включени 4 вида - жаба дървесница (Hyla arborea), обикновена блатна костенурка, (Emys orbicularis), шипоопашата и шипобедрена сухоземни костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca);

  • В приложение II на Директивата за хабитатите са включени 4 вида - жълтокоремна бумка (Bombina variegata), обикновена блатна костенурка, (Emys orbicularis), шипоопашата и шипобедрена сухоземни костенурки (Testudo hermanni и Testudo graeca);



Риби. Според Живков и Добрев (2001) в Родопите са установени 40 вида риби. Много малка част от тях се срещат в околните за инвестиционото намерение влажни зони (микроязовирите Стамболово, Гледка, Жълти бряг или протичащите реки). Справка за наличните рибни запаси в яз. Жълти бряг, предоставена от ИАРА гр. Хасково с писмо № 175/ 14.12.2007 е приложена (Приложение № 32). Съгласно същата в яз. “Жълти бряг” се срещат в малки количества от следните видове риби – шаран, каракуда, толстолоб и амур. Това са стопански видове с широко разпространение и не се очаква, реализацията на предложението да има негативно въздействие върху съществуващата ихтиофауна. Като причини за намаленото видово разнообразие в писмото се посочват честите летни понижения на азовира пред последните години, както и периодичните му източвания от недобросъвестни граждани. За целите на настоящият доклад не са проведени други специализирани проучвания върху рибното богатство на микроязовирите, рекички и потоци, разположени около инвестиционното намерение.
Безгръбначни В района на горските масиви е установен бръмбара рогач (Lucanus cervus), включен в Прил. 2 на ЗБР, но не се очаква да има отрицателно въздействие върху неговите популации. Няма данни за находища на други редки и застрашени видове безгръбначни животни на терена на инвестиционното предложение. Горските масиви около инвестиционото намерение предоставят много добри условия за разпространението на различни видове насекоми и безгръбначни.

3.6. Ландшафт

Особеност общо за района на голф комплекса е редуването на хълмисти и равнинни теренни форми. Конкретно голф комплексът заема участък от хълмистия релеф, като непосредствено и северно от него и р. Бързей започва типична равнина. Вероятно по тези причини районът според едни автори попада в Източнородопска физикогеографска подобласт, а според други в Горнотракийска физикогеографска подобласт (Харманлийски район). Все пак наличните хълмове представляват най-северните и най-ниски части (около 200 – 300 m н.в.) на североизточните Родопи. Плоските хълмисти ридове имат преобладаващо източно простиране. Твърде слабо са проявени хоризонталното и вертикалното разчленение. Преобладава средната гъстота на талвеговата мрежа. Речните долини имат плосък напречен профил и слабо са врязани в лесно разрушимите скали. Теренът на обекта е изграден от предкамбрийски кристалинни шисти и магматити. Почвите в хълмистата част са излужени канелени, но в различна степен ерозирани и плитки.

Климатът е преходно средиземноморски. Годишните валежи общо взето са малки. Имат добре подчертан есенно-зимен максимум и септемврийски минимум. Земите са топли и честотата на мразовитото време е малка – средно 20 – 30%. Времето с преход на температурата през 00С характеризира 50 – 55% от дните на януари, с немразовитото време – 20 – 30%. Лятото е продължително, горещо и сухо.

Районът се характеризира със слаба водоносност. Реките имат пороен характер. Пълноводието е през декември – март, а маловодието през юли – октомври. През лятото повечето реки пресъхват.

Общо взето хълмовете в района са силно обезлесени. Отделните горски площи са заети от характерните за ниския пояс дъбрави.

Територията на голф комплекса е компактна и заема североизточен склон прорязан от няколко дола. Същата има леко удължена форма – от билото към низината, в посока югозапад-североизток. Дължината й е около 2250 m, а ширината – средно около 1100 m. Билото в общи линии е продълговато и има посока северозапад – югоизток. Надморската му височина в тази част се колебае между 262,4 m и 280,4 m. Най-високата точка в границите на голф комплекса е 260 m н.в., а най-ниската – около 180 m, или превишението е около 80 m. Общата площ на голф комплекса е 2056 дка. На изток същата е ограничена от микроязовира „Жълти бряг”, а на юг и югоизток от двата дола, от които единият е в посока към реката (Бързей), а вторият – към язовира. За граница на голф комплекса на запад служи долната и стръмна третина на склона. На север територията му достига до обширната, в този участък, тераса и завой на р. Бързей, както и самата река.


3.6.1. Кратко описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район

Според описаните съвсем накратко характерни особености на териториалния комплекс от природни компоненти и съгласно разработената класификационна система на ландшафтите в България (Петров, П. , География на България, БАН, 1997 г.), ландшафтът на района на голф комплекс Стамболово се определя от следните таксономични класификационни единици:


4. Клас Планински ландшафти

4.9. Тип Ландшафти на субсредиземноморските

нископланински гори

4.9.20 Подтип Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори

4.9.20.47. Група Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.
Малка степен на земеделско усвояване е определена, когато по-малко от 30% от площта на ландшафтната група е разорана.

Съществена особеност за екологичната характеристика на района на голф комплекса е териториалното му разположение в периферната на ландшафтите на нископланинските ксерофитнохрастови гори и до границата на север и североизток с междупланинските равнинно-низинни ландшафти.

Съгласно схемата на последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на база териториалното съчетаване на типове, подтипове и групи ландшафти и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, районът на голф комплекса попада в следната ландшафтна структура:
В. Южнобългарска планинско-котловинна област

ХVІІІ. Източнородопска подобласт



  1. Драгойски-Гаротински район

Веднага обаче трябва да се отбележи, че както при физикогеографското поделяне и при ландшафтното класификационно определяне, местонахождението на голф комплекса и при ландшафтна регионализация е твърде специфично. Намирайки се в периферията на Източнородопска ландшафтна подобласт (ХVІІІ), площадката на голф комплекса буквално граничи на север с Горнотракийската ландшафтна подобласт (ХІХ). Като за граница и в трите случая се явяват северните подножия на редицата от хълмове (вкл. и този с обекта). Факторите, обуславящи тази условна физикогеографска и ландшафтна граница са различията по отношение на основни геокомпоненти като: релеф, скален субстрат, растителна покривка, почви, земеделска усвоимост.



Възможност да се обхване, оцени и сравнително по-детайлно доизясни и характеризира посоченото ландшафтно разнообразие и ландшафтно-екологично състояние на района на обекта, може да се допълни чрез ползване на представителните количествени показатели на основните природни компоненти. Най-съществените от тях са обобщени и таблично оформени, за момента до ниво ландшафтни подобласти (Петров, П. , География на България, БАН, 1997 г.). в по-долната таблица 3.6.1-1 са представени количествените показатели за Източнородопска ландшафтна подобласт. Поради преходния характер на района на голф комплекса, в таблицата са добавени и данните за Горнотракийска ландшафтна подобласт.
Таблица 3.6.1-1

Показател

Мярка

Подобласт

Горнотракийска

Източнородопска

Количество

Количество

от

до

средно

от

до

средно

Абсолютна височина

m

60

350

205

80

1463

772

Гъстота на разчленението

Km/1 km2

0

1,5

0,75

1,0

3,0

2,0

Дълбочина на разчленението

m/1 km2

0

100

50

60

450

255

Съвременни вертикални движения

mm/1 y

0

+2

+1

-1

+1

0

Средна януарска температура

0C

0,8

0,5

0,7

2,0

-2,0

0,0

Средна юлска температура

0C

24,5

22,6

23,6

23,5

16,0

19,8

Сума на средномесечните температури над 00С

0C

155,9

142,5

149,2

152,3

90,0

121,2

Сума на валежите за месеците с температура над 00С


mm

562

653

608

679

700

689

Показател

Мярка

Подобласт

Горнотракийска

Източнородопска

Количество

Количество

от

до

средно

от

до

средно

Сезонна и годишна сума на валежите:

- годишна

mm

-

-

608

-

-

814

- зима

mm

-

-

143

-

-

245

- пролет

mm

-

-

154

-

-

205

- лято

mm

-

-

164

-

-

169

- есен

mm

-

-

147

-

-

195

Коефициент на влажност на въздуха

-

-0,85

0,51

-0,19

0,10

5,20

2,22

Модул на оттока

L/s/

km2



0,25

3,00

1,63

3,0

17,5

10,3

Отточна височина

mm

7,9

94,8

51,5

94,8

559,0

325,5

Годишна сума на валежите

mm

562,0

653,0

608,0

679,0

950,0

814,0

Сума на изпарение

mm

554,1

558,2

556,5

584,2

391,0

488,5

Първото нещо, което се установява от прегледа на данните от таблицата, са различията между двете ландшафтни подобласти, както между тях, така също сравнявани и с тези за страната. Трябва обаче да се има в предвид, че за района на голф комплекса са меродавни преди всичко представените количествени показатели (съобразно надморската височина) от първата колонка за Източнородопската ландшафтна подобласт. Същевременно обаче сравнявайки съответните данни за двете ландшафтни подобласти се оказва, че повечето от количествените показатели от първата колонка на Източнородопската подобласт са близки или почти се покриват с тези от втората колонка на Горнотракийската подобласт. По този начин още веднъж се установява и подчертава преходния характер на ландшафта в района на голф комплекса – от планинско-хълмист към равнинно-низинен.

Първият се отличава като нископланински с ксерофитнохрастови гори в миналото. Но в резултат преди всичко на антропогенната дейност, изразяваща се в унищожаване на първичната горска растителност са настъпили съществени промени, освен по отношение на растителната компонента, но и по отношение на останалите ландшафтни компоненти. С оголването на хълмовете се провокират и активизират ерозионните процеси и се променят изобщо хидроклиматичните и почвено-екологични условия.

Равнинният релеф и благоприятните почвено-климатични условия на равнинно-низинния район северно от площадката са насочили антропогенизацията към унищожаване на лесо-ливадно-степната растителност и заменянето й с културна земеделска. Така, че естествените ландшафти от миналото, в резултат на антропогенизацията са преобладаващо силно променени, други унищожени и заменени с нови .

Реално съществуващите понастоящем ландшафти в обследвания район в общи линии, но с отделни изключения, се покриват с посочените основни ландшафти в приетата през 1998 г. Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти, съгласно изискванията на проекта за Европейска конвенция за ландшафтите. Те са: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти.

Естествено съхранени ландшафти. Като постоянни и трайно устояли, разбира се не съвсем в първичния си вид, на човешката дейност са следните природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти: релеф, геоложки строеж, почви, няколкото неголеми реки и долове с непостоянни води. Съществуват и остатъци като отделни петна горски насаждения, пасища с незначителни площи с първични тревни формации, посочени в т. 3.4.

Потенциални по Натура 2000 места в обследваната територия не са посочени.



Горски ландшафти. От преобладаващи в миналото горските ландшафти понастоящем представляват отделни петна или се установяват като тесни ивици по бреговите части на доловете и реките. По-голям горски масив се намира на около 500 m източно от обекта в м. „Кушевски лозя” и „Кралевска кория”. Основните горски видове са благун, цер, обикновен габър и мъждрян. В редините и голините се срещат храстите драка, глог, гръмотрън и др.

Съгласно инвестиционното намерение остатъците от горите в границите на комплекса се запазват.



Пасищните ландшафти са преобладаващите на територията на голф комплекса. Основната част от тях са възникнали за сметка на горските ландшафти, а в последните години на миналия век и за сметка на изоставени обработваеми земи т.е. агроландшафтите. Тревната растителност по склоновете и билата е ксеротермна. Около язовира се установяват и хидрофитни тревни видове.

И двете голф игрища се изграждат изцяло върху площи на пасищните ландшафти.



Земеделски ландшафти. Принципно районът е земеделски, но обработваеми земеделски земи в границите на голф комплекса няма. Същите заемат по-заравнените терени и склонове с по-слаб наклон в хълмистата част, но се разпростират главно в равнинно-низинния релеф, северно от голф комплекса.

Изграждането и функционирането на голф комплекса с нищо не засяга земеделските ландшафти. Наличието му обаче вероятно ще повлияе благоприятно и върху тези ландшафти, като провокира разширяване на селскостопанското производство в района, с цел снабдяване на голф селището със селскостопанска продукция.



Ливадните ландшафти са характерни за равнинно-низинния релеф, северно от обекта. Съществуват отделни тесни ивици от тези ландшафти в теренните понижения и крайводните площи на територията на голф комплекса и прилежащите терени.

Водни и крайводни ландшафти. В тях се включват многобройните микроязовири/посочени в Приложение №31 /-яз.”Дружба”, яз.”Гледка”, яз.”Корен”, яз.”Балкан”, яз.”Кладенец”.

Водоемите се образуват от безоточни оврази, които се подхранват с води при обилни валежи , като лятото пресъхват, както и от няколко неголеми реки и долове със сезонни води на територията на общината.

Ландшафтите в обследвания участък на голф комплекса и прилежащите терени са представени от две малки реки, преминаващи източно и западно край комплекса (“Кушевско дере” и “Бързей“), няколко суходолия с временни води и най-значителната за района по размери (115 дка) водна площ – микроязовир „Жълти бряг”, разполагащ се край източната граница на обекта в долината на р. ”Кушевско дере” на около 500 m и преди вливането й в р. “Бързей“ на север. Р. ”Кушевско дере” започва от малък извор, на около 4 km въздушно южно от микроязовира. Надморската височина при извора е 310 m, а при основата на язовирната стена около 200 m. Между тези две точки има изградени каскадно (извън комплекса) още два, по-малки микроязовира: яз.”Дружба” и яз.”Гледка”.

Съгласно инвестиционното предложение се предвижда включване на води от комплекса в язовира. Върху терените на крайводните ландшафти се предвижда изграждане на вили и къщи, като между застрояването и язовира се предвижда изграждането на буферни зелени зони със запазване на съществуващата растителност. На около 30 m западно от язовирната стена е отделен терен (20,51 дка) за разполагане на хидросъоръжения, предназначени за поливане и поддържане на зелените площи и голф- игрищата, водни спортове и риболов.

С изграждането на инфраструктурата и облагородяването на крайводните терени, водните и крайводни ландшафти се превръщат в културни рекреационни ландшафти.

Селищни ландшафти. Особеност за община Стамболово по отношение на селищните ландшафти е сравнително многобройните и гъсто разположени на територията й населени места. Отстоящите до два километра около голф комплекса селища са четири. Най-близко и непосредствено до западната му граница е разположено с. Жълти бряг. Дели ги дола на р. Бързей. Общинският център с. Стамболово е на около 1 km от южната граница на комплекса. Село Царева поляна на югозапад-0,8 км и с. Гледка на югоизток са съответно на 0,9 km.

Отдалечеността на голф- комплекса от населените места не е от значение по отношение на въздействието му върху тях, тъй като, както се изясни, той не замърсява и не генерира замърсители.

Разбира се голф комплексът е техногенен, но поради структурата, функционирането и предназначението си, той е преди всичко рекреационен обект. С наличието обаче на вили, жилища, хотели, търговски и административен центрове и пр. същият се приобщава същевременно и към селищните ландшафти в района.

Същественият извод по отношение на селищните ландшафти е, че изграждането на голф комплекса неминуемо ще предизвика и допринесе за тяхното съживяване и бъдеще развитие, чрез подобряване на селищната инфраструктура, разкриване на нови обекти и работни места и общо подобряване поминъка на населението в прилежащите селища.



Комуникационните ландшафти в района на голф- комплекса са представени основно от пътищата. На около 4 km западно от общинския център преминава ж.п. линията Хасково – Кърджали.

Пътната мрежа на територията на общината е сравнително гъста, което се обуславя от гъстотата на селищата. Всички населени места са свързани с третокласни пътища. Единствено пътя Хасково - Кърджали, на около 5 km западно от обекта, е второкласен. Съществуват още и единични четвъртокласни и стопански междуселищни пътища.

Въздействието на голф-комплекса по отношение на комуникационните ландшафти ще бъде единствено в посока на подобряване на подвеждащите към района и комплекса пътища и създаване на нови пътни връзки към него.

Промишлени ландшафти. Районът на голф комплекса, както бе вече отбелязано, е изключително земеделски и промишлените ландшафти не са приоритет за тях. Единственото предприятие, ако се приеме за такова, са оранжериите северно от голф комплекса, разположени в землището на с. Жълти бряг, между пътя Жълти бряг – Корен и р. “Бързей“.

Източно от голф комплекса и “Кушевско дере“, в землището на с. Гледка се установява новоизградени обори и сграда за манипулация на тютюни.



Рекреационни ландшафти понастоящем в района на голф комплекса няма. Съществуващите водоеми са със селскостопанско предназначение и евентуално за развъждане на риба.

Голф комплексът по своята същност и предназначение е рекреационен и с изграждането му ще се сложи начало за развитието на рекреационни ландшафти в района.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница