Комитет по правата на човека Становище съгласно



Дата24.10.2018
Размер62.5 Kb.
#95966
Комитет по правата на човека
Становище съгласно чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права1
по молба № 814/1998 на Михаил Иванович Пастухов срещу Беларус

(разгледана на 5 август 2003 г. в рамките на 78-та сесия на Комитета)
(резюме)

Международен пакт за граждански и политически права – чл. 2: право на ефикасно средство за възстановяване на нарушени права по Пакта; чл. 14, т. 1: право на достъп до съд и справедлив процес; чл. 25, б. “с”: право на гражданина на достъп при общи условия на равенство до държавна служба в страната му



Освобождаването на конституционен съдия преди края на мандата му, с персонален акт на изпълнителната власт – президентски указ, на основание изтичане на мандата с приемането на нова конституция, но без Конституционният съд да се заменя като цяло с нов такъв, при липса на правна възможност за ефективна съдебна защита, съставлява посегателство върху независимостта на съдебната власт и незачитане правото на достъп, при общи условия на равенство, до държавна служба в съответната страна – нарушение на чл. 25, б. “с” от Пакта, взет във връзка с чл. 14, т. 1 за независимостта на съдебната власт и разпоредбите на чл. 2.

1. Молбата е подадена от Михаил Иванович Пастухов, гражданин на Беларус. Той твърди, че е жертва на нарушение от страна на тази държава на чл. 2 от Международния пакт за граждански и политически права. Молбата явно поставя въпроси и по чл. 14, т. 1 и чл. 25, б. “с” от Пакта.

1.2. Пактът и Факултативният протокол към него са влезли в сила за Беларус съответно на 23 март 1976 г. и 30 декември 1992 г.

І. Фактите, изложени в молбата

2.1 На 28 април 1994 г. Върховният съвет (парламентът), действайки съгласно съответната предвидена в закона процедура и по-специално на основание Конституцията от 15 март 1994 г., избрал молителя за съдия в Конституционния съд с мандат 11 години.

2.2 С президентски указ от 24 януари 1997 г. молителят изгубил поста си, като за основание било посочено, че мандатът му е изтекъл вследствие влизането в сила на новата Конституция от 25 ноември 1996 г.2

2.3 На 11 февруари 1997 г. молителят поискал от районния съд да бъде възстановен на поста си. На 21 февруари 1997 г. съдът отказал да разгледа искането му.

2.4 На 31 март 1997 г. молителят обжалвал това определение пред градския съд на Минск, който оставил жалбата без уважение на 10 април с.г., с мотива, че съдилищата не били компетентни да разглеждат спорове относно възстановяване на лица като конституционните съдии, които са назначени от Върховния съвет на Република Беларус.

2.5 На 2 юни 1997 г. молителят атакувал определението пред Върховния съд. На 13 юни с.г. Върховният съд оставил жалбата без уважение, със същия мотив.


ІІ. Оплакването

3.1 Молителят твърди, че президентският указ от 24 януари 1997 г. е незаконен.

3.2 Той обяснява, че указът сочи като основание чл. 146 от Конституцията от 25 ноември 1996 г., според който президентът на републиката, парламентът и правителството трябва да назначат и формират съобразно компетентността си съответните органи в двумесечен срок от влизане в сила на Конституцията. Поддържа, че Конституцията, както и всеки друг закон, не може ретроактивно да засяга правния статус на гражданина. Във връзка със собственото си положение твърди, че съдиите могат да бъдат заменяни само когато постовете им се овакантят и следователно съкращаването на мандата му е очевидно произволно.

3.3 По-нататък молителят обяснява, че дейността на Конституционния съд се урежда от специален закон – Законът за Конституционния съд на Република Беларус. Чл. 18 от този закон съдържал изчерпателно изброяване на обстоятелствата, при които мандатът на съдиите може да бъде съкратен. Цитираното в указа от 24 януари 1997 г. основание не фигурирало сред тях и следователно указът трябвало да се счита за незаконен. Освен това, указът нарушавал чл. 25 от същия закон, който гарантирал независимостта на съдебната власт, включително чрез предвиждане на процедура за временно или постоянно отстраняване на съдиите от постовете им.

3.4 Молителят поддържа, че в нарушение на чл. 2 от Пакта съдилищата неправилно са му отказали защитата на закона в спора му с държавния глава.

3.5 Молителят твърди, че всички вътрешноправни средства за защита са изчерпани и въпросът не е отнесян за разглеждане по друга процедура за международно разследване или уреждане.


ІІІ. Становище на държавата-страна по Пакта по допустимостта и съществото на молбата

4.1 В становището си от 14 юли 1998 г. държавата-страна по Пакта оспорва допустимостта на молбата.

4.2 Поддържа, че съдебните решения по искането на молителя са съобразни с чл. 224 от Кодекса на труда. Тази разпоредба предвиждала, че всички спорове относно прекратяването на трудовите отношения с лица, назначени от президента на републиката, избрани, назначени или одобрени от парламента или избрани от местните съвети на представителите, трябвало да се разглеждат съгласно закона. Следователно Кодексът на труда предвиждал за лица от категорията на молителя, а именно такива, избрани от парламента, производство за разрешаване на спорове, различно от обикновеното. Държавата-страна заключава, че молителят не е следвал предвидената от закона процедура и съответно оплакването му, че не е бил в състояние да осъществи правата си, било неоснователно.

4.3 В становището си от 24 януари 2001 г. държавата-страна повтаря, че мандатът на молителя като съдия е бил прекратен с президентски указ на основание изтичане мандата на конституционните съдии. Отново подчертава, че по силата на чл. 224 от Кодекса на труда повдигнатият от молителя спор не е бил от компетентността на съдилищата.

4.4 Държавата-страна поддържа по-нататък, че Кодексът на труда от 1 януари 2000 г. е заместил предишния кодекс (следователно и неговия чл. 224) и е осигурил напълно прилагането не само на чл. 60 от Конституцията от 25 ноември 1996 г., гарантиращ защита на индивидуалните права и свободи от компетентен, независим и безпристрастен съд в предвидените от закона срокове, но също така и на разпоредбата на чл. 2 от Международния пакт за граждански и политически права относно съдебните средства за защита.

4.5 Държавата-страна заявява, че от този момент нататък, по силата на чл. 242 от Кодекса на труда, всеки е имал право в едномесечен срок да поиска от съда възстановяване на поста си.

4.6 Поради това държавата-страна твърди, че новият Кодекс на труда е отстранил всички ограничения за съдебен контрол и молителят е можел да се обърне към съда в посочения срок. Не разполагала с информация за стъпките му в това отношение.

ІV. Отговор на молителя

5.1 В отговора си от 20 март 2002 г. молителят най-напред подчертава отново по какви съображения счита президентския указ от 24 януари 1997 г. за незаконен. Твърди, че прилагането на указа не можело да бъде оправдано като свързано с “изтичането на мандата на съдиите”, тъй като подобен израз не фигурирал в действащото беларуско законодателство. Следователно, актът на президента на републиката съставлявал вмешателство в дейността на Конституционния съд и нарушение на неговите – на молителя – граждански и трудови права.

5.2 По-нататък молителят твърди, че обосновката на държавата-страна относно компетентността на съдилищата да разгледат спорния въпрос не е нито убедителна, нито имаща основа в действащото по онова време законодателство.

5.3 Молителят обяснява, че чл. 61 от Конституцията от 15 март 1994 г. е гарантирала защита на индивидуалните права и свободи от компетентен, независим и безпристрастен съд – принцип, който бил директно приложим при липсата на закон, ограничаващ го до определена категория граждани. По мнение на молителя, принципът следователно бил приложим спрямо съдиите от висшите съдилища, включително конституционния съд, по отношение на твърдени нарушения на трудовите им права.

5.4 Молителят изтъква освен това, че чл. 4 от Гражданския процесуален кодекс задължавал съдилищата да приемат за разглеждане всяко оплакване от гражданин.

5.5 Поддържа, че като са отказали да разгледат искането му, районният съд, градският съд на Минск и Върховният съд са нарушили посочените законови разпоредби. Твърди, че съдилищата са действали по този начин, защото спорът е бил с държавния глава, който според тях можел да отстрани въпросните съдии. Молителят подчертава, че беларуските съдилища не са независими от изпълнителната власт и по-специално от президента на републиката.

5.6 Добавя, че чл. 242 от Кодекса на труда би бил приложим само ако искането му беше отхвърлено от съдилищата след проведено съдебно производство. Тъй като съдилищата са отказали дори да го разгледат, държавата-страна не можела да се позовава на тази разпоредба.

5.7 На трето място, молителят възразява на довода, че новият Кодекс на труда му е позволявал да се обърне към съда в посочения срок. В тази връзка подчертава, че е бил отстранен от поста си повече от 4 години преди влизането на кодекса в сила.


V. Решение на Комитета по допустимостта на молбата
6.1 Преди да разгледа оплакванията в молбата, Комитетът по правата на човека трябва, съгласно правило 87 от процедурните си правила, да реши дали молбата е допустима от гледна точка на Факултативния протокол към Пакта.

6.2 Както се изисква от чл. 5, т. 2, б. “а” от Факултативния протокол, Комитетът се увери, че същият въпрос не се разглежда по друга процедура за международно разследване или уреждане.

6.3 По въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за защита Комитетът взема предвид възраженията на държавата-страна, както и обясненията на молителя по тях.

6.4 Комитетът припомня, че правило 91 от процедурните му правила и чл. 4, т. 2 от Факултативния протокол включват имплицитно задължение за държавите-страни по Пакта да му предоставят цялата информация, с която разполагат, включително, във фазата по допустимостта на молбата, подробна информация за средствата за защита, с които са разполагали жертвите на твърдени нарушения при специфичните обстоятелства на съответните случаи. Комитетът взема предвид, че първоначално държавата-страна не е дала информация за ефективни разполагаеми средства за защита. По-късно тя е посочила такова средство по новия Кодекс на труда, но съгласно информацията, с която разполага Комитетът, то не може да се свърже с конкретните обстоятелства в случая на молителя, тъй като не е било на разположение по времето, когато той е бил отстранен от поста си – 4 години преди въвеждането на въпросното средство за защита. Следователно Комитетът се убеди, че молителят е удовлетворил изискванията на чл. 5, т. 2, б. “в” от Факултативния протокол.

6.5 В светлината на горните констатации, Комитетът обявява молбата за допустима и повдигаща въпроси по чл.чл. 14 и 25 от Пакта, във връзка с чл. 2. В съответствие с това Комитетът пристъпва към разглеждане съществото на молбата, съгласно чл. 5, т. 1 от Факултативния протокол.

VІ. Решение на Комитета по същество

“7.1 Съгласно чл. 5, т. 1 от Факултативния протокол, Комитетът по правата на човека разгледа молбата с оглед на всички писмени сведения, предоставени му от страните.

7.2 При формиране на настоящото становище Комитетът взе предвид, първо, факта, че държавата-страна не е изложила достатъчно подкрепени аргументи относно разполагаемите средства за защита в случая и, второ, факта, че тя не е отговорила на твърденията на молителя както относно прекратяването на съдебната му функция, така и относно независимостта на съдилищата в това отношение. Комитетът обръща внимание върху обстоятелството, че чл. 4, т. 2 от Факултативния протокол изисква държавите-страни да му представят писмени обяснения или изявления за изясняване на въпроса и за действията, които евентуално са предприели за поправяне на положението. Поради това разглежданите твърдения следва да се приемат изцяло, тъй като са адекватно подкрепени.

7.3 Комитетът взе предвид твърдението на молителя, че не е можело да бъде отстранен, тъй като в съгласие с тогава действащия закон е бил избран за съдия на 28 април 1994 г. за срок от 11 години. Комитетът отбелязва също така, че президентският указ № 106 от 24 януари 1997 г. не се е основавал на замяна на Конституционния съд с нов такъв, а е засягал персонално молителя и единственото посочено в указа основание за отстраняването му е било формулирано като изтичане на мандата му на конституционен съдия, което очевидно не е било така. Освен това, молителят не е имал на разположение никаква ефективна съдебна защита, за да оспори извършеното от изпълнителната власт отстраняване. При тези обстоятелства Комитетът смята, че отстраняването на молителя от поста му на съдия в Конституционния съд няколко години преди изтичане на мандата, за който е бил назначен, е съставлявало посегателство върху независимостта на съдебната власт и не е зачело правото му на достъп, при общи условия на равенство, до държавна служба в страната му. Следователно, налице е нарушение на чл. 25, б. “с” от Пакта, взет във връзка с чл. 14, т. 1 за независимостта на съдебната власт и разпоредбите на чл. 2.

8. Комитетът по правата на човека, действайки по силата на чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, счита, че изложените факти разкриват извършено от държавата-страна нарушение на чл. 25, б. “с” от Пакта, взет във връзка с чл. 14, т. 1 за независимостта на съдебната власт и разпоредбите на чл. 2.

9. По силата на чл. 2, т. 3 от Пакта молителят има право на ефикасно средство за възстановяване на нарушените права, включително обезщетяване. Държавата-страна трябва да осигури такива нарушения да не се извършват в бъдеще.



10. Комитетът подчертава, че с присъединяването си към Факултативния протокол държавата-страна е признала компетентността му да решава дали има или не нарушение на Пакта и че съгласно чл. 2 от Пакта се е задължила да гарантира на всички лица на нейна територия и под нейна юрисдикция признатите от Пакта права и да предостави ефикасни средства за възстановяването им при установено нарушение. В съответствие с това, Комитетът изисква държавата-страна да му представи в 90-дневен срок от връчването на настоящото становище сведения за мерките, които са взети за съобразяване с него. От държавата-страна се изисква също така да публикува становището на Комитета.”

1 CCPR/C/78/D/814/1998, 17.09.2003 г.

 Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека, която притежава авторските права върху превода и резюмето на решението. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондацията в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.

2 “Президентски указ № 106 от 24 януари 1997 г., освобождаващ г-н Михаил Пастухов от задълженията му като съдия в Конституционния съд: Съгласно чл. 146 от Конституцията на Беларус, г-н Пастухов се освобождава от задълженията му като съдия в Конституционния съд поради изтичане на мандата му.”






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница