Компонентите на бвп по метода на разходите в България за периода 1997-2007г

Брутният вътрешен продукт и брутният национален продукт са измерители на националния продукт. Това не са тъждествени понятия. Много е важно да се знае какво от националния продукт се включва и какво не се включва при измерването му чрез тях.

Брутният вътрешен продукт не включва стойността на всички материални блага и услуги, произведени в икономиката. Той включва само стойността на крайните материални блага и услуги. Това са благата, които достигат до крайния потребител. Това са стоките и услугите, които са продадени на домакинствата за потребление, на фирмите – за инвестиции, на държавата – за държавни покупки или са изнесени.

Ако в брутния вътрешен продукт се включва стойността на всички произведени стоки, тогава стойността на междинните продукти ще се брои по няколко пъти. Този процес, при който стойността на междинните продукти се брои многократно, се нарича „ повторно броене”. За да се избегне повторното броене, брутният вътрешен продукт се измерва като сума от стойността само на крайните продукти. Друг начин за избягване на повторното броене е чрез изчисляване на брутният вътрешен продукт като сума от добавената стойност при производството на всички произведени в икономиката материални блага и услуги.

Някой крайни материални блага и услуги не преминават през покупковите пазари, нямат пазарна оценка и в брутният вътрешен продукт влизат само с разходите, който са направени за тях.

Брутният вътрешен продукт не включва продукти и услуги, който са произведени в домакинствата.

В брутният вътрешен продукт не влиза стойността на финансовите сделки, защотот те не са свързани с текущото производство. В него не влизат: държавните трансферни плащания, частните трансферни плащания както и покупко-продажбата на ценни книжа.

В брутният вътрешен продукт не влизат и сделките, свързани с препродажба на крайни продукти.

Той не отчита стойността на продуктите и услугите, които се произвеждат и продават нелегално и тези, които се извършват легално, но не се отчитат, за да се избегнат данъците.

Тъй като при изчисляването на брутният вътрешен продукт се включват само продукти и услуги, който имат пазарна оценка, при международни сравнения, основани на него, трябва да се отчита делът на икономическите дейности, които преминават през организационните пазари. Ако страните се различават значително по този дял, оценките ще бъдат заблуждаващи.

Съществуват три подхода за измерване на брутният вътрешен продукт:

Производствен подход ( подход на добавената стойност ) – предполага анализ на брутният вътрешен продукт като производство. В този смисъл ( без да се вземат предвид косвените данъци ) брутният вътрешен продукт се отъждествява с добавената стойност, формирала се във фазите на производство на крайните продукти.

Доходен подход – чрез него брутният вътрешен продукт се получава като сума от доходите, получени от годишното производство.

Разходен подход – при него стойността на брутният вътрешен продукт се получава като сума от направените разходи в макроикономиката. Затова чрез този метод се получава структура на брутният вътрешен продукт по елементи на крайното му използване.

Личното потребление ( С ) обхваща крайните потребителски разходи на домакинствата. Това са разходи за покупки на потребителски стоки и услуги и условно начислената рента върху собствените жилища. Към тях не се включва стойността на новопроизведените и продадени недвижими имоти,която се отчита към инвестициите ( I ) са разходите на фирмите за натрупване на нови материални и нематериални дълготраини активи – нетни инвестиции, и за възстановяване на амортизациите. Към брутните инвестиции се отнася още и изменението на запасите на фирмите, към които се отнасят суровините, материалите, междинните продукти и непродадената крайна продукция. Към брутните инвестиции се включват и разходите на домакинствата за закупени от фирмите новопроизведени къщи и апартаменти.

Правителствени покупки ( G ) включват разходи за стоки и услуги, правени на всички нива на държавно управление: от Министерския съвет до най – малкото кметство. Тук са разходите за национална отбрана и сигурност, за бюджетно изграждане и поддържане на социалната инфраструктура – държавни училища, болници, пътища и т.н. Тук не се включват социалните плащания на правителството, които отиват в домакинствата под формата на пари.

Нетния износ ( Х ) е разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги.

Таблица на националния вътрешен продукт на България за периода 1997 – 2007г. , изчислена по разходния метод за краиното потребление.

 Данните са взети от Националния Статистически Институт.

 Изчисленията за последните две тримесечия на 2007г. не са включени.
Ще анализираме елементите от националния вътрешен продукт изчислен по разходния метод. Като се има в предвид, че разходите на Държавата, които прави при закупуване на стоки и услуги от покупковите пазари са включени в брутокапиталообразуване, и са изравнени в статистическата разлика.

Крайно потребление – както виждаме това е основната материална сила, която стимулира растежа на националния брутен вътрешен продукт. Това са разходите на семействата на покупковите пазари.

Забелязва се, че разходитеза потребление на семействата се покачват с всяка година. Като се има впредвид, че за 2007г. данните са непълни, е напълно реално разходите за потребление от 1997г. до 2007г. да се удвоят. На графиката виждаме, че с всяка година потреблението расте значително от предходната. Това се дължи както на повишаването на цените, така и на увеличаването на работните заплати и услуги. Неимоверно това развитие е свързано с присъединяването ни към Европейския съюз и спазването на някои от изискванията му.

Брутокапиталообразуване включва:

Дълготрайни материални активи, включващи трайни насъждения; продуктивни и работни животни; сгради, машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства и стопански инвентар.

Дълготрайни нематериални активи: продукти от развойната дейност; програми и други интелектуални продукти; патенти, лицензи, фирмени марки, търговски права и други.

Както се виждаот графиката за брутокапиталообразуване с всяка година, активите нарастват, било то материални или нематериални. Това ни дава да разберем, че в държавата се поддържа и развива както инфраструктурата така и развитието на вътрешно пазарните изисквания и потребности на потребителите. За периода 1997г. до 2006г. брутокапиталообразуване е нарастнало почти осем пъти, а до края на тази година вероятно ще се качи още. Като се има в предвит, че в последните две тримесечия брутокапиталообразуването на всяка година е най – високо. Всичко това ни кара да се замислим за положителното развитие на страната от икономическа гледна точка.

Външно търговско салдо – както описахме по – горе то е образувано от сбора на износа и вноса на стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчита по цени FOB от статистиката на външната търговия на базата информация от Единния административен документ ( митническа декларация ). Услугите се оценяват от данните в текущата сметка на платежния баланс, съставян от БНБ.

Както виждаме на графиката за външно търговско салдо вносът на стоки и услуги се е увеличил драстично, само за периода от началото на 1997г. до края на 2006г. отрицателният баланс е нарастнал около шест пъти. С изминаването на тази година чистия износ ще нарастне още.

Сравнителния анализ на елементите на брутния вътрешен продукт по метода на разходите може да се завърши като разгледаме цялостната графика за периода 1997г. – 2007г.

В нея виждаме че всеки един от елементите нараства с всяка година. С най – голям процент нараства брутокапиталообразуването, а именно вложените инвестиции в укрепването на вътрешно икономическия сектор. Всички елементи от брутния вътрешен продукт са взаимно свързани. С всяка изминала година участието на външните стоки и услуги се увеличава и това довежда до инвестиране във вътрешната промишленост.