Комисия на европейската общност брюксел, 2007

SEC(2007) 412/2

към Зелената Карта „ERA: Нови перспективи”

Съдържание

стр.№
Списък на табл. и диаграмите 3
Списък на съкращенията 4
Резюме 8
Въведение 12
Част 1: Какви бяха първоначалните намерения – Създаване на ERA 13
1.1 Раждане на идеята: как се появи ERA 13

1.2 Развитие на идеята: постигане на целите на ERA в периода 2000-2006 г. 14

1.3 Акценти 18
Част 2: Какво бе направено до момента 20
2.1 Преглед на дейностите на ERA от ЕС 20

2.1.1 Увод

2.1.2 Основни дейности, резултати и ограничения

2.1.3 Оценка

2.1.4 Акценти
2.2 Преглед на приноса на националните политики за ERA 34
2.2.1 Напредък в използването на комбинации от различни национални политики в НПД

2.2.2 Измеренията на ERA в националните НПД политики

2.2.3 Напредък в развитието на единна политика за европейски изследвания

2.2.4 Акценти

3.1.1 Някои основни промени в и извън Европа от януари 2000 г. до сега

3.1.2 Европейските изследвания в нов контекст

3.1.3 Акценти

3.2.1 Изследователски институции

3.2.2 Частни изследвания

3.2.3 Човешки ресурси

3.2.4 Роля на възложителите и взаимодейстия

3.2.5 Акценти

3.3.1 Разходи и финансиране на НПД

3.3.2 Изпълнение

3.3.3 ERA и насоките за мониторинг и оценка според данни и доказателства

3.3.4 Акценти
Анекс 97

Списък на таблиците и диаграмите

• 
  нарастнала е глобализацията, като НПД и създаването на наука имат ключова роля в новата динамична среда
  
• 
  нарастнало е разбирането за различните социално-икиномически предизвикателства – като например увеличеното социално-икономическо неравенство в ЕС, климатичните промени, застаряването на населението и рисковете от инфекциозни болести, - като съществува консенсус по въпроса, че са необходими повече и по-сериозни съгласувани мерки в европейски и световен мащаб, най-вече в областта на науката и технологиите
  
• 
  изследователската област в Европа се е развила през последните няколко години, особено с въвеждането на нови структури като Съвета за Европейски Изследвания и Европейския Технологичен Институт, но също и благодарение на различни специфични мероприятия на ERA, както и на по-голямото разнообразие от ‘научни култури’, появило се с разширяването на ЕС
  

В рамките на променящите се условия, концепцията ERA също е претърпяла постепенни промени. Нейният първоначален акцент бе върху това как да се подобри ефикасноста и ефективността на отделните изследователски усилия и системи в Европа и как да се постигне по-добра възвращаемост на инвестициите. Постепенно, обсегът й на действия бе разширен като се включи и нуждата от по-висок дял на инвестициите в областта на изследванията от страна на държавния и частен сектор, а по-късно и необходимостта от подобряване на съгласуването и взаимодействието м/у изследователската и други политики на ЕС, за да се постигне подновената Лисабонска стратегия.

ERA се отнася едновременно до ЕО и до страните-членки(вкл. и техните региони). Получени са значителни резултати и от двете страни. Редица дейности са стартирани през 2000 г. в подкрепа на ERA от страна на ЕС, най-вече чрез 6-та Рамкова програма. Някои от тези дейности са постигнали добър напредък,възпрепятствуван на моменти, докато други по-ограничен, което показва предела на това, което може да се постигне само в рамките на ЕО.

• 
  Една от най-важните разработки, ERA-NET, в началото е била насочена към несъвършенствата и фрагментираността в система, включваща много схеми на финансиране на изследвания, разпределени по различните нива на политика. Въпреки че предизвикания от нея интерес показва, че тя отговаря на съществуващите нужди, размерът на финансовите средства за последвалите съвместни дейности все още е много малък. Нещо повече, „собствениците” на национални и регионални програми не са склонни да ги преструктурират така, че да се осигури развитие на истински съвместни програми.
  
• 
  Изследователските инфраструктури са друга област, която се е развила добре. Първият голям напредък е постигнат с въвеждането на Карта на Европейския Сратегически Форум за Изследователски Инфраструктури (ESFRI). Въпреки това картата ще има успех само ако бъдат реализирани предложените проекти. Има още много да бъде направено в тази посока: изискват се нови подходи – трябва да се разработят нови правни, институционални и финансови механизми.
  
• 
  Международният Ядрен Експериментален Реактор е постигнал очевиден успех в сферата на международното сътрудничество и е показал, че Европа има волята и способностите на водеща сила при справянето с глобалните предизвикателства заедно с партньори от цял свят. Въпреки че Европа се ангажира все повече в глобалната наука, изследователски и инфраструктурни инициативи, тези инициативи далеч не са систематизирани и често са зле координирани с такива от страните-членки.
  
• 
  Независимо от успеха на важни мероприятия, целящи по-добро използване на човешките ресурси (като например проектът Мария Кюри, Европейската Харта на Изследователите и Визовият Пакет за Изследователи), в Европа все още липсва отворена, конкурентна и атрактивна трудова борса за изследователи. Някои изключителни изследователи и дипломирани специалисти в областта на науката и технологиите все още напускат Европа, други не се отдават на изследователска кариера в Европа или я прекратяват рано, трети пропускат възможности за да се преместят на длъжности, където техните способности биха се използвали и развивали по-добре.
  
• 
  Друга проблемна област е частното инвестиране в изследванията. Въпреки че са били направени усилия за подобряване на рамковите условия и стимулиране на инвестициите, размерът на финансираните от бизнеса изследвания в Европа не се е увеличил от 2000 г. насам според последни данни и разликата м/у ЕС и основният му конкурент не е намаляла.
  

На национално ниво страните-членки са били включени в провеждането на инициативи, подпомагащи ERA, например:

• 
  През последните години, стратегиите и различните политики на страните-членки за стимулиране на НПД значително са се подобрили към по-сложни и многообразни комбинации и мероприятия, съобразени със ситуацията в конкретната страна-членка. Все още обаче предстои да се види дали темпото на провеждане на национални реформи в политиката е подходящо за да се справи с настъпващите предизвикателства.
  
• 
  Наблюдава се известно сходство в националните политики, отчасти в резултат на дискусиите и взаимодействието м/у страните-членки и ЕО, като например чрез „Отвореният метод за координация” (ОМС – въведен на базата на 3% План за действие и наблюдаван от CREST от 2003 г. насам) или като последствие на комуникационната дейност на Комисията.
  
• 
  Транс-националното и маждународното сътрудничество са част от изследователската политика на повечето страни-членки, но с някои изключения, те все още са малка част, съотнесени към цялостната политика. Като цяло, има малко доказателства дали отговорните лица за провеждане на политика на национално ниво са приели концепцията ERA и дали са постигнали значителен напредък във вижданията си за това как на практика националната политика може да съдейства за изграждането на ERA чрез съгласуване на политиките на отделните държави от една страна и на различните нива на вземане на решения от друга.
  

Ето защо напредъкът на национално равнище също е бил разнопосочен.

Университетите, като ‘пресечна точка’ на ERA и EHEA, играят много важна роля в създаването и разпространението на наука. В университетите в рамките на ЕС работят около 37% от изследователите, сравнени с около 15% в САЩ и 26% в Япония. Въпреки това доказателствата сочат, че модернизацията, напр. увеличаващата се автономност на институциите, по-добрите връзки с извънуниверситетски партньори и т.н., могат да помогнат за увеличаване на техния капацитет за създаване на високи стандарти, напредничави изследвания и да играят ролята на мощен катализатор на иновации. Организациите за изследвания и технологии играят ключова роля в областта на европейските изследвания, тъй като те влияят не само на НПД, но също и на образованието, обучението и иновациите и затова имат значителен принос за нарастване на конкурентноспособността на Европа.

Изследователите са ценен актив. Бизнес-секторът в Европа понастоящем наема по-малко изследователи отколкото в други региони по света – около 50% от изследователите в Европа работят в бизнеса, сравнено с почто 70% в Япония и 80% в САЩ. Би било добре Европа да запази повече от своите изследователи, а също и да привлече отлични специалисти от чужбина. Свързването в мрежа на европейските изследователи, работещи в чужбина, би било полезна стъпка за да се поддържат информирани за разработките в Европа и да се увеличи вероятността да се върнат. В тази връзка, увеличеното двупосочно движение м/у държавния и частния сектор, също би се приело добре.

Що се отнася до частния сектор, ЕС все още е изостанал в сравнение със САЩ и Япония по отношение на бизнес-инвестициите в НПД. За ЕС-27 през 2004 г. НПД, финансирани от бизнеса, са 50%; за сравнение те са 64% за САЩ и 75% за Япония. Ето защо има какво още да се подобрява в рамковите условия за изследвания, напр. като се оптимизира системата за права в/у интелектуалната собственост, така че тя да стане по ефективна и правно издържана, и като правителствата по-добре организират осигуряването на мероприятия, свързани с НПД, за да насочват частните изследвания, така че да отговарят на бъдещи обществени нужди и да правят възможно по-бързо появяването на пазара на иновационни продукти.

Възможността за увеличаването на взаимодействието м/у различните акционери в областта на изследванията се запазва много висока за Европа. Ситуацията е твърде сложна, тъй като изследванията се провеждат в бизнес-сектора, университетите и други държавни изследователски центрове и се пренасят към потенциални потребители по няколко начина, вкл. чрез лицензиране и провеждане на допълителни полезни дейности от университетите. Спонсорите на НПД имат нарастващо важна роля. Трансграничните взаимодействия определено имат нужда от промотиране, както и мероприятията за увеличаване на съвместното създаване и обмен на наука.

Вземайки под внимание цялостната дейност на Европейската изследователска система, има още много предстояща работа. Не е постигнат голям напредък в достигането на целта на ЕС за НПД инвестиции от 3% от БВП (като 2/3 от тях да бъдат от частния сектор) откакто тази цел бе поставена през 2002 г. Дефицитът в размера на НПД в ЕС сравнен с този в САЩ не е намалял. Точно обратното – и Китай вероятно ще настигне ЕС-27 до 2009 г. по отношение на дела си от БВП за НПД. При сравнение на средствата, изразходени за НПД, м/у различни региони по света с приблизително еднаква територия се вижда, че разликата в изразходваните за НПД средства м/у ЕС и САЩ не е намаляла (остава €76 млрд.), а в същото време се появява подобна разлика и с няколко динамични азиатски икономики (Китай, Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур).² В допълнение, значителна част от средствата, изразходени за НПД изтичат от Европа. Като резултат от това делът на ЕС в световния дял на НПД-разходи е ‘под натиск’.

Докато в ЕС привидно се пишат най-много научни статии, които са преглеждани и оценявани, ситуацията е по-различна, когато става дума за размер и принос. Нещо повече, последни данни за влиянието на цитатите и най-цитираните публикации показват, че научното влияние на Европа е все още значително по-малко в сравнение на това на САЩ в 35 от 37 научни под-области и че не е отбелязано подобрение в тази връзка от средата на 90-те години на миналия век досега. Позициите на Европа по отношение на патентоването и търговията с високи технологии са сравнително стабилни. В Европа е все още по-нисък процентът на износ на високотехнологични продукти – 18% с/у 27% за САЩ и 22% за Япония. Европейският Борд (Индекс, Показател) за Иновации предлага по-задълбочена преценка за представянето на иновациите и посочва, че все още съществува разлика м/у Европа и САЩ и Япония, въпреки че има индикации за нейното намаляване.

В този контекст ERA се е доказала като мощна движеща концепция, която привежда няколко важни постижения и разработки в сферата на европейските изследвания. Въпреки това вече седем години множеството предизвикателства, с които се сблъскват изпълнителите на проекти и проблемите, стоящи пред науката и технологиите в ЕС показват, че на ERA все още й предстои да разгърне пълния си потенциал. Това ще помогне на Европа да се справи с многото сериозни предизвикателства, пред които е изправена и за които изследванията могат да помогнат с намиране на решения.

Документът е разделен на три части. За да даде отговор на въпроса „Какво трябва да бъде направено?”, част 1 ни връща назад в началото на новото хилядолетие, когато е създадена ERA и са дефинирани целите й³. Тази част описва как през няколкото години след въвеждането на ERA тя се променя от теоретична концепция в практически насочена политика. Тук се представя и как едновременно с това се променя и цялостната политика и се прави извод, че трите цели на ERA, зададени през 2002 г., са все още в сила.⁴

Част 2 продължава с „свършената вече работа” за постигане на тези три цели, като представя преглед на проведените дейности в подкрепа на ERA. Очертават се предприетите предприятия от ЕС, страните-членки и в международен план и се предлага точно описание на свършеното до този момент, като се посочват и съответните трудности.

Част 3, „Къде сме сега?”, се опитва да представи новите условия на провеждане на изследвания в Европа 7 години след ERA COM и да анализира работата на различните части на Европейската изследователска система на базата на конкретни данни. Очертани са три основни аспекта: новите глобални условия, при които трябва да работи ERA; променените роли на изпълнители и възложители (акционери), участващи в европейските изследвания и как това се отразява на ERA; и на последно място, напредъкът на Европа по отношение на подготовката и провеждане на изследванията, отнесени към някои от ключовите цели на ERA.

Целта на този Работен Документ не е да представи изчерпателен анализ, но като допълнителен документ към Зелената Карта, да помогне за това, да се предизвика дебат, като даде точни анализи, които е добре да бъдат взети под внимание при изготвянето на нови политики или при приспособяването на вече съществуващи дейности и мероприятия.

Независимо от широката популярност на ERA, определено има нужда от по-задълбочен анализ на работата на националните и европейските изследователски системи и от оценка на резултатите от поставените въпроси и възникващите предизвикателства пред ERA. Вaжна стъпка в тази насока ще бъде разпространението и достъпа до стратегическото разузнаване на водещите участници в политиката на ERA, наред с по-силно присъствие на академичната общност при очертаване целите и задачите на ERA.