Комуникативната култура в демократичното общество доц д-р Донка Александрова

Нашата конференция се провежда в навечерието на най-светлия национален празник за българите - 24 май - деня на братята Кирил и Методий, първоучителите на славянските племена, създателите на българската писменост и славянската култура. Тъкмо поради това ние избрахме да говорим за словото - за неговата сила и величие, за неговата демократизираща роля.

Така поставената теза за словото и демокрацията е необятна и затова нека насочим нашата дискусия само към онези проблеми, на които можем да дадем реално решение, а също и да поставим други, от които зависи развитието на демократическия процес и собствената ни съдба като нация.

Първият и основен проблем е за взаимовръзката между демокрация и реторика. Ненапразно древногръцката демокрация от V-IV в. пр.н.е. роди теорията и практиката на красноречието - изкуството да се убеждава. Дискусия и демокрация, търсене на съгласие или консенсус, както се наложи напоследък в езиковата ни практика, стремеж към справедливост и равенство, зачитане на човешкото достойнство и гражданско самосъзнание, ненасилието, за което пледираше великият син на древната Бхарата (Индия) - Махатма Ганди¹ и неговата представа за демокрацията като даване на най-слабите същите възможности, които имат и най-силните - всички тези (а и много повече!) характеристики бележат генетичната връзка между реалната демокрация като метод на управление и реториката - като технология на убеждаващото общуване.

Естествено както демокрацията, така и публичната реч са исторически категории и днес те са твърде различни от своите първообрази в древността. Но все пак главните принципи на демократизма не само като форма на държавно управление, но и на ръководство на всяка обществена формация, която се ръководи чрез колективни решения - са запазени и до днес. А това са принципите на:

• 
  равенството - на икономически, политически и социални права и
  задължения;
  

• 
  обществения контрол и законността;
  

• 
  убеждаването - откритото обсъждане, дискутиране, полемизиране,
  компромис - т. е. правото на всеки гражданин да говори и да бъде
  изслушан, правото му неговото мнение да окаже въздействие върху
  вземането на колективното решение.
  

"По този начин демокрацията предполага различие и плурализъм на мненията в самото общество, както и равноправие на индивидите в него. Когато подобно различие намери публична изява, демократичният път на разрешаване на противоречията се основава на дискусията, убеждаването и компромиса, а не на насилствено прокарване на идеите чрез аргументите на властта."² Често наричат демократичните правителства "говорилни", но това не принизява тяхното значение.

Принципът за гарантиране на човешките свободи: свободният обмен на мнения, дискусията е немислима без осигуряване на свободата на словото и печата, правото на гражданите да се обединяват в общности, да протестират, правото на лична сигурност. Само "живожарицата" на горещите спорове, проверката на множеството доказателства и гледни точки осигуряват достигането до най-добрите колективни решения.

И на последно място, но не и по значение - принципът на промяната - обновяването на обществото, което подобно на пролетното чистене измита неудачните закони, провинилите се законодатели и политици, остарелите възгледи и идеологии, сменя поколенията и правителствата. И всичко това става естествено - по законите на демократичното развитие, без сътресения и катаклизми, без злобата и отмъщението на "ключовите фигури", решаващи етапите на социалното развитие в авторитарните режими.

Вторият проблем, на който нашият форум трябва да съсредоточи вниманието си, е историческата приемственост на българската демокрация, или както е модерно да се казва - проблемът за континюитета на демокрацията. Не са малко онези съвременни кандидат-идеолози, които идентифицират включването на България в ЕС и НАТО с "присъединяването" на родината ни, която, кой знае защо, наричат "тази страна", към Европа... Ние не само сме в Европа, но и "сме дали нещо на света". И нека тези "неблагоразумни юроде" разгърнат отново страниците на един от най-проникновените наши народопсихолози - Иван Хаджийски, и си спомнят, че "обособяването на нашия народ в нация се намира в органическа връзка с формирането на българската демокрация"³. Той посочва като пример "Словесността" на Добри Войников - един учебник, в който уроците по реторика са в действителност и уроци по демокрация. Политическите идеи на Възраждането, "нашето освобождение беше борба за политическа и стопанска демокрация"⁴. Иван Хаджийски негодува срещу лъжата, която често се повтаря: "че българинът бил с робска психология и че тази психология имала извора си в петвековното турско робство"⁵. "Нашият народ има едно рядко политическо съзнание - заявява той. Малко са

² Дейвид Бийтъм и Кевин Бойл, "Демокрацията: въпроси и отговори", Сп. "Отворено
образование", 1995, кн. 2, Център "Отворено образование", С, с. 83

³ Иван Хаджийски, Гражданска смърт или безсмъртие, Т. Бакалов", Варна, 1986, с. 26

⁴ Иван Хаджийски, Цит. съч., с. 34

⁵ Пак там.

народите, които така остро чувстват ограниченията на своята свобода. И ако някога този народ спира и изчаква събитията, това се дължи на неговото забягване напред."⁶

Тъкмо последиците от българската националноосвободителна борба създават двата решителни факта за демократичното развитие -демократизирането на образованието и демократичното възпитание на

народа.

Демокрацията предполага постоянен диалог, може би е по-правилно да говорим за полилог с единомислещите, другомислещите, управляващите, управляваните. Смяната на политическия режим на 10. XI. 1989 г. доведе до плурализма на мненията, до многопартийната система, до поляризирането на социалната позиция, което в множество случаи прие драстични форми. Червено-синята конфронтация раздели не само обществото, но дори и най-малката му клетка - семейството. Днес сталиновата максима: "щом не си с нас, значи си против нас", която по закона на парадокса действаше в началото, започва да отстъпва на известна доза политическа толерантност.

И все пак нека се опитаме да синтезираме елементите на политическия диалог през периода на прехода от "социалистическа" към "пост-социалистическа демокрация".

Политическият диалог е:

• 
  нетолерантен - действа синдромът на махалото, от апологетика
  на комунистическата идеология до пълното й отричане; определенията
  са контрастни, от русофилия се тласка обществото към русофобия,
  търсят се близости с французите (т.нар. франкофония), образът на "по-
  големия брат смени руската рубашка с американското знаме" и пр.;
  
• 
  неабективен - проявява се синдромът на щрауса, пред
  обществеността се поставят за изпълнение задачи, които по своята
  социална значимост и перспектива не отговарят на реалността;
  
• 
  средствата за масово осведомяване получиха някои положителни
  насоки в развитието си: роди се изобилие от издания; нова и
  разнообразна информация; разчупване на идеологическия шаблон и
  Цитатничество; разрушаване на догматичния мисловен стереотип;
  

⁶ Пак там. Пак там, с. 36

П

вулгаризация на литературния език - навлизане на битовизми, вулгаризми, цинизми, жаргонни думи, диалекти. На практика някои от периодичните издания слагат знак за равенство между разговорния и книжовния език.

• 
  "Германците са аутсайдери според букмейкърите, тинейджърите
  - рокаджии, N показа среден пръст на М... ".
  
• 
  Променя се словоредът на фразата: Мечка уби бизнесмен.
  
• 
  Няма респект към религия, смърт - Татарчев заплашва да арестува
  (патриарх) Максим.
  

Модното увлечение по английските думички не е завладяла само вестникарите. В университета цял легион от непреведени термини битуват в програмата - струдентите вече не учат "политическа икономия", а "економикс"; не е "социално управление", а "мениджмънт"; не са "връзки с обществеността", а "пъблик рилейшънс" (и то в ед.ч.!) и много други.

- Наблюдава се американизация на езика и на културата - 90% от
фирмите по улиците са на английски език (а уж сме франкофонска
държава?!), 90% от филмите по националната ни телевизия са
американски и пр.

- Повишена е езиковата експресия - емоционален стил, който отразява екзалтацията от промяната - еуфорията на част от интелигенцията, получила свобода на словото и действието.

Балансираната аналитична мисъл се замени от патетични декларации, силни думи и изрази, отразяващи страстите на деня, но не и задълбоченост и перспектива за решаване на проблемите. В предизборно изявление по БНТ напр. университетският професор Иван Калчев заявява, че ще натика "всички комунисти в затвора, Янчулев - в затвора, Хачо Бояджиев - в затвора". Общото впечатление, което оставят подобни изявления у зрителя, се заключава единствено в рекламата на собствената персона на оратора.

- Разрушаването на бившата идеологизирана ценностна система

' Сп. Пъблик рилейшънс и реклама, януари-февруари 1996 г., с. 38

България е на път да изчезне, според компютърни изчисления, през 2038 г.Н Ламтежът за пари и богатство заместват идеалите за честност, справедливост, себеотрицание в името на колектива и пр. В апел на Учителския синдикат от 11. V. 1995 г. под заглавие "Днес е толкова страшно за знанието" четем: "Управляващите днес не мислят за утре. Затова бъдещето на нацията е оставено в ръцете на окаяни бедняци, (подч. Д. А.) В резултат у учениците се формира апатия към интелектуалния труд, а това формира познатата безлична лесноуправляема трудова класа, за която интелигенцията няма стойност".⁹

Обект на реторическото изкуство е моделирането на общественото мнение, което се е формирало в резултат на взаимодействието на петте "басейна" (според "каскадния модел" на Дойч):

1. 
   икономическият и социалният елит;
   
2. 
   политическият и управленският елит;
   
3. 
   средствата за масово осведомяване;
   
4. 
   най-популярните фигури;
   
5. 
   широката публика.¹⁰
   

Процесът на самопознанието - на своята собствена култура и история - става възможен единствено едновременно (на фона на) с опознаването на "другия" (библейската притча за Петър и Павел!). И ако днес ние водим диалог за интеграцията и сътрудничеството между Изтока и Запада, то той може да бъде продуктивен при следните три радикални условия:

1. Ако диалогът е предпазен от клопката на "модерноцентризма"¹²,

В-к "Демокрация", 11. V. 1995 г.

1. 
   демокрацията е представена като всестранен консенсус в]
   обществения живот, вместо взаимодействие и конкуренция на различни]
   социални групи, гледни точки и идеи;
   
2. 
   примитивен егалитаризъм;
   
3. 
   очакване към държавата да реши всички потребности на
   гражданите;
   
4. 
   забележителната роля на работното място във връзка с дома, но]
   не на местната общност или асоциации - като критични организационни
   центрове на всекидневния живот;
   
5. 
   преобладаваща апатия и пасивност по отношение на бъдещето и]
   

12

Социалната обстановка у нас е напрегната и конфронтирана. Политическият плурализъм стагнира до двуполюсната партийна система: БСП и СДС, т. е. посткомунистки и антикомунисти. Икономическият живот е кризисен и хаотичен. Селското стопанство е разрушено и почти унищожено. Няма месо, пшеница, мляко. Културната ситуация е проблематична и америкаризирана. Дългият период зад "желязната завеса" роди повсеместното навлизане на американски културни продукти - филми, музика, драматургични произведения и пр.

Според социологическо изследване¹⁶ от юли 1994 г., и озаглавено "Доверие в медиите и етика на журналистите" се оказва, че все още българите предпочитат националните медии - БНР (74%) и БНТ (71%) като източници на достоверна информация. След тях са армията (63%), вестниците (61%) и президентът (52%).

На фона на тези най-едри щрихи на демократичния преход в българската култура ние следва да се спрем върху чертите на съвременната политическа реч като синтез на политическата промяна. Политическият език не беше пощаден от "спасителната разруха".¹⁷ Синоними на ключовата дума "промяна" станаха думи като "криза", "хаос", "несигурност", "престъпност", "безвремие", "отчуждение", "страх", "равнодушие" ...

Крахът на тоталитарната държава остави в населението един народ, чиито отличителни черти говорят за патернализъм и авторитарен стереотип на мислене, чиято политическа култура е все още далеч от либералните ценности на отворената гражданска общност. Най-ярко това наследство се проявява в предизборните кампании, които коренно се различават от тези през последните близо 50 години. Политическият език на прехода се роди, проходи и проговори като контрапункт на т. нар. "дървен език", характерен за бившата идеологизирана политическа ситуация. На мястото на строгата "дисциплина" и цитатничество идва плурализъм на мненията, който за съжаление твърде често е безплоден. Простото количество от мнения, без алтернативност помежду им може да доведе обществото до безизходица.

Друго явление в публичното слово на демокрацията е "алармизмът". Това е гласът на интелектуалеца, който, без да се влияе от идейна и политическа конюнктура, защитава или критикува обществени и държавни интереси.

Онова, което може да се квалифицира като най-голямо зло на посткомунистическата политическа реч, е абсолютизираната партийна пристрастност, която не позволява да се види и оцени реалната действителност. Тази субективираност на оценките нерядко достига до голо отрицание, черногледство и демагогия. Често речите са многословни и безпредметни или по термина на Люсиен Сорес таутизъм

¹⁶ НОЕМА ООД, С, 1994, с. 41-55

Волфганг Краус, Бъдещето на Европа, Подем чрез обединение, Университетско издателство "Св. Кл.Охридски", 1996, с. 27

(тавтология и аутизъм = многословие и самота) - таутистични.

За съжаление станахме свидетели и на други сенчести прояви, като например вулгаризирането на публичното слово. Тази "разговорност" от най-нисък семантичен ред не само огрубява възприятието, но и "олекотява" неговата обществена значимост, притъпява го като инструментариум на демократичния процес и в крайна сметка го компрометира.