Компютърни мрежи


Каналните протоколи в локалните компютърни мрежи



страница14/23
Дата25.07.2016
Размер1.86 Mb.
#6605
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23

4.7.Каналните протоколи в локалните компютърни мрежи.


Характерно за локалните мрежови конфигурации е , че каналното ниво е нивото на реалната комуникация. Компютрите в локалните мрежи еднозначно се идентифицират по своя канален адрес и функционалността на мрежовото и транспортното ниво по отношение на управление на комуникационния процес е силно редуцирана. Тъй като локалните мрежи се развиват в ограничен регион и за ограничена група потребители, при този клас мрежови конфигурации не стой за решаване проблема за преобразуване на адресите за достъп до физическата среда (каналните адреси) и уникалните идентификатори, валидни за глобалния информационен пренос. Каналните адреси са достатъчни за локализация на компютрите в средата на локалната мрежа.

Характерни за локалните мрежи са канални протоколи, поддържащи т.н. равнорангови методи за достъп до физическата среда. При този клас методи компютрите в локалната мрежа са “равноправни” по отношение на достъпа до физическата преносна среда и съответстващите канални обекти имат функционалността да участват при разпределението на пропускателната способност на физическото съединение.

В локалните мрежи се прилагат два типа равнорангови протоколи – с приоритети и без приоритети.

4.7.1. Представители на равноранговите протоколи без приоритети.


За тези протоколите е характерно, че всички възли са равноправни по отношение на функционалните си свойства и приоритетите си за достъп до физическата среда

4.7.1.1.Маркерна шина (Token Bus) - стандарт IEEE 802.4


Дисциплина за управление на достъпа до физическата среда, основана на използването на неприоритетна шина, е описана в стандарт IEEE 802.4.

При стандарта IEEE 802.4 МАС поднивото изпълнява 4 основни функции: интерфейсна машина (IFM), машина за управление на достъпа до средата (ASM), машина за приемане (RxM) и машина за предаване (ТхМ). В системата може да бъде включен и един незадължителен компонент - регенеративна машина, която влиза в състава на специализирани възли-повторители.

Машината за управление на достъпа реализира функционалната същност на протокола за предаване на достъпа по логическото колело. На тази машина се грижи за откриването на грешки при предаване, възстановяване от откази и управление на протоколно недефинираните състояния.

LLC кадрите постъпват през интерфейсната машина към АCМ. Интерфейсната машина буферира заявките за обслужване от LLC поднивото, осигурява необходимото качество на обслужване, заявено от LLC поднивото и верифицира целевия адрес на LLC- кадъра

Машината за предаване на данни се “грижи” за изпращане на кадъра във физическата среда. Тази машина приема кадъра от АСМ и го пакетира с МАС протоколната информация. Машината за приемане на данни приема МАС кадъра, разпакетира МАС опаковката и насочва LLC-кадъра към интерфейсната машина за идентификация и акцентиране в LLC поднивото при съвпадение на целевия и собствения адрес.

Стандартът IEEE 802.4 поддържа виртуално логическо “колело” в рамките на шина топология на физическия канал.

На всяка станция се присвоява маркерен адрес. Маркерът се предава от възел на възел в ред на намаляване на маркерните адреси – фиг.4.2. Когато конкретен възел приема маркерен кадър, чието поле за достъп съвпада с маркерния адрес на възела, то той заема канала и може да предава информационни кадри. В процеса на владеене на канала възела може да преотстъпва правото на предаване по системата "запитване/избор", т.е. временно този възел играе ролята на първичен. След завършване на обмена, възелът- “владетел” на маркера излъчва управляващ кадър за предаване правото на достъп на станцията с по-малък пореден маркерен адрес.

Ако поредният “владетел” на маркера не може да поеме управлението на канала, възелът владял последен маркера предприема мерки за пренасочване на правото за предаване в логическото колело.

Издава се управляващ пакет "Кой е следващия" ("Who follows"), съдържащ адреса на неизправния предавател. Станцията която има с 1 по-малък от посочения в "Who follows" кадъра маркерен адрес, изпраща кадър "установяване на приемника" ("set successor"). Този кадър съдържа адреса на следващата активна станция, която поема управлението на канала, с което логическото ниво е възстановено.

Стандартът IEEE 802.4 разглежда и ситуацията за добавяне нов възел в колелото. Подходът, който се прилага за разрешаване на тази проблемна ситуация се нарича - “прозорец на отговора”.

Станцията владееща маркера изработва управляващ кадър “Санкция на приемника” (solicit-successor). Стойността на адреса в този кадър лежи между адреса на владетеля и адреса на следващата станция-приемник на маркера. Владетелят на маркера изисква време интервал - един прозорец (равен на удвоената максимална транзитна задръжка по шината). Ако се получи отговор на запитването за вмъкване, маркерът се предава директно към възела приемник. Ако постъпи положителен отговор, владетелят на маркера установява адреса на възела-приемник. Новият възел е вмъкнат в логическото колело. Изграждането на МАС поднивото по стандарта IEEE 802.4 е удобно за локални мрежи с неравномерно натоварване, тъй като логическото колело може да се преконфигурира за обхождане само на активните в момента възли.



Фиг. 4.22



4.7.1.2.Протокол CSMA/CD - контрол на носещата честота с откриване на колизия (802.3 Ethernet).


Протоколът за множествен достъп с контрол носещата с колизии (CSMA/CD) е един от най-известните механизми за управление на достъпа до локални мрежи с шина топология. Една от най-разпространените реализации на CSMA/CD е протоколната спецификация Ethernet.

Таблица 4.1 маркира етапите в разработването и развитието на протоколната спецификация Ethernet.

Таблица 4.1


Година

Наименование

Организация

Забележка

1980

Ethernet

Xerox

CSMA / CD

1981

Ethernet Version 1

Xerox / Intel / Digital

CSMA / CD (thickwire koax)

1982

Ethernet Version 2

Xerox / Intel / Digital

CSMA / CD

1985

802.3 Ethernet

IEEE / ANSI

10 Base 5 (thickwire)

1988

802.3 Ethernet

IEEE / ANSI

10 Base 2 (broadband)

1989

8802.3 Ethernet

ISO

10 Base 2, 10 Base 5,

1980

802.3i Ethernet

IEEE

10 Base T

Спецификацията Ethernet е съвместна разработка на фирмите Xerox, Intel и Digital Equipment, като е обогатена и доразвита от институтите IEE и ANSI, като спецификацията се предлага за разглеждане от комитетът 802 на IEEE и с малки изменения е включена като основа на стандарт IEEE 802.3.

Спецификацията CSMA/CD Ethernet обслужва двете най-ниски нива от Еталонния модел - физическото и каналното.

МАС - поднивото е изпълнено от 4-обекта, по два в предавателната и приемната част.

Обектът "Формиране на кадрите" е обект от предавателната част. В този обект се формира валидния МАС-кадър (Таблица 4.2).

Таблица 4.2



Начален разделител

Целеви адрес

Адрес на източника

Протоколен блок LLC

Допълнител-но поле

Поле за контрол

При формирането на МАС-кадъра се инициализира полетата за целеви адрес, адрес на източника и полето за контрол. Протоколния LLC блок е прозрачен за МАС поднивото.

Обектът "Управление на достъпа до средата" е обект както от предавателната, така от приемната среда. Основната му функция е да предаде МАС-кадъра към физическото ниво и да приеме съответен МАС-кадър от физическото ниво. Приемането и предаването на MAC-кадъра към и от физическото ниво се съпътства от следните допълнителни функции.


  • буфериране на МАС-кадъра;

  • обработка и отстраняване на колизии.

Характерът и функционалността на физическото ниво зависи от типа на физическата среда. За различните физически среди може да се дефинира един обобщен набор от необходими услуги, които не зависят пряко от параметрите на избрания физически носител. Подобно на МАС поднивото за физическото ниво в рамките на стандарта 802.3 се разглеждат два логически обекта.

Обектът "Кодиране/декодиране на данните” има следните функции:



  • формиране на синхросигнали за идентификация за идентификация на МАС-кадъра;

  • кодиране на битовия поток до самосинхронизиращ се манчестърски код, който се декодира от същия обект в приемната среда.

Обектът "Достъп до канала" въвежда физическия сигнал в канала за обмен от предавателната среда и извлича валидния физически сигнал в приемащата страна на интерфейсния модул. Процесът на предаване и приемане на физическите сигнали е съпроводен от непрекъснат контрол на носещата. В предавателната страна контролът на носещата е надстроен със системата за откриване на колизия.

МАС-кадъра се предава до всички станции, включени в канала. Сигналите се разпространяват от възела източник симетрично в двете посоки от комутационния канал. Приемащата станция отделя валидния МАС-кадър от преносимата среда и го буферира. Буферният кадър се идентифицира по адресната част. Ако целевият адрес, записан в кадъра съвпадне със собствения адрес на приемащия възел, кадъра се разпакетира и LLC блока данни се изпраща към LLC под-нивото за обработка.

Характерна особеност на IEEE 802.3 е предвидената система за откриване и разрешаване на колизии.

Тъй като CSMA/CD е равнорангова дисциплина за достъп до физическия канал, то възлите заявяват необходимостта да използват канала само, когато желаят да предадат данни. Съперничество за канала се проявява тогава, когато повече от една станция се опитват едновременно да извеждат валидни данни. Получава се наслагване и изкривяване на информацията и тя се лишава от достоверност - правилното u приемане е невъзможно. Такова състояние на шината се нарича колизия. Възлово място в анализа на колизиите заема така наречения прозорец на колизията. Този термин характеризира интервала от време, необходим за разпространението на активен сигнал по канала и откриването на този сигнал от всяка от включените в съединението станции. На практика това е времето за откриване на колизията от опониращите заемането на канала възли. В най-тежкия случай времето за откриването на колизията е равно на удвоената продължителност на прозореца на колизията. Прозорецът се удвоява, тъй като за откриването на колизията от предавателния възел е необходимо до този възел да достигне насложения, в резултат на стълкновението сигнал.

Колизията е нежелано явление, тъй като води до генерирането на грешки при транспортирането на данни. Също така при предаването на дълги кадри колизията "поглъща" голяма част от каналното време. Този ефект не е така силно проявен при малка дължина на кадъра. При CSMA/CD протокола този проблем се решава чрез прекъсване на кадъра в момента на откриване на колизията.

Ако поредица от сигнали се разпространяват във всички достъпни части на канала без колизии, то се говори че възелът, предаващ тези сигнали е завладял канала.

При случая на колизия обектът за достъп до канала в предаващата страна открива наслагването на сигналите и изработва към обекта за управление на достъпа до средата сигнал за колизия. Обектът “Управление достъпа до средата” изпълнява две функции за обработка на колизията:


  • усилване ефекта на колизията - предава се специализирана последователност от битове, наречена пакет “jam” (задръстване). Целта на “jam”- пакета е да осигури такава продължителност на ефекта на колизия с цел надеждна детекция на колизията от всички предавателни станции, сблъскващи се по канала. “jam”- пакета е с размер от 32 до 48 бита. Горната граница се поставя за разграничаване на “jam”- пакета от обичайните МАС-пакети;

  • прекратяване на предаването и планиране на следващия опит за заемане на канала.

Възлите, които не участват в колизията приемат недостоверен кадър, завършващ с “jam” пакет. Този недостоверен кадър се декодира и опознава от обекта “Управление на достъпа до средата” като недействителен кадър. Основното правило за разпознаване кадъра на колизията е, че той е по-къс и от най-късия действителен МАС-кадър.

Както в спецификацията Ethernet, така и в стандарта IEEE 802,3 се използва “едно-настойчив” метод за управление на колизията, а за планирането на повторното предаване се прилага вероятностен метод, наречен усреднен двоичен експоненциален възврат (truncated binary exponencial back-off).

След завършване на “jam”-пакета се генерира времезадръжка, преди следващия опит за повторно предаване. Величината на времезадръжката е кратна цяло число пъти на дължината на слота. Броят на слотовете интервали, в рамките на които се изчаква преди n-тия опит за повторно предаване се избира като равномерно разпределена случайна величина.

Методът CSMA/CD е най-ефективен при относително ниски претоварвания на канала в рамките на 25-30%. В случаите на локална мрежа с ефективни натоварвания на 50% е по-подходящо да се използват други дисциплини за достъп до физическата среда.

Преди да започне предаването е необходимо възлите да ”послушат” канала дали е “зает” или “свободен”. Наличието на носеща честота е достатъчно и необходимо условие, че каналът е “зает”/ При освобождаване на канала всеки възел, който има данни за предаване може да започне предаването. Ако повече от един възел започнат едновременно предаване в комуникационната среда се открива конфликт – колизия.

Р
Активен предавател


азглеждаме следният случай:

Случай 1:


В



С





t0



А

D





Заявка за предаване

Фиг. 4.19

“С” предава информацията на другите станции. В момента to включваме осцилоскопа и на екрана имаме носеща честота.

Случай 2:


В



С

t1



колизия

А

D

lc

В интервала t1t2 се осъзнава, че има колизия.




Фиг. 4.20

Отпадането на носещата дава възможност за инициатива на “А” и “D” да предават данни. В един момент двете носещи се наслагват. “A” и “D” предават данни, не се отркива веднава “колизия”, тъй като станциите са отдалечение на разстояние lc.

Прозорецът на колизията интервал от време:




tW - прозорец на колизията

t(lC) - време за транспорт

t(sd) - време за логическа детекция

tW = t(lC) + t(sd)

Така изчислен прозорецът е валидена само за конкретния случай, когато в колизичта участват“А” и “D”. Обобщеният прозорец на колизията t е функция на параметри, валидни за целия локален мрежов сегмент – дължина на сегмента - lMAX, за останалите не е така, защото интервалът (времето) е различен. В останалите случаи прозорецът на колизията е сложна величина.


tWT - прозорец на колизията (total)

t(lMAX) - функция на разстоянието на сегмента от физическата среда

t(sdLOW) - време за реакция на най-бавната цифрова логика

t(JAM) - време за разпространение на препълване (задръстване)


t = t(lMAX) + t(sdLOW) + t(JAM)

JAM е специализиран по структура пакет, който информира за колизията. Използва се за привеждане на протоколната логика в начало състояние за разрешаване на колизията.

На таблица 4.2 са представени три метода за разрешаване на колизията: ненастойчив, 1-настойчив и P-настойчив. Описва се поведението на протоколната логика в зависимост от базовите състояния на канала – свободен, зает и състояние на колизия

Таблица 4.2. Методи за разрешаване на колизията.


Методи

Състояние



Ненастойчив

P – настойчив

1-настойчив

Сободен

Станцията започва да предава веднага

с вероятност (р) – станцията

започва предаване



с вероятност (1-р) – отлага предаването за случайно генериран интервал от време

Станцията започва да предава веднага

Зает

Проверката се осъществява през случайно генериран интервал от време – “ненастойчива” проверка

с вероятност (р) – станцията

проверява състоянието на канала



с вероятност (1-р) – отлага проверката със случайно генериран интервал от време

Непрекъсната проверка на състоянието на канала.

Колизия


В момента tC се установява колизия. Предаването се отлага със случайно генериран интервал от време tC. tC е различен за всяка станция. Станцията с най-малък tC заема канала.



В момента tC се установява колизия. Предаването се отлага със случайно генериран интервал от време tC. tC е различен за всяка станция. Станцията с най-малък tC заема канала.



В момента tC се установява колизия. Предаването се отлага със случайно генериран интервал от време tC. tC е различен за всяка станция. Станцията с най-малък tC заема канала.



Анализът на методите за разрешаване на колизията показва, че ненастойчивият метод предполага най-малко колизии, но при него физическото съединение се използва неефективно – възможно са периоди на изчакване и не използване на физическия канал. При 1-настойчивия метод физическият канал се използва най-ефективно, но метода работи с най-много колизии и реалния пренос на потребителски данни се накъсва от процедури по разрешаване на възникналите колизии. За отстраняване на недостатъците на първите два метода е създаден p-настойчивият метод. При този метод променяйки стойността на вероятността (p). Така от една страна се регулира броя и честотата на колизиите, а от друга се достига до относително ефективно използване на физическото съединение.

Изграждането на МАС поднивото по стандарта IEEE 802.3 е удачно за локални мрежи с висока интензивност информационното натоварване при относително “къси” сесии на обмен за всяко от установяващите се канални съединения.

4.7.2.Равнорангови приоритетни протоколи


Приоритетните равнорангови протоколи ефективно обслужват съсредоточен и пиков трафик при несиметрично комуникационно натоварване, когато е необходимо част от възлите (в натоварените маршрути) да заемат по често правата на достъп до средата за обмен. Въвежда се система от приоритети, която се залага във всички възли.

Един типичен представител на равноранговите приоритетни протоколи е приоритетното маркерно колело.

Подходът за реализиране на приоритетни маркерни колела за управление на достъпа до физическата среда се използва широко в практиката на локалните мрежи и е систематизиран в стандарта ІЕЕЕ 802.5.

Приоритетните маркерни колела се развиват на базата на усъвършенстване на неприоритетните маркерни системи, т. е. в сила са общите правила за изграждане на маркерните колела. Маркерът циркулира непрекъснато по колелото, преминавайки през всяка от станциите. Всяка станция приема, проверява и препредава маркера. Ако маркерът е в състояние "зает" приемащата станция го регенерира и го предава към следващата станция. Копиране на данни от маркера се осъществява, само ако пренасяните данни са необходими за приложните процеси, функциониращи в изчислителната среда на съответния възел.

Стандартът ІЕЕЕ 802.5 осигурява приоритетен достъп до колелото на базата на разширяване на управляващите полета в композицията на маркера и вграждане на съответната приоритетна логика във всеки един от включените в съединението възли:


  • полета на маркера:

RRR - битове за резервация-позволяват на станциите с висок приоритет да заявяват използването на следващия маркер;

РРР - битове за приоритет - указват приоритета на маркера и станциите, които могат да го използват;



  • регистри във възлите:

Rr - регистър за резервацията;

Рr - регистър на приоритета;

Sr - стеков регистър на приоритетите Рr;

Sх - стеков регистър за съхраняване на стойностите на полетата за последния предаден маркер;

Рm - приоритет на текущата заявка.

Приоритетният механизъм работи по такъв начин, че за всички станции притежаващи един и същ приоритет да се осигури равно вероятностен достъп до колелото. Основния принцип на приоритетния механизъм гласи: всяка станция, която повишава нивото на приоритета за обслужване в колелото (запомняща станция - stacking station) възстановява изходната стойност на сервизния приоритет.

Действието на приоритетния механизъм е следното: когато конкретна страница има кадър за предаване, тази станция (възел) заявява маркера чрез резервиране (RRR). Ако нивото на приоритета на кадъра (Рm), готов за предаване е по-голям от стойността на битовете RRR, възелът увеличава стойността на полето RRR до величината Рm. Ако RRR  Pm, то полето за резервиране се регенерира без изменение. След като станцията е заявила маркер, тази станция предава кадри, докато не завърши предаването на всички кадри "натоварени" след маркера.

Ако предаването на поредния маркер не се реализира до препълването на специализиран системен таймер, станцията генерира нов маркер по колелото.

Ако станцията няма текущи кадри за предаване и няма заявка за резервиране (Rr), по-голяма от текущия приоритет на обслужване на колелото (Рr), то маркера се предава с приоритет равен на текущия приоритет на обслужване в колелото. Полето за резервиране се пресмята от израза:

RRR = MAX(Pr, Pm)

Ако в станцията има готов за предаване кадър или заявка за резервиране (Rr), всеки от които има по-висок приоритет от текущия за обслужване на колелото, тогава маркера се генерира с приоритет.

PPP = MAX(Pm,Rm) a RRR = 0

Тъй като станцията повишава нивото на обслужване по колелото, тази станция се установява като запомняща. Като такава конкретната станция съхранява старото значение на приоритета на обслужване по колелото, като Sr и новото значение на приоритета като Sx. Тези стойности се използват в един по късен момент за понижаване приоритета на обслужване по колелото, когато се изчерпят кадрите, готови за предаване в колелото с приоритет Pm  Sx.

Запомнящата станция изисква всеки маркер, който тя получава да има приоритет PPP, равен на Sx. Полето RRR се анализира с цел повишаване, запазване или намаляване приоритета на обслужване на колелото. Всеки нов маркер се предава с поле PPP, равно на полето за резервиране RRR, но не по-малко от запомнен приоритет за обслужване Sr.

Ако новото значение на приоритета на обслужване на колелото PPP е по-голямо от Sr, то полето RRR се нулира; старото значение на приоритета на обслужване на колелото се заменя Sx = PPP и станцията запазва своята функционалност на запомняща.

Ако резервирания приоритет на обслужване е по-малък или равен на запомнящия приоритет Sr, то новият маркер се предава с поле за приоритета PPP = Sr; Sx и Sr се извеждат от стека и ако в стека няма други стойности за Sx и Sr, станцията прекратява изпълнението на функцията за запомняща станция. Този метод позволява на станции с нисък приоритет да използват колелото, когато вече са обслужени станциите с по-висок приоритет.

Стандартът IEEE 802.5 предполага използването на три формата за разпространение на информацията в колелото.


  • маркерен формат - състои се от два разделителя за идентификация на валиден формат и поле за управление на достъпа, съдържащо 8 бита: три бита PPP - индикатор на приоритета; три бита RRR - индикатор на резервациите; един бит T - за тип на информацията (T = 0 - маркер, T = 1 - данни); един бит M - мониторен бит, използва се от разрешения набор функции по управление на колелото;

  • маркерен формат за аварийно завършване - състои се от начален и краен разделител. Този формат се използва за прекъсване предаването на съобщения при възникнали аномални ситуации в мрежовата среда.;

  • информационен формат - използва се за същинското транспортиране на информацията. При композиране на формата на информационния кадър са включени съответните LLC и MAC опаковки.

Стандартът IEEE 802.5 препоръчва и характеризира редица допълнителни възможности като:

  • използване на няколко ситемни таймера за възстановяване на колелото;

  • възможности за генериране на система от отчети за натоварването на станциите и др.

Транспортни среди, изградени по IEEE 802.5 се използват масово при изграждането на локални мрежи. Ефективността на препоръките от 802.5 стандарта се проявяват при относително големи фонови натоварвания в мрежата (над 50%).


Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VII
Sem%20VII -> Модул tcp/ip компютърни комуникации
Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 1
Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11
Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "интернет технологии" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии"
Sem%20VII -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации
Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 6
Sem%20VII -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 9
Sem%20VII -> Програма по дисциплината : "мрежово програмиране" включена в учебния план на специалността: " Компютърни системи и технологии"


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница