Концентрацията

Тази и следваща лекция са стенографирани от Ида Ансел. Тъй като обаче скоростта на Свамиджи е била много голяма за нейните ранни дни, в лекциите са сложени многоточия, за да обозначат пропуските, а думите в квадратните скоби са добавени, за да свържат частите, които са несвързани.

Още от най-древни времена дихателните упражнения са били много популярни в Индия и то до такава степен, че те формират част от религията на хората, точното както ходенето на църква и повтарянето на определени молитви... Ще се опитам да изложа тези идеи пред вас.

Казах ви, че индийският философ свежда вселената до две части – Прана и Акаша.

Прана означава сила – всичко което се проявява чрез движение или възможност за движение, сила или привличане... Електричеството, магнитните сили, всички движения в тялото, всички [движения] в ума са различни проявления на едно и също нещо, наречено Прана. Най-висшата форма на Прана обаче, е в [мозъка], проявявайки се като светлината на [разбирането]. Тази светлина е ръководена от мисълта.

Умът трябва да контролира всяка част от Прана, която се произвежда в тялото... Умът трябва да има пълен контрол върху тялото. Но не при всеки е така. При повечето от нас е по обратния начин. Умът трябва да бъде способен да контролира всяка част от [тялото] винаги, когато поиска. Това е теорията, философията; но [когато] се обърнем към действителността, нещата не стоят така. За вас е обратно, колата стои пред коня. Тялото владее ума. Ако си убода пръстта, съжалявам. Тялото въздейства върху ума. Ако се случи нещо, което не искам да се случва, аз съм обезпокоен; умът ми [е] изваден от равновесие. Тялото е господар на ума. Ние сме станали тела. Точно сега ние не сме нищо освен тела.

Идва философът да ни покаже изход това, да ни научи на това, което наистина сме. Вие може да го обмислите и да го разберете интелектуално, но има дълъг път от интелектуалното разбиране до неговата практическа реализация. Между чертежа на една сграда и самата сграда има голяма разлика. Затова трябва да съществуват и пътища [да се достигне целта на религията]. В предишната група лекции ние изучавахме метода на философията, опитвайки се приведем всичко под контрол, още веднъж утвърждавайки свободата на душата... “Това е много трудно. Този път не е за всеки. Въплътеният ум изпитва големи трудности по него.” (Гита, XII.5).

Малко физическа помощ ще улесни ума. Какво би било по-рационално от това умът сам да постигне целта? Но той не може. Физическата помощ е необходима за повечето от нас. Системата на Раджа Йога служи за това да извлече полза от физическите средства, да използва силите и способностите в тялото, да породи определени умствени състояния и да прави ума все по-силен и по-силен, докато той не възвърне обратно своята изгубена империя. Ако някой може да постигне това само по силата на волята, толкова по-добре. Но повечето от нас не могат, затова ние трябва да използваме физически средства и да подпомогнем волята по нейния път.

...Цялата вселена е един колосален пример за единство в разнообразието. В действителност съществува само една маса от ум. Различните [състояния] на този ум имат различни имена. [Те са като] различни малки водовъртежи в океана на ума. Ние сме универсални и индивидуални в същото време. И така продължава играта... В действителност това единство никога не се нарушава. [Материята, умът и духът – всички са едно.]

Всички те са само различни имена. Има само един действителен факт във вселената, а ние гледаме на него от различни гледни точки. Същият [факт] погледнат от определена позиция става материя. Погледнат от друга гледна точка става ум. Няма две неща. Един човек бил обзет от страх, когато объркал едно въже със змия; това го накарало да повика някой да убие змията. Нервите му започнали да треперят; сърцето му започнало да бие учестено... Всички тези признаци се появили поради страха, но когато открил, че това е само въже, те изчезнали. Така виждаме действителността и ние. Дори това което възприемат сетивата – това което наричаме материя – то [също] е Реалността; само че не по начина, по който го възприемаме. Умът [който] вижда въжето и го взема за змия, не е в заблуда. Ако беше, той не би видял нищо. Едно нещо е възприето като друго, но то не е нещо, което не съществува. Това което виждаме тук, е тялото – така мислим Безкрайното за материя... Ние търсим само тази Реалност. Никога не сме заблудени. Винаги знаем истината, само че прочитът ни за нея понякога е погрешен. Вие можете да възприемете само едно нещо в определен момент. Когато виждам змията, въжето е изчезнало напълно. А когато виждам въжето, змията е изчезнала. Виждаме едното...

Как бихме могли да видим Бог, докато виждаме света? Помислете сами. Какво значи светът да е Бог, виждан като много неща от сетивата ни? Ето, виждате змията; въжето го няма. Когато познаете Духа, всичко друго ще изчезне. Когато видите Самия Дух, вие няма да виждате материя, защото това, което се нарича материя е съвсем същото, което е Духът. Всички тези вариации са [насложени] (върху Духа) от нашите сетива. Едно и също слънце, отразено от хиляди малки вълнички, ще ни изглежда като хиляди малки слънца. Ако гледам на вселената със своите сетива, аз я интерпретирам като материя и сила. Но тя е и едно, и много едновременно. Многообразието не разрушава единството. Милионите вълни не унищожават единството на океана. Той си остава същият океан. Спомнете си, че когато погледнете към вселената, вие можете да я сведете до материя или сила. Ако увеличим скоростта (на един обект), масата (му) намалява... От друга страна, можем да увеличим масата като намалим скоростта... Можем почти да стигнем до точка, в която цялата маса напълно ще изчезне...

Не може да се каже, че материята поражда силата, нито силата [може да бъде] причина за материята. Те са така [свързани], че едното (само) може да изчезва в другото (но не да го поражда). Трябва да има трети [фактор] и това е умът. Не можете да създадете вселената нито от материята, нито от силата. Умът е нещо, [което не е] нито сила, нито материя и въпреки това поражда материя и сила непрестанно. В крайна сметка умът създава всички сили и това се има в предвид под универсален ум – общия сбор от всички умове. Всеки (ум) твори и от общия сбор на всички тези творения получавате вселената – единството в разнообразието. Тя е едно и много в същото време.

Личностният Бог е общият сбор от всички (индивиди) и все пак самият Той (също) е индивид, точно както индивидуалното тяло, на което всяка клетка е индивидуална част.

В Прана или силата се включва всичко, което има движение. Тази Прана движи звездите, слънцето, луната; Прана е и гравитацията...

Следователно всички сили на природата трябва да са създавани от универсалния ум. И ние, като малки частици от този ум, извличаме тази Прана от природата, преработваме я отново в своята собствена природа, движим телата си и произвеждаме своята мисъл. Ако смятате, че мисълта не се произвежда, спрете да се храните за двадесет дни и вижте как ще се чувствате. Започнете от днес и бройте... Дори и мисълта се произвежда от храната. Няма съмнение за това.

Контролът на тази Прана, която създава всичко, контролът на Прана в тялото, се нарича Пранаяма. Ние виждаме със собствения си здрав разум, че дъхът е този, който пуска всичко в действие. Ако спра дишането, аз също спирам. Когато дишането започне, [тялото] започва да се движи. Това което ние искаме да достигнем, не е самия дъх; то е нещо по-фино зад самия дъх.

[Имало едно време един министър при един велик крал.] Веднъж той си навлякъл гнева на краля, който заповядал да го затворят на върха на [много висока кула. Това било изпълнено и министърът бил оставен да умре там. През нощта пред кулата дошла жена му и го повикала.] Министърът й казал, “Няма смисъл да плачеш” и й поръчал да донесе при него малко мед, [един бръмбар], една макара с фина нишка, кълбо от канап и въже. Тя завързала фината нишка за един от краката на бръмбара (завързала канапа за нишката, а въжето за канапа) и сложила мед на върха на главата му, след което го пуснала да върви [по кулата с главата нагоре.] Бръмбарът бавно запълзял напред с надеждата да достигне меда, докато накрая не достигнал върха на кулата. Тогава министърът го уловил и се добрал до копринената нишка, после до здравия канап и накрая до въжето. Той слязъл от кулата с помощта на въжето и избягал. В нашето тяло дихателните движения са “копринената нишка”; улавяйки нея, ние хващаме връвта на нервните движения, после здравия канап на мислите и накрая въжето на Прана, контролирайки която ние достигаме свободата.

С помощта на нещата от материалното ниво, ние трябва да достигнем до все по-фините и по-фини [възприятия]. Вселената е една, която и (нейна) точка да докоснете. Всички точки са вариации на тази единствена точка. Цялата вселена е единство... Дори чрез такова грубо нещо като дъха, аз мога да уловя Самия Дух.

Чрез упражненията върху дишането ние започваме да чувстваме всички движения в тялото, които [сега] не усещаме. Веднага щом започнем да ги възприемаме, ние започваме да ги овладяваме. Мислите ще ни се откриват още в зародиш и ще станем способни да ги улавяме. Разбира се, не всички ние имаме възможността, волята, търпението или вярата да следваме подобно нещо; но това е една разумна идея, която може да бъде от някаква полза за всеки.

Тази полза е първо от гледна точка на здравето. Деветдесет и девет процента от хората изобщо не дишат правилно. Ние не изпълваме белите дробове с достатъчно въздух... Ритмичното дишане пречиства тялото. То успокоява ума... Когато сте спокойни, дъхът ви е спокоен и ритмичен. (От друга страна,) когато дишането е ритмично, вие се успокоявате. Когато умът е развълнуван, дишането е накъсано. Ако можете чрез практика да приведете дишането в ритъм по ваша воля, защо да не можете да станете спокойни? Когато сте развълнувани, идете си в стаята си и затворете вратата. Не се опитвайте да контролирате ума, а започнете да дишате ритмично в продължение на десет минути. Сърцето ви ще се успокои. Това са положителните резултати, които всеки може да изпита. Останалите принадлежат на йогините...

Упражненията за дълбоко дишане [са само първата стъпка]. Има около осемдесет и четири [пози на тялото за] различните упражнения. Някои [хора] са превърнали това дишане в единствената [цел] на живота си. Те не правят нищо, без да се консултират с дъха си. През цялото време [наблюдават] с коя ноздра дишат повече. Когато това е дясната, вършат определени неща, когато [е] лявата, правят други неща. Когато [дъхът] протича равномерно през двете ноздри, медитират.

Когато дъхът преминава ритмично през двете ноздри, това е времето да контролирате ума си. С помощта на дъха можете да накарате нервните течения в тялото да протичат през която и да в негова част по ваша воля. Винаги когато някоя част от тялото е болна, можете да изпращате Прана в тази част, само с помощта на дъха.

Правят се и още много други неща. Има секти, които се опитват изобщо да не дишат. Те не правят нищо, което би ги накарало да дишат усилено. Изпадат в някакъв вид транс... Почти никоя част от тялото им [не функционира]. Сърцето им почти спира... Повечето от тези упражнения са много опасни; по-висшите методи са за достигане на по-висши сили. Има цели секти от хора, които се опитват да направят тялото [леко] като спират дъха си и след това се издигат във въздуха. Аз никога не съм виждал някой да го прави... Не съм виждал никой да лети във въздуха, но книгите свидетелстват за това. Не претендирам да знам всичко. Но през цялото време виждам разни удивителни неща... [Веднъж наблюдавах един] човек да създава плодове, цветя и други неща [от нищото].

Йогинът, когато той стане съвършен, може да направи тялото си толкова малко, че то да премине през стена – това същото тяло. Той може да стане толкова тежък, че и двеста души да не могат да го вдигнат. Може да стане способен да лети във въздуха, ако иска. [Но] никой не може да стане толкова силен, колкото Самия Господ. Ако можеше, тогава един би създавал, а друг би унищожавал...

Така е според книгите. Аз не мога нито да им вярвам, нито да не им вярвам. Вярвам на това, което съм видял...

Ако изучаването на нещата от тази свят е възможно, това не е чрез съревнование, а чрез контрол на ума. Западните хора казват: “Такава е нашата природа, ние не можем да я променим.” Изучавайки вашите социални проблеми, [стигам до извода,] че вие също не можете да ги разрешите. В някои отношения сте по-зле от нас... а всички тези неща изобщо не водят света никъде...

Силните получават всичко; слабите отиват до стената. Бедните чакат... Онзи който може да вземе, взима всичко. Бедните го мразят. Защо? Защото чакат да дойде техния ред. Всички системи които се въвеждат, учат на едно и също. Проблемът може да бъде разрешен единствено в ума на човек... Никой закон не може никога да го накара да направи нещо, което той не иска... Единствено ако той пожелае, ще бъде добър. Никакви закони и съдилища не могат да го направят добър. Могъщият човек казва, “Не ме е грижа.”... Единственото разрешение е ако ние всички поискаме да станем добри. Но как би могло да стане това?

Цялото познание е вътре в ума. Виждал ли е някой познание в камъка или астрономия в звездата? Всичко е в човешкото същество.

Нека всички осъзнаем, [че] сме безкрайната сила. Кой може да сложи граници за силата на ума? Нека осъзнаем, че ние всички сме ум. Всяка капка съдържа целия океан в себе си. Такъв е и умът на човека. Индийският ум разсъждава върху тези [потенциални сили] и се стреми да прояви всички [тях]. За себе си, него не го е грижа какво се случва. Ще отнеме много дълго време [да бъде достигнато съвършенството]. Ако отнеме петдесет хиляди години, какво от това!...

Самите основи на обществото, самата негова структура имат този недостатък. [Съвършенството] е възможно единствено ако умът на човек се промени, единствено ако човекът, по своя собствена воля, промени ума си; а голямата трудност се състои в това, че той не може да накара насила ума си да се промени.

Вие може и да не вярвате на всички твърдения на Раджа Йога. Но е абсолютно сигурно, че всеки индивид може да стане божествен. И това е [възможно] единствено когато всеки индивид придобие пълна власт над мислите си... [Мислите, сетивата,] всички трябва да бъдат мои слуги, а не мои господари. Само тогава може злото да изчезне...

Образование не означава просто напълването на ума с множество факти. Усъвършенстването на самия инструмент и придобиването на пълно господство върху моя собствен ум [е идеалът на образованието]. Ако поискам да концентрирам ума си в една точка, той трябва да отива там, а в момента, в който го повикам обратно, трябва [отново] да е свободен...

Ето каква е голямата трудност. Чрез тежка борба ние придобиваме определена сила на концентрация, силата да привързваме ума си към определени неща. Но ни липсва силата на отделянето (на ума от обектите). Отдавам половината си живот, за да отделя ума си от един обект! Но не мога. [Ние трябва да развием както] силата на привързване, така и силата на отделяне. [Ако] един човек [е] еднакво силен и в двете – този човек е постигнал истинско мъжество. Няма да можете да го направите нещастен, дори и цялата вселена да се срути покрай ушите му. Какви книги могат да ви научат на това? Можете да прочетете колкото си искате книги... Натъпчете в главата на детето петдесет хиляди думи за една минута, учете го на всякакви теории и философии... Но има една единствена наука, която може да го научи на факти и това е психологията... А работата започва с контрола на дъха.

Бавно и постепенно започвате да влизате в стаите на ума и постепенно придобивате контрол върху него. Това е една продължителна [тежка борба]. А тя не трябва да се започва от любопитство. Когато човек иска да направи нещо, той има план. [Раджа Йога] не предлага нито вяра, нито религия, нито Бог. Ако вярвате в две хиляди богове, можете да се занимавате с тях. И защо не?... [Но Раджа Йога] учи на безличностни принципи.

Каква е най-голямата трудност? Ние само говорим и теоретизираме. Но по-голямата част от човечеството може да борави само с неща, които са конкретни. Защото глупавите хора не могат да разберат най-висшата философия. И с това се свършва. (С вас нещата стоят по подобен начин.) Вие може да сте се дипломирали във всички науки на света, ... но ако не сте реализирали нищо, трябва да станете като бебе и да се учите.

...Ако дадете на тези хора абстрактни и безкрайни понятия, те се изгубват. Но дайте им [да вършат] различни неща, по малко на определено време. [Кажете им,] “Вдишвайте толкова пъти и правете това и това.” И те го правят, разбират го и намират удоволствие в него. Това е детската градина на религията. Ето защо дихателните упражнения са благотворни. Практикувайте няколко дни и ако не намерите нищо полезно, тогава елате и ме наругайте...

Цялата вселена е една маса от енергия, която присъства във всяка една точка. Едно зрънце е достатъчно за всички нас, ако знаем как да получим онова, което (се съдържа в него)...

“Трябва да направя това, трябва да направя онова” е отровата, която ни убива... Робите се радват на дълга... [Но] аз съм свободен! Това което върша, е моята игра. [Аз не съм роб,] а просто се забавлявам – това е всичко...

Духовете на умрелите – те са слаби и се опитват да почерпят жизненост от нас...

Духовната жизненост може да бъде предадена от един ум на друг. Човекът който (я) дава е Гуру. Този който (я) получава, е ученикът. Това е единственият начин, по който духовната истина идва на земята.

[По време на смъртта] всички сетива навлизат в ума, а умът отива в Прана, жизнената енергия. Душата излиза навън и отнася част от ума със себе си. Тя отнася и част от жизнената енергия, както и определено количество много фин материал, като зародиш на духовното тяло. Прана не може да съществува без някакъв вид [превозно средство]... Тя се настанява в мислите и после излиза пак оттам. Така че вие сами произвеждате новото тяло и новия мозък. Чрез това тяло Прана ще се прояви...

[Духовете] не могат да създадат свое тяло; тъй като са много слаби, те не помнят, че са умрели... Те се опитват да получат повече удоволствие от този си живот [на духове] като влизат в телата на другите; затова всеки човек, който отвори тялото си за тях, се излага на ужасен риск. Те търсят неговата жизнена енергия...

В този свят няма нищо перманентно освен Бог... Спасението означава да узнаеш истината. Ние не ставаме нищо (ново); ние сме това, което сме. Спасението [идва] чрез вярата, а не чрез работата. То е въпрос на познание!

Трябва да узнаете кои сте и готово. Сънят изчезва. Вие [и другите хора] сънувате всичко тук. Когато умрат, те отиват на небето [на своя сън]. Живеят в този сън, а [когато той свърши], приемат хубаво тяло [тук] и стават добри хора...

[Мъдрият човек казва,] “Всички тези [желания] са изчезнали от мен. Този път няма да преминавам през всичките тези дреболии.” Той се опитва да придобие познание, води тежка борба и вижда какъв сън, какъв кошмар е (всичко това) – [сънуването], създаването на светове, небеса и още по-лоши неща. Той се смее на това.

Идеята на всеки за практическа религия се определя от неговото разбиране за практичност, както и от позицията, от която той започва. Съществува работата. Съществува системата на обожание. Съществува познанието.¹

Философът мисли, че разликата между робството и свободата е породена единствено от познанието и невежеството. За него целта е познанието и под практичност той разбира придобиване на познание... За богомолеца практическата религия се състои в силата на любовта и отдадеността. За работника практическата религия представлява вършенето на добри дела. И така, както и във всичко останало, ние винаги се опитваме да пренебрегнем стандартите на другия и искаме да обвържем целия свят с нашия стандарт.

Да върши добро на своите събратя е практическа религия за човека, който е пълен с любов. Ако другите не му помагат да строи болници, той смята, че те въобще не са религиозни. Но няма причина, поради която всички трябва да правят това. По същия начин и философът може да отрече всеки, който не притежава познание. Някои хора може да построят двадесет хиляди болници, а философът да заяви, че те са само товарни животни за боговете. Богомолецът има свои собствени идеи и стандарти: Хората които не могат да обичат Бог не са добри, каквато и работа да вършат. [Йогинът пък вярва в] психичния [контрол и] победата над [вътрешната] природа. “До каква степен сте напреднали в това? Колко контрол върху тялото си притежавате?” – това е всичко, за което пита той. И както казахме, всеки съди другите по своя собствен критерий. Има хора, които може да са дали милиони долари и да са нахранили всички плъхове и котки, както правят някои в Индия. Те казват, че хората могат сами да се грижат за себе си, но бедните животни не могат. Такава е тяхната идея. Но целта на йогина е победата над [вътрешната] природа и той съди човека по този критерий...

Ние винаги говорим [за] практическа религия. Но тя трябва да е практическа според нашия смисъл на думата. Това е така най-вече в Западните страни. Идеалът на протестантите са добрите дела. Тях не ги е грижа много за отдадеността и философията. Те смятат, че няма кой знае какво в тези неща. “Какъв смисъл има вашето познание!” [казват]. “Човек трябва да направи нещо!”... Малко хуманитарна дейност! Църквите ден и нощ заклеймяват безчувствения агностицизъм. И въпреки това изглежда, че те бързо се носят точно към него. Загрубели роби! Общественополезна религия! Това е духът в момента. Ето защо някои будисти са станали толкова популярни на Запад. Хората не знаят дали има Бог или не, дали има душа или не. [Те си мислят:] Този свят е пълен с нещастие. Нека се опитаме да му помогнем.

Йога доктрината, върху която имаме лекция в момента, не заема тази позиция. [Тя учи, че] душата съществува и че цялата сила е вътре в тази душа. Тя вече е там и ако ние можем да овладеем тялото, цялата сила ще се разгърне. Цялото познание е в душата. Защо хората се борят? За да намалят нещастието... А цялото нещастие е породено от това, че ние нямаме контрол върху тялото... Ние всички слагаме колата пред коня... Вземете например системата на работата. Опитваме се да правим добро като облекчаваме бедните. Но не се опитваме да достигнем до причината, която е породила нещастието. Това е като да вземем една кофа и с нея да се опитаме да изгребем океана; през цялото време ще идва все повече [вода]. Йогинът вижда, че това е една безсмислица. [Той казва, че] изходът от нещастието е в това първо да узнаем причината за него... Опитваме се да правим добро както можем. За какво? Ако дойде нелечима болест, защо да се борим и да се грижим за себе си? Ако утилитаристът каже: “Не се притеснявай за душата и за Бог!” какво значение има това за йогина и какво значение има то за света? Светът не получава нищо добро [от такава гледна точка]. Все повече и повече злини продължават да се случват през цялото време...

Йогинът казва, че трябва да достигнете до корена на всичко. Защо има нещастие в света? Той отговаря: “Всичко това е нашата собствена глупост, тъй като не владеем добре своите собствени тела. Това е всичко.” Той ни посочва средствата, чрез които нещастието може да бъде [преодоляно]. Ако можете да победите тялото си, цялото страдание на света ще изчезне. Всяка болница се моли в нея да идват все повече и повече болни хора. Всеки път когато помислите да направите някакво благотворително дело, вие помисляте също, че има някой просяк, който да приеме вашето милосърдие. Ако кажете, “О Боже, нека светът бъде пълен с милосърдни хора!” – вие имате в предвид, нека светът бъде пълен и с просяци. Нека светът бъде пълен с добри дела – нека светът бъде пълен с нещастие. Това е стопроцентово робство!

...Йогинът казва, че религията е практична, ако вие първо узнаете защо нещастието съществува. Цялото нещастие на света е в сетивата. Има ли някаква болка в слънцето, в луната, в звездите? Същият огън който сготвя храната, изгаря детето. Вината в огъня ли е? Благословен е огънят! Благословено е електричеството! То дава светлина... Къде трябва да търсите вината? Не в елементите. Светът не е нито добър, нито лош; светът си е светът. Огънят си е огън. Ако изгорите пръста си на него, вие сте глупак. Ако [сготвите храната си на него и така удовлетворите глада си], вие сте мъдър човек. Това е цялата разлика. Обстоятелствата никога не са добри или лоши. Само отделният човек може да бъде добър или лош. Какво се има в предвид с това, че светът е добър или лош? Щастието и нещастието могат да принадлежат само на сетивния индивидуален човек.

Йогините твърдят, че този който се радва е душата. Природата е този, на когото тя се радва. Цялото нещастие и щастие – къде се намират те? В сетивата. Контактът на сетивата (с обектите) е този, който причинява удоволствие или болка, жега или студ. Ако можем да контролираме сетивата и да им заповядаме какво да чувстват – а не да им позволяваме да ни разиграват както правят сега – ако те могат да се подчинят на нашите команди, да ни станат слуги – проблемът бива разрешен моментално. Ние сме вързани за сетивата; те си играят с нас и ни правят на глупаци през цялото време.

Появява се лоша миризма. Тя ще ми донесе нещастие веднага, щом докосне носа ми. Аз съм роб на носа си. Ако не съм му роб, няма да ме е грижа. Един човек ме наругава. Неговите обиди влизат в ушите ми и остават в ума и тялото ми. Ако аз съм господарят, ще кажа: “Нека тези неща си заминат; те не представляват нищо за мен. Не съм нещастен. Не ме е грижа.” Такава е безспорната, чиста, проста и напълно ясна истина.

Другият проблем който трябва да бъде решен, е следният: Това практично ли е? Може ли човек да достигне силата на господство върху тялото?... Йога казва, че е практично... Да предположим, че не е – да предположим, че в ума ви има съмнение за това. Вие трябва да го изпробвате. Няма друг изход...

Можете да вършите добри дела през цялото време. И въпреки това ще бъдете роби на сетивата си. Ще бъдете нещастни и ще страдате. Можете да изучите философията на всяка религия. Хората в тази страна носят купища книги на гърбовете си. Те са само учени, роби на сетивата и следователно щастливи и нещастни. Те изчитат две хиляди книги и мислят, че всичко е наред; но веднага щом се появи малко нещастие, започват да се тревожат и стават неспокойни... И вие наричате себе си мъже! Ставате и отивате да строите болници. Вие сте глупаци!

Каква е разликата между хората и животните? “Храната и [сънят], възпроизвеждането и страхът съществуват и при животните. Но има една разлика: Човекът може да може да придобие контрол над тези неща, да стане Бог, господар.” Животните не могат да го направят. Но животните могат да извършват благотворителна работа. Мравките го правят. Кучетата го правят. Тогава каква е разликата? Че хората могат да бъдат господари на себе си. Те могат да се въздържат да реагират на каквато и да било... Животното не може да се въздържи от нищо. То винаги дърпано от връвта на природата. Това е цялата разлика. Единият е господар на природата, а другият - неин роб. А какво е природата? Петте сетива...

[Победата над вътрешната природа] е единственият изход според Йога... Религията е жажда за Бог... Добрите дела и всичко останало [само] правят ума малко по-тих. Да практикуваш това (Йога) – да достигнеш съвършенството – всичко зависи от миналото ни. Аз съм изучавал [Йога] през целия си живот и въпреки това съм направил много малък прогрес. Но съм постигнал достатъчно, за да вярвам, че това е единственият истински път. Ще дойде денят, в който ще бъда господар на себе си. Ако не в този живот [в някой друг]. Ще се боря и никога няма да се откажа. Нищо не е изгубено. Ако умра в този момент, всички мои минали борби [ще ми дойдат на помощ]. Не сте ли забелязали кое поражда различието между двама души? Това е тяхното минало. Миналите навици правят един човек гений, а друг – глупак. Вие може да притежавате силата на миналото и да успеете за пет минути. Никой не може да предвиди кога ще дойде моментът. Всички трябва да достигнем [съвършенство] по едно или друго време.

По-голямата част от практическите уроци, които йогинът ни дава, са по отношение на ума, силата на концентрация и медитацията... Ние сме станали толкова материалистични. Когато помислим за себе си, откриваме единствено тялото си. Тялото е станало идеалът, не е останало нищо друго. Затова е необходима малко физическа помощ...

Първо трябва да седнете в позата, в която можете да седите неподвижно дълго време. Всички нервни течения които действат, преминават по гръбначния стълб. Гръбначният стълб не е предназначен да понася тежестта на тялото. Затова позата трябва да е такава, че гръбнакът да не носи тежестта на тялото. Нека той бъде свободен от всякакво напрежение.

Има и някои други предварителни неща. Съществува големият въпрос за храната и упражненията...

Храната трябва да бъде проста и да бъде приемана няколко пъти [на ден] вместо един или два пъти. Никога не оставайте много гладни. “Този който яде твърде много, не може а бъде йогин. Този който гладува твърде много, не може да бъде йогин. Този който спи твърде много, не може да бъде йогин, нито този, който твърде много будува.” (Гита,VI.16.) Онзи който не върши никаква работа или онзи, който работи твърде усилено, не могат да успеят. Подходящата храна, упражнения, сън и будуване – това са неща, необходими за всеки успех.

Каква и от какъв вид е правилната храна, ние сами трябва да определим за себе си. Никой друг не може да прецени това вместо нас. Като общо правило, трябва да избягваме възбуждащата храна¹... С нашата заетост ние не знаем как да разнообразяваме менюто си. Винаги забравяме, че храната е тази, от която произвеждаме всичко, което имаме. Затова трябва да определяме с какво да се храним според количеството и вида енергия, от които се нуждаем...

Усилените (физически) упражнения не са необходими... Ако искате да сте мускулести, Йога не е за вас. Трябва да създадете един по-фин организъм от този, който имате в момента. Тежките упражнения със сигурност са вредни... Живейте сред такива хора, които не извършват твърде много физически упражнения. Ако не изпълнявате прекалено усилени упражнения, ще живеете по-дълго. Нали не искате да изгорите лампата си в мускули! Хората които работят със своя мозък, живеят най-дълго... Не изгаряйте лампата толкова скоро... Всяко безпокойство, всяко прекалено тежко упражнение – физическо или умствено – [означава], че вие изгаряте лампата си.

Общо взето, правилната диета значи просто да не ядете силно подправени храни. Има три вида ум, казва йогинът, според елементите на природата. Първият е притъпеният и нечувствителен ум, който покрива сиянието на душата. След това е този, който прави хората активни и накрая, този, който ги прави спокойни и уравновесени².

Има хора родени със склонността да спят през цялото време. Техният вкус е такъв, че те харесват храната, която загнива – например червивото сирене. Те биха яли сирене, което просто си подскача по масата. Това е тяхна естествена склонност.

След това идват активните хора. Те харесват всичко лютиво и пикантно, силния алкохол...

Саттвика хората са замислени, тихи и търпеливи. Те обичат храна в малки количества и никога нищо лошо.

Винаги ме питат следното: “Да се откажа ли да ям месо?” Моят Учител казваше, “Защо трябва да се отказваш от нещо? То само ще се откаже от теб.” Не се отказвайте от нищо в природата. Направете всичко толкова трудно за природата, че тя да се откаже от вас. Със сигурност ще дойде време, когато няма да можете да ядете месо. Самият му вид ще ви отвращава. Ще дойде време, когато много от нещата, които се борите да откажете, ще ви станат безвкусни и наистина отвратителни.

Има различни видове дихателни упражнения. Всяко се състои от три части: вдишване, задържане на дъха или спиране на дишането и издишване. [Някои от тях] са доста трудни, а някои от по-сложните са съпътствани от голяма опасност, ако се изпълняват без подходящата диета. Не бих ви посъветвал да правите никое от тях, освен най-простите.

Вдишайте дълбоко и напълнете белите дробове с въздух. Бавно издишайте. Вдишайте през едната ноздра, изпълвайки дробовете и издишайте бавно през другата ноздра. Някои от нас не дишат достатъчно дълбоко. Други не могат да напълнят достатъчно белите си дробове. Тези дихателни упражнения ще коригират това до голяма степен. Половин час сутрин и вечер ще ви направи друг човек. Такъв вид дишане никога не е опасно. Но другите упражнения трябва да бъдат практикувани много бавно. И преценявайте силите си. Ако десет минути са изтощителни, правете ги само пет.

Очаква се йогинът да поддържа своето тяло в добро състояние. Различните дихателни упражнения са много добро средство за контролирането на отделните части на тялото, всяка от които е потопена във въздух. Чрез дъха ние придобиваме контрол над всички тях. Дисхармонията между частите на тялото бива контролирана чрез по-голям приток на нервни потоци към определена част. Йогинът трябва да бъде способен да каже кога определена болка е причинена от недостиг на Прана (жизненост) и кога от излишък - той трябва да може да уравновеси това...

Друго условие [за успеха в Йога] е целомъдрието. То е крайпътният камък на всяка (духовна) практика. Женени или неженени – съвършено целомъдрие. Това е обширна тема разбира се, но аз искам да ви кажа: Обществените дискусии на този въпрос не са по вкуса на тази страна. Западните страни са пълни с най-деградиралите същества във формата на учители, които учат мъжете и жените, че ако са целомъдрени, това ще ги нарани. Как стигат те до всичко това?... При мен идват хора – идват хиляди всяка година – с този единствен въпрос. Някой им е казал, че ако са целомъдрени и чисти, ще пострадат физически... Откъде тези учители знаят това? Били ли са те целомъдрени? Тези порочни, нечисти глупаци, похотливи създания, искат да завлекат целия свят долу до тяхното [ниво]!...

Нищо не може да бъде придобито, освен чрез саможертва... Най-святата функция на нашето човешко съзнание, най-възвишеното - не го правете нечисто!³ Не го деградирайте до нивото на зверовете... Станете почтени хора!... Бъдете целомъдрени и чисти! Няма друг начин. Христос намерил ли е някакъв друг начин?... Ако можете да съхраните и използвате енергията правилно, тя ще ви доведе до Бог. Обърната в обратната посока, тя е самият ад...

Много по-лесно е да направиш нещо на външното ниво; и най-великият завоевател в света открива, че той е само дете, когато се опита да контролира своя собствен ум. Умът е светът, който той трябва да победи – по-великият и по-труден свят за побеждаване. Не се отчайвайте. Събудете се, станете и не спирайте, докато целта не е постигната!...

Концентрацията е същността на цялото познание, без нея не може да бъде направено нищо. Обикновеният човек пропилява деветдесет процента от силата си на мисъл и затова постоянно прави груби грешки; обученият човек на ума никога не допуска грешка. Когато умът е концентриран и обърнат обратно към себе си, всички неща в нас ще ни бъдат слуги, а не господари. Гърците са прилагали концентрацията си върху външния свят и резултатът бил съвършенство в изкуството, литературата и т.н. Индусът се концентрирал върху вътрешния свят, върху невидимите царства на Аза и развил науката на Йога. Йога представлява контролиране на сетивата, волята и ума. Ползата от нейното изучаване е, че ние се научаваме да контролираме, вместо да бъдем контролирани. Умът прилича на слой върху слой. Нашата цел е прекосим тези пластове, препречващи истинското ни същество и да открием Бог. Крайната цел на Йога е да реализираме Бог. За да направим това, ние трябва да излезем отвъд относителното познание, отвъд сетивния свят. Светът е буден за сетивата, а децата на Бог са заспали за това ниво. Светът е заспал за Вечния, а децата на Господ са будни за това ниво. Това са синовете на Бог. Има само един начин да бъдат контролирани сетивата – да видим Онзи, който е Реалността на вселената. Тогава и единствено тогава ние можем наистина да победим сетивата.

Концентрацията представлява задържането на ума във все по-тесни и по-тесни граници. Има осем процеса на това задържане. Първият е Яма, контролирането на ума като се избягват външните неща. В това се включва целият морал. Не пораждайте зло. Не наранявайте живо създание. Ако не наранявате никого в продължение на дванадесет години, тогава дори лъвовете и тигрите ще седят в краката ви. Практикувайте истинност. Дванадесет години на абсолютна истинност в мисъл, дума и дело дава на човек онова, което той пожелае. Бъдете целомъдрени в мислите, думите и действията си. Целомъдрието е базата на всички религии. Личната чистота е наложителна. След това идва Нияма (вторият процес), който се състои в това да не позволяваме на ума да се скита в никоя посока. Следва Асана или позата. Има осемдесет и четири пози: но най-добрата е онази, която е естествена за всеки; в нея човек трябва да може да стои най-дълго време с най-малко усилие. После идва Пранаяма, задържането на дъха. Следва Пратяхара, откъсването на органите от техните обекти и привличането им навътре. След това е Дхарана, концентрацията. После Дхяна, съзерцанието или медитацията. (Това е ядрото на системата на Йога.) И накрая Самадхи, свръхсъзнанието. Колкото са по-чисти тялото и умът, толкова по-бързо ще бъде постигнат желания резултат. Трябва да сте съвършено чисти. Не мислете лоши неща, такива мисли със сигурност ще ви завлекат надолу. Ако сте съвършено чисти и практикувате искрено, накрая умът ви може да се превърне в прожектор на безкрайната сила. Няма предели за обсега на действие на тази сила. Но трябва да се практикува постоянно и да се живее с непривързаност към света. Когато човек достигне свръхсъзнателното състояние, всякакво чувство за тялото ще се стопи. Само тогава той става свободен и безсмъртен. По всички външни признаци безсъзнанието и свръхсъзнанието изглеждат еднакви; но те се различават както глинената лампа се различава от златната. Свръхсъзнателното състояние е достигнал онзи, който е предал душата си на Бог.

Силата на ума

Причината става следствието. Не е вярно, че тя е едно нещо, а следствието друго, което съществува като резултат. Следствието е винаги осъществяването на причината, която винаги става следствието. Според популярното схващане, следствието е резултат от действието на някаква причина, която е нещо независимо и отделно от него. Но това не е така. То винаги представлява причината проявена при други условия.

В действителност вселената е хомогенна. Хетерогенността е само привидност. Навсякъде в природата изглежда, че съществуват различни вещества, сили и т.н. Но вземете две различни вещества, да кажем парче стъкло и парче дърво, стрийте ги достатъчно ситно, сведете ги до най-малкото, докато повече няма накъде и веществото, което ще остане, ще изглежда хомогенно. Всички вещества, когато бъдат анализирани до крайност, представляват едно. Хомогенността е същността, реалността; хетерогенността представлява привидността на многобройните неща, които изглеждат като различни субстанции. Единият (Абсолютът) е хомогенен; Единият, виждан като много, е хетерогенност.

Чуването, виждането, вкусването и т.н. представляват ума в различни състояния на действие.

Атмосферата на една стая може да бъде хипнотизирана така, че всеки който влезе в нея да вижда всякакви неща – хора или летящи във въздуха предмети.

Всеки е вече хипнотизиран. Работата по постигането на свободата и реализирането на истинската природа на човека, се състоят в дехипнотизацията.

Колкото е по-чист умът, толкова е по-лесно да бъде контролиран той. Трябва да наблегнете на чистотата на ума, ако искате да го контролирате. Недейте да ламтите само за умствените сили. Оставете ги да си отидат. Онзи който се стреми към силите на ума, бива победен от тях. Почти всички които желаят сили, биват впримчени от тях.

Съвършената моралност е самата същност на пълния контрол на ума. За един човек който е съвършено морален не остава нищо друго, което той да свърши; той е свободен. За онзи който притежава идеалния морал, е невъзможно да нарани някого или нещо. Ненараняването трябва да бъде постигнато от онзи, който иска да бъде свободен. Няма по-силен човек от този, който е достигнал съвършеното ненараняване. Никой не може да се бие, никой не може да се кара в негово присъствие. Да, самото му присъствие - и нищо друго - означава мир, означава любов, където и да се намира той. Никой не може да бъде гневен или да се бие в негово присъствие. Дори животните, кръвожадните животни, стават мирни пред него.

Познавах един йогин, много стар човек, който живееше в една дупка в земята съвсем сам.¹ Всичко което той притежаваше, бяха един или два съда, в които да готви храната си. Той ядеше много малко или почти нищо и прекарваше времето си в медитация.

За него всички хора бяха равни. Той беше постигнал ненараняването. Това което виждаше във всичко, във всеки човек, във всяко животно, беше Душата, Господа на вселената. За него всеки човек или животно беше “Моят Бог”. Той никога не се обръщаше към никого по друг начин. Веднъж дошъл крадец и откраднал един от неговите съдове. Той го видял и хукнал да тича след него. Преследването продължило дълго време. Накрая крадецът трябвало да спре от изтощение, а йогинът, дотичвайки при него, паднал на колене и му казал: “Боже мой, ти ми оказа голямо благоволение като дойде при мен. Окажи ми честта да приемеш и другия съд. Той също е твой.” Този стар човек сега е мъртъв. Той беше пълен с любов към всичко в света. Той би умрял заради една мравка. Дивите животни инстинктивно усещаха, че е техен приятел. Змии и кръвожадни животни отиваха в неговата дупка и спяха при него. Всички те го обичаха и никога не са се нападали в негово присъствие.

Никога не говорете за недостатъците на другите, независимо колко лоши са те. Нищо не може да бъде постигнато така. Никога не бихте могли да помогнете на човек като говорите за някакъв негов дефект; така му вредите - вредите и на себе си.

Всички правила на хранене, практикуване и т.н. са добри само ако са допълнение към духовния стремеж, но те не са целта сами по себе си; те са само средства.

Никога не се препирайте за религия. Всички разпри и спорове за религията просто показват, че духовността отсъства. Религиозните спорове се водят винаги върху обвивката. Разприте започват само когато чистотата и духовността си отидат, оставяйки душата изсъхнала.

Уроци по Раджа Йога

(Тези уроци са съставени записки от някои уроци, съхранявани в Англия – Ред.)

Прана

Според теорията на сътворението материята е предмет на пет условия на живот: етер, светещ етер, газове, течности и твърди вещества. Всички те са породени от един първичен елемент, който е най-финият етер.

Името на енергията във вселената е Прана – тя е силата, която живее в тези елементи. Умът е великият инструмент за използването на Прана. Умът е материален. Зад ума е Атман, който управлява Прана. Прана е двигателната сила на света и може да бъде видяна във всяко проявление на живота. Тялото е смъртно и умът е смъртен; и двете, понеже са сложни (образувания), със сигурност ще умрат. Но зад всичко е Атман, който никога не умира. Атман е чистият разум, който контролира и насочва Прана. Но разумът който виждаме около себе си, е винаги несъвършен. Когато той е съвършен, имаме Въплъщението (на Бог) – например Христос.

Разумът винаги се опитва да прояви себе си и за да направи това, той създава умове и тела в различни степени на развитие. В действителност и в основата си, всички същества са равни.

Умът е много фина материя; той е инструментът за проявлението на Прана. Силата се нуждае от материя, за да се прояви.

Следващият въпрос е, как да използваме тази Прана. Всички ние я използваме, но колко печално я пилеем! Първата доктрина в подготвителния стадий (на Йога) е, че цялото познание е резултат от опита. Всичко което е отвъд петте сетива, трябва също да бъде изпитано, за да стане истинско за нас.

Нашият ум действа на тези нива: подсъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното. Сред хората само йогинът е свръхсъзнателен. Цялата теория на Йога се състои в това да излезеш отвъд ума. Трите нива могат да бъдат разбрани като разгледаме вибрациите на светлината или звука. Има някои вибрации на светлината, които са твърде бавни, за да бъдат видими; после, когато станaт по-бързи, ние ги виждаме като светлина; и накрая, когато са твърде бързи, изобщо не можем да ги видим. Същото е и със звука.

Как да излезем отвъд сетивата без да навредим на здравето си е това, което ние искаме да научим. Западният ум се е запънал върху придобиването на някои психични способности, които сами по себе си не са нормални и често са знак на болест. Индусът е изучил и направил съвършен този предмет на науката, който сега всички могат да изучават без страх или опасност.

Умственото лекуване е чудесно доказателство за свръхсъзнателното състояние; защото мисълта, която лекува е вид вибрация на Прана, но тя не протича като мисъл, а като нещо по-висше, за което ние нямаме име.

Всяка мисъл има три състояния. Първо, възникване или начало, за което ние сме несъзнателни; второто е когато мисълта се издигне до повърхността; и третото, когато тя си отиде от нас. Мисълта е като мехурче, което се издига към повърхността. Когато тя се свърже с волята, ние я наричаме сила. Това което се удря в болния човек, на когото вие се опитвате да помогнете, не е мисълта, а силата. Азът, който пронизва всичко това на санскритски се нарича Сутрама, “Нишковидния аз”.

Най-крайното и най-висшето проявление на Прана е любовта. В момента в който сте успели да произведете любов от Прана - вие сте свободен. Това е най-трудното и най-великото нещо, което може да бъде постигнато. Вие не трябва да критикувате другите; трябва да критикувате самите себе си. Ако видите един пияница, не го критикувайте; спомнете си, че той сте вие в друга форма. Онзи който няма тъмнина в себе си, той не вижда тъмнина и в другите. Това което имате вътре в себе си е това, което виждате и в другите. Това е най-сигурният начин да бъдете преобразени. Ако самите така наречени реформатори, които критикуват и виждат навсякъде зло, спрат да създават зло, светът би станал по-добър. Втълпете си тази идея.

Практиката на Йога

Трябва да се грижим правилно за тялото. Хората които измъчват плътта си са демонични. Винаги дръжте ума си весел. Ако дойдат меланхолични мисли, изритайте ги. Йогинът не трябва да яде твърде много, но не трябва и да гладува; той не трябва да спи твърде много, но не трябва и да не спи. Във всички неща само човекът, който може да поддържа златната среда може да стане йогин.

Кое е най-доброто време за практикуване на Йога? Времето на сливането на деня и нощта или на разсъмване и на здрачаване, когато цялата природа става спокойна. Възползвайте се от помощта на природата. Заемете най-лесната поза на седеж. Нека тези три части бъдат изправени – гръдния кош, раменете и главата – оставяйки гръбначния стълб свободен и изправен, без да се накланяте назад или напред. Тогава започнете да мислите за тялото като за съвършено, последователно за всяка част. След това изпратете поток на любов към целия свят; после се молете за просветление. И накрая, съединете ума с дъха си и постепенно придобийте силата за концентриране на вниманието към движенията на ума. Причината за това ще стане очевидна на етапи.

Оджас

Оджас е това, което създава разликата между един човек и друг. Онзи който притежава много Оджас е лидер сред хората. Тази енергия дава огромна сила на привличане. Оджас се произвежда от нервните импулси. Тя има следната особеност: създава се най-лесно от онази сила, която се проявява като сексуална енергия. Ако силите на сексуалните центрове не се пилеят и техните енергии не се прахосват /действието представлява просто мисъл в по-грубо състояние¹/, те могат да бъдат преобразувани в Оджас. Двата големи нервни потока в тялото започват от мозъка, слизат надолу от двете страни на гръбначния мозък, но се пресичат като осмица отзад на главата. В най-ниска точка на тази обиколка се намира сексуалният център или Сакралният плексус. Енергията която тези два големи нерва пренасят, слиза надолу и голямо количество от нея се съхранява продължително време в Сакралния плексус. Последната кост на гръбнака се намира над Сакралния плексус и е описвана на символичен език като триъгълник; и тъй като енергията се съхранява около този триъгълник, тази енергия е представяна символично като змия. Съзнанието и подсъзнанието работят чрез двете главни групи от нерви (в гръбначния мозък). Но свръхсъзнанието излиза от нервното течение, когато достигне до най-долния край на окръжността и вместо да му позволи да продължи нагоре и да завърши окръжността, то спира и го изтласква нагоре по гръбначния мозък под формата на Оджас от Сакралния плексус. В естественото си състояние гръбначният мозък е затворен, но той може да бъде отворен, за да формира проход за Оджас. Както потокът (от енергия) пътува от един център до друг в гръбначния мозък, така и вие можете да пътувате от едно ниво на съществуване до друго. Ето защо човешкото същество е по-велико от останалите – защото за духа в човешкото тяло са възможни всички нива, всички преживявания. Ние не се нуждаем от някой друг; защото човекът може, ако пожелае, да свърши своя стаж в тялото си и да стане чист дух. Когато Оджас е пропътувала всички центрове и достигне епифизната жлеза /една част от мозъка, чието предназначение науката не може да определи,/ тогава човекът става нито тяло, нито ум и се освобождава от всички окови.

Голямата опасност от психическите сили се крие в това, че човек сякаш се препъва и спира на тях, без да знае как да ги използва правилно. Той няма обучение и познание за това какво му се е случило. Опасността се крие в това, че използвайки тези психически сили, сексуалните чувства се събуждат по един противоестествен начин, тъй като тези сили в действителност са създадени от сексуалния център. Най-добрият и най-сигурен начин е да се избягват проявленията на психически сили, тъй като те изиграват най-ужасните шеги на своите невежи и необучени притежатели.

Да се върнем обратно към символите. Понеже движението на Оджас по гръбначния мозък се чувства като движение под формата на спирала, то е наречено “змията”. Змията почива в костта (на долния край на гръбначния стълб) или триъгълника. Когато се събуди, тя започва да движи нагоре по гръбначния мозък; и докато пътува от център на център, в нас се отваря един нов естествен свят – Кундалини е събудена.

Практиката на Пранаяма представлява овладяването на подсъзнателния ум. Физическата практика се дели на три части и се занимава изцяло с дъха. Въздухът трябва да бъде вдишван през едната ноздра, докато преброите до четири, после задържан, докато преброите до шестнадесет и накрая издишан другата ноздра, докато преброите до осем. След това обърнете процеса, затваряйки другата ноздра, докато вдишвате. Трябва да започнете като държите едната ноздра с палеца си; но с времето дишането ще се подчини на ума ви. Правете по четири такива Пранаями сутрин и вечер.

“Покайте се, защото Царството небесно ще дойде скоро.” Думата “покайвам се” на гръцки е “метаноеите”¹ и буквално означава “отивам отвъд познанието”, или познанието идващо от сетивата – “и погледни вътре, където ще откриеш Царството небесно.”

Сър Уилям Хамилтън казва накрая на едно философско произведение, “Тук философията свършва и започва религията.” Религията не е и никога не би могла да бъде в сферата на интелекта. Интелектуалното разсъждение се базира на фактите, които са очевидни за сетивата. Но религията няма нищо общо със сетивата. Агностиците казват, че не могат да познаят Бог, и правилно, защото те са стигнали до пределите на своите сетива и въпреки това не получават познание за Бог. Затова, за да докажем религията – т.е. съществуването на Бог, безсмъртието и т.н. – ние трябва да излезем отвъд познанието на сетивата. Всички велики пророци и мъдреци твърдят, че те са “видели Бог”, или с други думи, имали са директен опит. Няма познание без опит и човек трябва да види Бог в своята собствена душа. Когато човек се е изправил лице в лице с най-великия факт на вселената, единствено тогава съмненията ще изчезнат и кривите неща ще станат прави. Това значи да “видиш Бог”. Нашата работа е да проверяваме, а не да поглъщаме. Религията, както и другите науки, изисква от вас да събирате факти, сами да се уверявате във всичко, а това е възможно, когато излезете отвъд познанието, което се намира в региона на петте сетива. Религиозните истини се нуждаят от проверката на всеки. Не силата е целта. Чистото Битие-Познание и Любов е целта; а Любовта е Бог.

Мисъл, въображение и медитация

Същата способност с която си служим в сънищата и мислите, а именно въображението, ще бъде средството, чрез което ще достигнем до Истината. Когато въображението е много мощно, неговият обект бива визуализиран. Затова чрез него можем да доведем своите тела до всякакво състояние на здраве или болест. Когато видим едно нещо, частиците на мозъка заемат определено положение подобно на мозайката на калейдоскопа. Паметта се състои от повторното получаване на тази комбинация или същото подреждане на частиците в мозъка. Колкото по-силна е волята, толкова по-голям ще бъде успехът при повторното нареждане на тези частици. Има само една сила, която може да лекува тялото и тя се намира във всеки човек. Лекарството само събужда тази сила. Болестта е проявената борба на тази сила да изхвърли навън отровата, която е влязла в тялото. Въпреки че силата да бъде победена отровата може да бъде събудена от лекарството, тази сила може да бъде събудена чрез силата на мисълта. Въображението трябва да се задържи върху мисълта за здравето и силата, за да може в случая на болестта да бъде събуден споменът за идеалното здраве и частиците да бъдат пренаредени в позицията, в която са били, когато човек е бил здрав. Тогава тенденцията на тялото е да последва мозъка.

Следващият етап е когато този процес може да бъде достигнат от друг ум, който въздейства върху нас. Примери за това могат да бъдат видени всеки ден. Думите са само един метод на един ум въздействащ върху друг. И добрите, и лошите мисли представляват потенциална сила и изпълват вселената. Както една вибрация продължава да съществува, така и една мисъл остава във формата на мисъл, докато не се трансформира в действие. Например, силата е латентна в ръката на човека, докато той не нанесе удар с нея и не я превърне в действие. Ние сме наследници на добрите и лошите мисли. Ако направим себе си чисти и се превърнем в инструменти на добрите мисли, те ще навлязат в нас. Добрата душа няма да бъде възприемчива за лоши мисли. Лошите мисли намират най-добра почва в лошите хора; те са като микроби, които се въдят и нарастват само тогава, когато намерят подходяща пръст. Обикновените мисли са като малките вълнички (в морето); новите импулси на вибрация идват при тях едновременно, докато накрая една голяма вълна не се издигне и не погълне останалите. Изглежда, че тези универсални мислени вълни се повтарят на всеки петстотин години, когато неизбежно голямата вълна охарактеризира и поглъща останалите вълни. Това представлява един пророк. Той фокусира във собствения си ум мисълта на века, в който живее и я дава обратно на човечеството в конкретна форма. Кришна, Буда, Христос, Мохамед и Лутер могат да бъдат дадени за пример като големи вълни, които са се издигнали над останалите хора /с предполагаем промеждутък от време между тя около петстотин години/. Вълната която се разбива върху света като (ново) движение на социална реформа е винаги онази, която има за своя основа най-голямата чистота и най-възвишения характер. Още веднъж в наши дни се е породила вибрация във вълните на мисълта и нейната централна идея е идеята за Иманентния Бог, която пропълзява във всякаква форма и във всяка секта. При тези вълни изграждането винаги се редува с разрушаването; и все пак изграждането винаги слага край на дейността по разрушаването. Днес, когато човек се гмурне по-дълбоко, за да достигне своята духовна природа, той повече не се чувства обвързан от суеверието. Повечето от сектите ще имат кратък живот и ще продължат да съществуват колкото и мехурчетата, тъй като обикновено техните лидери не са хора с характер. Съвършената любов, сърцето, което никога не се противопоставя, това е което изгражда характера. Не е възможна вярност към лидера тогава, когато в него липсва характер, а съвършената чистота осигурява най-дълготрайната вярност и вяра. Вземете една идея, отдайте се на нея, борете се търпеливо и слънцето ще изгрее за вас.

Да се върнем на въображението:

Ние трябва да визуализираме Кундалини. Нейният символ е навитата змия в триъгълната кост.

Освен това практикувайте дишането, както беше описано по-рано, и, докато задържате дъха, си представяйте дъха като поток, който протича надолу по цифрата осем; когато той достигне най-ниската й част, представете си, че потокът удря змията в триъгълника и я кара да се изкачи по канала вътре в гръбначния мозък. Насочете дъха мислено към този триъгълник.

Сега ние завършихме физическия процес и оттук нататък той става умствен.

Първото упражнение се нарича “събиране вътре”. Умът трябва да бъде прибран и да спре да скита.

След физическия процес, пуснете умът да тича и не го възпирайте; но продължавайте да го наблюдавате като свидетел. Така умът се разделя на две – играч и свидетел. След това усилете ролята на свидетеля и не губете време да възпирате скитанията на ума. Умът трябва да мисли; но бавно и постепенно, докато свидетелят върши своята работа, играчът ще попада все повече и повече под контрол, докато накрая вие не спрете да играете и да се скитате.

2-ро упражнение: Медитация – която може да бъде разделена на две. По устройство ние сме конкретни и умът ни трябва да мисли във форми. Религията приема тази необходимост и ни дава помощта на външните форми и ритуали. Вие не можете да медитирате върху Бог без някаква форма. Такава форма ще дойде при вас, защото мисълта и символът са неразделни. Опитайте се да фиксирате ума си върху тази форма.(Такива форми на Бог са Кришна, Буда, Христос и т.н.)

3-то упражнение: Това се постига чрез практикуване на медитация и наистина е “еднопосочност”. Обикновено умът се върти в кръг; накарайте го да остане в една точка.

Резултатът идва накрая. Когато умът го е постигнал, всичко бива придобито – лекуване, ясновидство и психически способности. Тогава в един момент вие можете да насочвате потока на мисълта към всеки, както Исус го е правил, с незабавен резултат.

Има хора, при които тези способности са се появявали без предварително обучение, но аз ви съветвам да чакате и да практикувате тези стъпки бавно; така ще доведете всичко под ваш контрол. Можете да практикувате малко лекуване, ако мотивът ви е любовта, защото това не може да навреди. Човекът е много късоглед и нетърпелив. Всички искат сила, но малцина могат да чакат, за да я придобият за себе си. Човекът раздава, но не може да трупа. Необходимо е дълго време, за да спечелиш нещо и съвсем кратко време да го раздадеш. Затова трупайте своите сили, докато ги придобивате и не ги пилейте.

Всяка вълна на въздържана страст накланя везните във ваша полза. Затова не е добър начин на поведение да се отвръща на гнева с гняв - както е и при истинския морал. Христос е казал: “Не се съпротивлявай на злото”, но ние не го разбираме докато не открием, че това не е само морал, а всъщност най-добрият начин на поведение, защото гневът е загуба на енергия за човека, който го изразява. Не трябва да позволявате на вашите умове да приемат мозъчните комбинации на гнева и омразата.

Когато в химията бъде открит първичния елемент, работата на химика ще приключи. Когато бъде достигнато единството, се постига съвършенството в науката на религията, а това е било направено преди хиляди години. Съвършеното единство бива постигнато когато човек каже: “Аз и моят Отец сме едно”.