Коментар от Проф д-р инж. Борис Йовчев Йовчев Относно: Публикуваната в сп. „ Наука” бр. 2/2008г раздел-„Позиция на учения”



Дата25.02.2018
Размер53.52 Kb.
Коментар от Проф. д-р инж. Борис Йовчев Йовчев
Относно: Публикуваната в сп. „ Наука” бр.2/2008г.., раздел-„Позиция на учения”; статия „Необходима е проектна организация и финансиране на приложните изследвания”

Автор чл. кор. Иван Ангелов , Икономически институт на БАН.


София, 20.07.2008 г.


Статията на уважаемия чл. кор. Иван Ангелов, специалист икономист е „дискусионна”, защото засяга много важни въпроси за науката и нейното отношение към приложните изследвания в България.

Понеже въпросите са сложни и преплетени с интересите на различни страни, една дискусия ще бъде много полезна за тяхното изясняване.

Още повече, че тези въпоси са обременени с инерцията на мисленето унаследено от социалистическото централизирано планово управление на страната и прехода към демократично пазарно управление на обществото. Статията е много стойностна, засяга широк кръг важни въпроси и съдържа многоценни предложения.

Едновременно има и някои слабости, по които искам да изкажа своето мнение:


  1. В раздел „ Науката е деклариран, а не реален приоритет”.

Според мен не е вярно, че „Общественната практика не познава, не се интересува и не ползва предлаганите от БАН научни разработки”; Нейните същностни интереси ù налагат, тя да се интересува най-малкото от разработките свързани със собственния ù бизнес. Но ако се имат предвид някои разработки, които не съответстват на пазарните бизнес интереси на „Обществената практика” това е проблем на БАН и на неговото ръководство. Научните разработки на институтите следва да бъдат преориентирани към проблемите на практиката. Както се казва „Мохамед трябва да отиде при планината”.

В новите пазарни отношения, Директорът не е необходимо да бъде „мастит учен”, а преди всичко много добър менаджер. Дори това води до загуба на научни постижения, защото се похабява за организационна дейност, за която той не е подготвен.

Независимо, че се изказва съмнение в силата на „невидимата ръка” на пазарните икономически отношения за изграждането на мостовете, което авторът основателно счита за важно следва да се разчита на тази „Невидима ръка” а не на Държавната администрация.

Не може да бъде верен изводът, че „частният сектор не се интересува от ролята на науката за перспективата на своето производство”. В МСП работят специалисти добре запознати с научните и технологични постижения в съоветната област. Това е причината техните разработки и продукция да намират пазар, да оцеляват и да се развиват въпреки тежките условия на глобалната конкретна пазарна среда.

Посочените като пример-„Стратегия разработена от БАН за догонващото икономическо развитие на България до 2020 г.”, както и тази от 2006 г., вече се разминават с реалните потребности на икономическото развитие на българия.

Следователно препоръките на българските учени следва непрекъснато да се актуализират и да се нагаждат към реалностите на динамично изменящите се условия на пазарната икономика, за да бъдат потребни на държавните институции, тогава те ще бъдат ценени и уважавани от тях.

Прав е авторът, че не може да не тревожи факта, че учени и специалисти, професори от БАН и ВУЗ с доказани приноси в науката, със завидни творчески възможности, с няколко чуждестранни езика и висока компютърна грамотност получават, колкото един общ работник. Но вината не е в Държавните институции, а в неправилно избраните от тях директори за административни ръководители.

Ако същите са с доказани приноси в науката, защо следва да бъдат похабявани с неприсъща за тях административна ангажираност.

Те могат да бъдат преместени на подходящи научно-ръководни длъжности със съответно заплащане, а на техните места за Директори да бъдат назначени подходящи квалифицирани, инициативни менаджери, способни да ръководят в условията на пазарната икономика за да осигуряват необходимото за плащане, като се ползват от автономията, която имат.
Относно- Приоритетите в научните изследвания

Искането Държавните институции да определят и да „спускат” приоритетите, в известна степен също е „остатък” от времето на плановото държавно управление на икономиката.

Следва да не се забравя обаче, че тогава държавната администрация разполагаше с много институции (Държавен планов комитет, Държавен комитет за наука и технически прогрес, Държавни стопански предприятия, държавни и ведомствени институти и др.). Те са отдавна разформировани и ликвидирани.

Следователно, според мен Приоритетите в научните изледвания следва да се определят и предлагат от самите учени, специалистите и фирмите (МСП). Тогава те естествено ще съответстват в близка и в далечна перспектива на пазарните потребности. Може би едно от съоветните задължения на БАН с широката общестенна подкрепа трябва да бъде определяне на „приоритетите”, като постоянно провежда изледвания за тяхното актуализиране.


Относно:- Държавна Банка за икономическо развитие

Това предложение на автора, като много добър специалист-икономоист, за създаване на държавна банка за икономическо развитие, със всички негови пояснения и уточнения е много силно, навременно и крайно необходимо. Необходимо е то да се реализира възможно най-бързо с помоща и на държавната администрация.


Държавен фонд за финансиране на приложната наука

Държавата ежегодно чувствително увеличава средствата и в двата фонда. Проблемът обаче е в начина на управление на тези фондове и свързаната с това необходимост от високо квалифицираната администрация е ефективна борба с „корупцията”. Следва да се разработи друг, улекотен но ефективен тип на разпределение, контрол и отчитане на средствата, съсредоточен главно на входа и на изхода на управляващия процес. Следва да се има предвид, че ако парите реално се предоставят на МСП, те няма да бъдат загубени защото МСП имат интерес ефективно да ги използват за своето развитие. Ръководството на фонда не може да познава, още по-малко да определя и задава приоритетите.

Голямата бюрокрация, наложена сега за съставянето на така наречените „Проекти с които се кандидатства”, неясната терминалогия в лексиката, контролът на изпълнението на етапите, отчитането на средствата и др. води до блокиране на творческата дейност на специалистите от програмните колективии води до обесмисляне на целите на фондове.

Предложението на автора „Резултатите от научните изследвания да бъдат собственност на фонда” противоречи на целите на фондовете, да се активизира иновативната дейност на МСП, повишаване конкурентната способност и ускоряване на тяхното развитие. Това може да стане само ако те притежават и използват тези резултати.

МСП в България се нуждаят от фондова помощ за укрепване и развитие, а не да изкупуват резултатите от проектите за научни изследвания и разработки финансирани от фондовете.

Някои от следващите в статията предложения според мен също водят до увеличаване на бюрокрацията с кoято няма кой да се занимава.

Важно е МСП да не бъдат считани „фирми” изпълнители (консуматори) на научните разработки на БАН рес. ВУ, а като творчески техни партнюри; в този взаимен процес „разработка-внедряване” те извършват творческа научно конструктивна и технологична дейност, а освен това провеждат научно приложни изследвания с висока степен на сложност, при това директно насочени ккъм пазарната потребност и реализацията на производството.

В последните два раздела на статията:



Научен тип на икономиката и Обществото и Бизнесът може да стане инициатор

Някои разсъждения и предложения клонят към „Утопичност”, защото не се отчита движещата сила на пазара, на („невидимата ръка”)

Като се описва възможното развитие на отношенията между БАН, ВУ и МСП не се отчитат дейностите по пазарната реализация на разработките и кои ще изпълнява административната бюрокрация на управлението и отчитането на реализацията на разработките.

За успешното решаване на всички проблеми на развитието на българската икономика е необходимо науката да не се разглежда откъснато от проблемите на МСП. В управляващите съвети на БАН и ВУ би следвало да има представители и на българския бизнес, включително на МСП.






/3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница