кодира и предавадумите си в съобщение на реципиента, който го декодира и интерпретира.[ CITATION Миц18 \l 1026 ]
При обратна връзка, реципиентът се превръща в комуникатор, а комуникаторът – в реципиент.
Това може да се изрази чрез следната таблица4:
Кодиране, предаване на
→
Декодиране, интерпретиране на
↑
Съобщение
↓
Комуникатор
←
Реципиент
В оцветената средна клетка на последния ред, стрелката показва кодиране и предаване на съобщение от реципиента и декодиране и интерпретиране от комуникатора. Ролите се разменят и се получава обратна връзка.
Видове комуникация Комуникацията се дели на вербална и невербална
Вербална комуникация Пак в тълковния речник (стр. 84), за думата «Вербален» е дадено обяснението «Словесен». От тук следва извода, че вербална комуникация може да се разбира като комуникация чрез говор.
Примери за вербална комуникация могат да бъдат:
Невербална комуникация Невербалната комуникация въздейства на реципиента 93%[ CITATION Неи1 \l 1026 ]. Тя се изразява в това че съобщение на реципиента дава не говорът на комуникатора, а неговото поведение, маниери, интонация и др.
Ето някои от елементите на невербалната комуникация:[ CITATION Неи1 \l 1026 ]
Според Дейвид Люис, невербалната комуникация може да бъде смятана за нещо като „Таен език“. Той посочва, че този вид комуникация въздейства не пряко, а подсъзнателно, от него не получаваме информация с думи и пренебрегваме неговото значение.[ CITATION Люи01 \l 1026 ]
