Комитет по правата на човека Становище съгласно

2.2 През 1991 г. бил приет закон, възстановяващ правата на чешките граждани, напуснали страната под натиска на комунистическия режим, и предвиждащ връщане на отнетата им собственост или заплащане на обезщетение за претърпените вреди (Закон 87/1991). На 6 декември 1991 г. молителят и братята му чрез адвокати в Чехия предявили искане за реституция на имуществото на техния баща. Искането им било отхвърлено на основание, че не е изпълнено изискването на Закон 87/1991 правоимащите лица да имат чешко гражданство и постоянното им местоживеене да е в Република Чехия.

2.3 След отхвърлянето на искането молителят нееднократно сезирал чешките власти, като описвал своя случай и търсел решение, но опитите му не дали резултат.
ІІ. Оплакването
3. Според молителя, той и двамата му братя са жертва на дискриминация по смисъла на чл. 26 от Пакта в резултат на прилагането на законовите разпоредби, позволяващи връщане на собствеността или изплащане на обезщетение само на лица, които са граждани на Република Чехия.
ІІІ. Становище на държавата-страна по Пакта и на молителя
4.1-4.3 Молбата е изпратена на държавата-страна на 23 август 1994 г. В своето становище от 17 октомври с.г. тя посочва приложими в случая законови разпоредби, без обаче да разясни как молителят би могъл да се възползва от тях, и заключава, че той не е упражнил правото си да сезира Конституционния съд, което било възможно след 1 юли 1993 г.

5.1 С писмо от 7 ноември 1994 г. молителят е информирал Комитета, че държавата-страна се опитва да осуети реализирането на правата му чрез продажба на спорното имущество.

5.2 В писмо от 5 февруари 1995 г. молителят оспорва относимостта на дадената от държавата обща информация и припомня, че неговите адвокати се опитват да възстановят правата му на собственик още от смъртта на баща му през 1985 г. Поддържа, че докато чешкото гражданство съществува като предпоставка за възстановяването на собствеността, той няма възможност да предяви с успех иск за бащиното си имущество пред съдилищата в страната.
ІV. Решение на Комитета по допустимостта на молбата
6.1. Съгласно правило 87 от Процедурните правила, преди да разгледа оплакването по същество Комитетът трябва да се произнесе по допустимостта на молбата от гледна точка на Факултативния протокол към Пакта.

6.2. Комитетът прие, че разполага с материална компетентност да разгледа случая – макар претенцията на молителя да се отнася до правото му на собственост, което само по себе си не е гарантирано от Пакта, г-н Адам твърди още, че извършените от предишните правителства на Чехословакия конфискации са дискриминационни, а новото законодателство на Република Чехия дискриминира лицата без чешко гражданство. Ето защо, според Комитета изложените в молбата факти повдигат въпрос по чл. 26 от Пакта.

6.3 Относно своята компетентност по време Комитетът отбеляза, че макар отнемането на собствеността да е било извършено преди влизането в сила на Пакта и Факултативния протокол към него по отношение на Чехия, новото законодателство, изключващо правата на лицата без чешко гражданство, има продължаващи последици и след влизането в сила на Факултативния протокол, които могат да доведат до дискриминационно отношение в нарушение на чл. 26 от Пакта.

6.4 Във връзка с изискването на чл. 5, т. 2, б. “а” от Факултативния протокол Комитетът установи, че оплакването на г-н Адам не е предмет на обсъждане по друга процедура на международно разследване или уреждане и следователно няма пречка той да разгледа молбата.

6.5 Що се отнася до изискването за изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, Комитетът припомня, че то касае само онези средства, които са едновременно достъпни и ефективни. Приложимият към конфискуваното имущество закон не допуска връщане на собствеността или обезщетяване на молителя. Освен това, г-н Адам не е преставал да прави опити да получи имуществото си още от смъртта на своя баща през 1985 г. и при конкретните обстоятелства може да се приеме, че прилагането на вътрешните средства за защита е отнело неразумно дълъг срок.

7. По горните съображения, с решение от 16 март 1995 г. Комитетът обяви молбата на г-н Адам за допустима, доколкото тя поставя проблем по чл. 26 от Пакта.

8.2-8.3 По отношение на твърденията, че собствеността на бащата на г-н Адам е била конфискувана през 1949 г., държавата разяснява, че действалият тогава президентски указ не е предвиждал преминаване на правото на собственост върху държавата, а само налагане на ограничения на собствениците при упражняване на правата им. Освен това не било ясно дали бащата на молителя е притежавал някаква собственост в Чехия през 1985 г. и г-н Адам не обяснил какви стъпки е предприел, за да получи наследството си.

8.4-8.6 Държавата-страна поддържа, че молителят не е използвал наличните правни средства за оспорване на решението, с което му е отказана реституция. Освен това, той и братята му предявили искане за връщане на отнетото имущество на 6 декември 1991 г., т.е. след законовия 6-месечен срок, изтекъл на 1 октомври 1991 г. Въпреки това, по силата на Закона за извънсъдебното възстановяване на права той можел да предяви правата си по съдебен ред до 1 април 1992 г., което не направил. Съветът на адвоката му, че не съществуват ефективни средства за защита и по-нататъшни жалби са безпредметни, бил ирелевантен, като едно чисто субективно мнение. По-специално, той можел да подаде жалба пред Конституционния съд.

8.7 Държавата отбелязва също, че през 1994 г. изискването за постоянно местоживеене е отменено в резултат на решение на Конституционния съд. Освен това в случаите, в които имуществото не може да бъде върнато реално, се предвиждала възможност за изплащане на обезщетение.

8.8-8.9 Държавата подчертава, че в Чехия съществува право на индивидуална конституционна жалба. Молителят можел да предяви съдебен иск и като се позове на директната приложимост на Пакта за граждански и политически права във връзка със съответните текстове от Конституцията, Хартата на основните права и свободи, Закона за Конституционния съд и ГПК. Ако останел неудовлетворен от резултата, можел да поиска и преглед на съответните нормативни разпоредби по силата на Закона за Конституционния съд.

9.1-9.3 Държавата-страна разяснява политическия и правен контекст на случая. Подчертава, че усилията да бъдат възстановени правата на собствениците са били отчасти доброволен и морален акт на правителството, а не дълг или правно задължение. Поправянето на всички несправедливости, причинени при предишния режим, било невъзможно и дори нежелателно с оглед интересите на настоящите чешки граждани. Освен това, въздигането на гражданството в предварително условие за реституция или обезщетяване не следвало да се тълкува като нарушение на забраната за дискриминация, установена в чл. 26 от Пакта. Хартата на основните права и свободи давала възможност със закон да се предвиди, че определено имущество може да се притежава само от чешки граждани. Ограничението било законно както по националното й право, така и по относимите разпоредби на международното право.

10.2 Молителят оспорва твърденията на държавата-страна, че не е изчерпал вътрешните средства за защита. Припомня многократните опити, които той и адвокатите му са правили още от 1985 г. за осъществяване на наследствените му права. През декември 1991 г. той и братята му подали искане за връщане на конфискуваното имущество, което било отхвърлено, тъй като не притежавали чешко гражданство и не живеели в Чехия. Оплаква се и от прекомерната продължителност на производствата в Чехия.

10.3 Що се отнася до изискването за чешко гражданство, според молителя консулството на Чехия в Австралия ги информирало, че ако и двамата родители са чешки граждани, децата придобиват автоматично същото гражданство. По-късно обаче правителството отрекло това тълкуване на закона.
VІІ. Преразглеждане на въпроса за допустимостта на молбата
“11.1 Държавата-страна е поискала от Комитета да ревизира решението си по допустимостта, тъй като молителят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита. Комитетът обсъди всички нейни доводи и обясненията на молителя. При обстоятелствата в случая, като се има предвид, че молителят е в чужбина, а неговите адвокати са в Чехия, налагането на стриктен срок за предявяване на искания от живеещи в чужбина лица изглежда неразумно. В конкретния случай на молителя Комитетът взе под внимание факта, че още от 1985 г. той е правел опити да предяви своите наследствени права и че неуспехът на адвокатите му в Прага се дължи в крайна сметка не на пропускане на срока, а на това, че Законът за възстановяване на правата, след изменението му, е разпореждал, че само граждани на Чехия могат да претендират реституция или обезщетение. Тъй като молителят, според последното му твърдение, което не се оспорва от държавата-страна (§ 10.3), няма чешко гражданство, той не може да се позове на Закона за възстановяване на правата, за да постигне връщане на бащиното му имущество.

11.2 При липсата на закон, който да позволява на молителя да предяви реституционни претенции, подаването на жалба до Конституционния съд не може да се счита за достъпно и ефективно средство по смисъла на чл. 5, т. 2, б. “b” от Факултативния протокол. В конкретните обстоятелства на случая подобно средство следва да се разглежда като извънредно, след като спорното право не е конституционнно гарантирано право на реституция, предвид позицията на чешкия и словашки законодател, че Законът за възстановяване на права от 1991 г. е приет по-скоро като морален реабилитиращ акт, отколкото като резултат от правно задължение (§ 9.1). При това държавата-страна поддържа, че ограничаването на правото на собственост само до лицата с чешко гражданство е съобразно с конституцията и чешката политика в обществен интерес.

11.3 При тези обстоятелства Комитетът не вижда причина да отмени своето решение по допустимостта от 16 март 1995 г.”
VІІІ. Преценка на Комитета по същество
12.1 Комитетът за правата на човека разгледа молбата в светлината на цялата предоставена му от страните информация, съгласно изискванията на чл. 5, т. 1 от Факултативния протокол.

12.2 Молбата е обявена за допустима доколкото повдига въпрос по чл. 26 от Пакта. Както Комитетът посочи в решението си по допустимостта (§ 6.2 по-горе), правото на собственост само по себе си не е гарантирано от Пакта, но отнемането на частна собственост или пропускът на държавата да заплати обезщетение могат да доведат до нарушение на Пакта, ако основанията за въпросното действие или бездействие са дискриминационни, в противоречие с установената в чл. 26 от Пакта забрана.

“12.3 Въпросът, който стои пред Комитета, е дали прилагането на разпоредбите на Закон 87/1991 спрямо молителя и двамата му братя е довело до нарушение на тяхното право на равенство пред закона и еднаква закрила от закона. Комитетът отбелязва, че в случая предмет на обсъждане е не самата конфискация, а по-скоро отказът на властите да възстановят правата на г-н Адам и братята му, докато в същото време други лица, предявили права по закона, са получили обратно собствеността си или им е било изплатено обезщетение.

12.4 В настоящия случай молителят е бил засегнат от ограничителното действие на изискването на закон 87/1991 правоимащите да бъдат чешки граждани. Ето защо въпросът, който се поставя пред Комитета, е дали тази предпоставка за реституция или обезщетяване е съвместима със забраната за дискриминация, установена в чл. 26 от Пакта. В тази връзка Комитетът припомня установената си практика, че не всяко различие в отношението може да се счита за дискриминационно. Различие, което е съвместимо с разпоредбите на Пакта и почива на разумни основания, не съставлява забранена дискриминация по смисъла на чл. 26.

12.5 При преценката дали условията за реституция или обезщетяване са съвместими с Пакта, Комитетът следва да обсъди всички релевантни фактори, включително и собственическия титул на бащата на молителя и характера на извършената конфискация. Самата държава-страна признава, че конфискациите при комунистическото управление са били ощетяващи, и именно поради тази причина е било прието специалното реституционно законодателство. Комитетът обръща внимание, че подобно законодателство не бива да прави дискриминационна разлика между жертвите на извършените конфискации, доколкото всички те имат право на удовлетворение, без провеждане на произволни разграничения. Като има предвид, че първичното право на молителя на собственост по силата на наследяване не е било обусловено от гражданството му, Комитетът счита, че поставеното от Закон 87/1991 условие за гражданство е неразумно.

12.6 В тази връзка Комитетът припомня мотивите на становището си от 19 юли 1995 г. по молба № 516/1992 (Симунек и др. с/у Република Чехия³), в което e приел, че молителите, както и много други лица в аналогично положение, са напуснали Чехословакия заради политическите си убеждения и са потърсили убежище от политическо преследване в други държави, където в крайна сметка са се установили постоянно и са получили ново гражданство. Имайки предвид, че самата договаряща държава носи отговорност за заминаването на родителите на молителя през 1949 г., би било несъобразно с Пакта от него и от братята му да се изисква да получат чешко гражданство като предпоставка за връщане на собствеността или, алтернативно, за плащане на подходящо обезщетение.”

12.7 Договарящата държава поддържа, че не е извършено нарушение на Пакта, тъй като по времето на приемането на Закон 87/1991 чешкият и словашкият законодатели не са преследвали дискриминационни цели. Комитетът обаче е на мнение, че решаващи при преценката дали е налице нарушение на чл. 26 от Пакта са не целите на законодателя, а по-скоро последиците от приетото законодателство. Каквито и да са били мотивите или намерението на законодателя, един закон може да противоречи на чл. 26 от Пакта, ако последиците му са дискриминационни.

12.8 В светлината на горните разсъждения Комитетът заключава, че Закон 87/1991 и трайната практика да се отказва реституиране собствеността на лица, които не са граждани на Република Чехия, са имали за молителя и неговите братя последици, които са нарушили правата им по чл. 26 от Пакта.

13.1 Комитетът по правата на човека, действайки по силата на чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол, е на становище, че отказът да бъде реституирана собствеността или да бъде изплатено обезщетение на молителя и братята му представлява нарушение на чл. 26 от към Международния пакт за граждански и политически права.

13.2 Съгласно чл. 2, т. 3, б. “а” от Пакта договарящата държава има задължение да осигури на молителя и братята му ефективно средство за поправяне на нарушението, което може да бъде обезщетение, ако спорната собственост не може да им бъде върната. Освен това Комитетът насърчава държавата-страна да преразгледа съответното си законодателство, за да гарантира, че нито законът сам по себе си, нито неговото прилагане ще бъдат дискриминационни.