Концентрацията

Втори урок

Първо – Яма. Тя е най-важната и трябва да ръководи целия ни живот; Яма има пет подразделения (или пет морални правила, които човек трябва да изпълнява):

1. 
   Да не вреди на нито едно живо същество с мисъл, дума или действие (Ахимса).
   
2. 
   Да не бъде алчен в мислите, думите и действията си (Астея).
   
3. 
   Да бъде абсолютно непорочен в мислите, думите и действията си (Брахмачаря).
   
4. 
   Да бъде съвършено истинен в мисъл, дума и действие (Сатя).
   
5. 
   Да не получава дарове (Апариграха).
   

Трето – Асана, или правилна поза (постигането на която е целта на всички асани в йога). Раменете, главата и бедрата трябва да се държат изправени, като гръбначният стълб остава свободен.

Четвърто – Пранаяма, задържане на дъха (така се постига контрол върху прана или жизнената енергия; целта на всички дихателни упражнения в йога е постигането на този контрол).

Пето – Пратяхара, обръщане на ума навътре и неговото възпиране от излизане навън; премисляне на материята в ума с цел тя да бъде разбрана.

Шесто – Дхарана, концентрация върху определен обект.

Седмо – Дхяна, медитация.

Осмо – Самадхи, просветление, целта на всички наши усилия.

Яма и Нияма трябва да се практикуват цял живот. Колкото за останалите, трябва да правим като пиявицата – тя не оставя стръкчето трева преди здраво да се е уловила за следващото. С други думи, трябва напълно да разберем и практикуваме този етап от йога, в който се намираме, преди да направим следващата крачка.

Предметът на този урок е Пранаяма, или контрола върху прана. В Раджа Йога дишането започва на физическото ниво и ни отвежда до духовното. Дишането е маховика на цялата телесна система. То действа първо върху белите дробове, те от своя страна действат върху сърцето, сърцето - върху кръвообращението, то на свой ред – върху мозъка, а мозъкът – върху ума. ... Волята може да произведе външно усещане и външното усещане може да накара волята да се прояви. Нашата воля е слаба; ние не осъзнаваме нейната сила, толкова сме обвързани с материята. Повечето от нашите дейстивия се дължат на усещания идващи отвън. Външната природа ни изкарва извън равновесие, а ние не можем (както би трябвало) да изкараме природата извън нейното равновесие. Това е наистина погрешно. По-голямата сила е в действителност вътре.

Големите светци и учители са били онези, които са победили света на мисълта вътре в тях; затова те са говорили с голяма сила.

Ето една история илюстрираща начина, по който придобиваме контрол върху ума използвайки първоначално физическата регулация на дъха. Имало едно време един министър. Той изпаднал в немилост. За наказание кралят заповядал да го затворят на върха на много висока кула. Това било сторено и министъра бил оставен там да умре. Но той имал вярна жена, която дошла при кулата през нощта и извикала мъжа си отдолу, за да разбере какво може да направи да му помогне. Той й казал да се върне отново на следващата нощ носейки дълго въже, здрава връв, навит конец, копринена нишка, един бръмбар и малко мед. Силно учудена вярната съпруга се подчинила на мъжа си и му донесла нещата, които искал. Съпругът й и казал да върже копринената нишка здраво за бръмбара, след което да намаже рогата му с капка мед и да до пусне по стената на кулата като глаавта му сочи нагоре. Тя се подчинила на тези наставления и бръмбърът започнал дългото си пътешествие. Подушвайки меда пред него той бавно пълзял нагоре с надеждата да го достигне, докато накрая не достигнал върха на кулата, където министърът го хванал и се добрал до копринената нишка. Той казал на жена си да върже другия край на нишката за навития конец, и след като изтеглил конеца; повторил същата процедура със здравата връв и накрая с въжето. Останалото било лесно. Министърът се спуснал по стената на кулата с въжето и избягал. В нашето тяло дишането е “копринената нишка;” улавяйки го и научавайки се да го контролираме, ние хващаме “конеца” на нервните течения, от тях здравата връв на мислите и накрая въжето на прана; когато контролираме прана достигаме освобождение. Контролът върху дишането ни позволява да улавяме различни сили една след друга докато въжето на концентрацията ни избави от затвора на тялото и ние станем свободни. Достигайки свободата, ние можем да изоставим средствата, които сме използвали за да ни доведат до нея.

Пранаяма има три части:

1. 
   Пурака – вдишване;
   
2. 
   Кумбхака – задържане на дъха;
   
3. 
   Речака – издишване.
   

Другото течение – “луната” (Ида), се движи в обратната посока и завършва числото осем. Разбира се, неговата долна част е много по-дълга от горната. Тези токове протичат ден и нощ и образуват големи хранилища от важните жизнени енергии в различни точки известни като “плексуси”; но ние рядко ги осъзнаваме. Чрез концентрация можем да се научим да ги чувстваме и проследяваме във всички части на тялото. Тези “слънчеви” и “лунни” течения са тясно свързани с дишането и като регулираме него ние постигаме контрол върху тялото.

От стотици хиляди само една душа ще каже: “Аз ще премина отвъд и ще проникна в Бог.” Много малко хора могат да се изправят срещу истината; но за да постигнем нещо, трябва да сме готови да умрем за Истината.

Осъзнайте душата не като материя, а такава каквато е. Ние мислим за нея като за тялото, но трябва да я разделим от сетивата и мисълта. Само тогава можем да узнаем, че сме безсмъртни. Всяко изменение има за предпоставка двойнствеността на причината и следствието и затова всяка промяна трябва да е смъртна. Това доказва, че тялото не може да е безсмъртно, нито умът, защото и двете се променят постоянно. Само онова което е неизменно може да бъде безсмъртно, защото не съществува нещо, което да му въздейства.

Ние не се превръщаме в това, ние сме него; но трябва първо да разкъсаме воала на невежеството, който скрива истината от нас. ... Тялото е обективизирана мисъл. ... “Слънчевото” и “лунното” течение носят енергия на всяка част от тялото. Остатъкът от енергия се складира в определени точки (плексуси) по дължината на гръбначния стълб, които са известни като нервни центрове (чакрите в йога).

Тези плексуси не могат да бъдат открити в мъртви тела и могат да бъдат проследени единствено в здрав организъм.

Йогите имат предимство; защото те са способни не само да ги почувстват, но и да ги видят в действителност. Те виждат тези центрове като излъчващи светлина, както и големите нервни центрове.

Съществуват два вида действие - съзнателно и несъзнателно. Йогите владеят трети вид – свръхсъзнателното, което във всички времена и страни е било източника на цялото религиозно познание. Свръхсъзнателното състояние не прави грешки; и докато действието на инстинкта е чисто механическо, то първото се намира отвъд съзнанието.

Това състояние е било наречено вдъхновение; Йогите казват: “Тази способност се намира във всяко човешко същество и рано или късно всеки ще й се наслаждава.”

Трябва да дадем нова посока на “слънчевото” и “лунното течние” и да отворим за тях нов проход през центъра на гръбначния стълб. Когато успеем да отведем тези две течения през централния канал на гръбначния стълб, наречен Сушумна, до мозъка – за известно време ние сме изцяло отделени от тялото.

Нервният център в основата на гръбначния стълб близо до кръста е най-важния. Той е седалището на възпроизводителната субстанция от сексуалната енергия и е представян от йогите като триъгълник съдържащ малка змия (образът на змията тук е символичен; йога използва различни символи в подкрепа на човешкия ум, който може да мисли единствено чрез идеи, понятия и форми) навита в него. Тази спяща змия е наречена Кундалини и да бъде издигната тя е единствената цел на Раджа Йога.

Голямата сексуална сила трансформирана и изпратена нагоре към динамото на човешката система – мозъка, след което съхранена там, се превръща в Оджас или духовна енергия. Тази енергия е всъщност истинския човек и единствено за човешките същества е възможно Оджас да бъде съхранена в тях. Човекът в когото цялата животинска сексуална сила се е трансформирала в Оджас е истински бог. Той говори със сила и неговите думи възраждат света.

Йогите рисуват змията бавно издигаща се от етап на етап докато достигне най-високото положение – епифизната жлеза. Нито един мъж или жена не могат да бъдат наистина духовни докато сексуалната енергия, най-висшата сила притежавана от човека, не бъде трансформирана в Оджас.

Нито една сила не може да бъде създадена; тя само може да бъде насочена. Затова трябва да се научим да контролираме големите енергии, които вече са в нашите ръце и чрез усилие на волята да ги превърнем в духовни вместо те да си останат само животински. Затова става ясно, че непорочността е крайпътния камък на целия морал и всяка религия. Особено в Раджа Йога, абсолютната непорочност в мислите, думите и действията е задължително условие. Същите закони важат както за семейните хора, така и за неженените. Ако човек пилее най-важните енергии на своето същество, той не може да бъде духовен.

...Цялата история ни учи, че големите мъдреци на всички векове са били или аскети или монаси или такива, които са се отказали от семейния живот; само онзи, който води чист живот, може да види Бог.

Точно преди да започнете да правите Пранаяма, се опитайте да визуализирате този триъгълник (на Кундалини). Затворете очи и го нарисувайте живо във въображението си. Вижте го като заобиколен от пламъци със змията по средата. Когато вече можете да виждате Кундалини ясно, мислено я поставете в основата на гръбначния стълб и когато зъдържате въздуха по време на Кумбхака, го насочете със сила върху главата на змията, за да я събудите. Колкото по-силно е въображението ви, толкова по-бързо истинският резултат ще бъде постигнат и Кундалини ще бъде събудена. Докато това не стане, представяйте си, че става: опитайте се да почувствате нервните течния и се опитайте да ги “вкарате” да минат през Сушумна. Това ускорява тяхното действие.

Четвърти урок

Преди да можем да контролираме ума, ние трябва да го изучим. Трябва да да възпрем променливия ум, да го откъснем от неговите странствания и да го фиксираме върху една идея. Това трябва да бъде правено отново и отново. Чрез усилие на волята ние трябва да уловим ума, да го накараме да спре и да помисли върху величието на Бог.

Когато това стане, умът се превръща във ваш слуга, когото можете да контролирате според волята си. Първият етап на това да бъдеш йога е да отидеш отвъд сетивата. Когато умът е победен, той е достигнал най-високата си степен на развитие.

...Живейте сами доколкото е възможно. ... Мястото което използвате за практика трябва да е с удобна височина. Сложете отдолу разстлана суха трева, после кожа от животно и накрая копринена покривка. По-добре е мястото да няма облегалка; то трябва да бъде стабилно. ...

Тъй като мислите са картини, ние не трябва да ги създаваме. Трябва да изключим всяка мисъл от ума и да го направим празен; веднага щом някоя мисъл дойде, трябва да я изгоним. За да бъдем способни да направим това, трябва да преминем отвъд материята и отвъд тялото. В действителност целият живот на човека е усилие да направи това.

...Всяка душа има своя собствен смисъл: в нашата природа тези две неща са свързани. ...

Най-висшият идеал, който можем да имаме е Бог. Медитирайте върху Него. Ние не можем да познаем Познаващия, защото сме Самия Той.

... Когато виждаме злото, ние всъщност го създаваме. Това което сме, същото виждаме отвън, защото светът е наше огледало. Това наше тяло също е едно малко огледало, което сме създали, и цялата вселена също е нашето тяло. Трябва да мислим така през цялото време; тогава ще знаем, че не можем да умрем или да нараним някой друг, защото той съм аз. Ние сме без рождение и без смърт и трябва само да обичаме. ...

“Цялата тази вселена е моето тяло, всичкото здраве, всяко щастие е мое, защото всичко е във вселената.” Кажете: “Аз съм вселената”. Накрая научаваме, че всяко действие идва от нас и ние го виждаме в огледалото.

Въпреки че изглеждаме като малки вълни, цялото море е зад гърба ни и ние сме едно с него. Нито една вълна не може да съществува без морето.

Въображението - използвано правилно - е най-големия ни приятел; то отива отвъд разума и е единствената светлина, която може да ни отведе навсякъде.

Вдъхновението идва отвътре и ние трябва да вдъхновяваме сами себе си, използвайки висшите си способности.

Пети урок

За Пратяхара и Дхарана: Кришна казва: “Всички които ме търсят чрез каквито и да било средства, ще ме достигнат”, “Всички трябва да ме достигнат.” Пратяхара е събирането на ума и опита той да се улови и фокусира върху желания обект. Първата стъпка е да оставите ума да се носи; наблюдавайте го; гледайте го какво мисли; бъдете само свидетел. Умът не е душата или духа. Той е само материя в по-фина форма, която ние притежаваме и можем да се научим да манипулираме чрез нервните енергии.

Тялото е обективната страна, на онова което наричаме ум (който е субективната страна на тялото). Ние, Азът, сме отвъд двете – тяло и ум; ние сме “Атман” – вечния, неизменен свидетел. Тялото е кристализирала мисъл.

Когато дъхът протича през лявата ноздра е време за почивка, а когато преминава през дясната – е време за работа. Когато той протича и през двете ноздри – е време за медитация. Когато сме спокойни и дишаме равномерно и през двете ноздри, ние сме в подходящото състояние за тиха медитация. В началото няма полза да се опитаме да се концентрираме. Контролът на мисълта ще дойде от само себе си.

След достатъчно дълга практика на затваряне на ноздрите с палеца и показалеца, ние ще бъдем способни да правим това само чрез усилие на волята, единствено чрез мисълта.

Сега Пранаяма трябва да бъде малко променена. Ако ученикът има името на своята Ища (Избран идеал – божествен аспект или духовна форма; напр. Исус, Буда, Кришна и т.н.), той трябва да използва това име вместо “Ом” по време на вдишването и издишването и думата “Хум” (произнасяна Хуум) по време на Кумбхака.

Насочете със сила задържания въздух към главата на Кундалини при всяко произнасяне на думата Хум и си представете, че това я събужда.

Идентифицирайте се с Бог. След известно време, разни мисли ще оповестят за своето появяване и ние ще научим за начина по който се зараждат те и как да долавяме онова, което сме щели да си помислим, по същия начин както когато гледаме за някого и го виждаме да идва. Този етап бива достигнат когато се научим да се разграничаваме от своите умове и започнем да виждаме себе си и мислите като нещо отделно. Не позволявайте на мислите да ви завладеят; стойте настрани и постепено те ще отмрат.

... Следвайте тези святи мисли; продължавайте с тях; и когато те се разтворят и изчезнат, вие ще се намерите в нозете на Всемогъщия Бог. Това е свръхсъзнателното състояние; когато последната идея се разтвори, последвайте я и се разтворете с нея.

... Ореолите (различните духовни форми) са символи на вътрешната светлина и могат да бъдат видени от йогите. Понякога може да се случи да видим лице сякаш заобиколено от пламъци и в тях да прочетем дума, която да разберем безпогрешно. Може да се случи също да видим нашата Ища да се появи във видение; на този символ можем напълно да се осланяме и лесно да концентрираме умовете си върху него.

Можем да използваме въображението си чрез всички сетива, но правим това предимно чрез очите. Дори въображението е наполовина материално (т.е. то е по същността си мисъл). С други думи, ние не можем да мислим без да си въобразяваме. Но тъй като животните изглежда също мислят, а не използват думи, е вероятно да няма неразделна връзка между мисленето и образите.

Опитайте се да поддържате въображението си в йога и да внимавате да го запазите чисто и свято. Всички ние имаме своите отличителни черти в начина по който използваме силата си на въображение; следвайте пътя, който е най-естествен за вас; той ще бъде най-лесният.

Ние всички сме резултати от различни превъплъщения дължащи се на Карма (действия от минали животи, които задължително трябва да дадат резултат – според принципа на причината и следствието – или в настоящия, или в някой от бъдещите животи): “Една лампа, запалена от друга”, както казва будистът – различни лампи, но със същата светлина.

Бъдете бодри, бъдете смели, имайте търпение, бъдете чисти и постоянствайте – тогава наистина ще станете йоги. Никога не се опитвайте да бързате и ако дойдат по-висши сили помнете, че те са странични пътища (Според йога свръхестествените сили отклоняват човек от главната му цел). Не им позволявайте да ви примамят; сложете ги настрана и се придържайте здраво към единствената си истинска цел – Бог. Търсете само Вечното, намирайки което завинаги оставаме в покой; притежавайки цялото, не ни остава нещо към което да се стремим и завинаги попадаме в свободното и съвършено съществование – Абсолютното Битие, Абсолютното Познание, Абсолютното Блаженство.

За Сушумна: Много е полезно да медитираме върху Сушумна. Може да получите нейно видение - да медитирате според него ще бъде най-добрият начин. Медитирайте дълго време върху това. Сушумна, или живият канал в центъра на гръбначния стълб, е много тънка и силно блестяща нишка. Това е пътят на спасението, по който трябва да накараме Кундалини да се издигне.

Според езика на йогите двата края на Сушумна завършват в два лотоса, като долният лотос заобикаля триъгълника на Кундалини, я горният се намира в мозъка около епифизната жлеза; между тези два лотоса има още четири (съответстващи на чакрите в йога), които са етапи по пътя:

6-тия – Епифизната жлеза

5-тия – Намира се между веждите

4-тия – В основата на гърлото

3-тия – На нивото на сърцето

2-рия – Зад пъпа

1-вия – В основата на гръбначния стълб.

Трябва да събудим Кундалини и тогава бавно да я издигаме от един лотос на друг, докато достигнем мозъка. Всеки следващ етап съответства на нов умствен слой.