Количествени аспекти на фискалната децентрализация доц д-р Румен Брусарски

• 
  Политическа децентрализация;
  
• 
  Административна децентрализация;
  
• 
  Фискална децентрализация.
  

Политическа Административна

децентрализация децентрализация
Фиг. 1. Трите лица на децентрализацията
На този фон обект на нашето внимание в настоящия материал е „върхът на айсберга” – фискалната децентрализация в Република България. За целите на измерването използваме набор от 5 /класически/ индикатора:

• 
  Общински разходи / публични разходи /общо/;
  
• 
  Общински приходи / публични приходи /общо/;
  
• 
  Вертикален дисбаланс: трансфери / общински разходи;
  
• 
  Общински разходи / брутен вътрешен продукт;
  
• 
  Общински приходи / брутен вътрешен продукт.
  

Алгебрично, съотношението „общински разходи/ публични разходи (общо)” има следния вид:

Е _{LIP –} съотношение общинско разходи / публични разходи (%)

E _LOC – общински разходи (лв.)

E _pub – публични разходи (лв.)

1. 
   Общинските разходи са (твърдо) под 1/5 от общите публични разходи в Република България.
   
2. 
   Делът на общинските разходи е най-висок в началото на изследвания период (19, 34 % през 1999 г.).
   
3. 
   Най-ниски нива в съотношението общински разходи / публични разходи (общо) регистрираме през 2003 – 2005 г. (най-ниската стойност е 15, 68 % през 2004 г.). Това е много любопитно, защото именно в рамките на този период „тече” шумно рекламираната (от тогавашното правителство) кампания за „решителна” финансова децентрализация в страната!?³
   

От страните в Централна и Източна Европа пред нас са: Беларус – 41, 7 % /2001/, Грузия – 35, 3 % /2001/, Полша – 35, 1 % /2001/, Украйна – 30, 2 % /2001/, Молдова – 27, 9% /2002/, Унгария – 27, 5 % /2001/, Естония – 27, 2 % /2001/ и др., а след нас – Албания – 18, 7 % /1998/, Румъния – 17, 9% /2001/, Хърватска – 12, 2 % /2001/, Словения – 11, 6 % /2001/, Словакия – 7% /2001/.⁷

R_LIP – съотношение общински приходи / публични приходи (%);

R _LOC – общински приходи (лв.);

R _PUB - публични приходи (лв.).

За 2001 г. средната стойност на съотношението субнационални публични приходи⁸ / публични приходи (общо) в рамките на ОИСР е 21,9%.⁹ Тук на „върха” са Канада (49,9 %) и САЩ (40, 4 %), а на „дъното” Великобритания (7,6%), Люксембург (7, 4%) и Гърция (3, 7%).¹⁰

Вертикалният дисбаланс се изчислява по следния начин:

V= T / E _LOC .100

Където:

T - трансфери от централния бюджет (лв.);

E _LOC - общински разходи (лв.).
Фигура 4 е безспорно доказателство за „васалната” природа на българските общини. През последните 3 години от изследвания период (2004 - 2006) 2/3 от разходите на общините у нас се финансират с трансфери от централния бюджет. Иначе казано, 2/3 от общинската „баница” е функция от благоразположението на „Високата порта”. Що за самоуправление е това?

Както може да се очаква, мащабите на вертикалния дисбаланс в страните от развития свят са доста по-скромни. Средната стойност на съотношението трансфери / субнационални публични разходи за 21 страни-членки на ОИСР, е малко над 40 %. ¹¹Вертикалният дисбаланс в Исландия е (само) 8,5 % (1998). Следват: Швеция – 19, 1 % (1999), Финландия – 22, 3 % (1999), Канада – 23, 5 % (2001), Германия – 27, 9 % (1999), Португалия – 28, 7 % (1998) и т.н. На противоположния полюс „конкуренция” на България правят страни като Великобритания – 69, 9 % (1998), Холандия – 77, 9 % (1997) и Ирландия – 78, 9 (1997).¹²

Формулата има следния вид:

E _L* - съотношение общински разходи / брутен вътрешен продукт (%);

R *_L – съотношение общински приходи / брутен вътрешен продукт

През първите 6 години от изследвания период (1998 – 2003) делът на общинските приходи в брутния вътрешен продукт на страната е малко над 5 %. След това обаче той пада почти наполовина и се движи в рамките на 2-2,5 %.

В развития свят съотношението субнационални публични приходи / брутен вътрешен продукт (обикновено) е около 5 %. Своебразни изключения са Дания, Швеция и Финландия (почти 20 %) и Белгия, Италия, Ирландия, Великобритания и др. (само 2-3 %).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Количественият анализ генерира следните по-важни изводи, оценки и препоръки:

1. 
   Равнището на фискална децентрализация в Република България е далеч от стандартите на развития свят.
   
2. 
   Предприетите (в последно време) мерки не дават резултат. Нещо повече – влошават (някои от) показателите за фискална децентрализация.
   
3. 
   Необходимо е цялостно, научно обосновано предефиниране на ангажиментите на местните органи на публична власт у нас.
   
4. 
   Българските общини трябва да „получат” своята адекватна финансова (ресурсна) база, вкл (oграничена) данъчна компетентност.
   
5. 
   Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините имат нужда от „основен ремонт”.
   

„Европейският град – политики за устойчиво развитие”, 2007 г.