Концепция за развитие на крайградски парк Бачиново град Благоевград

Градът се развива върху низинния пояс на река Струма, хълмистия пояс на котловината и нископланинския пояс на Рила (релефът е преобладаващо равнинно-котловинен). Естественият релеф е антропогенно променен и има известна техногенна натовареност с кариери за инертни материали и баластиери. В хълмистия пояс (от 400м до 600м) са разположени крайселищните паркове и лесопаркове. Територията на общината не е проучена достатъчно, за да се даде оценка за наличието на полезни изкопаеми, но са установени находища на нерудни полезни изкопаеми (слюди, фелдшпати и пегматити). Срещат се малки находища на инертни материали и нискокачествени глини с изчерпани ресурси. Общината попада в област с проявена сеизмичност над VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Основната отводнителна артерия за района е река Струма с нейния ляв приток река Благоевградска Бистрица и реките Славова, Хърсовска и Ковачица (притоци на река Благоевградска Бистрица). Реките са от пети, трети и втори порядък по общата класификация на речната мрежа в България, по степен на поройност са определени като слабо поройни, по честота на речните прииждания попадат в групата от 3 до 6 случая годишно. Заливните тераси на реките имат потенциал от подпочвени води (използвани за промишлени и битови нужди). Югозападно от коритото на река Струма извират минерални води с общ дебит 16,8l/sec и температура 54,6°С. Благоевградските минерални води се използват за балнеопрофилактични и терапевтични цели, за хигиенно-битови нужди.

Горски фонд и растителност. В зависимост от основните видове растителност територията на общината попада в четири лесорастителни зони:

• 
  дъбова лесорастителна зона (от 300м до 1100м надморска височина), в която се срещат космат дъб, цер, габър, смъдрян, тополи, върби, черна ела, зимен дъб, трепетлика, обикновен бук, благун, горун);
  

• 
  буково-иглолистна растителна зона (от 1100м до 1950м надморска височина в която се срещат бук, бял и черен бор, смърч, ела, смесени горски масиви, явор, бряст, бреза, планинска върба-ива);
  

• 
  смърчово-мурова лесорастителна зона (от 1950м до 2250м надморска височина, в която се срещат смърчови и мурови иглолистни гори, смрика, клен);
  
• 
  кленова лесорастителна зона (от 2250м до 2485м надморска височина, в която се среща високопланинска смрика. Тук попадат и високо-планинските пасища на резервата Парангалица в югозападна Рила, записан в програма „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО и с буферна зона от горски насаждения с обща площ 275ха). Растителността е представена от мезофитни, ксеромезофитни, ксеротермни, степни и бореално-планински видове. Представители на храстова растителност в територията са червената хвойна, пистацията, смрадликата, драката, дрян, глог.
  

В резултат от досегашните природозащитни мероприятия и благоприятното им съчетаване със самовъзстановителната способност на екосистемите, природната среда в община Благоевград е сравнително добре съхранена. Преустановяването дейността на някои промишлени предприятия в града и общината през последните години способства за липсата на сериозни превишавания на допустимите норми за чистота на водата, въздуха и почвата. Задачите свързани с опазването на природната среда са част от социално-икономическото развитие на общината и провеждането на нова екологична политика е от първостепенно значение.

Според историческите извори селищното развитие на Благоевград започва векове преди новата ера с формирането на тракийско поселище. През римската епоха и времето на император Марк Антоний Гордиан то е познато под името Скаптопара. В исторически документ от 1592г. (по време на турското робство) градът за първи път е споменат с името Горна Джумая (Горно пазарище). С това име Благоевград е известен до 05.05.1950г. Горна Джумая е най-голямото селище в района както по време на турското владичество, така и след освобождението, а в началото на века населението му наброява 6 000–8 000 души. Развитието си градът дължи на доминиращите си функции в областта на селскостопанското производство, занаятите, търговията, на благоприятното си местоположение като кръстопът в търговските отношения с Гърция и Македония.

Съвременната промишленост в Благоевград се формира след 50-те години на миналия век в направленията: хранително-вкусова, текстилна, дървообработваща и мебелна промишленост като след 1970г. се развива и електронната промишленост. До втората половина на XX век градът запазва своята компактност и развива административните си функции в централната част, а след 50-те години той рязко разширява територията си и се обособява неговата промишлена зона, предпочитано е колективното обитаване, изграждат се жилищните комплекси Запад, Освобождение, Еленово, Ален мак и Струмско. През 80-те години в Благоевград се възстановява възрожденската част (Вароша), изгражда се новия административен център, градът се „отваря” към река Благоевградска Бистрица с изграждането на пешеходен мост и музеен комплекс. В края на 80-те и началото на 90-те години преструктурирането на икономиката дава тласък на третичния сектор и частната търговия, а строително-предприемаческата инициатива се насочва към периферията на града до главните входно-изходни комуникационни артерии.

Съществуващата селищна територия на Благоевград е 926,79ха. Градът е добре осигурен с поземлени ресурси.

По отношение на планирането и развитието на територията на Благоевград се дефинират три периода:

• 
  Първи ОУП от 1961г., в който за функционалната система ОТДИХ на града се предвиждат мерки за разширяване на градската градина и се слага начало на изграждане на зелената система;
  
• 
  Втори ОУП от 1978г., където градската територия е разделена на три основни функционални зони – за жилищно и обществено, за промишлено-складово и за зелено строителство и отдих. Предвижда се седмичният отдих да се осъществява в крайградската зона в североизточния край на града по протежение на двата бряга на река Благоевградска Бистрица (днешния парк Бачиново);
  
• 
  Трети ОУП от 1987г., в който е заложено обвързването на централните паркове и градини в единна система от зелени площи и крайселищната територия е третирана като среда за рекреация (парк Майка България, лесопарк Дъбрава, парк Струма, парк Бачиново с проектиран крайезерен парк).
  

Културно-историческото наследство на Благоевград представлява съвкупност от разнообразни ценности и е композиционно разположено в града по изразена надлъжна ос и ветрилообразно насочени главни улици към историческото ядро и може да бъде структурирано в три основни групи – възрожденска, следосвобожденска, сгради и пространства от втората половина на XX век.

Най-голямата зона на концентрация на културно-историческо наследство в Благоевград е архитектурно-историческият резерват Вароша, но паметниците в него се нуждаят от частична реставрация и обогатяване с обслужващи обекти. Констатират се обаче диспропорция в подхода към обектите на КИН в компактния град и в околната територия, изолиране от мрежата на европейските културни маршрути, липса на система за информация и визуална комуникация, липса на ефикасни инструменти за управление.

Туристическата инфраструктура трябва да повиши качествата си с цел по-добро опазване на ресурсите с природен и антропогенен характер, по-ефективно съхранение и адаптация на археологическото и културно-историческото наследство. Такъв ресурс са курортите Бодрост и Картала, резерват Парангалица, Предел, Семково, Синаница, Папазчаир, Национален парк Рила, чиято дирекция е с централен офис в града, ловни участъци, минерални извори, Рилски манастир и др.

Маршрутно-познавателният туризъм и организирането на отдиха за гражданите и жителите на Благоевград са сред основните перспективи за развитие на разработваната територия. Формирането на комплекси за обществен отдих в извънселищната среда е предпоставка за разрастване на туристическата инфраструктура в населените места.

На територията на общината съществуват много исторически, археологически и художествени паметници от местно и национално значение, сред които са антични сгради, некрополи и селища, църкви и крепости, с потенциал за познавателен туризъм. В региона са разпръснати редица исторически забележителности – Самуиловата крепост, град Банско, град Мелник, манастири.

Природен ресурс за развитие на туризъм в района са Рила и Пирин с техните уникални релефни образувания и езера, минерални извори и ендемити, благодарение на които се формира и туристическата инфраструктура.

Промените в социално-икономическите условия се отразяват върху пространственото развитие на градовете. Очаква се териториите с културно-историческо наследство да придобият по-значима роля за историческата идентичност от една страна и за туризма от друга, а зелените площи могат да повишават екологичния комфорт, но за целта следва да се разширят съществуващите и да се изградят нови зелени пространства.

Технико-икономически разчети за равитие на туризма в Благоевград според Планово задание за разработване на ОГП (ТЕРПЛАН-ЕООД, 2005г.) сочат, че към 2020г. очакваният брой туристи е 40 000 (15 000 от които чужденци), а средната продължителност на престоя на един турист – 2,4 дни. Освен културно-познавателния и ски-туризмът, друг перспективен вид туризъм е и бизнес-туризмът.

5. Демографско състояние.

Количествените параметри на населението на града и общината определят степента на населеност на територията. Според последното статистическо преброяване от 2003г. в Благоевград живеят 71 123 души и това в действащата класификация го нарежда сред средните градове (с население от 30 000 до 100 000 души). Гъстотата на населението средно за града е 2469,5д/кв. км.

Благоевград е един водещите центрове в Югозападния район за планиране. При анализите и оценките на постоянното население на града се отчитат и контингентите на временно пребиваващите лица (студенти и ученици), тъй като броят на студентите в двата университета в града за учебната 2004/2005г. е около 11 000 души, а заедно с учениците броят на временно-пребиваващите нараства до 17 000 - 18 000 души.

Броят на населението е резултат от естествено възпроизводство и механичен прираст. Естественият прираст на населението е с положителен коефициент – 0,64‰. Механичният прираст на Благоевград е отрицателен

(-2,06‰), надвишава коефициента на естествения прираст и тази разлика е причина за намаляване броя на населението в града.

Качествените характеристики на населението определят добри показатели с пряко отношение върху структурата и потенциала на Благоевград:

• 
  полова структура – близка до стандартната;
  
• 
  съотношение мъже:жени – 48,3:51,3;
  
• 
  възрастова структура – благоприятна;
  
• 
  населението в подтрудоспособна възраст превишава това в надтрудоспособна повече от 2,5 пъти;
  
• 
  съотношението между трите основни възрастови групи (подтрудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна) е 22,5:68,6:8,9;
  
• 
  образователна структура – делът на високообразованото население е 62,3% (с висше, полувисше и средно образование) и е по-голям от делът на населението с по-ниско образование (31,3%), нисък е и делът на неграмотните (0,5%);
  
• 
  работна сила – заетите лица са 75,6% от икономически активното население на общината.
  

Ролята на първичния сектор за икономиката на града и община е малка. Статистическите данни са ограничени, но за земеделието и животновъдството в района се твърди, че са с незначително развитие.

Вторичният сектор определя водеща роля на отраслите „Производство на храни и напитки и тютюневи изделия”, „Производство на текстил, изделия от текстил и трикотаж” и др.

В структурата от отрасли и дейности от третичния сектор участват всички функционални облужващи подсистеми (образование, здравеопазване, култура, търговия, социални дейности, управление, туризъм, битови услуги). Като изградена инфраструктура и брой заети най-развита е подсистемата на образованието. За специализираните центрове като приоритетни направления за развитие на града (науката и образованието, здравеопазването и балнеологията, културата, отдиха, спорта и рекреациите, търговията), са валидни както пазарният икономически подход, така и социалният. Силноразвитата търговска мрежа в Благоевград обслужва населението на града и съседните села и общини, туристическите потоци.

Разпределението на световните пазари, капитали и инвестиции води до нарастване на националните и чуждестранните инвестиции, което променя и пространствените връзки между централните зони и териториите за труд и отдих. Възможностите за инвестиционна привлекателност на Благоевград се оценяват от гледна точка на транспортно-стратегическата му роля в областта и Югозападния район за планиране.

В избраната за обект на дипломната работа територия инвестиционният интерес е свързан с търговските обекти за хранене, увеселителните паркове (аква парк) и спортните терени и съоръжения (закрит плувен басейн, тенискортове и бейзболно игрище). Предстои и изграждането на затворен апартаментен комплекс „Перун” северозападно от парк Бачиново и на разстояние 50м от аквапарка, който ще съчетава четири жилищни сгради („Алфа”, „Бета”, „Омега” и „Хелиос”) с футболно и баскетболно игрище.

Община Благоевград е ситуирана в котловината между югозападните склонове на Рила планина и източните части на планините Влахина и Малешевска, заема площ от 619кв.км, на север граничи с общините Кочериново и Рила, на изток – с Разлог, на юг – със Симитли и на запад границата й съвпада с държавната граница. Разположението на града предопределя възможности за ключова роля, произтичаща от трансевропейския коридор №4 и значението на града като изходен пункт за връзка на Петрич, Гоце Делчев, Сандански, Банско със столицата и останалата част на Република България. Благоевград се намира на 100км южно от столицата, на 25км от границата с Македония, на 100км от границата с Гърция и на 200км от пристанище Солун.

Транспортно-комуникационната система (автомагистрали и железопътни трасета) следва да се развива съобразно подобряване обвързаността на Благоевград и региона с националната (европейската) магистрална инфраструктура и подобряване на градската комуникационно-транспортна система (реконструкция, доизграждане, масов обществен пътнически транспорт). Някои от характеристиките на системата са: главна улична мрежа с подчертан радиално-тангенциален характер, голямо натоварване на уличната мрежа по линия на високата степен на моторизация, автобусен масов градски транспорт с дванадесет линии (седем вътрешноградски, две за производствените зони и три обслужващи прилежащите към града квартали и села от общината) с интервал по пътуване до пет минути, движение на товарния и обществения транспорт по едни и същи трасета.

По отношение на техническата инфраструктура за водоснабдяването може да се каже, че водоизточниците покриват водопотребителната норма от 184л/жител/денонощие, но водопроводната и канализационната мрежи се нуждаят от модернизация. Пречиствателната станция за питейни води обработва водите от откритите алпийски водохващания на река Благоевградска Бистрица е с остаряло оборудване. Благоевград е основен възел в регионалната и националната електропреносна система, а освен това е и регионален център на фиксираната телекомуникационна мрежа.

Като приоритети в развитието на града са изведени:

• 
  стимулиране на икономическия растеж на икономиката (потенциални възможности на местно ниво, инвестиционна привлекателност);
  
• 
  изграждане на нова и реконструкция на съществуващата транспортна, техническа и социална инфраструктура и благоустрояване на населените места;
  
• 
  привеждане на параметрите на околната среда в съответствие с европейските изисквания за устойчиво балансирано развитие;
  
• 
  създаване на условия за духовно и физическо развитие на децата и младежите като алтернатива на неграмотността, престъпността и емиграцията;
  
• 
  грижа за лицата с увреждания, социално слабите и пенсионерите;
  
• 
  опазване на обществения ред и сигурността на жителите на общината; Благоевград – духовен център на Югозападна България с развита институционална инфраструктура и разширяващ се фундамент към външни общини на основата на програмите за трансгранично сътрудничество.
  

В план за развитие на община Благоевград за периода 2004-2013г. (изработен през месец декември 2004г.) са заложени конктретни мерки и дейности по отношение на туризма и отдиха в общината:

• 
  „Подкрепа за създаване на местни, регионални и международни партньорства” (дейности – членство в мрежата за устойчив туризъм и в пирински туристически форум, създаване на регионална туристическа борса в Благоевград, привличане на туристически групи от съседни страни);
  
• 
  „създаване на специализирана туристическа инфраструктура” (дейности - изграждане на еко-пътеки, създаване на велосипедни алеи, изграждане на туристически информационни центрове, поставяне на указателни табели за туристически обекти на територията на общината);
  
• 
  „Развитие на различни форми на туризма” (дейности – развитие на екотуризма, планинския туризъм, ловния и риболовния туризъм, културния туризъм, селския туризъм, алтернативния туризъм);
  
• 
  „Създаване на конкурентноспособни туристически продукти” (дейности – категоризиране на туристическите обекти на територията на общината съгласно Закона за туризма, провеждане на езикови и компютърни курсове за заетите в туристическия сектор, пълноценно участие на туристическия сектор по грантовите схеми на правителството, Европейския съюз и други донори).
  

Предвидени са и мерки за повишаване нивото на информираност на обществото по проблемите на околната среда, за подобряване координацията между образователните и културните институти за осигуряване възможности за творческа изява на децата и младежите и дейности по изграждане на регионален методически консултативен център (съвместно с РИО на МОН по въпросите на ученическото любителско художествено творчество, свободно избираемата подготовка по изкуствата в свободното време).

Предложени са дейности като: изработване на общинска програма за ученическо любителско художествено творчество, организиране на ежегоден регионален преглед-фестивал на ученическото любителско изкуство, организиране на национални и международни конкурси за деца.

Наличието на Общински план за комплексно социално-икономическо и инфраструктурно развитие на общината в периода до 2013г. налага изготвянето на адекватен Общ утройствен план на грaда, където да се съчетават социално-икономическото развитие и устройственото планиране съгласно възприетите принципи и в съответствие с постановките в Европейския съюз, представени в Европейската концепция за пространствено развитие (ESDP).

Източници за финансиране на общинското развитие са: държавния бюджет, бюджета на общината, обществено-частно партньорство, международни финансови институции, проекти и програми, европейски фондове. Общинските приходи имат следния произход: данъчни и неданъчни приходи, субсидии от държавния бюджет, трансфери, финансиране на дефицита/излишъка. Данъкът върху доходите на физическите лица е основния източник на данъчните приходи, а неданъчните приходи отбелязват номинален спад. Бюджетните разходи на общината са в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, благоустройство и комунални услуги и общи държавни служби.