Компютърни мрежи и комуникации



страница4/18
Дата22.07.2016
Размер7.77 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

1.4.1.2. Преобразуване на цифрови съобщения в цифрови сигнали
Този вид преобразуване се нарича кодиране в комуникационната линия (линейно кодиране). Използва се линеен код, под което се разбират правилата, установяващи съответствие между поредицата битове на протоколната единица (кадъра на каналния слой) и символите, с които те се представят за предаване по комуникационната линия. Линейният код се избира така, че параметрите на резултатния сигнал и честотния му спектър да съответстват на възможностите на съответната физическа среда. Основните цели на линейното кодиране са:

  • Ограничаване на постояннотоковата съставна за намаляване на енергийните загуби;

  • Ограничаване на броя на последователните двоични нули с цел улесняване на побитовата синхронизация;

  • Намаляване на броя на символите в линейния сигнал с цел намаляване широчината на честотната лента на канала за предаване;

  • Увеличаване на амплитудата на високочестотните съставни на сигнала за компенсиране на изкривяванията от комуникационната линия.

  • Откриване на прости грешки, възникнали при предаването.

Най-използваните линейни кодове в компютърните мрежи са кодовете NRZ – L, NRZI, AMI, HBP n, Манчестерски и Диференциален манчестерски кодове.



Код NRZ L (Non Return to Zero Level) се използва за предаването на 12 с положителни импулси и на 02 чрез импулси с отрицателна полярност (Фиг.21.).
Цифрово съобщение

1 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t



t

Фиг.21. Графика на код NRZ - L

Недостатъците за този код са наличие на постоянна съставна в предавания сигнал и голяма вероятност за загуба на синхронизация при дълги последователности от 12 и 02.
Кодът NRZI (Non Return to Zero, Invert to Ones) е диференциален вариант на кода NRZ – L . Двоичните единици се кодират чрез смяна на полярността на импулса спрямо полярността на предишния импулс, а двоичните нули – със запазване на полярността (Фиг.22.). Декодирането става чрез сравняване полярността на съседните импулси: ако полярността се променя – се предава двоична 12, ако се запазва се предава двоична 02.



1 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t

t

Фиг.22. Графика на код NRZI.


Предимства на кода NRZI са: елиминира се шума при предаването, лесно се установява смяната на полярността. Полярността на импулсите няма значение и проводниците могат да се разменят. Недостатъците са: наличие на постоянна съставна на тока в сигналите и вероятна загуба на синхронизация между предавателя и приемника при дълги поредици от 12 и 02.

Кодовете NRZ се използват основно за запис на информация върху магнитни носители. В LAN – NRZ се използват от стандарта IEEE 802.12 (100 VG – Any LAN) за предаване на данни по усукани двойки медни проводници.



Код AMI (Alternative Mark Inversion) използва се алтернативна смяна на знака на полярността на импулсите. Последователните 12 на съобщението се предават чрез импулси с еднакви амплитуди, но със сменяща се полярност, а двоичните нули се предават като липса на импулс в съответното време (Фиг.23.).

Цифрово съобщение
1 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t

Uk


t

Код AMI

Фиг.23. Графика на код AMI.
Цифровото съобщение се превръща в квазитроичен сигнал, съдържащ пренебрежимо малка постоянна съставна.

Предимства на код AMI са: кодираният сигнал има по-тесен честотен спектър от първоначалното съобщение и има възможност за откриване на грешки при предаване – ако два последователни импулса имат еднаква полярност. Недостатък е, че при дълга поредица от двоични 02 се губи синхронизацията между предавателя и приемника.

Кодът AMI се използва в ИКМ системите – ИКМ – 30 и ИКМ – 120.

Код HBP n (High Density Bipolar) е биполярен код с висока плътност на импулсите. Той е модифициран код AMI, при който всяка поредица n + 1 последователни нули се замества с една или две кодови групи с определен брой импулси, които нарушават биполярното правило (Фиг.24.). Структурата на заместващата кодова група зависи от броя на импулсите при предходното заместване. Замяната се познава по това, че тези групи нарушават биполярното правило. Целта е да се ограничи броят на последователните 02 и да се подобри синхронизацията между предавателя и приемника.

0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t



t


Фиг.24. Графика на код HDB-3.
Код HDB – 3 е приложен в ИКМ – 30 , ИКМ – 480 и ИКМ- 1920. Всяка поредица от четири импулса се замества с един, който нарушава биполярното правило. Честотният спектър на HDB – n кодовете е половината от скоростта на двоичните елементи в съобщението и тези кодове са подходящи за използване във високоскоростни системи за предаване.

Манчестерски и диференциални манчестерски кодове са приложени в локалните компютърни мрежи. Те позволяват на приемника лесно да се синхронизира от получения от предавателя сигнал.


1 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t

Uk


t

Фиг.25. Манчестерски код приложен в стандарта за IEEE 802.3 Basebаnd.


При манчестерския код двоичната единица от съобщението се кодира като един положителен импулс от +0,85 V и един отрицателен от -0,85 V, всеки от които с продължителност половината от двоичната единица. Двоичната нула се кодира по обратния на двоичните единици способ от - 0,85 V, + 0,85 V (Фиг.25.).

1 0 0 0 0 1 0 1 1 1 1 t




t

Фиг.26. Графика на диференциален манчестерски код.


При диференциалния манчестерски код двоичните елементи се кодират също с преход на полярността, като в началото на двоичната нула се извършва преход към обратно полярност спрямо предния импулс – при кодиране на двоичната единица липсва този преход (Фиг.26.). Този код е по-шумоустойчив, но изисква по-сложен хардуер. Недостатък на двата кода е, че честотната лента се увеличава два пъти. Ако се предава със скорост 10 Mb/s е необходим канал за предаване на данни с честотна лента 20 MHz. ( стандарт IEEE 802.3 Eternet).

Алтернативни знакосменящи кодове ( 4B/5B, 5B/6B, 8B/10B и др.) се използват във влакнесто-оптичните системи за предаване на данни на големи разстояния. Обща черта на тези кодове е, че са от вида nB/mB, т.е. всяка група от n бита се кодира с група от m бита . Една част от кодираната група се използва за предаване на данни, а останалата – за предаване на управляваща информация, използвана от физическия слой.

Физическото предаване на битове е основната функция на физическия слой. Състои се във физическо предаване на логически структуриран поток от битове. Обикновено се изисква предавателят и приемникът да се синхронизират по фаза и да работят с една и съща честота. Това е гаранция за правилното приемане и разпознаване на двоичните сигнали от приемащата страна.

Синхронизация по битове е функция на физическия слой за синхронизиране работата на предавателя и приемника на свързаните с комуникационна линия възли от компютърната мрежа. Липсата на синхронизация води до неправилно тълкуване на приетия поток и грешка в съобщениеята. Когато не се предават данни по каналите за да се поддържа синхронизацията се използва синхронизиращ знак, който се предава от предавателя към премника за установяване и поддържане на синхронизацията. Приемникът обикновено се синхронизира от тактовата честота от приетия поток данни от предавателя.

Физическият интерфейс се реализира в зависимост от състава и структурата на управляващите сигнали, данните и препоръките на ICU (International Communication Union).

Свързването на терминалите към обществената телефонн мрежа чрез аналогови модеми става по препоръка V.224 (RS – 232C), която използва аналогова синхронизация.

За свързване на терминали по асинхронни и синхронни цифрови канали чрез телефонната мрежа за предаване на данни са разработени препоръките X.20 и X.21. При тях интерфейсът е цифров и се предава управляващи сигнали във вид на последователни кодови комбинации. За преходни периоди, в какъвто е България е разработена препоръката X.21 bis за абонати, които се включват към цифрови мрежи по аналогови линии.

Диагностика на определен клас неизправности е функция, която включва откриване на прекъсване на проводник от линията, изключване на захранването и загуба на механичен контакт. Информация за неизправностите се предава чрез каналния слой за сигнализация и вземане на мерки за отстраняването им.


      1. Функции на каналния слой

Каналният слой използва услугите на физическия слой, разширява техните възможности и ги предоставя на мрежовия слой. Основна задча на каналния слой е осигуряване на надежден канал за предаване на данни между два съседни мрежови възли и отсъствие на грешки при физическото предаване на сигналите.

Данните, които се предават се разделят на блокове – наречени кадри (frames) с дължина от няколко стотин до няколко хиляди байта. Следва последователно предаване на кадрите един след друг в канала, като обикновено се изисква потвърждение (квитанция) от приемащия възел за правилното приемане на всеки един от тях.

За откриване и евентуално коригиране на грешки в кадрите при предаване, и приемане им по канала всеки кадър се кодира с шумоустойчив код.

Във функциите на каналния слой влизат следните дейности:


  • Генерират се специални поредици от битове (флагове) в началото и края на кадъра;

  • Шумоустойчиво кодиране на предаваните кадри;

  • Следи се за правилния ред на предаване и загуба на кадрите;

  • Синхронизира се скоростта на предаване и обработка на кадрите между предавателя и приемника;

  • Действие на механизъм за регулиране на трафика, наречен управление на потока от данни (Flow Control) – тази функция се среща и при по-горните слоеве на OSI – модела;

  • В LAN и други мрежи, където се използва общ канал за предаване, каналният слой допълнително управлява достъпа до канала. За целта в тези мрежи каналният слой се разделя на два подслоя, по-долният (МАС – подслой) решава тези проблемите с достъпа до кнала.

Протоколите работещи в каналния слой се делят на две големи подгрупи:



  • Протоколи с използвне на обратна връзка (ОВ);

  • Протоколи без използване на ОВ.

Протоколите с използване на обратна връзка (ОВ) се използват в двупосочните канали, а тези без ОВ – в еднопосочните. Използват се три основни вида ОВ:



  • Решаваща ОВ (РОВ) - използва се шумоустойчив код за определяне правилното приемане на кадъра. Ако кадърът е приет без грашка, приемникът изпраща квитанция, ако е с грешка се изпраща заявка за повторно предаване;

  • Информационна ОВ (ИОВ), при която приемникът връща на предавателя приетия кадър или негово изображение, предавателят ги сравнява с оригиналния и ако съвпадат се приема, че предаването е успешно. Недостатък на ИОВ е, че всеки кадър се предава по два пъти и съществува вероятност за възникване на грешка в двете посоки;

  • Комбинирана ОВ (КОВ) - комбинация на РОВ и ИОВ.

От трите вида обратни връзки най-голямо приложение има РОВ, тъй като при този вид обратното направление е малко натоварено с трафик и се повишава скороста на предаване на данните. Използват се основно два вида сигнала в РОВ:

  • Квитанции;

  • Заявка за повторно предаване на кадри (псевдоквитанция).

Квитанциите се подразделят на частни, групови и псевдоквитанции:

Частната квитанция с номер k означава, че кадърът с номер n е приет правилно (обикновено = ).

Груповата квитанция с номер k означава, че всички кадри с номера са приети.

Псевдоквитанцията с номер означава, че кадър с номер n не е записан в буфера на приемника и е необходимо да се повтори предаването му. Това е и сигнал да се намали скоростта на предаване, за да не се препълва буфера на приемника.

Заявката за повторно предаване на кадри (псевдоквитанция), означава, че - приемникът иска повтаряне на кадър (кадри) приет с грешка.
1.4.2.1. Процедури за информационен обмен в каналния слой
Във всеки кадър с дължина n се предават ки - информационни бита и кс – служебни бита, където

= ки + кс

За ефективността на използване на каналите се съди по величината - относителна ефективност на канала, която се определя с израза



Където: n = n + брой повторени кадри при грешки; - защото в случай на приемане на не коректни кадри се налага повторение.

Процедурите на информационния обмен в канала се разделят на два класа:


  • Предаване на кадри с постоянна дължина;

  • Предаване на кадри с променлива дължина.

Предпочита се предаването на кадри с постоянна дължина, тъй като в този случаи каналът за предаване на данни се ползва по-ефективно. При предаването на кадри с променлива дължина за да се използва по-ефективно канала обикновенно първичните кадри се преобразуват във вторични кадри с еднаква дължина.

Постигането на достоверно предаване на кадрите по каналите се реализира с използване на следните три процедури:


  • Процедури с изпреварваща корекция;

  • Процедури със закъсняваща корекция;

  • Процедури с комбинирана корекция.


В процедурите с изпреварваща корекция всеки кадър от съобщението се предва до тогава, докато не се приеме без грешка. Тези процедури не постигат добър показател на ефективност , но с по-голяма вероятност гарантират предаването на кадрите за определено време. Използват се в случаите, когато се предават съобщения чувствителни към закъанението и се задават високи изисквания към закъснението на данните.

В процедурите със закъсняваща корекция, повторното предаване на кадър се изпълнява само след получаване на отрицателна квитанция или след изтичане на определения таймаут (време за получаване на положителна квитанция). При тази процедура се постига висока стойност на ефективността и се прилага за канали с добро качество и по-малка вероятност за грешка при предаване на данните.

Процедурите с комбинирана корекция са комбинация между горните две.
1.4.2.2. Формиране на кадри в каналния слой
Типичната структура на кадъра на комуникационна система е съставена от данни и служебна информация (Фиг.27.).
ДАННИ КОНТРОЛНО

ФЛАГ АДРЕС УПРАВЛЕНИЕ (пакет на мрежовия слой) ПОЛЕ FCS ФЛАГ

Фиг.27. Кадър на комуникационна система.
Данните в кадъра са от протоколната единица (PDU) на мрежовия слой. Полетата <ФЛАГ> служат за означаване на границите на кадъра. Полето <АДРЕС> служи за идентификиция на терминала, за който са днните при наличие на множество терминали в една мрежа. Полето <УПРАВЛЕНИЕ> се ползва за намиране на кадрите, за потвърждение на правилно приетите кадри и за други служебни цели. Контролното поле FCS (Frame Check Sequence) се използва за откриване и/или коригиране на грешки. В повечето протоколи полето не обхваща флаговете.

Съществуват битово и байтово ориентирани протоколи в каналния слой.

Байтово ориентираните протоколи са по-удобни за реализация в компютрите, но имат по-ниска шумоустойчивост (BSC, SLIP, PPP, DDCMP).

Битово ориентираните протоколи имат по-голяма свобода при избора на дължината на кадъра и позволяват по-добро използване на пропускателната способност на канала (HDLC, LAP, LAPB, LAPD, LAFP, LAMP).


1.4.2.3. Определяне на границите на кадрите
Определянето на границата на кадрите се нарича още синхронизация по кадри. Съществуват три метода за определяне на границите на кадрите:

  1. Чрез преброяване на символите в кадъра.

Този метод се използва при байтово ориентираните протоколи. В служебната информация в началото на всеки кадър се посочва броят на символите в кадъра. Приемникът определя началото и края на кадъра чрез броене на символите. Недостатъци на метода са:

  • Нарушаване на синхронизацията по кадри при загуба на символи;

  • Чувствителност към неоткрита грешка в полето, указващо броя на символите;

  • Предвижда се ограничение за ползване на кадри с еднакъв размер.




  1. Чрез вмъкване на служебни символи. Използва се само при байтово ориентирани протоколи. (Протокол BSC на IBM). Използва се комбинация от два символа за начало и два за край на кадъра.

3. Чрез добавяне или премахване на битове /двоични нули/. Този метод се използва при битово- ориентирани протоколи от семейство LAP (HDCL, LAPB, LAPD, LAPF, LAPM).

Използва се флаг 01111110 за означаване на границите на кадъра ( 02 + шест 12 + 02).

Ако в полетата <АДРЕС> <УПРАВЛЕНИЕ><ДАННИ> се появят пет последователни единици, предавателят добавя след тях една служебна 02. По този начин последователност от шест двоични единици в тези полета се преобразува в последователност от пет единици, една служебна двоична нула и една двоична единица. Последователност от пет единици се преобразува в последователност от пет двоични единици и две двоични нули, едната от които е служебна. Това преобразуване е обратимо и се извършва по следната схема:

111111 1111101

111110 1111100

В приемния модул когато се преброят шест единици се установява, че това е флагът. Следващата поредица се приемат за данни от кадъра до откриване на следващия флаг, ограничаващ кадъра. Добавените в кадъра служебни нули се откриват и се премахват от втория модул на каналния слой.


1.4.2.4. Контрол на грешките в кадрите
Откриването на грешките и/или коригирането им е основна функция на каналния слой. За целта към всеки кадър на КС се добавя контролно поле (FCS). От способа за формиране на контролното поле зависи степента на шумозащитеност на кадрите. Най-често използваните способи са два:

  • Формиране на контролна сума по някакъв модул (в TCP и IP се използва );

  • Използване на циклични (CRC) кодове.

При първия способ кадърът се разделя на блокове с определен размер, след което те се събират по и полученото значение се записва в полето .

При втория способ кадърът се дели на “образуващ” полином и остатъкът от деленето се записва в полето . В приемника се извършва аналогична операция и остатъкът се сравнява със съдържанието на полето .

Надеждността на предаване по даден канал зависи както от типа и качеството на канала, така и от режима на използване на шумоустойчивите кодове, които могат да бъдат:


Способността на кода да открива и коригира грешки зависи от неговото кодово разстояние. Колкото по-голямо е то за даден код, толкова по-голяма е неговата откриваща и коригираща способност.

В еднопосочните канали се използват главно шумоустойчиви кодове в режим на коригиране на грешки, тъй като няма обратен канал за синхронизиране на сгрешени кадри и повторното им предване. Тези канали се реализират по-сложнно и са с много висока цена.

Двупосочните канали работят в режим на откриване на грешки при лесна и евтина схемна реализация.

Контролът на грешките в кадрите се осъществява в следните режими:


  • Режим на откриване на грешки;

  • Режим на откриване и коригиране на грешки;

  • Режим на частично откриване на грешки и частично коригиране;

  • Комбинирано използване на два шумоустойчиви кода.


1.4.2.5. Повишаване на шумоустойчивостта на канала.
За повишаване на шумоустойчивостта на каналите са създадени редица схемни решения. Всяко решение има своите предимства и недостатъци.
източник

на данни

/пакети/

кодирне с шумоустой-чив код

форми-ране на кадри

добавяне на нули

огранича-

ване с флагове

цифров канал
получател на данни

/пакети/

форми-

ране на пакети

декодиране с шумо-

устойчив код

търсене на флагове

премахване на нули
Фиг. 28. Схема на разширен канал.
На Фиг.28. е показана схема на кодиране и предаване на данни по протокол от семейство LAP. От схемата се вижда, че шумоустойчивият код трябва да открива грешки не само в цифровия канал (ЦК) , а в сложен разширен канал (РК), който се различава от ЦК и има свои специфични грешки, тъй като шумоустойчивият код не обхваща процедурата по добавяне на нули. За повишаване на шумоустойчивостта на канала е необходимо да се приближи кодера и декодера към цифровия канал. Шумоустойчивостта на канала може да се повиши чрез размяна на местата на кодера (декодера) и процедурата добавяне и премахване на нули. След кодирането в полето следва строго добавяне на служебни нули след всеки пет контролни бита, независимо дали са двоични нули или двоични единици. Този метод внася допълнителен излишък от четири бита в контролното поле на кадрите на каналния слой.

Шумоустойчивостта на канала може да се повиши чрез размяна на местата на кодера (декодера) и процедурата добавяне и премахване на нули (Фиг.29.). След кодирането в полето следва строго добавяне на служебни нули след всеки пет контролни бита, независимо дали са двоични нули или двоични единици.




Източ-ник на данни

/пакети/

Добавя-не на нули

Шумоустойчиво кодира

не

Формиране на кадри

Ограни

чаване с флагове

Строго ДН в




Цифров канал
Търсене на флагове

Строго

ПН в



Шумоустойчиво

декодиране

Премах-ване на нули

Форми-ране на пакети

Полу

чател на па

кети

Фиг.29. Схема на модифициран разширен канал.

формиране на първичен кадър
източ-ник на данни
добавя-не на нули

ограни-чаване с флагове

Форми-ране на кадри

кодира-не с шумоустойчив код

преобразуване на ПК във ВКК

Цифров канал

декоди-ране с шумоустойчив код

преобразуване на ВКК в ПК

търсене на флагове

премах-ване на нули

форми-ране на пакети

получа-тел на пакети

извличане на пакети от ПК


Фиг.30. Схема с формиране на първични кадри и извличане на пакети от тях.
Този метод внася допълнителен излишък от четири бита в контролното поле. Получава се модифициран разширен канал, който е доста сложен и в него могат да се получат грешки от деформиране на флага и лъжливото му разпознаване. За да се избегнат тези грешки има възможност за разполагане на кодера непосредствено до цифровия канал.

В защрихованата част на схемата от Фиг. 30. са представени схемите за формиране на пъвичните кадри и извличане на пакетите от тях. След формиране на първичен кадър те постъпват на устройство за формиране на вторични кадри (ВКК) с дължина “К” бита, които се кодират с шумоустойчив код и подават към цифровия канал .


1.4.2.6. Управление на потока от данни
Потокът от данни е необходимо да се управлява (flow control) по три причини:

  • Възможни са “деформации” в предаваните кадри и възниква необходимост от повторно предаване;

  • Необходимо е регулиране скоростта на предаване на данните поради различия в ресурсите и скоростта на работа на предавателя и приемника;

  • Необходимо е възстановяване на реда на следване на кадрите в приемника.

За управление на потока данни се използват основно два метода:



  • старт-стопен метод;

  • метод на “хлъзгащия се прозорец”.


Старт - стопен метод за управление на потока отданни. ( Alternating Bit Protocol) се прилага при използване на асинхронните модеми за свързване. В канала се изпраща само един кадър, след което се чака квитанция за правилно приемане и след получаването и се изпраща следващият кадър.




ПРЕДАВАТЕЛ t











ПРИЕМНИК t


Фиг.31. Временна диаграма на старт – стопен метод за управление на потока от данни.


Използва се механизмът на таймаута. Ако не се получи положителна квитанция в течение на зададен интервал от време, то кадърът се повтаря. Ако по обратния канал се “загуби” положителна квитанция, след таймаута се предава отново същият кадър. За да не се дублират тези кадри се използва поредния номер на кадъра в служебната част на кадъра. Този номер за всеки кадър е уникален и се съхранява при повторно предаване. Предаването на квитанцията изисква допълнително време и това се счита за недостатък.

Метод на управлениеплъзгащ се прозореце показан на Фиг. 32. и се ползва от семейство LAP – протоколи. В канала с един прозорец се предават N кадъра един след друг. Числото N е размер на прозореца и зависи от сумарното закъснение на сигнала в права и обратна посока. Предавателят предава прозорец от N кадъра в канала до момента на получаване на първата квитанция на приемника.

Протоколите от семейство LAP използват две широчини на прозореца от протоколни единици: нормална, при която широчина на прозореца е N = 8 кадъра и разширен прозорец, при който N = 128 кадъра.

Кадри от предавателя











9

8



7

6

5



4

3

1



2

0

t




  1. Квитанции приети

  2. от предавателя

t

Квитанции,

изпратени от





приемника

t
Фиг.32. Временна диаграма на метода на хлъзгащия се прозорец при N= 4 (0,1,2,3,).


Метод на управлениеплъзгащ се прозореце показан на Фиг. 32. и се ползва от семейство LAP – протоколи. В канала с един прозорец се предават N кадъра един след друг. N е размер на прозореца и зависи от сумарното закъснение на сигнала в права и обратна посока. Предавателят предава прозорец от N кадърa в канала до момента на получаване на първата квитанция на приемника. Квитанциите се издават или в съответствие с номера на кадъра или за последния кадър от групата на приетите кадри.

Контрол за състоянието на канала е функция на комуникационната система, с която се извършва оценка на текущото състояние на канала с цел осигуряване на необходимата достоверност на предаваната информация. При аналоговите канали контролът се осъществява по параметрите на сигналите, постъпващи на демодулатора. В цифровите канали контролът се осъществява по честотата на постъпване в приемника на сгрешени кодови комбинации.

Комуникационните канали се контролират, както в процеса на предаване на данни, така и при отсъствие на предаване с помощтта на специални контролни тестове.

Идентификация на предавателя и приемника чрез адреси е функци на каналния слой, с която оредавателят и приемникът в даден канал се разпознават с помощта на адреси на ниво комуникационна система. Адресите се указват в адресните полета на всеки кадър. В локалните компютърни мрежи тези адреси се наричат MAC – адреси – тъй като те се формират от долния подслой (MAC- подслой) на каналния слой.


    1. Функции на мрежовия слой

Мрежовият слой (МС) осигурява обмяната на информация между обектите на транспортния слой. Протоколите на физическия и канален слой са локални, защото се отнасят само към едно от ребрата на графа, описващ комуникационната мрежа (между два съседни мрежови възли). За разлика от протоколите на първите два слоя протоколите на мрежовия слой са глобални, защото се реализират в подмрежата като цяло и са тясно свързани с топологията й.

Мрежовият слой има стратегически управляващи функции, като основна негова задача е да определи маршрута на пакетите от подателя към получателя им. За целта в междинните възли (рутерите) на подмрежата се използват алгоритми за оптимално маршрутизиране на базата на някякъв критерий (време или дължина на пътя за преминаване на протоколните единици през КМ).

В локалните компютърни мрежи с общ (споделен) канал маршрутизирането е просто и почти липсва. За да не се получат задръствания в мрежата от много на брой пакети, мрежовият слой се занимава и с контрол на натовареността на подмрежата. Осгурява се стабилна и гъвкава среда за взаимодействие на различни подмрежи. В слоя са вградени и тарифо-отчитащи функции за определяне трафика и дължимите сметки на абонатите, ползващи услугите на дадена подмрежа.

Мрежовият слой на крайния възел “подател” формира пакети от данни на базата на получено съобщение от транспортния слой. Когато съобщението е голямо мрежовият слой го фрагментира на пакети, чиито дължина зависи от стандарта, по който е изградена комуникационната мрежа. Части от съобщението се поставят в поле <данни> на пакета, след което към него се добавя служебна информация, необходима за правилното функциониране на мрежовия слой. Формираният пакет се предава на каналния слой и фрагменти от него попадат в полето <данни> на кадъра на каналния слой.

По избран маршрут кадърът се предава през междинни възли на подмрежата. Във всеки междинен възел кадърът се извлича от потока от данни, проверява се за грешки и се изпраща в посока на крайния възел - получател. В крайния възел протоколните единици на каналния и мрежовия слой се дефрагментират, формира се съобщението и през транспортния слой се предава за по-нататъшна обработка от горните слоеве на отворения модел (OSI). OSI – моделът определя два вида услуги на мрежовия слой:



  1. Мрежови услуги с установяване на логическо съединение:

Тези услуги осигуряват предаване на данни по предварително изградено логическо съединение. По този метод функционират протоколи Х. 25 и Х.75. Осъществяват се следните услуги:

  • Установяване на съединение;

  • Предаване на данни;

  • Препредаване и управление на потока от данни;

  • Потвърждаване на приемане чрез квитанция;

  • Повторна синхронизация.

Tези услуги се ползват от транспортния слой на отворения модел – протокол Х.224 / клас 0, 2 , 4.



  1. Мрежови услуги без установяване на логическо съединение

Предаването на данни е опростено, но не е толкова надеждно. Съобщението се разделя на дейтаграми, всяка от които се предава независимо от останалите по различни маршрути. Съществува възможност за объркване на реда на дейтаграмите при пристигането им и затова горните слоеве имат грижата за подреждането им. Такива са протоколите IPX и IP. Основните функции на мрежовия слой са:

  • Адресация на пакетите;

  • Маршрутизация на пакетите;

  • Комутация на пакетите;

  • Управление на натоварването на мрежата.



      1. Адресация на пакетите

Използва се еднозначна идентификация на адресираните обекти на мрежовия слой на модела. Приложен е йерархичен принцип на адресация на комуникационните мрежи и възлите в тях. Използват се адреси с няколко степени:



  • Първата степен е адреса на мрежата;

  • Второто степен е адреса на крайния възел;

  • Третата степен е идентификатора на виканата програма или входно-изходното устройство на хоста.

Мрежовият протокол Х.25 използва 14 цифров десетичен адрес (номер) по препоръка Х.121 на ITU. Първите три цифри определят кода на държавата. Четвъртата цифра специфицира кода на мрежата, цифрите от 5 до 9 формират адреса на хоста и последните пет цифри определят вътрешния адрес на хоста. Последните две части от адреса заедно формират адреса на абоната от мрежата.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
код на код адрес на хост вътрешен адрес в хост

държавата на

мр. адрес на абонат

Фиг.33. Структура на мрежовите адреси за протокол x.25.


Протоколът IP v 4 (версия 4 ) използва 4 байтови адреси, чиято йерархия е по-проста и се състои от две степени: първа степен адрес на мрежата; втора степен адрес на хост.

В този протокол границита между двете степени се определя от подмрежова маска.




      1. Маршрутизация на пакетите

Маршрутизацията е най-важната функция на мрежовия слой. Свързана е с избор на оптимален маршрут за преминаване на пакетите през подмрежата на базата на зададен критерий. Методите за маршрутизация се делят на две големи групи:



  • Фиксирани (статични) методи за маршрутизация;

  • Адаптивни (динамични) методи за маршрутизация.

При фиксираните методи направлението на пакета не зависи от натоварването на сегментите на комуникационната мрежа. Използват се в подмрежите с проста топология или за магистралите на големите подмрежи. Недостатък на тези методи е неефективното използване на пропускателната способност на мрежата и съществува възможност за претоварване на някои подмрежи.



Адаптивните методи използват текуща информация за състоянието и натоварването на подмрежата. Потоците от пакети се преразпределят в зависимост от конкретното състояние, с което се намалва средното време за закъснение на пакетите в мрежта. Междинните възли (рутерите) обменят помежду си служебна информация за дължината на опашките и натоварването на процесорите си, за състоянието на каналите и тяхната пропускателна способност, както и за наличните подмрежи в мрежата. Адаптивните методи се делят на две подгрупи:

  • Дистанционно-векторни алгоритми DVR (Distance Vector Routing);

  • Алгоритми за състоянието на каналите (Link State Routing).



При дистанционно-векторните алгоритми всеки рутер поддържа таблица (вектор), съдържаща известните му най-кратки разстояния на различните маршрути в подмрежата и заедно с номерата на съответния изходен порт за предаване на пакетите. Таблицата се обновява периодично чрез обмен на информация със съседните рутери. Разстоянието между абонатите се измерва в скокове (hops), чрез броя на междинните маршрутизатори, през които трябва да премине пакетът. Използва се и друг параметър като: времето за закъснение на пакетите в милисекунди, общата дължина на опашките на чакащите пакети, натоварването на процесора на маршрутизатора и др. Таблицата с вектори във всеки маршрутизатор се актуализира периодически. В крайна сметка всеки маршрутизатор получава обобщена информация за работещите маршртизатори в подмрежата и за разстоянието до тях. Дистанционно-векторните алгоритми работят добре само в неголеми мрежи поради големия брой итерации за актуализация и възможните изменения в конфигурацията. Такива протоколи са RIP (Routing Information Protocol) и IGRP (Interior Gateway Routing Protocol), които се използват в Internet.

В алгоритмите използващи за критерии състоянието на каналите всеки рутер изпраща на всички останали рутери в мрежата не цялата маршутна таблица, а само частта, описваща състоянието на неговите собствени канали. Тези алгоритми имат по-бърза сходимост и не образуват затворени контури на маршрутизация. При тези алгоритми всеки маршрутизатор работи по следната схема:

  • Открива съседите си чрез специален „HELLO” пакет и научава мрежовите им адреси от пакетите – отговор от тях;

  • Измерва закъснението чрез ехо-пакетите цената на предаване до всеки свой съсед;

  • Конструира и изпраща broadcasting – пакет да всички маршрутизатори, съдържащ току що научената информация;

  • Изчислява най-късия път до всеки друг маршрутизатор в подмрежата по алгоритъма на Дейкстра.

Чрез тези действия всеки рутер получава достатъчно информация за построяване на точен граф на подмрежата. Пример за такива алгоритми са: Протоколът OSPF (Open Shortest Pat First), широко използван в Internet и протокола NLSP (NetWare Link Service Protocol) от протоколния стек Net Ware (IPX/SPX) на фирма Novell.

От друга гледна точка методите за маршрутизация се делят на:



  • Децентрализирани (разпределени) методи - При които изборът на направлението за предаване на пакета се извършва от всеки възел по информация, съдържаща се в самия възел.

  • Централизирани методи - При които задачата за маршрутизиране се решава от определен за тази цел възел в дадена подмрежа. Съществува опасност от повреда и отказ на този възел и затова е необходимо дублиране на управляващия възел.




      1. Комутация на пакетите

Комутацията на пакетите се прилага основно в глобалните (WAN) мрежи, но намира приложение и в каналния слой на локалните мрежи (LAN). Комутацията е функция на междинните мрежови възли. Тази функция е наложителна поради липса във всеки момент на пряка връзка между два крайни възела в подмрежата. Изпълнява се от комутатор/маршрутизатор показан на Фиг.34. и се състои в пренасочване на съобщението от канал на входна линия в някои канал на изходната линия. Връзката между двете линии се определя от алгоритъм за маршрутизиране.

Пакетите на предаваното съобщение постъпват на една от входните линии на комутатор/маршрутизаора записват се в буфер и по съдържанието на адресното поле и заложения алгоритъм се определя изходният порт.

Адресното поле на пакета съдържа или пълния адрес на крайния възел получател (при дейтаграмен режим) или идентификатор на виртуалното съединение (VCI), когато подмрежата използва режим на виртуално съединение.



КОМУТАТОР
МАРШРУТИЗАТОР

1 1


2 2

 


 

 


N M
Фиг.34. Схема на комутатор/маршрутизатор.
При режим на виртуално съединение маршрутизиращият алгоритъм поддържа таблица със съответните значения за входен порт и изходен порт. Таблицата се актуализира при създаване на всяко ново виртуално съединение и при всяко разпадане на работило съединение.
1.5.4. Управление на натоварването на подмрежата
Това управление е функция на мрежовия слой, свързано е с избягване на претоварването в комуникационните мрежи, което води до влошаване на работните характеристики на мрежите. Претоварването може да има локален и глобален характер.

производителност

доставки пакети/сек. 1
2

N натоварване генериран пакети/ сек.

Фиг.35. Графика на производителността на подмрежа.
На Фиг.35. са представени графиките за натоварване на под мрежа, съответно графика 1 без управление на натоварването и графика 2 с управление на натоварването.

Производителността на мрежата без управление расте линейно с увеличаване на натоварването. Линейността се нарушава след препълване на буферите на рутерите при N = производителността е максима, след което когато броят на пакетите N расте, производителността на подмрежата намалява. В подмрежа с управление на натоварването производителността достига максимум при N = и остава на същото ниво, независимо от увеличения брой пакети.



1.4. Функции на транспортния слой.
Транспортният слой (ТС) осигурява обмен на данни между обектите на сесийния слой. Той в голяма степен подобрява качеството на обслужване на мрежовия слой. Качеството на обслужване от ТС се определя от:

  • Максималното закъснение на съобщението в мрежата;

  • Допустимата вероятност за грешки, неоткрити в по-долните слоеве;

  • Производителността на мрежата;

  • Сигурността на данните и осигуряване на приоритета им.

Главна задача на ТС е да приеме данните от сесийния слой, ако е необходимо да ги раздели на по-малки части и да ги предаде на мрежовия слой. Слоят гарантира, че протоколните единици ще пристигнат и се подредят в правилен ред в крайния възел на комуникацията.

Транспортните протоколи работят от “край до край”. Програмите, реализиращи функциите на ТС се стартират в двата крайни възела и си взаимодействат. Протоколите от долните слоеве (ФС, КС, МС) не работят от “край до край”. Те доставят информация по отделни участъци от мрежата. Всеки междинен възел има един мрежов модул и по два канални и физически модула за съгласуване със съседните възли. На практика ТС осигурява информационен обмен между приложните процеси на крайните възли. Приложните процеси в хоста си взаимодействат чрез сесийния слой, който за това взаимодействие се явява най-долен от модела. Транспортните услуги се делят на два вида:


  • Услуги с установяване на логическо съединение (connection mode);

  • Услуги без установяване на логическо съединение (connection less mode).

7

КВ1 КВ2



7
6
6
5
5

4

3



2

1

3



3

2

2



1

1

2



2

1

1


4

ТРАНСПОРТЕН ПРОТОКОЛ Х.224
3

МВ 1 МВ n

  1. Х. 25

2
LAPB

1
X. 21



ПОДМРЕЖА
Фиг.36. Зони на действие на физическите, канални, мрежови и транспортни протоколи.
В услугите с установяване на логическо съединение (connection mode), преди предването на информацията се установява логическо съединение между транспортните модули на двата крайните възли. Комуникационният процес се състои от три фази: установяване на съединение; предаване на данни; възстановяване на системата. В такъв режим работи протокол Х.224 за мрежи с комутация на пакети, който поддържа пет класа на обслужване:

  • Клас “0” – елементарен клас;

  • Клас “1” – използва се режим – “възстановяване на грешки”;

  • Клас “2” – основен мултиплексен клас без възстановяване на грешки;

  • Клас “4” – клас с възстановяване на мрежови грешки, откриване на транспортни грешки и мултиплексиране.

Този протокол е подобен на транспортния протокол TCP на комуникационния модел TCP/IP приложен в Internet.

Услугите без установяване на логическо съединение (connection less mode), са свързани с предаване на транспортни блокове без предварително споразумение между крайните възли на мрежата.Ползват се когато не се изисква голяма надеждност на предаването и при тях е възможна загуба на прортоколна единица или размяна на реда на следване на блоковете. Този тип грешки се възстановяват от протоколите на по-горните нива на отворения модел.

Няма пряка зависимост между транспортните и мрежовите протоколи с и без установяване на логическа връзка между крайните абонати на мрежата. Всяка от двата вида транспортни услуги може да се използва с всяка от двата вида мрежови услуги.

Когато се използва транстпортен протокол с установяване на логическо съединение (Х. 224) над мрежов протокол от същия вид (X.25) – номерирането на пакетите, проверката за грешки и предаването на квитанции се извършва от мрежовия слой и след това се повтаря от транспортния слой.

Ако се използва транспортен протокол с установяване на логическо съединение (TCP) над мрежов протокол без установяване на съединение (IP), то транспортният протокол разделя потока данни, идващ от горния слой на сегменти, които в мрежовия протокол (IP) се капсулират в IP – дейтаграми, всяка от които се предава сама за себе си. Възможно е различните дейтаграми да преминат по различен маршрут. Транспортният протокол в приемния възел се грижи за правилното приемане на фрагментите и тяхното подреждане.

Функциите на транспортния слой се делят на управляващи функции и функции, свързани с предаването на данни. Най-важни функции на слоя са:


  • Изграждане и разпадане на транспортни съединения, свързващи крайните възли. Най-използваният тип транспортно съединение е “от край до край” – без грешки при предаването. Възможни са и други типове като: транспортиране на съобщения без гарантиране на реда за получаването им или едновременно разпръсване на съобщения до много крайни възли.

  • Обединяване на няколко транспортни съединения в едно мрежово или осъществяване на едно транспортно съединение по няколко мрежови съединения едновременно (мултиплексиране нагоре и надолу). В случай, когато се изисква висока производителност, транспортният слой може да поиска няколко мрежови съединения и обратно. При двата случая транспортният слой е длъжен да скрие мултиплексирането и да го направи прозрачно за сесийния слой;

  • Управление на последователността и целостта на транспортните блокове, предавани през транспортното съединение ( );

  • Откриване на процедурни грешки, извършване на тяхното частично коригиране, издаване на съобщения за некоректни протоколни единици;

  • Управление на потока от транспортни блокове “от край до край”;

  • Потвърждение за правилно приетите транспортни блокове;

  • Предоставяне на приоритети при предаване на транспортните блокове;

  • Гарантиране на съответствие между мрежови адреси и транспортните адреси на доставяне.

Транспортният слой и всички над него се реализират само софтуерно, чрез инсталиране във възлите на мрежата на програмни модули а реализация на съответните протоколи.



    1. Функции на сесииния слой.

Сесииният слой (СС) осъществява съединения (сесии) между два приложни процеса от различни крайни възли. Той изпълнява два вида функции:



  • Обслужване на сесиите;

  • Диалогова форма на предаване на данни.

Под сесия се разбира последователноста от процедури на диалог между обектите от представителния слой на крайните възли, извършван по съединения на сесийния слой.

Един обект от представителния слой може да участва едновременно в няколко сесии. Когато обект от представителния слой в един краен възел иска да се свърже с обект от представителния слой на друг краен възел, той известява за това сесийния слой, като привлича от своя страна транспортния слой за изграждане на транспортно съединение между двата възела.

Тъй като потребителите възприемат трудно транспортните адреси, сесииния слой работа със символни имена на сесиите вместо с цифровите адреси.

При създаване на дадена сесия се установяват следните съглашения:


  • Съглашение за диалоговата дисциплина (дуплекс или полудуплекс);

  • Договарят се кодовете на символите;

  • Уточнява се размера на прозореца за предаване на PDU;

  • Съгласуват се методите за криптиране или компресия на данните;

  • Договаря се метод за възстановяване при отказ в транспортния слой (особено важно за банковите транзакции).

Основните функции, които изпълнява сесииния слой са:



  • Установяване на сесия, определяща началото на диалога между обектите на представителния слой;

  • Избор на процедури за сесия, подбор на параметри и идентификация на сесии;

  • Управление на диалога между възлите – дуплекс или полудуплекс;

  • Възстановяване на сесия при поява на грешки от различен вид;

  • Обмен на данни между обектите на представителния слой;

  • Прекратяване на сесията при край на диалога;

  • Работа с пароли за потребителите на локалните мрежи;

  • Осигуряване на статистическа информация за работа на локалните мрежи – кой предава, колко често, дълго, кога и какво.

Сесииният слой предлага услуги с установяване на съединение, като услугите се реализират в три фази:



  • Установяване на съединение;

  • Предаване на данни;

  • Възстановяване на системата.

Услугите по предаване на данни се делят на:



  • Предаване на данни и управление на диалога;

  • Предаване на данни за синхронизация;

  • Предаване на данни за управление на дейности;

  • Допълнителни услуги.

Услугите на сесииния слой се определят от ISO като логически групи от взаимосвързани услуги, които се договарят между потребителите при установяване на съединение. Функциите на сесийния се определят от препоръка Х. 215 на ITU, а препоръка Х. 225 определя функциите на сесийния протокол.




    1. Функции на представителния слой.

Представителният слой е ангажиран със синтаксиса и семантиката на предаваната информация. Предназначението му е да извърши преобразуване на данните по отношение на техните формати, кодове и структури. При необходимост представителният слой извършва компресия и криптиране на данните.

Основни функции на представителния слой са:


  • Преобразуване на данните;

  • Управление на форматите;

  • Разкриване на семантиката на данните;

  • Форматиране на текстове (на страници);

  • Кодиране на данните – с кодове ASC II (стандартен американски код за PC) или EBCDIC – разширен двоично-десетичен код за големите компютри на IBM;

  • Съединение на приложните процеси с логически съединения;

  • Защита на информацията в мрежата от неоторизиран достъп чрез шифриране.

Представителният слой предлага услуги само с установяване на съединение, които преминават през четири фази:



  • Изграждане на сесия;

  • Управление на вида на представянето (по име или по съглашение между процесите за определени параметри);

  • Предаване на данни между приложните процеси;

  • Завършване на процедурата на представяне на данните.

Типична функция за представителния слой е кодиране на данните по съгласуван или стандартен начин. За да е възможна комуникацията между различни компютри е необходимо структурите от данни за обмен да са дефинирани по абстрактен начин съвместно с използването на стандартно кодиране при предаването им. Представителният слой функционира с абстрактни структури от данни.

При обмена на информация между потребители всяка приложна система дефинира своите съобщения и структура от данни, като използва език с абстрактен синтаксис ASN.1 (Abstract Syntax Notation) по ITU – препоръка Х.208. Синтаксисът на езика ANS.1 e както в езика Pascal.

Потребителите могат да се договарят по между си за набор от абстрактния синтаксис, който ще се използва при предаване.





    1. Функции на приложния слой.

Приложният слой осигурява средствата за достъп на приложните процеси до OSI – обкръжението. Реализира се чрез набор от програми, всяка от които осигурява вид мрежово обслужване ( FTAM, VT, MOTIS, CMIT,MMS и др.).

Всички слоеве на OSI- модела се грижат за функционирането на приложния слой. Той осигурява взаимодействие между приложните процеси в един или няколко хоста.

Под приложен процес се разбира елемент на системата, който извършва обработка на информацията в съответствие с основната целева функция на системата. Пример за приложен процес са:



  • Работа на оператор на компютър с терминал;

  • Изпълнение на програма с компютър;

  • Сбор на информация за състояние на обект с цел управление;

  • Разпределени изчисления в компютърната мрежа.

Представителният слой определя формата за представяне на данните, а приложният слой определя съдържанието на информацията. Услугите, които извършва приложния слой са:



  • Прехвърляне и изпълнение на задания – протокол JTM (Job Transfer and Manipulation);

  • Достъп и управление при предаване на файлове FTAM (File Transfer, Access and Management);

  • Електронна поща – протокол MOTIS /X. 400 (Message Text Interchange Standart;

  • Програмируема логика и управление на работата – протокол MMS(Manufacturing Message Specification);

  • Виртуален терминал – протокол VT (Virtual Terminal);

  • Управление на мрежата (Network Management) – CMIS, CMIP;

  • Обслужване на директории (Directory Service) – Х. 500;

  • Отдалечен достъп до база данни – RDA (Remote Database Access);

  • Отдалачени операции – DTP (Distributed Transaction Processing).

Протоколите, които се използват в приложния слой на отворения модел са следните:



  1. Протокол ACSE за асоциативна управление на услугата. Осигурява общ набор от услуги за останалите приложни протоколи. ACSE осигурява общите параметри на приложния протокол, като приложни заглавия и представителни адреси.

  2. Протокол FTAM (File Transfer, Access and Management) – за достъп и управление при предаване на файлове. Този протокол преодолява несъвместимостта между различните файлови системи и обмена между тях. Протоколът FTAM осигурява следните услуги:

  • Създаване и изтриване на файлове;

  • Четене и запис на файлове;

  • Четене и промяна на файлови атрибути;

  • Търсене на запис от файл.

Услугите на протокола FTAM са предназначени за следните видове файлове:



  • Текстови и двоични файлове;

  • С последователен и произволен достъп;

  • С индексиране по един ключ;

  • Файлове от директории.




  1. Протокол VT (Virtual Terminal) – протоколът се използва осигуряване на услуги за емулиране на виртуален терминал. Чрез него се преодолява несъвместимостта при взаимодействие на терминали от различен вид. Симулира се абстрактен мрежов терминал като посредник между различните терминали. За всеки терминал се създава програма, която преобразува функциите на симулирания мрежов терминал във функциите на реалния терминал. Протоколът VT се състои от две части – VT – клиент и VT- сървър, в зависимост от това дали информацията се въвежда от клавиатурата или се получава от мрежата.

Съществуват два режима на работа:

  • S режим – синхронен режим, при който VT – клиент и VT – сървър работят последователно;

  • А режим за едновременна комуникация – VT 100 терминална емулация.




  1. Протокол MOTIS/X.400 за обмен на съобщения. MOTIS (Message Text Interchange Standard) позволява на потребителите обмен на пощенски съобщения. Всяко съобщение се състои от плик и съдържание. Пликът съдържа служебна информация за доставка на съобщението до получателя. Съдържанието се състои от части, които се представят в един от следните формати:

  • ASC II – код;

  • EDI – електронен обмен на данни;

  • ODA/ODIF – архитектура на офис документи за обмен;

  • GGM – мегафайл на компютърна графика;

  • IGES – данни за дефиниране на софтуерния продукт.

MOTIS е по препоръка на ITU – X.400, която има две версии:



  • Версия 1984 г . – използват се отдалечени операции и услуги за надеждно предаване, при директни комуникации на сесийните слоеве;

  • Версия 1988 г. – с елемент за обслужване на отдалечени операции от приложния слой.

Препоръка Х. 400 предлага повече средства за контрол в сравнение с протокола SMTP на Internet за E-mail, като предоставяне на подателя на информация за това дали съобщението е пристигнало до получателя, дали е прочетено или не, дали е изтрито и дали е направен отговор.



  1. Протокол Х. 500 за обслужване на директории. Протоколът Х. 500 осигурява достъп до съхранена информация за мрежови обекти: потребители на мрежовите, ресурси (принтери, пощенски кутии и др.); мрежовите приложения (FTAM) и др. Необходимо е да се спазват следните изисквания:

  • Обръщението към обектите в мрежата може да става само по име;

  • Имената на обектите са динамично свързани с тяхното разположение и адрес;

  • Потребителят може да направи търсене тип “жълти страници”, основаващо се само на един критерий за търсене.

Протоколът Х.500 предлага сигурен глобален достъп до информационното хранилище (директория), независимо дали базата данни се намира на един компютър или е разпределена.



  1. Протокол CMIP (Common Management Information Protocol) за управление на мрежата. Администраторът на мрежата се нуждае от механизъм за задаване конфигурацията на мрежата, мрежовите ресурси и осигуряване на сигурността на достъп до тях. Мрежовият администратор наблюдава непрекъснато нейните ресурси и отстранява възникналите грешки и проблеми.

ISО е дефинирала пет области за управление на компютърната мрежа:

  • Управление на конфигурацията на мрежата – включва първоначално инсталиране на хардуера и софтуера и определяне на параметрите й;

  • Управление на производителността – включва събиране, съхранение и обработка на информацията за мрежата;

  • Управление на грешките и неизправностите, възникналипо комуникационните линии по време на работа;

  • Управление на отчетността и използването – средство за натрупване на отчетна информация за използването на мрежовия ресурс;

  • Управление на достъпа и сигурността на информацията – включва средства за управление на достъпа на потребителите до мрежовите ресурси – чрез потребителски идентификатори и пароли, ограничения по време за достъп и т.н..


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница