Комисията поставя ударение на международното научно сътрудничество, за да отговори на глобалните предизвикателства

Брюксел, 17 септември 2012 г.

Картината на научните изследвания в света се развива бързо, като между 2000 г. и 2009 г. делът на държавите от БРИК в световните разходи за изследователска и развойна дейност се е удвоил. Въпроси като изменението на климата, продоволствената сигурност или борбата с болестите, все повече изискват съгласувани международни изследователски усилия. Като заявява готовност за международно сътрудничество и като приветства най-добрите специалисти в света, Европа може само да увеличи достойнствата на своята научна база и иновативните си отрасли. Ето защо Европейската комисия представи днес нова стратегия за развитие на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите. Стратегията предлага допълнително да се задълбочи сътрудничеството по стратегическите приоритети на ЕС, като в същото време се запази традицията за възможно участие и на трети държави в изследователската работа в ЕС. Това включва работа по глобалните предизвикателства, но също така превръщане на Европа в по-привлекателно място за научни изследвания и иновации, както и засилване на конкурентоспособността в промишления сектор.

Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „В областта на научно-изследователската работа и иновациите няма самотни бегачи. От изключително значение е Европа да работи с международни партньори, за да има достъп до нови източници на знания и да отговори на глобалните предизвикателства. Програмата „Хоризонт 2020“, също като своите предшественици, ще бъде отворена за участници от целия свят. Това осигурява взаимно полезно сътрудничество с нашите ключови международни партньори, подпомага развиващите се страни и помага на Европа да получи достъп до нови и бързо развиващи се пазари“.

Една пета от изследователските проекти на ЕС вече включват поне един партньор от държава извън ЕС. Чрез Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP), например, 14 държави членки на ЕС, Швейцария, Норвегия и 47 държави от Субсахарския регион си сътрудничат понастоящем за разработването на нови лекарства и ваксини за борба с ХИВ/СПИН, маларията и туберкулозата.

Новата стратегия ще се изпълнява главно посредством „Хоризонт 2020“ — програмата за финансиране от ЕС на научни изследвания и иновации, считано от 2014 г., както и посредством съвместни инициативи с държавите членки на ЕС. Освен напълно отворения характер на „Хоризонт 2020“ по отношение на международното участие, отделни целеви дейности с ключови партньори и региони ще имат за основен обект предизвикателствата пред обществото и проблемите пред базовите и промишлените технологии.

Ще бъдат разработени многогодишни програми за сътрудничество с ключови партньорски държави и региони, за укрепване и насочване на международното сътрудничество. Стратегията също така призовава за подобряване на политическия диалог с нашите партньори и за по-добро събиране на информация като част от предложената Обсерватория за научни изследвания и иновации. В допълнение, Европейският съюз ще се стреми да увеличи своето влияние в съответните международни организации.

Европейският съюз е световен лидер в областта на изследванията и иновациите, с дял от 24 % от световните разходи за научни изследвания, 32 % от публикациите с осезаемо въздействие и 32 % от патентните заявления, като в същото време представлява само 7 % от населението.

Изследователските програми на ЕС са открити за участници от целия свят. Понастоящем 6 % от участниците в Седмата рамкова програма за научни изследвания (7РП) са от трети държави. С дейностите по програмата Мария Склодовска-Кюри, които финансират мобилността и обучението на изследователи, се подпомагат участници от 80 различни държави. Европейският научноизследователски съвет (ЕНС), който финансира провеждането на най-съвременни изследвания в Европа от изследователи от целия свят, започна кампания за привличане на повече участници от трети държави. Съвместният изследователски център (JRC) , в качеството му на структурно научно звено към Европейската комисия, също поддържа тесни изследователски връзки с организации от целия свят.

Новата стратегия ще следва двустранен подход. Благодарение на принципно отворения характер на „Хоризонт 2020“ по отношение на международното сътрудничество, европейските изследователи ще са свободни да си сътрудничат с насрещните си партньори от трети държави по избрани от тях въпроси. Освен това ще има целеви дейности, при които ще се търси сътрудничество по конкретни теми и с грижливо набелязани партньори. Стратегията ще насърчава също така общи международни принципи в изследванията и иновациите като тези в областта на изследователската етика, осведомеността по въпросите на равенството между половете и на открития достъп, с цел да се предоставят на световната изследователска и иновационна общност равни условия за международно сътрудничество. Стратегията също така цели научните изследвания и иновациите да се отразяват в по-голяма степен на външните политики на Съюза. Комисията ще докладва за напредъка на всеки две години.

Изследователската дейност е споделена компетентност с държавите членки. Интензивното партньорство ще се осигури на основата на работата в рамките на Стратегическия форум за международно научно и технологично сътрудничество (SFIC).

За повече информация:

MEMO/12/672

Съобщение: http://ec.europa.eu/research/internationalstrategy

„Хоризонт 2020“: http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm

Седма рамкова програма на ЕС за изследвания (7РП): http://ec.europa.eu/research/fp7/index_en.cfm

Дейности по програмата Мария Склодовска-Кюри: http://ec.europa.eu/research/mariecurieactions/

Европейски научноизследователски съвет: http://erc.europa.eu/

IP/12/967